Може би за осми път ще кажа (но смятам да е за последно) че темата ми не е общовалидна.

Харесва ми отговорът ти = напълно съм съгласна с теб. Но не това имах предвид аз. Може би след втори прочит на темата ми ще уловиш нишката:)

Уважаема Безсънна, моите почитания за мнението ти!
Напълно си ме разбрала! Харесват ми разсъжденията ти!

В моя случай не бедността, а отблъскването беше капката, която доведе човека именно до неговия срив, след който излезе на показ истинския му характер. Никой не може да ме убеди, че това не е същността му, защото съм виждала и други хора в срив, но те не са това зло...

Здравей!
Мотивът го търси в черешката.
Ядките, с които посипа сладоледа са по мой вкус:)
Мисля че този, който е направил формулировката "Беден човек - жив дявол" я е направил в момент на подобно на моето разочарование. Аз само добавих грозен и отблъснат, за да стане още по-ясна картината.

Не искам да се определям, затова и съм написала темата в трето лице, сякаш не попадам в нито една от категориите. Надявам се, че нямаш нищо против.:)

Редактирано от Лy на 16.03.02 14:45.

Съгласна съм с вижданията ти. Чак сега се сещам за думата комплекси - мисля, че тя обяснява в повечето случаи чернилката в хората.

Наистина и аз забелязвам нещо като тенденция...

Физическата грозота у човека намира всякакви измерение като компенсиране - било като мислене, било като поведение или установяване на начина на живот. Принципно (може би идея наложена от приказките) не съм срещал никога варианта на грозния човек, озлобил се заради това. Напротив - виждал съм много извисени мисловно хора именно заради недостатъците им, които са им освободили време, най-грубо казано. (случайно да си срещал пример на световно ниво за красива професорска по математика??) Познавам и хора, които са грозни, но не изглеждат зле, имат свеж изглед, приятно излъчване, но това, че външният им вид силно им тежи си личи по какво ли не, но не и по злобен характер - нито помен от нещо подобно...

За богатството - учил съм в училище, в което е имало от изключително бедни, до неприлично богати хора. Разликата между хората обаче не се правеше по този критерий. Да - наистина имаше хора, за които знам, че ако им споделя част от проблемите си, просто няма да ме разберат, защото нямат аналогична случка в собствения си живот. Това си е резултат от това, че доброто материално състояние на тези хора ги е отделило много време от реалния живот. Но и едни от най-добрите ми приятели, на които съм могъл да разчитам за разбиране са били доста над средното като финансово положение. И именно от тези хора съм намирал предложения за дадена ситуация, които просто поради обремененото ми мислене не биха ми дошли на ум.

Явленията са винаги двуяки. Човекът израсъл и живял винаги всред разкош е дефектирал толкова, колкото и израслият и живял в бедност.

Разликата между хората именно както ти я описваш според мен може да се види, като се направи сравнение между изгледа и поведението на хората на Женски пазар и на един богаташки коктейл с много хора. Виждаш огромна разлика в изразите на лицата. Ключа към казаното от теб, мисля е в масовостта, а не в конкретните примери за и против тенденцията, която забелязваш.

А и е много логично, че ако на мен 25% от мисленето ми за деня не е заето от проблеми свързани с изхранването, някакви други мисли ще заемат това време на размисъл... И ще се получи обратът в мисленето като цяло.
Все пак - да не забравяме, че няма хора без проблеми. Така, че ако всички са богати и красиви пак ще има разделение на основа злобни и незлобни.

Оркестърът да свири!

Редактирано от jj на 17.03.02 19:20.

пазаренето в сделка и блъфирането си е част от играта, ама когато трябва да си плаща за свършена работа, да се хваща за сърцето и да си бели очите, това вече е мискинлък от най-долен тип.
ОБисновените трудови хора са много по-почтени в отношенията си. Получават, плащат, а тези хем знаят че дължат, хем започват едно и също театро. Добре, че навремето играех и аз любителски постановки, та са ми ясни номерата, пък съм и доста по-артистична, ако се наложи.

Мда ... може и така да се гледа на нещата. Но то си е една гледна точка.
ЗамислИ се защо става така с хората. Всички хора ( по принцип) започват живота си с равен старт. Следват несгодите на живота - при едни така, при други - иначе.

Какво се получава - хората имат нужда от средства за преживяване - срещу глада и жаждата, срещу болката и мизерията са нужни пари. Ако имаш пари - бързо задоволяваш всяка своя потребност. Ако ги нямаш - започва битка с други хора, които са в твоето положение - да се докопате до малкото благини. В тази битка се освирепява, обезверява. Така богатият е благороден, защото му е лесно - и това е само принцип, защото много често и богатите са хищни хиени. Просто зависи как ги е "Чукнал" живота. Също и с бедните - може да не са се повредили толкова. Аз съм беден по принцип. Не толкова че да освирепея. И не се втелявам в подробности. И работя с всчкакви хора - клиенти, с които обменяме пари срещу услуги. И добре виждам какви хора има. Много от тях още с първите си думи и движения показват какви са. Други те изненадват едва накрая - или с добро или с лошо. Всякакви хора има. И сред богатите, и сред бедните. Но бедния колкото и да иска няма как да ти даде... а богатия може. Това е голямата разлика, която ти убягва. Аз също искам да помогна на много хора. Но не мога. Да искаш и да можеш е рядка комбинация. Тя се случва почти само у богатите. По разбираеми причини. Бедният колкото и да иска, нищо не може.
А за злобата - да. Повредените от живота хора - те могат да бъдат точно като роботи - не се знае какво им е повредено, но е яко повредено. Най-често те са злобни. Но биват и добродушни. И просто луди. С тях са пълни Психиатриите. А много от тях са на улицата сред нас, със своята тиха лудост, често незабелязана, недооценена като обществена опасност, незабележима. Или пренебрежима и безвредна. Злобата обаче е трудна за хоспитализиране. Тя и рядко се проявява. Но се случва... и стават скандали, боища, кървища, смърт ... въобще малката лична война на човека ... с нарушения в мисленето, причинени от тежкото му битие. И подпомогнати от слабата му воля и мисъл ... А за да мисли човек, трябва все пак да има тази възможност - някои хора така ги блъска или ги е блъскал живота, че не са могли да мислят, а само да страдат ... човек за да мисли, трябва да е поне малко отпуснат. Иначе не може да мисли, а само да реагира на болка.

И относно богатите благородници ... те са рядкост. Познавам няколко ... сред десетки. Значи един на десет примерно.
Познавам и деца на богати хора. Пълни лекета. Настояща и бъдеща измет. Безумие цари в душите на тинайджъра, чиито капризи лесно се задоволяват и не му се налага да мисли и се бори за нищо. Нещастни създания с много пари. Те е много вероятно да страдат когато порастнат. За сметка на това, бедните страдат в детството си, но са добре като порастнат (ако страданията им не са прекомерни и непреодоляни, иначе ... се израждат в повредени хора) ... защото се научават да се справят с живота.
Така, принципи има, правило няма. Всико е според зависи. Живота е пъстър.

* Ма кой е тоя Абрашев бе, Братче !

Блондинките имаме редкия шанс да общуваме с богати и умни хора.
Да живеят блондинките!