Кога един човек заслужава вниманието ни ?

А. Дава ни връзка с истината.
Б. Дава ни връзка с желанията.

Истината - научаваме за света нещо ново, даващо ни повече умения.
Желанията - да се веселим, забавляваме, храним, любим, радваме на самочувствие и власт.... и каквото се сетите друго.

Желанията - главен мотив в "мисленето" на хората.
Как живее всеки от вас ? С какви хора желае да се среща ?

*

Редактирано от Бeзcъннa на 02.11.06 14:34.

нашето внимание докато не ни докаже убедително, че не го заслужава. И дори и тогава не бива да му обръщаме гръб. Може би се нуждае от помощ. Може би има нужда от нас, а се страхува да го признае. Може би зад високомерието се крие просто едно наранено дете. Може би, може би...

Не можем да съдим другите, да им лепим етикети - тоз добър, онзи лош. Във всеки от нас има нещо добро. Някои просто не го знаят.

Истината... Еееех, Истината! Кой може да каже къде точно е тя? Ние живеем в субективна реалност. Това означава: колкото субекти, толкова истини. Моята истина не е твоя и твоята не е моя. Това обаче не означава, че те нямат допирни точки. Всеки възприема света по свой, абсолютно уникален начин. Във всеки от нас е заложена таблица за интерпретация на факти. Нещо като стара, прашна лавица с всевъзможни неща и всяко нещо с табелка "Това е ТАКОВА". И тъй като две еднакви таблици нема, нема и две еднакви истини. Но всяка е ценна, всяка носи частица от пъзела.

Колкото до желанията и емоциите, те са на друго ниво. Макар че в този свчт до голяма степен определят посоката на живота ни. И ако искаме той (живота) да ни е сладък, трябва просто да си пожелаваме постижими неща.

Тъй де. Иначе горко ще се каем...

/* Прави каквото трябва, да става каквото ще! *\

Редактирано от merlin на 16.02.02 22:23.

Мисля, че всеки човек заслужава вниманието ни, но след като му обърнем внимание и го опознаем, тогава всеки ще си заслужи различни чувства.
Т.е. първоначалното внимание не се нуждае от заслуги. То е право на всеки.
И когато се използва това право, с него може да се свършат различни неща - да се заслужи обич, или интерес, или омраза, или каквото там дойде, но то е след консумирането на всеобщото право на внимание.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

ne e е право на всеки....

to e spontannost...

i posle ili ima empatia ili antipatia...

i tilkos!

когато ни го привлече (вниманието ни .. ) .. тогава разбираме че го заслужава .. ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

Истината е една.
Колкото хора, толкова истини, казваш. А теб кой те задължава да си мислиш че знаеш истината ?!?
Никой не е задължен да си мисли, че знае истината. Всеки почти обаче го прави - за самочувствие може би. И после ходи да се стреля с другите за некви истини, дето един господ ги знае само. А истината си е само една. Знам го поне това.

*

(истината де) си е една, но съществува единствено в обективната реалност. А тя е недостъпна за нас, защото ние живеем в субективна реалност, скрита е зад онази прашна лавица с етикетчетата.

/* Прави каквото трябва, да става каквото ще! *\

Е, лавицата може и да е празна, та да се вижда зад нея. Само махни етикетчетата ... разчисти ... и гледай Истината...

*

великото изкуство на чародеите - да се освободят от таблицата за интерпретация. И когато го постигнат, могат да възприемат света такъв, какъвто Е, в цялото му смайващо великолепие. Без етикети, без оценки, без предразсъдъци и чужди мнения.

/* Прави каквото трябва, да става каквото ще! *\

Това толкова го бистрихме в Психо. Истината била една! Как така ще е една? Ти имаш своя, аз моя.
Ако не си съгласен, тогава значи говорим за различни неща. Дай определение на тази истина дето викаш, че била само една.
Една-единствена начи.... е как ще си я (с)поделим?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 17.02.02 23:18.