Полудявам!! / Взаимопомощ / Здравна / Тютюнопушене

Здравейте! Аз съм нова тук но искам да споделя славната си история с цигарите. Въпреки, че съм едва на 20 осъзнах, че вече съм зарибена.Ето дори докато пиша поста си допушвам поредната цигарка. И така пуша от вече може би 2 години. В началото не обръщах голямо внимание на това. Мислех си кой аз ли мога да стана зависима? Въобразявах си,че можех да спра по всяко време. Пушех по около половин кутия на ден и то само в компания. Тогава започнах нова работа в която почти всички колежки бяха отявлени пушачки. И така за да се приобща в колектива започнах да припалвам най-редовно с тях. Неусетно разбрах че не мога без цигарите. Ставах сутрин и първата ми мисъл беше за цигарката с кафенце. Постепенно увеличих броя, но и започнах да чувствам вредните реакции, които оказват на организма - задушавах се, кашлях, но въпреки това пушех. Докато един ден не разбрах, че близък роднина и отявлен пушач внезапно на 37год. е починал от рак. Стреснах се! Това ли очакваше и мен? Един ден влязох в интернет и започнах да чета за вредата от тютюна. Попаднах на едни снимки от които ми се изправиха косите. Казах си че това е края и преди няколко месеца се опитах да ги спра. За това ми помогна много и приятеля ми, който е непушач и категоричен противник на цигарите. Но уви успях да се откъсна от страстта си за едва 2 месеца. Никотиновия глад ме съсипваше. Бях постоянно нервна и дори агресивна. Когато виждах как някой пуши изпадах в лошо настроение и си го изкарвах на другите около мен. Тогава подсъзнателно започнах да се самонавивам че живота ни е прекалено кратък и трябва да го изживеем както ни е най добре. Естествено пропуших. О, бога ми никотина от първата ми цигара ме удари направо в петите. И така от тогава пак си пуша, е да, по-помалко, но уви редовно. Едва на 20 съм а има моменти когато чувствам че се задушавам след поредния фас. И ето пак искам да ги спра, но явно проблема е в мен, явно съм прекалено безволева за да позволявам да се тровя така и то съвсем съзнателно