da gi spra ili shte ludna ot absinentna kriza?

/pusha ot 10 godini/

чак да луднеш - няма... Е, 1-2-3 седмици ще се чувстваш нервен, ще се потиш (но сега може да мине, че е от времето), няма да можеш да се концентрираш, но това е то - минеш ли 1 месец, вече се пиши отказал цигарите. Разбира се трябва да имаш и маалко воля да не ги започнеш пак...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пушех 5 години. Всеки изминал ден се чувствах все по-натровена и изхабена...просто си го бях внушила, че ме карат да се чувствам зле.
Събудих се един ден с ужасна болка в областа на белия дроб, от този ден до днес (3 години) съм пушила само 1 цигара и то защото бях пиинала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

malko e kofti no se svikva, vajnoto e da preodolesh pyrvite 5-6 dena , posle e po-lesno

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може, разбира се.

трябва ти повечко инат, приятелю.
аз пуших 22 години преди да спра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може.
Кризата не е чак толкова страшна, въпросът е по-скоро да не се предаваш, когато ти се допуши, защото ще има и такива моменти. Но ако решението ти е наистина да спреш да пушиш, ще се справиш. Всяка коренна промяна носи трудности със себе си, но си заслужава.
Успех.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

'Ма може, разбира се, то инак не може. То друг начин има ли? Формално погледнато всеки, който спира циарите изпушва една последна цигара и след това, съвсем изведнъж, от раз прдължава да не пуши. Всяка друга схема на отказване е, отново формално погледнато, друг темп на пафкане. Това е отново пафкане!

Мога да те уверя от собствен опит, че абстинентната криза е смешна работа. Рядко лесна работа е тая със спирането на пафкането, ако го знаех по-рано щях да си спестя доста работи.

Ако не е тайна ти как възнамеряваш да ги откажеш?

Успех.

Я да си кажа и аз как спрях цигарите. 10 години бях пушачка, и то каква. От около 2-3 години усещах, че ми пречат цигарите. Няколко пъти правех опити да ги спра, не ставаше, към 4 следобяд си намирах повод да запаля. Докато един ден не станах, запалих с кафето, изгасих я на половината и спрях. Повече не пропуших. Единственото, което трябва да си казва човек в този момент, че не е зависим от тютюна, и че всичко е в главата му. Което си е и истина де. Тялото няма почти никаква зависимост. Аз не съм усетила да ми се допуши нито първия ден, нито втория, нито след седмица, нито след 3 месеца. Всичко е до внушение.
Успех.

Ти може и да нямаш зависимост, но това си е чиста проба наркомания, при това втора по сила след хероиновата. Поне това са статистиките. Разбира се най-тежка е психическата - има хора, които с години не могат да се отърват от желанието си да запалят, даже в съня си нямат спасение от тази натрапливост.
Хубавото е, че с годините нейната сила намалява и колкото човек се отдалечава от завтния ден на отказването, толкова е по-малка вероятността(желанието) да запали.
А иначе няма бивш пушач, по-скоро отказал за някакъв период от време, ако ще той да е до края на живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите