Накратко моята история - аз съм доктор, даже доцент в дисциплината си (доколкото това означава някаква по-голяма ангажираност),но допреди 5 години пушех като комин. Почнах в казармата, преди това съм пафкал несериозно, но в казармата ги направих 2 кутии Слънце. И интересно -след това поддържах 2- 2 и половина кутии - вече не слънце, щото го няма, - но в къщ пушех много малко. но на работа потрошавах тутуна и и изхабявах труда на много кадъни.
Преди 5 години и няколко месеца една заран се събудих с желанието да запаля, но и с отвратително чувство на болест. Предната вечер не съм прекалявал с пиене, с друго и не мога...Тъй ли иначе, не запалих...После през деня на два три пъти ни се поиска да запаля силно - но и аз усетих, че нещо става, и се постарах волево да си отказвам, а имаше и много работа. След първия ден без цигари втори, третия бяха лесни,у на 4-5-6 много ми се пушеше, но ги преодолях, и оттогава не пуша.

Ето я моята история.

Мойта история е по-друга.
Активното ми пушене започна на около 28-30 години. Преди това сученето и спортувах. Пушех с годините по кутия на ден. Но вътрешно знаех , че един ден ща спра. Защото бях си внушил ,че дядоми на когото почити съм кръстен е пушил 20 г. и после ги е отказал. Стареца доживя до 98 г. и почина от друго.
Та преди четири години започнах подготовка за спирането ,като започнах постепенно да преминавам към нисконикотинни цигари.Започнах да пуша по три кутии от тях в началото, но с мисалта че ще ги спирам.Измина почити година намалих ги до кутия на ден и помня беше 13 петък / май беше Октомври / спрях. Вече три или четири години станаха все едно не съм пушил никога .Не ми пречи чуждото пушене.Все едно това не е било.