Права си!
както и всички останали писали в темата...


направо е излишно да се предефинират понятия като богатство, красота, и бедност... те си изразяват точно това което е вложено в тях

Когато написах най-грубо казано, че грозните хора са злобни изобщо не съм имала предвид, че злобата им е явна и се проявява непрекъснато. Но смея да твърдя, че тя се проявява винаги, когато човекът е отхвърлен, защото грозните хора са много чувствителни именно на тема: Лични успехи сред другия пол. Това не значи, че красивите не са чувствителни. Но красивият си казва: Ти не ме харесваш? Ми аре майната ти! Я виж опашката след мен! Докато грозният не може да посочи опашка, нито може с лека ръка да приеме поредното отхвърляне - поредният емоционален срив. А когато сривовете са много няма начин да не се озлобиш. Няма начин!

Не разбрах следното ти изречение- 'Ключа към казаното от теб, мисля е в масовостта, а не в конкретните примери за и против тенденцията, която забелязваш.' Моля те, погледни го в контекста и ми кажи какво си имал предвид.

Влакът на истината току що мина през моята тема. :)

има начин, но не е добър избор

Стана ми смешно. Последният виц за вас го измислих по време на много дългата си и съвсем не самотна нощ ... вдъхновение ми беше разказът на мъжа за някоя-си-менделей. Ако не приема мнението ти за шега ще бъде грешка, каквато може да бъде, ако ти не приемеш моето по същия начин. :)

Уточни, моля те! :)

озлобяването неизбежно? не мисля така...


неизбежно е, ако този който няма нещо, се сравнява с другите, и вярва в това което ти пишеш в тази тема, въпреки че не се смята за такъв човек. Започва да трупа омраза към себе си, която нараства непрекъснато, докато не спира да се сравнява с другите, вместо да спре с това, и да забрави за тях....

Не мислиш ли, че сравняването с другите е неизбежно, както е неизбежно да не се поглеждаш в огледалото всяка сутрин?

от един момента нататък, сравнението става излишно...

след като вече знаеш кой си, и докъде може да се променяш,
защо да продължаваш да се сравняваш с тези които не се променят , защото не искат?

Идеята на това изреченеие е, че има достатъчно много хора, които познават предимно изключенията, както мен например. Затова не трябва да се забива човек в частните случай а да метне един птичи поглед върху обстановката...

Не знам, някакси интуитивно усещам разликата между това, което искаш да кажеш и това, което изглежда че си казал, защото Щурчо е права - тя е свидетел на онези, които отскоро са станали богати и някакси главозамайването при тях води наистина до тъпота и неестественост.

Мога да кажа, че ми липсват изразните средства, за да опиша обстановката накратко. Ако го направя - ще стане полуроман. Основно опит мога да черпя от онези 5 години, в които съм се нагледал на какво ли не - и на стойностност и на абсолютна простотия. Съученици са ми били децата на едни от най-известните и богати хора в България; имал съм и много съученици, които са били адски бедни. И разделението на "приятелски групички", най-общо казано, не бе на основа финансова осигуреност. Богатството (като цяло) бе свързано с изтъпяване и селяндурщина, кич и показност... Бедните (пак като цяло) пък бяха поддържащите нивото на училището.

Дай някакъв конкретен пример, без имена естествено - опиши един човек, който да речем е богат и в какво се изразява неговата извисеност или свобода на мисълта. Пак казвам - съгласен съм с теб - теоретично човек, необременен от материални проблеми, би трябвало да компенсира това с духовност, но нямам достатъчно примери от реалния живот, за да нарека явлението "тенденция"...

П.П. Не са никак малко хората, които не държат да бъдат харесвани. Комплексите са си комплекси, има ги у всеки човек и доколкото знам - разпределението им всред хората не е свързано по някакъв начин с красотата.

Оркестърът да свири!