|
Винаги вътре в презряното човечество на политиците, банкерите, бизнесмените, социалните нарциси, самовлюбените материалисти, егоистите, сластолюбците, кариеристите, хитреците, консуматорите, и въжеиграчите, е живяло и едно друго Човечество - тихо, достойно, и свенливо, богато с талантите си и бедно откъм слава.Гордо с една гордост, която не е негова, а на Вселената, то не се задоволява да презира алчната тълпа, а с едно по-голямо духовно трудолюбие се стреми да я обича.
Това е Човечеството на душевната чистота – противопоставено на материалната амбиция. Човечеството на непритежанието срещу човечеството на Обладанието. Човечеството на светците, откривателите, мъдреците, вълшебниците, учените, монасите, мистиците и героите. Героите не са Александър и Наполеон, а Архимед и Бетовен.
Ако класическото човечество се управляваше от кралските родове, то модерното човечество се управлява от мафиите на бездарниците и посредствениците.
Епохата на модерните нивелиращи и дезиндивидуализиращи държави на масовите екзистенции създадоха условия за преминаването на парите и капиталите от сръчните към хитреците, от умните към интелектуалните мошеници и от работливите към въжеиграчите. По този начин се осъществи едно мащабно преразпределение на интелектуалната власт, което всъщност последва икономическото преразпределение на капиталите. Създаде се класата на Медиокрите /от лат. Посредствениците/, която държи в ръцете си хуманитарната власт.
Противно на талантливия, който прави същност на своя живот съчувствието, добротата, любовта и сърадостта от чуждия успех, същност на своя живот бездарникът вижда в злобата, завистта, егоизма, онеправдаността, малоценноста, ощетеността и изобщо в негативни емоции. Люшкайки се между агресията и автоагресията, посредственикът заживява заради отмъщението. Той си отмъщава над талантливия като се стреми към социална власт над него. Бездарникът живее заради една радост, която той трудно скрива от себе си: Радостта от унижението. Да унижи талантливия, да го накаже заради неговото генетично щастие и духовна власт над живота. Така той компенсира Несправедливостта, посредством която едни се раждат принцове на тъгата, а други просяци на радостта.
|
[