"Намери смисъла!"


Къде и как тъсите смисъла в работата си, в интересите си, в заниманията си, в свободното си време, в живота си?

Аз лично всичко приемам на доверие - казвам си: "Айде, тук ще да има някакъв смисъл..." и повече не се замислям. Но досега не съм се сетил да проверя някъде имало ли е реален смисъл...
А трябва ли?

Оркестърът да свири!

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:18.

смисъла е равно-пропорционален на постигнатите цели
и обртатно-пропорционален на времето необходимо
за изпълнението на дадена цел (!)

Use Your Illusion

Еми, трябва. Ако си цениш времето и усилията трябва. Даже трябва и още нещо - ако все пак има смисъл, който те устройва, дали пък няма и по-лесен , ефикасен, икономичен, ефектен начин да постигнеш целта ?
Защото често се оказва, че ако човек загуби много от времето си само в размишления как да го направи, резултата може да е очарователно добър. А понякога и оставящ отпечатък върху целия ни живот...

* АБе - седем пъти мери, един път режи. И гледай да знаеш защо го правиш :)

Редактирано от Well на 08.03.02 20:11.

Любовта.

Любовта осмисля. Обуславя. Крепи и води.



Who does not love too much, does not love enough - Pascal

"Любов, любов ... това е душата на Гения !"

*

Да и човек под нейно въздействие не се замисля.

Любов? Към всичко и към всеки?
Точното решение за мен не е това, мисля, но темата е принципна...

Любовта може да бъде смисъл, но тя не е ли нещо, което се появява пост фактум. Тоест в момента на чисто прагматичното решение, което стои пред човека да се захване ли с нещо и дали има смисъл, той почти никога не може да реши дали любовта ще го доведе на правилна преценка...

Оркестърът да свири!

Аз лично без нея съм за никъде..... Направо съм болна.....

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Втора златна реплика!!! За личното ми файлче със златни реплики!!!

Тоест искаш да ми кажеш, че предварително смисъл не може да се търси, а след като вече се преценява направеното...
Има смисъл, нещо като някаква пазарна икономика - правиш инвестиция, пък ако си имал нюх - добре; ако не - фалит и толкова...

Мдаа... Или онова любимо ми сравнение, че живота е игра на покер...




Оркестърът да свири!

бе любовта има лошия навик
хване ли те да не мислиш за нищо друго

Use Your Illusion

Единствено Любовта може да те доведе до "правилна" преценка. Всичко друго са умствени построения и премислици, които водят евентуално до материална облага, но не и до Истината за нещата.

Не говоря за Любов към отделен човек. И не деля Любовта. Любовта към червените ми обувки, Бог или най-добрата ми приятелка ... все е Любов.
Насеочена към някого конкретно, тя рискува бързо да се превърне в привързаност, оттам - в игра на доминантност... Затова имам предивид един много фин нюанс: Любовта - безрезервна - спрямо битието....
Или с други думи: да приемем, че нащата са такива, каквито са. Незавсимо от това, харесват ли ни или не.



Who does not love too much, does not love enough - Pascal