Баси, де да знаех
То веднъж като тръгне и край, чак като дойдат онези с усмирителните ризи се усеща (съвсем полуадекватно) човек, че си е хванал белята ...

Оркестърът да свири!

Не, че имам кой знае какъв стаж в клубовете....

НО ВСИЧКИ МОДЕРАТОРИ, ПОД ЧИЯТО ОПЕКА СЪМ ДИСКУТИРАЛА ДОСЕГА - МНОГО, АМА МНОГО СИ ГИ ХАРЕСВАМ !!!!!!!

В Леос направо съм влюбена - винаги точен, мъдър и добронамерен.
ВИ ми е любимката - учудваше ме нейното търпение и толерантност към простотиите, и умението винаги да се усмихнеш, дори и /добре, че не се виждат/ през сълзи.
За новите ни - Джей и Безсънната - ми те са си наши приятели, които сами си избрахме, и са ми безкрайно симпатични - приветствам всичките им действия, съчувствам им за ангажираността, съчувствам им, че започнаха с мачове тежка категория, но се справиха геройски. За което браво!

От тук нататък - ако не ми дадат медал, значи не са разбрали, че им се натягам....



Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

Е, е... ами че ти оплеска цялата работа... Нали щяхме да пустосваме модераторското съсловие, а ти така ги зашемети с коплименти... (и бившите също) че направо я загазихме...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ало, балоните!

Айде де! Тегли ми една, хихихи! Нищо, че малко си закъснял... По-добре късно, отколкото по-късно!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Давай де! Сега ти е паднало!

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Напррррлаво ме ошашпашкашшшшшка уооооуф! Такова де, мани, мани!

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Мнееее, не знам, не разбирам, аз съм за малко...

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Ама ... аз ще взема да се изчервя...

Абе аз съм от тихите луди... да не вземеш нещо, хей, да ме вземеш много на сериозно...

Оркестърът да свири!

Цял ден само дъжд почуква по стъклата; ако мнението ви се стори мокро - тъй да е.

Обсъждането на модерирането и личния стил на всеки, който ще дежури с другарче тук (за да строи клубчето до нещо, в което вярва) ще правя САМО в чат.

Твърдя, че при увеличаване на отговорностите индивидите адаптират отношението и мотивацията си за участие. Дай човеку още една роля, разшири му пространството за действие, разкажи му какви са очакванията и новите ангажименти - и ще видиш абсолютно нов човек.

Ако съставителите на софтуерчето (дето не е актуализирано съобразно нуждите и продължава да влачи тълпата надолу) бяха го взели под внимание овреме, щяхме да имаме ротационни двойки модератори в динамични и магнетични клубчета.

Да поставиш себе си/някого под светлините не иска кой-знае-каква-фантазия. Няма нищо революционно в мисълта, че продължителното непроменяне в роля или позиция обръща ник- за практичност - в рутинна, скучна, несменяема, миропомазана, фрустрирана от липса на развитие вътре в себе си фигура.

В "мод-ерационно" отношение, клуб Споделено е уникален пилотен макет за подражание.


Ще изчета и мнение, тотално противоположно на току-що казаното.

Като Теория У :

Индивидите са завършени скапаняци. По условие, не искат и не могат да приемат нови отговорности. Дай им свобода, пространство, някакъв друг инструмент на ниска цена - и гледай супа.

За работа в група не ги бива. Всеки е предател на другия. Размяната на лични обиди, недискретност и грубиянство са първа природа. Трябва да имат явки, захранвани от позната програма, несменяем и пълновластен едноличен ник, вземащ решения и всяка проба за разклащане на статуквото да се потушава.

Що ли втората не ми напасва на светлоусещанията ?!

Значи, идват онези и те молят да им наденеш усмирителните ризи, ти обаче обяснявайки им как не им отиват лично демонстрираш неудобните ръкави. Те пък решават че много ти отива и те водят на модно ревю

*