Здравейте ! Аз съм най-новата тука,пиша за първи път.Пуша от 20 години.Днес ми е първият ден без цигари.Знам какво си мислите ве4е,оба4е просто искам да споделя,4е желанието ми е огромно да махна тия смръдни..Трудно ми е,странно ми е..и сега съм дебели4ка,а за по-натам не знам...Кажете ми моля Ви,какви неприятни изненади ме о4акват? Трябва ли задължително да отхрачвам след време? Какво мога да направя за да улесня процеса с из4истването на дробовете си и на организма като цяло? За сега това което съм направила като "подготовка" е: плувам,ходя на фитнес,ти4ам,ама още е студено...Направих си списък с неща,които имам да върша,само и само да не сядам,4е седна ли с кафенцето...Имаше една книга за отказването от цугарите...Ве4е не пуша...нещо такова беше..да знаете ,има ли я в нета,или някаква подобна да си 4ета всеки ден за да се мотивирам и да не падам духом? Приемам всякакви съвети,вси4ко би ми било много полезно..Има ли между вас някой като мен,съвсем нов в битката?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наскоро четох нещо интересно. Един млад монах писал писмо с молба за съвет на по-стар. Старецът му отговорил горе-долу следното - *Не очаквай ти да замеряш своите демони с търпение, а те тебе с мед и шоколад!*

Това много ме разсмя, но сериозно ме накара да се замисля. Не пуша от две седмици, надявам се този път да е завинаги. Поне такава нагласа имам. Успех ти пожелавам, всичко е въпрос на психика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пожелавам ти успех! Аз не пуша вече 4 месеца. Пуших 6 години и накрая ми писна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, поздравления за решението ти!
Добре си постъпила като си започнала да спортуваш, аз също започнах да спортувам усилено, когато спрях цигарите и това ми помогна наистина много. Спортът кара в мозъка да се отделят ендорфини, които пък съответно те карат да се чувстваш добре и да преодоляваш донякъде мрачното настроение и нервността причинени от спирането на никотина.
Друго нещо, което можеш да направиш е да се опиташ да замениш някои от навиците си, които задължително са вървяли ръка за ръка с пушенето - аз например след като спрях да пуша, престанах да пия кафе (освен в редки ситуации :) и го замених с чай :)
За отхрачването при мен това е проблем, откакто не пуша (вече 2 месеца) гърлото ми е почти постоянно зачервено, а тези дни сутрин особено кашлям като за световно. Посъветваха ме да пробвам да пия някакъв сироп, който помага за втечняването на секретите и съответно по-лесното отхрачване - например Мукосолван... И между другото като гледам какво ми причиняват цигарите два месеца по-късно и колко отрови явно съм насъбрал, се мотивирам още повече и се убеждавам, че съм постъпил правилно.
И друго важно нещо, въпреки че това е преди всичко борба със себе си, хубаво е да имаш някой човек до теб, който да те насърчава и помага в усилията ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Книгата се казва "Не пуша вече!" от Алън Кар.
Тя ми помогна да спра цигарите през декември 2005-а и оттогава не пуша и това за мен е окончателно. Потърси я на площад Славейков ако си от София, мисля че се намира и в електронни книжарници в интернет и струва някакви 6 лева доколкото си спомням.
Като идейно подковаване е незаменима, всяко друго спиране на цигарите е възможно предпоследно, така че те съветвам да я прочетеш.
Напълняване очаквай при всички положения, но е хубаво че спортуваш, продължавай така и ще си възстановиш фигурата. Общо взето това е цената, като оставим настрана дискомфорта в началото, но се издържа.
Успех ти желая!

А ти като не пушиш толкова много време успя ли да си върнеш предишното тегло?

Kali, стискам ти ръката за решението и предприетите действия разбира се.
Аз не съм отхрачвала никак, нищо че пуших около 12 години по кутия на ден.
Моят съвек към теб е да внимаваш най- вече с килограмите и храненето, защото това е най- честата причина, а може би единствената жената отново да посегне към цигарите.
Единствено от теб зависи дали ще напълнееш противно на всички твърдения.
Аз не пуша от 8 месеца и съм свалила 2 кг. от теглото на което ги спрях, но в интврес на истинита внимавам много с храненето.
В крайна сметка по- добре да гладуваш отколкото да пушиш.
А за спорта- супер!
Давай напред смело!

Аз имам един руски превод на 'Лесния начин' от същия автор, много е приятна и работи. Ако ти попадне - прочети я.

Успех

Споделям моя опит, с надеждата да помогна.

НИКОГА НЕ ВЯРВАХ, че е възможно да спра да пуша.Страхувах се, ако някой ден нямам пари за цигари, как ще живея.

Първо примерите около мен:
Баща ми - пуши предполагам от казармата. Последните години никой не можеше да разбере колко точно цигари пуши, защото той предвидливо имаше безброй отворени кутии във всяко кътче около него. От две години е с диагноза ХОББ / от това умират пушачите, не толкова от рак/. Да кажа , че е мъчително - малко ще е.
Мъжът ми – пуши от преди казармата. Няколко опита да ги откаже, най дългият с продължителност над 1 година, другите по няколко месеца. След всеки “отказ” пропушваше в по-голямо количество.
Децата /пълнолетни/ - пушат и се крият и си мислят, че това с вредата и зависимостта от цигарите изобщо и категорично не се отнася до тях.

И сега аз. Пуша от гимназията, но след като родих децата и за почнах /напрегната/ работа, станах пристрастен пушач с количество почти 2 кут.средно на ден. В последните няколко години самата аз изпитвах отвръщение от този си навик – и аз, и жилището, и офиса, и вещите ми – всичко миришеше ужасно, аз самата изглеждах ужасно с цигара и пълен пепелник на бюрото. Мъчно ми беше за баща ми, но и за мен самата и за мъжа ми и децата ни.

Много неочаквано, към 15-16 декември миналата година
осъзнах, че вероятно почти от две денонощия не съм пушила. БЕЗ НИКАКВА КОНКРЕТНА ПРИЧИНА и без да съм го искала или осъзнала. И досега не пуша.
По точно за целият период, който е четери месеца съм изпушила вероятно 4 кутии общо. Но не изпитвам никакво напрежение или никотинов глад.

Не правя изводи и препоръки, вероятно всеки ще изтълкува случките различно.

Аз не пуша от месец и нещо. Вече и не мисля за тях толкова. Качих 2-3 кила, но бързо ги свалих с фитнеса. Всеки ден по 45 минути на пътеката, тече пот от мен.

Първите дни бяха трудни, но аз бях много мотивирана. Казах на всичките си приятели и те почти всеки ден питаха "Как е днес?" Срам ме беше да си запаля и да им кажа и да видя разочарованието в погледа им. Тъпчех се с кво ли не - семки, бонбони, айрян... Особено докато работех (занимавам се с писане, тоест цял ден на компютъра) изпитвах ужасна нужда да пуша... Затова пиех кафе, по 4-5 чаши на ден, но отскоро го замених с билков чай и има същия ефект. Гладът вече отмина, въобще всичко е нормално...

Съвет от мен: Не се виждай с пушачи няколко седмици. Мисля, че това, което много ми помогна, е почти пълната липса на пушачи при нас (живея в чужбина). Не ми се налагаше да ги виждам и да се изкушавам. Другото е, че приех цялото начинание на чест и бях решила, че като ги спра, ще се докажа на себе си и на всички. И доказвам се, много се гордея със себе си и постоянно ме тупат по гърба. Много е приятно.

Отхрачвах се 2-3 дни, ама малко, не обърнах внимание.

Успех!!! Помни, че хвърляш труд в момента. АКо си запалиш, трудът ти отива по дяволите!