Противно на всички мнения, че спреш ли веднъж след това дори ти става гадно от цигари - при мен няма такова нещо!
Спрях да пуша миналата година през септември месец когато забременях.
Избремених, родих и сега кърмя. И ми се пуши ужасно!
Понякога дори си казвам - ееей да спра един път с това кърмене, че да си запаля цигарка.
Много ме е срам, но това е истината.
Мъжът ми пуши много. Когато запали цигара - почвам да точа лиги
Кажете ми имам ли шансове или съм загубена кауза?
Може би трябва само да повярвам, че няма да пропуша отново, но как да го постигна?
Не става....убедена съм, че рано или късно пак ще съм с цигара в уста.....
Дайте ми съвет какво да направя, ужасява ме мисълта, че като си гушна бебето ще му воня на фасове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Не става....убедена съм, че рано или късно пак ще съм с цигара в уста....."------------ЗАЩО Е ТОВА ПОРАЖЕНЧЕСКО НАСТРОЕНИЕ!!!!!Явно е ,че се разкъсвате между желанието да спрете цигарите завинаги и желанието да пропушете отново.И съм убедена ,че повечето хора ,отказали се от цигарите ,много често с копнеж поглеждат към бизката кутия с цигари с мисълта да усетят удоволствието ,което са изпитвали от пушенето на цигари.Ох ,и на мен как много често ми се пуши !!!Просто вие трябва да решите доколко силно желаете да спрете цигарите завинаги.Условно "завинаги" ,защото в живота нищо не е сигурно.И все пак имате чудесната възможност ,която съзнавате ,че сега може по-лесно и безболезнено да откажете цигарите завинаги като не ги започвате пак.Първо-може да опитате да си внушите ,че никога не сте пушили цигари така че няма как да ви се пуши.Второ-наблегнете на мисълта за това ,че без цигари сте по-жизнена и красива .Започнете да посещавате фитнес залите и чрез тренировките ще добиете добър тонус ,който не ще ви се иска да развалите чрез пушене на цигари.Друго ,което не съм правила ,но мисля че може да помогне ,е да си направите сама плакати ,които да сложите на различни места в къщата си с надписи ,които ви стимулират да не започвате пак-например-"Обичам децата си и искам да съм здрава " или нещо подобно.А съпругът ви трябва да ви разбере и да ви стимулира и подпомага.Ох, и трябва да знаете ,че дори и една цигара да изпушите ,рискът да започнете да пушите отново "нон-стоп" е голям.Успех!!!

PS. Тук ,от клуба,ми препоръчаха книгата на Алън Кар "Не пуша вече",още не съм я потърсила ,но клубарите казват ,че има полза от нея.Потърси я ,може да те ориентира накъде да поемеш.

Имаш прекрасно бебе - да ти е живо и здраво!!!!!
Да ти кажа чесно, не виждам по - добър стимул от него за да не пропушваш отново!
Само си помисли за хубавите мигове, който ще изпуснеш, само, защото трябва да отделиш 6/7 мин. да изпушиш цигарата си. А тези пропуснати моменти няма да се върнат.
Не си мисли за това, че си спряла да пушиш. Мисли си за други неща - който обичаш.
P.S. Ако може съпруга ти да не пуши в твое присъствие - така и той ще понамали цигарите, а и ти няма да се дразниш.
И още нещо - не съм на мнение, че една цигара дневно ще те върне отново към пушенето. Напротив, ще укрепи волята ти да е САМО една дневно.

Пораженческо е настроението ми признавам
На какво да бъде след като си мечтая за мига в който няма да имам пречки за да го направя?
Работата е там, че аз нямам толкова никотинова зависимост. Не ми се пуши от потребност за никотин. А заради ритуала, удоаволствието да държа между пръстите си цигара, особено като пия кафе или пък като сме с компания...Вярно, че това са навици които с течение на времето се преодоляват. Но ето че аз съм опровержение на това правило.
Иначе стимули не липсват, но явно не са достатъчни - наясно съм с пораженията които нанася никотина и върху кожата и върху тена и върху здравето... Нищо от това досега не ме е спирало да пуша. Единственото нещо, което истински ме смущава е това което написах и по-горе. Мисълта, че като гушна чистото си ухаещо бебе ще му мириша на цигари.
Помня, че така беше и с първото ми бебе. Не пуших докато кърмех, спрях с кърменето и пак пропуших. Но не спря да ме глозга мисълта че му воня...Чувствах се страшно неконфортно, внушавах си че той ме гледа с отвращение....миех зъби след всяка цигара....ад беше! И въпреки това не можах да спра.
От тук може би идва и чувството ми за обреченост


П.П. и на фитнес ходех тогава, излизайки от залата палех цигара

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря,
а дали може по интернет да се поръча?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Охххх
вярно е за пропуснатите мигове, но да ти призная тихичко понякога едно бебе може да е така изнервящо, че да притрепериш точно за цигара. А пък за две бебета накуп да не говорим - особено ако решат да реват едновременно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Психическата зависимост от никотина е много по силна и трудно преодолима в сравнение с физическата зависимост.Последната се преодолява за 3-4 седмици ,но психическата зависимост е голям тормоз.Аз и кафе спрях да пия ,защото не ми е сладко без цигара.Има и много други ситуации,при които съм свикнала да паля цигара ,а сега съм лишена от това измамно удоволствие.Тъй като си от София ,имаш възможността ,ако решиш ,да ползваш и други начини за пълно отказване от цигарите.Например-хипноза.Посети сайта на психолога Милен Николов -www.hypnoza.hit.bg и ще се ориентираш какво имам предвид.Ако имах тази възможност ,бих се възползвала-един сеанс седмично е достатъчен ,за да те поддържа във форма.Така поне си мисля.А с въпросния психолог контактувах по друг повод чрез e-mail-и и ми се струва свястен човек .А и компетентен.Що се отнася до книгата на Алън Кар ,има я в каталога на www.books.bg,сигурно и в други сайтове и може да се закупи чрез Интернет.И макар да ми се струва ,че ти вече твърдо си решила ,че ще почнеш цигарите отново ,пак си помисли .Защото след време ще решиш по-твърдо или ще ти се наложи да ги спреш по други причини ,но тогава може би ще е по- трудно.Знам ,че съвети лесно се дават .Знаеш ли и на мен как ми се пуши !Ще устискам ,но докога ли????

Значи знаеш за какво говоря все пак ! Което не е малко.
Защото на упреци съм се наслушала. На непушачи или пък на бивши пушачи, които са успели да спрат. И вторите са по-страшни. Защото си мислят, че след като са успели веднъж, то това ги прави едва ли не специални, герои, титани направо. След като те се успели, значи тези които не могат са втора категория, провали ли се, безволеви и т.н. Абе боклуци с една дума.
Любимци са ми те
Защото не си дават сметка, че това което са постигнали наистина е похвално,но то не ги прави по-добри хора. И не им дава автоматичнто правото да гледат с пренебрежение и отрицание всичко що шава и се бори, но не успява по една или друга причина.

Ето аз не пуша близо една година. Но знам, че това може да бъде много преходно състояние. Днес съм така, но не се знае утре как ще бъде. И вместо ехидно да гледам отгоре на всички пушачи, им съчувствам и ги разбирам.

Както и да е, отклоних се от темата
Исках да кажа - благодаря ти за разбирането. Хич не ми е лесно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз ги отказах на 01.01.2001. С мъка голяма! Пушех непрекъснато, и пушех много - ама страшно много!
Гадно от цигари след това не ми е ставало, но ми е бил много неприятен цигареният дим, по-точно остатъчният!
В компания на пушачи не ми е правило впечатление, но ако на следващата сутрин съм се побърквала ако са били в нас. буквално имах чувството, че и 2 изпушени цигари са се наслагали по всичко за месеци напред! За косата и дрехите да не казвам!
Чудела съм се как съм допускала да разнасям непрекъснато такава миризма като пушачка и аз!

До около преди 3 месеца съм запалвала няколко пъти, дали има 10ина цигари за 4 години.

Сега отново ги отказвам (от 3 месеца започнах да си попушвам, уж по 2-3 дневно, а си стигнах до 10 на ден и се изплъших, че отново ще се превърна в димящ комин).
Трети ден устисквам!