|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема
|
Точка на пречупване
|
|
Автор |
Bezsynna (пфффф) |
Публикувано | 29.06.16 21:58 |
|
Онова късче безтегловност на вълнАта след препускането в пълната й сила. Миг преди да рухне. Когато не искаш да се отказваш, но отвътре си се счупил. Събуждането с мисълта, че това не е твоето място. Влагаш енергия и желание и амбиция да направиш всичко необходимо, а в една прекрасна утрин виждаш бял лист.
Какво очаквате от една връзка? Колко дълго ще го очаквате? Какво се нарича "развитие"? А ако нищо не се случва? Ако сега е едно, после друго, и нека това да премине, после и нещо следващо, и така докога? След колко време ще опердашите приятел зад врата, ще го посочите с пръст и ще му кажете, че е идиот? Когато вярвате, че имате шанс да получите, което искате, но така и не го получавате, след колко време ще решите, че сте се заблудили и ще се откажете?
Не питам за ясните моменти на просветление за бягство от втората среща, а за хора във връзка. Месец, два или пет, година или повече?
| |
|
Като бях по-млада бях по-търпелива, случвало ми се е да се надявам на подобрение с години. Сега, ако съм стигнала точката на пречупване/аз я приемам като нетърпимост, защото във всяка връзка се правят определени компромиси, но е нетърпимо, когато компромисите ме обезличават и "прелеят чашата"/, не бих си губила повече времето и бих разкарала човека възможно най-бързо. Била съм в подобна дилема преди около 11-12 години и го направих - разкарах го, въпреки прекараните преди това 8 години. Сега бих го разкарала още на 6тия месец.
Редактирано от Lucky Eva на 29.06.16 23:20.
| |
|
Зависи колко ми пука, ако доста, положението е нестабилно, ако изобщо не ми пука, може никога да не се откажа от каквото и да било.
По принцип видях, че разни мърди, отегчени от живота, на които не им дреме за нищо, са привлекателни за хора, на които вече им е омръзнало от внимание. Наремето не можех да си обясня с години как човек може да бъде отблъснат от безкрайно внимание, напълно чисто и безкористно внимание, но на всяко действие има противодействие, на доброто-лошо, правилното-неправилно и т.н. баланс.
| |
|
Един колега го формулира много ясно /за себе си, но същото имам предвид/ - нищо не се случва. Не да се подобрява, не да се поправя, няма и нужда от понасяне на тъпотии или сблъсъци, а просто - нищо. Както е било в началото, така си продължава. Една лежерна безтегловност, в която ентусиазмът хваща мухъл. Въпросът е колко време различните хора биха преглътнали да са така.
| |
|
ако изобщо не ми пука, може никога да не се откажа от каквото и да било
Това ми хареса. Що да се отказвам, ако все пак си имам едно-две-пет неща да ме радват, голям праз, че не било всичко накуп. Нооо само ако не ми пука. Разграничил си ги, значи разбираш разликата. Или в един момент спира да ти пука и се оставяш на каквото стане, или не може да спре да ти пука и си принуден да търсиш начин да се спасиш, тоест положението става нестабилно...
А за другото не знам дали добре разбирам - според мен всеки има нужда от внимание. Може за кратко наистина на човек да му писне, но за дълго да е с някой, на когото да не му пука наистина и да не забележи и да не му натежи... не вярвам.
| |
|
Не е на място, но пък темата си е моя!
Скала СОЦИАЛНА ЖЕЛАТЕЛНОСТ:
Вие обективно оценявате позиците, способностите и възможностите си.
Скала ЕКСТРОВЕРСИЯ - ИНТРОВЕРСИЯ:
Характерно за Вашата личност е открояващата се интроверсия и самодостатъчност. Вие не държите непременно да осъществявате нови контакти и да разкривате чувствата и впечатленията си пред останалите. Предпочитате срещи с добри приятели и сравнително самостоятелни дейности.
Скала ПСИХОТИЗЪМ:
Отличавате се с трезва оценка за себе си и своето място в света. Отстояването на всякакви крайни позиции е чуждо на Вашата личност.
Скала НЕВРОТИЗЪМ:
Вие умеете успешно да контролирате своите притеснения и страхове. Дори да Ви се случи да загубите почва под краката си, бързо преодолявате подобно състояние.
Видях твоя резултат, много ми се спи вече, та просто го оставям това тук и лека нощ.
| |
Тема
|
Re: Период е...
[re: Bezsynna]
|
|
Автор |
Ludo2 (бях svestna) |
Публикувано | 30.06.16 09:55 |
|
Онова късче на безтегловност може да е само твое усещане или сигурността ти, доверието ти във връзката да го възприемаш, като безтегловност, като нищо неслучващо се. Един период е, едно измамно усещане, когато си решил, че очакваш нещо, но не казваш какво, но за сметка на това, човека до теб трябва да се сети, че искаш точно това .
И понеже аз от както се помня съм си все омъжена , при това за един и същи мъж, съм си задавала същите въпроси, за еднообразието, тишината, рутина, невъзможност за комуникация, отчуждаване, безтегловност. И съм си отговаряла, че дори и да се случи, искам да ми се случи с този мъж......... Безтегловността е един вид прераждане, един вид рестарт.
Ако понякога ти липсва страст, не е поради липса на любов, рутина, безтегловност, самота. Почивка е .
| |
|
Сънич, ще ти дам мнение на практично теле...
Има две решения...човек да каже майната му и да си тръгне или да остане, но да не се бори и иска неща, които другия не е готов да даде. В едни взаимоотношения винаги са двама, но ако този отсреща не е сигурен, не е убеден че иска това, винаги ще има причинии...причиниии...причинниии..и така до безкрай. Като чуя думичката ЩЕ и спирам да слушам...или е..или не, илюзиите болят, а не любовта!
Раздялата много боли..много..но е по-доброто решение от това двама човека да са заедно, да спорят, да се нервят заимно, да се карат и очакванията им да са различни...тогава и двамата не са щастливи.
Та човек трябва да седне и да си даде равносметка...щастлив ли е или не..ако е не...и отсрещната страна също не е...и решението е раздяла...ако обаче може да приеме нещата такива каквито са и се усмихва въпреки всичко...значи се продължава...
Илюзиите обаче за промяна и т.н. много болят...промяната може да стане само и единствено ако и двамата го искат..и то истински...и то с много търпение...а аз съм шампион по търпението... : )) помисли дали ти го имаш...
Любовта е лесна..или я има или не...взаимоотношенията са трудни...напасването...
| |
|
Един период е, едно измамно усещане, когато си решил, че очакваш нещо, но не казваш какво, но за сметка на това, човека до теб трябва да се сети, че искаш точно това
А!...искам нещо..няма да ти кажа..ама ти се сети! Ох как ме обърква товааа... : ))))
Докато хората не се научат да говорят, да си казват какво им е...какво искат и т.н., няма просто как да има синхрон в отношенията
Ееее то и аз не казвам винаги...амаа се уча де... ужким!... : )))
| |
Тема
|
Re: по-лесно е ...
[re: ShokoLaDa]
|
|
Автор |
Ludo2 (бях svestna) |
Публикувано | 30.06.16 10:39 |
|
Вместо дълги разговори, дълги нощи и очаквания, по-лесният вариант е да убедиш човека до теб, че това, което ти искаш, всъщност е нещото, което той е искал най-много . Няма нужда никой да променяш, да очакваш, просто си искаш, все едно той го иска . Е такива работи .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|