Да откажеш цигарите е наи-лесното нещо не света.
Единственото нещо от което аз се нуждаех за да ги откажа беше желание и около 20 - 30 хапчета табекс.Набързо и без определен ред ще изброя някои неща за които се сещам че съм правил, или не съм правил по случая ...


В началото неше странно. НЕ трудно а странно. Постоянно се притеснявах че нямам подръка цигари, по - точно запалена цигара , аз пушех ПОНЕ по 2 кутий Victory Blue Light /маи нещо му промениха името , не съм сигурен/ на ден. Всеки път когато ми минеше мисълта за цигари обаче си повтарях колко по-хубаво е че не пуша/за здравето ми, и за портфеилът ми/ .

Освен това гледах да държа до себе си постоянно шише с вода и пиех МНОГО вода. Нямам представа дали има медицинско обяснение, не ме и интересува много де.

Гледах да държа подръка някакви хапчета табекс. Пиех от тях когато ми се струваше че ми се пуши. Не съм спазвал никакви предписания от рода на "X хапчета през Y часа в продулжение на Z дни".

Според мене , това дето го разправят хората че като си пушил, и след това си спрял да пушиш почвало да ти се яде повече е някаква измишльотина. При мене нямаше подобно явление. Дори бих казал че ми се ядеше по-малко!

Не вярваите на никои, които ви разправя че да откажеш цигарите е трудно. Напротив , мнооого е лесно. Аз бях много изненадан колко лесно стана. Престанах да пуша някъде края на май, или началото на юни, не си спомням точната дата.

От непушенето , ми липсва единствено моментът в които пушеики цигара, си почивам. Има един момент в които палип цигарата, и не мислиш за нищо, и мозъкът си почива. Само този момент ми липсва в момента. Но това няма нищо общо с пушенето. Да намериш време и възможност, и по-точно да знаеш КАК да си починеш в ежедневието е нещо съвсем друго.

По едно време ядох някакво ядене с яица , и ми се стори че сам вдигнал кръвното налягане. Нямам представа дали е било така, но някои ми каза че цигарите правели нещо с кръвното.Както и да е - маината му не е важно.

Гедах да не гледам сериозно на цялата работа. Сега като се замисля не е имало нищо сериозно даже.

Денят които реших да не пуша не беши специален по някакав начин. Никога не сам казвал нещо като: "от утре няма да пуша". Просто една сутрин се сабудих и реших да не пуша. Никакви приготовления.Никаква сериозност или обмисляне. Ако трябва да дам съвет на някои, бих казал че наи-точният момент да се откажат цигарите е ТОЧНО СЕГА. Просто престанете да пушите цигари, идете до аптеката и си купете табекс, пиите табекс няколко дни и това е. Може и странно да изглежда, но е точно така Може да го направи всеки един човек които пуши.

Започнах да пуша когато бях на около 17 години. Сега сам на 31. Последните няколко години пушех по 2 кутии на ден. Преди това по ... да кажем 1/ден. Никога не съм можел да пуша сутрин веднага след като съм станал от сън. Освен това ми е било трудно да пуша и веднага след ядене. Нямам представа какво означава това, дано да не означава нищо.

Нямам представа дали да се откажа от цигарите от моето положение е било трудно или лесно от някаква гледна точка. То и не е важно.

За друго не се сещам в момента, пък и трябва да излизам навън. Ако по-късно се сетя за още нещо ще го напиша.

Още веднъж да кажа - не вярваите на никого които ви разправя че да не пушиш е трудно. Напротив! Мноооого по лесно е да не пушиш!

Ne iskam da te plasha ama ... ne e trudno da spresh ami e trudno da ne pochnesh na nowo. Che si sprql predi dwa meseca e neshto hubawo no naj trudnoto e da ne se podlyzhesh da zapalish sledwashtite 4/5 godini koito idwat. Chak togawa shte mozhesh da kazhesh che si sprql.
Kakto s powecheto narkotici, spiraneto na cigarite e lesno, po trudno e da ne gi zapochnesh otnowo.

напълно съм съгласен с теб,спрях ги по същия начин,събота вечер реших гледайки рекламата на табекс(нечи преди това не съм я гледал десетки пъти) и понеделник вече не пушех,това беше на 25 април,пиех табекса по схемата до 20-я ден и бях готов,липсват ми след някоя друга биричка и сутрин за кафето но само ако се сетя за цигара

Тогава да споделя моя опит в отказването на цигарите.

Пуша от 10 години.
Първия път, когато се опитах да ги спра имах много силна мотивация - една книга, която много исках да си купя и имаше емоционална стойност за мен. Книгата беше 6 лв., което по онова време значеше 6 кутии цигари, които ми стигаха за 6 дена, реших да жертвам пушенето, за да се сдобия с книгата. 3 дена не запалих цигара, останалите 3 съм пушила по 2-3 цигари на ден. Както се досещате веднага като минаха тези дни и си купих цигари.

Като резултат имах 3-4 кг отгоре на без това пълното ми тяло.

Следват още 3 опита да откажа цигарите, при това доста сериозни. Пушенето беше за малко заради лични проблеми. В един момент реших, че съм успяла, че съм на крачка от окончателното отърваване от този навик...
Спрях да се побирам в дрехите си. Много е неприятно и тези, които имат проблеми с килограмите ще се съгласят.

Така че тези приказки за лесното отказване.. съжалявам, че не мога да се съглася...

Аз също така отказах цигарите. Изведнъж. Реших и толкоз.
Стана след като една сутрин едва не си изкашлях дробовете след "тежка" цигарена нощ. Реших, че искам да съм здрава, да не кашлям, да имам хубава кожа и приятен дъх, да си харча парите за нещо по-полезно.
Нямаше Табекс, нямаше дъвки и т. н. Имаше много воля и желание. Не казвам, че в началото не беше трудно. Но с времето желанието за цигари намаля и изчезна съвсем. Даже ми се гади от цигарен дим и имам чувството, че се задушавам, когато някой запали. Проблеми с напълняване не съм имала.
Вече 4 години не пуша и не бих запалила никога. Всичко е в мозъка. В началото ме ужасяваха думите "никога повече". Звучеше като присъда. Тогава реших, че не трябва да си казвам "никога". То е както при диетите. Когато си забраниш някоя храна и започва зверски да ти се яде точно това.
Започнах да разсъждавам така: "Не спирам цигарите завинаги, а за известно време, докогато АЗ реша, а това известно време може и да е завинаги." И така отлагаш във времето запалването на поредната цигара и си казваш: "Мога да запаля, когато си реша, но точно сега не искам". Мисля си, че този начин на разсъждение, че АЗ контролирам цигарите, а не те мен ми помогна много за отказването им.
Пушачът първо трябва да се пребори със себе си. И да не си позволява "само една", защото никога не е само една.
Стана малко дълго, но ако мога да помогна поне на един да спре цигарите, много ще се радвам.
Опитвам се да повлияя на моите близки хора да спрат цигарите, но те реагират много странно. Отказват да им говоря, казват, че нямат проблеми да ги спрат, но точно сега не искат, променят темата, бягат от истината. Наистина не разбирам защо. Толкова ли им харесва да се тровят всеки ден?

Държавата България - невъзможни неща няма!