Брей, след около година непушене ей сега щях като за нищо да пропуша. Имах много кофти ден на работа, (главно стана ясно, че след месец, два съм безработен и съм се хванал за главата от притиснение). Налях си малко бяло вино и не знаех къде да се дена - едно такова много кофти настроение...

Почнах да си мисля за цигари....една напрапчива мисъл почна да ми бръмчи из съзнанието - 'иди си купи един пакет и ги изпуши всичките и без това си ударил дъното'.... Даже се преублекох, че бях по гащи да ида до магъзина...Но ми звънна телефона баш на излизане.

Една жена от работа... 'Здравей' вика... 'Нали знаеш как аз днеска куцах на работа и ти се майтапи, че съм нескопосана... ми е сега се върнах от ренген ... и да не повярваш... глезена ме ие счупен....оф, не знам що ти се обаждам трябваше да кажа на някой....' и говорихме там още....Затварям телефона и се чудя дали още съм достатъчно отчаян да пропушвам... Брей, пак звъни - сега па дъщеря ми...' Комп=ера ми е замръзнал - кога може да дойдеш да го видиш...' Оф, пак там говориме...оправяме работата по телефона - няма какво да ходя. Затварям телефона, но вече се чуствам различно.... К'во нещо е това човешката връзка... разфръгвам се по гащи пак и си мисля за пица.... не цигари....

А кажете вие имали ли сте риковани моменти и как ги преудолохте? Малко ме е страх от тях щото не знам кога пак ще се чустам раздърданикам - ситуацията ми сега е толко несигурна и няма с кои да говоря а много хора разчитат на мене....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми днес - има 5 месеца от как ги отказах, имах момент дето ми мина се пуши. Говорех на приятелки как някакъв - там един ме уплаши (не ми се обяснява сега), но приятелките ми решиха да запалят по случия... аз си мислех, 'хей моя злополука - що вие пушите?!'..... Много такива моменти, не ги помня всичките

Незнам как ще се удържиш да не пропушиш,но горещо те съветвам да стискаш зъби.Ти добре знаеш че цигарите няма да те успокоят,напротив,ще те изнервят още повече.Аз ги отказах преди 4-5 години и не пуших 2 години.Проблеми винаги е имало,но никога не бях помисляла да ги реша с цигарка.До един ужасен момент,в който аз бях на лекции,обадиха ми се с една лоша новина,е аз реших че е много лоша.....и запалих.И от този момент се почувствах така все едно не съм спирала да пуша.Пуших,пуших,та се не напуших,те така вече 2-3 години.След първото отказване,следващите са кошмар,просто не става.Сега пак пробвам,горещо се надявам да стане.и никога,при никакъв проблем няма да пропуша.Това ще е най голямата ти грешка.Ще те е яд и за работата и за пропушването ти.Успех