От край време се водят спорове, променя ли се човекът или не.
Кога и как се променя.
И е ясно едно - промяната трябва да бъде пожелана. Човек е инертно същество. Не иска промени. Те му се налагат... Изнасилват го. Има хора, които дори са пристрастени към това.
Но като цяло промяната - малката промяна е ежедневие. И е резултат от микрокатаклизми - т.нар. ежедневни емоции в живота ни. Променяме се, усъвършенстваме се или ставаме по-сприхави и неориентирани ... според зависи. Ако ни е лек живота, закърняваме. Ако е труден - усъвършенстваме се.
Но има един по-горен клас промени - промени в характера дори. И те се дължат на катаклизми. Големи емоции в живота. Любов, омраза, глад, болка. Всякакви такива, но големи. И промяната там е неразумна по принцип. Защото Голямата емоция измества ума назад. Остава открит въпроса - като е безумна, полезна ли е тази промяна ? И виждаме резултати от нея - Луди хора, агресори, атентатори, насилници, всякакви "изплюти" от шайбата на живота с висока скорост хора ... с повреди. Бива понякога и ум замесен ... тогава може да се случи една добра промяна. Полезна. Но е трудно да запазиш здравия си разум, когато в живота ти бушува буря. Това са хора, изпаднали в беда, нуждаещи се от помощ. Но често помоща за тях води до "удавяне" и на спасителя ... не забравяйте това. Взимайте предпазни мерки, ако ще го правите.

Промяната е еволюцията в душите ни. Ние се нуждаем от нея. И я търсим. Но само в желани граници. Защото основният двигател на промяната е болката, която така ненавиждаме... но тя ни движи напред. Не търсете противоречие. Няма такова. Просто различните страни на една истина. По различен начин погледнато, различно изглежда, но е все истина. Вярно, реално. Реалността. Запознайте се. И Открийте грешките.
<img src="http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif">

*

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 13:48.

Промяната е ценна за този, който я желае в сегашно време и продължава да я търси. Не "пожела" - някога, но вече не. Или всичко написано да разбирам като "Човек е инертно същество. Не иска промени. Те му се налагат... Изнасилват го."? - сякаш промените са нещо, което трябва да се избягва? Може да бъдат променени толкова много неща у човека, без той да ги осъзнае! Има толкова много външни влияния, че никой не може да бъде сигурен, че е неуязвим, не мислиш ли? Тоест може да се случи промяна без никой да разбере в момента, без да е търсена и желана. Общо взето:

- да желаеш промяната
- да се стремиш към нея
- да й се отдадеш
- да ти я наложат

са различни случаи.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Познавате ли човек, непроменящ се ?

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Онзи, който се променя назад може да бъде записан като непроменящ се

Усмивка

Не винаги промяната е пожелана,зависи от посоката.Понякога трябва да се промениш за да можеш да съществуваш,не става дума физически,а да съществуваш в средата,която искаш,тогава трябва и ти да желаеш тази промяна,но незнам обаче дали трябва да има и болка...може и така да е ,не съм се замислял до сега.
Друг път,обаче,живота те променя ,без да те пита.Докато се бориш с него,не обръщаш внимание на малките,незначителни промени,които той ти налага,тогава май болка наистина има.
И докато се усетиш вече си друг,но това го виждат и усещат околните.
А направиш ли равносметка, в повечето случаи промените няма да ти харесат.
Съвсем друг е въпроса за промените,които са задължителни за да бъде човека човек.

Ако нямаше промени в какво ли бихме се превърнали.........

...иам нерви...но не чак толкова

И такива не познавам, а и съм 100% сигурен, че няма.

Какво значи променям се назад? Такова нещо е невъзможно!

Изключително интересно е как всичко, което човек преживява се отразява в бъдещето му. Посоката на времето е само една (засега/завинаги?) и определя посоката на промяната.

Онзи, който се променя назад, липсва.

Там имате ли red-white обмен?

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Не съм особено сигурна какво ме питаш (бял-червен), но ако е за мартеничките, няма. Моите пристигнаха в писма по нормална поща.

Ето пример :
Убежденията ти те изправят срещу една система. Институциите в нея те осъждат и пращат в затвор. Развитието ти е спряно и започваш да се развиваш назад.
Познавах такъв човек. Потенциалите му бяха извън най-смелите граници, които някога ще си сложа. Животът му е ужасна трагедия за история Как живеят непокорните.

Да. В този смисъл можеш да напишеш назад ..само че в кавички.
Дали обаче тази трагедия е назадничавост...или просто е резултат от прекалено напредничав начин на живот, в смисъл прескачане на граници... не знам
Обществата изграждат свои правила, а дали трябва да се спазват също не знам ...
Разбира се изключвам от разсъжденията си правила, защитаващи физическото ни съществуване.
Напиши нещо повече за този човек плз

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Искаме или не ние се променяме. Промяната сама идва при нас без да я търсим. Например една жена се променя физически по време на бременост. Физическата промяна в този период води и до душевна, психическа промяна. Във всяка жена е заложено майчиното чувство , но до този момент е някък си ,като че ли не доразвито. (даже и ако бремеността е нежелана промяната те кара да мислиш по друг начин). Това е специфичен пример само за жените. Когато говорим и за двата пола си мисля, че с всяко ново начало (приятно или не) настъпва промяна. Дали се развиваме или спираме на място това си е индивидуален проблем.
Не съм съгласна, че човек "Не иска промени. Те му се налагат... Изнасилват го" Какво означава това? Ако ги няма тези промени то тогава какво би представлявал човека? Ако е спрял на на някъкво примитивно ниво на развитие как би отселял в този....живот? Сигурно ще кажеш "всеки намира начи да се спасява както намери за добре" , но за мен това не е отговор.
Не съм съгласна и с това, че болката е основният двигател на промяната.Защо трябва да боли?

Аз така виждам нещата.

А може би нещо и не съм разбрала?

Последен син на касиера на ВМРО и секретарката на д-р Бляк в американския колеж в Симеоново; участник във ВСВ, раняван и комисар на родопска партизанска бригада.

В най-новата ни история познат като конспиратор №1 от заговоря "Горуня".
След 11 години затвор из "трудови" лагери е изселен в с. Стеврек и са му отнети всички граждански права, включително това за пътуване в и извън границите на държавата.

Започва кариерата си като културно аташе в Лондон, където заедно с Мерсия Макдермот (първото й име е негова запазена марка) организират българо-английското общество. После е първия БТА журналист в Близкия изток. Има редица студии за конфликтите в Египет, Иран, Ирак и Бейрут.
В последните години (ако помниш излизането на Диалог?) остави име на публицист.

Един от ония камъни, които като се търколят не остава ни мъх, ни наклон