Няма да разказвам съксес стори, но е достатъчно да кажа: АЛЪН, КЪДЕТО И ДА СИ ОТВЪД, БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ! След 35 и повече години пушене, миналата година година (2010) на 9 май ги отказах. Завинаги. НЕ ПУША ВЕЧЕ. Нямаше абстиненция, нямаше напълняване, нямаше чудене къде да си държа ръцете... или как така цигара без кафе... Просто нямаше. Стана като щракване с пръсти.

Нужно е само едно желание. Малко хъс. Всичко е в главите ни. Ако си кажеш "Опитвам всичко, но не става", то наистина НЯМА да стане. И Алън Кар няма да помогне. Книгата му е като проходилката за бебето, което още се клатушка. Тя помага, но бебето трябва да е налице. И да иска да проходи. Е, стига толкова. Желая ви ХЪС И ЖЕЛАНИЕ!

ОБИЧАЙТЕ СЕ...И СЛУШАЙТЕ ВЪТРЕШНОТО СИ ГЛАСЧЕ!

Много добре казано, въпреки че аз ги отказах преди близо 3 години и без да чета книгата. Ей така, за да се пробвам... да си припомня живота какъвто е без тютюнев дим.
Едва после разбрах за нея. Изтеглих си я от интернет за да хвърля едно око по диагонал. Това което разбрах от малкото прочетено е, че Алан Кар е бил добър психолог (да почива в мир) и е обяснил с кратки и ясни изречения това, което усеща почти всеки бивш пушач, минаващ по пътя на отхвърлянето на отровата от мисълта си (не толкова от тялото си).
НО... можете да откажете цигарите и без тази книга, това е сигурно. Надявам се че автора на тази вече поостаряла тема още не пуши и се наслаждава като мен на един по-ароматен живот и по-лек дъх.

Е добре де, 200 лева за какво?

Синтезирано, книгата (и метода) на Алън Кар се свежда до:

Просто угаси тази последна цигара, и повече не пуши!"

Останалото е пълнеж, в който се повтарят (многократно) втръснали неща.

Спираш да пушиш и толкова! Пуших в продължение от 20 години, последно бях на две кутии син дънхил на ден, и от 3 месеца съм чист- просто в един момент угасих последната цигара, и повече не съм палил.

Олег Иванов
Аре със здраве!

Здравейте,

Този пост е поредният зов за помощ - със сигурност не е първият, нито последният.

Спирала съм ги по сериозни здравословни проблеми преди почти 5 години. Тогава се получи като щракване с пръсти и благодарение на някакъв вроден инстинкт за самосъхранение, но явно при мен той заработва при непосредствена заплаха от скорошния край ....След много месеци в болнични се върнах постепенно в коловоза - много работа, стрес, инстинктът ми отплува далеч с връщането ми в естествена среда. Близките, които бдяха над мен като орлица; забравата - на болничната миризма, страховете, неразположението; на лабораторната ми изолация, "карантината" на дома и липсата на стрес и контакти ...всичко това отплува, а на мястото им отново се загнезди добре познатата зависимост.

Сега оттново съм същага "наркоманка" ... Не мога да се овладея... Уж взимам решение, а после махам с ръка и отново посягам без много да му мисля. Ужасно е! Упреквам се, а знам, че това е бич дори по-голям и от пушенето. Отново имам проблем, който за сега не е диагностициран и още продължавам цигара след цигара...

Освен книгата на Алън Кар, която сестра ми ми подари преди 2-3 години по-късно си купих книгата на Пол Маккена. Стори ми се ужасно добра идея приоложения към книгата диск за автохипноза. Но не успявам да се мобилизирам да го слушам редовно. Казвам си, че нямам нерви и сили да го слушам тази вечер.
Имам нужда от някогашната изолация, но кой може да си позволи да не работи, да не контактува и какъв живот би бил това?! И все пак, от отчаяние, ми иде да напусна работата, която обичам и да се заключа в дома на грижовните ми родители и да не си подам носа .... Страдам, но каква е човешката психика ... моята психика ... Психиатър ли да наема какво?!? Има реална и близка опасност да накарам хората, които обичам да страдат... твърде рано, преждевременно ...

Колко книги изчетох за позитивното мислене, за необходимостта да обичам себе си така, както обичам най-близките си хора ... По дяволите! И в момента пиша, плача и ... пуша! Чувствам се толкова слаба в този момент...

Кажете ми, има ли клиника на Алън Кар в Пловдив? Отварях сайт на Клиника в София. Явно гастролират, но до края на годината нямат идване в Пловдив. Стори ми се странно, но може би друга фирма го представлява тук?

Повтарям си "Трябва, мога и искам!", но е толкова ... кухо, неискрено ...

Решението ми е да спра сякаш не съм ги започвала от 01.01.12, но може да се окаже късно, кой знае - толкова бързо и необратимо се завъртат нещата понякога.
Искам да взема всякакви мерки и да съм направила всичко за психологическата си подготовка. Знам, че не мога да разчитам само на външни фактори- основното решение ще дойде само и единствено от мен самата, но ... има ли такива невероятни психо-специалисти, които да направят чудеса с моето Аз? Има ли между вас хора, които са срещнали специалисти и те са им помогнали с индивидуални сеанси и дълбока хипноза, например?