Дъщеря ми и аз отказахме цигарите заедно почти преди година. Преди два месеца тя се премести и вчера като се видяхме тя ми каза, че пак ги е пропушила.

Тъжно ми е за това, но няма какво да правя. Аз за себе си знам, няма да ги почна пак...Все пак ме е яд как тия гадории и след година недокосване все пак ни влияят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баща ми не пуши 8 месеца и пак ги започна. Аз самата имам няколко неуспешни отказвания преди (сегашното го смятам за успешно - 2 години и няколко месеца и никакви колебания). Най-важното сега е да не й натякваш колко е слаба, безволева и т.н., защото това още повече я кара да пуши. Тя трябва сама да стигне до момента за ново отказване.
Всеки провал боли и се преживява от пушещия с още по-страстно пушене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам защо съобщенята ми изчезват преди да да ги допиша - та бързам сега. Благодаря за отговора. Браво - добре ми е да чуя че си ги отказала от толкова време.... колко е важно да продължаваме... не е е лесно когато близки пре-попушат.. мисля че ако стоя твърдо като не пушашка това най ще и помогне... права си иначе....