Е чак кръв за васерман, нямаше да давам, но дори и не ми мина през ума да лъжа....

А твоето отношение към пушачите ми напомня на моето, към една приятелка, когато отказаше цигарите. Гледах в недоумение, какво огромно количество храна поглъщаше тя, изчопли една нива слънчоглед, а че бонбоненото и солетеното производство дръпнаха напред в този неин период, съм сигурна.
Обяснявах й, че за да се справи с един проблем, си е създала друг, нооо....
Чак на трийстия килограм отгоре започна да взима мерки....
Та и аз се чудех....

Carpe diem! Volente deo!

Здравей, Мирър!
Извинявай, че се намесвам, ама поизхвърлил се е малце човекот. Хайде де, и аз пушех стабилно, спрях ги, ама и през ум не ми е минавало да гледам накриво пушачите и пушещите. Не знам на въпросният човек обаче какъв би му бил мотивът.

Да спрях да пуша мигновенно, една сутрин след кафето и няколко фаса просто не запалих и така вече много (над 9 месеца). Шока беше страшен, като разхождах кучето по манастриски ливади се задъхвах, но не виждах кръгове в небето, ами просто си вървях задъхан и толкова. Шокиран бях, че продължавам да сера без никакви затруднения, вкуса на храната беше шокиращ в най-силна степен, също така изживях много мощен шок, когато след около 2-3 дни ми се върна обонянието. Това, че не бях никак нервен ме доведе до тежка криза, едва го преживях. Мислих за 'цигарите', за цигри не съм мислил (к'во да ги мисля), нали спрях да пуша със силата на мисълта, как без мислене, нито за секунда не съм се опитвал да забравя цигарите и пафкането, това е било част от моя живот и е част от жизнения ми опит и благодарение на него не пуша. Забравянето на цигарите и пафкането е фатално и води до пропушване.

Не съм изживял никаква криза, която да е следствие от спиране на цигарите, даже не бих нарекъл ситуациите в които съм попадал след спиране на цигарите кризисни (запалването на цигаря прави ситуацията кризисна, това е момента на замислено димене и осмисляне на некакви абстракции от пафкача, докато някой непафкач вече да е решил проблема), много по-лесно се справям със стрес, напрежение, умора и други състояния на телото и духа. Не съм успял да се напия не 'зверски', просто да се напия, а полагам усилия. Не съм отварял и не отварм хладилника, за да компенсирам пафкането, просто нормалният ми апетит се възвърна и от 67/185 станах 85/185, с което свиквам, 85 кг ги направих за 3 месеца и не съм мръднал в никоя посока! Явно това е нормалното ми тегло. Не се чувствам във форма, но това не е, защото съм спрял да пафкам, а защото малко се движа (както и докато пафках).

Както и да е, изключително доволен съм (и самодоволен също), че не пафкам, това ми състояние е въпрос на ежедневен избор, който прави всеки непафкач със страшна лекота, е и за мен е така. Между другото пропушването е доста по-трудна работа от спирането и свързано със страхотни кризи и комплекси във връзка със социализацията на младежа.

Чакам да ме обземе такава еуфория, като твоята. Няма я. А и изкуствено не мога да поддържам приповдигнато настроение.
Въпреки, че и аз вече набелязах няколко плюса. Не ми липсва застоялата миризма на цигари сутрин....само тогава я усещах. Косата и дрехите ми не миришат на цигарен дим и не ми става неудобно от това. Като тръгвам нанякъде, главната ми мисъл не е, дали ще ми стигнат цигарите, че да мина през магазина първо. Абе чак сега ли трябваше да разбера, каква огромна роля са играли в ежедневието ми? Парите в портомонето ми не свършват толкова бързо....това беше шокиращ факт за мен. И странно....не знам защо се получава това, но имам повече свободно време. Обратно на мисленето ми до сега, не съм нервна. Имах други наблюдения в/у хората, отказващи цигарите.
Та това е до момента, освен някоя 5-10 минутна криза, вече най-много по една на денонощие, при която трябва да използвам разни трикове, защото нямам воля. А има криза....организма ми крещи за тУтУн тогава:))))
Абе извода за мен лично е, че е по-трудно да се отърва от навиците свързани с цигарите, а не от самите цигари.


Но е само ден - осми....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами, тялото ти изобщо не ги иска тези цигари. на него тютюн не му трябва, напротив. нещата при теб се развиват както бяха и при мен, очаквай скоро да започнеш да сънуваш как си пушиш...
успех, стискам палци поне до ден 800 ;))

К'во точно трябва да означава 'само' ден осми.

Мислиш, че ако мине повече време ще закоравееш като непафкач ('ше станеш 'дет се вика 'закоравял непафкач' - ха!) и ще имаш някаква устойчивост към пафкането, неква своеобразна резистентност - няма такова нещо! Мислиш, че волевата ти позиция ти 'ше се калцира, 'ше се втвърди по отношение на пафканто - грешиш! Просто прехвърли дейстивията си от 'волеви' към такива - плод на 'здравия разум' (ебаси как умело използвам тирето, а? да се и в проповедника 'дет се извъдих). Да вкарваш 'воля' е груба грешка, воля не ти трябва, аз самия съм 'амеба', ако за спирането на цигарите трябваше 'воля' със сигурност щях да си пафкам доживот в състояние на кротко самоомрзение.
Това с 'навиците' също е грешна постановка, доказателствата са елементарно забавни, експериментално си размести леглото, колко пъти ще се объркаш или спънеш, точно около един, и вече ще имаш нови двигателни навици.

Това е 'добре дошла в джаза', виждаш че е елементарно, достатъчно е да не палиш повече цигари.

Успех

Истината е, че очаквах да е по трудно, отколкото е в момента. Но все си мисля, че нещо предстои и големи мъки ме чакат, щом до сега ги е нямало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз почти във всичките си сънища съм с цигара. Сега, какво ме чака? Толкова ли е страшно? Студена пот ли ще ме облива?
Имах колежка, която и след 5 години, сънуваше, че пуши.

Благодаря ти за пожеланията и подкрепата!
И аз ти пожелавам, да не изпиташ и миг колебание!!!!

Carpe diem! Volente deo!

Стига бе, к'во да му е трудното, мъки - глупости, т'ва е част от промиването на мозъци, нещо от сорта на големия кеф, който носят цигарите (носят кеф само от това да задоволят потребността, която самите те създават, с две думи 'пафкаш щото пафкаш'). Можеш да се кефиш спокойно, мъките ти свършиха преди осем дни.

Ръцете! Използвай ги докато разговаряш, не можеш да си представиш каква убедителност добива изказа. Или можеш да ги държиш спокойно там където не ти пречат, но винаги на не повече от 'една ръка разтояние'. Остави ги намира тия ръце, не мислиш, че през около половин час за около пет минути трябва да извършваш следните движения (и то с едната ръка, освен ако не си пафкала с две ръце едновременно или две цигари едновременно, за да не се губи темп):
1. повдигане на ръката от произволна позиция до допиране на устата с два пръста (показалец и среден пръст);
2. отпускане на ръката в произволна позиция;
3. насочване и позициониране на ръката от произволна позиция над отвор (най-често кръгъл, но се срещат всякакви правилни и произволни геометрични форми) или област от простраството с подходящи условия;
4. движение на показалеца от свито в изправено положение и/или движение съпроводено с потупване на събраните палец и среден пръст;
5. други произволни движения свързани с невербалното общуване,

защото, ако е така веднага бих те попитал, ами през интервалите от 25 минути на всеки половин час, как така нямаш проблеми с местоположението на ръцете.

И за ръцете грешиш, ник'ви проблеми нямаш с тях, като се замислиш. Можеш да си държиш където си искаш ръцете, даже със сигурност си увеличила броя на местата и продължителността им на необезпокояван престой. Добре дошла в джаза.

Успех.

това навикът е голяма работа, да знаеш. спомням си една история, в която един много пиян младеж бива положен в хоризонтално положение от добронамерени негови съквартиранти, малко по - трезви, но за съжаление не достатъчно, за да си спомнят за неговия навик да изскача сутрин от втория етаж на вишката (такова легло на два етажа, 'ба ли го как се казва?!). естествено го поставят както им дойде, оказва се с главата на мястото на краката (абе - на обратно). та така... после историята би могла да заприлича на онази с варела с тухлите, които се разминават неколкократно по вертикала с един злополучен строителен работник... но не е чак толкова зле - само опит да разбие стената с глава, след който следва и падане от леглото, вече от правилната страна... навик.