След като пуших вече 12 години, сега съм се решила (защото съм обещала) да не пуша вече. "Да не пуша" въпреки всички съблазни и желания. От вчера 8-ми март наистина не пуша (вчера се изкуших само с 1/2 цигара - пу не ме е срам, само мърлям), въпреки щурия купон снощи
Сигурно ще ми бъде много трудно след някой ден, и то само, защото съм се зарекла да не пуша, но се надявам да ми помага не само Бог.
Обаче без помощта на колегите ми, които пушат в работното помещени, изобщо нищо няма да се получи.
Искам съвет: Как да ги помоля да ми помагат като не пушат около мене?
Не искам да влизаме в конфликт, защото работата ни е да сме задружни

Ами значи просто ги помоли Ако не разбират от дума, обади се в ХЕИ да ви дойдат на проверка и да ги глобят и готово

Да бе сетих се за този вариант и даже го пробвах, но никой като чели не ме чу. След 16.30 ч. си вадят цигарите и си палят без да им пука, че ми пречи.
Варианта с ХЕИ не става, защото все пак с тях работим заедно и до известна степен сме зависими един от друг в работата си.
Пробвах друг вариант - излизам си от стаята, дори и да имаме много работа. Тоя номер май ще мине, защото напоследък все сме на зор от работа и като изчезвам в такъв момент ... на мене , но пък те малко се сконфузват. Вярно е също, че сигурно скоро ще станат .

Кукавелчице:) пази се от другия вариант: да се присламиш към пушещия по-свестни цигари колега, за да вдишаш пасивно една доза :)
кофти си е, ама пък не ти ли е драго, че те са зависими, а ти - не..
хмм, глупости говоря, ама да си надигнем въшките, да се тупнем в гърдите и да посрещнем и утрешния ден като непушачи

Не искам да те отчайвам, но докато си част от задружен пафкащ колектив изгледите ти за успех са нищожни. Ако имах квалификация и професия като твоята, която би ме задължавала да работя в общи помещения с други хора, сигурно едва ли бих ги отказала. В началото е задължително нищо и никой да не нарушава комфорта ти, докато работиш, най-вече никой да не дими наоколо, особено когато си пушач от години. Защото волята е воля, обаче навикът си е навик.

Всъщност не бях права така да те демотивирам. Стига да имаш воля, ще ги откажеш. 100% е сигурно.
УСПЕХ!

Редактирано от * на 28.03.05 09:56.

все си мисля че ако всички са пушачи, а само ти не - редното е ти да се съобразиш с тях, а не те с теб.
това, че ти си решила да спираш цигарите, не означва че трябва да станеш център на внимание и всеки да започне да се крие от теб че пуши, за да не те изкуши. защо си мислиш че са длъжни да ти помагат в това твое лично решение?
не се заяждам, въпреки че може да прозвучи така, просто задавам въпроси.
другото което е - аз също съм пушач. мога и да пуша, мога и да не пуша. но коато ги спирам - по никакъв начин не очаквам някой друг да спре да пуши само защото аз го правя. и ако наистина не ми се пуши, то димящите цигари около мен въобще не ме притесняват.
друг е въпроса, ако говорим за неприятната миризма от цигарите - тогава е гадно. но при условие, че така сте се разбрали - че в офиса ви се пуши, то... при нас например си имаме стая за пушачи и стая за непушачи (макар и всички да пушиме). и всеки си е направил избора в коя стая иска да работи.

Не може да се каже по-точно. За съжаление, тя най-вероятно се е отказала от идеята да не пуши. А е толкова лесно. Минаха 2 месеца - и просто не виждам смисъл дори да чета и да пиша в клуб Тютюнопушене, защото за мен въпросът с пушенето е приключил.
Накрая, в резюме, макар че не виждам навалица от желаещи да откажат цигарите: най-лесно се отказват просто така, без табекси и т. н. Казваш си, че ти е писнало да се тровиш - и край.

Редактирано от * на 28.03.05 13:27.

Да ти кажа нещо,аз ги отказах от началото на годината и като съмна работа
ми е гот да съм по близо до пушачите защото пуша на аванта.Трябва да преодолееш тази граница ,да не ти прави впечатление.
И сега те/колегите/треперят над мен да не би да запаля случайно и си ме кътат.

Докога комунизъм????

Е това е яко, усмихна ме.