Хайде подкрепете ме! / Взаимопомощ / Здравна / Тютюнопушене

Аби,

не е чак такъв проблем.
/Освен че наддадох къде 8 кила, ама то е щото ме понамързява напоследък./

Всичко е в умовете ни. Цигарите са само нещо без което си мислим, че не можем. Пристрастеността към тях прилича на тази към живота. Не може да си представим, че ще се лишим от нещо. Що за живот ще е като докрая му - трябва да се лишавам от нещо, от което мога да се откажа, ама друг път.

Рецепта.

Избери си период с много сочни плодове. Трябва се с нещо да се тъпчиш. Аз запонах офанзивата август. За заместител ползвах френско грозде. Вземам една чепка - пъхам в уста, притискам зъби и изтеглям. В ръката остава само стръкчето.

Първите две седмици - носих лепинка. Не че помагат, знам "отказващи" ги дето пушат с лепинки. АМа така - за всеки случай. Като много ми се припушеше си я побарвах с пръст и се успокоявах... :) Физическата пристрастеност е нищо в сравнение с психическата. Аз пушех по около 2,5 - 3 кутии на ден. В три посред нощ съм ставал да запаля. Изпушвах две и пак сио лягах. Абстиненцията не е обаче /кой знае колко/ физическа.

Вечер преди да си легна изпивах чаша зелен чай.

Винаги имах наблизо, край мен цигари. В колата, на балкона, в чекмеджето на работа. Щото мисълта че има само на магазина, можеше да ми се стори убийствена, пък бил той и денонощния.

В колата. Преди палех на всеки светофар. За да има с какво да се занимавам - си бях взел една гума за стягане (има ги на повечето спортни магазини - за трениране на флексорите на предмишницата.)

Като те идоса жената (в твоя случай мъжът) - вместо да изпушиш една цигара и "да си решиш всички проблеми" ( и да види той/ тя сега - колко много те е наранил/а, та чак, зарад него/ нея тръгваш срещу здравето си и си нарушаваш свещения непушаческия си обет... само зарадфи него/ нея:))), си казваш - "Ти ме ядосваш, обаче аз ще ти направя напук и няма да запаля! Щот съм пич/...-.." Може и да не си го кажеш, но просто не пали когато някой те ядоса.

От самото начало - знаех, че за да ги откажа - трябва да го направя от раз. Няма "Само една последна" или "по три на ден"...

И не е въпрос на воля. На нагласа е.
Първите два месеца е кошмар. Всяка вечер почерпвах силната си воля с един "Манхатън" (имам пред вид сладолед).

Следващите два месеца - все още си мислиш дали да не изпушиш една, само една. когато някой те ядоса. След шестия месец спираш да броиш дните. След първата година е по - лесно. След третата забравяш, че си бил от другият бряг на реката.

Не ти се пуши вече. Да сигурен съм, че ако припаля - ще стигна пак, където бях. Но защо да го правя?

Важното е да доплуваш до спасителния бряг и да си наложиш табу. Дори не мисли за другия известно време.

ПП

Този клуб е ... предал богу дух. От умрял писмо да чакаш:)

Скучно е оттатък без теб. Клубовете са по-малко вредни. И те са наркотик, но не вредят чак толкова.

прав или изправян