отдавна не бях влизал във форума. но и сега, както и преди, много хора явно се притесняват да говорят за пари. както има една приказка-за каквото и да ви говорят, става дума за пари. смятам, че най-важния проблем с който се сблъскват социалните работници са не просто ниските, а направо обидно ниските заплати. всеки е тръгнал да работи за пари. за престиж и удоволствие може да си позволи да работи задоволения. за съжаление, социалните работници, или поне по-голямата част от тях, не попадат в тази категория. гледам със съжаление как се протестира ефективно само в някои дирекции, а други чакат и се надяват стачкуващите да извадят и техните картофи от огъня. макар че вече не съм в системата, ще си позволя да ви нарека колеги, и да ви посъветвам/макар да подозирам, че веднага ще бъда оплют/ да бъдете единни и наистина да започнете ефективна стачка във всички дирекции. спомнете си за шофьорите в софия-уцелиха идеалния момент и правителството, въпреки всички вопли, че няма пари, клекна. затова, бъдете единни и не се доверявайте на обещания за утре, вдругиден, догодина. взривете така наречения социален мир с една стачка и току виж орешарски намерил пари. успех.

Колеги, има ли смисъл ? Бюджета- парите на държавата са разчетени вече и никой не може да увеличи заплатите в обществения сектор с 50 или 100%. Вероятно ще мине много време преди нашите доходи да се изравнят или поне да достигнат европейското ниво.

това значи ли, че трябва да се откажем от исканията си? така ли да те разбирам?

Не казвам, че трябва да се отказвате от исканията но дали те са реални. А и синдикатите май несе разбраха, защо се съгласиха КНСБ на 10% увеличение от април, а не на повече- защото толкова може. Както каза Бойко Борисов-конюнктура- без шофьори на градския транспорт не може и без полицаи не може - те ще взимат по 800лв., а без социални работници може. Всеки който има средно образование може да е соц. работник и ще взима 300лв. Най-бедните и нещастните, с тях се занимава соц.лработник, а тези бедни и нещастни от тях нищо не зависи.

Хайде да разсеем насажданата от известно време тук заблуда, че виждате ли, бюджета вече е разчетен и пари няма...

Точно сега е времето да се иска. Казвам го като работеща в тази сфера от 12 години.

Първо - има рекорден бюджетен излишък! Само за петте месеца преизпълнението на годишния бюджет е над 1 250 000 000 лева!

Второ - СЕГА се залага бюджет 2008. През септември влиза в парламента. После се приема - и отново ще ни казват: няма предвидени средства за вас...

И още нещо - не се опитвайте да внушавате, че полуграмотни хора могат да се справят с работата ни!
И не е вярно, че ние не сме опасни. Може да не сме шофьори, но при наша ефективна стачка гърми най-взривоопасната част от социума. От това се страхуват и Масларова и Станишев - да не излязат хората, които няма какво да губят!
Ние пазим крехкия социален мир на това правителство.

(Колкото до КНСБ - това си им е номер: да искат колкото и без това ще се даде, за да кажат после че е станало както те са казали. По тази причина ги напуснах преди 8 години. Помните ли Татяна Василева? Тя казваше: "Аз съм се разбрала с КНСБ, така че няма какво повече да скачате!")

Цитирам без позволение доц. Мирчев, когото за съжаление не познавам, но съм съгласен с всичко казано. Повод - "Всеки който има средно образование може да е соц. работник и ще взима 300лв" - мисля, че коментара е излишен

доклади от Национална научна конференция, БСУ, Бургас, 4-5 декември 20

РОЛЯТА "ПОСРЕДНИК" НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК

доц. Михаил Мирчев


Първо, СР е "помагаща" професия и дейност, която дава допълнителен жизнен ресурс на хора, групи и общности, които са: (1) в криза и социална изолация; (2) инвалидизирани и нетрудоспособни; (3) социално слаби и отхвърлени; (4) девиантни и под санкция на охранителни органи. Социалният работник е в ролята на "благодетел", подпомаганият най-често е в ролята на "жертва". Целта е осигуряване на минимален жизнен ресурс, за да се предотврати личностна и физическа деградация. Но наред с това и намаляване на риска за околните и за институциите. Тук се съчетават както хуманния мотив за помощ към крайно нуждаещите се, така и превантивна дейност за намаляване и локализиране на рисковия и девиантния потенциал в обществото, когато се налага за ре-социализация.
Второ, СР е и консултираща професия и дейност. Това предполага партньорски взаимоотношения с "клиента". Осъществява се консултиране - психологическо, за групови норми, законово-нормативно, институционално. Осъществява се информиране и обучение, тренинг в комуникативни умения, за саморефлексия и самоконтрол, за работа в група и отношения с институции. Осъществява се посредничество и защита пред институции, координация на работата на различни институции по конкретен случай и казус. Целта е клиентът да бъде "овластен", да се отпуши и мобилизира личния му ресурс, да се формират допълнителни умения, самооценката му и ориентацията в средата да станат по-адекватни, да бъде ре-мотивиран - за да преодолее кризата и изолацията си, за да стане отново ефективен, за да стабилизира самочувствието си. Тук мотивът е градивното социално партньорство и съдействие.
Трето, но СР е и нормативна професия и дейност. Чрез нея се осъществява социален контрол за спазване на законодателство и изпълняване на социални отговорности, упражнява се натиск и принуда към определено поведение, налагат се санкции - върху родителя, който не полага дължими грижи за детето си; върху съпруг, който малтретира децата или съпругата си; върху "социално слаб", който си служи с документна измама; върху за мениджър, който не спазва социалното законодателство; и др.под. Тук социалният работник е представител на обществото - на институциите му, на закона, на моралната ценностна система в обществото. Подпомаганият е "обект" на въздействие, на (ре)социализация, на дисциплиниране и вменяване на чувство и рефлекс за обществена отговорност, както и респект към институциите.
Съвместяването на всичко това в по същество интегралната посредническа роля-функция на социалния работник предполага неговата интердисциплинарна подготовка. Предпоставка да се владее ролята на социален посредник е способността да се удържат без конфликт различните гледни точки, психологическата му компетентност да съвместява хуманната благотворителност и солидарност с усилието да вразумяваш, да възпитаваш и дори да санкционираш. Подготовката на ефективни социални работници - за цялата сегашна и предстояща палитра от институции, служби, граждански организации - е предизвикателство пред университетите и съответните специалности. Един от императивите е органично да бъдат съчетавани:

* личностните добродетели;
* интегралното знание;
* специалните умения;
* институционалната и гражданската културност;
* длъжностен и нормативен статус, които му дават възможност да работи ефективно, съгласно по-горе маркираната двуполюсност в посредническата роля на социалната работа.

Поздравявам ви за написаното ! Скептиците в нашата система са толкова много, че е трудно да намериш малко оптимизъм и будно съзнание. Освен това доста изказвания тук са от"доброжелатели", чиято основна цел е като че ли да увеличат скептицизма и да се откажем. ДА, НИЕ НЯМАМЕ ОПИТА, ОРГАНИЗИРАНОСТТА И ВЯРАТА В УСПЕХА НА УчИТЕЛИТЕ И МЕДИЦИТЕ, И МОЖЕ БИ щЕ ЗАГУБИМ ТАЗИ ПЪРВА БИТКА. НЕ ТРЯБВА ОБАчЕ ДА ГУБИМ шАНСОВЕ ДА СПЕчЕЛИМ ВОЙНАТА И ЗАТОВА НЕ ТРЯБВА ДА СПИРАМЕ И ДА СЕ ПРИМИРЯВАМЕ. ДОРИ И В БЪЛГАРИЯ ТАЗИ ПРОФЕСИЯ щЕ СТАНЕ ВИСОКОПРЕСТИЖНА. НАДЯВАМ СЕ ТОГАВА МИЖИТУРКИТЕ И ВРЪЗКАРИТЕ ДА НАМАЛЕЯТ ДРАСТИчНО ЗА СМЕТКА НА СЪРЦАТИТЕ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. НО ТОВА ПЛАшИ МНОГО ХОРА - НАЛИ ?