Здравейте всички! Пуша от около 7-8 години по кутия на ден. В момента тече третият ми опит за отказване, откак открих пристрастяващия магнетизъм на никотина. Първият път се пробвах преди две години и издържах около месец, през който месец обаче, припалвах пури 2-3 пъти и още толкова пъти муфтих цигари от приятели, което иде да каже, че никак не съм била спряла с пушенето. Следващият път беше преди около 10 месеца, когато прочетох книгата на Алън Кар (лека му пръст) "Не пуша вече". Трябва да призная, че имаше поразителен ефект и в продължение на 3 чудесни дни не се и сещах за цигара, говорим за всички онези случаи, в които сме свикнали да си палим - любимата първа цигара сутрин с кафето, после следобяд след хапване и вечер с бирицата пред телевизора или навън с приятели....Но, случи се нещастие с близка приятелка и без да се замислям дори (ок, тук послъгах, замислих се,и, грях ми на душата, използвах тъжния повод за оправдание да си запаля...) изпуших сигурно 5 цигари наведнъж. След което продължих стария ритъм и рядко се замислях за цигарата като враг, освен когато тя сама напомняше за себе си с леки бодежи в сърдечната област или недостиг на въздух на 10-тата стълба....
Но ето че се отнесох излишно много, а всъщност исках само съвет по повод един проблем, дилема, пред която се намирам. Макар и да ми е пределно ясен отговорът, както и факта, че никой няма да ми отговори до 1 час, когато вече ще съм си купила цигари....
Та значи, отново спирам да пуша. Не съм пушила от 24 часа, пак благодарение на книгата на Алън Кар. Прочетох я вчера, допушвайки последната си цигара, но някакси нямаше въздействие като първия път.. Може би не съм била готова да зарежа тютюна наистина? Не съм се настроила съвсем... Което е едно от условията за успех...
От друга страна се чувствам чудесно физически, като изключим лекия гърлобол и храченето тази сутрин...Обаче! Най-накрая, драги търпелив мой читателю, стигам до същината на дилемата ми. Тази вечер ще излизам с компания, с които не съм се виждала много време. Ежедневието ни не включва ходене на гости, кафета навън и т.н и това е един от редките случаи, когато излизаме в петък вечер. Не искам да създавам впечатление, че живея в манастир или нещо, просто не съм в Бг и тук има други обичаи и нрави:) Та всички те пушат и съм 100% сигурна, че довечера мисълта ми ще е само в цигарата. И сега - да пуша ли само и тази вечер и да плюя на последните 24 часа или да се настройвам като нормалните хора да спирам в понеделник? :) От една страна няма да съм адекватна, защото постоянно ще искам да си дръпна, от друга страна ще се намразя, че издържах цяло денонощие, от трета страна отговорът е да не излизам изобщо довечера, но този вариант е невъзможен....
Та, какво да правя? :)

И? Какво стана? Първия път, когато излязох с компания пушачи не бях пушила около седмица. Чувствах се ужасно. Непрекъснато ядох и пих. Накрая ми стана лошо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все едно аз съм го писала това.
Едно към едно.
Пиша ти вече късно, но утре ако го прочетеш, независимо от това дали си пушила тази вечер или не моят съвет е- ИЗЛИЗАЙ НАВСЯКЪДЕ! НЕ ПУШИ! БЪДИ НЕАДЕКВАТНА- ГОЛЯМ ПРАЗ! МИСЛИ СИ САМО ЗА ЦИГАРИТЕ- ГОЛЯМ ПРАЗ!
ВАЖНОТО Е ДА НЕ ПУШИШ. НЕ Е ВАЖНО КАК ТЕ ВЪЗПРИЕМАТ ДРУГИТЕ.
(Между другото моят мъж разбра че отказвам цигарите на третата седмица от отказването ми, а аз през цялото време си мислех че изглеждам като извънземна ми че се държа като ненормална).
Тази неадекватност и безумната мисъл за цигара ще продължи не повече от месец. И най- голямата купонджийка да си за този месец няма да излезеш повече от 10- 15 пъти.
Е на тая бройка зор все ще устискаш нали.
Аз не пуша от 10 месеца, но има моменти когато се разтрепервам от нерви и съм палила.
Когато не може-не може, но ако много ти се иска може!
Но като цяло, ти вече си минала по тоя път , отказването си е едно бавно полудяване, свързано с депресия, треперене, натрапчиви мисли( предимно за цигари), чувство за прецаканост и непълноценност ( предимно в компания на пушачи) и ти трябва да решиш можеш ли да я преживееш това полудяване, нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма проблем, запуших си:) Вчера след постинга излязох до магазина и на връщане си купих и цигари и си запалих на секундата. Продавачката сигурно се е изплашила като ме е видяла така трепереща докато си вадех парите от портмонето:)
Та запалих си аз, моментално се почувствах кофти и гузна, но от 2рата цигара нататък нищо ми нямаше:) След това продължих цяла вечер да пуша и препушвам, а на всичкото отгоре бяхме в едно ужасно задимено място, благодарение на което днес съм с тотално задръстена дихателна система и все още не ми се пуши (като се сетя само, пфу, гадост), но предполагам че до довечера ще ми се допуши, имам точно една кутия, която би трябвало да ми стигне за днес и утре и от понеделник ставам свободен човек! Обещавам си!
И благодаря за отговорите:) Успех на всички, мисля от понеделник да пиша редовно как върви:)

Аз ги отказах,но постепенно, противно на всички съвети,че трябва изведнъжВсичко започна като забраниха на работа да се пуши.Така свикнах да не паля цигара по 2-3, после по 4-5 часа, а след време забелязах че мога и цял ден без цигара.Започна да ми става много зле като излизах вечер и изпушвах по 7-8 цигари наведнъж.Тогава реших да не се мъча и да пуша по 1-2 на ден или само в компания.Тоест само тогава,когато наистина ми се пуши.След месец съвсем ги отказах.Но определено ми помогна това, че забраниха в офиса цигарите. И много мои колеги така ги отказаха.Пожелавам си да не паля повече!

Не полудяваш, ще ти се (доколкото полудяването е неконтролируемо). Но пък си уцелила мястото на проблема.
Пафкаш - мислиш как ще се откупиш с непафкане - пафкаш гузна - нема кеф. Не пафкаш - мислиш, че си жертва - нема кеф. И 'сичкото гарнирано с това, че пафкането ти се определя от некакви си външни фактори и 'начи тоя акт (собственото ти пафкане) е съвършено извън твоя контрол. Вижда се, че силен стимул за твоето неконтролируемо пафкане е съвършено некнтролируемото мнение на група хора, което мнение се закръгля около това, че си 'расла в манастир', щом не вдишваш охотно и наравно с тях смес от никотин и известно количество канцерогенни смоли. Ха!
В сериозна каламбура си се вкарала.

Успех.


п.п. И в двата случая, пафкаш - не пафкаш се чувстваш зле, 'начи цигарите нямат особено отношениене към душевният ти мир, докато трае това ти състояние най-тривиално е да не пафкаш, стига разбира се риска да си помислят някакви хора, че може да си 'расла в манастир' да ти се вижда по-приемлив от този, който носят цигарите за здравето ти.

Поне при мен, при отказването, много благотворно ми подейства това, че поне първата седмица нямах изкушения, бях си сам вкъщи, без компании и пушачи наоколо.
Второ- важно е да имаш други мисли, грижи и лични цели, аз много често забравях че съм отказал цигарите. Това цялото нахъсване против цигарите при мен го нямаше. Не съм късал цигари или нещо такова. Едва ли не се разделихме като приятели

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам напълно състоянието ти. Когато не пуша имам голям прилив на енергия и естествено нерво напрежение. Иде ми да ръфам бюрото, масата, абе к`вото има подръка. Преди няколко дни ми хрумна една идея гледайки един филм за Махатма Ганди по Хистори Чанъл - отказване на цигарите с глад. На пръв поглед комбинацията от двете би трябвало да предизвика още по-голямо нервно напрежение, но поне при мен гладът (като казвам глад, това значи 2 кисели млека и 100-200 г. плод) след 3-4 дена винаги ми действува много успокояващо. Губя мерак за пушене, но най-важното е, че няма изблици на нерви, които да ме карат да посягам към цигарите.
В момента гладувам и пуша по 4-5 цигари на ден повече по навик. Интересно какво ще бъде след още няколко дни.

Държим фронта вече четвърти ден без цигари

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Успех.