Напоследък все по-натрапчиво ме обзема съмнението, че бедността и грозотата наистина са пороци. Не в буквалният смисъл, разбира се.
Говоря за следното:
Хората с по-големи финансови възможности, нека да ги наречем финансови акули, са много по-благородни, много по-ларж, много по-психически освободени. Бедните хора са по-дребнави, по-завистливи, по-злобни.
Не искам да слагам всички под един общ знаменател и не твърдя, че всички финансови акули са някакъв малък връх за човешката душевност, нито пък, че всички финансово колабирали са еквивалент на духовния разпад, напротив. Само отбелязвам тенденцията, която съм забелязала.

Същото е положението с красивите и грозните хора. Красивите имат самочувствие, имат излъчване, което те предизвиква да ги покориш, харесвани са - всичко това прави погледа им върху живота по-светъл (друга тема е тази за съдържанието им! Нея не я дискутирам в момента.)
Грозните - те са толкова смачкани, заради това, което са, с толкова ниско самочувствие са, склонни са към постоянни депресии, самосъжаления и черни мисли, което ги прави още по-непривлекателни.

Знаете ли какво се получава при комбинацията беден и грозен човек?
Аз ще ви кажа: някакво същество с човешки образ, но с мутирала душевност. Създание, свило се в черупката на собствената си незначителност и тайно разяждано от тихата си злоба и завист към богатия и красив свят наоколо.

И черешката на сладоледа:
Знаете ли какво се получава, когато този беден и грозен човек е отблъснат (въпреки че отблъсъкът е бил много фин, така че да не го нарани)?
Пак аз ще ви кажа: едно голямо зло! Пазете се от такива хора!

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:19.

Пропускам ницшеанския елемент, и се питам виждала ли си как състоятелни хора дават пари?
Ларж? Освободени? Колко финансови акули познаваш?

Не съди по себе си за другите. К'во като си грозен/на и беден/а. ще се оправиш.
Лесно е да си ларж, когато си с претъпкан търбух, лесно е да си благороден, когато това не ти струва нищо, лесно е да си "психически-освободен"(това пък какво е?:), и какво от това всъщност. Правилни наблюдения, но на заобикалящата те среда, тъжно ми е за теб.
А защо такава ярост и злоба в теб, към смачканият, беден и грозен човечец?

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Здравей!
Виждала съм как състоятелни хора дават пари - на едните им изтичат през пръстите, другите - изобщо не дават, или ако дават е с най-кривата си физиономия. Явно думата 'ларж' те е подвела - с нея нямах предвид отношението на финасовите акули към парите и тяхното 'даване'. Имах предвид погледа им върху живота, върху отношенията с човека до тях - там хоризонтът е в други измерения.

И пак искам да подчертая - не слагам всички под един знаменател, а споделих само тенденцията, която забелязвам.

Ценя мухъла, но само в комбинацията със сирене. Когато го срещна в хората, това предизвиква яростта ми обикновено. И не е точно ярост, може би е съжаление, че не съм преценила човека на време, може би е нещо друго, незнам.

По-добре богат и красив, отколкото беден и грозен, НО....
По кои критерии за богатство и бедност? Щом не става дума за парите, а за психическа освободеност вследствие имането на пари и въпреки това трудното им даване - не е ли затворен тук един лицемерен образ на егоизъм с демонстрация на "ларш". Нещо много снобско и кухо....
Ежедневната ми работа ме среща с най-богатите хора - те най-трудно дават пари, но не само това - по-дребнави и лицемерни хора от тях просто не зная. Максимално са далече от някакво духовно извисяване или благородство. Единици са свестните хора между тях. И колкото са по-богати /с пари/, толкова са по-красиви външно, защото могат да си го купят, но и толкова по-неодухотворено излъчване имат, и толкова са по-грозни вътрешно.
А хората, които познавам, дето едва свързват двата края, са тези на които мога да се облегна в трудност и с които ще отпразнувам радостни моменти. Те са богати душевно, и въпреки, че не им стигат парите да си платят сметките, последните си пари могат да дадат за стойностна книга или музика, която ще слушат с приятели. И тези хора са красиви, независимо как изглеждат, защото излъчват вътрешната си красота наоколо.
Не може красотата да се измерва само с правилни външни черти или пропорции на тялото и лицето. Защото красивите хора, са такива благодарение на вътрешното си озарение, което няма нищо общо нито с мерките, нито с пълния портфейл.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

богати - защото се раздават и не мислят за парите... Те сами идват при тях. И красивите затова са красиви - защото раздават красотата си - тя им е дар от Бога. И колкото повече я раздават - толкова повече Бог им я дарява.
Мисля, че наблюденията ти са съвсем точни. Остава ни само да си помечтаем да бъдем в една от двете категории!

Semper Fidelis

Абе дават, ама когато трябва да се покажат. Е, не всички. Благородният човек го прави за да помогне, но като цяло съвременният български бизнесмен е стиснат като кокоше дупе, пресметлив, мнителен и независимо от сметката в банката се пазари за всеки лев като циганин. То и вътрешната "красота" изписана на лицето му е такава. Сравнението не е с циганина.

Не съм богата, не съм и красива, а като прибавим и годините... Но да се каже, че съм " някакво същество с човешки образ и с мутирала душевност " - не, не и не. Аз също мога да се радвам на богатия и красив свят наоколо без да се разяждам от " тиха злоба и завист" И защо ли ми се струва, че точно богатите и красиви хора не могат да се радват на това, защото са заети да трупат пари и да се радват на самите себе си.

в твойте думи?
Или от празен шум комай е огрубял слухът ми?

Нееееееее, НЕ! Парите не правят човека богат, те само го правят заможен (а някои стават и високомерни, лицемерни, студени и прочие). Истинското богатство с пари се не купува, и него никой не може да ти отнеме.

Би ли могла с пари да си купиш любов? А приятели? А щастие би ли могла да си купиш? Сигурно ще кажеш ДА...

Да, ама не! Можеш да си купиш охолство и хора, които лицемерно ще те съпътстват докато имаш пари. А като свършат - свършва всичко...

Колкото до блясъка на богатите - парите не правят човека нито по-добър, нито по-лош. Те просто му дават по-голяма възможност да изяви себе си. И ако той е добър, изявява доброто; ако не е - е, каквото има там... В краен случай и простотия.

И красотата им е такава - лъскава ябълка, ама червива. Не скъпите козметични грижи и луксозните дрехи правят човека красив. Те само го правят да ИЗГЛЕЖДА добре. За мен хората са или красиви, или хубави. Красотата е от мама и тати, а хубостта е от Господа. Хубостта е това, което излъчваме към другите, което им даваме от себе си.

Е, ако ти предпочиташ да въздишаш по лустросания имидж на богатите, това си е твой избор. Само не обвинявяй материалния недоимък за духовната бедност на хората. Това не причина, а оправдание.

Ако искаш да бъдеш щастлива, просто позволи на щастието да те завладее.

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Хубави и силни думи. Но мухъл има навсякъде, понякога се крие зад лъскавата обвивка и наистина е много трудно да бъде открит, защо съжаляваш за преценка навреме, самата преценка изисква време и то не е загубено. Това което си забелязала не са тенденции, понеже го е имало винаги, това е закономерност, но наистина не е универсална. Разглеждаш две крайности и проспускаш огромната част на условната среда между двете крайности и тя не е сива, а многоцветна, пъстра, шарена и весела. Лично аз се отвращавам от заобикалящата ни парвенющина, граничеща с безкрайна мизерия. Но се опиянявам от аристократизма на хора неафиширащи високите си доходи, живеещи в затворени субобщества, тях няма да видиш на публични места, нямат лъскави автомобили, номади са, живеят под наем и всичко което имат носят със себе си (всъщност, това е бъдещето, описваният от теб свят умирано това е дуга тема). Носят друга култура и друг светоглед, ама айде, иначе бих се отплеснал много, за това те съжалявам. Ти си миналото или живееш в него, затова и в теб ще се поражда постоянно неудовлетворение от заобикалящото те(защото тенденциите в промяната на настоящето, пораждащи бъдещето, никога няма да ти харесват), но погледни вътре в себе си и ще видиш, че проблемите ти са именно там, заедно с решението им.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Намирам изводите ти за резултат от някакво моментно вълнение.
Мисля, че основният проблем е в това, че бедният (лишен от много неща, натоварен, притеснен, объркан) и грозният (отблъскван, неоценен, наранен) просто са много по-податливи на психически срив и "обръщане" от един задоволен човек. Не прави грешката да смяташ, че "красивите" са щастливи, уверени и уравновесени, те имат проблеми, непознати за "грозните". Както тревогите на богатите са различни от тези на бедните и изобщо не може да става въпрос да си мерим щастието и спокойствието. Всичко е в душичката, мила - не във фасона или благосъстоянието.

Малко за "обръщането" - бедността би могла да бъде капката, преляла чашата, но тя е просто само един фактор в живота на човека. Ако се е превърнал в нещо коренно различно от това, което е бил, значи показаното сега си е било у него и преди. Нищо не може да ме убеди, че "голямото зло" се ражда ей така.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Хей, къде е мотива ?

богат-беден < > красив-грозен ми разказват малко за поведението при постъпка; После, дори не са характеристики на (за протокола) представителна извадка на общност, за да отчетем КАК станаха порок в същата.

Ето нещо за ядки върху сметановата глазура на сладоледа ти : отнет им е шанса/ ограничено е пространството/ наложени са парадигми за индивидуалното развитие. Под чий контрол е инициативата за промяна ?
Примерно, към принадлежност.




Персонално вземам участие в теми, където дискутирана дефиниция има връзка с други - или нещата са разглеждани в переспектива и взаимодействия. Тази е такава и има мегдан да ми хареса

към каката : дарителството

Обичаите на дарителство се отличават в зависимост от географската ширина. В Япония например подаръците, дори когато са много скъпи, не се възприемат като подкуп. За страна с толкова развита церемониалност обаче е особено важен начинът, по който те се поднасят. Преди всичко трябва да избягвате да опаковате предмета в бяла хартия, която е цвят на траура. Когато поднасянето на подаръка става в присъствието на повече от едно лице, трябва да се предвидят подаръци за всекиго. При това трябва строго да се спазва йерархията. Обикновено се дарява на 15 юли и на 1 януари.

В Китай няма строго разграничение между подарък и подкуп затова повечето бизнесмени се притесняват когато им предлагате подарък. Препоръчва се даването на колективни подаръци. При това е нужно да се отчита, че традиционният китайски протокол изисква първоначално вежливо да се отклони дарът, който следва да се приеме едва след настойчиво увещаване. Важно е да се избягва подаряването на часовници - на китайски този йероглиф е подобен на думата "смърт". Цветовете, които трябва да се избягват, са белият, синият и черният. И трите са свързани с погребални обреди. Използвайте червена, жълта или розова хартия.

В мюсюлманския свят като цяло трябва да се избягва подаряването на малки прасенца и на алкохол. И двете са забранени от Корана. В арабските държави даровете са много съществен елемент на комуникирането. Това се дължи на голямата гостоприемност и щедрост на арабите. Обикновено те са първите, които даряват чуждестранните си познати. Когато избирате ответен подарък обаче, никога не купувайте предмет за жената на своя арабски приятел. Няма да ви разбере.

В Латинска Америка не съществуват строги ритуали в това отношение. Все пак е нужно да се информирате кои видове цветя се поднасят единствено при погребение. Също така се препоръчва да се избягват кожените изделия, тъй като те обикновено идват от тази част на света.

На Запад обикновено не се очаква да правите подаръци на колеги. Освен това хората там имат изострена чувствителност на тема "подкупи". Затова са достатъчни фирмени подаръчета като писалки, календари или тефтери. Когато отивате на гости пък, е обичайно да поднесете бутилка алкохол на домакинята.

...според твоите критерии?

защо ли ми се струва, че си богата и красива?... вероятно защото от думите ти лъха неподправен егоцентризъм, какъвто имат немалко хора, затворени в черупката на красотата си и оковани с веригите на богатството...

защо не опиташ да се освободиш?

P.S. питала ли се какво чувства богатият и красивият, когато усети как времето изчегъртва красотата на тялото му, когато смъртта втренчи полед в очите му и той разбере, че не може да я отблъсне с парите си?

IMAGINE...

красотата и щастието.
Жената, която идва да почиства офиса ни е една много симпатична, тъжна, отрудена такава. Много пъти си говорим и ни разказва за дъщеря си. Едната й дъщеря има две извънбрачни деца, бащата е изчезнал, дъщерята не е завършила и средно образование и се трепе на тежка и нископлатена работа, когато въобще я има. Има ниско самочувствие, подтисната, без амбиции , живее за да оцелее и изучи децата си, няма приятели. Представях си дъщерята мъничка като майката, преждевременно състарена, така както би следвало да изглежда с този скапан живот. Когато видях дъщерята, обаче, щях да падна. Невероятно красива близо тридесетгодишна жена, руса, с нежно лице с прекрасна кожа, висока, стройна, спретната, въпреки дрехите втора употреба.
С тъжен поглед и смутена, от това, че знам биографията й.

С голямо прискърбие могa дa зaявя че си прaв....в достa голямa степен.Но специaлно зa грозните хорa имa 2 aспектa.Знaчи едните сa тези които не могaт дa се примирят с външния си вид...и евентуaлното нaпомняне от чуждa стрaнa ги озлобявa и те се превръщaт и в злобни.
Другите грозни хорa сa тези с богaтa душевбност.Те може дa сa много грозни....но когaто човек проведе и един рaзговор с тях си мисли че по крaсив човек едвa лие виждaл.Тa те отдaвнa сa се примирили с природaтa и знaят че нaй-вaжно е не кaк изглеждaш a кaк се отнaсяш с хорaтa до себе си!
И при бедните хорa мисля че е мaлко по рaзлично.Знaчи aз лично съм виждaлa бедни хорa които дaвaт еинчкaтa хрaнa от трaпезaтa нa някой по-беден от тях с нaдеждaтa някой ден всичко дa им се върне петорно.И те не сa озлобени и нaй-вече рaзчитaт нa спрaведливосттa нa съдбaтa.Зa жaлост се срещaт 1 нa 1000-но все пaк ги имa!

И пaк с усмивкa посрещaм новият ден!

Съгласна съм с изводите ти, защото моите са същите. Но понякога пазаренето е наложително, за да не те приемат за балък. Това съвсем не значи, че ако се пазариш като циганин ще те приемат за тарикат. За много от бизнесмените границата между двете е невидима...

Съгласна съм напълно с теб. Наистина разглеждам двете крайности, което изобщо не е обективно, затова не си позволявам по-категоричен тон в преценките си и точно затова няколко пъти подчертах, че изводите ми не са общовалидни.

Ти си разгледал клишираното възприемане на нещата, което не е невярно, естествено - то затова е станало клише. А аз се опитах да разгледам психологията на нещата, но може би неуспешно и затова срещам такава съпротива в мненията.

Мисля, че досега само ти си се опитал да разбереш какво точно имам предвид. Има истина в думите ти, но и тя не е общовалидна, както не е общовалидна и темата ми:)

Може би за осми път ще кажа (но смятам да е за последно) че темата ми не е общовалидна.

Харесва ми отговорът ти = напълно съм съгласна с теб. Но не това имах предвид аз. Може би след втори прочит на темата ми ще уловиш нишката:)

Уважаема Безсънна, моите почитания за мнението ти!
Напълно си ме разбрала! Харесват ми разсъжденията ти!

В моя случай не бедността, а отблъскването беше капката, която доведе човека именно до неговия срив, след който излезе на показ истинския му характер. Никой не може да ме убеди, че това не е същността му, защото съм виждала и други хора в срив, но те не са това зло...

Здравей!
Мотивът го търси в черешката.
Ядките, с които посипа сладоледа са по мой вкус:)
Мисля че този, който е направил формулировката "Беден човек - жив дявол" я е направил в момент на подобно на моето разочарование. Аз само добавих грозен и отблъснат, за да стане още по-ясна картината.

Не искам да се определям, затова и съм написала темата в трето лице, сякаш не попадам в нито една от категориите. Надявам се, че нямаш нищо против.:)

Редактирано от Лy на 16.03.02 14:45.

Съгласна съм с вижданията ти. Чак сега се сещам за думата комплекси - мисля, че тя обяснява в повечето случаи чернилката в хората.

Наистина и аз забелязвам нещо като тенденция...

Физическата грозота у човека намира всякакви измерение като компенсиране - било като мислене, било като поведение или установяване на начина на живот. Принципно (може би идея наложена от приказките) не съм срещал никога варианта на грозния човек, озлобил се заради това. Напротив - виждал съм много извисени мисловно хора именно заради недостатъците им, които са им освободили време, най-грубо казано. (случайно да си срещал пример на световно ниво за красива професорска по математика??) Познавам и хора, които са грозни, но не изглеждат зле, имат свеж изглед, приятно излъчване, но това, че външният им вид силно им тежи си личи по какво ли не, но не и по злобен характер - нито помен от нещо подобно...

За богатството - учил съм в училище, в което е имало от изключително бедни, до неприлично богати хора. Разликата между хората обаче не се правеше по този критерий. Да - наистина имаше хора, за които знам, че ако им споделя част от проблемите си, просто няма да ме разберат, защото нямат аналогична случка в собствения си живот. Това си е резултат от това, че доброто материално състояние на тези хора ги е отделило много време от реалния живот. Но и едни от най-добрите ми приятели, на които съм могъл да разчитам за разбиране са били доста над средното като финансово положение. И именно от тези хора съм намирал предложения за дадена ситуация, които просто поради обремененото ми мислене не биха ми дошли на ум.

Явленията са винаги двуяки. Човекът израсъл и живял винаги всред разкош е дефектирал толкова, колкото и израслият и живял в бедност.

Разликата между хората именно както ти я описваш според мен може да се види, като се направи сравнение между изгледа и поведението на хората на Женски пазар и на един богаташки коктейл с много хора. Виждаш огромна разлика в изразите на лицата. Ключа към казаното от теб, мисля е в масовостта, а не в конкретните примери за и против тенденцията, която забелязваш.

А и е много логично, че ако на мен 25% от мисленето ми за деня не е заето от проблеми свързани с изхранването, някакви други мисли ще заемат това време на размисъл... И ще се получи обратът в мисленето като цяло.
Все пак - да не забравяме, че няма хора без проблеми. Така, че ако всички са богати и красиви пак ще има разделение на основа злобни и незлобни.

Оркестърът да свири!

Редактирано от jj на 17.03.02 19:20.

пазаренето в сделка и блъфирането си е част от играта, ама когато трябва да си плаща за свършена работа, да се хваща за сърцето и да си бели очите, това вече е мискинлък от най-долен тип.
ОБисновените трудови хора са много по-почтени в отношенията си. Получават, плащат, а тези хем знаят че дължат, хем започват едно и също театро. Добре, че навремето играех и аз любителски постановки, та са ми ясни номерата, пък съм и доста по-артистична, ако се наложи.

Мда ... може и така да се гледа на нещата. Но то си е една гледна точка.
ЗамислИ се защо става така с хората. Всички хора ( по принцип) започват живота си с равен старт. Следват несгодите на живота - при едни така, при други - иначе.

Какво се получава - хората имат нужда от средства за преживяване - срещу глада и жаждата, срещу болката и мизерията са нужни пари. Ако имаш пари - бързо задоволяваш всяка своя потребност. Ако ги нямаш - започва битка с други хора, които са в твоето положение - да се докопате до малкото благини. В тази битка се освирепява, обезверява. Така богатият е благороден, защото му е лесно - и това е само принцип, защото много често и богатите са хищни хиени. Просто зависи как ги е "Чукнал" живота. Също и с бедните - може да не са се повредили толкова. Аз съм беден по принцип. Не толкова че да освирепея. И не се втелявам в подробности. И работя с всчкакви хора - клиенти, с които обменяме пари срещу услуги. И добре виждам какви хора има. Много от тях още с първите си думи и движения показват какви са. Други те изненадват едва накрая - или с добро или с лошо. Всякакви хора има. И сред богатите, и сред бедните. Но бедния колкото и да иска няма как да ти даде... а богатия може. Това е голямата разлика, която ти убягва. Аз също искам да помогна на много хора. Но не мога. Да искаш и да можеш е рядка комбинация. Тя се случва почти само у богатите. По разбираеми причини. Бедният колкото и да иска, нищо не може.
А за злобата - да. Повредените от живота хора - те могат да бъдат точно като роботи - не се знае какво им е повредено, но е яко повредено. Най-често те са злобни. Но биват и добродушни. И просто луди. С тях са пълни Психиатриите. А много от тях са на улицата сред нас, със своята тиха лудост, често незабелязана, недооценена като обществена опасност, незабележима. Или пренебрежима и безвредна. Злобата обаче е трудна за хоспитализиране. Тя и рядко се проявява. Но се случва... и стават скандали, боища, кървища, смърт ... въобще малката лична война на човека ... с нарушения в мисленето, причинени от тежкото му битие. И подпомогнати от слабата му воля и мисъл ... А за да мисли човек, трябва все пак да има тази възможност - някои хора така ги блъска или ги е блъскал живота, че не са могли да мислят, а само да страдат ... човек за да мисли, трябва да е поне малко отпуснат. Иначе не може да мисли, а само да реагира на болка.

И относно богатите благородници ... те са рядкост. Познавам няколко ... сред десетки. Значи един на десет примерно.
Познавам и деца на богати хора. Пълни лекета. Настояща и бъдеща измет. Безумие цари в душите на тинайджъра, чиито капризи лесно се задоволяват и не му се налага да мисли и се бори за нищо. Нещастни създания с много пари. Те е много вероятно да страдат когато порастнат. За сметка на това, бедните страдат в детството си, но са добре като порастнат (ако страданията им не са прекомерни и непреодоляни, иначе ... се израждат в повредени хора) ... защото се научават да се справят с живота.
Така, принципи има, правило няма. Всико е според зависи. Живота е пъстър.

* Ма кой е тоя Абрашев бе, Братче !

Блондинките имаме редкия шанс да общуваме с богати и умни хора.
Да живеят блондинките!

Права си!
както и всички останали писали в темата...


направо е излишно да се предефинират понятия като богатство, красота, и бедност... те си изразяват точно това което е вложено в тях

Когато написах най-грубо казано, че грозните хора са злобни изобщо не съм имала предвид, че злобата им е явна и се проявява непрекъснато. Но смея да твърдя, че тя се проявява винаги, когато човекът е отхвърлен, защото грозните хора са много чувствителни именно на тема: Лични успехи сред другия пол. Това не значи, че красивите не са чувствителни. Но красивият си казва: Ти не ме харесваш? Ми аре майната ти! Я виж опашката след мен! Докато грозният не може да посочи опашка, нито може с лека ръка да приеме поредното отхвърляне - поредният емоционален срив. А когато сривовете са много няма начин да не се озлобиш. Няма начин!

Не разбрах следното ти изречение- 'Ключа към казаното от теб, мисля е в масовостта, а не в конкретните примери за и против тенденцията, която забелязваш.' Моля те, погледни го в контекста и ми кажи какво си имал предвид.

Влакът на истината току що мина през моята тема. :)

има начин, но не е добър избор

Стана ми смешно. Последният виц за вас го измислих по време на много дългата си и съвсем не самотна нощ ... вдъхновение ми беше разказът на мъжа за някоя-си-менделей. Ако не приема мнението ти за шега ще бъде грешка, каквато може да бъде, ако ти не приемеш моето по същия начин. :)

Уточни, моля те! :)

озлобяването неизбежно? не мисля така...


неизбежно е, ако този който няма нещо, се сравнява с другите, и вярва в това което ти пишеш в тази тема, въпреки че не се смята за такъв човек. Започва да трупа омраза към себе си, която нараства непрекъснато, докато не спира да се сравнява с другите, вместо да спре с това, и да забрави за тях....

Не мислиш ли, че сравняването с другите е неизбежно, както е неизбежно да не се поглеждаш в огледалото всяка сутрин?

от един момента нататък, сравнението става излишно...

след като вече знаеш кой си, и докъде може да се променяш,
защо да продължаваш да се сравняваш с тези които не се променят , защото не искат?

Идеята на това изреченеие е, че има достатъчно много хора, които познават предимно изключенията, както мен например. Затова не трябва да се забива човек в частните случай а да метне един птичи поглед върху обстановката...

Не знам, някакси интуитивно усещам разликата между това, което искаш да кажеш и това, което изглежда че си казал, защото Щурчо е права - тя е свидетел на онези, които отскоро са станали богати и някакси главозамайването при тях води наистина до тъпота и неестественост.

Мога да кажа, че ми липсват изразните средства, за да опиша обстановката накратко. Ако го направя - ще стане полуроман. Основно опит мога да черпя от онези 5 години, в които съм се нагледал на какво ли не - и на стойностност и на абсолютна простотия. Съученици са ми били децата на едни от най-известните и богати хора в България; имал съм и много съученици, които са били адски бедни. И разделението на "приятелски групички", най-общо казано, не бе на основа финансова осигуреност. Богатството (като цяло) бе свързано с изтъпяване и селяндурщина, кич и показност... Бедните (пак като цяло) пък бяха поддържащите нивото на училището.

Дай някакъв конкретен пример, без имена естествено - опиши един човек, който да речем е богат и в какво се изразява неговата извисеност или свобода на мисълта. Пак казвам - съгласен съм с теб - теоретично човек, необременен от материални проблеми, би трябвало да компенсира това с духовност, но нямам достатъчно примери от реалния живот, за да нарека явлението "тенденция"...

П.П. Не са никак малко хората, които не държат да бъдат харесвани. Комплексите са си комплекси, има ги у всеки човек и доколкото знам - разпределението им всред хората не е свързано по някакъв начин с красотата.

Оркестърът да свири!

А да не говорим, че психика ни е устроена така, че да правим сравнение предимно между нас и най-доброто, което може да се намери в дадения критерий... Защото ако винаги се сравняваме с един и същи човек, ще забалежим, че и той има своите възходи и падения, както и ние. Сравнявайки се принципно с хората вземаме само възхода...

Оркестърът да свири!

Е стига хвалила се де!

Оркестърът да свири!

Другите хора са твоето огледало - може би криво понякога, но винаги огледало. Сравнението става несъзнателно и спрямо всички, с които контактуваш. В зависимост от собствената си оценка (която може да е изключително субективна и невярна) ти позиционираш човека там някъде в личностната си йерархия, където смяташ, че е заслуженото му място. Колкото повече хора си позиционирал над теб, толкова собствената ти себеоценка е по-ниска, толкова повече се смачква самочувствието ти, толкова по-завистлив ставаш... Сега се сещам, че има хора, които позиционират всички под тях, но такова необективно приемане на действителността е нездраво според мен и изобщо не искам да му обръщам внимание, макар че може да се приеме като защитна реакция на егото на "по-регресиралите" хора.

ok!

вече се въртим в кръг,
но според мен, връзката
поставяне другите над теб = завист
не е толкова пряка...

може да се отделиш от процеса на непрекъснато сравнение, и да видиш кое е най-важното в живота си, когато го имаш вече... защо да искаш винаги повече? може би се иска повече, докато се бяга от отговорност към това което вече имаш...

ето това е!
начин-а на мислене, към който се привиква - желанието да се достигне до крайността ...

Човекът е ненаситно същество - винаги иска повече. Постигайки една амбиция, преодолявайки едно предизвикателство, сам си поставя нови цели - по-високи естествено. Ако спреш да искаш, да желаеш, да мечтаеш - жив ли си?

ами то това не е тенденция, това си е така от хилядолетия:)))))

Четох, четох ... но нямам време да дочета всичко...
затова може да повторя някой, знам ли?

Имам питане - какво значи грозота???
Виждала съм грозни, но одухотворени личности - Л и ч н о с т и, не просто
хора.
В тази държава имаме тенденцията да не уважим личността на човека, да
смачкаме егото му... аман.
Друг е въпросът, ако дребната душа, се крие зад някакъв външна красота.

Бедния понякога е много по-щедър, с това, че е дарил една усмивка само.
Тя струва и коства много повече усилия, отколкото е положил богатия при
правенето на едно символично дарение, за да си спести ДДС-то примерно
или там каквото... И богатия те е завел на вечеря, например, платил ти е
хотела, но го е сложил към фирмените разходи. Купил ти е шоколад от
бензиностанцията, но е осчетоводил това към разходите за бензина...

За какви повърхностни неща става въпрос ТУК, пита АНИМАТА и отвогор
май не иска.

Въпросът е можем ли да надскочим дребните си души, да не сме озлобени
към приятеля, който ни е изоставил заради друга, в момента на беда
можем ли да се притечем на помощ? А можем ли да простим и разберем?
Да разберем и уважим чувствата на другия, като неприкосновенни и свободата
на избора му... без да се разсърдим и без да озлобеем срещу човека, който не
е имал контрол над чувствата си? А можем ли да му се усмихнем и да му кажем
по човешки, ти винаги можеш да ме потърсиш, когато имаш нужда от мен.
Вместо да го презрем и заклеймим, да го преследваме и да му сипем закани...

А можем ли да променим човека до себе си? Имаме ли сили да направим това ?

Да надскочим себе си, я да опитаме.. и да спрем да заклеймяваме.

Сами факт, Лу, че делиш хората на БЕДНИ и БОГАТИ, КРАСИВИ и ГРОЗНИ
е НЕМОРАЛЕН !

По тези четири критерии е много глупаво да се разсъждава.

Привет на пишещото кралско войнство тук

стига, ма, не ме плаши. "чене" е само филм. ама пазя се да не погрознея и обеднея, да знаеш. а за злобата - ами господ едно дал, друго дал. то пари при пари отиват, както казваше баба ми.

стига ма, да не съм революционерка, че да променям човеци. аз само от сеене и бране разбирам. баенето на посевките си ми е дар небесен. та от помощ ли имаш нужда? ами добре, ма. ама що те е зарязал? да не си нещо кекава? няма страшно, ма. у наше село има една баба, куршуми лее. все ще ти намери колая.

Прекрасен въпрос си задала :)

*

Гавраджиййка такава

*

Да се прави дирекна връзка м/у духовната и материалната себестойност на човек е толкова глупаво колкото и да се прави такава м/у образование и възпитание. Едното е евентуална някаква предпоставка за другото но няма пряка връзка с него. Моята руса същност ме среща със така наречените матереално състоятелно хора и те с малки изключения могат да бъдат считани за особено одухотворени личности, да не говорим че това са може би най -стиснатите хора. Тяхната благотворителност най-често се свежда до PR. Със 7 думи подобни съждения са просто или някакъв вид оправдание или търсене на теле под вола.
Толкова от мен засега понеже сте бягам спешно до аптеката тъй-като или рекламата на Allways ultra не е вярна или аз ги ползвам от обратната страна.

дарителството се използва в друг смисъл

или дотам и обратно

matte-реално...

в глупавата реалност, първото впечатление е най-правилно...

дааа... бедните са почти неживи...

за какво говорим? че няма такова нещо като достойнство ли? (на човек-а без пари, който не е озлобен)

помисли си за богатството на индианците - бизоните... те ловуват само колкото да си "направят месо", и да останат живи,

докато нямащия(т?) мярка "бял" човек избива всичко, така че утре няма... защото няма спирачка... няма мярка...довежда се до крайност

Аз да не съм лоза, че да ме зарязват, бре !?

И не ми говори на МА, ако обичаш...
хулиганска ти работа, ама ха...
сега ще ме караш да те превъзпитавам!

Взимай си бележка и корекция по въпроса,
и си закопчай горното копче на панталона

Привет на пишещото кралско войнство тук

"Ти си разгледал клишираното възприемане на нещата, което не е невярно, естествено - то затова е станало клише. А аз се опитах да разгледам психологията на нещата, но може би неуспешно и затова срещам такава съпротива в мненията."

Защо неговият (макар и леко завистлив) поглед върху едни съвсем реални заможни хора е "клиширан"? По-скоро твоите постинги се описват изчерпателно с "гладна кокошка просо сънува" - баси "психологията", баси благородните "финансови акули".

Разбира се, че има позитивна корелация между богатство и самочувствие. Направо си преоткрила колелото. Друг е въпросът, дали високото самочувствие е причина или следствие, но отдавна ми е омръзнало да обяснявам на бУлгари какво значи "отворено общесто".

ами ако и четирите тогава какво

или дотам и обратно

Конкретният пример, който искаше-
Когато се качва в колата си той сяда отпред до шофьора, а не се прави на тежък 'вижте ме, седя отзад, имам си шофьор'. С момчетата от охраната се държи като с близки приятели. Винаги, когато случаят позволява ги кани на масата си. Тя е негова приятелка от скоро - бедна хубавица. Държи се с шофьора като с долна прислуга и сяда в колата отзад, включително в случаите, когато е сама. С охраната не говори - предполагам, че за нея те са само пазачи не и хора, които могат да седят на масата й.

Дали от примера ми се разбира какво имам предвид под извисеност и психическа освободеност?

Когато си нямал нищо, а изведнъж започнеш да имаш всичко, мисленето ти става изродено, мутира по някакъв начин. Затова повечето от новобогаташите са лекета, но аз и без това тях не ги наричам богати...

Мненията на повечето хора в темата са съвсем различни от моето и твоето. :)

Съгласна съм с всичките ти съждения с изключение на едно - че деля хората на бедни, богати, красиви и грозни. Не ги деля, но за замисъла на темата беше нужно това фиктивно класифициране. На всички е ясно, че един човек не е само портфейл и не е само опаковка, но в момента не дъвчем това.

То и Пепеляшка е само приказка, но гледай, че Пижо още те търси със ситуена в ръка... :)

Да се нарича глупаво правенето на директна връзка между духовната и материалната същност на човек, когато тази връзка в някои отношения напълно оправдава наличието си, е толкова глупаво колкото да се твърди, че няма пряка връзка между образование и възпитание. А най-глупавото е, че както ти си права в своето съждение, така и аз съм права също, защото и двете тези са базирани на личен опит, но просто плоскостите на които са поставени са различни. Ето аз например мога съвсем сериозно да заявя, че образованието в Оксфорд дава много по-добро възпитание, отколкото образованието в Славянския, а ти ще кажеш, че познаваш човек с основно образование, но той е много по-възпитан от друг, за който знаеш, че е завършил Икономическия примерно. Ето това имах предвид с различните плоскости.

Тогава отиваме в сферата на абстракциите, където богатството, красотата, бедността и грозотата са едновременно и материални и духовни признаци... ако разбираш какво искам да кажа.

и ...
къде отива порока, плюса и всичко останало

или дотам и обратно

извода какъв е или се упражнявахме в нещо средно м/ъ риторика и правопис?

Че всеки е прав сам за себе си и да се нарича другата гледна точка глупава, само защото ти нямаш същата, е много блондинско.

Те остават реалности само до прага на илюзорното - а до този праг няма място за абстракции.

Но се осланях на вродената ни глупост и сколонността на хората на ни прощават вземайки несериозно нашите действия/постъки.

Както и да е.

къде е този праг и още много въпроси от този род

красив и грозен не е ли абстракция също
абе...

или дотам и обратно

Редактирано от BilboB на 20.03.02 09:12.

мно ясно - това си е точно потвърждение на съждението ти - не очаквай масовото съзнание да те подкрепи....:))))