Здравейте. От 2 седмици вече не пуша. Успях с помощта на Табекс, но имам огромен проблем - аз по принцип съм си раздразнителен. Сега обаче стана ужасс!!!!! - при най-малкия проблем мисълта ми блокира, иде ми да си удрям главата в стената за да не счупя нещо в къщи и т.н. и веднъж като се ядосам - не мога да спра да треперя много дълго време и все едно нещо ме души :((( И тези състояния не искат и не искат да отшумят - не знам вече какво да правя, а днес е последния ден от отпуската ми и в работата какво ще става ми е бедна фантазията :( Моля помогнете със съвет. Предварително благодаря.

Посъветвай се със спесиалист, стискам палци!

ми гледай да удържиш още 2-3 седмици и ще ти мине...

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси за съветите. Днес ми беше първия работен ден след отпуската - беше ужасно - ще се опитам да изкарам така до края на тази седмица и следващата и ако нервите не ми се успокоят наистина ще потърся лекарска помощ.

Сигурно мнозина ще ме упрекнат, но да си кажа какво мисля - струва ли си на такава цена да ги отказва човек? Според мен, ако не успееш да намериш някаква мотивация, която да бетонира спокойствието ти - имам предвид да стане така, че цигарите да не са фактор за спокойствието или липсата му - по-добре пуши и бъди спокоен и уравновесен. И ако смяташ, че трябва да ги откажеш, намери такъв довод, който да ти спести изблиците.
Нормално е човек да се изнерви при отказването на цигарите, няма нищо неестествено в това да си е направо бесен и нервен - но от друга страна това означава, че може би мъките на абстиненцията са напразни и в първия по-сериозен момент връщането към навика е налице.
Мисълта ми е, че при мен се е стигало до връщане към цигарите именно поради това, че пораженията от отказа са били по-големи отколкото плюсовете. Сега е обратното. Някак дойде моментът и историята с пушенето приключи. И разликата беше, че този път доводите ми пред мен самата бяха железни, убедителни и достатъчни. Струва ми се, че нагласата е № 1 за успеха.
Ти сега си ги отказал и би могъл да не зачеркваш усилията си. Просто размисли здраво и намери своите убедителни доводи да не пушиш. Но ако пропушиш пак, нека това не те обезкуражава и т. н. Мисля, че е много човешко много пъти да ги отказваш - важното е, че има голям шанс да успееш.

ами не мисля че си много права. щом човек ги е спрял явно е намерил някаква причина за това. и аз ги бях спряла за известно време и като ми казаха така че ако ми се пуши по-добре да пуша и аз пак пропуших. щом е издържал две седмици то почти ги е спрял напълно и какво значи да си намери някаква мотивираща причина за отказа, а това не е ли достатъчно че вредят ужасно, и въобще няма никаква полза и смисъл от тях. да не говорим за това как тровят хората които са в близост до някой пушач.

това са добри доводи, няма да споря с тях. Все пак ми се струва, че най-голяма вреда причинява онова, което разбива нервите, лишава тотално от психическо равновесие. Ако цената за отказване ще е толкова висока, не знам. Накрая да кажа, че наистина след известно време всички нежелателни ефекти от отказването отзвучават и въпросът приключва.
Към автора на темата: наистина, мисълта за това колко воля и търпение, колко усилия ще отидат на вятъра, ако пропушите отново би могла да бъде един добър аргумент да не пропушвате пак. Всеки път при поредното пропушване проблемите с абстиненцията се появяват - при всеки посвоему.
Затова би било по-разумно, ако нещата са се поуспокоили да продължите с непушенето, както казва "аз".
При всички случаи ви желая успех.

Моят съвет е наистина да прецениш дали искаш да ги спреш и дали си готов на това, защото хабенето на нерви по този начин е нещо страшно. Аз пуших в продължение на дванайсет години и то по много. През цялото време знаех, че ще дойде момент, в който ще ги спра и това наистина се случи. Но го исках и бях подготвена психически за това или поне така си мислех. И стана... Признавам, че неведнъж се изкушавах да запаля с кафенцето, но устоях с мисълта, че не си струва да хвърля на вятъра положените до момента усилия. Постепенно това желание премина и сега изобщо не се изкушавам, а дори и да ми се случи в някой момент просто отхвърлям мисълта за това и тя след кратко време изчезва.
Важното е да го искаш наистина, тогава ще успееш дори без лекарства. / аз не съм ползвала /
УСПЕХ!!!!!!

Малко се поизгубих, но ето ме пак тук. Досега имам 3 неуспешни опита да ги откажа, като най-големия ми е 1 месец, този път обаче съм си навил на пръста да е за последно и да не паля въобще повече. Дори си купих 29" телевизор предварително и го използвам като стимул - добра се оказа идеята и помага :) За абстиненция вече въобще не може да се говори - по-скоро като се ядосам нешо ми се допушва а също така когато срещна проблемна ситуация в службата (случва се), но си го обяснявам с това, че преди тогава най-вече излизах с цигарката. Но иначе в спокойно състояние вече въобще не се сещам за тях. Дори на спирките като пушат край мен ги усещам от 10 метра, но не ме дразнят. А дано наистина страничните ефекти отшумят скоро както даде надежда колегата по-горе :) Успех на всички отказващи и отказали :)))))))

ще отшумят, няма страшно - аз не пуша от началото на годината, и сега дори и срещу мене да пушат 5 човека, не ми пречат... иначе не е като да не ми се допушва, но не е когато съм заедно с пушачи - например след като се наям, като се ядосам, и други подобни ситуации, в които съм пушил преди...

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите