Незнам що ама имам голямо желание да си водя нещо като онлайн дневник за отказването от цигарите и ей тука ще го направя.

Историята
На 36 съм пуша от 15-16 годишен - тоест 20тина години.
Веднъж в казармата реших да видя може ли да не пуша 3 месеца - искарах 2 месеца и половина - видях че може и от тогава си пуша на воля с идеята че когато реша ще ги спра.
От 10тина години работя в самостоятелен офис и пуша по около 2 кутии, а некой път и малко повече. По рано пушех по контролирано - около кутия на ден със строги правила - никога в колата - никога на улицата - първата цигара винаги с кафе - нема ли кафе може и до обед да не пуша, ама по едно време зарезах всички правила

Преди 3-4 години си дадох сметка че съм започнал да пуша прекалено много и се опитах да възстановя някои правила - ядец - никакъв успех. И реших че май ще требва да ги спирам - днеска утре, днеска утре и така 2-3 години - до миналия понеделник.

Решението
Преди около 2 месеца жената вика:
- Абе една съседка - 45-46 год - пуши от 25-26 год прочела една книга и отказала цигарите, ще я взимам и аз да я чета.
Аз естествено изпаднах в бурен смях 1во че некой отказал цигарите щото прочел некаква книга и 2ро че жена ми ще ги откаже щото аз я карах сума ти време да въведеме некои правила за пушене в къщи, ама тя не можеше да спазва никакво.
И след някой ден жената прочела книгата и ми вика:
- Аз повече няма да пуша и те моля и ти да не пушиш в къщи - нали и ти искаше вечер да не пушиме у дома.
Аз и викам - нема проблем и си мисля само че ще трябва да я изчакам 1ва да си запали цигара за да си пуша после на спокойствие пред ТВто
Чаках, чаках па се изнервих и отидох да пуша на балкона.
Следващата вечер пак така
Викам, абе жена как издъжаш - не ти ли се пуши?
И тя - Не!
Ама аз не и вярвам - наблюдавам я и бре да еа - не и личи да се е изнервила
Почнах аз да се чудя какво пише в тая книга ама пък и ме спече шубе - викам си кво ще правя ако взема че я прочета и е така изведнъж да спра да пуша.
Ама верно ме беше шубе - не мога да си представя как ще живея без да пуша ...
И така 5 седмици - жена ми не пуши и почти не се сеща за цигари а аз умирам от любопитство и шубе да прочета книгата. Дойде Великден - имаше и семеен повод- страхотен купон, май за първи път не успях да отида на църква. На следващия ден - махмурлук ни ми се пуши ни ми се живее и зех че прочетох книгата.
Книгата -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво-браво-браво-браво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

11 дена не съм палил - не че е толкова важно, ама да се похваля - дори един ден се обърках колко не съм пушил

И така още първата сутрин се събудих леко притеснен - некакси не си представях как точно ще ми мине дена без цигари, ама не се съмнявах че ще стане.
Докато стигна на работа - никакъв проблем а и аз най често 1вата цигара я паля като седна на бюрото с кафе. Тая сутрин естествено не посмях да си купя кафе а направо се пльоснах в офиса - палнах компа и докато зареди вече ми се припуши. Викам си нищо - нормално е, тръгнах да си върша норманите неща като всяка сутрин - абе нещо не става - пуши ми се все повече и повече и мисълта ми се към цигарите бяга - не мога въобще да се съсредоточа върху това което правя. До към обяд се опитвах да се правя че си е ден като всеки друг ама към обяд положението стана страшно - зарезах сичко и тръгнах да се поразходя, да хапна нещо (по принцип ям само вечер) и въобще да се разсея - не се издържаше повече в офиса без цигари.
Ядох, пих, лафих с колеги - похвалих се на всички че спирам цигарите, ама нищо не ме разсея - повече и повече ми се пуши - чуствах се отвратително психически а и физически - стегаха ме гърдите, тежеше ми нещо на сърцето а мозъка ми имах чуството че ври във черепухата ми.
Към края на работното време се опитах да поработя всепак малко - тцъ - мозъка ми беше блокирал напълно - всяка втора дума с грешка и въобще не мога да се съсредоточа .. За половин час свърших работа колкото за 5 мин (а сигурно и по малко) и се отказах - от работата, не от отказването :), некакси си дозагубих времето докато стана време да си ходя
В къщи хапване - 1 ракия набързо и прас в леглото, освен че бях изтощен психически исках и да заспя за да не ми се пуши.

Втори ден - същата работа сутринта само че този път не можех да зарежа всичко и да излезна да се мотая щото имаше работа която задължително трябваше да свърша, така че некакси се стегнах и се хванах в работа. През 5 минути посягах неволно към местото дето обикновенно си държа цигарите, също както и при всеки друг повод когато за малко се разсейвах от работа.
За около 6-7 часа свърших квото трябваше (га пушех го вършех за 3 часа с паузите) и се облегнах с кеф в стола - пак посегнах към заслужената цигара и тоя път вече се сговних че нема цигари.
Толкова усилия бях вложил, бях свършил каквото трябва и то на време и ква ми беше наградата - никаква - мъката продължава.
Бах мама му - така не се живее и бех готов да тръгна за цигари... ама спрех да преценя още веднъж. Бех нервен, изморен и под ужасно напрежение - почти 2 дена не бех пушил и то само на инат - можеше да изкарам още неколко часа да следващата сутрин и да го реша като съм малко по спокоен.
Прибрах се и обесних на жена ми че не мога да издържа и най вероятно утре ще пропуша ...
Тя ме изгледа снисходително (нали не пушеше вече месец и нещо) и вика:
- Еми щом ти е толкова трудно пуши си.
Бах да еа - вие да не мислите че тоя ник ми е случаен - не е.
Най мразим некой да ми казва кво да правя, още повече като не съм го питал
И като се нервирах и като се амбицирах и реших че ще направя поне 1 седмица без цигари
И пак бух в леглото в 22.30 , щото иначе не се издържа пред ТВто :)

Нема да ви обещавам кога ще продължа защото още ми е трудно да се концетрирам и гледам да върша нещата когато имам желание, а не по задължение, ама със сигурност тия дни ще продължа

16 дена не съм палил
На третия ден сутринта се чуствах учудващо добре - кашлицата и сополяването си бяха на лице ама главоболието почти го нямаше а и се чуствах странно отпочинал - то верно кога ми се е случвало 3 дена подред да спя по 10 часа.
Всъщност мисля че се успокоих след като реших че не е задължително пък да успея с тва отказване - оставаха ми само 4 дена докато преразгледам решението си - искам ли да пуша или неискам.
Мисля че даже се усмихвах на път за работа, толкова ми беше спокойно че реших да си врътна един номер - минах и си купих кафе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,
И аз в началото на моето отказване си мислех, че няма да усещам истински приятния вкус на кафето без цигара. Направо това си беше голям недостатък, който ме спираше да се реша напълно да забравя за вредния навик. И един от основните.
После осъзнах, че без цигара вкусът всъщност е много по-дълбок. Някак се усеща всяка нотка от него. Сякаш бях открил нови, които пушейки преди не съм усещал. За съжаление, защото всичките са приятни. Невъзможно е пушачите да го проумеят, както за мен бе преди да се стана отново непушач.
Да споделя и за наспиването - определено сънят е много по-пълноценен. Изобщо всичко се нарежда добре и с отказването самото качество на живот скача нагоре.
Желая ти успех. Аз ги отказах като теб - водих си дневник именно в този клуб.

Пушачка съм от 20-22 год. Искам да се откажа от този гаден навик или зависимост......каквото и да е там. Мъжа ми обаче няма такова намерение. Вечер салатка ракийка и как да не запали човек. През деня не пуша много по 5,6 цигари, но вечер като заседна и довършвам кутията. Ако можете да помогнете с идеи ще съм благодарна. Това с раното лягане може и да помогне ми се струва.

Ето как отказах цигарите - http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=smoking&Number=1947951842&page=2&view=collapsed&sb=5&part=

Поне при мен начините които съм избрал се оказаха напълно успешни, а съм ги и описал подробно. Всичко - от първия ден без цигари до самата мотивация.

Не бива да допускаш мъжът ти да пуши у вас. Иначе ще ти е по-трудно, но не и невъзможно.
Най-добре двамата да ги откажете заедно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бива да допускаш мъжът ти да пуши у вас. Иначе ще ти е по-трудно, но не и невъзможно.
Най-добре двамата да ги откажете заедно.

Да, мотивирайте се и двамата. Помислете си през колко трудности в живота си сте преминали преди да решите, че отказването е невъзможно. Всички хора могат. И вие можете. Зависи от нагласата ви. Много важно е по време на отказването да не си мислите как се разделяте с нещо което ви носи удоволствие, а точно обратното. Приемете отказването като едно неизбежно голямо и хубаво нещо, което ще подобри живота ви и самочувствието ви, дори. Всичко, всичко!

На петия ден още ме мъчеше абстиненцията но поне спря да ми тече носа а и кашлицата леко намаля
Съня чудесен, кафето прекрасно, главоболието слабо. Мисля че като върнах поне кофеина в менюто си ми поолекна - щото по рано пиех по 4-5 и нагоре кафета на ден, та сигурно и кофеинов глад съм изпитвал 1вите дни :). Сега две , три са ми екстра а и са ми много вкусни.

Гадното тоя ден не беха мойте преживяния - гадното беше пожара с хората дето паднаха от покрива
Бачкам на Пиротска - на една пресечка от мястото дето стана пожара.
С нищо не можах да помогна - поне промогнах в местенето на колите за да може да мине пожарната. Хората паднаха след като дойде пожарната и 1бр. линейка. Видях как падна мъжа - той беше първи. Стрелнах се в едно входче да видя не може ли да се излезе на ниския покрив на който падаха 1во - чух как падна и жената. Немаше как да се излезе на покрива от там докато излеза обратно вече и децата не висяха отстрани на горящата сграда
Беха дошли и тия от линейката - с 1 носилка - чудеха се кой да вземат - избраха жената - сигурно щото беше по-лека ..
Тръгнах си - неможех да помогна с нищо - ако имах цигари в себе си със сигурност щях да забия една
Много е лесно като правиш нещо такова като пушенето което знаеш че те убива ама не ти пука, да приемеш че ама въобще не ти пука за други работи ...
След малко в офиса дойде и друг колега с който заедно се суетихме около пожара беше изчакал да свалят децата от ниския покрив - нищо им нямаше
Пинахме една бутилка - той не е пушач, обсъдихме че никой нищо не направи за семейството - требаше да има некой виновен - избрахме си мъжа - немаше право да припада ....
...........................................
Реших че не мога да си позволя да не съм в добра физическа форма докато дъщеря ми ще разчита основно на мене ......

Точка по тоя ден - няма да го коментирам повече - не желая да си го припомням

В събота - 6ти ден - бях на работа и ми беше прекалено говняно за да обръщам особено внимание на желанието ми да пуша или на каквото и да е - просто си загубих деня

7ми ден Неделя - почивен ден - По принцип в неделя пушех много малко - нали не съм на работа :) Така че тоя ден непушенето си ми понесе съвсем добре - ходихме с щерката в парка и на лодките на ариана, майка и беше на некакъв семинар. В същност тоя ден май не ме боля глава а и кашлицата май беше само сутринта до банята.
Тази добре прекарана неделя и лекият понеделник които имах след нея ме накарах да мисля, че може би пък наистина е хубаво да спреш цигарите и за това почнах този дневник - точно една седмица след като почнах да ги отказвам вече не ми се виждаше "мисия невъзможна" и дори май започнах да забелязвам първите положителни ефекти от отказването, но за това следващият път.