Когато се ражда мисъл, нека й се насладим в момента... защото скоро вече отлетяла е и кога пак ще кацне на ума ни , не се знае ...
Днес , сега е тук. А после помен не остава. Да я уловим сега. И да й се порадваме ... скрито в нея е величието на вселената, погледнато от скромността на сламчица в купата със сено... и малко по малко осъзнаваме Истината. Бога е Истината.

*

Редактирано от Бeзcъннa на 02.11.06 14:44.

Не, това не е шега... Истина е.

*

Когато се ражда мисълта - нека я облечем в слово, за да й се насладим. Нека я споделим с близък човек - за да я оценим. Нека потърсим нишката, по която е дошла, за да видим лъча светлина, който е донесла.

..."В началото бе словото"...
Но мисълта е малко преди него, значи преди Началото.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

В мислите си можем да изградим съвършено друг свят, друг образ, различен от реално съществуващия. Новата представа завладява ума ни и така цялото ни същество се стреми да я задоволи. Излъчваме послания около нас и всички приемат по малко от това, което мислим - така светът около нас ни помага да изградим желаното във физически план.....
И ето, че постепенно, мисълта става част от реалността...
Това е основата на всеки акт за промяна - мисълта с нейната сила и постоянство.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо