Как отказах цигарите / Взаимопомощ / Здравна / Тютюнопушене

11 дена не съм палил - не че е толкова важно, ама да се похваля - дори един ден се обърках колко не съм пушил

И така още първата сутрин се събудих леко притеснен - некакси не си представях как точно ще ми мине дена без цигари, ама не се съмнявах че ще стане.
Докато стигна на работа - никакъв проблем а и аз най често 1вата цигара я паля като седна на бюрото с кафе. Тая сутрин естествено не посмях да си купя кафе а направо се пльоснах в офиса - палнах компа и докато зареди вече ми се припуши. Викам си нищо - нормално е, тръгнах да си върша норманите неща като всяка сутрин - абе нещо не става - пуши ми се все повече и повече и мисълта ми се към цигарите бяга - не мога въобще да се съсредоточа върху това което правя. До към обяд се опитвах да се правя че си е ден като всеки друг ама към обяд положението стана страшно - зарезах сичко и тръгнах да се поразходя, да хапна нещо (по принцип ям само вечер) и въобще да се разсея - не се издържаше повече в офиса без цигари.
Ядох, пих, лафих с колеги - похвалих се на всички че спирам цигарите, ама нищо не ме разсея - повече и повече ми се пуши - чуствах се отвратително психически а и физически - стегаха ме гърдите, тежеше ми нещо на сърцето а мозъка ми имах чуството че ври във черепухата ми.
Към края на работното време се опитах да поработя всепак малко - тцъ - мозъка ми беше блокирал напълно - всяка втора дума с грешка и въобще не мога да се съсредоточа .. За половин час свърших работа колкото за 5 мин (а сигурно и по малко) и се отказах - от работата, не от отказването :), некакси си дозагубих времето докато стана време да си ходя
В къщи хапване - 1 ракия набързо и прас в леглото, освен че бях изтощен психически исках и да заспя за да не ми се пуши.

Втори ден - същата работа сутринта само че този път не можех да зарежа всичко и да излезна да се мотая щото имаше работа която задължително трябваше да свърша, така че некакси се стегнах и се хванах в работа. През 5 минути посягах неволно към местото дето обикновенно си държа цигарите, също както и при всеки друг повод когато за малко се разсейвах от работа.
За около 6-7 часа свърших квото трябваше (га пушех го вършех за 3 часа с паузите) и се облегнах с кеф в стола - пак посегнах към заслужената цигара и тоя път вече се сговних че нема цигари.
Толкова усилия бях вложил, бях свършил каквото трябва и то на време и ква ми беше наградата - никаква - мъката продължава.
Бах мама му - така не се живее и бех готов да тръгна за цигари... ама спрех да преценя още веднъж. Бех нервен, изморен и под ужасно напрежение - почти 2 дена не бех пушил и то само на инат - можеше да изкарам още неколко часа да следващата сутрин и да го реша като съм малко по спокоен.
Прибрах се и обесних на жена ми че не мога да издържа и най вероятно утре ще пропуша ...
Тя ме изгледа снисходително (нали не пушеше вече месец и нещо) и вика:
- Еми щом ти е толкова трудно пуши си.
Бах да еа - вие да не мислите че тоя ник ми е случаен - не е.
Най мразим некой да ми казва кво да правя, още повече като не съм го питал
И като се нервирах и като се амбицирах и реших че ще направя поне 1 седмица без цигари
И пак бух в леглото в 22.30 , щото иначе не се издържа пред ТВто :)

Нема да ви обещавам кога ще продължа защото още ми е трудно да се концетрирам и гледам да върша нещата когато имам желание, а не по задължение, ама със сигурност тия дни ще продължа