А да не говорим, че психика ни е устроена така, че да правим сравнение предимно между нас и най-доброто, което може да се намери в дадения критерий... Защото ако винаги се сравняваме с един и същи човек, ще забалежим, че и той има своите възходи и падения, както и ние. Сравнявайки се принципно с хората вземаме само възхода...

Оркестърът да свири!

Е стига хвалила се де!

Оркестърът да свири!

Другите хора са твоето огледало - може би криво понякога, но винаги огледало. Сравнението става несъзнателно и спрямо всички, с които контактуваш. В зависимост от собствената си оценка (която може да е изключително субективна и невярна) ти позиционираш човека там някъде в личностната си йерархия, където смяташ, че е заслуженото му място. Колкото повече хора си позиционирал над теб, толкова собствената ти себеоценка е по-ниска, толкова повече се смачква самочувствието ти, толкова по-завистлив ставаш... Сега се сещам, че има хора, които позиционират всички под тях, но такова необективно приемане на действителността е нездраво според мен и изобщо не искам да му обръщам внимание, макар че може да се приеме като защитна реакция на егото на "по-регресиралите" хора.

ok!

вече се въртим в кръг,
но според мен, връзката
поставяне другите над теб = завист
не е толкова пряка...

може да се отделиш от процеса на непрекъснато сравнение, и да видиш кое е най-важното в живота си, когато го имаш вече... защо да искаш винаги повече? може би се иска повече, докато се бяга от отговорност към това което вече имаш...

ето това е!
начин-а на мислене, към който се привиква - желанието да се достигне до крайността ...

Човекът е ненаситно същество - винаги иска повече. Постигайки една амбиция, преодолявайки едно предизвикателство, сам си поставя нови цели - по-високи естествено. Ако спреш да искаш, да желаеш, да мечтаеш - жив ли си?

ами то това не е тенденция, това си е така от хилядолетия:)))))

Четох, четох ... но нямам време да дочета всичко...
затова може да повторя някой, знам ли?

Имам питане - какво значи грозота???
Виждала съм грозни, но одухотворени личности - Л и ч н о с т и, не просто
хора.
В тази държава имаме тенденцията да не уважим личността на човека, да
смачкаме егото му... аман.
Друг е въпросът, ако дребната душа, се крие зад някакъв външна красота.

Бедния понякога е много по-щедър, с това, че е дарил една усмивка само.
Тя струва и коства много повече усилия, отколкото е положил богатия при
правенето на едно символично дарение, за да си спести ДДС-то примерно
или там каквото... И богатия те е завел на вечеря, например, платил ти е
хотела, но го е сложил към фирмените разходи. Купил ти е шоколад от
бензиностанцията, но е осчетоводил това към разходите за бензина...

За какви повърхностни неща става въпрос ТУК, пита АНИМАТА и отвогор
май не иска.

Въпросът е можем ли да надскочим дребните си души, да не сме озлобени
към приятеля, който ни е изоставил заради друга, в момента на беда
можем ли да се притечем на помощ? А можем ли да простим и разберем?
Да разберем и уважим чувствата на другия, като неприкосновенни и свободата
на избора му... без да се разсърдим и без да озлобеем срещу човека, който не
е имал контрол над чувствата си? А можем ли да му се усмихнем и да му кажем
по човешки, ти винаги можеш да ме потърсиш, когато имаш нужда от мен.
Вместо да го презрем и заклеймим, да го преследваме и да му сипем закани...

А можем ли да променим човека до себе си? Имаме ли сили да направим това ?

Да надскочим себе си, я да опитаме.. и да спрем да заклеймяваме.

Сами факт, Лу, че делиш хората на БЕДНИ и БОГАТИ, КРАСИВИ и ГРОЗНИ
е НЕМОРАЛЕН !

По тези четири критерии е много глупаво да се разсъждава.

Привет на пишещото кралско войнство тук

стига, ма, не ме плаши. "чене" е само филм. ама пазя се да не погрознея и обеднея, да знаеш. а за злобата - ами господ едно дал, друго дал. то пари при пари отиват, както казваше баба ми.

стига ма, да не съм революционерка, че да променям човеци. аз само от сеене и бране разбирам. баенето на посевките си ми е дар небесен. та от помощ ли имаш нужда? ами добре, ма. ама що те е зарязал? да не си нещо кекава? няма страшно, ма. у наше село има една баба, куршуми лее. все ще ти намери колая.