Каква е ръждата на старата любов?
Черна. Като кофеин? Като остаряло вино? Коняк? Или пък... Тука една стара любов ме тормози и се чудя ква й е ръждата и дали въобще е хванала такава?
Потъмняло злато ли е? Кво е?

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 15:10.

Na wsjaka stara ljubov j e razlichna ryzhdata.
Ednata - kato cigansko ljato.
Druga - kato samoten blues...
Treta - gorchiva - kato pelin...
I taka... wsichkite...

Ne pitaj... Otidi da prowerish

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Няма стара любов, просто.
Само любов.

__________________
Останалото е мълчание.

Ами... старата любов сравнявам с топла завивка - прилепнала по мен и обгърнала ме уютно; като тежък мед, от който ми е приятно да опитам, но не и да се храня с него.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Защо "да не се храниш с него"? Защото горчи, защото ще го изпиеш, защото е смъртоносен, защото...?

Според мен цвета на този вид ръжда е бордо, който на светлина дава златни отблясъци.

Оркестърът да свири!

Имаше една немска поговорка - Die alte liebe pust man sie... (не съм сигурен за правописа - все пак от 8-ми клас не съм шпрехал немски)

Абе... на български звъчи нещо такова: "Старата любов ръжда не хваща, ако хаване - лесно се изтрива"

какво да ти кажа, според мен не е нищо повече от утайка.

ЛЮБОВТА винаги е млада-даже и ние да остаряваме с нея. Ако ли пък някъде малко хване ръжа, то тя е благородна (патина)

А защо да се връщам там, откъдето съм си тръгнала?

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.