Как седим си двама... Ти и Аз ... Говорим и не се разбираме. Говорим ясно и спокойно. И прекрасно разбираме себе си. Но другия - не. Нещо пречи. Ама много ни пречи. Това са убежденията ни. Пречат ужасно, до болка ни прачат ... и разделят. Но не искаме да ги променяме... И аз разбирам - ти си умен човек, но с кофти разбирания. Ти за мен, същото ще кажеш. И какво следва от това ?
И умственият ти потенциал за мен затворен е, Идеите които нося никога не ще достигнат теб ... Това е съдба ... Така. Живота продължава и всеки отминава. Това е събдата.

*

Редактирано от Бeзcъннa на 02.11.06 14:33.

...престани постоянно за мен да говориш.
шЪ започнат хората на идйотски идеи да идват.

А, Роден...беше. История!
Дялка си ги тези мислищите от къмъчета,
И кво....замисли ли се нЕкой?

Или...а, и аз не знам...има моменти...идва ми всичко...смислено, бесмислено!

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

...познах "на къде биеш" Уелски. /справка - вж тема Кучето/
Точно това те мъчи - говорим, говорим, а не се разбираме.

Това по принцип ли те вълнува или имаш пред вид тук присъстващите?

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

Не се бори със съдбата!Не се опитвай да се доказваш!Не бъди себе си!
Чак тогава става лесно.
Оцеляват хамелеоните и хленчещите.

Какво,не можеш да си такъв?
Ами тогава страдай!
Човек се ражда сам,сам се бори и пак сам умира.
Това не е отчаяние...

_______________

Не се отчайвай,всичко е загубено...!

имаше един виц .. доста стар ..

Нов учител се опитва да обясни питагоровата теорема на учениците си .. и накрая отива при директора и казва
" .. абе толкова пъти им я обясних .. че даже аз я разбрах най-накрая .. ама те не зацепват .. "

и ние така .. говорим си докато ни станат ясни нещата .. и после виждаме че няма смисъл да ги казваме вече ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

да, така е , разбрах ви


/а можеше , и да си замълча мълчаливо...


дали винаги мълчанието е знак за съгласие? немисля...

Мълчанието е по-красноречиво от многословието.
Особено когато е гарнирано с изразителен поглед...за какво са ти думи?

_______________

Не се отчайвай,всичко е загубено...!

не ми трябват! подарявам ти ги! ама така ще разваля мълчанието...


виртуален поглед, за който всеки си мълчи,
а стиховете песни за него пеят...

Виртуалният поглед е като реалния.
Понякога нещо ти избожда очите и не го забелязваш.
Друго пък ти закача погледа уж случайно.

Човек е такъв какъвто си е.Позата,маската са бягство от себе си.
Както тук така и в живота.

_______________

Не се отчайвай,всичко е загубено...!

не е нужно да мълчиш ..

просто зависи, защо говориш ... ? дали си мислиш че предаваш информация на някого .. или просто си изясняваш нещата на себе си .. ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило