Ами вече близо 3,5 месеца не пуша след 13 години без един ден почивка. В началото не виарвах че ще се справя, но след първите няколко дни без тютюнев дим ме обзе оптимизъм, вяра в собствените сили и щастие от успеха. Започнах усилено просвещение за вредата от6 цигарите, кото допълнително ме мотивираше. Интересно бе че не ползвах никакви табекси, лепенки и т.н.
До тук добре, но дойдоха пролетните дни. Изведнаж ме обзе голямо желание да запаля, особено през почивните дни, празници ит.н. Малко по малко започнах да предавам фронта и все повече да поглеждам кам димящата прачка. Имам чувството, че докато пушех усещах наслада от живота, а сега нещата не са така. Започнах да се успокоява, че е по-добре да пуша отколкото да се измъчвам от депресийката, която ме бе обзела. И ето така стигнах до една задъдена улица: от една страна не искам да разрушавам всичко това, ко4ето сдъздадох до сега тези 3-4 месеца като0 спрях цигарите, а от друга усещам че повече не мога и не искам да живея така в това депресивно състояние. Ако устискам и продължавам да не паля ще мине ли някой ден желанието за цигарка.

познат, който не бил пушил 5 години, казва, че още му се припушва; но не запалва

ще се намразиш след време, ако пропушиш пак; депресията се случва на всички хора, не я приписвай на непушачитге

дано се освестиш, аз още не съм успяла
успех!

Ти от кога не пушиш?
Как и какво чувстваш?

Е със сигурност сме поне двама само дето на мен не ми се пуши въобще. Иначе депресийката си е жива депресия и не знам ще се разкара ли някога. Не знам но никой от отказалите ги не ще да каже кога се приключва с това чудо. Аз не пуша вече4м. и още не виждам светлинка в тунела.

Аз не пуша от 3.01.06г., почти 4 месеца. Все още ми се пуши... много... дори понякога се събуждам с мисълта - "днес трябва да си купя цигари". Ужас! Понякога сънувам, че пуша...
Иска ми се да устискам, но незнам колко време ще трае това. Мисля си, че пушача си остава пушач за цял живот / както наркозависимите и алкохолиците/ . Дано не съм права!

Успех в борбата!

чух,че отказал се наркоман няма.И аз след опит за отказване сгафих и сега си изпушвам по някоя и друга цигара.Евала на тези дето не се пречупват,идва ми да се гръмна,защото се чувствам много добре без цигари.

Стига бе ! Ами защо не погледнеш на нещата от другият ъгъл:
- чувствуваш се по добре, изглеждаш по добре.
- печелиш уважението на все-още-пушачите. Печелиш себеуважение.
- не си зависима от един досаден навик ... хммм ... навик ?
- Можеш повече : само небосвода е твоята граница, ако трябва да правим кофти цитати на клиширани англо-саксонски фрази.
- реагираш по адекватно в стресови ситуации. Да, да без майтап. Не може да не реагираш по спокойно и адекватно когато пулса и кръвното ти са по ниски. Аз лично в такива случаи поемам дълбоко въздух за 4-5 сек. преди да си отворя устата и да изтърся някаква глупост. Тези 4-5 сек. са достатъчни за да вложиш цялото си внимание в текущия проблем и да реагираш по адекватно в сравнение с преди.
Аз лично обичам предизвикателствата и истински се радвам на новия си живот. Спомням си един зимен ден в който се гонехме със сина ми и се целехме със снежни топки ... Вчера карах колело 3-4 часа. Два пъти ме валя дъжд, прибрах се уморен, мокър като мишка, но щастлив. Наистина щастлив.

Е аз пък не мога да разбера кво толкова ви се пуши? Аз не пуша от нова година (преди това пуших 13 години) и си ми е добре, вече въобще не се и сещам, малко понадебелях и ще трябва сега да пазя диета известно време ама кво да се прави. Да не би пък да имате прекалено много свободно време, намерете си някакво хоби, на мен от работа и спане не ми остава много време за размисли за цигарите, започнах да ходя повече, поне половин час пеша на връщане от работа и ми е много приятно. А колкото до депресията не мога да преценя дали е по-голяма от преди като пушех, всеки изпада от време на време в депресия. Ако има някаква такава ситуация при която много да ми се припуши, като например ако съм на купон, тогава изпушвам две три цигари и това е, на другия ден ми е гадно и трудно дишам и не ми се пуши повече. Не драматизирайте толкова нещата, някъде бях чела че изкара ли човек 7 месеца трудно се връща вече, т.е. около 90% непропушват.

Поздравления за жизнерадостният и обективен светоглед !
Това, да не изпитваш страх от цигарите, наистина е постижение.

Само няколко часа след първия пост един колега, който пуши много получи сърдечен пристъп и го откараха с линейка в болница. Още не казват точно какво му е на сърцето. Той е на 26 години. Вече не си задавам толкова въпроса заслужава ли си мъката от отказване на цигарите. Изводите са за нас!!!1