хайде да направим група / Взаимопомощ / Здравна / Тютюнопушене

Цигарите съм отказвал безброй пъти, практически при всяко загасяне на фас, се заричах: "...това ще е последната изпушена цигара !".
Направо съм рекордьор по отказването на цигарите. Може да имам основание, но не се чувствам горд.
Едничката ми гордост за щяло-нещяло не мога да раздавам, ей, така с лека ръка да хабя.
Сега си припомних, че цигарите много трудно пропуших. Вероятно и с други е било така...от първите цигари ми ставаше гадно, ако не вдишам дима - горчи, люти в устата, ако вдишам дима - прилошаваше ми, съзнанието ми се замъгляваше, ужас! Камо ли за удоволствие може да се говори.
И така....насилвах се да пуша, докато ми стана навик и се отдадох изцяло на никотиновата зависимост.
Започвах деня с кафе и 2-3 цигари, това ме освежаваше....
Доскучае ми, запалвам цигара...
Разсеям се, пак запалвам цигара....
Трябва да помисля, отново с цигара...
Мигове на почивка, колко са пълноценни със запалена цигара....!
Преживея нещо по-емоционално, отново повод да запаля...
Изобщо, цигарите бяха за мен всичко, по-важни дори от закуската и обяда, мои приятели, дори съветници...както виждаш, бил съм абсолютно подвластен на никотина....
В заключение какво мога да кажа?
С мъка съм пропушил, с мъка съм се отказал от тютюнопушенето и с какво да се гордея, че съм бил горд мъченик, страдалец с една дума - нещастник!
Дори в такъв аспект не мога да кажа, че съм горд непушач, но че ми е готино, радостно, някак си лекичко, дори че се чувствам свободен от влиянието на още една зависимист...... не крия, защото така усещам!