Мамка му от миналия четвъртък спрях и имам чувството, че желанието да пуша, нервността, липсата на сила и енергия се усилват, вместо да отшумяват. Да не говорим за "притъпеното" настроение. След колко време ще отшуми тая работа?Като си пусна някоя хубава песен и полудявам да не запаля, да не говрим вечер като изляза.

Каква абстиненция, какави глупости?! Давай го по-спокойно и опитай без излишни емоций. Ако продължаваш да се оставяш на "автопилот" е естествено, че накрая няма да издържиш на въздушните кули от никотинов натиск които сам си създаваш, а те уверявам че със сигурност не работят за теб.

При мен острата абстиненция затихна след месец, но общо взето симптоми имах още 4-5 месеца. Индивидуално е, така че се въоръжи с търпение.

Успех!

Наистина е строго индивидуално.Аз ходих като зомби почти три месеца.В момента(от има няма две седмици) ми се припалва цигара до таква степен,че се будя нощем и си мисля,че от една няма кой знае какво да ми стане.Няма да запаля,но ме удивява факта,че до такава степен ми се приисква.А ги спрях преди 2 години и 6 месеца...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами кво да кажа, дърпам си тук таме от на някоя мацка или приятел по 2-3 пъти от цигарата, тоест 2 пъти се случи от както спрях, но за кво да не пуша като толкова много ми се пуши и да живея неадекватен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мен ако питаш още не си готов. Решението ти за отказване не е узряло още. Отказват се трайно, сигурно и без рецидив тогава когато кото си помислиш дали да си запалиш една цигарка имаш убедителен за тебе отговор защо не искаш да си запалиш.
Сега не пушиш, но си мъчиш душата.
Ако пушиш ще си мъчиш тялото. И така. Докато се научиш какво да мислиш.

Разбирам те човече.Тъпото на цялата работа е че всеки път като си дръпнеш само един път,започваш отначало.Имам познат масажист.Разбира си човека от занаята,обиколи Европа.Обаче си втълпи,че няма достатъчно енергия заради това,че пуши.Много е влюбен в цигарите,не му се оставят.Обаче робува на идеята,че спре ли да пуши и ще подобри работата си.С години се мъчи.Не знам...станаха 3-4 все ги спира.Срещнах го наскоро,пуши като му сигнализира GSM-a.Пали цигара на 3 часа,не по-начесто.Да го видиш какъв е изпит и изтормозен.Станал е кълбо от нерви.Живее буквално за писъка на GSM-a.Преплел е желание за здравословен живот,съзнание,че цигарите го успокояват и концентрират,желание за пушене и режим на 3 часа.Това живот ли е?Казах му:"Мислиш ли за цигари постоянно,няма значение дали я палиш или не.Пак си плащаш!"Или казваш НЕ и не ги поглеждаш повече или няма смисъл.Тия глупости с нагласите,че от една няма да ти стане нищо,че едно дърпане не се брои не ти помагат.Напротив!Ставаш още по-уязвим и по-настървен за следващото дръпване,защото подхранваш острия глад към никотиновата тръпка и след всяко дърпане е възкресяваш.Идеята е да отмиеш спомена за сладкото изтръпване,когато те омагьоса никотина.Ей това трябва да прекъснеш като импулс в мозъка ти.Да забравиш кефа!Трудно е ,за някой отчайващо трудно,за трети невъзможно,но метода е един.Кажи си ясно:
"Искам да ги забравя.Всеки ден трябва да ме отдалечава от спомена за полседното дръпване!"

Аз си имам стимул.Хубав е!И най-хубавото е че с времето стимулът ми не отслабва,а напротив-надъхва ме още повече.

Искаш да знаеш за стимула ли?Ами просто е...

"За две години и половина не съм похарчил 4 600 лева за цигари!И броенето продължава!..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не пуших много като пуших... 5-10 цигари на ден максимум, макар че като излизах и пиех и тн се е случвало и кутия и половина... Стимули колкото искаш :(

Сега не пушиш, но си мъчиш душата.
Ако пушиш ще си мъчиш тялото

Напълно съм съгласен с това твърдение. Раздялата с цигарите е болезнена само тогава когато е равнозначна с раздялата на приятел или близък човек. На кого е нужна такава раздяла?

Когато пушех знаех че цигарите ми вредят, но трябваше да мине време за да го осъзная наистина. Реших да ги откажа като седмица преди това с всяка запалена цигара си мислех как се наранявам здравословно вместо да "работя за здравето си". Реших че живот без цигари е живот с чист въздух, а обратното - затвор от дим. Просто предпочетох второто и с повече спокойствие и оптимизъм без да се самосъжалявам или драматизирам се "родих" непушач. Ако драматизирате състоянието си при всяка незапалена цигара - пътят ви ще е много труден към успеха.

'Шибаната абстиненция' отдавна е изчезнала безвъзвратно, отшумяла е отдавна. Добре е да се запознаеш със скоростта намаляване на концентрацията на никотин у пафкача, което ще отговори съвсем точно на въпросите ти за абстиненцията и някой други маркетингови въпроси на тютюневите компании (броя на цигарите в една опаковка и др.).

След като 'Шибаната абстиненция', или както там предпочиташ да я наричаш, отпада като причина да запалиш е време да се замислиш за някаква друга, основателна за теб, причина. Ако намериш такава ще се радвам да я споделиш.


п.п. Общо взето пафкането е излишно, разбира се освен в случаите, в които е жизнено необходимо.