или какво всъщност правим

Не, няма да правим тук фенклуб на "Тату". Те просто са последния повод да си задам някои въпроси, касаещи доста широк кръг културни явления. Но да започна първо с тях, като най-пресни.

Гледах някои от клиповете им (тези, които се смятат за хитове и ги въртят най-често) и не разбирам. Не разбирам какво толкова харесват младежите в тях, защо беше цялата реклама, с която ни заляха. Може би съм много остарял, но аз виждам само две пикли, които не могат да пеят и си правят реклама с особената си сексуална ориентация (а дали не е само рекламен трик?).

Сещам се за една сентенция на Генадий Гор: "Изкуството трябва да бъде духовно или изобщо не бива да съществува". И се питам къде е духовното в песните на "Тату"? Или на Кондьо, Еминем, Кати... Да не изброявам повече, сигурно можете да се сетите за повече имена от мен. Нали творецът трябва да се стреми да изтегли публиката до собственото си ниво, а не да се принизява, за да бъде разбран. Никак не ми звучи "Княз Игор" в изпълнение на някакъв рапър.

А какво ли си представят днешните младежи, когато слушат гавъра на "Let The Sunshine In"? Дали виждат безкрайните редици еднакви бели камъни и огромното множество около Белия Дом, или само сочните устни на изкусителната брюнетка от "Army Of Lovers"? Дали на някого му настръхват косъмчетата, когато слуша "Child In Time" и чуе пистолетния изстрел в залата на концерта в Осака? Дали знаят изобщо за този концерт? Дали когато слушат любимите си парчета в тях трепва нещо друго освен краката? Когато ние бяхме на възрастта на нашите деца, изборът ни беше ограничен. Мого от най-стойностните произведения на модерното изкуство бяха заклеймени с етикета "упадъчни буржоазни". Но намирахме начин да се докопаме до тях. Слушахме тайно любимата музика (презапис от презаписа на деветдесет и деветия презапис) на стария руски "Кащан" (господи, каква машина беше - има-няма 30 килца). И легендите са живи и днес, вече в категорията "евъргрийн".

Наблюдавам децата си. Всяка свободна минута прекарват или пред телевизора, или пред компютъра с някоя игра от типа вървишистреляшповсичкокоетомърда или в някой чат, където си разменят реплики с максимална дължина 15 символа. Речникът им се състои от около 1000 думи и ако трабва да изразят нещо по-сложно, си помагат с възклицания. А домът ни е пълен с книги. Само да искат да четат, но те не искат. Колко ли 16-годишни са прочели "Бел ами", "Изгубени илюзии" или новелите на Цвайг? Какви ги говоря, та те "Граф Монте Кристо" не са прочели. Увличат се по "Разбиване", подражават на кечистите и изразния стил на коментатора. Ако техния ограничен жизнен опит не им позволява да направят вярна преценка, че това е едно не особено интелигентно шоу за не особено взискателна публика (нещо като колизеум, но не толкова кърваво), къде сме ние, да им го кажем? Къде са хората, които трябва все пак да филтрират това, което се поднася на публиката? Пресен е споменът за една намеса - православната ни църква, разчекната между два синода, нададе вой и спря излъчването на "Последното изкушение на Христос", един красив и човечен филм. Дивотията няма кой да я спре.

Да, нашият избор беше ограничен. Но днес, при целия огромен избор, защо харесват най-повърхностното, първосигналното? Ние се опазихме от социалистическия реализъм на миналото, те дали ще успеят да се опазят от комерсиализма на настоящето? Как да им помогнем да се справят с подмяната на ценностите?

КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРАВИМ ЗА ДЕЦАТА СИ?

Е, младите, кажете, какво е вашето мнение?

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 13:50.

всичко това е вярно...

добре де, чел съм граф Монте Кристо, обаче.... това не ми пречи и да гледам "разбиване" после


защо обаче се хващаме за "Тату" точно? защо не за Мерилин Менсън, той/тя твори от незнайно кога... и е приет!

точно неприемането, капката която прелива е това което прави скандала с Тату, точно и по повод на това което си написал. защото не всичко се приема. не мисля че трябва да има каквато и да било цензура

Нищо конкретно против "Тату", просто са най-прясното... И те имат право на изява. И не само те. Но тяхната изява се превърна в истерия.

Колкото до цензурата, тя винаги е съществувала и ще съществува. По простата причина че не на всекиго всичко може да бъде поднесено. Ние обаче не винаги улавяме нейната намеса. Проблемът с цензурата възниква при деформация на критериите.

/* Затвори очи, за да видиш... *\

а критериите не са неизменни? не е добре да изостават и не се развиват

Кажи ми нещо лично, може ли ?
Ти обичаш ли децата си ?

Трябва ли да са минали през същото стъргало, чели - писали - чули - харесали онова, което бе стойностно за поколението ти на същата възраст ?

Колко време прекарваш с тях да разказваш за детството си ? А за това как се почувства, когато ги видя за първи път ? Те знаят ли, че са най-голямата ти ценност ? Че всичко, което правиш има смисъл Заради Тях ?




*Можеш да им съобщиш, че ТАТУ са продукт. Като Джеф Ло или Бритни, от тях се иска да генерират онова, дето ги държи в продажбите (топ тен). За масова употреба са и както след МакМонстър, в края на хлебчето чувстваш глад. Пак.
Една огромна за мисълта ми индустрия замества с институции, образи и шум липсващия, работещ родител. Същата обаче не (може да) обича децата.


Пита се могат ли родителите ? Или са твърде заети с медийния цирк, грешките на шеф си, екзистенциални баналности и егоизъм !


**
Вкъщи имаме същия проблем - тинейджърка. И други два се задават...

Изкуство ли?!

Ами нещата са по-сложни. Всичко започва от това, че всеки иска да прави нещо ново и различно, да се налага с нещо индивидуалистично. Но най- доброто (да не звучи като голяма дума) вече е измислено. И какво се получава - изкуството все повече започва да клони към снобизъм, особено музиката... И какво се получава от това - колкото повече снобарията се насажда, толкова повече се пръкват все по-бездарни и по-бездарни неща под тъпото прикритие на "ти това не го разбираш".

От друга страна на дневен ред идва черната музика, която се занимава с изключително глупави и ежедневни проблеми, поставени именно в позицията на протест. Но и този протест губи своето значение след време и остават от него само смъкнатите гащи и ... и безбожно високите им цени (особено за българина надали 600лв. е нормална сума за спортно якенце, кичозен тип на О'нийл)

Появата на тези две неща води до ... елементарност, както във внушанията и изразните средства, така и в смисловото съдържание на текстовете. И това се котира. "Тату" наистина са две ексцентрични пикли, но явно те са достатъчно скандални, за да бъдат толкова търсени. Тяхното съществуване е обяснимо само в страните от бившия соцлагер - по другите места Мадона вече обрала точките, само че по велик начин (лично мнение - според мен тя е нещо като гений). Такива неща там не се котират толкова много, затова и Мадона стана будистка, а после нещо неопредлено, но не и сексреволюционно.

Какво мислиш за "Бел ами". Да - интересна книга, но според мен Мопасан малко се е поизложил - книгата е с микро съдържание, но с богато разкритие на идеята, което от своя страна е причинено от доста други социално-културни особености на епохата. Сега деветокласниците имат в програмата си именно "Бел ами". Е как те да се ориентират, аджеба какво е значението на тази книга? Та тя е лишена от съдържание, но увлекателна, не им дава нищо, но пък за сметка на това те и не могат да разберат нищо от ценностите на книгата, защото контекста, в който е написана им е абсолютно непознат. Те няма да четат - няма нужда вече - има си анализи за целта, които на индокитайски, от гледна точка на деветокласника, обясняват аналитично и университетски книгата. Проблем в образованието.

Гарантирам ти, че винаги ще има ерудити, заради собственото им желание да са такива. Ще има и хора, които са се ерудирали не чак толкова доброволно. Но общото им количество ще намалее. Международна политика - явно прекалено много сме учили, щом чак пък и атомна централа си имаме...


Е успях ли да ти кажа, че в последните 20 години се намира причината за това, което ти описваш? Надявам се и ясно съм изразил, че упадакът идва като резултат от пренасищане на много нива и то - на световно равнище. Да си хипи вече няма смисъл, това вече не е достатъчно снобско; да си рапър е на мода, а е и от полза - в рапа се намира един малък свят, който сега наистина съществува. Ако сега ти правеше избора си, като онзи, когато си слушала "Child In Time", какво щеше да избереш? Гарантирам ти - не и Deep Purple...

Оркестърът да свири!

Редактирано от jj на 04.03.02 00:38.

Ако се замисля за "цялото", мисля като теб... но пък познавам много младежи, които не са като "цялото". Сегашният свят не ми харесва, но предполагам, че това е заради моята лична носталгия и вероятно не съм обективна. Не мога да преценя отсега какво точно да правя за дъщеря си, за да не изпаднем в разнополюсие след години. Не знам защо, но съм убедена, че ще си останем близки и ще се разбираме. Мисля, че ще я обичам независимо дали харесва рап или чалга... а ако тя ме обича, няма да ме ядосва много... Просто ще стане голям човек, различен от мен.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Не мисля, че проблема, прозиращ в темата е за липсващия родител.
По-скоро обратното - родителят, който в тая тъпа държава няма друг избор освен постоянно да повтаря на децата си, че ги обича, въпреки че ги е обрекъл на живот с мизерия и простотии наоколо.
За съжаление не всички сме имали късмета да се реализираме в чужбина. А в България този проблем - за прекомерно заетия с кариерата си родител - почти не стои - по-скоро има проблеми на недостатъчно заетия или безработния родител, който трябва да научи децата си кое и стойностно, като се вижда как посредственото е печелившо.... Да ги научи кое е достойно, като е видно, как мошениците живеят в почести... Да ги научи да се обогатяват духовно и културно - когато се виждат мизерстващите интелектуалци...
Та проблемът, поставен от Мерлин, е точно поради обичта към децата....

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

"Тату" са продукт на масовата култура, а тя няма нищо общо с изкуството. живеем в масово общество, общество на масовата култура, на масовото потребление... днес на тезгяха е "Тату", утре ще фабрикуват нов продукт...

колкото и да плюем социализма (не че няма за какво), той създаде у хората една представа за духовност, за култура и им даде възможности да се приобщават към нея. не е без значение и материалният аспект: спомни си цените на книгите, на билетите за кино, за театри, за концерти. обаче по-важното е друго - високата култура беше ценност, към която средният човек се стремеше. а в капиталистическото общество (мразя този израз, можеш да го наричаш пазарна икономика, все тая) тя е ценност за един тънък привилегирован елит, за масите има масова култура... те трябва да произвеждат продукти и да потребяват продукти - ценностите на обществото са такива. типичен е потресът на българина, излязъл в чужбина, от елементарността и ограничеността на средния западняк - но това е, което ни чака. нашите деца ще бъдат такива. тъжно, но неизбежно... :-(

IMAGINE...

Вени, моля те, не ме карай да вярвам че е неизбежно... Все пак децата ни започват пътя си в едно микрообщество (семейството) и би трябвало да опитаме (доколкото ни е по силите) да им покажем красотата на духовните, истински стойностните неща... Удовлетворението да си личност със собствена позиция и мнение, която върви по собствен, а не посочен от "обществото" път. Дори и да мислят различно от нас (това е неизбежно, но и чудесно) важното е да вървят по свой път без да приемат 1:1 стойностите налагани от обществото.
Винаги съм се стремял да се разгранича от влиянието на обществото върху мен. Да моделирам ценностната си система (доколкото е възможно) независимо от външни фактори, и така да се формирам като самобитна, уникална личност. Да анализирам и приема най-доброто от това което ми се поднася, а болкука да изхвърля. Този стремеж преди (в соц времената) беше силно стимулиран от стремежа да разбера истината, да почувствам свободата на свободната мисъл и... сладостта на забранения плод.
И сега имам стимул и той е не по-малко силен. Отвращават ме ценностите на консуматорското общество... Когато откриха "Метро" отидохме да напазаруваме (аз мразя тази процедура, но това май е характерно за всички мъже ;-) ). Там се почувствах като във храм, посветен на най-актуалната в момента религия - вярата във бог Пари. На лицата на хората грееше почти религиозан плам - радостта и удовлетворението от това да си купиш нещо с парите, на които си посветил цялото си време и нерви. Както всяка религия, и тази иска много жертви - не можеш да си позволиш истински приятели, да прочетеш някоя книга от сорта на "Братя Карамазови" или "Малкия Принц" и т.н.
Мразя тази религия и ще направя всичко което е по силите ми да запазя човещината и духовното. Ако успея, може би ще помогна и на децата си...