Моята майка пуши откакто се помня (вече съм на 23). Много пуши. Много й говоря да спре, но никой не ме чува. Понякога си мисля, че съм постигнала напредък, а на следващия ден съм пак в началото и слушам реплики от сорта: "Това ми е единственият порок, остави ми едно нещо поне, което да ми доставя удоволствие" и "Дядо ми пушеше като комин, а умря на 90 години."
Всички други вкъщи сме непушачи и тя се сърди, че със сестра ми не й разрешаваме да влиза с цигара в нашата стая или да пуши по време на ядене.
Преди две години спря за три месеца, понапълня малко, имаше малко проблеми (странични) и "добри" приятелки, които и казваха да си пропуши, че иначе нямало да отслабне и... пак сме в групата на тровещите се.
Моля ви, кажете ми как да й помогна на тази жена. Толкова е хубава и младолика иначе, но кожата и зъбите от тия цигари ще станат на нищо. Да не говорим за останалата вреда
Знам, че насила няма да я накарам, но искам да й помогна да престане да вреди на себе си и на другите.
Моля, дайте съвет.
Благодаря

Няма начин, мила. Сори, че така ти го казвам, но това е положението. Тя трябва самичка да достигне до дълбокото убеждение, че трябва да ги спре.

Ще ти дам пример с моята майка, без да се плашиш от това, разбира се.
Тя така ни говореше, че това й било удоволствието в живота, непрекъснато работела, толкова била стресирана, какво пък, избрала си била начин да умре. Я да я оставим на мира. Ние с баща ми страхотно й се ядосвахме на тези приказки, освен това тя така кашляше, че да ти се обърне корема като я слушаш. Да не говорим, че тези пристъпи бяха нощем и баща ми едвам ги издържаше.

Докато не стана катастрофа с една кола, майка беше вътре, прибираха се от командировка. Счупи си ребрата тогава и не можеше да диша. До ден днешен я болят ребрата. Тогава се наложи да спре да пуши, за да не кашля, защото я болеше зверски. После доктора й каза, че не трябва да пуши изобщо, защото капацитетът на дробовете е намалял и сега работи 55% от белия й дроб. И като се уплаши, че сега как ще диша и т.н. Ела да я видиш, първа антипушачка. Още се чуди как е могла 30 години да пуши.
Татко ми получи инфаркт навремето и вече 12 години не пуши.
Ние с моя мъж ги спряхме преди две години, без да ни се е случило нещо подобно, но решихме, че няма смисъл да го пушим повече.
Та, мисълта ми е, че в повечето случаи на човек му се случва нещо и той решава да ги спре, но това е строго индивидуално и собствено решение. Никой не може да ти влияе.

Доста трудна работа. Искаше ми се да знаех как се мотивира близък човек - да спре да пуши - че да ти кажа и на теб :-) Щото и аз имам подобен проблем сега. Откакто успях да се измъкна от цигарите, ми се иска и близките ми пушачи да се отърват. Засега не се справям много добре май. Но това, което мисля по въпроса е, че те самите трябва да поискат да спрат. И да им е ясно всичко, което им причинява никотина или ще им причини в бъдеще. Абе трябва да е мотивирана майка ти. Опитай се да откриеш кое най-силно би я мотивирало да спре - страх от здравословни проблеми, разходите за цигари...такива неща...Но - не и дудни на главата непрекъснато за това, щото ще има обратния ефект. Придържай се към системата - на час по лъжичка, но редовно - или бъзай бавно :-)

Има един кабинет за помощ при отказване на цигари - в Пета градска болница. Кабинет 103. Знам, че функционира, но доколко е ефективна помощта там, не зная. Мислех аз самата да ходя там за помощ, но докато се натуткам и се справих сама. Та - ако си от София, опитай - иди първо ти сама, обясни проблема с майка ти - може да помогнат с нещо.

Ако постигнеш какъвто и да е - и най-малък успех - споделяй тук, че и мен това живо ме интересува.
:-)

НА 39 години съм -от тях 18 съм пушила,с оправданието-много работа,стрес и т.н. позната песен.Никога не бях опитвала да спра цигарите-въпреки непрестанното мърморене на съпругът ми и децата.
Преди две години почнах да мисля за спирането на цигарите,и ефектът беше обратен-почнах да пуша по две кутии и половина на ден.
Един ден реших да непуша-така на шега,изтраях го,и си помислих че защо да не продължа с отказването-та до днес-14 месеца вече непуша.
Сега всички настоящи пушачки ще ме намразят,но с ръка на сърцето казвам че мъките на бившите пушачи са измислени,или поне при мен е така.
Никой от колегите ми неповярва че ще се откажа-май и техният скептицизъм ми помогна.
Е за съжаление не се справих с вълчия апетит който ме гони,вече съм закръглена,и понякога се сещам за цигарите,когато съм ядосана,напрегната,но все по рядко се случва,както и рядко ме боли глава,кожата ми не е вече пепеливо сива,да неговорим за жълти пръсти.
Така че не се отказвайте,насърчавайте родителите си,половинките ,приятелите си, да спрат цигарите,не е неоходим лекар или някакъв страхотен обрат в живота.Всички имаме воля и инат най вече.

Пропуших от келешлък на 20г.павках ги по две кутии на ден.Опитвах с воля да ги откажа но нищо не се получаваше.На 50г.ме отказа д-р Здравков за 11 сеанса иглотерапия.След третият сеанс ги намалих на 1кутия за три дни, след 5 ги отказах окончателно.Вече 6 г. не пуша,НО СРИВА В ОРГАНИЗМА БЕ ЖЕСТОК,напълнях с 20 кг.имах проблем със жлъчката(има в организма на човек една никотинова жлеза която при пушачи вече е закърняла) със сърцето и кръвното налягане.Преценете дали си заслужава да подложите майка си на това изпитание.Д-р Здравков работи в кабинет "Биостимул"на ул."Н.Рилски"в началото откъм бул."Витоша".

ааабе, кви са тия глупости - кой ти ги наби в главата - въпросния д-р Здравков ли? или сам си ги изфантазира - че спирането на цигарите е предизвикало срив в организма ти????? Ми няма такива неща...ама хич въобще няма - напротив - след спирането организмът оздравява от обратимите поражения. Единственото което може да се случи като неблагоприятно следствие, е наддаването на тегло, но и то не е задължително. И си зависи само от човека - ако го допусне, защото не се напълнява задължително. Само ако приема на калории с храната надвишава разхода. А след спиране на цигарите обмяната на веществата в организма мааалко се забавя - и би било достатъчно - лекичко да се намали приема на храна - или да се увеличи движението - и няма да има напълняване, още по-малко с 20 килограма. Просто лакомията ти - а не спирането на цигарите са ти докарали тези 20 кг.

Я не заблуждавай тук аудиторията с глупости! Ти да не си разпространител на цигари??? Значи госпожата да си продължава да пуши, а? А ти що не пушиш 6 години вече? Я да си пропушиш пак...м? ама че човеченце си...

Много си назубрила учебника.Глупостите които бръщолевиш нямат нищо общо с действителноста.Така може да говори човек не изпитал на собственното си тяло целият ужас от спирането на 30 годишен пушачески стаж,по две кутии на ден.Това не го пише в учебниците.Срива е жесток.ВЪПРОС НА ИЗБОР.След спирането нямам кой знай какви облекчения,само дето сутрин не кашлям.

Изпитах на собственНото си тяло спирането на цигарите. Пушех не по-малко от теб, даже може и повече понякога. И нямаше никакъв срив. Неприятни усещания имах, но в никакъв случай СРИВ - оооо...ужас! - както си написал и плашиш хората без нужда. И намалих храната - и увеличих движението - и сега - две седмици след като спрях, съм свалила 2 килограма! Но истината е, че апетитът ми се увеличи след спирането на цигарите и трябваше да стисна зъби да не увелича храната - и го направих. И сега всичко се нормализира. Вече не ми се яде толкоз, както в началото, свалих 2 кг и не пуша! И се чувствам много по-добре от преди! - ама мноооого по-добре!

Това тук го пиша за другите, не за теб. Ти си мрънкай като някоя баба на 100 години, твой си проблем. Само ме е яд, че плашиш хората.

Мда, и аз съм "бивша", и това за сривовете са глупости. Нито ми стана по-кофти като ги отказах, нито напълнях. След 10 години непушене тези дни започнах да припалвам отново, само за да видя аджаба какво толкова ми е харесвало...първите 5-10 пъти ми се услади, но после...ебати гадостта! Хора, извинете ме за нецензурния израз, но за нищо не ви трябват тези говна.

...дългата й черна коса се разстилаше като знаме на смъртта.
чарлз буковски

напълно те подкрепям!

Който Има Сили ще Успее!!!