Я па тоя, . . . / Взаимопомощ / Здравна / Тютюнопушене

..урок.
Поне за мен.
Хайде да бъдем честни- ако отказването беше лесна работа нямаше да го има тоя форум, а ако беше невъзможно населението на земята щеше да е около милиард и половина.
С една дума отказването е ТРУДНО, но ВЪЗМОЖНО.
Както и стотици други неща в нашия живот.
Отказването на цигарите ми показа истинския смисъл на думите търпение и постоянство. Имала съм случаи когато не съм виждала никакъв смисъл в това да не пуша и нищо лошо в това да запаля. Плачела съм от отчаяние, че усилията ми не дават никакъв резултат, че продължавам да мисля за тия цигари и съм си мислела че съм обречена ЦЯЛ ЖИВОТ да живея в абстиненция.
И все пак устисках, което ми върна самоуважението, а нещата се оправиха от само себе си- просто така с времето.
Единственото, което правех е да стискам зъби до дупка и да се хвана за някаква си идейка, че може би пък нещата ще се променят ( така необходимото зрънце вяра).
Сега прилагам доколкото мога тази схема и за други проблеми в живота си, с които не можех да се справя дълго време.
Смея да твърдя, че засега успявам ако не с всички, то с повечето.
Отказването ми показа и че мога да преодолея два от най- големите ми страхове- СТРАХА ОТ НЕПОЗНАТОТО и СТРАХА ОТ ИЗОСТАВЯНЕ НА УДОБСТВОТО.
Затова искам да кажа на всички, които са се хванали на хорото с отказването- просто да не се пускат, независимо колко е трудно на моменти!
Ако се справите с това ще можете и с други много по- важни неща!