ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 18:25 16.11.18 
Футбол
   >> Славия
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
Тема Десетте най-стари отбора в България  
Авторluri fin (Нерегистриран)
Публикувано13.08.10 21:01



Десетте най-стари отбора в България:

1. Торпедо (Русе) 1901 -> Дунав
2. Стрела (Силистра) 1902 -> Доростол
3. Найден Геров (Лом) 1903 -> Левски (Лом)
4. Стрела (Бургас) 1905 -> Черноморец
5. Свети Августин (Пловдив) 1906 -> Ботев
5. Напредък (Русе) 15.09.1906 -> Дунав
7. Атлас (Варна) 1907 -> Черно море
7. Искра (София) 1907 -> Спартак
9. Геолог (Русе) 1908 -> Дунав
9. Матинката (София) 1908, нерегистриран -> Клуб Футбол -> АС`23 -> ЦСКА
--------------------------------------------------------------------------------
Ботев (София) 1909 -> Славия
Спортист (Варна) 1909 -> Черно море
Футбол Клуб "Савата" (София) 1909 -> ФК`13 -> Спартак
Мажестик (София) 1910 -> Раковски -> Спартак
Развитие (София) 1910 -> Славия
СД "Стрела" (Бургас) 1910 -> Черноморец
Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) 1910 -> АС`23 -> ЦСКА
УТД "Дунав" (Русе) 1911 -> Дунав
Васил Левски /"Шести клуб"/ (София) 10 май 1911 -> Левски
Васил Левски (Пловдив) 1911 -> Левски -> Тракийска слава (след обединение с Рекорд) -> Левски -> ЖСК-Левски -> Локомотив и СК Левски (който след две обединения става Спартак)
СК "Ботев" (Пловдив) 1911 /махленски отбор, образуван е от ученици, между които е имало и възпитаници на колежа/ -> Ботев
Галата (Варна) 3 март 1912 -> Черно море
Любен Каравелов (София) 3 октомври 1912 -> Спортклуб -> Септември
Оборище (София) 1912 /махленски отбор/ -> Атлетик клуб -> АС`23 -> ЦСКА
Скобелев (София) 1913 /махленски отбор от района на Руски паметник, обединил се през 1914 с Левски/ -> Левски
Еклер (Пловдив) 1913 -> Светкавица -> Караджа -> Спортклуб -> Локомотив
Гауп (Пловдив) 1914 /махленски отбор/
Спартак (Пловдив) 1914 /махленски отбор/


Десетте най-стари футболни клуба в България:

1. Ботев (Пловдив) - 11 март 1912 г., прекъсва съществуването си по време на балканската война и е възстановен през 1917 г., оттогава има и клубен устав.
2. Тича (Варна) - 3 март 1912 г. под името Галата, след обединение с няколко по-малки отбора се преименува на дружество "Река Тича" на 16 март 1913 г. (според някои това е официалната дата), а на 24 май 1914 г. (в др. изт-ци 24.04.1913 г.) след присъединяването на Спортист и подписване на устава, "Река Тича" се преобразува в ученическо спортно-туристическо дружество и в него за пръв път се сформира футболен клуб. На 21.01.1919 г., дружеството се преименува в спортен клуб "Тича".
3. Славия (София) - 10 април 1913 г., след обединение на Ботев (1909) и Развитие (1910).
4. Раковски (София) - декември 1910 г. под името Мажестик, но тогава все още е бил квартален отбор, официално се регистрира през есента на 1913 г. след сливането на "Мажестик" и другите малки клубчета от кв. Долен Лозенец
5. ФК`13 (София) - 6 октомври 1913 г.
6. Футбол Клуб (Шумен) - 1913 г., през 1914 г. е преименуван на Преслава, а през 1916 г. е основан ФК "Слава"
7. Левски (Пловдив) - 1911 г., официално се регистрира през 1913 г., през 1923 г. се обединява с Рекорд под името Тракийска слава. През 1928 г. Тракийска слава се обединява с Бенковски-Победа`25 под името Левски. През 1944 г. Левски се обединява с ЖСК (води началото си от 1935г., когато се създава футболен клуб на пловдивските железничари - КПЖ. Същият този клуб е в основата на учредения през следващата година Железничарски спортен клуб) под името ЖСК-Левски. На 27.12.1945 г. физкултурното дружество е преименувано на "Локомотив" и е основан нов "милиционерски" клуб СК "Левски" (неофициално е наследник на стария). Този клуб през същата 1945 г. се обединява с НФД Септември под името НФД Левски. На 15.10.1947 г. следва ново сливане, този път с НФД Ударник под името Левски-Ударник. След месец на 15.11.1947 г. клуба променя името си на Спартак, което е запазено и до днес.
8. Атлетик (София) - 5 март 1913 г. (под името Атлетик Клуб "Футбол" след присъединяване на кв. отбор "Оборище" и още няколко по-малки отбора от квартала), наследник на кварталния отбор Клуб Футбол (Матинката), основан през 1910 г., уставът на клуба е утвърден в съда на 1 февруари 1914 г.
9. Левски (София) - 24 май 1914 г., основан е през 1911 г. от група ученици, но не е бил официално регистриран.
10. Спортист (Сливен) - 1914 г.
10. Любен Каравелов (кв. Сердика, София) - 1914 г., когато отбора става секция на Славия (София), дотогава е махленски отбор на кв. Баталова воденица (сега кв. Сердика).
--------------------------------------------------------------------------------
Студентски спортен клуб (София) - 1914 г., устава на клуба е подписан през 1915 г. -> Студентско академическо спортно дружество /1938-1942/ -> Студентско физкултурно дружество "Академик" (София)
Победа (Пловдив) - 1915 г. -> БП`25 -> Левски -> ЖСК-Левски -> Локомотив
СК "България" (кв. Иван Вазов, София) - 18.06.1915 г. -> влива се в Славия
Тунджа (Ямбол) - 1915 г. (дали по това време отбора не се е казвал все още Слава)
Верея (Стара Загора) - 1916 г. -> Берое (през 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея". На следващата година към дружеството се учредява специална футболна чета, а няколко месеца по-късно се обособява, като самостоятелно спортно дружество, под същото име "Верея". Така се приема, че 1916 г. е рождената за организирания футбол в Стара Загора.)
Напред (Варна) - 03.04.1916 г. -> Владислав -> Черно море (ученическото спортно-туристическо дружество Напред е отбор сформиран от ученици от Търговското практическо училище, те са имали ученически тим още през 1909)
Слава (София) - 1916 г. -> АС`23 -> ЦСКА
Слава (Шумен) - 1916 г. -> Панайот Волов
Витяз (Варна) - 1916-1917 г. -> Шипченски сокол -> Спартак
Надежда (Варна) - 1916 г. -> влива се в Тича -> Черно море
Слава (Варна) - 1916 г. -> влива се в Тича -> Черно море
Юнион (Варна) - 1916 г. -> влива се в Тича -> Черно море
Победител (Стара Загора) - 1916 г., основан като дружество на печатарските работници
Бай Ганьо (Пловдив) - 1916 г. -> отбор от Съдийския квартал, заедно с още няколко махленски клуба се обединяват с "Ботев". От "Бай Ганьо" идва Никола Щерев-Старика, легенда на "Ботев".

* Забележка: СД "Стрела" (Бургас) има утвърден устав от 1912 г., но футболния клуб е учреден през 1919 г. под името Черноморец.

От изброените сега съществуват само Славия, Ботев и Левски (София). Няма други известни отбори и клубове преди 1914 г. Твърденията на Ботев и Черно море, че те са първите футболни клубове в България са напълно неоснователни.

Редактирано от Момчил на 03.10.11 00:43.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: luri fin]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано16.08.10 00:44



През 1900 г. в Банско е създаден футболен отбор на английските мисионери. Този отбор естествено не е български, но е първия основан в страната.



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: luri fin]  
Автор White_Lion (минаващ)
Публикувано21.08.10 01:10



Според мен трябва да се гледа откога даден отбор има клубен устав, т.е. официално създаден. Доростол си бяха написали 1902 на емблемата все едно, че тогава са основани. Ботев по абсолютно същия начин си пишат 1912 и твърдят, че са първия български футболен клуб, но устава им е чак от 1917. А Тича са основани през 1914 след преобразуването им.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: luri fin]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано23.08.10 14:19





Това което се знае за началото на футбола в Русе не е много. Известно е, че учениците са играели футбол в часовете по физкултура някъде около 1900 г. Впрочем, в спомените на русенци от това време се споменава, че руски и други чужди моряци слизали от корабите на пристанището, избирали поляна и ритали кълбото по нея още в края на XIX век. През 1901 г. в Русе е основано юнашкото дружество "Торпедо". Футболът тогава разбира се не е бил организиран, играели са се мачлета с преминаващи през града моряци. На 15.09.1906 г. в Русе учителят по гимнастика Никола Гладнишки е създал футболен тим с името “Напредък”. Популярният от преди Втората световна война клуб “Напредък” в Русе обаче е създаден през 1919 г., като около тази година впрочем са основани и всички тогавашни русенски футболни клубове, в т.ч. и "Дунав".

Има сведения, че швейцарският учител по гимнастика и главен треньор на Юнашките дружества в страната Луи Айер е учителствал в пансиона “Нотр дам дьо Сион” (днешната английска гимназия) в Русе преди 1906 г. и през 1909 г. По-късно учениците на Луи Айер и русенски студенти, учещи в западни университети и в “Робърт колидж” - Цариград вече играят футбол и на практика те са били първите русенски футболисти.

На 28.04.1908 г., по идея на Хелмут Брокс и Васил Кулев група ученици от Русе основават ученическото физкултурно дружество с името "Геолог". Главната му задача била изучаването на родната земя. От този период фигурира и писмен документ на това дружество, в който между другото пише:

“... да се отпуща дружествения топ на членовете, желаещи да играят футбол, като за това се назначи главатар, който да ръководи играта.”.

Три години по-късно през 1911 г. дружеството било преименувано "Дунав" и се нарекло туристическо. Това дружество взима почин да се организират ученически туристически дружества в цялата страна. Така се стига до създаването на 30.11.1911 г. на Юношеския туристически съюз. Той се създава без влияние от вън, без копиране на каквато и да било организационна форма.

На 25 Март 1913 г. туристическото дружество "Дунав" се преименува в Юношески туристически съюз със седалище в Русе.

След края на Първата световна война, през 1919 г. футболния клуб към младежкото туристическо дружество "Дунав" (приемник на "Геолог") е възстановен. През май 1920 г. се играе мач между Дунав и СМСО (група работници /предимно немци и белгийци/, към Захарната фабрика), завършил с победа за "дунавци" с 4:3. През юли същата година се създава нов футболен клуб Сава (вероятно "Дунав" тогава се е преименувал така по името на Сава Киров).

През 1922 г. се създава Русенската спортна лига или РОСО (Русенска Окръжна Спорна област) - независимият орган, който администрира футболните състезания, към която скоро се присъединяват няколко новообразувани клуба - "Напредък"-1921 (неофиц. осн. 1919), "Левски"-1922, "Ангел Кънчев"-1919, "Раковски"-1927, "Варуша", "Бенковски", "Черни лом", "Победа", "Кубрат" и други. От тях по-късно само няколко укрепват организационно, а именно:
"Левски", "Напредък", "Раковски", "ЖСК-Русе", основан 1930 и "Ангел Кънчев". Първите официални първенства по футбол в Русе са през 1922 г.

В края на 1944 г. "Ангел Кънчев" и "Левски" се обединяват в "А. Кънчев-Левски", а през есента на 1945 г. отборът се обединява с ЖСК под името "Локомотив-Левски". От 1945 до 1949 г. клубът, който е приемник на "Сава" е обединен с "Победа" и се нарича "Партизанин". След това става армейски отбор под името ДНА, а от 1956 до 1957 г. е СКНА. През 1957 г. връща старото си име "Партизанин", но същата година отпада от Северната "Б" РФГ и впоследсвтие е обединен с "Дунав".

На 16.02.1949 г. на събрание на спортните колективи в Русе е взето решение да бъде формирано Общоградско физкултурно дружество "Дунав", което обединява "Динамо" (1944 г., обединение на "Напредък", "Добруджа" и "Кубрат"), "Локомотив" (основан през 1930 г. като ЖСК, обединен през 1945 г. с "А. Кънчев-Левски") и "Русенец" (1947 г., обединение на "Бенковски", "Черноломец", "Варуш" и "Арарат"). Месеци по-късно, във връзка с реформите в българското спортно движение и създаването на ДСО (Доброволните спортни оргранизации), "Дунав" става ДСО "Торпедо", чието име носи до 1957 г., когато името "Дунав" е възстановено. ДСО "Торпедо" обединява работниците и служителите в системата на транспорта, тежката промишленост, електрификацията и минното дело. Наред с ДСО "Торпедо" в Русе са създадени още няколко ДСО – по-известните са "Динамо" и "Спартак" (създаден на база обединението на "Раковски" и "Бели лом"), както и армейският отбор ДНА (СКНА), които имат записани участия в първенството на "Б" група през 50-те години. В края на 1950 и началото на 1951 г. властите извършват малка промяна в някои ДСО, като от Торпедо се отделя новото ДСО "Локомотив", което обединява само работниците от железопътния транспорт. Така в Русе "Локомотив" е един вид "възстановен" и още през сезон 1953 г. вече е сред участниците в Североизточната „Б” група, където завършва 6-ти, в същата група е и отбора на "Динамо", който завършва 8-ми. На следващата година победител в тази група е отборът на "Спартак", но не успява да влезе в „А” група. След 1957 г. "Спартак", "Динамо", "Червено знаме" (осн. 1949) и "Първи май" (осн. 1949) са обединени с "Дунав".

Редактирано от Enslaver, на 15.09.10 16:21.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано24.08.10 10:55



През 1907 г. се учредява първият ученически клуб по футбол в "Първа мъжка гимназия" в София. Инициатор е учителят по гимнастика Стоян Наумов. През същата година е основан Атлас (Варна), който е първият организиран клуб за футбол в България.



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор Stamёn (wütend)
Публикувано24.08.10 23:48



Днес поредният отбор с името Дунав се разпадна.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Stamёn]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано25.08.10 15:52



Ако беха влезнали в А група едва ли щеше да се стигне дотам, отбор без късмет. Аз им загубих бройката на Дунавите, тоя сигурно беше десетия.

_________________________________________________________________



Ето и част от историята на Ботев (Пловдив) - 1906-1919 г.

През първите години на двадесети век възпитаниците на пловдивския френски колеж "Свети Августин" допринасят за разпространението на първите спортове в гр. Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. През 1906 г. в колежа е сформиран първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. В периода 1910-1912 г. вече и в града изникват дребни махленски клубчета с най-разнообразни европейски и български имена. Но още в 1911 година се образува махленски спортен клуб "Ботев" от ученици, в които е имало и възпитаници на колежа. Но тогава тия ученически клубове са съществували за кратко време, докато ентусиазма и амбицията на инициатора е била твърда и силна. Така и спортен клуб "Ботев".

При една такава обстановка в чест на Националният празник на България – 3 март, през 1912 г. група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, увлечени по крайно интересната игра футбол, решават да създадат свой спортен клуб по подобие на този от "Свети Августин" и сами, организирано, да спортуват. На 12 март те учредяват дружество, чийто патрон е националният герой, поета-революционер Христо Ботйов. Съставен е учредителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 година.

Тренировките си футболистите провеждат на широките ливади, застроени сега в квартал "Мараша" и зад "Хълма на освободителите", а състезанията, доколкото е имало такива - на плаца на 21-ви Пехотен полк. Първият отбор, с който клубът мери силите си е този на Втора софийска мъжка гимназия.

Поради избухването на Балканската война и закриването на учебните заведения, клубът е принуден временно да преустанови организационната си и спортна дейност. След края на войната, обаче членовете на клуба развиват трескава организационна работа сред учащата се младеж. По това време дружеството вече носи името "Ученическо футболно дружество - Христо Ботев", едно определение, което показва, че привържениците и членовете му са сред учащата се младеж. По същото време за членове на дружеството се привличат и младежи от квартал "Филипово" и живеещите около мъжката гимназия, които тогава са били членове на младежкото въздържателно дружество "Хр. Ботев". Една част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество "Тракийски юнак". Така започват първите стъпки на най-стария футболен клуб в България, когато футболът се играе без да се знаят правилата му, а тактико-техническите похвати са нещо непознато за младите футболисти.

Ето какво си спомня един от основателите на клуба - Ненко Георгиев Пенелов:

"С изключение на ръководството на гимназията, което насърчи спортната ни дейност, всички останали посрещнаха тази наша проява, така да се каже, на "нож". Всички ни наричаха "ритнитопковци", "хаймани" и други подобни. Вкъщи също не беше леко. Често след игра се връщахме изпоцапани, с ожулени колена и лакти или скъсани дрехи. Но любовта ни към играта беше по-силна от обидите, присмехулните епитети и родителските натяквания. Впоследствие, когато футболът, а по-късно и другите спортове получиха по-голяма масовост, нещата се поизмениха и ние вече лека-полека станахме местни "звезди" в очите на младежта. Първите дни проблемът беше топката, а така също екипировката и игрищата. Играехме със саморъчно направени свински фуски. Ще ми се да разкажа как се сдобихме за първи път с истинска футболна топка. Тогава такава имаха само учениците от френския колеж. Често ходихме да ги гледаме как играят на своето игрище "Колежа" (сега там е стадион "Хр. Ботев"). Тогава около него имаше висока трева, бурени и тръни. На една тренировка една топка беше изритана силно и надалече в тръните. Почакахме известно време, но никой не я потърси. Аз свирнах на един от нашите малчугани, той бързо я взе и на бегом изчезна с нея. На другия ден всички се събрахме на нашето игрище. Първото, на което играехме тогава, беше плацът на 21-ви пехотен полк. Често ходихме да играем и на игрището на "Пепинерата" (където сега е Сточна тара). Радостта ни нямаше граници. С тази топка играхме много време. Колко пъти я лепихме, не си спомням, но докато не стана само на парчета, не спряхме да играем с нея. Екипи изобщо нямахме. Сами си ушихме фланелки, гащета и чорапи". В усилена организационна дейност и спортни занимания преминават дните на клуба до обявяването на Първата световна война. Клубът вече позакрепва, в неговите редици са привлечени голям брой младежи. Все още, обаче е трудно да се привлече вниманието на обществеността, която се отнася недоверчиво към младежите, занимаващи се със странната игра "ритни топка".

Първата световна война нанася нов организационен удар на клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове. По това време една друга група негови членове се отделя и прави макар и неуспешен опит да основе клуб под името "Спартак". Вярно е, че част от членовете, напуснали клуба, отново се завръщат, но условията за съществуване в този момент са много трудни и е създадена реална опасност от разформироването на клуба. През 1915-1916 година остават много малко верни клубни членове, организационният живот почти замира, малко са и провежданите футболни срещи (предимно с отбори от френски, английски и италиански военнопленници). Същевременно и разнокварталният състав на клубните членове не позволява по-голяма идейна спойка между тях. В един такъв труден момент ръководството на клуба, подкрепено от малкото останали верни клубни членове и привърженици, през пролетта на 1916г. провежда активна организационна дейност и напълно реставрира изпадналия пред разформироване спортен клуб. Избрано е ново дейно ръководство, като клубните членове са предимно от кварталите "Гюлбахче" и "Бунарджика" и живеещите около Централна жп тара. През 1917 година към "Ботев" се присъединяват и младежи, живеещи около Сточна гара и Асеновградско шосе, членуващи във футболен клуб със странното име "Бай Ганьо". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.

През 1917 е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки негов член. Определени са и клубните цветове - жълто и черно, които с малки изключения през 50-те години са запазени и до днес. Идеята е била да се вземат цветовете от знамето на Австро-Унгарската империя, тъй като цялостната структура на дружеството е била взаимствана от модела на австрийските клубове, които ca сред водищите по онова време в Европа. Клубният устав е утвърден от Учителския съвет на мъжката гимназия.

Първият официален мач на отбора е изигран чак през 1919 г.
06.07.1919 г. - В Татар Пазарджик - мач между пазарджишки футболен клуб Ботев и пловдивски футболен клуб Ботев:
Ботев (Пазарджик) - Ботев (Пловдив) 0:1

Вторият официален клубен устав е изработен след Първата световна война (през 1920 г.) и е утвърден от тогавашното Министерство на просвещението.

_________________________________________________________________

И една интересна статия от руски източник (slovari.yandex.ru)

Первые упоминания о болгарском футболе относятся к 1894, когда учитель физкультуры мужской гимназии Варны Жорж де Режибюс стал практиковать занятия футболом. У местных жителей эта игра называлась "ритнитоп". В эти года многие спортсмены Швейцарии работали в болгарских учебных заведениях. В 1985 один из них — Шарль Шампо создал команду в 1-й мужской гимназии Софии, вскоре свою команду организовал Луи Айер в Ломе. В Велико-Тырнове команду организовал Алоиз Бюнтер, в Казанльке — Жак Фардел и они же публикуют первые правила игры. В 1896—1897 первые футбольные матчи провели ученики мужской гимназии Пловдива.

В 1909 проводится объединение первых гимнастических кружков в союз "Юнак". Важное место здесь уделялось футболу. В 1909—1914 организовываются первые чисто игровые клубы, впервые встречаются команды Софии и Варны. В Софии образуются "Футбол-клуб" (инициатор создания Сава Киров), "Атлетик", "Ботев" и "Развитие" (объeдиненные вскоре под названием "Славия"), в Лозенеце — "Раковски", "Шипка". В Варне открыты клубы "Атлас" и "Спортист" (1909), "Тича" (1913), в Пловдиве — "Ботев" (1912) и "Левски" (1913). В 1912 болгарские студенты совершают турне по Бельгии, где встречались с командами Греции (11:0), Испании (1:1), Англии (0:1). В 1916 софийская "Славия" провела первую международную встречу с армейской командой Германии (0:4), а в 1918 с армейской сборной Англии — 4:0. В 1919 в Софии создан СК "Ботев", в Варне — "Червения тим" ("Красная команда"). В 1920—1923 крупные города Болгарии проводят свои чемпионаты, а "Славия" становится первым чемпионом Софии (1921). В 1921 организована Северноболгарская спортивная лига (в нее вошли 23 клуба), первым чемпионом которой стала "Тича". В 1923 создается Болгарская национальная спортивная федерация (БНСФ), на первом месте в которой был футбол. Началась подготовка к Олимпийским играм 1924 для чего из Австрии был приглашен тренер Л. Нич. В отборочном матче с командой Ирландии (28.05.1924) на стадионе "Коломб" в Париже болгарская сборная проиграла — 0:1.

Регулярный чемпионат Болгарии разыгрывается с 1924 (некоторые первенства остались незавершенными). Сезон: август—июнь.

_________________________________________________________________

Първите отбори в България:

Юнашко дружество "Торпедо" (Русе) - 1901
Спортно дружество "Стрела" (Силистра) - 1902
Ученически футболен отбор "Найден Геров" (Лом) - 1903
Спортен клуб "Стрела" (Бургас) - 1905, през 1910 г. клуба е преобразуван в спортно дружество
Колежански футболен тим "Свети Августин" (Пловдив) - 1906
Футболен тим "Напредък" (Русе) - 1906
Квартален ученически клуб "Искра" (София) - 1907
Футболен отбор "Атлас" (Варна) - 1907, от 1908 е квартален футболен клуб
Ученическо физкултурно дружество "Геолог" (Русе) - 1908
Квартален отбор "Клуб на Матинката" (София) - 1908, от 1910 е квартален спортен клуб "Клуб Футбол"
---------------------------------------------------------------------------------
Квартален спортен клуб "Ботев" (София) - 1909
Квартален спортен клуб "Спортист" (Варна) - 1909
Софийски физкултурен футболен клуб "Футбол Клуб" /"Савата"/ (София) - 1909, официално регистриран като професионален през 1913 г. под името Софийско футболно сдружение "ФК`13" ("Футбол Клуб 1913")
Квартален футболен клуб "Мажестик" (София) - 1910
Квартален спортен клуб "Развитие" (София) - 1910
Спортно дружество "Стрела" (Бургас) - 1910
Физкултурен клуб "Клуб Футбол" /"Матинката"/ (София) - 1910
Ученическо туристическо дружество "Дунав" (Русе) - 1911
Софийски спортен футболен клуб "Васил Левски" (София) - 1911, официално е регистриран като футболен клуб през 1914 г.
Колежански футболен отбор "Васил Левски" (Пловдив) - 1911, официално е регистриран като футболен клуб през 1913 г.
Квартален спортен клуб "Ботев" (Пловдив) - 1911, официално е регистриран като спортен клуб през 1912 г.
Юношески туристически съюз "Галата" (Варна) - 1912
Квартален футболен клуб "Любен Каравелов" (София) - 1912, през 1914 г. бил официално регистриран и станал секция на "Славия" (София)
Квартален футболен клуб "Оборище" (София) - 1912
Квартален футболен клуб "Скобелев" (София) - 1913
Спортно футболно дружество "Еклер" (Пловдив) - 1913
Квартален футболен отбор "Гауп" (Пловдив) - 1914
Квартален футболен отбор "Спартак" (Пловдив) - 1914



Жената и водката са винаги в опасност.

Редактирано от Момчил на 03.10.11 01:12.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор White_Lion (минаващ)
Публикувано26.08.10 16:11



Кой какви мераци има:

Дунав (Русе) - 1901
Доростол (Силистра) - 1902
Левски (Лом) - 1903
Черноморец (Бургас) - 1905
Ботев (Пловдив) - 1906
Черно море (Варна) - 1907
ЦСКА (София) - 1908
Славия (София) - 1909
Спартак (София) - 1909
Левски (София) - 1911
Локомотив (Пловдив) - 1911
Септември (София) - 1912
Панайот Волов (Шумен) - 1913
Сливен (Сливен) - 1914
Тунджа (Ямбол) - 1915
Берое (Стара Загора) - 1916
Спартак (Варна) - 1916

Реално кой кога е създаден:

1. Славия (София) - 10.04.1913
2. Левски (София) - 24.05.1914
3. Ботев (Пловдив) - 1917 (с 1-ви мач 1919)
4. Черноморец (Бургас) - 08.1919
5. Левски (Лом) - 20.06.1921
6. Локомотив (Пловдив) - 1936
7. Септември (София) - 29.10.1944
8. Доростол (Силистра) - 1945
8. Черно море (Варна) - 18.02.1945
8. Спартак (Варна) - 18.03.1945
11. Спартак (София) - 1947
12. ЦСКА (София) - 05.05.1948
13. Дунав (Русе) - 16.02.1949
14. Панайот Волов (Шумен) - 04.1957
15. Берое (Стара Загора) - 19.03.1959
16. Сливен (Сливен) - 09.1964
17. Тунджа (Ямбол) - 1979



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Автор Stamёn (wütend)
Публикувано27.08.10 10:04



Черно море дори не са 45-а, а са чак 1962.

На 18 февруари 1945 г. клубовете Тича и Владислав се обединяват под името "ТВ-45" (Тича-Владислав 45). По-късно към новосъздаденото дружеството се присъединява тимът на Приморец и отборът се преименува на ТВП-45 (Тича-Владислав-Приморец 45). Като представителен тим на Военноморските сили на България по онова време бива преименуван няколко пъти - ВМС, ДНА Варна (Дом на Народната Армия), Ботев Варна, Ботев при ВМС, а през 1962 г. приема името "Черно море". След присъединяването на Академик (Варна), клубът се преименува на ФСФД "Черно море" (Флотско-Студентско Физкултурно Дружество).



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Stamёn]  
Авторluri fin (Нерегистриран)
Публикувано27.08.10 13:46



То по тяхната логика ЦСКА трябва да се признае за наследник на АС-23. Десетки обединения са направени и искат да им се признае всичко. А тая емблема на Чардафон (Габрово) ми е доста интересна:



През 1896 г. град Габрово тържествено отбелязва двадесетгодишнината от избухване на Априлското въстание. По същото време в Работнишкото шивашко дружество „Напредък“ (основано през 1895 г.) се сформира спортно-туристическо звено с оглед подобряване на здравето и физическото състояние на шивачите.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: luri fin]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано27.08.10 23:40



Между другото и Доростол освен емблемата на която е написана 1902 г. имат три по-стари емблеми, на които е написана 1897 г. Това обаче не значи, че тогава са създадени.



През 1897 г. в Силистра отваря врати училището "Отец Паисий", започвайки занятия като начално училище.

Основно училище "Свети свети Кирил и Методий", гр. Силистра е построено през 1896 година от братята Иван и Стоян Горненци - балканджии, същите, които построяват Педагогическото училище в града - сега Картинна галерия. Първоначално училището има четири учебни стаи на улица "Плевен", която впоследствие се именува "Отец Паисий". През 1897 г. училището отваря врати, започвайки занятия като начално училище и се именува на улицата - "Отец Паисий". Същата година в училището е сформиран и спортен тим.
За рождена дата на силистренския футболен клуб се смята 1902 г. Тогава по инициатива на учениците от българското училище в крайдунавския град е основано спортно дружество „Стрела“, към което се изгражда и футболен клуб. За спортен екип клубът избира черната ученическа униформа, а гражданството започва да го нарича „Черният тим“ /екип „Нягра“/. От 1903 до 1909 г. в училището преподавател по гимнастика е швейцарецът Луи Айер. През 1920 г. в Силистра се основават „Дристор“ — румънски клуб, от 1922 г. — „Венус“) и работническото дружество „Занятие“ („Занаятчия“), но през 1923 г. то, както и „Черният тим“ (осн. 1919 г.) се обединяват в ново работническо дружество „Вихър“. През 1924 г. в Силистра е основано спортно дружество „Извор“, а през 1929 г. е основано и ново дружество — „Спортинг“. През 1930 г. се обединяват „Вихър“ и „Венус“ във „Вихър-Дристор“ (от есента на 1940 г. отново се казва само „Вихър“). През 1941 г. вече след връщането на Южна Добруджа на България, в Силистра се създава и спортно дружество „Левски“. Година по-късно е основан и ФК „България“. През 1945 г. е създадено физкултурно дружество Доростол, което в 1947 г. е обединено с Левски (1941 г.) под името Септември. През 1949 г. в града са обособени няколко доброволни спортни организации на ведомствен принцип. В 1957 г. те се вливат в новоучреденото ДФС Доростолски юнак (от 1960 г. - Доростол). През 1985 г. на негова основа се създава ФК Доростол. В периода от 1997 до 2000 г. се нарича Доростол 97, през 2000 и 2001 г. - Доростол 1902, от 2001 до 2003 г. - Доростол 2001, а от 2003 г. - Доростол 2003.



Жената и водката са винаги в опасност.

Редактирано от Moмчил™ на 21.12.10 01:04.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор White_Lion (минаващ)
Публикувано29.08.10 11:52



Началото на футбола в Лом
Луи Айер е швейцарски учител по гимнастика, отдал живота си и загинал за България. Интересна и поучителна е неговата биография. Роден е в гр. Веве - Швейцария, а на 28-годишна възраст пристига в България по покана на министъра на образованието и работи като учител в Лом от 1894 г. През 1897 г. той основава едно от първите гимнастически дружества в страната - "Ломски дунавски юнак", учредява съюз "Юнак" през 1898 г. в София и е един от първите обучители в него. През Балканската война записва 216 доброволци за "Юнашкия легион" и го предвожда в Балканската и Междусъюзническата война. Загива на фронта при Дойран на 50-годишна възраст на 02.09.1916 г.
Луи Айер поставя началото на футбола в Лом още през 1894 г. През 1903 г. учениците от гимназията създават и първият футболен отбор в града, който е наречен "Найден Геров". На 20 юни 1921 г. е основан и СК "Левски", който през 1924 г. става член на Българската национална спортна организация. На следващата година СК "Левски" се обединява със СК "Славейков" (Лом).

_________________________________________________________________

Началото на футбола във Варна
През есента на 1907 г. във Варна е създаден футболен клуб "Атлас", но през 1910-11 г. той спира дейността си. През пролетта на 1909 г. в морския град възниква кварталният спортен клуб "Спортист", развиващ дейност в района на улица "Деремахлеси" (днешната улица "Стефан Стамболов"). Основателите на това дружество са Стефан Тончев и завършилият Цариградския лицей Стефан Данчев, който едновременно е играч и треньор на отбора. Двата отбора играят мач помежду си през 1910 г., който е спечелен от "Спортист" с 1:0. На 3 март 1912 г. с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил е основан варненският клон на ЮТС (Юношески туристически съюз) с името "Галата". Година по-късно на 16 март 1913 г. (според някои това е официалната дата на основаването) след обединение с няколко по-малки отбора (между които и остатъците от "Атлас") се преименува на СК "Река Тича", за да носи българско име. На 24 май 1914 г. след присъединяването на "Спортист", СК "Река Тича" се преобразува в ученическо спортно-туристическо дружество и в него за пръв път се сформира футболен клуб под името СК "Тича" (като отпада Река). Естествено както всяко начало и това е било трудно. Запленените от играта е трябвало да се преборят с безразличието и скептицизмът на властите и закостенялото общество към новата игра. Започнали са да внасят топки и екипировка, за да докажат, че футболът не е временно увлечение на малцина варненци, а е бъдеще за милиони българи! В този период на утвърждаване на футболът във Варна се откроява името на Стефан Тончев. Той е човекът който за пръв път съставя печатно указание за правилата на футбола! Ст. Тончев загива на Добруджанския фронт през Първата световна война (1916). През 1919 г. СК "Тича" издава книгата "Футболът-правилник и наставления". Правилникът е преведен от английски от Никола Ницов, а наставленията са написани приживе от Стефан Тончев. През 1914 г. от Париж са пратени футболни топки, специални обувки и предпазители. Това е първата по-голяма пратка от спортни стоки за България.

_________________________________________________________________

Началото на футбола в Бургас
През 1905 г. група съученици от Роберт колеж (Цариград) основават спортен клуб в Бургас с името "Стрела". През 1910 г. този клуб бил преобразуван от Стефан Илич в спортно дружество. Именно той е човекът, който е показал на бургазлии как се играе футбол и им е обяснил правилата на футболната игра. През май 1912 г. е утвърден уставът на клуба. През 1916 г. този тим изиграл и първата си официална среща – срещу английски моряци, която завършва 3:3.
В периода 1918-1919 СК Стрела наброява близо 200 редовни членове, разраствайки се в мащаб на дружество с общоградско значение. Това налага промяна в организацията. През август 1919 г. е учреден клуб с председател Стефан Илич. По негово предложение новосъздаденият клуб е наречен "Черноморец". Година по-късно са основани нови три клуба – Олимпиец, Лъв и Гладиатор.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано31.08.10 00:58





Това е новата емблема на Ботев (Пловдив). Най-после махнаха измислената 1912. Така или иначе старият клуб вече не съществува.



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано01.09.10 00:05



Те и Черно море нямат вече година на новата си емблема. Сложиха си четири звезди ужким символизират титлите им. Според мен и те самите не знаят коя година са създадени 1912, 1913, 1914, 1945 или някоя друга година, не са сигурни в твърденията си дори. Най-сигурна за създаването на Тича е 1914 г. (когато се сформира футболния клуб), а за Черно море - 1957 г. когато е създадено ФД "Черно море", което през 1959 г. се обединява с Ботев (Варна) под името АСК "Черно море".





Тема Славия е първата спортна организация в България!нови [re: Moмчил™]  
Автор White_Lion (минаващ)
Публикувано01.09.10 20:37



Историята е категорична - СЛАВИЯ е първата спортна организация в България!

Годината е 1913, но вече от няколко лета млади момчета практикуват една нова игра, известна като "ринтитоп". В столицата, в района на "Руски паметник", има два спортни клуба. "Ботев", основан още през 1909 г. и "Развитие", създаден на следната година. Ботевци имали дори топка! Историята за нейното придобиване е твърде любопитна. Решили момчетата да си я изпишат от Германия, у нас подобни стоки по това време нямало. Сдобили се отнякъде с каталог и се спряли на модела "Ватерпрух". По предложение на Петко Тодоровски решили да съберат пари помежду си. Но високата цена от 22 лв. секва ентусиазма им. Тогава Димитър Благоев - Пальо поискал заем от кака си, казал и, че когато съберат пари, ще и върнат дълга. Получаването на заветната топка било посрещнато с несекваща радост. И момчетата забравили за дълга си. Така и до днес ние, славистите, дължим тези пари на Стела Благоева.
Увлечените от футбола състезатели на "Ботев" използват за свое "игрище" пространството около улиците в района. Там техни съседи са съмахленците им от спотен клуб "Развитие", които имали по-добро "игрище", както по онова време наричат успоредката, лостовете и др. Радващото е, че младежите от двата клуба не само не враждували помежду си, но и все по-често говорели за обединение. Първата "конференция" е проведена на игрището на 12 септември 1912 година. Не могли да постигнат съгласие, а настъпилата зима отложила по-нататъшните преговори за пролетта. На 10 март следната година в едно кафене на улица "Алабин" №34 се събрали представители на двата клуба. Вече всички били убедени от ползата на едно бъдещо сливане. Решението за обединение е взето с пълно единодушие. Избран е и временен управителен съвет от 6 души, но не могли да се споразумеят за името. Срещнали се седмица по-късно на същото място.
И 19 март влиза в историята на дружеството със съставянето на първия футболен отбор. Той изглежда така:
Стефан Лалов ("Ботев") - вратар
Павел Грозданов ("Развитие") - ляв бег
Илия Георгиев (Б) - десен бег
Емануил Гешев (Б) - десен халф
Фердинанд Михайлов (Р) - център халф
Тодор Калканджиев (Б) - ляв халф
Стефан Чумпалов (Б) - дясно крило
Георги Григоров (Б) - десен инсайд
Борис Шаранков (Р) - център нападател
Димитър Благоев (Б) - ляв инсайд
Асен Бръмчев (Р) - ляво крило.

Определена е комисия, която да изготви проектодоговор за обединението. По предложение на Павел Грозданов за форма на новия клуб бил приет белия цвят. Съображенията тук били две - че бялото символизира чистотата и светлината, а другата била прозаичната истина, че това бил най-евтиния цвят на пазара. Настанал мигът за избирането на името. Били предложени много варианти, но никой не получил необходимото одобрение. Тогава Георги Григоров - Фурланата предложил звучното и славянско име СЛАВИЯ. Освен това вече в Прага имало такъв клуб и той бил един от най-силните в Европа по онова време. Всички приели предложението и на следващата среща спортен клуб "Славия" официално става факт.


Това събрание е отново в кафето на ул."Алабин" и е на 10 април (сряда) 1913. Тази дата е приета за рождена на дружеството. За пръв председател единодушно е избран Димитър Благоев - Пальо.


Димитър Благоев - Пальо. 13 октомври 1895 - 17 септември 1918












Отборът на Славия - Държавен първенец за 1926 г., в последствие титлата ни е отнета нечестно.


Отборът на Славия - Държавен първенец за 1928 г.


"Бялата библия" е уникален документ, без аналог у нас, който съдържа ценна информация относно цялостния спортен живот в България в зората на неговото организиарно развитие. Това е период в който към известните в различни разновидности гимнастически дружества се появяват игрите с топка и нуждата от системна работа с по-голям брой хора. На 200 ръкописни страници са събрани първите 86 протокола на основателите на първото спортно дружество у нас – Славия.
В Протокол № 1 е записано, че Славия е основана на 10 април 1913 година в 14 часа на поляните около „Руски паметник” от 20 човека - ентусиасти, които са изброени поименно. Следващите документи са изписвани от 14 различни секретари и обхващат периода от 1913 година до 1922 година.
Като създавали “Славия” младежите по онова време в районите около Руски паметник няма как да са знаели, че слагат началото на нещо непреходно. Затова е абсолютно нормално листът с първия протокол да не се пази и да е изгубен. Но около година по-късно, вече при завеждането на книгата, Протокол № 1 е бил пренесен в началото. Така се обясняват и различията на част от основателите, които фигурират в Учредителния протокол, намерен в Държавния архив от Силвестър Милчев и публикуван от него първо в “Труд” и после в книгата му “Български футболни корени” през 2005 г. В протокола от Държавния архив фигурират 16 учредители, имената на 12 от които се повтарят и в Протокол № 1 на книгата. Датата на създаването на “Славия” е същата, но тя е известна отдавна - 10 април 1913 г. Сега със сигурност знаем и мястото, където са родени “белите” - полето при Руски паметник, което отдавна е застроено.
Ето точно какво пише в Протокол № 1:
“Днес на 10 април 1913 г., по инициатива на господата Димитър Благоев, Павел Грозданов, Фердинанд Михайлов, Георги Беловодски, Цвятко Величков, Владимир Митров, Васил Петров, Христо Куртевски, Тодор Калканджиев, Кръстан Тодоров, Емануил Гешев, Стефан Чумпалов, Борис Шаранков, Манол Димитров, Любомир Георгиев, Николай Цветков, Димитър Цветков, Стефан Лалов, Стоимен Петков и Владимир Цветков, се събрахме в 2 часа след пладне на полето при Руски паметник. Под председателството на г-н Димитър Благоев, за ползата от основаване на един спортен клуб, решихме да основем едно спортно сдружение между младежта с наименование “Славия” и със седалище София, имащо за цел физическото възпитание на своите членове, подтикване стремежа им към физическо и морално усъвършенстване и използване ползотворно на свободното от занятия време. Подписали: председател - Димитър Благоев, секретар - Фердинанд Михайлов. Има и подписи на 11 от 19-те основатели.” (б.а. - правописът е осъвременен).


"Царската купа" е другата голяма гордост за Славия в исторически план. Това е футболен трофей, който е подарен от цар Фердинанд I през 1924 година, за да може държавния първенец да получи нужното признание. Купата е преходна, като всеки спечелил купата гравира името на отбора и годината в която е бил първенец. В последните четири години отборите играят отделен турнир за купата на царя, която е разделена от националния шампионат. През 1943 година се провежда последното награждаване с трофея, който остава завинаги във витрината на шесткратните (вече седемкратни) шампиони от Славия.

Дълги години ревностни почитатели на историята и истината за най-старото спортно дружество пазят ревниво "Бялата библия" и "Царската купа", за да опазят истината на българския спорт. Това изглежда най-мъдрото за онези, които са убедени, че Славия ще е първия български клуб с вековна история.


------------------------


Рождена дата - 10 април 1913 г. На този ден софийските квартални клубове “Ботев” (осн. 1909) и “Развитие” (осн. 1910) се обединяват под името “Славия” – първият организиран спортен клуб в България, регистриран със съответните документи на администрацията в онези години.
Началото полагат младежи, живеещи в района на “Руски паметник”. В квартала около 1910-1911 г. се оформят пет групи като основни звена на спортен интерес сред децата и учениците. Всяка група имала име. Тази, която се събирала за занимания с гимнастика и игри на мястото на днешния хотел “Родина”, носела името “Ботев”. Имала и ръководство начело с Димитър Благоев (Пальо), син на Димитър Благоев - Дядо. Неговият брат – Владимир Благоев, бил водач на групата, която се събирала на празно място на днешната улица “Лайош Кошут” и около бившия старчески приют. Това била групата “Развитие”.
През 1912 г. момчетата от “Ботев” за първи път се запознават с футболната игра. Няколко техни връстници, които учели в Цариград, донесли през ваканцията на игрището истинска кожена топка и показали общите правила на играта футбол. Първите истински занимания с новата игра били на празните ливади край София – там, където днес се издига сградата на Софийския университет.
През август 1912 г. ученикът Владимир Йеруселимов показал на приятелите си немски ценоразпис на спортни съоръжения и екипи, имало и футболни топки. Чрез фирмата “Ватерпрух” младежите изписали топка с цена от 22 тогавашни лева (приблизително равни на 20 сегашни). По същия начин постъпили и с екипите – поръчали си бели фланелки, бели гащета и бели чорапи. Така със своя топка и свой екип момчетата от “Ботев” привлекли вниманието на други квартални клубове и започнали да получават предложения за обединение. Най-настойчиви били от “Развитие”.
Първата официална среща на тема обединение станала на 16 септември 1912 г. на игрището на “Развитие”. Решение не било постигнато, но все повече млади ботевци смятали, че било време за създаване на по-голяма и многобройна организация.
Едва на 10 март следващата година се състояла втора среща на представители на “Ботев” и “Развитие”. В едно кафене на ул. “Алабин” се стигнало до принципно обединение на двата квартални клуба, избран бил временен управителен съвет от шест души. На 19 март 1913 г. обединителите определили и първия футболен тим на клуба, който завинаги останал в историята:
Стефан Лалов, Илия Георгиев, Емануил Гешев, Тодор Калканджиев, Стефан Чумпалов, Димитър Благоев (Пальо) от “Ботев и Павел Грозданов, Фердинанд Михайлов, Борис Шаранков, Асен Бръмчев, Димитър Цветков от “Развитие”.
Около името на новия клуб се разгорещил спор, най-накрая всички приели той да се нарича “Славия”, защото (както било записано в мотивите):
“... Името “Славия” е синоним на славянството, в Прага има клуб с такова име, който е между най-силните в Европа и оттам може да се черпи опит...”
Избрана била комисия, която да подготви договор и документи за регистрация на новия клуб със срок 10 април 1913 г.
Срокът бил спазен и на 10 април 1913 г. се родил клуб “Славия” – София. В първия управителен съвет били избрани:
Димитър Благоев (Пальо) – председател, Емануил Гешев – подпредседател, Фердинанд Михайлов – секретар, Цвятко Величков – касиер, Георги Григоров – домакин, Тодор Калканджиев – контрола. Славия започва своя път в спортната история на България.

Важни дати:

* 10 април 1913
спортен клуб “Ботев” (създаден 1909 г.) и спортен клуб “Развитие” (1910 г.) се обединяват и поставят началото на Софийски спортен клуб “Славия”.

* 11 август 1913
първи официален мач “Славия” – “Савата” 1:0

* 21 август 1914
приема се първия устав на клуб “Славия”

* 19 април 1919
Славия има химн – композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов

* 3 октомври 1923
с крепостен акт 271 “Славия” става собственик на терен в кв. “Руски паметник” и започва строеж на стадион “Славия”

* 10 юни 1925
първо гостуване на български клубен отбор в европейска страна – Славия гостува в Италия, играе 4 мача и печели три победи

* 5 юни 1928
първа шампионска титла на България – във финален мач “Славия” побеждава “Владислав” (Варна) с 4:0 и става носител на званието “Държавен първенец”. То е заслужено от: Никола Спиров, Арико Леви, Петър Къртевски, Никола Калканджиев, Стефан Чумпалов, Христо Минковски, Никола Стайков, Велчо Стоянов, Борис Романов, Димитър Манолов, Владимир Цветков.

* 24 май 1952
за първи път “Славия” печели Купата на България (тогава Купа на Съветската армия)

* 12 март 1958
започва изграждането на сегашния спортен комплекс “Славия” в кв. Овча купел

* 4 юни 1996
След 53-годишно прекъсване ФК “Славия” печели шампионската титла на България

* 13 август 1999
“Славия” се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален футболен клуб “Славия” АД.

Редактирано от White_Lion, на 21.12.10 02:27.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор Дeaн (непознат )
Публикувано05.09.10 19:03



Това, че нямаме година на новата емблема е без значение. Ние винаги сме №1 Сведете глави пред първия български отбор. Без да се обиждате, но другите сте тор.

Варненци са основоположници на Юношеския туристически съюз (ЮТС) в България. Това става по инициатива на Борис Максимов, ученик в Мъжката гимназия. С помощта на училищния лекар д-р Параскев Иванов Стоянов и Шкорпил на 3 март 1912 г. се основава варненският клон на ЮТС с името "Галата". Година по-късно той е преименуван на "Тича", за да носи българско име. Така се полагат основите и на бъдещото едноименно спортно дружество.

Само променяме името си на Тича за да е българско, 3 март е точно 9 дни преди основаването на Ботев (Пд) и 1 година, 1 месец и 7 дни преди вас.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Дeaн]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано05.09.10 21:57



Юношески туристически съюз, а не футболен клуб е основан през 1912 г. във Варна. Футболния отбор е сформиран през 1914 г. и не е Черно море, а Тича. А и Ботев нямат никакви доказателства за създаването си. Едно е ученически отбор, съвсем различно е футболен клуб. Ние също може да се обявим за създадени през 1909 г., когато е основан спортен клуб Ботев от района на Руски паметник, но трябват факти и доказателства. Вие искате да сте наследници на Тича, но си присвоявате и успехите на Владислав. Интересно ми е защо бяха направени спънки на основания през 2001 г. Владислав (Варна). До колкото си спомням им беше забранено да се казват така и да играят във Варна. Принудиха се да се обединят с Вихър (Вълчи дол) под името Вихър-Владислав (Варна/Вълчи дол), в "Б" група играха като Вихър-Владислав (Вълчи дол).

Ето какво намерих в един сайт (http://rio-varna.hit.bg/R-NPO.htm):
Неправителствени организации в област Варна

Футболен клуб ВЛАДИСЛАВ

Седалище - гр. Варна, ж.к. ЧАЙКА бл. 18 вх.Г ап.66 правна форма - сдружение, дата на създаване - 22.08.2001

лице за контакти - КАРО АКОПОВИЧ ШЕРБЕЧЯН

тел. - 088/777780,(52) 609177,(52) 630060, факс. -

области на дейност- спорт

Футболен клуб ВИХЪР-ВЛАДИСЛАВ

Седалище - гр. Варна, кв. ЧАЙКА бл. 18 вх.Г ап.66 правна форма - сдружение, дата на създаване - 03.12.2002

лице за контакти - КАРО АКОПОВИЧ ШЕРБЕЧЯН

тел. - (088) 777780, факс. -

области на дейност- спорт


На 19 декември 2002 г. беше прострелян с 5 куршума президента на клуба Каро Акопович, който умира на място. За кратко Акопович е бил и акционер в Черно море. В края на октомври 2003 след 8 изиграни мача в "Б" група клуба фалира и прекрати участието си. Докато съществуваше този отбор беше заплаха за вас, нямаше кой да ви признае титлите от 1925, 1926 (спорна) и 1934 г., защото те се водят на Владислав. Та въпроса ми е какво символизират тия 4 звезди на емблемата ви?



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор Дeaн (непознат )
Публикувано06.09.10 21:03



На 13 май 1894 г. в България пристига първата футболна топка в куфара на един от новоназначените в българските училища учители по гимнастика Жорж дьо Режибюс. Компания в багажа на швейцареца и прави първата съдийска свирка по нашите земи. Футболът в България официално се появява още същия месец във Варна. Жорж дьо Режибюс е бил учител във Варненската мъжка гимназия и там той демонстрира за пръв път футболната игра с два ученически отбора. Той дава име на играта "Ритнитоп". През 1897 г. в България се издават "Първи правила и ръководство по футбол".
А ако ще си говорим за кой отбор е пръв ние имаме и по-стар предшественик - Атлас, който е основан през есента на 1907 г. и е първия организиран футболен клуб в страната. През 1909 г. е създаден и втория варненски футболен клуб Спортист /Спортклуб/, който на 24 май 1914 г. се присъединява към СК Тича.
За Вихър-Владислав не съм добре запознат, не се наемам да коментирам.
А дружеството Река Тича е основано на 16 март 1913 г. (пак преди Славия) след обединение на няколко по-малки варненски клуба, като датата се приема и за дата на основаването на Черно море. Река Тича е наследник на Галата, основан година по-рано, т.е. само се преименуваме. Сформирането на футболния отбор е било само въпрос на време. Тези отбори обединени през 1913 г. са били футболни отбори.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Дeaн]  
Автор White_Lion (минаващ)
Публикувано06.09.10 22:54



Спортният клуб Тича се преобразува на 24 май 1914 г. и в него за пръв път се сформира футболен клуб. Дотогава е само спортен клуб. Те и Бохум искаха да се изкарат 1848, когато им е създадено гимнастическото дружество, ама футболния клуб Бохум е сформиран чак през 1908 г. Правиш ли разлика между спортен и футболен клуб? По същия начин на 12 март 1912 е основан спортен клуб Ботев от ученици, а не футболния клуб, той е чак 1917! На тях първия им официален футболен мач е чак през 1919 г. Първият официален мач на Тича е международен срещу 21-ви Померански полк на 6 декември 1915 г., завършил 4:4. Информация за него е публикувана във в-к "Варненска поща" от 11.12.1915 г. До 1916 г. не е имало други отбори във Варна. А ние сме изиграли първия си мач още на 11 август 1913 г. срещу ФК Савата, побеждаваме ги с 1:0 (голмайстор Борис Шаранков).



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано07.09.10 10:14



Владислав (Варна) беше възстановен още миналата година и завърши на второ място в "А" ОФГ - Варна. Играят мачовете си на стадион "Гранд Хотел" във Варна. През 1992 г. беше основан варненския футболен клуб Тича, който през сезон 1994/95 г. завърши на 5 място в Североизточната "В" РФГ. На следващата година се обединиха с Порт (Варна) под името Порт-Тича. И какво излиза Черно море никога не е бил шампион на България. Между другото във Варна е имало и някои махленски отбори до 1916 г., но те бързо са се разпаднали, така че първите мачове на Тича са срещу тия отборчета.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор Дeaн (непознат )
Публикувано08.09.10 00:24



Севернобългарска спортна лига

На 31 юли 1921 г. по идея на варненския клуб "Тича" и с инициативата на спортен клуб "Христо Ботев" (Разград, осн. 1919 г., които притежават отбор с традиции отпреди 1909 г., с обиграни футболисти) в Плевен е учредена Севернобългарска спортна лига със седалище във Варна и с орган вестник "Спорт" (от юли). В Севернобългарската спортна лига членуват 23 клуба:

"Атлант" (Варна)
"Български сокол" (Варна)
"Владислав" (Варна)
"Диана /"Червеният тим"/ (Варна)
"Тича" (Варна)
"Юпитер" (Варна)
"Ангел Кънчев" (Русе)
"Сава" /"Дунав"/ (Русе)
"Напредък" (Русе)
"Скобелев" (Плевен)
"Победа" (Плевен)
"Христо Ботев" (Разград)
"Ото" (Габрово)
"Слава" (Велико Търново)
"Левски" (Търговище)
"Сила" (Червен бряг)
"Ураган" (Попово)
"Ботев" (Белослав)
"Левски" (Лом)
"Слава" (Шумен)
"Раковски" (Враца)
"Бдин" /"Бонония"/ (Видин)
"Левски" (Горна Оряховица)

* За съжаление силните по онова време отбори на "Стрела" (Добрич), "Черният тим" /"Екип Нягра"/ (Силистра), "Стрела" (Балчик) и СК "Калиакра" (Каварна) не могли да участват в турнира, защото Южна Добруджа от 1919 г. до 1940 г. е предадена на Румъния.

Начело на организацията застава членът на клуб “Скобелев” (Плевен) Хараламби Гарибов. В чест на конгреса в града е организиран и турнир през 1922 г., в който след квалификации участват 12 отбора. До финала достигат "Победа" (Плевен) и "Тича" (Варна), а представителите на морския град побеждават съперниците си с 1:0. На следващата година турнира се провежда във Варна и отново е спечелен от "Тича" (Вн). В квалификациите и вторият турнир освен повечето от горепосочените отбори участват и отбори като "Левски" (Русе), "Хисаря" (Ловеч), "Вите" (Плевен, осн. 1920-21), "Ботев 21" (Плевен), "Бенковски" (Плевен), "Атлетик" (Плевен), "Шипка" (Варна, осн. 1920), "Раковски" (Севлиево), "Левски" (Монтана), "Светкавица" (Търговище, /обединение на клубовете "Левски" и "Ботев"/), "Преслав", "Балканска слава" (Берковица, /обединение на клубовете "Балкан" и "Слава"/), "Ботев" (Златарица), "Атлантик" (Бяла Слатина), "Орел 19" (Оряхово), "Звезда" (Ловеч), "Ботев" (Враца, /обединение на клубовете "Левски" - бивш "Раковски", "Светкавица" и "Шипка", развиващи дейност от 1921 г./), "Искър" (Роман), "Спорт-клуб" (Трявна, /обединение на клубовете "Победа" и "Борба"/), "Стрела" (Лясковец), "Искър" (Попово, осн. 1921), "Рудановски" (Константин, осн. 1922), "Левски" (Търнак, осн. 1922-23), "Искър" (Койнаре, осн. 1923), "Гранит" (Павликени, осн. 1922-23), "Юнак" (Сухиндол, осн. 1922-23), "Стар герой" (Дряново, осн. 1922), "Боюв яз" (Дряново, осн. 1922) "Орлинок" (Плачковци, осн. 1922-23), "Дунав" (Свищов, осн. 1923) и др. С участието на 23 клуба от Северна България от 2 до 5 август 1923 г. се свиква първият редовен конгрес на Северобългарската спортна лига. На него се вземат важни решения за организиране на футболните първенства. Клубовете се групират по териториален признак в спортните области Варненска, Шуменска, Търновска, Плевенска (по-късно Русенска), Врачанска и Видинска.
През 1923 г. отборът на "Тича" печели специалната купа побеждавайки "Победа" (Плевен) с 9:0 и "Преслав" с 5:1.
Запазени са и резултати от някои други мачове:
11.04.1923 г., "Скобелев" (Плевен) - "Победа" (Плевен) 7:1
24.05.1923 г., "Победа" (Плевен) - "Скобелев" (Плевен) 3:1
17.06.1923 "Спорт-клуб" (Трявна) - "Стрела" (Лясковец) -1- (1:0)
Поставят се основите на организираното футболно движение, въвеждат се правила, създава се съдийският институт. Учреден е турнир за националната купа, наричана тогава "Чашата на България".

Редактирано от Дeaн, на 03.01.11 00:46.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано09.09.10 00:39



Хроника на футбола в България

1893 г. - Десетина спортисти от Швейцария са поканени от българския просветен министър Георги Живков и общественика Тодор Йончев за учители по гимнастика в гимназиите и педагогическите училища в страната. Тодор Йончев, тогава учител по химия в Първа мъжка гимназия, създава гимнастическото дружество "Юнак".

Ето какво пише в книгата "Телесната култура в България 1878-1918 г."

Петнадесет години след Освобождението - криза в обучението, липса на учители.

Министерството на народното просвещение решава да покани специалисти от чужбина, с което да постави гимнастическото
обучение в българските училища на европейско равнище.
Швейцарските учители:
- Тодор Йончев заедно с просветния министър Георги Живков предприемат пътуване в Европа,
за да направят избор на система за телесно възпитание и специалисти за нейното прилагане в България.
Най-положителни впечатления имат от Швейцария.
Швейцарският гимнастически съюз организира един курс,
на който най-добре представилите гимнастически инструктори да заминат за нашата страна.
-Избрани са 10 специалисти. На 17 май пристигат в София.
Те разработват една модерна програма за телесно възпитание в училищата.
Оказват съдействие на Тодор Йончев и др. учители за създаване на гимнастически дружества,
които да насърчават развитието на телесната култура.


1894 г. - Първи игри на футбол в България. През м. май във Варна ги въвежда учителят по гимнастика, швейцарецът Жорж дьо Режибюс, който популяризира играта с побългареното название "Ритнитоп". Същата година началото на футбола в Лом е поставено от учителя по гиманстика в местната политехническа гимназия "Найден Геров" швейцареца Луи Айер.

1895 г. - Футболни игри и в София - в "Първа мъжка гимназия", организирани и водени от учителят по гимнастика, швейцарецът Шарл Шампо. През януари в София се създава гимнастическото дружество "Юнак". За техен главатар е избран Шарл Шампо. В дружеството членуват учители, студенти и ученици. Управлението на съюза се осъществява от председател, съюзен и главатарски съвет. Ръководството се осъществява въз основа на конгресна програма и конгресни решения. Скоро след това свой отбор организира и Луи Айер в Лом. Във Велико Търново свой тим съставя Алоиз Бюнтер (голям деятел на юнашката организация), а в Казанлък - Жак Фардел. Междувременно са учредени първите гимнастически дружества в страната.

1896 г. - В Пловдив се появява първата истинска футболна топка, изработена във Виена за мъжката гимназия в града. Проведени са първите футболни мачове в града. Град Габрово тържествено отбелязва двадесетгодишнината от избухване на Априлското въстание. По същото време в Работнишкото шивашко дружество „Напредък“ (основано през 1895 г.) се сформира спортно-туристическо звено с оглед подобряване на здравето и физическото състояние на шивачите.

1897 г. - В сп. 'Училищен преглед'' от 1897 г. швейцарските учители Алоиз Бюнтер и Жак Фардел публикуват първи правилата на играта. През същата година отваря врати училището "Отец Паисий" в Силистра, започвайки занятия като начално училище. Същата година в училището е сформиран и спортен тим.

1898 г. - В страната се създава "Съюз на българските гимнастически дружества Юнак" за да подпомага организирането и развитието на спортовете в България, включително и футбола (до 1898 г. са били създадени 23 дружества "Юнак"). Учителите швейцарци и техните български колеги пренасят футбола в тези първи обществени спортни организации.

1900 г. - Във Варна се провежда събор на юнашките дружества от цялата страна и тук, наред с другите спортни състезания, се играе и първият футболен мач в страната (играта „ритни топка") между юнашките дружества на Габрово и Свищов. Същата година във Видин се създава клон на дружество „Юнак", под името „Бдински юнак". Негов основател и дългогодишен ръководител е учителят по физкултура Георги Нинков. В Банско е създаден футболен отбор на английските мисионери. Този отбор естествено не е български, но е първия основан в страната.

1901 г. - Публикуват се в отделна брушурка правилата на играта Футбол ("Свирка от гимнастически упражнения в Дружеството Юнак" - Варна). Отделя се значително място за сравнително най-пълните за онова време правила на футбола, илюстрирани със схема за "атакуване на противниковата врата". В Русе е основано юнашкото дружество "Торпедо". Играят се мачове с преминаващи през града моряци.

1902 г. - По инициатива на учениците от българското училище в Силистра е основано спортно дружество „Стрела“, към което се изгражда и футболен клуб. За спортен екип клубът избира черната ученическа униформа, а гражданството започва да го нарича „Черният тим“ /екип „Нягра“/.

1903 г. - В Лом се играят мачове с топка, донесени от Швейцария, от учителят по гимнастика, швейцарецът Луи Айер. През същата година учениците от гимназията създават и първият футболен отбор в града, който е наречен "Найден Геров". От 1903 до 1909 г. Луи Айер преподава футбол в педагогическото училище на гр. Силистра. В учебната програма на Френския колеж в Пловдив учителя Херман Гислер въвежда спортните игри с топка.

1904 г. - В градското-околийско мъжко училище "Княз Борис" (сега СОУ "Христо Ботев") в гр. Враца са закупени първите 10 топки. Към спортно-туристическото дружество "Околченски юнак" (Враца) е учредена футболна чета.

1905 г. - Група съученици от Роберт колеж (Цариград) основават спортен клуб в Бургас с името "Стрела", един от спортовете, който е практикуван е футбол.

1906 г. - Възпитаниците на пловдивския френски колеж "Свети Августин" сформират първия футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През септември същата година в Русе учителят по гимнастика Никола Гладнишки създава футболния тим с името "Напредък".

1907 г. - Учредява се първият ученически клуб по футбол в "Първа мъжка гимназия" в София; инициатор учителят по гимнастика Ст. Наумов. През същата година във Варна се сформира и отборът на "Атлас", съставен от предимно от гръцки младежи, но са участвали и няколко български юноши. В началото на следващата година отбора е регистриран като клуб. Под ръководството на Георги Нинков във Видин се провежда първия футболен мач. Той е бил между два ученически отбора и се е играл на някогашната поляна пред църквата „Св. Никола".

1907 - 1914 г. /1919 г./ - Създават се първите футболни клубове в София: "Футбол клуб - Савата" ("Искра", ФК`13), "Атлетик" (Атлетик клуб, Клуб Футбол, Клуб на Матинката), "Ботев", "Развитие", "Раковски", "Славия" (обединява "Ботев" и "Развитие"), "Левски" и "Любен Каравелов". Във Варна: "Атлас", "Спортист" и "Тича" ("Галата"). В Пловдив: "Ботев", "Левски", "Еклер", "Гауп" и "Спартак" (последните два били квартални отбори, които бързо се разпаднали). В Русе: ЮТС "Дунав" (УТД "Дунав", УД "Геолог"). В Бургас: СД "Стрела". В Шумен: "Преслава" ("Футбол клуб"). В Сливен: "Спортист". През лятото на 1909 г. във Велико Търново е донесена първата истинска футболна топка. Тогава след лечение във Виена в родния си град се завръща Георги Станев. В багажа си е скътал и футболна топка и заедно с приятелите си Симеон Симеонов, Стефан и Никола Високови, Димитър Церовски, Никола Чантов и много други, ежедневно играят мачове на Орлов връх (Картала). В Ловеч е сформиран отбор, който обаче не е регистриран официално, същото става и в Разград. През 1910 г. се играе мач между варненските отбори "Атлас" и "Спортист", който е спечелен от "Спортист" с 1:0.

1912 г. - В университета "Лиеж" се провеждат футболни състезания, в които българските студенти побеждават гръцките с (11:0), завършват наравно с испанските (2:2) и губят от английските с (0:1). В Пловдив отборът на "Ботев" (Пловдив) мери силите си с този на Втора софийска мъжка гимназия /II СМГ/ и мача завършва 6:0 за пловдивчани. Основаното в Търговище гимнастическо дружество "Герловски юнак" практикува футбол.

1913 г. - На 11 август 1913 в София отборът на "Славия" побеждава ФК`13 (Савата) с 1:0.

1914 г. - През лятото "Левски" (София) изиграва първия си мач на игрище "Славия" срещу резервния отбор на ФК`13. Мачът завършва с победа 2:0 за ФК`13. Скоро след това "Левски" побеждава втория състав на "Славия" с 1:0, с гол на Владимир Григориев. Проведен е мач между "Славия" и "Клуб футбол" /Матинката/, спечелен от "белите" с 2:1. През същата година в София е сформиран Студентски спортен клуб, който играе със "Славия", но губи мача с 1:3.

1915 г. - В София е направен опит да се изгради "футболно сдружение - лига". "Атлетик" (София) побеждава "Левски" (София) с 6:0 в мач от уж образуваната тогава Софийска футболна лига, която след това се разпада и отново се преминава към приятелски междуклубни мачове на доброволни начала. Инициативата се подновява през 1919 г, но се осъществява едва през 1921 г. с учредяването на Софийска спортна лига. На 6.12.1915 г. е играна срещата между варненския "Тича" и 21-ви Померански полк (Германия), която завършва наравно 4:4. Изигран е и първият мач от най-старото столично дерби "Левски" - "Славия", на първи април 1915 г. "Славия" побеждава с 1:0. Няколко месеца по-късно ФК`13 побеждава категорично "Левски" с 12:2. В Пловдив играят помежду си отборите на "Ботев" и "Свети Августин", дори има и запазена снимка от мача, завършил при равен резултат 2:2. Основани са следните клубове: СК "България" (София), "Победа" (Пловдив) и "Тунджа" /"Слава"/ (Ямбол).

1916 г. - "Славия" (София) играе с военен състав на Германия и губи с (0:4). През същата година "Стрела" (Бургас) дебютира в първия си официален мач срещу моряци от Англия, който завършва наравно - 3:3. В Сливен отборът на "Спортист" приема "Стрела" (/"Черноморец"/, Бургас) в първи междуградски мач, но губи с 1:2. Мачовете се провеждат на колодрума и на плаца на 6-ти артилерийски полк в града. Документи свидетелстват за взаимни гостувания в следващите години с футболните отбори на "Черноморец" и "Стрела" - Бургас, "Левски" и "Ботев" - Пловдив, "Лъв", "Елвира" и "Слава" - Ямбол, "Искра" - Карнобат, "Вихър" - Айтос, "Тракиец" - Нова Загора, "Бероя" и "Светослав" - Стара Загора и др. Основани са следните клубове: "Верея" (Стара Загора, осн. 1915-16), печатарските работници създават свое дружество - "Победител" (Стара Загора), "Слава" (София), "Напред" (Варна), "Надежда" (Варна), "Слава" (Варна), "Юнион" (Варна), "Бай Ганьо" (Пловдив), "Слава" (Шумен) и "Витяз" (Варна, осн. 1916-17). На 15 август 1916 г. старозагорци са домакини на първия конгрес на спортните дружества от Пловдив, Сливен и Стара Загора. В чест на голямото събитие се играят и футболни срещи между сборни отбори на трите града. Футболистите на Стара Загора печелят първите си победи на междуградско равнище - 3:1 срещу пловдивчани и 2:1 срещу сливенци.

1917 г. - На Колодрума във Варна (сега там се намира ДКС) се провежда една от първите междуградски футболни срещи в България - "Тича" (Варна) - Спорт клуб "Слава" (Шумен) 4:2. В София отборът на ФК`13 разгромява "Левски" (София) с 22:1. В Берковица е основан спортен клуб "Балкан" (Берковица), който по-късно се обединява със "Слава" под името "Балканска слава".

1918 г. - "Славия" играе със състав на английската армия и печели с (4:0). Основани са следните клубове: "Славейков" /Чаир махала/ (София), "Орел" (кв. Банишора, София), "Вихър" (кв. Банишора, София), "Спартак" (кв. Банишора, София), "Оборище" (София), "Хоментмен" (отбор на арменците, София), "Ботев" /Коньовица/ (София, осн. 1918-19), "Бенковски" (Пловдив, те вероятно имат махленски отбор още около 1915), "Ботев" (Белослав), "Христо Ботев" (Пазарджик), "Хоментмен" (отбор на арменците, Пловдив), "Борислав" (Стара Загора), "Бенковски" (Стара Загора), "Рекорд" (Стара Загора, продължител на "Верея"), "Стрела" (Балчик), ТД "Балкан" (Враца), и СМСО Русе (група работници /предимно немци и белгийци/, към Захарната фабрика, осн.1918-19).

1919 г. - Играят се едни от първите междуградски мачове. Първо "Славия" на 16 юли 1919 г. изиграва своя дебютен междуградски мач (пръв и за софийски отбор) във Варна срещу "Тича", от която губи с 0:3, а след това и "Левски" е победен при гостуването си на варненци с 1:4. Победата на "Тича" с 1:0 срещу "Славия" е постигната на 28.09.1919 г. в София и остава в историята като първата победа на извънстоличен отбор в София! Срещата им с "Левски" се осуетява поради забрана на столичния градоначалник, понеже в същия ден има протестен митинг срещу Ньойския договор. Това начало на победи над софиянци ще продължат не само тичанци, но и следващите ги владиславци и соколци. От беглите съобщения на пресата в периода 1918-1920 г. се разбира, че два клуба - "Левски" и "Славия" постепенно се налагат над останалите в София. Основани са следните клубове: "Спортклуб" (София), Победа /Орландовци/ (София, осн. 1919), "Шипка" (София, осн. 1919 под името Победа /Кюлюците/), ОСК София, "Бенковски" (/обединение на Орел, Вихър и Спартак/ кв. Банишора, София), "Горна махала" (Дупница), "Бешика" (Дупница), "Мърджина" (Дупница), "Юпитер" (Варна) /през 1926 г. отбора се обединява с "Атлант" (Варна, осн. 1920 г.) под името "Левски" (Варна)/, "Диана" ("Червен тим", Варна), "Развитие" (Добрич), "Велбъжд" ("Моцион", Кюстендил), СК "Кракра" (Перник), "Черният тим" (/"Екип Нягра"/, Силистра), "Черноморец" (Бургас), ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика", "Атлетик"/ (Горна Оряховица), ФД "Град Габрово" (Габрово), "Левски" (Раднево), "Ангел Кънчев" (Русе), ЮТД "Дунав" (Русе), "Напредък" (Русе, уставът на клуба е утвърден през 1921 г.), "Младежки спортен клуб" (от 1921 "Слава", Велико Търново), "Скобелев" (Плевен), "Победа" (Плевен, осн. 1919-20), "Васил Левски" (Пазарджик), "Борислав" (Сливен), "Асеновец" (Сливен), "Левски" (Търговище), "Сила" (Червен бряг), "Христо Ботев" (Разград), "Орел 19" (Оряхово), "Победа" (Горна махала, Трявна) и "Борба" (Долна махала, Трявна). Първият футболен клуб "Ураган" в Попово е създаден през 1919 г. Примерът е толкова заразителен най-вече за поповските ученици, че по различните махали на близо трихилядното по онова време градче се сформират спортните клубове "Славия", "Ботев", "Лъв", "Тигър", "Вихър", "Гео Милев", "Дунав", "Шипка", "Титаник", "Раковски" и др. (на следващата година са сформирани всичките). През 1921 г. е сформиран и клубът "Искър" (Попово). През 1919 г. "Еклер" (Пловдив) се преименува на "Светкавица", а до нея изникват множество съседи: "Помпей", "Свобода", "Херкулес", "Вихър", "България", "Слава", "Спорт", "Съгласие", "Сириус", "Юнак", "Защита" и др. За периода март 1912 - юни 1919 г. само в град Пловдив се играят близо 15 мача. Мачовете на "Св. Августин", "Победа", "Еклер" и "Левски" (Пловдив) са документирани, има снимки, статии. В София и Варна се изиграват още много мачове за този период. Парадокса е, че "Ботев" (Пловдив), който ужким се води за най-стар отбор в страната за същия период е изиграл един единствен официален мач срещу колежаните от "Свети Августин" през 1915 г. Първият организиран футболен отбор във Видин е създаден ок. 1919 г. от ученици в гимназията и се наричал „Синият тим". В него е участвал тогавашният видински студент във Франция Ичо Найденов, който е играл във футболния отбор на гр. Марсилия. Както трябвало да се очаква, този футболен тим не е просъществувал дълго време, защото след година и половина гимназистите завършили училището. Първият по-дълго просъществувал футболен клуб във Видин е СК „Бдин" ("Бонония"), създаден през следващата година. На 25.05.1919 г. (неделя) в Пазарджик на игрище “Лагера” (сега “Зоната на Здравето”) е изигран първи официален мач между отбори от Пловдив и Пазарджик. Първоначално мачът е бил предвиден за 18 май, но поради лошото време е изместен на тази дата: "Ботев" (Пазарджик) - "Левски " (Пловдив) 1:2. На 08.06.1919 г. в Пазарджик е изигран и мач реванш: "Ботев" (Пазарджик) - "Левски" (Пловдив) 0:1. На 06.07.1919 г. в Пазарджик се играе мач между "Ботев" (Пазарджик) и "Ботев" (Пловдив) 0:1. Първият междуградски мач на "Ураган" (Попово) е през лятото на 1919 г. с разградския тим "Христо Ботев". Домакините от Разград притежават отбор с традиции отпреди 1909 г., с обиграни футболисти. Ураганци очаквано губят с 0:8, загубата е закономерна, но тази среща поставя началото на футболното летоброене в Попово. През есента същата година се играе мач реванш, който, благодарение на взетите мерки и направените смени в състава, поповчани печелят с 2:0. През есента на 1919 г. в София пристига тим от руски емигранти от бившето Кубанско военно училище, базирани в Турция. На предложенията им за мачове със столичните клубове, откликва само "Левски". Мачът се играе на плаца на Артилерийските казарми, където днес е градинката на бул. "Янко Сакъзов". Още до почивката резултатът е 5:0 за "Левски", а до края на мача става 6:0. На 21 септември 1919 г. в Габрово се е състоял първият междуградски мач между отборите на ФД "Град Габрово" и ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика", "Атлетик"/ като срещата завършва 1:0 за габровци. Първият футболен мач с платен вход (с билети) е игран на 12.10.1919 г. на игрището "Юнак" между "Славия" и "Левски", резултата е 1:0 за "Славия". На 6.11.1919 г. "Славия" (София) побеждава с 3:0 състава на Английския военен клуб, съставен от футболисти на Британския окупационен корпус у нас (този мач е втори за отбора на "Славия" срещу английски войници). В Севлиево към гимнастическо дружество “Юнак” и юношеското туристическо дружество "Росица" се създават секции по футбол. В края на 1919 г. по инициатива на Офицерския спортен клуб бил основан и Български Народен Спортен Съюз (БНСС). Той започнал да открива секции по различни видове спорт, базирайки се в организационната си дейност на вече създадените от софийския Офицерски спортен клуб 18 негови подразделения из цялата страна.

1920 г. - През м. май се изиграва мач в Русе между "Дунав" и СМСО (отбора на немските и белгийските работници от Захарната фабрика в Русе), който завършва 4:3. В Плевен отборът на "Скобелев" (Плевен) побеждава "Сила" (Червен бряг) с 4:1. Първата в историята на търновския футбол среща се играе срещу отбора на "Ото" в Габрово и завършва 2:2, а малко след това на игрището в Марно поле МСК ("Младежки спортен клуб") бие с 2:1 за огромна радост на всички. В Пловдив, на терена на Гладно поле при засилен интерес "Ботев" (Пловдив) побеждава "Левски" (Пловдив) с 1:0.

1921 г. - На 18 май в една от класните стаи на I софийска девическа гимназия официално е създадена Софийската спортна лига - ССЛ. Новоизбраното ръководство на ССЛ веднага се заема с организирането на първото столично първенство по футбол, което трябва да започне през септември същата година. В Софийската спортна лига членуват 11 клуба. На 31 юли същата година по идея на варненския клуб "Тича" и с инициативата на спортен клуб "Христо Ботев" (Разград) в Плевен е учредена Севернобългарската спортна лига - СБСЛ със седалище във Варна и с орган вестник "Спорт" (от юли). В Севернобългарската спортна лига членуват 23 клуба. На 22 март 1921 г. посрещането на пролетта било ознаменувано и с първия футболен мач на белослатински терен с футболен отбор "Орел 19" от гр. Оряхово. "Атлантик" (Бяла Слатина, осн. 15.01.1921 г.) загубили мача с 3:1, но вместо отчаяние, пораснала амбицията. В мача реванш на 29 март с "Орел 19" на оряховски терен "Атлантик" записал и първата си победа с 2:0. Привържениците на отбора го посрещнали на жп-гарата възторжено и в продължение на 100 метра ги носели на ръце. На 24.06.1921 г. се играе контрола между "Бенковски" (Пазарджик) и резервите на "Ботев" (Пазарджик) - 1:3. На 10.07.1921 г. в Пловдив отборът на "Ботев" (Пловдив) побеждава "Ботев" (Пазарджик) с 4:2. През август 1921 г. "Левски" (Сф) получава покана за мач от пловдивския "Ботев". Срещата завършва 6:0 за "сините", въпреки, че ботевци се подсилват с трима играчи на тамошния "Левски" и вратар от "Бенковски". През есента пристига у нас отборът на "Галиполи" (състав от руски футболисти, емигрирали в Цариград след революцията). В него участва Фридрих Клюд, който остава в България и играе за "ФК`13", а през 1927 г. даже записва участие в националния отбор. Руснаците играят с "Левски" (София) и побеждават с 1:0, което е първата загуба на "сините" в международен мач. На 14.09.1921 г. и 15.09.1921 г. в Пазарджик се играят два мача "Ботев" (Пазарджик) - Победа (Пловдив) 3:2 и "Бенковски" (Пазарджик) - Победа (Пловдив) 1:2. На 16.10.1921 г. в Пазарджик играят "Бенковски" (Пазарджик) и "Ботев" (Пловдив), мача завършва с разгромна победа за гостите с 0:9. "Ботев" (Пазарджик) за първи път става градски първенец.

1922 г. - Шампион в Софийската спортна лига е отборът на "Славия", а в Севернобългарската спортна лига този на "Тича" (Вн). Сборен отбор на Варна печели купата ”Мизия”, учредена от Севернобългарската спортна лига. Това е първият национален трофей, донесен от варненски футболисти в родния град. Пловдивската спортна лига (ПСЛ), чийто съучредител е СК "Ботев" (Пд) първоначално била сформирана още през 1922 г. и в нея са записани десет отбора. Изиграна е първата междуградска среща между "Левски" (Дупница) и "Моцион" (Кюстендил) - 2:0. В Пловдив "Рекорд" (Пловдив) побеждава "Левски" (София) с 6:0. През същата година "Славия" (София) побеждава "Галиполи" (руския състав, емигрирали в Цариград след революцията, в който присъстват много добри футболисти като централния нападател Бохемски, централния защитник Михаил Борисов, Мартинов, Кючумов, Рибак и др.), постигната е убедителна победа с 4:0 (Вл. Цветков - 2, Гр. Стоянов, Т. Владимиров). Скоро след това "Славия" сломява съпротивата и на силния отбор "Триколор" (Букурещ), мачът завършва с резултат 2:0 за "белите". От този мач е запазена и снимка на двата отбора. Отборът на "Галиполи" разгромява във Варна "Тича" с 11:0. В столицата обаче "Левски" (София) ги побеждава с 2:0. След този мач мнозина от руснаците заминават за Чехословакия, а други остават у нас, от което "Левски" се възползва и ангажира централния защитник Михаил Борисов за играещ треньор. Първият официален мач в Добрич се е състоял през април 1922 г., когато гостува "Екип Нягра" /"Черният тим"/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността "Гаази баба" /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред "Стрела" свеждат глави и румънските "Кюстенджа" и "Макаби" (Букурещ), победени с по 2:1.

1923 г. - На 4 ноември се играе среща между шампионите на СБСЛ и ССС (Софийски спортен съюз) съответно "Тича" и "Левски". Мачът се играе в София и се явява като финал на футболното първенство. Двубоят завършва 2:2, но дори софийските медии признават варненското превъзходство! На 3 юни 1923 г. Пловдивската спортна лига е създадена официално. За председател на управителния съвет (УС) бил избран отец Озон Дампера, преподавател във Френския колеж. Отец Озон бил представител на едноименния спортен клуб – “Св. Августин”. Останалите членове били:
* Андрея Сербезов, подпредседател на УС (по професия комисионер, от сп. кл. “Левски”);
* Леон Коен, секретар на УС (касиер в “Тракийска банка”, от сп. кл. “Бар-Кохба”);
* ротмистър Иван Стоянов, касиер на УС (офицер, от сп. кл. “Бенковски”);
* Георги Панчев, домакин на УС (студент, от сп. кл. “Ботев”);
* Крум Стефков, съветник в УС (чиновник в БНБ, от сп. кл. “Победа”);
* Живко Хлебаров, съветник в УС (чиновник във “Франко-българска банка”, от сп. кл. “Караджа”).
На 28.11.1923 г. се играе финал за определяне на областен първенец на Пловдивска спортна лига между градските първенци на Пазарджик и Пловдив: "Ботев" (Пазарджик) - "Рекорд" (Пловдив) 2:0. "Ботев" (Пз) е градски първенец и областен първенец.
През следващата година е основана Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран футболистът на СК "Ботев" (Пд) - Никола Щерев (Старика). Първенец на Тракийската спортна федерация станал отборът на "Победа" (Пловдив), който е първият и единствен финалист в първото проведено Държавното първенство през 1924 г. Подходящият момент за основаване на национална спортна организация узрял в края на 1923 г., бидейки ускорен от приближаващите VІІІ-ми Олимпийски игри в Париж. По онова време съществували вече 6 регионални съюза: Северно българска спортна лига, Софийска спортна федерация, Пловдивска спортна лига, Югозападна спортна лига, Югоизточна спортна лига и Русенски спортен съюз. Всички те излъчили свои делегати, които се събрали през декември 1923 г. в София. На 16 и 17 декември 1923г., събрани в София, тези 19-има мъже учредили Българска национална спортна федерация – БНСФ. Нейният основен спорт бил футболът и именно той бил първопричината за създаването й.

Приятелски срещи на български футболни отбори в периода от 1910 г. до 1922 г. (+2 по-важни мача от 1923 г.)


1910 г., във Варна: "Спортист" (Вн) - "Атлас" (Вн) 1:0
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор"* - "Гръцки студентски отбор" (Гърция) 11:0
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Испански студентски отбор" (Испания) 2:2
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Английски студентски отбор" (Англия) 0:1
1912 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Втора софийска мъжка гимназия" /II СМГ/ (Сф) 6:0
11.08.1913 г., в София: "Славия" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 1:0
07.1914 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 2:0*
08.1914 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 1:0*
1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Клуб футбол" /"Матинката"/ (Сф) 2:1
1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Студентски спортен клуб" (Сф) 3:1
1915 г., СФЛ, в София: "Атлетик" (Сф) - "Левски" (Сф) 6:0
01.04.1915 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0
1915 г., в Пловдив: "Свети Августин" (Пд) - "Ботев" (Пд) 2:2
1915 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 12:2
06.12.1915 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "21-ви Померански полк" (Германия) 4:4
1916 г., в София: "Славия" (Сф) - "Военен състав на Германия" (Германия) 0:4
1916 г., в Бургас: "Стрела" (Бс) - "Моряшки отбор от Англия" 3:3
1916 г., в Сливен: "Спортист" (Сл) - "Стрела" /"Черноморец"/ (Бс) 1:2
15.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Пловдив" (Пд) 3:1
17.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Сливен" (Сл) 2:1
11.1916 г., в София: "Левски" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 2:1*
01.1917 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 22:1*
1917 г., във Варна: "Тича" (Вн) - Спорт клуб "Слава" (Шн) 4:2
1918 г., в София: "Славия" (Сф) - "Състав на английската армия" (Англия) 4:0
25.05.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 1:2
08.06.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 0:1
06.07.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:1
16.07.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Славия" (Сф) 3:0
08.1919 г., в Разград: "Христо Ботев" (Рз) - "Ураган" (Поп) 8:0
08.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Левски" (Сф) 4:1
21.09.1919 г., в Габрово: ФД "Град Габрово" - ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика"/ 1:0
28.09.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Тича" (Вн) 0:1
09.1919 г., в София: "Левски" (Сф) - "Кубанско военно училище" (руски емигранти от Цариград, Турция) 6:0
09.1919 г., в Попово: "Ураган" (Поп) - "Христо Ботев" (Рз) 2:0
12.10.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0
06.11.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Английски военен клуб на Британския окупационен корпус" (Англия) 3:0
1920 г., в Русе: "Дунав" (Рс) - СМСО (немски и белгийски работници от Захарната фабрика) 4:3
1920 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Пд) 1:0
1920 г., в Плевен: "Скобелев" (Пл) - "Сила" (ЧБ) 4:1
1920 г., в Габрово: "Ото" (Гб) - "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2:2
1920 г., във Велико Търново: "Младежки спортен клуб" (ВТ) - "Ото" (Гб) 2:1
22.03.1921 г., в Бяла Слатина: "Атлантик" (БС) - "Орел 19" (Ох) 1:3
29.03.1921 г., в Оряхово: "Орел 19" (Ох) - "Атлантик" (БС) 0:2
24.06.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пз) 1:3
10.07.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Ботев" (Пз) 4:2
26.07.1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 3:2
08.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Сф) 0:6
1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:1
14.09.1921 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Победа" (Пд) 3:2
15.09.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Победа" (Пд) 1:2
16.10.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:9
04.1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Екип Нягра" /"Черният тим"/ (Сс) 2:0
04.1922 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:11
05.1922 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 2:0
1922 г., в Дупница: "Левски" (Дп) - "Моцион"(Кн) 2:0
1922 г., в Пловдив: "Рекорд" (Пд) - "Левски" (Сф) 6:0
1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 4:0
1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Триколор" (Букурещ, Румъния) 2:0
1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Кюстенджа" (Румъния) 2:1
1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Макаби" (Букурещ, Румъния) 2:1
1923 г., Финал между шампионите на СБСЛ и СОСЛ, в София: "Левски" (Сф) - "Тича" (Вн) 2:2
28.11.1923 г., Финал за определяне на областен първенец на Пловдивска спортна лига: "Ботев" (Пз) - "Рекорд" (Пд) 2:0

* Отборът на БСО /"Български студентски отбор"/ е предшественик на "Студентски спортен клуб" (София).
** През 1914 г. "Левски" (Сф) играе срещу резервните отбори на "ФК`13" (Сф) и "Славия" (Сф).
През 1916 г. "ФК`13" отново играе с резервите си срещу "Левски".
В мача, игран в началото на 1917 г. между "ФК`13" и "Левски" в състава на "ФК`13" играят предимно по-старите и опитни
футболисти на отбора, от основателите на Футбол клуб "Савата", създаден през 1909 г.


Класиране

Отбор м п р з г.р. т
1. "Славия" (Сф) 14 9 0 5 23-14 18
2. "Левски" (Сф) 16 6 1 9 26-60 13
3. "Ботев" (Пд) 7 5 1 1 23-10 11
4. "Тича" (Вн) 7 4 2 1 18-20 10
5. "ФК`13" (Сф) 5 3 0 2 37-6 6
6. "Стрела" (Дч) 3 3 0 0 6-2 6
7. "Ботев" (Пз) 7 3 0 4 11-11 6
8. "Сб. отб. на Ст.Загора" (СЗ) 2 2 0 0 5-2 4
9. "Левски" (Пд) 3 2 0 1 3-2 4
10. "Български студентски отбор" 3 1 1 1 13-3 3
11. "Стрела" (Бс) 2 1 1 0 5-4 3
12. "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2 1 1 0 4-3 3
13. "Христо Ботев" (Рз) 1 1 0 1 8-2 2
14. "Атлетик" (Сф) 1 1 0 0 6-0 2
15. "Рекорд" (Пд) 2 1 0 1 6-2 2
16. "Скобелев" (Пл) 1 1 0 0 4-1 2
17. "Левски" (Дп) 1 1 0 0 2-0 2
18. "Дунав" (Рс) 1 1 0 0 4-3 2
19. "Спортист" (Вн) 1 1 0 0 1-0 2
19. ФД "Град Габрово" (Гб) 1 1 0 0 1-0 2
21. "Победа" (Пд) 2 1 0 1 4-4 2
22. "Орел 19" (Ох) 2 1 0 1 3-3 2
22. "Атлантик" (БС) 2 1 0 1 3-3 2
24. "Ураган" (Поп) 2 1 0 1 2-8 2
25. "Свети Августин" (Пд) 1 0 1 0 2-2 1
26. "Ото" (Гб) 2 0 1 1 3-4 1
27. "Клуб футбол"-Матинката (Сф) 1 0 0 1 1-2 0
27. "Спортист" (Сл) 1 0 0 1 1-2 0
27. "Сбор. отбор на Сливен" (Сл) 1 0 0 1 1-2 0
30. "Атлас" (Вн) 1 0 0 1 0-1 0
30. ФД "Град Г. Оряховица" (ГО) 1 0 0 1 0-1 0
32. СК "Слава" (Шн) 1 0 0 1 2-4 0
33. "Студентски спорт клуб" (Сф) 1 0 0 1 1-3 0
33. "Сбор. отбор на Пловдив"(Пд) 1 0 0 1 1-3 0
35. "Моцион" (Кн) 1 0 0 1 0-2 0
35. "Екип Нягра"-Черния тим (Сс) 1 0 0 1 0-2 0
37. "Сила" (ЧБ) 1 0 0 1 1-4 0
38. "Вт. соф. мъж.гимназия" (Сф) 1 0 0 1 0-6 0
39. "Бенковски" (Пз) 3 0 0 3 2-14 0


---------------------------------------------------------------------------------------

Софийско първенство по футбол

Софийското футболно първенство се е провеждало в София от есента на 1921 г. до есента на 1948 г. Първоначално софийските отбори са били обединени в дивизия, наречена Софийска спортна лига — ССЛ.
Софийската спортна лига е създадена официално на 18 май 1921 г. в една от класните стаи на I софийска девическа гимназия в София. Новоизбраното ръководство на ССЛ веднага се заема с организирането на първото столично първенство по футбол, което трябва да започне през септември същата година. Програмата предвижда клубовете да играят по системата всеки срещу всеки в два полусезона - есен 1921 г. и пролет 1922 г. Класирането става по броя на събраните точки - две за победа и една за равенство, а при равни точки се гледа головата разлика. За служебна победа се дават 2 точки, но без допълнителни голове. Въпреки,че спортните клубове освен футбол започват да развиват и други спортове, не се взима решение за организиране на редовни първенства по тях. Водени от ентусиазма си, софийските клубове започват подготовката за първия си шампионат. Тренировките се водят ежедневно, а броят на наречените тогава "пробни мачове" непрекъснато расте. С най-голям интерес се чака пробният мач между сочените за фаворити "Левски" и "Славия". Той се играе на 26 юли 1921 г. и завършва 3:2 за "сините". През август "Левски" получава покана за мач от пловдивския "Ботев". Срещата завършва 6:0 за "сините", въпреки, че ботевци се подсилват с няколко играчи на тамошния "Левски". На 28 август 1921 г. ССЛ открива официално спортния сезон на столицата. Преди да започнат мачовете от футболния шампионат "Славия" и "Бенковски" се обединяват. Първият официален шампионатен мач "Левски" изиграва на 18 септември 1921 г. срещу отбора на "Атлетик" (София), побеждавайки го с 3:1.
Първоначалното намерение първия сезон, в който участват 10 отбора да е на принципа есен-пролет всеки срещу всеки с реванши пропада. Преди началото на пролетния полусезон отборите на "Левски", ФК-13, ОСК "Слава" и "Победа" напускат демонстративно (заради скандал със "Славия" и "Атлетик") първенството и на следващата година сформират Софийския спортен съюз, а отборът на СК "България" се отказва от участие. Така се налага първенството да бъде подновено и вместо полусезон се играе втори сезон само с 5 отбора. В първите два сезона шампион става отбора на "Славия". Поради тези разногласия между клубовете през сезон 1922/23 г. в София съществуват паралелно 2 футболни съюза и съответно се провеждат 2 футболни първенства. Единият съюз е Софийската спортна лига, а другият е Софийския спортен съюз — ССС.
На 12 август 1923 година двата съюза отново се обединяват в общ съюз под името Софийска спортна федерация. През годините обединението на софийските спортни клубове се нарича Софийска спортна федерация — ССФ, Софийска спортна организация — ССО, както и Софийска областна спортна организация — СОСО.
При основаването си през 1921 г. в Софийската спортна лига участват 10 отбора. С увеличаването на броя на отборите в София Софийските футболни дивизии нарастват до 4. През годините до 1948 година броят на отборите в отделните дивизии често се променя, както се променя и броят на дивизиите през съответните години.
Така например през сезон 1921 г. в Софийското футболно първенство участват 10 отбора, а през сезон 1926/27 г. - вече участват 27 отбора, разпределени в 4 дивизии. От сезон 1927/28 година 4-те дивизии са намалени на 3, като броят на отборите, участващи в първенството, е вече 18. През сезон 1932/33 г. броят на отборите отново се увеличава и те са вече 24. Между сезоните 1935/36 г.а и 1938/39 г., с изключение на сезон 1937/38 г., III софийска дивизия е разделена на 2 групи, като броят на отборите, състезаващи се в първенството, варира от 23 до 27 отбора. През сезон 1942/43 г. в Софийското футболно първенство участват рекорден брой отбори - 31, разпределени в 4 дивизии.
След 9 септември 1944 г. броят на софийските футболни отбори рязко намалява. Вследствие на политическите промени в България и по ред други причини, някои от които и финансови, много традиционни софийски футболни клубове престават да съществуват след многобройни и в повечето случаи безсмислени обединения. Така през сезон 1944/1945 г. в първенството участват 14 отбора, разпределени в 2 дивизии. Все пак до сезон 1947/1948 г. броят на отборите леко нараства, като достига до 18 отбора. В последния сезон на Софийското футболно първенство през сезон 1947/1948 г. в София съществуват 3 футболни дивизии.
Футболните отбори, състезаващи се в Софийското футболно първенство, са били наричани „организирани“, и са членували в БНСФ — Българска национална спортна федерация. Същевременно в София са съществували и огромен брой от така наречените „неорганизирани“ футболни отбори, които нямат право да участват в официалното футболно първенство на София. Те не участват в Софийското футболно първенство, но сами си организират турнири и така през онези години в София почти всекидневно се играят официални и неофициални футболни срещи. Ограничаването на броя на организираните отбори се дължи на БНСФ с решение, датиращо от конгрес на организацията в началото на 1930-те год. На конгреса е взето решение, че на 5000 жители в даден град може да съответства само един „организиран“ спортен клуб. Решението е взето поради бързо разрастващия се брой на спортните клубове в София и страната. Така в София са допуснати 24 „организирани“ клуба, а останалите попадат в графата „неорганизирани“.
Победителят в Софийското футболно първенство участва във финалната фаза на турнира на Държавното първенство. Това правило не е валидно единствено през сезоните от 1937/1938 г. до 1939/1940 г. включително, защото тогава поради основаването на Националната футболна дивизия победителят в Софийското футболно първенство е получавал правото на участие в квалификационния турнир за попълване на Националната дивизия.
От сезон 1940/1941 г. класиралите се на първите 3 места в I софийска дивизия участват във финалната фаза на турнира. Във финалната фаза на турнира на Държавното първенство се срещат победителите от всички спортни области на България и играят по елиминационна схема до излъчване на държавен първенец на България.
Много срещи от Софийското футболно първенство са били прекъсвани по различни причини, като впоследствие оставащите минути до края на срещата са били доигравани на друга дата, а понякога дори след няколко месеца. В таблиците през съответните години са взети под внимание датите на доиграване на дадените срещи. Също така често, поради нередовни играчи, много срещи биват контестирани и съответно са присъждани служебни резултати. Не са редки и случаите, когато даден отбор често не се явява на срещите си и освен служебен резултат отборите получават и наказание, като изваждане от дадена дивизия и изключването на съответния отбор от Софийското футболно първенство.

Победители
Победители в отделните дивизиии от 1921 до 1948 година

сезон I Дивизия II Дивизия III Дивизия IV Дивизия
1921 Славия София
1922 Славия София
1922/23 Славия София ХХХ
1923/24 Левски София Спарта София ХХХ
1924/25 Левски София Бенковски София ХХХ ХХХ
1925/26 Славия София Сердика София ОК 25 София Владислав София
1926/27 Славия София Раковски София Владислав София Аспарух София
1927/28 Славия София Плиска София България София Гладстоун София
1928/29 Левски София Шипка София Свобода София ХХХ
1929/30 Славия София Раковски София БГ 30 София ХХХ
1930/31 АС-23 София Борислав София БГ 30 София ХХХ
1931/32 Славия София Раковски София ЖСК София ХХХ
1932/33 Левски София Плиска София Х. Димитър Сф ХХХ
1933/34 Славия София България София Акоах София ХХХ
1934/35 Спортклуб София Раковски София Бежанец София ХХХ
1935/36 Славия София Бенковски София ЖСК София ХХХ
1936/37 Левски София Ботев София График София ХХХ
1937/38 АС-23 София График София Устрем София ХХХ
1938/39 ЖСК София Устрем София Фортуна София ХХХ
1939/40 Ботев София Фортуна София Спортист София ХХХ
1940/41 ФК 13 София Бенковски София Княз Кирил Сф Победа София
1941/42 Левски София Ботев София Спортист София Аспарух София
1942/43 Левски София Спортист София Победа София Полет София
1943/44 АС-23 София Княз Кирил Сф Полет София Ботев Горна Баня
1944/45 Левски София Надежда София ХХХ ХХХ
1945/46 Левски София Средец София ХХХ ХХХ
1946/47 ЖСК София Металик София ХХХ ХХХ
1947/48 Левски София Металик София Продоволственик ХХХ


Източници
• "Футболен алманах София 1921-1948", автор Никола Христов
• "90 години Славия, 2004 г., НКС"


Софийска спортна лига - сезон 1921 г.

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ

    Отбор               м       п       р       з       г.р.     т

1. Славия 9 9 0 0 11-4 18
2. Левски 9 7 1 1 20-4 15
3. Спортклуб 9 6 1 2 17-20 13
4. ФК-13 9 5 2 2 5-9 12
5. Борислав 9 4 2 3 10-10 10
6. ОСК Слава 9 3 1 5 12-11 7
7. Атлетик 9 3 1 5 7-8 7
8. Победа 9 2 1 6 6-9 5
9. Сокол 9 1 1 7 3-16 3
10. България* 9 0 0 9 - 0


* - Отборът на България (София) има 9 служебни загуби.
** - Отборът на Бенковски (София), който предварително е заявил своето участие в лигата се обединява със "Славия" (София) преди началото на първенството.


Софийска спортна лига - сезон 1922 г.

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ

   Отбор                м       п       р       з       г.р.    т

1. Славия 4
2. Спортклуб 4
3. Борислав 4
4. Атлетик 4
5. Сокол 4



Софийски шампионати - сезон 1922/23

В София се играят два отделни шампионата: на ССЛ и на новосформирания Софийски спортен съюз (ССС).

Софийска спортна лига - сезон 1922/23 г.

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ

   Отбор                м       п       р       з       г.р.    т

1. Славия 6
2. Атлетик 6
3. Спортклуб 6
4. Раковски 6
5. Борислав 6
6. Сокол 6
7. България 6



Софийски спортен съюз - сезон 1922/23 г.

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ

   Отбор                м       п       р       з       г.р.     т

1. Левски 8 8 0 0 40-7 16
2. ФК-13 8 6 0 2 27-6 12
3. ОСК Слава 8 3 1 4 13-18 7
4. Жаботински 8 2 1 5 4-25 5
5. Победа 8 0 0 8 4-32 0


* - През септември двете организации ССЛ и ССС се помиряват и обединяват в една обща Софийска спортна федерация (ССФ). За определяне шампион на София се играе допълнителен мач между Левски и Славия на 23.09.1923 г. Побеждава Левски с 3:2.

Софийска спортна федерация - сезон 1923/24 г.

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ

   Отбор                м       п       р        з       г.р.     т

1. Левски 16 12 3 1 69-9 27
2. Славия 16 13 1 2 59-12 27
3. ФК-13 16 9 3 4 33-14 21
4. АС 23 16 9 1 6 31-35 19
5. България 16 8 1 7 26-22 17
6. Раковски 16 5 3 8 16-42 13
7. Борислав 16 5 2 9 22-41 12
8. Спортклуб 16 1 5 10 13-39 7
9. Сокол 16 0 1 15 9-62 1


* - Като шампион на София Левски се класира за крайната фаза за Държавното първенство заедно с първенците от останалите регионални федерации: Черноморец (Бс), Владислав (Вн), Орел (Вр), Кракра (Пк) и Победа (Пд).


Софийска спортна организация - сезон 1924/25 г.

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ - ЕЛИТНА ДИВИЗИЯ

   Отбор                м       п       р       з       г.р.     т

1. Левски 16 13 3 0 70-14 29
2. Славия 15 11 4 0 62-6 26
3. ФК-13 15 10 1 4 53-29 21
4. Раковски 16 8 2 6 33-29 18
5. АС 23 16 7 2 7 32-23 16
6. Спортклуб 16 6 4 6 24-30 16
7. Сокол 14 2 1 11 10-59 5
8. България 15 2 0 13 14-50 4
9. Борислав 15 0 1 14 5-63 1


Забележка: Три от мачовете: Славия - ФК`13 , Борислав - Сокол и Сокол - България не се играят по взаимно съгласие.

* - Мачът от есенния полусезон Левски - Славия завършва 2:1 за Левски с голове на Н. Мутафчиев и К. Мазников. След контестация на Славия арбитражната комисия на ССФ преценява, че първият гол на Левски е бил от офсайд и определя равен резултат 1:1...

** - Като шампион на София Левски играе в крайната фаза на държавното първенство заедно с първенците на другите пет регионални федерации Ботев - Победа 25 (Пд), Владислав (Вн), Левски (Дупница), Орел (Вр) и Асеновец (Сл).

*** - Владислав (Вн) е първият държавен първенец за 1925 г.

---------------------------------------------------------------------------------------

Държавно първенство на България по футбол - сезон 1924 г.

В първото Държавно първенство на България по футбол през сезон 1924 г. се играе по системата директни елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време, а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място. Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.

Участници:

Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.

Северобългарска спортна федерация 1. Владислав (Варна)
Софийска спортна федерация 1. Левски (София)
Приморска спортна федерация 1. Черноморец (Бургас)
Тракийска спортна федерация 1. Победа (Пловдив)
Югозападна спортна федерация 1. Кракра (Перник)
Бдинска спортна федерация 1. Орел (Враца)

1 кръг - (1/4 финали)
Левски (София) - Черноморец (Бургас) 7:0
Орел (Враца) - Кракра (Перник) 1:0
Победа (Пловдив) - почива
Владислав (Варна) - почива

2 кръг - 1/2 финали
Победа (Пловдив) - Орел (Враца) 5:0
Владислав (Варна) - Левски (София) 0:0*

Финалист: Победа (Пловдив)

* Мачът е игран без допълнително време поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да играе на следващия ден
отново в София и настоява преиграването да е във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие
дава възможност мачът да се преиграе във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият
разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена.



Държавно първенство на България по футбол - сезон 1925 г.

Във второто Държавно първенство на България по футбол през сезон 1925 г., както и в първото се играе по системата на директните елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време, а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място. Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.

Участници:

Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.

Северобългарска спортна федерация 1. Владислав (Варна)
Софийска спортна федерация 1. Левски (София)
Приморска спортна федерация 1. Асеновец (Сливен)
Тракийска спортна федерация 1. БП 25 /Бенковски-Победа 25/ (Пловдив)
Югозападна спортна федерация 1. Левски (Дупница)
Бдинска спортна федерация 1. Орел (Враца)

1 кръг - (1/4 финали)
Левски (Дупница) - Орел (Враца) 5:0
Владислав (Варна) - Асеновец (Сливен) 3:0 служ.
Левски (София) - почива
БП 25 (Пловдив) - почива

2 кръг - 1/2 финали
Владислав (Варна) - Левски (Дупница) 4:0
БП 25 (Пловдив) - Левски (София) 0:4*

Финал

30 август 1925, гр. София
Левски (София) 0:2 Владислав (Варна)

Голмайстори:
* 1:0 Петър Иванов (Левски (София)) - автогол;
* 2:0 Егон Терцета (Владислав (Варна)).

Държавен първенец
Владислав (Варна): Здравко Янакиев, Кирил Денев, Борис Ставрев, К. Христов, Георги Георгиев, Генчо Христов,
Димитър Димитриев, Егон Терцета (капитан), Ср. Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов.


---------------------------------------------------------------------------------------

Ето ви и малко информация за отборите на Тича (Варна) и Владислав (Варна).


Тича (Варна) - 1992

Години, преименования и обединения:
1992 - Тича (Варна)
1995 - Порт-Тича
1996 - Порт 93
1997 - Порт-Автотрейд
1998 - Порт
1999 - Феърплей-Порт
2001 - Феърплей
2004/05 - отбора фалира
2005-07 - не участва
2007/08 - Феникси (не случайно се казва така, наследява отборите на Тича, Порт и Феърплей, играе мачовете си на ст. "Корабостроител" в кв. Аспарухово, където преди играеше "Феърплей-Порт")

Класирания:
1992/93 Четвърта дивизия - Тича - 1 място
1993/94 Варненска "В" ФГ - Тича - 6 място
1994/95 СИ "В" РФГ - Тича - 5 място
1995/96 СИ "В" РФГ - Порт-Тича - 2 място
1996/97 СИ "В" РФГ - Порт 93 - 2 място
1997/98 "Б" ПФГ - Порт-Автотрейд - 14 място
1998/99 "А" ОФГ Порт - 2 място; СИ "В" РФГ - Феърплей - 6 място
1999/00 СИ "В" РФГ - Феърплей-Порт - 2 място
2000/01 СИ "В" РФГ - Феърплей-Порт - 3 място
2001/02 СИ "В" РФГ - Феърплей - 4 място
2002/03 СИ "В" РФГ - Феърплей - 3 място
2003/04 СИ "В" РФГ - Феърплей - 11 място
2004/05 СИ "В" РФГ - Феърплей - 18 място, прекратява участието си
2005/06 - не участва
2006/07 - не участва
2007/08 "А" ОФГ - Феникси - 14 място
2008/09 "А" ОФГ С - Феникси - 7 място
2009/10 "Б" ОФГ - Феникси - 1 място


Владислав (Варна) - 2001

Години, преименования и обединения:
22.08.2001 - Владислав (Варна)
2002 - Вихър-Владислав (Вълчи дол)
2003/04 - отбора фалира
2004-09 - не участва
2009/10 - Владислав (Варна)

Класирания:
2001/02 "Б" ОФГ - Владислав (Варна) - 1 място; "А" ОФГ - Вихър (Вълчи дол) - 1 място
2002/03 СИ "В" РФГ - Вихър-Владислав (Варна/Вълчи дол) - 1 място
2003/04 СИ "В" РФГ - Вихър-Владислав (Вълчи дол) - 16 място
, прекратява участието си
2004/05 - не участва
2005/06 - не участва
2006/07 - не участва
2007/08 - не участва
2008/09 - не участва
2009/10 "А" ОФГ - Владислав (Варна) - 2 място

---------------------------------------------------------------------------------------

Витяз (Варна), Шипченски сокол (Варна), Спартак (Варна)

През 1916 г. около училище "Априлов" група младежи се увличат по футболната игра, започват редовно да играят мачове помежду си и постепенно започва създаването на отбор и избистрянето на неговия титулярен състав, което се оказва не толкова лесна задача. На следващата година те основават футболен отбор, който наричат "Витяз". Не след дълго възниква идеята за създаването на спортен клуб. Тя се реализира на учредително събрание, състояло се на 28 август 1918 г. под открито небе - край къщата на баба Анка (фамилията и не е запомнена в паметта на участниците). Къщата се е намирала на ул. Отец Паисий, където се пресича с ул. Бр. Миладинови. Дълго се спори какво да бъде името на новия клуб. Тогава малкият Милан Георгиев, застанал малко встрани, вдига високо крило на сокол, което е намерил на идване, и предлага клуба да носи името на гордата птица. Всички се съгласяват и клубът е наречен "Сокол". Избран е и първият председател - Нягол Колев, ученик от Мъжката гимназия, по-късно станал учител. Между членовете на първия управителен съвет са: Георги Казаков (секретар), Димитър Заимов, Антон Костов, Ради Марков, Лев Хаджиантонов и др. Приема се устав на клуба. Няколко дни по-късно членовете на ръководството в окръжното управление и регистрират клуба. Там обаче, им отказват да регистрират клуба под това име, тъй като по това време във Варна името на ловното дружество също е Сокол, а законът не позволява две дружества да носят еднакви имена. Тогава е решено клубът да носи името "Български сокол". Първият футболен отбор на "Български сокол" е в състав: Димитър Стаматов (Хаяра), Иван Петров, Гунчо Георгиев, Никола Ковачев (Янко Марков), Ради Марков (капитан), Димитър Чафкаров, Антон Костов, Нягол Колев, Георги Вълчев (Норгото), Кирил Мирчев (Дудула), Михаил Тунчев, Георги Станев. Цветовете на екипа са синьо и бяло и остават непроменени и до днес. Територията на клуба обхваща района около училище "Васил Априлов" до "Корекчийската махала", която се простира на Северозапад от ул. Отец Паисий. "Български Сокол" е един от бедните квартални клубове на Варна и материално отстъпва на водещите в това отношение "Тича" и "Владислав". Футболният тим обаче бързо укрепва и започва да се представя успешно на мачовете си.

На 30 януари 1924 г. "Български сокол" се обединява със спортен клуб "Шипка", който е основан междувременно през 1920 г. На събранието в Трета гимназия "Св. Кирил" (сега Икономическия техникум), обединеният спортен клуб приема името "Шипченски сокол". За председател на Управителния съвет е избран холандския търговец Дирк Бронз (но за кратко време). Ето как тогавашния градски ежедневник "Варненска поща" в броя си от 01.02.1924 г. отбелязва събитието: "На 30 януари т.г. в Трета прогимназия се състоя събрание на спортните клубове "Сокол" и "Шипка", в което единодушно решиха двата клуба да се слеят в едно и да се образува нов спортен клуб под названието "Шипченски Сокол". В същото събрание се избра ново настоятелство, а именно: председател - Дирк Бронз, подпредседатели - Петър Николов и Георги Казаков, секретар Д. Дончев, касиер Габровски и домакин Узунов."

Постепенно тимът се утвърждава сред най-силните отбори във Варна по това време. Сред футболистите, наричани още тогава с много любов от запалянковците "соколи", с най-успешни изяви е нападателя Михаил Тунчев. През 1925 г. той е поканен в националния отбор и така става първият национал на клуба.
Няколко години по-късно започва възходът на "Шипченски сокол". През сезона 1928/29г. отборът печели за първи път първенството на Варна и се включва в Държавното първенство, където се класира на трето място.
В първият кръг той отстранява "Хан Омуртаг" (Шумен) с резултат 5:0 като домакин. Във втория - отново на варненски терен е преодолян "Раковски" (Русе). През този шампионат полуфинали няма. По регламент столичният "Левски" се класира от втория кръг направо на финала. Соколите се срещат с "Ботев" (Пловдив) в мач за определяне на другият финалист. Двубоят е в Пловдив и домакините печелят с 3:1, и "Шипченски сокол" печели третото място. Две години по-късно 1930/31 г. соколите отново са първенци на Варна. Всички срещи от държавното първенство се провеждат в София. В първия си мач варненци се срещат с предишния си противник "Ботев" (Пловдив). Този път победители са те с 1:0. Във втория кръг "Шипченски сокол" категорично надиграва "България"(Хасково) с 5:1 и за пръв път се класира за финала. Там негов съперник е софийският АС`23, един от най-добрите отбори в страната по това време. На 13.09.1931 г. на игрище "Юнак" в столицата се провежда един оспорван мач . Петнайсетина минути преди края соколите водят с 2:1 след голове на Иван Найденов и Александър Коев. Тогава състезателя на АС`23 Б. Габровски при нарушение счупва крака на Георги Пармаков от "Шипченски сокол". Варненци настояват рефера да отстрани виновника и двата отбора да продължат мача с по 10 души (тогава смените още не са въведени в правилата на играта). Съдията Чумпалов решава да остави Габровски на терена. В отговор, в знак на протест варненци напускат терена. Публиката освирква арбитъра и домакините. Мачът е прекратен и за победител е обявен АС`23 . Купата обаче не се връчва. Въпреки, че не е победен "Шипченски сокол" остава на второ място. След края на срещата зрителите столичани бурно аплодират варненските футболисти. Няколко месеца по-късно "Шипченски сокол" е сполетян от голямо нещастие - Жечо Тунчев, най - добрият играч на отбора , наричан "перлата на футболна Варна", се разболява от неизлечимата тогава туберкулоза. През януари 1932 г. той умира едва 21 годишен. Варна се разделя с най - талантливия си и перспективен играч. Огромна е мъката на неговите близки, на съотборниците и привържениците на отбора. В първият официален мач след безвременната трагична смърт на Жечо Тунчев, съперник на "Шипченски сокол" е силният тим на "Владислав" (Варна). Двата отбора са основните претенденти за първото място във Варненска област, а изхода от двубоя до голяма степен решава по нататъшната борба. Преди срещата целият отбор на "Шипченски сокол" се покланя на гроба на своя незабравим приятел и съотборник. Там момчетата се заклеват да победят "Владислав". В знак на почит към паметта на Жечо те решават да имат в негово лице един невидим "играч" - да излязат срещу съперника с 10 души. Тази среща е своеобразен паметник и остава в историята на българският футбол. Десетицата на соколите се стреми към победата с всички сили и успява - разгромява "Владислав" с 5:1. По-нататък са преодолени и другите конкуренти на тима и "Шипченски сокол" печели първото място на Варненска област. В първият кръг на държавното първенство соколите побеждават във Варна отбора на "Хан Омуртаг" (Шумен) с 6:2. След това като гости на "Левски" (Русе) извоюват нова победа с 2:0. На полуфинала "Шипченски сокол " отстранява плевенския "Победа - 26" с резултат 4:1 и отново се класира за финала.

Шампионите. На 18.09.1932 г. на игрище "АС`23" в София съперник на варненци е столичният "Славия". В състава на софиянци са шестима национални състезатели , между които Димитър Байкушев, Никола Стайков, Велчо Стоянов и Пенко Рафаилов. В отбора на домакините е и един от най-добрите играчи на София - Димитър Манолов (Боянската мечка), също бивш национал. Пред над 10 000 зрители "Шипченски сокол" се представя в състав: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев. Иван Найденов и Руси Булашев. Още в 12 мин. След комбинация с Илия Булашев, Иван Найденов с точен удар открива резултата - 1:0 за варненци. През второто полувреме Славия изравнява с гол на Н. Стайков в 63 мин. До края на мача и двата отбора пропускат изгодни положения за гол и срещата завършва наравно - 1:1. Следват две продължения от по 15 мин. Първото завършва без гол. През второто 8 мин. преди края, при една атака на "Шипченски сокол", Райко Димов пробива отдясно и подава на централния нападател Илия Булашев, който се освобождава от защитниците на противника и бележи победният гол - 2:1. "Шипченски сокол" става държавен първенец и носител на Царската купа. След срещата варненци са бурно аплодирани от присъстващите зрители. Импровизираната манифестация от игрището до хотела спира градското движение, победителите са носени на ръце. Във Варна е организирано тържествено посрещане на държавните първенци. Няколко хиляди варненци се стичат на гарата да приветстват въодушевено отбора на "Шипченски сокол" за шампионската титла. Военният оркестър и възторжените възгласи огласят отрано гаровият площад. Влакът пристига окичен с цветя и сини знамена. Купата е прикрепена отпред на локомотива заедно с надпис: "Шипченски сокол" - носител на купата на Н.В. царя и държавен първенец. Сред посрещачите настъпва неописуема радост, която прелива в манифестация. Най-отпред е капитана на тима Борис Нейков с купата в ръце, повел многобройните ликуващи варненци по централните улици. През следващия сезон "Шипченски сокол" се представя отлично на градското първенство и отново е първенец. В първият кръг на държавното първенство варненският отбор като домакин побеждава с 3:0 "Чардафон"(Габрово). Според регламента "Шипченски сокол" прескача вторият кръг и направо се класира за полуфинала. В Русе като гост отстранява местния "Напредък" с 4:1 и за трети пореден път се класира за финала. На 03.10.1933 г. на игрището на "АС`23" съперник на соколите е "Левски" (София). До 36 мин. домакините водят с 2:0, когато Илия Булашев намалява на 2:1. През второто полувреме "Левски" вкарва и трети гол. Мачът завършва 3:1 и "Шипченски сокол" остава втори в държавното първенство. Три поредни години тимът на "Шипченски сокол" играе финал за държавно първенство. Два пъти е вицешампион - 1931 и 1933 г., а през 1932 г. печели шампионската титла. Такова постижение няма нито един друг отбор в първенствата преди Втората световна война. Заслугата е преди всичко на великолепния тим, с който разполага "Шипченски сокол" по това време. Най-изявените играчи са нападателите Жечо Тунчев, Илия Булашев, Александър Коев (Железния), Иван Найденов (Найденката), защитника Борис Нейков - капитан на отбора, вратаря Здравко Янакиев и др.

През 1945 г. "Шипченски сокол" се обединява с други два варненски клуба - "Левски" и "Радецки". "Левски" е основан през 1926 г. (след обединяването на "Атлант" - основан 1920 г. и "Юпитер" основан 1919 г.). "Радецки" е създаден през 1926 г. и носи заслужено прозвището "фабрика за играчи", тъй като в него израстват много млади талантливи футболисти. Обединението на трите клуба - "Шипченски сокол", "Левски" и "Радецки" става на 18.03.1945 г. в училище "Св. Методий", което се е намирало зад Централна поща (училището в момента не съществува). Прието е името "Спартак". Капитан на отбора е Кирил Павлов - Кинко. През периода 1945 - 1948 г. "Спартак" (Варна) три пъти достига до полуфинал в държавното първенство. Няма друг отбор извън столицата, успял да постигне това.

Успехи:
Шампион - 1932
Носител на Купата на България: по това време официалното й наименование е Купа на царя - 1932 г. (в качеството си на държавен първенец).
5 пъти първенец на ВОСО (Варненската окръжна спортна област): 1928/29, 1930/31, 1931/32, 1932/33 и 1943/44 г.
2 пъти носител на Купата “Варна”: 1927 и 1929

Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор White_Lion (минаващ)
Публикувано09.09.10 04:53



"Клуб на Матинката", "Клуб Футбол" (Матинката), "Атлетик" (София)

През есента на 1908 г. в района на Докторската градина е сформиран отбор, който става известен като "Клуб на Матинката", по името на най-популярния футболист в него – Иван Матинчев, който е един от основоположниците на организирания спорт в България. През 1910 г. Иван Матинчев и Благой Балъкчиев, който е възпитаник на "Роберт колеж" в Цариград основават физкултурен клуб "Клуб Футбол". През 1913 г. "Клуб Футбол" и още няколко по-малки отбора се обединяват и на учредителното събрание, в което дейно участие взимат Зл. Жечков, Чоки Момчилов, Братя Сърмаджиеви, Ив. Иванов и Братя Нинови създават спортен клуб "Клуб Футбол Атлетик". За да бъде официално създаден е необходима юридическа регистрация. Уставът на клуба е утвърден в съда през 1914 г. Игрището на Атлетик се е намирало на мястото на Ректората на СУ, наричало се е "Атлетик парк", по-късно "АС-23". Отборът е играел с жълто-черни екипи. След войната, през пролетта на 1919 г., "Клуб Футбол Атлетик" и една група от дейци и активни членове на "Славия" се обединяват под името "Атлетик". В групата на Славия личаха имената на А. Атанасов (Аго), П. Грозданов, В. Тошков (Бънето), Ф. Михайлов и др. Така създадения клуб "Атлетик" получава за игрище мястото, на което се е намирало игрище "Левски", т. е. терена, на който се е намирал стадион "Юнак". Тук "Атлетик" още преди Първата световна война е изразходвал над 4000 златни лева за подравняване на мястото. През 1923 г. на временото игрище на "Атлетик" предстояло да започне строежа на ректората на Държавния университет. След големия си възход през 1919-1920 г. клубът преживявал криза, поради заминаването на най-активните му членове за чужбина. По това време между двата най-близки съседи ОСК "Слава" и "Атлетик" съществувало спортно съперничество, в което се влагали страсти и се изразходвали безсмислено сили и средства. Това, както и безизходното положение на "Атлетик", чиито постъпки пред общината да получи пак мястото си в Борисовата градина (игрище "Левски") не дали резултат, принудило по-събудените членове на двата клуба да се замислят за обединение, като се използва хубавото място в Борисовата градина, отпуснато за игрище на ОСК "Слава". "Атлетик" участвал в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922 г., както и през следващата 1923 г., когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига, в която участва "Атлетик", и Софийски спортен съюз. Обединението с ОСК "Слава" става факт през октомври 1923 г. Новообразуваният клуб бил наречен "АС`23" /"Атлетик Слава 1923"/.

----------------------------------------------------------------------------------

АС`23

Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС '23, по правописа от преди 1945 г. Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923-1944 г. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23 Арена“ в Борисовата градина. Прозвището на клуба е "асистите".
Клубните цветове са били бяло и черно, а емблемата — изправен хералдически надясно черен лъв.

История
Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОСК (основан 1919 г.), Слава (осн. 1916 г., София) и Атлетик (осн. 1914 г. в София под името "Атлетик клуб", който се обединил след I св.в. с "Оборище" под името "Атлетик") след няколкодневни преговори на ръководствата. Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23. Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.



Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказана огромна финансова помощ от организацията Бранник. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.


Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г[1]. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.

Стадион
Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

Успехи
* Шампион на България (1931)
* Носител на Националната купа (1931, 1941)
* Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г.,но тогава с ранг на Втора дивизия/.
* Носител на купата на столичната община - "Улпия Сердика" през 1933 г.

Единственият български клуб постигал двуцифрена победа над Левски - на 22 януари 1939 г., в среща от турнира за Коледната купа на вестник „Спорт“, АС-23 разгромява сините с 11:4 на игрище Левски. Интересен е фактът, че най-голямата си загуба отборът претърпява именно от Левски - 12:3 в контролна среща на 26 август 1928 г.

----------------------------------------------------------------------------------

Футбол Клуб "Савата", ФК`13 (София)

„ФК`13“ („Футбол Клуб 1913“) е софийско футболно сдружение, съществувало в периода 1913-1944 г.

В началото на XX век популярността на играта "футбол" расте сред младежите. Млади българчета продължават средното си образование в лицея "Галатасарай" и "Роберт колеж" в Истанбул, където играят футбол и дори са инициатори за създаването на клуб в лицея - отбора на "Галатасарай" (Турция). През лятната ваканция на учебната 1908-1909 г. учещите се в лицея български младежи се завръщат в София и продължават футболните си занимания. Игрите им в някои махали на столицата се следят с интерес от местните момчета, които се увличат по футбола, познат им елементарно от дружествата на "Юнак". Назрява идеята за организирано спортуване. Така лицеистите създават свое дружество. По инициатива на Сава Киров е създаден "Футбол Клуб" (по негово име наричан "Савата") през лятото на 1909 г. - началото на организирания футбол у нас.

През 1913 г. на базата на Футбол клуб "Савата" е създаден ФК`13 /"Футбол Клуб 1913"/. Използвал е стадион „Юнак“, който е бил собственост на клуба и на съюз „Юнак“. Екип на отбора: червено-черни фланелки, черни гащета.

Клубът съществува до 3 октомври 1944 г., когато е обединен с „Раковски“ под името „Раковски ФК“. През 1947 г. отборът се обединява с ФК „Юнак“ и футболните клубове на МВР под името "Спартак".

Успехи:
Двукратен носител на Националната купа (Царската купа) — 1938 и 1940 г.

----------------------------------------------------------------------------------

"Раковски" (София)

"Раковски" е футболен отбор от град София, съществувал в периода 1910-1944 г.

Футболен клуб "Раковски" е основан през 1910 г. в квартал Лозенец. Той е бил четвъртият софийски отбор. В началото на 1911 г. е проведено учредително събрание, определени са клубните цветове и е избран титулярен състав. Успява да се регистрира юридически през 1913 г. "Раковски" е четирикратен победител във II Софийска дивизия през сезони 1926/27, 1929/30, 1931/32 и 1934/35 г. Най-доброто му постижение в I Софийска дивизия (Първенство на ССО - Елитна дивизия) е 4 място през сезон 1924/25 г.

През 1943 г. "Раковски" се обединява с отбора на "Родина" (Лозенец) под името "Раковски-Родина 43" (Лозенец). Клубът съществува до 3 октомври 1944 г., когато е обединен с ФК`13 (София) под името „Раковски-ФК“. През 1947 г. отборът се обединява с ФК „Юнак“ и футболните клубове на МВР под името "Спартак".

----------------------------------------------------------------------------------

"Левски" (София)

Спортен клуб "Васил Левски" (София) е основан на 10 май 1911 г. от група ученици на II мъжка софийска гимназия* (в др. източници са посочвани 6-та прогимназия „Тодор Минков", както и Седма софийска мъжка прогимназия, в момента в официалния сайт на отбора пише "Идеята за създаването на "Левски" датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България - Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство."), като основният практикуван вид спорт е бил футболът. Наименованието на клуба в памет на Апостола на свободата Васил Левски е предложено от един от основателите му Борис Василев (Боркиша). Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. Все пак на 24 май 1914 г. мечтата е осъществена и клубът е регистриран официално. Затова тази дата се смята и за рождения му ден, въпреки че на едно от най-старите му знамена и на един пощенски плик стои другата година - 1911. Учредителното събрание се състои в местността Могилката в центъра на столицата София. Там днес има паметник, който напомня за бележитото събитие. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива "Левски" се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно "сините" се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. - и със знаме. На първият си официален мач през 1914 г. Левски губи от столичния ФК`13 с 0:2. Данните за срещите по това време са оскъдни и информация за тях се черпи предимно от дневника, който водят ръководителите на отбора. Година по-късно там фигурира първият мач със "Славия" - 0:1. Той бележи началото на съперничеството между двата тима, което днес е известно като най-старото столично дерби. Днес то обаче остава в сянка на това с ЦСКА. Битката между "сините" и "армейския" клуб е оценена в цял свят като една от най-свирепите и непримиримите. "Левски" може да се похвали с разгроми - 7:1, 7:2, 6:3, 5:0 и 5:2 над вечния си съперник.
През 1921 се организира Софийска Спортна Лига (ССЛ), като СФК "Левски" е съучредител на лигата и се състезава с нови екипи - сини фланелки и бели гащета. Новоизбраното ръководство на ССЛ веднага се заема с организирането на първото столично първенство по футбол, което трябва да започне през септември същата година. Програмата предвижда клубовете да играят по системата всеки срещу всеки в два полусезона - есен 1921 г. и пролет 1922 г. Класирането става по броя на събраните точки - две за победа и една за равенство, а при равни точки се гледа головата разлика. За служебна победа се дават 2 точки, но без допълнителни голове. Въпреки,че спортните клубове освен футбол започват да развиват и други спортове, не се взима решение за организиране на редовни първенства по тях. Водени от ентусиазма си, софийските клубове започват подготовката за първия си шампионат. Тренировките се водят ежедневно, а броят на наречените тогава "пробни мачове" непрекъснато расте. С най-голям интерес се чака пробният мач между сочените за фаворити "Левски" и "Славия". Той се играе на 26 юли 1921 г. и завършва 3:2 за "сините". През август "Левски" получава покана за мач от пловдивския "Ботев". Срещата завършва 6:0 за "сините", въпреки, че ботевци се подсилват с няколко играчи на тамошния "Левски". На 28 август 1921 г. ССЛ открива официално спортния сезон на столицата. Първият официален шампионатен мач "Левски" изиграва на 18 септември 1921 г. срещу отбора на "Атлетик" (София), побеждавайки го с 3:1. Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на 4 от отборите("Левски", ФК-13, ОСК "Слава" и "Победа"), заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на "Славия" и "Атлетик". Следващия сезон, 1922/23, заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори плюс "Жаботински" формират отделна лига - Софийски спортен съюз (ССС), като "Левски" печели всичките си мачове в него и става първенец. В другата лига, ССЛ, победител е "Славия". През септември 1923 двете организации се помиряват и решават да определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС. Мачът "Левски" - "Славия" се състои на 23.09.1923 г., а "Левски" побеждава драматично с 3:2. Държавно първенство все още не се играе. Следват две години, в които "Левски" е безапелационен първенец на Софийската спортна федерация (обединението на ССЛ и ССС), и като представител на Софийската в държавното първенство, създадено 1924 г., достига финал през 1925 г., който губи от Владислав (Вн) с 2:0. През следващите 3 години "Славия" печели софийската титла и представя ССДФ в държавното първенство. През 1929 г. "Левски" отново достига финал на държавното първенство, след като е спечелил СОСО (наследник на ССФ), но пак губи, този път от Ботев (Пд) с 1:0. Интересен факт за този период от историята на отбора е че "Левски" е първият клуб, който осигурява социално играчите си. Това става след като през 1929 г. 12 футболисти на "Левски" проявяват финансови и социални претенции, при което са извадени от отбора и не играят в пролетния дял на софийското и финалната фаза на държавното първенство. След продължителни преговори през лятото на 1929 г. се стига до компромис. Ръководството на "Левски" застрахова 19 свои футболисти срещу инциденти по време на мач или тренировки. По това реме "Левски" изиграва и първите си международни мачове - загуба 0:1 от Галиполи (Истанбул) и победа над Кубан (Истанбул) с 6:0. През 20-те години изявен голмайстор за сините е Ас. Пешев.

През 20-те години на 20 век (1922 г.) се изработва и първата значка на клуба, която е по проект на Минчо Качулев. През това деситилетие "Левски" се сдобива и спървия си марш. Той е по текст на Д. Симидов и музика на Христо Маников и е създаден през 1924 г. През 30-те години "Левски" печели първата си държавна титла. Това става през сезона 1932/33 г., когато сините печелят СОСО (столичното първенство) с цели 5 точки преднина пред "АС-23", а по пътя към така желаната шампионска купа отстраняват безапелационно отборите на Ботев (Враца) с 6:0, Борислав (Кюстендил) с 9:1, Ботев (Ямбол) с 4:2 и на финала "Шипченски сокол" (Варна) с 3:1. Голмайстор на отбора е Асен Пешев с впечатляващите 27 гола. Втората титла на синия тим идва в сезона 1936/37, когато "Левски" печели Софийското първенство само по голова разлика пред "ФК`13", а на финала на държавното първенство постига равенство 0:0 и победа 3:0 срещу съименика си от Русе. Треньор на отбора е К. Йовович, а лидерите - Ас. Панчев, Н. Димитров и голмайстора на отбора Г. Андрейчев. Следващия сезон, 1937/38 по решение на БНСФ и със съгласието на всички областни спортни федерации се създава общонационална футболна дивизия от 10 отбора. "Левски" не се представя на ниво този сезон и завършва едва на 7-мо място. За историята на "Левски" в периода 1930-1939 г. е редно да се спомене турнето, което отбора провежда през 1936 г. в Източна Прусия (Германия), Прибалтика и Полша. По това време (1938 г.) е създадено и първото знаме на отбора. От лицевата страна то представлява разделен по диагонала на две половини, жълта и червена, правоъгълник. В ъглите са буквите БНСФ, а в средата е значката на отбора, оградена с лавров венец. На обратната страна на знамето е изписано "Чрез спорта за Родината"!
В началото на 40-те години във военна обстановка "Левски" успява да вземе първият си дубъл - шампионска титла плюс Царската купа на страната през 1942 г., като на финала на Държавното първенство побеждава в два мача "Македония" (Скопие) с 2:0 и 1:0. Във финала на Царската купа "Левски" побеждава "Спортклуб" (Пд) с 3:1. През есента на 1944 г. се извършва реорганизация на спортните клубове. Извършени са редица преименования и обединения на отборите, като "Левски" е обединен с "Княз Кирил", който преди това е преименован на "Пощенски спортен клуб" (ПСК). Новото име на отбора е "ПСК Левски". Въпреки тези промени следват нови успехи на "Левски" през следващите години - отбора е шампион за 1946-та, 1947-ма и 1949-та година и носител на Купата на Съветската Армия за 1946, 1947 и 1949 г., когато победата е постигната след 3 мача (общо 330 минути игра) с вечния враг ЦСКА.
След дубъла през 1949 г. ФК "Левски" е преименуван в Динамо" с решение на ЦК на БКП и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. По-късно, през 1957 г. името на отбора е върнато.

Успехи:
В своята история Левски е спечелил 73 клубни купи и 46 пъти се е класирал на второ място:
* Национално първенство
Шампион на България (26 пъти): 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Второ място (28 пъти): 1925, 1929, 1940, 1943, 1948, 1956, 1958, 1960, 1961, 1964, 1966, 1969, 1971, 1972, 1975, 1976, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1992, 1996, 1999, 2003, 2004, 2005, 2008
Трето място (8 пъти): 1951, 1957, 1959, 1962, 1967, 1978, 1980, 2010
* Национална купа
Носител (26 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007
Финалист (9 пъти): 1953, 1965, 1969, 1974, 1985, 1987, 1988, 1996, 1997
* Дубъл
Златен дубъл (13 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1970, 1977, 1979, 1984, 1994, 2000, 2002, 2007
* Суперкупа на България
Носител (3 пъти): 2005, 2007, 2009
Финалист (1 път): 2006
* Първенство на София
Първо място (11 пъти): 1923, 1924, 1925, 1929, 1933, 1937, 1942, 1943, 1945, 1946, 1948
Второ място (7 пъти): 1922, 1926, 1927, 1928, 1931, 1932, 1947
Трето място (2 пъти): 1930, 1944
* Купа на Съветската армия (когато вече не е национална купа)
Носител (3 пъти): 1984, 1987, 1988
* Купа Улпия Сердика
Носител (4 пъти): 1926, 1930, 1931, 1932
Финалист (1 път): 1928
* Европейски клубни турнири
Купа на Носителите на Купи (1/4-финал - 3 пъти): 1970, 1977, 1987
Купа на УЕФА (1/4-финал - 2 пъти): 1976, 2006
Шампионска лига (класиране в групите - 1 път): 2007

----------------------------------------------------------------------------------

"Левски" (Пловдив) *, "Локомотив" (Пловдив)

Отборът на "Васил Левски" (Пловдив) е основан от колежани и преподаватели в Пловдивската мъжка гимназия през 1911 г. Регистрира се официално през 1913 г. В следващите години изиграва няколко мача срещу тогавашните пловдивски отбори - "Еклер", "Гауп", "Победа" и др. През май и юни 1919 г. "Левски" (Пловдив) на два пъти побеждава "Ботев" (Пазарджик) като гост с 2:1 и 1:0. ФК "Левски" съществува самостоятелно до края на 1923 г. когато се обединява с ФК "Рекорд" (осн. 1921 г.) под името "Тракийска слава". През 1927 г. "Тракийска слава" /"Левски"/ (Пловдив) става първенец на Пловдивската окръжна спортна област, но Държавното първенство не се провежда. Въпреки провала на първенството са проведени приятелски мачове между отборите победители. В София е постигната победа над "Славия" (София) с 3:2. В Пловдив е разгромен "Владислав" (Варна) с 6:2. През 1928 г. "Тракийска слава" се обединява с БП-25 /"Бенковски-Победа-25"/ под името "Левски". Същата година "Левски" отново е първенец на областта. В Държавното първенство играе на полуфинал със "Славия" (София), но губи с 0:4 в София. През 1941 г. "Левски" завършва на второ място в Южнобългарската футболна дивизия, даващо право на участие в Държавното първенство. В първият кръг "Левски" отстранява "Хаджиславчев" (Павликени) побеждавайки като домакин с 4:1 и губейки като гост с 0:1. Във втория кръг "Левски" много трудно успява да отстрани силния по онова време отбор на "Цар Крум" (Бяла Слатина) след три мача. Първият мач се играе в Бяла Слатина и завършва наравно, реванша в Пловдив също завършва наравно 2:2 в редовното време, но съдията не дава допълнително време. Третият мач се играе отново в Пловдив и завършва с ново равенство - 1:1 с допълнително време, в което "Левски" надделява. "Цар Крум" обаче оспорват резултата заради недаването на допълнително време във втория мач и претендират, че третия е трябвало да се играе на неутрален терен. Последното не е ясно регламентирано в тогавашните правилници и решение не е взето и напред продължава "Левски". На полуфинала "Левски" губи на два пъти от своя стар противник от 1928 г. "Славия" (София) с 0:3 и 0:2, с това "Левски" завършва на трето място, защото ЖСК (София) директно се класира на финала. През 1943 г. "Левски" отново става победител на Пловдивската спортна област. В първият кръг на Държавното първенство "Левски" почива и директно се класира за втория, в който отстранява ЖСК (Скопие) след победи с 3:1 и 2:1. На четвъртфинала "Левски" разгромява с 6:1 ЖСК (Русе) в Пловдив, на реванша ЖСК (Русе) побеждава с 3:1, но с общ резултат 7:4 "Левски" продължава напред. На полуфинала "Левски" (Пловдив) губи от "Левски" (София) с 1:3 в София и 0:2 в Пловдив. През 1944 г. "Левски" се обединява с ЖСК (води началото си от 1935г., когато се създава футболен клуб на пловдивските железничари - КПЖ. Същият този клуб е в основата на учредения през следващата година Железничарски спортен клуб) под името ЖСК-Левски. На 27.12.1945 г. физкултурното дружество е преименувано на "Локомотив" и е основан нов "милиционерски" клуб СК "Левски" (неофициално е наследник на стария). Този клуб веднага още през същата 1945 г. се обединява с НФД "Септември" под името НФД "Левски". През 1947 г. НФД "Левски" достига до полуфинал на Републиканското първенство след победи на осминафинала над "Локомотив" (Стара Загора) с 2:1, на четвъртфинала над "Бенковски" (Видин) с 2:1 и губи на полуфинала от "Левски" (София) с 0:4 и 2:5. На 15.10.1947 г. следва ново сливане, този път с НФД "Ударник" под името "Левски-Ударник". След месец на 15.11.1947 г. клуба променя името си на "Спартак", което е запазено и до днес. Следователно отборът на "Рекорд" (осн. 1921 г.) е предшественик на "Спартак", а старият отбор на "Левски" от периодите 1911-1923 г. и 1928-1944 г. е най-ранния от предшествениците на "Локомотив" (Пловдив). Другият СК "Левски" от периода 1945-1947 г. също е предшественик на "Спартак". "Локомотив" (Пловдив) е наследник и на следните отбори: "Хоментмен" (осн. 1918 г.), "Караджа" (осн. 1922 г.), "Петър Парчевич" (осн. 1923 г.), "Атлетик" (осн. 1924 г.), "Спортклуб" (обединение на "Караджа" и "Атлетик" осн. 1924 г.), "Шант" (осн. 1929 г.), ЖСК (осн. 1935-36 г.), "ЖСК-Левски" (осн. 1944 г.), "Ереван" (обединение на "Хоментмен" и "Шант", осн. 1945 г.), "СП-45" /"Спортклуб-Парчевич-45", обединение на "Спортклуб", "Петър Парчевич" и влелия се "Ереван"), "Петър Ченгелов" (осн. 1945 г.), "Славия" (осн. 1946 г.), "Славия-Ченгелов" (обединение на "Славия" и "Петър Ченгелов", осн. 1946 г., през 1949 г. връща името си "Славия"), ДСО "Торпедо" (първоначално ДСО "Енергия", обединение на "Локомотив" и "Славия" осн. 1949 г.). През 1951 г. ДСО "Торпедо" се разделя на ДСО "Локомотив" и ДСО "Торпедо" /целият отбор на Славия (Пловдив)/. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС "Локомотив" (Пловдив) били прелети ДСО "Торпедо" и ДСО "Септември". Приключвайки с организационните трансформации, нека представим футболната биография на този клуб, като тръгнем от годината, в която бяхме спрели – 1948 г. От нея, та до 1955 г. (след 1951 г. вече под името Локомотив (Пловдив)) отборът се състезавал в елитната футболна група. През 1953 г. делял 3-4 място по голова разлика, а през 1954 г. бил най-високо класиралият се извънстоличен тим. В турнира за Купата "Локомотив" достигал на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).
Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. "Локомотив" (Пд) отпаднал в „Б“ РФГ. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”. Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достигнал до финал за Купата – 1960 г. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завърнал в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. спечелил за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. тимът бил вицешампион, а през следващото първенство отново спечелил бронз. През 1971 г. изиграл петия си финал за Купата.

----------------------------------------------------------------------------------

"Любен Каравелов" (София), "Спортклуб" (София)

Един от най-старите отбори в София бил кръстен на българския поет, писател и революционер Любен Каравелов. Отборът бил основан на 3 октомври 1912 г. в кв. Баталова воденица (сега кв. Сердика). Първоначално бил квартален отбор, но през 1914 г. бил официално регистриран и станал секция на "Славия" (София). През 1919 г. на базата на сектора "Любен Каравелов" е основан отбора на "Спортклуб" (София). На 19.09.1920 г. след обединение с "Мусала" (кв. Баталова воденица, осн. 1927 г.) и "Славейков" (Чаир махала, осн. 1918 г.) отбора става самостоятелен спортен клуб под името "Спортклуб" (София). Районът на клуба е обхващал пространството около Министерството на земеделието и в района на гара “Сердика” в София, обхващайки пространството между булевард “Владайска река” (сега булевард “Инж. Иван Иванов”), булевард “Вардар” (сега не съществува в тази си част), улица “Охридско езеро” и улица “Камен Андреев” в София. Канцеларията на клуба се е намирала на улица “Морава” 2 (сега улица “Българска морава”) в София.
Нарицателното име на "Спортклуб" (София) е било “моравите”.
Игрище “Спортклуб” се е намирало в квартал “Еврейски герен” (сега квартал “Зона Б-5”), в близост до гара “Сердика” в София. Точното месторазположение на игрището е било между улица “Морава” (сега улица “Българска морава”) и улица “Д-р Георги Златарев” (сега улица “Партений Нишавски”), срещу сградата на Пожарната команда в София. От южната страна на игрище “Спортклуб” е минавала железопътната линия към гара “Сердика” в София. Игрище “Спортклуб” е изградено през 20-те години на миналия век на място, което преди строежа на игрището е било мочурище, ползвано предимно за изхвърлянето на отпадъците в западната част на град София. Игрището е било заобиколено с ограда и не е разполагало с трибуни, като е било с капацитет за около 5000 зрители. На игрище “Спортклуб” се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. В края на 40-те години на миналия век игрището е разрушено, но не напълно, като част от игрище “Спортклуб” все още съществува. Сега на това място в София се намира база на Министерството на просветата. Обединения На 21.06.1942 година отборът на Спортклуб София се обединява с отбора на Средец София под името Общински Спортклуб Средец София. През месец август 1942 година отборът на Спортклуб Средец София се обединява с отбора на Хоментмен София под името Спортклуб Средец София. Спортклуб София съществува до 05.11.1944 година, когато на обединително събрание, състояло се в салона на дружество “Добродетел”, отборът на Спортклуб София е обединен с отборите на Сокол София и Възраждане София под името "Септември" (София).
Клубните цветове на "Спортклуб" (София) са били лилаво и бяло.

Успехи:
Държавно първенство на България: 1935 (Победител)
Държавна купа на България: 1938 (1 кръг - Предварителна фаза - София)
Софийско първенство: I Софийска дивизия: 1935 (Победител)
II Софийска дивизия: 1941 (II място)
Купа “Улпия Сердика”: 1926 (Полуфинал), 1928 (Полуфинал), 1935 (Полуфинал)
Участие в Софийското футболно първенство: I Софийска дивизия: 1922 - 1940 (19 сезона) II Софийска дивизия: 1941 - 1944 (4 сезона) Между сезоните 1943 - 1944 година участва в първенството обединен с отбора на "Средец".

----------------------------------------------------------------------------------

Диана (Варна)
Варненският "Червен тим" е основан на 18.05.1919, преименуван при разтурване на Варненската комуна в Диана, обединява се с Тича (около 1924 г.).

----------------------------------------------------------------------------------

СК "България" (София)

1.Предтечата на футбола и спорта в кв. „Иван Вазов” е старият СК България, основан на 18 юни 1915 г. и учреден повторно през 1919 година. Това е единственият организиран спортен клуб в този квартал, наричан от софийските футболни запалянковци „зелените”.
2.Когато Столична община през 1924 година започва да раздава общински терени на спортните клубове за направа на игрища за временно ползване, на СК България е отреден парцела на днешния стадион „Раковски”.
Това игрище е било стопанисвано и поддържано единствено и само от СК „България”.
3. По силата на чл. 21 от ЗМС (ЗФВБМ) от 1931 година всички игрища, раздадени от СГО през 1924 г. и по късно, ползвани по предназначение, като са полагани съответните грижи за тях от спортните клубове, десет и повече години, се отдават за постоянно.
4. В последващите години след смяната на политическата система през септември 1944 г. в България са наложени насилствени обединения с цел окрупяване на спортните клубове. Къде със съгласието на своите членове, къде против тяхната воля.
На 4 януари 1945 СК България (кв. „Иван Вазов”) заедно със СК Бежанец (кв. „Лагера”, осн. 1923 г.) се вливат към СК Славия, ведно с цялото си клубно имущество и клубни игрища.

---------------------------------------------------------------------------------------

СК "Шипка" (София)

Прозвище: шипченци, небесносините
Шипка е футболен клуб от град София, съществувал в периода 1923 - 1945. През годините е посил следните цветове : зелено-бяло райе, изцяло в небесно синьо, бели фланелки и червени гащета, небесносини фланелки и черни гащета.

История:
Създаден е на 2 май 1923 след обединение на отборите на Победа (Кюлюците) (основан 1919) и Мефисто (основан 1920). Първото име на отбора е Спарта. На 7 октомври 1924 г. с разрешение на съюза на опълченците в България приема името Шипка. Всички ветерани участвали в Руско-турската освободителна война са провъзгласени за почетни членове на СК Шипка. През август 1926 се обединява със Славейков (София) под името Шипка `26. През 1938 взема бронзовите медали в държавното първенство, а следващата година печели царската купа. На 7 април 1942 г. се обединява с График (София) като Шипка-График.

В началото на 1944 се обединява с Победа (София) под името Шипка-Победа. Престава да съществува през 1944 след като е обединен в Чавдар с елитните столични отбори на АС`23 и Цар Борис III.

Успехи:

* Купа „Улпия Сердика“ през 1937 г.
* Бронзов медалист в Държавното първенство през 1938 г.
* Носител на Царска купа за 1939 г.

---------------------------------------------------------------------------------------

В-к „Трибуна”, Пловдив, 14 юли 1935 г. (брой, посветен на Пловдивски Спортклуб):
От Еклер до Спортклуб

През 1913г. в източната част на Пловдив се появи първата спортна дружина рекрутирана предимно от ученици, под името „Еклер”. В тая част на града, спорта, а по-специално футбола, по онова време бе за първи път демонстриран. „Еклер”, редом със съвременниците си тогава „Левски”, „Гауп”, „Спартак” и „Ботев”, премина през редица изпитания и през последната война, когато много от членовете му бяха призовани да изпълнят своя дълг към Отечеството, изживя заедно с поменатите свои събратя един дълъг мъртъв период, след който други, по-млади и по-разпалени последователи на спорта, под ново знаме и под нови имена, станаха доброволно пионери на спортното дело, което раснеше и крепнеше.

Успокоена, след свършека на войната младежта навлезе в културни пътища. Идеята за спорта намери много привърженици. Навред в празните дворищни места се издигнаха спортни уреди, където младите каляваха сили и дух, а в полето отекваха ударите на любимата топка, по която в луд устрем тичаха младежи, без сами да знаят, че с това браздят пътищата на нова култура. В кратко време броят на спортните организации се увеличи, като даже невръстни юноши и деца, у които усетът и желанието към обществен живот едва беше пробуден под магическото влияние на спорта, образуваха спортни дружества.

„Еклер” през 1919г. се преименова на „Светкавица”, а до нея изникнаха множество съседи: „Помпей”, „Свобода”, „Херкулес”, „Вихър”, „България”, „Слава”, „Спорт”, „Съгласие”, „Сириус”, „Юнак”, „Защита” и др.

Спорта вече все повече и повече се налагаше като една необходимост, макар че в много обществени среди се гледаше на него без симпатии и проявите му се таксуваха като нещо безсмислено и безцелно. Това убеждение, обаче, по-късно се разсея; възрастните проявиха интерес към делото на младите, вникнаха в него и вече посетили едно състезание, те биваха спечелени за каузата на младите и започваха да пълнят игрищата. Българският спорт, под влиянието на европейския такъв, се видоизмени, организира се, осмисли се и начерта новите идейни насоки на спортната младеж. Едностранчивостта постепенно се премахваше. Всяка организация си постави за цел физически и нравствен издиг на своите членове и издигна високо общия лозунг: „Чрез спорта за Родината!”.

През 1922 г. първата колективна организация, обособила се под името „Спортна лига”, а отпосле Федерация, наложи нови норми на живот в спортните организации. Така по силата на обстоятелствата всред съществующите тогава клубове в Пловдив започна една негласна реорганизация, имаща за цел създаване на силни клубове. В източната част на града безбройните малки единици се асимилираха в нови формации с по-стабилни сили; така се образуваха федеративните клубове: „Атлетик”, „Караджа”, „Кубрат” и „Любен Каравелов”.

Тези федеративни клубове в периода на своето съществувание дадоха упорити усилия за въздигане и регистрираха успехи, достойни за адмирация. С течение на времето, обаче, условията, всред които се развиваха клубовете, се измениха. Местата за спортуване, поради интензивното разрастване на града, бързо се заляха със строежи. Това наложи сливания между някои клубове. Това сливане стана и в източната част на града между клубовете „Атлетик” и „Караджа”, обявено тържествено на 26.VІІ.1926 год. в салона на читалище „Иван Вазов”, под името „Спортклуб”.

Новият клуб, мобилизирал повече сили под своето знаме, с уверени стъпки закрачи към възход. Доколко е имал резултатна дейност същия клуб, сведочат следните бегло нахвърлени данни: игрище, пригодно за спортуване и за публика, поддържано с един голям по своите размери наем; реализирани бюджети до 120 000 лева; най-добре организирани числено и в постижения дамски тимове; юношески тимове; превъзходни атлетически тимове, взели множество награди в състезания; квартален клуб-читалня, удобно голямо помещение с множество книги, достъпно за всички; народен университет, от чиято катедра са говорили пред пловдивската публика най-видните български общественици и учени; коледни елхи с подаръци за бедни деца и пр. – нещо, което правеше чест на „Спортклуб” и което никой местен клуб не бе постигнал.

С изключение на „Любен Каравелов”, който се асимилира при „Кубрат”, до 1928 год., освен „Спортклуб”, в тая част на града са водили интензивен живот също клубовете „Кубрат” и „Хоментмен”, а особено първия, който е бил и първенец на гр. Пловдив. Обаче, през пролетта на 1928 год. настъпва един обрат на нещата. Катастрофалното земетресение през тая година, което хвърли в ужас населението на почти цяла Южна България и превърна жилищата му в развалини, нанесе съкрушителен удар върху живота на клубовете „Кубрат” и „Спортклуб”. Игрищата на тия два клуба станаха убежище на избягали от своите домове граждани, чийто живот бе застрашен от природната стихия и последните се затвърдиха за дълго време, по дори и до днес, да живеят по игрищата, построили „временни” и трайни сгради.

---------------------------------------------------------------------------------------

Владислав (Варна)

Хронология:
На 3 април 1916 е образувано махленско спортно-туристическо дружество "Напред".
След 1 година - през 1917 - се преименува на СК "Развитие" и става колективен член на "Тича", заедно с "Надежда", "Слава" и "Юнион".
Следва ново преименуване на “Гранит”. На 01.05.1921 г., "Гранит" се отказва от колективно членство и се прекръства на “Владислав”.

История 1916-1945
На 3 април 1916 във Варна се основава спортно-туристическо дружество "Напред", в което основната дисциплина е футболът. Година след това то приема името Спортен клуб "Развитие", но понеже по същото време съществува и културно-просветно дружество "Развитие", се преименува в "Гранит". Известно време той е колективен член на "Тича". Футболният тим приема официалният си спортен екип: зелени фланелки и бели гащета. По-късно на фланелките за емблема ще бъде поставена четирилистна детелина.
На 1 май 1921 "Гранит" се отказва от колективното си членство и се преименува в Спортен клуб "Владислав". Този футболен тим е комплектуван от даровити и технични футболисти, които имат високи цели. Още през 1923 името на "Владислав" става популярно в страната с първата му среща в чужбина. "Виктория" (Кюстенджа) изпитва силата на владиславци, които с лекота му бележат 2 гола. Убедително е участието на "Владислав" и в първото първенство на Варна и Варненската спортна област, което печели. Превъзходството си доказва и през върховите 1924, 1925, 1926, 1927, 1928, 1930, 1934, 1937 и 1941.
През 1925 г. Владислав става първият шампион на България по футбол.
Най-големият международен успех на Владислав е спечелването на международен турнир в Букурещ, Румъния. На финала на този шампионски турнир варненският Владислав побеждава с 2:1 шампиона на Италия Ювентус, след като преди това е победил и шампиона на Румъния. По това време такива турнири са били еквивалентни на сегашните ШЛ и УЕФА, където шампионите на различните страни са мерили сили помежду си.

През 1945 г. клубът престава да съществува след обединение със СК Тича, като новият клуб е наречен ТВ-45 (Тича-Владислав-45) Варна.

Славните години:
Шампион през 1925 и 1926
Вратари: Здравко Янакиев, Димитър Абаджиев
Защитници: Петър Христов, Борис Ставрев, Любен Минев
Халфове: Георги Георгиев, Иван Булгаков, Генчо Христов, Славчо Димитров, Кирил Денев
Нападатели: Алекси Алексиев, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Борис Камбуров, Кръстьо Петров, Егон Терцета-капитан
ст.треньор: Ернест Мург-(Франция)
Шампион през 1934
Вратар: Жечо Петков
Защитници: Панайот Георгиев, Цеко Димитров, Иван Моканов
Халфове: Никола Калдаръмов, Асен Мянков, Венко Димитриев, Оник Христамян
Нападатели: Стефан Боранов, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Любен Загорски, Евтим Филев
ст.треньор: Алекси Алексиев

Успехи:
Шампион - 1925, 1926, 1934
Носител на Националната купа - 1925, 1926, 1934.
Вицешампион - 1928, 1930, 1938, 1939
Трето място в шампионата - 1937

---------------------------------------------------------------------------------------

Забележка:

* За "Левски" (Пловдив) съществува и втора хипотеза, че преди Втората световна война в града е имало два отбора с това име, както е имало и два различни отбора с името Спортклуб (Спортклуб-осн.1924, обединил се няколко месеца по-късно със Слава под името Кубрат-осн.1924 и другия е Спортклуб-осн.1926).

- Първият е небесносиният "Васил Левски", основан от колежани и преподаватели в Пловдивската мъжка гимназия през 1911 г., а втория е "Левски" (Пд) основан през 1920 г. от отцепили се от "Ботев" играчи.

- По-старият отбор не е прекъсвал своето съществуване (само през войните е спирал временно дейността си) и в края на 1944 г. се е обединил с ЖСК (Пд) под името "ЖСК-Левски".

- По-новият "Левски" през 1923 г. се е обединил с "Рекорд" (осн. 1921 г.) под името "Тракийска слава". През 1928 г. "Тракийска слава" се обединява с "БП-25" /"Бенковски-Победа-1925"/ под името "Левски".

- През 1927 г. по-старият клуб става първенец на Пловдивската спортна област.

- През 1945 г. по-новият клуб се обединява с НФД "Септември" при МВР (осн. 1944) под името НФД "Левски".

- На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане, този път с НФД Ударник под името Левски-Ударник.

- След месец следва нова промяна в името на футболния клуб. Новото име е "Спартак" - утвърдено на 15 ноември 1947 г. и запазено до днес.

Редактирано от White_Lion, на 01.01.11 20:09.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: luri fin]  
Автор Дeaн (непознат)
Публикувано09.09.10 11:24





През есента на 1907 г. във Варна се сформира отборът на "Атлас", съставен от предимно от гръцки младежи, но са участвали и няколко български юноши. В началото на следващата година отбора е регистриран като футболен клуб, но през 1910-11 г. той спира дейността си. Непосредствено след него през пролетта на 1909 г. в морския град възниква кварталният спортен клуб "Спортист", развиващ дейност в района на улица "Деремахлеси" (днешната улица "Стефан Стамболов"). Основоположници на това дружество са синовете на опълченеца Тончо Витанов - Васил и Стефан Тончеви, Никола Ницов, Кирчо Ангелов, Боян Попов, Никола Попов и завършилият Цариградския лицей Стефан Данчев, който едновременно е играч и треньор на отбора. Интересни са срещите между "Спортист" и "Атлас" - истински пропагандатори на футболната игра. Отборът на "Спортист" се оформя като градски представител в срещи с чуждоземни футболисти от различни войскови части и корабни екипажи. Варненци вече набират и самочувствие, че сполучливо са усвоили футболното майсторство. Двата отбора играят мач помежду си през 1910 г., който е спечелен от "Спортист" с 1:0. На 3 март 1912 г. с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил е основан варненският клон на ЮТС (Юношески туристически съюз) с името "Галата". Година по-късно на 16 март 1913 г. (според някои това е официалната дата на основаването) след обединение с няколко по-малки отбора (между които и остатъците от "Атлас") се преименува на СК "Река Тича", за да носи българско име. На 24 май 1914 г. след присъединяването на "Спортист", СК "Река Тича" се преобразува в ученическо спортно-туристическо дружество и в него за пръв път се сформира футболен клуб. Естествено както всяко начало и това е било трудно. Запленените от играта е трябвало да се преборят с безразличието и скептицизмът на властите и закостенялото общество към новата игра. Започнали са да внасят топки и екипировка, за да докажат, че футболът не е временно увлечение на малцина варненци, а е бъдеще за милиони българи! В този период на утвърждаване на футболът във Варна се откроява името на Стефан Тончев. Той е човекът който за пръв път съставя печатно указание за правилата на футбола! Ст. Тончев загива на Добруджанския фронт през Първата световна война (1916). През 1919 г. СК "Тича" издава книгата "Футболът-правилник и наставления". Правилникът е преведен от английски от Никола Ницов, а наставленията са написани приживе от Стефан Тончев. През 1914 г. от Париж са пратени футболни топки, специални обувки и предпазители. Това е първата по-голяма пратка от спортни стоки за България. На 6.12.1915 г. е играна срещата между "Тича" и 21-ви Померански полк (Германия), която завършва наравно 4:4. Показателни са първите сблъсъци на тичанци със столичните футболисти. През 1919 г. първото гостуване на "Левски" е ознаменувано с първа победа - 4:1. Същата участ сполетява и "Славия" - 3:0. Варненци побеждават и в реванша като гости на "Славия" с 1:0. Срещата им с "Левски" се осуетява поради забрана на столичния градоначалник, понеже в същия ден има протестен митинг срещу Ньойския договор. Това начало на победи над софиянци ще продължат не само тичанци, но и следващите ги владиславци и соколци.
На 21 януари 1919 г. ученическото спортно-туристическо дружество "Река Тича" се преименува на спортен клуб "Тича", и приема за официални цветове на екипа си червен и бял, гордее се с марша си, текстът на който е написан от председателя му Никола Ницов. В 1920 г. се появява списание "Тича", което е с разнообразна тематика в туризма и различните спортове, рецензии за книги, оценки за проявите. В него се прокарва и идеята за създаване на единно ръководство на спортните клубове в България. Така варненци стават първите сторонници на футбола не само в клубовете, но и в национален мащаб. През 1923 г. "Тича" печели специалната купа побеждавайки "Победа" (Плевен) с 9:0 и "Преслав" с 5:1.
През същата година "Тича" се обединява с клона си СК "Шипка", регистрира се и граждански с утвърден устав. Успехите на "Тича" продължават. През 1925 г. тичанци печелят Купата на Букурещ - първият спортен трофей завоюван за нашата страна зад граница. Официалните международни срещи на "Тича" му отреждат първо място сред варненските тимове. Футболисти от Румъния, Египет, Сърбия и др. са изпитвали мощта на тичанци и са се възхищавали от футболното им умение!
Никола Люцканов, като централен нападател е с 4 участия в националния тим и 2 гола в периода до 1927 г. А Боян Бянов е първия провинциалист участник в олимпийския тим през 1924 г. В националния отбор за мача срещу Румъния участват само варненци с изключение на един от "Левски" (София). Успехите на "Тича" следват една закономерност за да се стигне до върха. След утвърждаването на клуба като вицешампион на страната за 1935 и 1936 г. идва създаването на националната футболна дивизия. В двата полусезона 1937/38 г. тичанци се изявяват като най-силния футболен тим.
Независимо че се играе с разменно гостуване, случва се така че последният мач между "Тича" и "Владислав" трябва да реши въпроса за държавен шампион! И двата варненски тима са се откъснали от софиянци и са недостижими. На "Тича" е необходим равен резултат, докато за "Владислав" само победа. На 31 юли 1938 г. Колодрума е препълнен. Мачът завършва 0:0 и "Тича" е новият държавен първенец! През 1939 г. хегемонията на варненските тимове продължава, като "Владислав" е отново втори, а "Тича" - трети. Не трябва да отминем факта че "Тича" започва да издава първия спортен вестник вън от София - в-к "Провинциален спорт"!
В този период на големи успехи на "Тича" назрява въпросът за построяване на собствено игрище. Председателят на клуба Владимир Чакъров е в основата на тази инициатива, а стотици почитатели на "Тича" дават доброволния си труд за изграждането на игрището.
През 1945 г. СК "Тича" се обединява с другия голям отбор на Варна до Втората световна война и най-силен местен съперник - "Владислав".
Двата спортни клуба "Тича" и "Владислав" решават да обединят усилията си за възраждането на варненския футбол. Новото дружество е с име "Тича-Владислав-45".
През 1947 г. настъпва ново обединение с "Приморец", и дружеството приема името "ТВП". На следващата година преминава към военните и се преименува в "Ботев", и в първенството 1948/49 заема 6-то място, а нападателят Н. Недев е голмайстор на страната с 11 гола. Следва кризисен период, по причина че ЦДНВ Сф отпада от "А" група и се закриват военните организации. Варненският "Ботев" отива в окръжна група. Угрозата да се разбие отбора е налице. Съблазнителни предложения от софийски и провинциални тимове са отправени към най-добрите варненски играчи. Те обаче остават верни на дружеството и града си и възтановяват членството си в "А" група.
"Ботевци" бързо се аклиматизират в групата, демонстрират техничен футбол и успешно противодействат на софийските отбори. Израз на тези постижения е третото призово място през 1953 г.
През тези години на въстановяване на варненския футбол, потомък на "Тича" и "Владислав", изтъкнати играчи са: Димитър Стефанов, Младен Джуров, Иван Дервентски, Тодор Николов, Стоил Лилов, Георги Радев, Георги Димитров, Христо Конаков, Илия Апостолов, Панайот Желязков, Тодор Терзистоев, Анастас Конаков, Мильо Боров. Михаил Рачев.
Следват години на укрепване на "Ботев", но и сезони на колебания, за да дойде периодът след 1962/63 г.
След периода на доброволните спортни организации през 1957 г. е създадено Физкултурно дружество "Черно море", което през 1959 г. се обединява с "Ботев" (Вн) под името АСК "Черно море". Треньорът Иван Моканов съумява да състави стабилен отбор, в който титулярите са постоянни, както с играта си, така и с любовта си към дружеството. Във Варна гостуват силни чуждестранни отбори, с които "Черно море" мери сили, набира опит и увереност. А когато им връща визитата доказва, че варненският футбол е във възход.
Незабравима е победата през 1966 г. над "Аякс" с 3:1, в който младият Кройф вече показва изключителното си майсторство.
Много състезатели от това черноморско поколение биха намерили достойно място в различните национални отбори, ако бяха наблюдавани по-често от София. А може би им е липсвало и онова дързано самочувствие на предшествениците на "Владислав" и "Тича". Националната фланелка са
обличали Ив. Иванов, Н. Димитров, Здр. Митев, Ст. Богомилов, Д. Георгиев, други стигнаха до разширения състав.
Следват години на къртовска работа в областта на детско-юношеския футбол, който ражда талантливи състезатели, достойни да заместят предшествениците си. Успехите са в републиканските първенства, където отборите на децата, юноши младша и старша възраст са редовни участници във финалната фаза. Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини: “Вашаш” и “Ференцварош” - Будапеща, “Рапид” - Букурещ, “Спарта” - Прага, “Шефийлд Уензди”, “Бешикташ”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” - Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”. Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов и Димитър Димитров извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.
През 1982 г. Черно море записва първо участие в официален международен турнири,след като участва в лятната надпревара Интертото.
Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен, стабилизира позициите му в българския футбол.
Наименования
* ТВ-45 (1945-1947)
* ТВП (1947) (Тича-Владислав-Приморец)
* Ботев (1948-1949)
* Ботев при ВМС (1949-1950)
* ВМС (1950-1955)(Военноморските сили)
* ДНА Варна (Дом на Народната Армия)
* СКНА (1956-1957)
* АСК Ботев Варна (1957-1959)
* АСК Черно море (1959-1969)
* ФСФД "Черно море" (1969-1985)(Флотско-Студентско Физкултурно Дружество)
* "Черно море" (от 1985 насам)

Екипите
Клубната емблема е в синьо и бяло, но като Тича в периода 1920-1945 отбора играе с неизменните си червено-бели фланелки. През 1919 екипът на "Тича" е бил фланелки-половината в лилаво, а другата половина в кремаво, бежови-гащета и черни чорапи.
През 60-те екипът е зелени фланелки с бели ръкави и бели гащета, или чисто зелени фланелки и бели гащета. Зелено-белите цветове са приети като наследство от стария варненски клуб Владислав.
През 70-те отборът е в чисто зелен спортен екип.
За първи път зелено-бели хоризонтални райета на фланелките се появяват през 1982 г. за мача с белгийския Стандарт (Лиеж) от турнира "Интертото".
В отделни периоди Черно море играе в различни екипи - изцяло бели, или бели фланелки със зелени гащета, или червени екипи, или синьо-бели фланелки и черни гащета, зелено-бели вертикални райета, синьо-бели хоризонтални райета.

Велики мачове

* 1925 г. - Черно Море - Ювентус 2:1(Финал за Купа Букурещ,първия аналог на КЕШ)
* 1962 г. - Черно море - Динамо Киев 1:1
* 1965 г. - Черно море - Спарта Прага 4:3
* 1965 г. - Черно море - Шефилд Уензди 2:1
* 1965 г. - Черно море - Дарби Каунти 1:0
* 1966 г. - Черно море - Аякс 3:1
* 1966 г. - Нотингам - Черно море 0:1
* 1966 г. - Ковънтри - Черно море 1:1
* 1967 г. - Щутгарт - Черно море 0:0
* 1967 г. - Айнтрахт - Черно море 2:2
* 1968 г. - Вердер - Черно море 1:1
* 1969 г. - Япония - Черно море 0:0
* 1969 г. - Япония - Черно море 1:4
* 1969 г. - Япония - Черно море 0:1
* 2003 г. - ЦСКА - Черно Море 1:2
* 2008 г. - Щутгарт - Черно море 2:2
* 2008 г. -Черно Море - Спартак Варна 5:0
* 2009 г. - Черно море - Локомотив (София) 4:2
* 2009 г. - Черно море-Левски 4:1

Успехи:
* 4 пъти Шампион на България - 1925, 1926 и 1934 (Като "Владислав") - 1938 (като "Тича")
* 6 пъти Вицешампион - 1928, 1930, 1938 и 1939 (като "Владислав") - 1935, 1936 (като "Тича")
* 3 място в "А" група -1937(като Владислав), 1939(като "Тича"), 1953 и 2009 година.
* 4 място в "А" група - 1969 и 1982 година.
* Носител на Царската купа - 1925, 1926, 1934 (като Владислав)
* Финалист за Царската купа през 1935 и 1936 г.(като Тича)
* Финалист за Националната купа - 2006 и 2008 година.
* Финалист за Купата на Съветската армия - 1985 и 1988 година.

Редактирано от Дeaн, на 15.09.10 23:39.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Stamёn]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано09.09.10 13:11



"Футбол клуб" (Шумен), "Преслава", "Слава", "Сокол", "Хан Омуртаг", "Панайот Волов", "Шумен"

Първият футболен клуб в Шумен е основаният през 1913 г. "Футбол клуб". Година по-късно той се преименува на "Преслава". Вероятно в този прериод се формират още много махленски клубове, за които днес няма никаква информация. Но в тези години се полага началото на организирания футбол в Шумен. През 1916 г. е основан и футболен клуб "Слава". По време на Балканските войни и Първата световна война футболния живот в Шумен, а и в цяла България замира. През 1917 г. на Колодрума във Варна се провежда първата междуградска футболна среща в България - "Тича" (Варна) - "Слава" (Шумен) 4:2. Участието на шуменски отбор в този паметен за българскaта футболна история момент показва значимостта и ролята на Шумен в популяризирането на играта у нас. През 1926 г. в третото издание на финалите на Държавното първенство за пръв път се появява шуменски отбор. Основаният през 1925 г. ФК "Сокол" (Шумен) разгромява в първия кръг като домакин "Слава" (Велико Търново) с 6:0. Това е и първият официален мач на отбор от Шумен останал в аналите на българския футбол. Във втория кръг "Сокол" отстъпва с 0:1 като гост на "Левски" (Русе) и отпада от надпреварата. Първите наистина силни и стабилни шуменски отбори се появяват през 1929 г. — "Хан Омуртаг" и "Панайот Волов". През 1935 г. футболистите на "Панайот Волов" достигат до полуфинал на Държавното първенство, където губят с 0:1 от станалия в последствие шампион "Спортклуб". На 22 октомври 1944 г. възобновява своята дейност Ботев (1931 г.). Възстановен е и Родина (1942 г.), който скоро е слят с "Ботев". На 31 октомври 1945 г. "Ботев", заедно с "Юнак", формират физкултурно дружество "Ботев-Юнак", което на 25 юни 1946 г. е обединено с "Панайот Волов" под името ЮБВ ("Юнак-Ботев-Волов"). През 1947 г. то е преименувано на "Панайот Волов", след като към него е присъединено местното колоездачно и мото дружество. През 50-те и 60-те години на 20-ти век в града функционират голям брой футболни клубове — "Спартак", ДНА, "Ударник", "Строител", "Панайот Волов" и др. През 1957 г. футболния талант се обединява зад едно име — ФК "Панайот Волов". Отборът на няколко пъти е на крачка от промоцията в "А" група, но успява да стори това чак през сезон 1972/73 г., но завършва на последното място и се завръща в „Б“ РФГ. През сезон 1982/83 г., вече под името ФК "Шумен", отборът отново достига до „А“ РФГ. Отборът се представя добре и завършва 11-ти, но от БФС решават, че не може да допуснат "Славия" (отборът, заемащ 14-то място) да изпадне в „Б“ РФГ, и затова се разиграват плейофи за оставане в елита, в които ФК "Шумен" губи. Големите успехи на отбора тепърва предстоят — през сезон 1993/94 г. отборът отново достига до елита, като завършва на 4-то място в крайното класиране. Тази позиция дава право за участие в турнира за Купата на УЕФА. За съжаление лъвовете изненадващо губят от смятания за аутсайдер "Анортозис" (Кипър) — 0:1 и 1:2 — и отпадат от по-нататъшната надпревара. През сезоните 1998/99 г. и 1999/00 г. ФК Шумен отново играе в „А“ РФГ, но скоро след това фалира.

Нова история
През лятото на 2001 г. се извършва обединение на фалиралия ФК "Шумен" и "Юнак Шумен" и новосъздадения ФК "Шумен 2001" започва сезона в Североизточна „В“ група, завършвайки на второ място през 2 поредни сезона. През 2002 г. футболистите на клуба играят бараж за влизане в „Б“ група, но губят с 0:2 от "Янтра" (Габрово). Габровци обаче нямат финансовата възможност да играят в „Б“ РФГ и затова отборът на "Шумен" най-сетне успява да постигне желания успех. През сезон 2003/04 г. лъвовете завършват на 9-то място в крайното класиране, a през сезон 2004/05 г. повтарят същото класиране, но правят няколко запомнящи се мача, нанасяйки и единствената загуба на пловдивския "Ботев" като домакин - 1:4. Сезон 2005/06 г. започва изключително добре за отбора и след есенната част на първенството шуменци се намират на четвърто място в групата, само на 3 точки от втория "Марица". През пролетта отбора губи форма и насочва вниманието си към турнира за Купата на България, където достига полуфинал, който губи от "Черно море" с 2:1 след продължения. Лъвовете завършват сезона на седмо място след редица изпуснати шансове за завоюване на второто място, даващо право на бараж за влизане в "А" група.
Сезон 2006/07 също започва с невероятен есенен дял, през който даже "Шумен" става водач за няколко кръга, но е последван от неудовлетворителен пролетен дял, където поради пет поредни загуби, нелепи равенства и неочаквани загуби, отбора се спуска до седмото място, където и завършва. От сезон 2007/08, отбора връща старото си име - ПФК "Панайот Волов" (Шумен), а от ръководството съобщават, че новата цел пред тима е класиране във висшата дивизия до 2 сезона. Въпреки това лъвовете не могат да намерят формата си и в средата на сезона се борят за оцеляване, като само силното им представяне през пролетта им помага да стигнат до 9-то място в крайното класиране и да запазят професионалния си статут.

Успехи:

* 3 място в Държавното първенство (1935)
* 4 място в "А" група (сезон 1993/94)
* 7 участия в "А" група
* 2 пъти шампион на "Б" група - сезони 1971/72 и 1982/83
* 2 пъти полуфиналист за купата на България (1957, 2006)
* едно участие в турнира за купата на УЕФА (сезон 1993/94)

_______________________________________________________________________

"Спортист" (Сливен), "Хаджи Димитър" (Сливен), "Сливен"

През 1914 г. ученици под ръководството на Коста Кисьов учредяват първия в Сливен футболен клуб. Наричат го "Спортист". Първите две години са за обиграване. Първият междуградски мач по футбол в Сливен е станал през 1916 година между "Спортист" и "Стрела" (Бургас), завършил с победа на гостите - 2:1! Документи свидетелстват за взаимни гостувания с футболните отбори на "Черноморец" и "Стрела" - Бургас, "Левски" и "Ботев" - Пловдив, "Лъв", "Елвира" и "Слава" - Ямбол, "Искра" - Карнобат, "Вихър" - Айтос, "Тракиец" - Нова Загора, "Бероя" и "Светослав" - Стара Загора и др. Актуално и днес звучи писмото на бургазлии от 7 юни 1921 година : "Бургаският спортен клуб "Черноморец" счета за свой приятен дълг да изкаже най - сърдечна благодарност за добрия прием, който ни се направи от почитаемия клуб. Проникнати от значението на взаимните срещи между спортните организации за засилване на спортния дух, чест имаме с настоящето да Ви поканим в нашия град на състезателна игра на футбол…" * В тези първи години на футбола в Сливен мачовете се съпровождат често от благотворителни срещи, томболи, културни прояви, като към тях се приобщават и други обществени сдружения - ученическото стенографско дружество, дружество на трезвениците, народното читалище и др. Едновременно с това ще посети града Ви и музикалната дружба при града ни, която ще представи оперетата "Кибритопродавачката", композиция на нашия съгражданин и член на клуба ни г-н Мих. Тодоров. Същевременно Ви молим да направите всичка възможно за уреждане на едно градинско увеселение на 24 с.м." През 1919 г. се учредяват спортните клубове "Борислав" и "Асеновец", а през 1922 - "Футбол - клуб". Ако се съди по архивните документи, футболните клубове "Тракиец", "Смирненски" и "Хоментмен" са създадени през 1924 година, когато се извършва и обединение на "Асеновец", "Спортист" и "Спортен-клуб", приели името "Асеновец 24". Трогателен е жеста на учителката от девическата гимназия Атанаска Керменлиева, която извезва монограми за новозакупените от София футболни екипи на "Асеновец" през 1925 година и по този начин повдига духа и самочувствието на отбора. Работническият футболен клуб "Ботев" навлиза в спортния живот на Сливен през 1927 година. Особено успешна за водещия сливенски футболен клуб "Асеновец" е 1925 година. Той се налага убедително и като гост в редица мачове: над "Стрела" - Бургас с 2:0, "Вихър" - Айтос с 6:1, "Искра" - Карнобат с 3:0, "Тракиец" - Нова Загора с 5:2, и завършва наравно 1:1 с "Рекорд" - Стара Загора. В Сливен мачът на "Асеновец" с "Борислав" завършва също с победа - 5:2, а тогавашният арменски футболен клуб "Аракс" е направо разгромен - 12:0! През втория полусезон / системата е била пролет-есен / Асеновец не е могъл да играе всичките си срещи поради рано настъпилата зима. Състояли са се мачовете му с "Черноморец" - Бургас, завършил 0:0 и с "Борислав" - 3:1. * До финал на българското футболно първенство в столицата, "Асеновец" достига в 1925 година. Загубата му срещу "АС-23" с 3:1 не му позволява да стигне до най-високия връх тогава. * Първият приятелски мач между "Асеновец" и "Тракиец" се е играл на 8 април 1928 година. Побеждава "Асеновец" с 1:0. На реванша "Тракиец" се налага с 2:1! * През 1937 година "Асеновец" удържа убедителна победа над "Левски" - Бургас. В състава на силния сливенски тим били: Стефан Далаков, Асен Маринов, Стефан Маринов, Георги Георгиев /Чувала/, Васил Далаков, Георги Нонев /Джони/, Петър Проданов /Черното/, Атанас Сотиров /Бъзето/, Сава Боснов и др. Случки и събития * За да се срещне със "Сакарска слава" - Тополовград, отборът на "Тракиец" - Сливен изминава деветдесет километра с конски каруци. Мачът е спечелен с 2:1! * Някогашният сливенски футболист "Аслана", който продавал с малка количка сладолед в градската градина, около четвърт час преди започването на поредния мач прекратявал търговията и с футболни обувки и спортен екип излизал на "Шмиргела", готов да се изразходва докрай за победата на своя отбор. * До стария клуцохорски мост имало бозаджийница, собственост на някой си Зонито. Преди всеки мач на неговия отбор, той събирал своите любимци и им предлагал пръстен гювеч с квасено мляко. Поръсвал го обилно със захар и усмихнат им пожелавал победа. * В спомените си дългогодишният състезател на "Асеновец" Васил Семков съобщава за един "международен" мач с японски отбор, игран през 1941 година, когато японски жонгльори посещават града ни. Отнася се явно за деманстративна среща, с много цветя, настроение и смях…
През 1946 година се учредява обединеното спортно дружество "Георги Димитров", а три години по-сетне, на ведомствен принцип, се създават доброволните спортни организации "Динамо", "Торпедо", "Строител", "Локомотив", "Урожай", "Септември". "Ударник" и "ДНА" са основани през 1952 година. ФК Сливен е образуван през 1964 г. след обединение на дружествата "Хаджи Димитър" и "Млада гвардия". Наследник е още на: "Борислав", "Асеновец", "Тракиец", "Ангел Димитров", "Съби Димитров", ДНА, СКНА и "Генерал Заимов".
На 12 декември 1972 г. клубът се преобразува в Армейското физкултурно дружество "Сливен"
През 2000 г. клубът е преобразуван в Общински ФК след като преминава на издръжка на Община Сливен с новото име ОФК "Сливен 2000". Най-големият си успех в историята постига през 1990 г. спечелвайки Националната купа в Габрово след победа на финала над ЦСКА с 2:0. Играе срещите си на Общински стадион "Хаджи Димитър", с капацитет за 20 000 зрители. Цветовете на отбора са оранжево и синьо. Прякор - "Войводите".

Успехи:
* Носител на Националната купа през 1990 г.
* 1/16-финалист в турнира за Купата на националните купи през 1991 г.
* Бронзов медалист през 1984 г. (през 2000 г. след обжалване медалите са върнати на "Спартак" (Варна), което е прецедент в българската футболна история!!!

_______________________________________________________________________

"Победа" (Пловдив)

ФК "Победа" е български футболен отбор от град Пловдив. Основан е през 1915 г. "Победа" (Пловдив) е първият и единствен финалист в първото проведено държавното първенство през 1924-та година. За съжаление в другият полуфинал "Левски" София завършва наравно с "Владислав" в София и варненци настояват да се играе във Варна. Столичани обаче отказват да играят реванша и шампионата не завършва.

"Победа" е общоградски първенец на Пловдив през 1924 и 1925 година. През 1925 г. Победа се влива с "Бенковски" в "БП-25" (Пловдив), а през 1928 г. "БП-25" се обединява с "Тракийска слава" под името "Левски" Пловдив.

_______________________________________________________________________

"Слава" (Ямбол), "Георги Дражев", "Ботев", "Ямбол", "Николай Лъсков", "Тунджа"

"Тунджа" е български футболен отбор от град Ямбол. Създаден е през 1915 г. Наследник на "Ботев", "Георги Дражев", "Николай Лъсков", "Партизан", "Спартак", ДНА, "Червено знаме", "Победа" и "Слава". Двукратен полуфиналист в Държавното първенство - през 1933 и през 1936 г. Най-големия си успех в "А" РФГ постига през 1970/71 (13 място), три последователни сезона е в "А" група 1970/71, 1971/72 и 1972/73 г.). В момента отбора е в Югоизточната „В“ АФГ. Играе срещите си на стадион "Тунджа" (бивш "Николай Лъсков"), с капацитет 18 000 зрители. Основния екип на отбора е бели или сини фланелки и сини гащета.

Наименования

* Тунджа, от 1915 до 1929 г.
* Слава, от 1929 до 1933 г.
* Ботев, от 1933 до 1934 г.
* Георги Дражев, от 1935 до 1945 г.
* Партизанин, от 1945 до 1950 г.
* Динамо, от 1950 до 1956 г.
* Николай Лъсков, от 1956 до 1979 г.
* Тунджа, от 1979 до 1993 г.
* Ямбол, от 1993 г.
* ФК Тунджа-1915, от 2004 г.

Успехи:
* Трето място през 1933 (като "Ботев" Ямбол) и през 1936 г. (като "Георги Дражев").
* 13 място в "А" група през 1971 г.
* Полуфиналист за Царската купа през 1939 г. (като "Георги Дражев").
* Четвъртфиналист за купата на страната през 1960 г. (като "Николай Лъсков").

_______________________________________________________________________


"Верея" (Стара Загора), "Рекорд" (СЗ), "Борислав" (СЗ), "Бероя" (СЗ), "Светослав" (СЗ), "Динамо" (СЗ), "Левски" (СЗ), "Шипка" (СЗ), "Ударник" (СЗ), "Ботев" (СЗ), "Берое" (СЗ)

Основан през 1916 година.
Предишни имена: "Верея", "Рекорд", "Борислав", "Бероя", "Траяна", "Светослав", "Левски", "Шипка", "Строител", "Ударник", "Спартак", "ДНА", "Ботев", "Берое" (след обединение на "Ботев" и "Локомотив"), "Олимпик-Берое" и "Берое".
Основен екип: зелено, бяло, зелено.
Резервен екип: бяло, зелено, бяло.

В Стара Загора за новата игра - футбол първи заговарят завърналите се от учебни заведения в чужбина, София и Варна младежи.
През 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея", в което се записват и повечето от вече увлечените по футбола младежи. По тяхна инициатива през пролетта на 1916 г. към дружеството се учредява специална футболна чета. Няколко месеца по-късно четата се обособява като самостоятелно спортно дружество, макар и под същото име "Верея". Така се приема, че 1916 година е рождената за организирания футбол в Стара Загора.
Още през същата година печатарските работници създават свое дружество - "Победител". Не закъсняват и първите футболни контакти с други градове. На 15 август 1916 г. старозагорци са домакини на първия конгрес на спортните дружества от Пловдив, Сливен и Стара Загора. В чест на голямото събитие се играят и футболни срещи между сборни отбори на трите града. Футболистите на Стара Загора печелят първите си победи на междуградско равнище - 3:1 срещу пловдивчани и 2:1 срещу сливенци.
В годините след Първата световна война футболът в Стара Загора печели нови привърженици. "Верея" се възражда под името "Рекорд". През 1918 г. се учередява спортно дружество "Бенковски". Нови клубове се създават в началото на 20-те години -"Траяна", "Ураган", "Борислав". Възникват и множество махленски клубове, които по правило нямат дълъг живот, но дават своя принос в историята на старозагорския футбол. Това са "Стрела", "Искра", "Тигър", "Сполука", "Набат", "Спартак", "Свобода", "Македония", "Вихър" и други.
През 1924 г., в броя си от 17 май, пловдивският вестник "Борба" съобщава: "На 4 т.м. в Стара Загора се състоя учредително събрание на спортен клуб "Бероя", рожба на бившите старозагорски клубове "Рекорд" и "Борислав". От този 4 май 1924 г. започва летоброенето на "Берое"!

Това обединение просъществува само няколко месеца - "Рекорд" се отделя, а "Бероя" продължава като самостоятелен отбор.
Година по-късно небългарското име "Рекорд" е заменено със "Светослав", дружеството, което оставя може би най-паметните следи в годините до Втората световна война в Стара Загора.
"Бероя", "Светослав" и "Траяна" са регистрирани в Българската национална спортна федерация (тогава се е изписвала - БНСФ).
През 1925 г. се създава самостоятелна Старозагорска спортна област. На следващата година за първи път старозагорски клуб извоюва правото да играе във финалния кръг на държавното първенство. Това е "Бероя", който печели мача между първенците от двете областни дивизии, срещу "Траяна". Дебютът обаче е неуспешен - жребият за осминафиналите определя гостуване на "Ботев" (Пазарджик), където "Бероя" губи с 0:4.
Голямата световна икономическа криза постепенно затруднява развитието на футболния живот в Стара Загора. Правят се най-различни опити за оцеляване. "Бероя", "Ураган" и "Победа" се обединяват под името "България", но и това не помага. През есента на 1927 г. изнемогващите "България" и "Светослав" се обединяват, създавайки "Ботев", но много скоро и това обединение се разформирова. Практически остава да съществува само "Траяна", единственият клуб от града, регистриран във федерацията.
През 1929 година, малко след възстановяването на "Светослав", наново е учреден и "Борислав" - по същество той е приемник на "Бероя" от 1924 г., защото през 1932 г. се появява друг "Бероя", но на базата на "Ураган" и отцепили се от "Траяна" футболисти.
В този период заслужава да се отбележи първото гостуване в Стара Загора за приятелска среща (през 1930 г.) на най-силния български отбор за онова време - столичния "АС-23". При огромен интерес столичани побеждават "Траяна" с 4:3.
Третият старозагорски участник във финалната фаза на държавното първенство е "Борислав" през 1932 г, но отново осминафиналите са висока бариера - загуба в Ямбол от местния отбор на "Слава" с 0:3. За този мач в. "Спорт" пише: "Резултатът не е изненада, тъй като от две години старозагорци са се доста изолирали и нивото на техния футбол е понижено".
Но още на следващата година "Борислав" е първият старозагорски тим, който побеждава на осминафинал "Левски" (Харманли) с 1:0. Но на четвъртфиналите губят в Ямбол от тамошния "Ботев" с 1:5.
Годината е 1934-та. Отборът на "Светослав" става областен първенец, при това без нито една загуба. 3а силата му най-красноречиво говори съкрушителната победа над "Борислав"' със 7:0. Интересно е, че тогава "Светослав" играе два път финали за областно първенство. Първо побеждава "Траяна" с 3:0 и 2:1, но отборът на "Тракиец" (Нова Загора) подава контестация срещу "Траяна", която е уважена и следват нови финали. "Светослав" пак е категоричен: 5:2 в Нова Загора и 3:0 като домакин.
В заключителната фаза на държавното първенство, на осминафинал срещу "Левски" (Бургас) старозагорци побеждата с 4:3 - редовното време завършва при 3:3 и в самия край на продълженията Хр. Цанков донася победата на "Светослав". Резултатът от четвъртфинала е 5:1 срещу "България" (Хасково).
За първи път в своята история старозагорски отбор достига полуфинал в шампионата за купата на Царя. Въпреки загубата с 0:4 от "Славия", добрата игра на отбора е оценена и няколко дни по-късно вестник "Спорт" пише: "Трябва да отбележим, че "Светослав" бе най-добрият тим, който София видя през тазгодишните състезания за държавно първенство".
Първата международна среща в Стара Загора е през 1935 година между "Траяна" и чехословашкия "Бохемианс". През 1938 година отново "Траяна" побеждава югославския клуб "Бата" /за съжаление повече информация и резултати за тези срещи не са запазени/.
1935 година е рождена за железничарския футбол в Стара Загора - към 13-та ЖП секция се създава спортният клуб ЖСК. Само 2 години след създаването си ЖСК става областен първенец! Стартът му в I кръг от финалите на държавното първенство обаче е неуспешен - отборът губи с 2:3 в Павликени от местния "Х. Славчев".
1938 г. бележи последния връх на "Светослав", който години след това угасва. "Светослав" печели областното първенство за мъже и юноши, областния турнир за новоучередената държавна купа и градското първенство. След този четворен успех привържениците му в Стара Загора го обявяват за "вечен първенец" на града. През 1939 г. ЖСК за втори път е областен първенец, но отново губи в осминафиналите. На следващата година, след разпадането на "Светослав" и "Борислав", остават да съществуват само "Траяна" и ЖСК, но те не съумяват да сторят нещо по-запомнящо. До края на Втората световна война футболен живот в Стара Загора практически няма...
Измененията в България след 9 септември 1944 г. променят и спортните структури. Във всички по-големи градове, а в това число и в Стара Загора, се създават работнически доброволни спортни организации. Спортните дружества приемат имената "Червено знаме", "Динамо", "Торпедо", "Септември". През 1945 г. се възстановява ЖСК, който през 1946 г. спечелва градската купа, а на следващата година е преименуван в "Локомотив".
През 1947 г. се изгражда пощенско дружество "Левски", което практически обединява всички по-добри футболисти, останали извън "Локомотив". Така футболът в Стара Загора е съсредоточен в отборите "Локомотив" и "Левски".
За сезона 1947/48 г. "Локомотив" печели възстановеното областно първенство (8 отбора), а "Левски" е втори. Железничарите обаче не успяват да прескочат осминафиналите в републиканския шампионат, въпреки че в първия мач като гости на ТВП (Варна) завършват наравно - 1:1. Реваншът в Стара Загора обаче е катастрофален- 2:6...
С цел изграждане на един силен представителен отбор ръководителите в Стара Загора решават да обединят "Локомотив" и "Левски" и през април 1949 г. се ражда "Шипка".
Новият клуб започва да играе в новосформираната единна "Б" РФГ, но само след два кръга първенството е преустановено. Причината е, че в страната започват да се изграждат доброволни спортни организации (ДСО). Това означава край на "Шипка" - железничарите се връщат в своя "Локомотив", а левскарите се пръсват из новите ДСО.
1950 е най-успешната за "Локомотив", който заема трето място в южната "Б" РФГ след "Спартак" (Сф) и "Червено знаме" (Самоков). По това време строителното поделение в Стара Загора учредява самостоятелно дружество "Ударник", отделно от "Строител".
През 1953 г. на мястото на "Локомотив" (отстранен от "Б" група заедно с "Торпедо" Русе за груба игра) в югоизточната "Б" РФГ се състезава "Ударник". Никой не възлага надежди на новака, но амбицията на младите футболисти ги извежда на върха сред 12-те отбора. "Ударник" с 14 победи, 6 равни и 2 загуби е първенец с 34 т., следван на 2 т. от ДНА (Сливен)..
Още на старта (14 март 1954 г.), въпреки подкрепата на своята публика, "Ударник" губи от бронзовия медалист в предишното първенство ВМС (Варна) с 0:3 и оттук нататък всичко тръгва наопаки. От 26 мача старозагорският отбор печели само два (срещу 12-ия и 13-ия в крайното класиране, съответно "Червено знаме" (Кюстендил) и "Торпедо" (Плевен), пет завършва наравно и губи 19. И с актив от едва 9 точки и голова разлика 13-69 "Ударник" завършва на последното 14-то място и отпада.
През 1955 г. в състава на югоизточната "Б" група играят три Стагарозагорски отбора - "Локомотив", "Ударник" и "Спартак", но представянето им не е забележимо: локомотивци завършват четвърти, "Ударник" - пети, а "Спартак" - десети (последен).
В следващото първенство обаче нещата се променят към добро. Групата е вече от 12 отбора и въпреки повишената конкуренция "Ударник" финишира първи, следван от "Локомотив", а "Спартак" е пети. Първенците на шестте "Б" групи, заедно с предпоследния от "А" РФГ Завод 12 (София) се срещат в квалификационен турнир през ноември в столицата - първите два отбора получават "майсторско свидетелство". В това състезание "Ударник" е сред аутсайдерите - завършва шести. По това време останалите ДСО-та в Стара Загора постепенно залязват. Футбол поддържат само "Червено знаме" и "Септември", но са съответно осми и девети в окръжната група.
Предприето е ново организационно укрепване - "Ударник" се обединява със "Спартак" и ДНА под името "Ботев". За радост на любителите на футбола в Стара Загора, това обединение се оказва успешно.
За новия сезон е сформирана единна южна "Б" група с 16 отбора, в която стартират "Ботев" и "Локомотив". След един изключително успешен сезон "Ботев" е първенец в южна "Б" група с актив от 41 точки и за втори път старозагорски отбор извоюва правото да играе сред майсторите./"Локомотив" завършва на 12-то място/.
През 1958 година "А" група е съставена от 12 отбора и се играе само един сезон. С 8 точки и голова разлика 13-19 отборът на "Ботев" завършва на 10-то място. В състава на южната "Б" група "Локомотив" завършва 7-ми.
За първи път старозагорски отбор играе втора поредна година в "А" РФГ.
На 19 март 1959 г. учредителна конференция извършва обединение на "Ботев" и "Локомотив" - създадено е представителното градско дружество "Берое", което с 18 т. отпада в "Б" група
Отборът на "Берое" е доста силен, за да остане в "Б" групата. И през есента на 1960 г. той, заедно с "Марек" и "Черно море" се завръща сред майсторите.
Започват годините на утвърждаване за най-силния в историята на старозагорския футбол отбор.
Следват четири шампионата, които подготвят първия голям удар на "Берое". Ето класиранията, които постигат в тях старозагорските футболисти:
1960-61 г. - 10-то място (от 14 отбора) със 7 победи, 10 равенства и 9 загуби, голова разлика 30-38;
1961-62 г. - 9-то място (от 14 отбора) с 10 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 30-40;
1962-63 г. - 12-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 9 равенства и 13 загуби, голова разлика 32-44;
1963-64 г. - 14-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 8 равенства и 14 загуби, голова разлика 28-38.
На треньорския пост по това време е незабравимият специалист Иван Радоев
След кризисния сезон 1963-64 година, когато "Берое" за малко да отпадне, идва време на няколко много силни първенства:
1964-65 г. - 5-то място с 10 победи, 11 равенства и 9 загуби, голова разлика 48-41;
1965-66 г. - 6-то място с 10 победи, 10 равенства, 10 загуби и голова разлика 41-41;
1966-67 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 37-41;
1967-68 г. - 9-то място с 12 победи, 3 равенства и 15 загуби, голова разлика 56-57.
"Берое" се утвърждава като един от най-силните извънстолични състави. Петото място през 1965 г. е категорично доказателство за възхода - пред старозагорци са само "Левски", "Локомотив" (Сф), "Славия" и ЦСКА. На треньорското кормило е Атанас Ковачев, Жеков вече е утвърден гол-майстор на отбора (18 гола), на вратата застава Тодор Кръстев, успешно в средната линия се включва Иван Вутов.
Впечетлява нарастващото гол-майсторско умение на Петър Жеков - в сезона 1967-68 г. той отбелязва 31 гола, което вероятно е решаващата причина за привличането му в ЦСКА...
Успешни са изявите на "Берое" и в турнира за купата на Съветската армия. През 1965 г. - полуфинал срещу "Левски" - 0:0 в София и 1:2 в Стара Загора. 1967 г. - отново полуфинал - загуба от "Спартак" (Сф) със 7:8 след дузпи. 1968 г. - финал! Загуба пак от "Спартак" (Сф) с 2:3 след продължения (в редовното време 2:2, а Митков донася победата на столичани едва в 120-та мин.). На полуфиналите "Берое" се реваншира срещу "Левски" -1:1 в София и 3:1 в Стара Загора (три гола на Жеков и почетен на Аспарухов).
Силните футболисти на "Берое" не остават незабелязани и от треньорите на националните ни отбори. В "А" отбора са викани Жеков, Янчовски, Димитров, Вутов. Жеков е участник и в знаменития мач на националния ни отбор на стадион "Комунале" във Флоренция, когато с победа над Белгия с 2:1 България се класира за световното първенство "Англия-66".
1968-69 г. - 12-то място (от 15 отбора) с 10 победи, 6 равенства и 14 загуби, голова разлика 36-45;
1969-70 г. - с 6 победи, 4 равенства и 8 загуби, голова разлика 19-28.
След тези изиграни 18 мача, "Берое" е отстранен от "А" групата по номенклатурен път - причината: "скандалният" мач "Левски-Спартак"...
1970-71 г. - първо място в южната "Б" РФГ с 21 победи, равенства и 2 загуби, голова разлика 83-21;
1971-72 г. - отново в "А" РФГ - III място (от 18 отбора) с 18 победи, 6 равенства и 10 загуби, голова разлика 61-46.
През 1968 г. отборът поема Христо Младенов, но в състава осезаемо се чувства отсъствието на Жеков, Димитров и Вутов.
Така или иначе, "Берое" успява да се задържи в майсторската група, която в пролетния дял на първенството е видоизменена от големите столични обединения "родили" "Левски-Спартак", ЖСК "Славия" и ЦСКА "Септемврийско знаме".
За първенството 1969-70 г. на кормилото на "Берое" отновс е Атанас Ковачев. Съставът приключва есенния дял от шампионата с 13 точки в "златната" среда.
В III кръг през пролетта идва гостуването на "Левск Спартак" в Стара Загора, където между другото "сините" нямат победа от 1958 г. и чак до... 1976.
Съставите на двата отбора са: "БЕРОЕ" - Кръстев, Бароков, Тодоров, Атанасов, Иванов, Вутов, Киров Янчовски, Петков, Белчев, Димитров;
"ЛЕВСКИ-СПАРТАК" - Каменски, Гайдарски, Жечев, Аладжов, Ивков, Стоянов, Веселинов (Костов), Я. Кирилов, Аспарухов (Митков), Панов, П. Кирилов.
Мачът завършва при резултат 1:1. Гол-майстори: Белчев - 65-та; Жечев - 89-та минута. Главен съдия на срещата е Борис Трендафилов от Асеновград.
20 минути преди края на мача при резултат 1:0 за "Берое" Гунди получава контузия, за която неоснователно е обвинен Стефан Иванов. Няколко минути преди края на мача Жечев изравнява, въпреки нарушението извършено срещу вратаря на "Берое" Тодор Кръстев. След изравнителния гол на "Левски-Спартак" старозагорската публика започва да хвърля бутилки по терена.
Седмица по-късно отборът на "Берое" е изваден от състава на "А" група, а на тогавашния треньор Атанас Ковачев са отнети завинаги правата за треньор в "А" РФГ.
В южната "Б" група отборът няма достойни конкуренти. Старши треньор е Димитър Григоров от Пловдив. "Берое" установява абсолютен рекорд по резултатност и в "Б", и в "А" РФГ с отбелязаните 90 гола (в статистиката остават 83 - също рекорд - без 7 срещу отказалия се сливенски "Текстилец").
Завръщането на "Берое" в майсторската група наистина е триумфално. След незаслуженото пребиваване в "Б" група, всички в състава на "Берое" са докрай амбицирани да докажат големите си възможности! На треньорския пост се завръща Христо Младенов, а отборът е така сплотен от нанесената му обида, че за първи път в историята си на състав от майсторската група постига 18 победи, с които изкачва най-високия връх в летоброенето на старозагорския футбол до 1972 година - бронзовите медали!
Заслугата е на всички футболисти, но не можем да отминем приноса на вече изявения гол-майстор Петко Петков с 26-те му гола. До последния кръг той води пред Жеков (ЦСКА). На финалния мач на "Берое" със "Славия" - решаваща битка за бронза (победа на старозагорци с 2:0) Петков не успява да отбележи гол. И Жеков го изпреварва с едно попадение повече.
"Берое" печели и двете купи за спортсменство - и отборната, и индивидуалната на в. "Земеделско знаме", връчена на Евгени Янчовски.
Третото място в шампионата има и допълнителна стойност - за първи път "Берое" ще бъде участник в европейските клубни турнири - за купата на УЕФА. В анкетата на в "Футбол" за определяне на най-добрия футболист на годината Петко Петков е на шесто място, а в излъчения от същия вестник "отбор на годината" заедно с Петков е и вратарят Петко Олимпиев. И още едно признание: след бронзовите медали на "Берое" Христо Младенов е назначен за старши треньор на националния ни отбор.
Огромната радост от победи и купи е помрачена единствено от смъртта на десния защитник Петко Бароков, загинал в хода на шампионата при автомобилна катастрофа на път за лагер-сбор на младежкия национален тим - същата нелепа участ, която месеци преди това отнема живота на Георги Аспарухов и Никола Котков...
1972-73 г. - 13-то място (от 18 отбора) с 12 победи, 6 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-47.
1973-74 г. - 15-то място (от 16 отбора) със 7 победи, 7 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-46.
1974-75 г. - първо място в южната "Б" РфГ (от 20 отбора) с 26 победи, 8 равенства и 4 загуби, голова разлика 113-32.
1975-76 г. - 10-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 12 равенства и 10 загуби, голова разлика 35-39.
Жребият за I кръг в турнира за купата на УЕФА определя много силен съперник - извествия отбор на "Аустрия" (Виена).
Дебютантите обаче сътворяват сензация - побеждават с 7:0 в Стара Загора и 3:1 на реванша във Виена (общо 7 гола на Петков, който след осем години ще облече фланелката на "Аустрия").
II кръг - "Хонвед" (Будапеща). Следва нова победа с 3:0 в Стара Загора и 0:1 в Будапеща! "Берое" е осминафиналист! При това останалите ни отбори (ЦСКА, "Левски-Спартак" и "Славия") вече са отпаднали до тази фаза на турнирите...
III кръг (осминафинали) - ОФК "Београд". Пълна еуфория след гостуването в Белград - 0:0! Но реваншът в Стара Загора попарва четвъртфиналните надежди - 1:3, въпреки че до 70-та минута ''Берое" води в резултата.
За втори път в своята история отборът е финалист: на полуфиналите побеждава "Левски-Спартак" в Пловдив с 2:1, а на финала губи от шампиона ЦСКА с 1:2. Но като финалист се изкачва едно стъпало по-високо - участие в КНК!
През следващия сезон "Берое" изпада в "Б" група, макар че е с положителна голова разлика и трети по резултатност в първенството. За Европейската купа на носителите на национални купи "Берое" достига до четвъртфиналите: шестнадесетинафинал - с "Фола" (Люксембург) - 7:0 и 4:1; осминафинал - с "Атлетик" (Билбао, Испания) - 3:0 в Стара Загора и 0:1 в реванша; четвъртфинал - с ФК "Магдебург" (ГДР) - 0:2 в Магдебург и 1:1 в Стара Загора.
Отборът на "Берое" приключва първенството в южната "Б" ФРГ с 60 точки, а отбелязаните 113 гола и 51-те на Петков са и досега недостижими резултати за "Б" и "А" РФП.
Завръщането в "А" група след гол-майсторските рекорди във втория ешелон настройва оптимистично старозагорските любители на футбола. Пресен е споменът от бронзовите медали, извоювани веднага след онзи принудителен престой в "Б" група.
1976-77 г. - 9-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби. голова разлика 38-51;
1977-78 г. - 6-то място с 12 победи, 5 равенства и 13 загуби, голова разлика 37-37;
1978-79 г. - 7-мо място с 14 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 45-47;
1979-80 г. - 4-то място с 13 победи, 8 равенства и 9 загуби, голова разлика 49-37;
През 1979 и 1980 г. "Берое" изиграва третия и четвъртия си финал за КСА, но пак не успява да спечели купата - загуби с 1:4 от "Левски-Спартак" и 1:3 от "Славия".
Все пак, първият от тези два финала дава правото на старозагорци за втори път да премерят силите си в европейския турнир за КНК. Първата преграда е преодоляна - "Арка" (Полша) с 2:3 в Гдиня и 2:0 на реванша в Стара Загора. Жребият за осминафиналите е неблагоприятен - прочутият "Ювентус" (Италия). Спорът започва в Стара Загора на ст. "Локомотив" (градският стадион е в ремонт), където "Берое" успява да победи с 1:0 (гол-майстор - Г. Стоянов от дузпа) прочутите Дзоф, Кабрини, Джентиле, Тардели, Каузио, Бетега... Разбира се, никой не храни илюзии за реванша в Торино, но въпреки очакванията, българите пропускат своя златен шанс да елиминират големия италиански тим. В самия край на редовното време, при 1:0 за "Ювентус", Петров се измъква от опеката на бранителите, центрира фалцово отдясно, но ударът му среща гредата. Едва в продълженията италианците налагат волята си - 3:0.
1980-81 г. - 10-то място с 11 победи, 6 равенства и 13 загуби, голова разлика 45-49.
1981-82 г. - 15-то място със 7 победи, 5 равенства и 18 загуби, голова разлика 33-51.
1982-83 г. - 1 място в южната "Б" РФГ с 21 победи, 8 равенства и 5 загуби, голова разлика 79-26.
1983-84 г. - 5-то място с 11 победи, 9 равенства и 10 загуби, голова разлика 38-40.
1984-85 г. - 12-то място (това е реалното класиране на "Берое") с 11 победи, 5 равенства и 14 загуби, голова разлика 41-51.
В средата на първото от тези пет първенства най-добрият гол-майстор на "Берое" за всички времена Петко Петков става състезател на "Аустрия" (Виена) - там не са забравили 7-те гола, които той им наниза преди осем години в мачовете за купата на УЕФА.
За четвърти път отборът участва в европейските клубни турнири (сега за купата на УЕФА), но както и в шампионата не оставя значима следа. А стартът е обещаващ - две победи над турския "Фенербахче". Във II кръг обаче следват две загуби и то от непретенциозен съперник - "Раднички" (Югославия): 0:1 в Стара Загора и 1:2 в Ниш.
През следващият сезон, с едва четири точки отборът отпада в "Б" група. По традиция престоят на "Берое" в южната "Б" РФГ е едногодишен. Като шампион, но на Австрия, в отбора се завръща Петко Петков и старозагорци нямат никакви проблеми по пътя към майсторската група.
И както почти винаги след "поправителен" във втория ешелон, "Берое" прави силен сезон в "А" групата. Старши треньор вече е Петко Петков. В един много оспорван шампионат неговите възпитаници завършват пети, само на 1 точка от третия ("Сливен").
Пролетният финал на предшампионския сезон на "Берое" е драматичен не само за него, но и за целия ни футбол. През пролетта "Берое" води битка за оцеляване с още 5-6 състава, а преди последния ХХХ кръг е на 14-то място с 24 т., колкото имат предпоследният "Дунав" и намиращите се на 12-то място "Черно море" и "Сливен", точка пред тях са "Спартак" и "Миньор", а "Черноморец" с 21 т. вече е отпаднал. "Берое" е домакин на "Левски-Спартак", а "Дунав" гостува на ЦСКА "Септ. знаме".
Изглежда само чудо може да спаси един от тези два сьстава.
На 19 юни 1985 г. по време на финала за купата на България футболисти на ЦСКА "Септ. знаме" и "Левски-Спартак" се сбиват на терена.
Не само финалът за купата е анулиран, но отборите на "Левски-Спартак" и ЦСКА "Септ. знаме" (съответно вече шампиони и вицешампиони!) са извадени от класирането за републиканското първенство!
"Берое" и "Дунав" печелят служебни победи с по 3:0, съответно за неиграните мачове със "сините" и "червените", а "Миньор" губи у дома си от "Локомотив" (Сф) и отпада в "Б" група.
Сезонът 1985/86 носи най-големия успех в историята на старозагорския футбол. След едно много оспорвано първенство отборът на "Берое" побеждава в последния кръг отборът на "Славия" София и става шампион на България с 43 точки, 20 победи, 4 равни, 6 загуби и голова разлика 55-36. Старши треньор на отбора е Евгени Янчовски. Футболисти на отбора са Теньо Митев /капитан/, Кънчо Кашеров, Илия Илиев, Петко Танев, Стоян Бончев, Васил Драголов, Ивко Ганчев, Йордан Митев, Милан Кешмеров, Веселин Сивриев, Радко Клайджиев, Танко Танев, Пламен Липенски и много други.
1986-87 г. - 13-то място с 8 победи, 5 равенства и 17 загуби, голова разлика 44-54.
1987-88 г. - 6-то място с 11 победи, 7 равенства и 12 загуби, голова разлика 41-44.
1988-89 г. - 5-то място с 13 победи, 7 равенства и 10 загуби, голова разлика 41-46.
1989-90 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 43-48.
1990-91 г. - 9-то място с 10 победи, 7 равенства и 13 загуби, голова разлика 38-41.
1991-92 г. - 7-мо място с 10 победи, 10 равенства и 10 загуби, голова разлика 32-41.
1992-93 г. - 10-то място с 10 победи, 8 равни и 12 загуби , голова разлика 29-35.

• През 1998 г. след отпадането на Берое в "А" ОФР Стара Загора се отдели отбор с името "Берое 2000" който просъществува до 2001.
• През 1999 г. в Стара Загора се създава ПФК Олимпик-Берое след обединение на ФК Олимпик (Тетевен). От Олимпик-Берое се отделя отборът "ФК Берое".
• През 2000 г. Олимпик-Берое е преименуван на ПФК Берое (Стара Загора).


_______________________________________________________________________

"Слава" (София)

ФК "Слава" е основан през 1916 година. Отборът е бил от района на ул."Цар Иван Асен II” в посока от "Орлов мост" към "Ситняково" където е бил и стадионът му. През декември 1921 г. се обединява с Офицерски спортен клуб (София) под името ОСК "Слава". Слава участва в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922 г., както и през следващата 1923 г., когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига и Софийски спортен съюз, в който участва ОСК "Слава". През 1923 г. се обединява с "Атлетик" под името "АС-23". Най-известния футболист на отбора е Любомир Ангелов-Старото.

_______________________________________________________________________

"Надежда" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Слава" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Слава" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Юнион" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Слава".

_______________________________________________________________________

"Бай Ганьо" (Пловдив) - футболен отбор от град Пловдив, от района на Сточна гара и Асеновградско шосе. През 1917 г. отбора се разпада. Същата година младежи, членуващи в клуба се присъединяват към "Ботев". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.

_______________________________________________________________________

През 1911 г. в Държавната мъжка гимназия "Княз Борис" (сега СОУ "Христо Ботев") в гр. Враца се създава Ученическа юнашка чета, която тренира различни видове спорт. През 1918 г. е създаден ТД "Балкан" (Враца). Три години по-късно е основан "Ботев" (Враца).

_______________________________________________________________________

В периода 1912-1913 г. се правят първите опити да се играе футбол в Търговище. Най-напред от членовете на създаденото гимнастическо дружество "Герловски юнак" и на още по-старото колоездачно дружество "Орел". Първата футболна топка е донесена от учителя по гимнастика Илиев от гр. Лом и се започват занятия с ученици. Създават се първите махленски клубове "Левски" (осн. 1919) и "Ботев" (осн. 1919-20) в махалата около бившото училище "Пр. Славейков" (сега 8-ма ЦДГ). През 1922 г. двата отбора се обединяват под името "Светкавица".

Редактирано от Enslaver, на 03.01.11 00:33.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано18.09.10 19:06



"Титан" иска да промени името на ЦСКА
Проспорт.бг Публикувано на: 16.10.2009, 16:23

Собствениците на ЦСКА от фирма "Титан" обмислят вариант, при който да добавят нова абревиатура към името на червените. В момента то е "ПФК ЦСКА АД", а към него Димитър Борисов и Иво Иавнов искат да добавят "АС 23", съобщава sportal.bg.

Така, ако идеята бъде приета и от съда, името на 31-кратния български шампион ще е "ПФК ЦСКА - АС 23 АД". За всичко това обаче ръководството на тима първо ще се допита до феновете и след това ще предприема каквито и да е промени.

По-интересното в случая е, че ако това стане факт, червените ще се сдобият с още една титла и две купи. Освен това клубът АС 23 може да се похвали с две забележителни победи над Левски - 11:4 в приятелски мач и 6:1 в двубой за първенство.

Екипът на Проспорт.бг изразява пълна подкрепа на идеята! Такава е историческата истина!

Това е Атлетик-Слава'23:


Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОФК, Слава (София) и Атлетик (София) след няколкодневни преговори на ръководствата.
Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23.
Първият председател на клуба е подполковник Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец.

В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени).

Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
Първата страница от устава на АС-23

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия.
Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.

Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил - секция на Плиска София и Левски - секция на Спортист София обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София).

Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.
Стадион

Игрище АС-23 (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина.

Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено и е единственото затревено игрище през онези години в България. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

Председатели до 1944 година:

* подполковник Никола Карагьозов - 1925-1935
* полковник Димитър Айранов - 1935-1937
* Стефан Танев - 1937-1940
* Асен Диков - 1940-1941
* Тодор Зъбов - 1941-1942
* генерал-майор Димитър Айранов - 1942-1944

Известни футболисти:

* Борислав Футеков (Борсата)
* Любомир Ангелов (Старото)
* Борислав Габровски
* Димитър Григоров
* Вучко Йорданов
* Георги Балъкчиев
* Тодор Дермонски
* Ангел Петров (Лебеда)
* Кирил Богданов (Картофа)
* Панко Георгиев
* Ангел Зафиров
* Любомир Петров
* Георги Пачеджиев (Чугуна)
* Бенжамин Астург (Бенжо)
* Драган Георгиев (Драго)
* Иван Димчев (Бачин)
* Любомир Гюзумов
* Борислав Краев

Проспорт.бг обръща внимание върху Любомир Ангелов (Старото), който е считан за един от най-добрите играчи в Европа за своето време. Роденият на 4 октомври 1912 година играч има 44 мача за националния отбор с 25 гола, а 9 пъти е бил негов капитан.

През 1941 година Старото в съавторство с папата на българската спортна журналистика Климент Симеонов (Бачо Климе) - баща на колегата журналист и издател Владо Симеонов, издава "Ръководство по футбол". През 1965 година става кавалер на званието "Заслужил треньор". Носител е и на званието "Заслужил деятел на физкултурата".

Владо Симеонов пък, като верен син, помага и издава за своя сметка библията на българската футболна история "По хребета на българския футбол", чийто автор е учителят на поколения спортни журналисти Силвестър Милчев (Бате Силви). Сам Бате Силви е ученик на Бачо Климе и един от най-големите футболни и спортни статистици.

______________________________________________________________________________

Признаха ЦСКА за официален наследник на АС-23
Публикувано на: 20.10.2009, 21:02

Шефовете на “червените” вече притежават съдебното решение

Шефовете на ЦСКА вече имат съдебно решение, според което тимът е наследник на АС-23. Това ще предизвика референдум за името на тима, към който може да се добави абревиатурата.

Оказва се че „червените" са отборът, който има най-голямо основание да се чувства собственик на своя стадион, но същевременно са един от малкото ни елитни тимове принудени да плащат наем

„ЦСКА е законен наследник на АС 23" - това са думи от интервю за в. „Червените" бр. 135 от 22 - 28 май 2008 г. на Панко Георгиев, бивш вратар, чиято футболна кариера е преминала отначало докрай при армейците - първо в АС 23 ( той играе в една от секциите на асистите), а после в ЦСКА. Има сериозни основания това твърдение на армейския ветеран да се смята и за юридически факт след като още на 21 октомври редица електронни издания ( Спорт1, Дон Балон, Спортлайн) разпространиха новината, че шефовете на Титан вече разполагат със съдебно разпореждане в което ЦСКА се обявява за наследник на АС 23. В основателността на подобна теза може да се убеди всеки, който се запознае с документите проследяващи създаването на Чавдар на 9 ноември 1944 г. (след обединение на АС 23, Шипка-Победа и Спартак), сливането на Чавдар и ЦДВ на 15 февруари 1948 г. и накрая самото създаване на ЦСКА след обединението на ЦДВ и Септември на 5 май 1948 г. Вероятно тези трансформации биха могли да предизвикат известно недоверие у скептиците, ако не се знаеше, че в онези години това е обичайна практика, защото по този начин футболните клубове се опитват да осигурят препитание на своите играчи в трудните следвоенни времена. Първото обединение след комунистичесия преврат на 9 септември 1944 г. се извършва под крилото на тогавашния министър на съобщеният и член на най-висшето ръководство на компартията Цола Драгойчева и е между ПСК (Пощенски спортен клуб) и Левски. Малко преди това пощенци в тон с новата политическа линия сменят името си от Княз Кирил на ПСК. Обединяват се също така ФК 13 и Раковски ( през 1947 г. този тим преминава към МВР под името Спартак). Славия пък приобщава отборите на България и Бежанец, а многобройните клубове от трети район и бившият държавен първенец Спортклуб се обединяват под името Септември. Голяма част от привържениците на Левски не искат да приемат ЦСКА за наследник на АС 23 и изтъкват, че някои от ръководителите на асистите са били репресирани по един или друг начин след идването на комунизма. Истина е, че председателят на АС 23 ген.-майор Димитър Айранов е бил осъден на 15 години затвор за това, че като шеф на противовъздушната отбрана на София по време на войната не си е свършил добре работата и е това е станало причина за цивилни жертви и разрушения. Факт е обаче, че при създаването на Чавдар се сформира Управителен съвет от 21 човека, като в него влизат по седем души от дотогавашните ръководни органи на трите отбора съучредители,а председател става асистът ген. Владимир Стойчев, докато след обединението на ПСК и Левски в управлението влиза само един бивш член на Управителния съвет на сините - Иван Карадочев, а председател на «сините» става получилият генералско звание в СССР Никола Йотов. Впрочем ако се следва левскарската логика сега

ЦСКА може да се обяви за клуб със 100-годишна история

защото един от учредителите на АС 23 Атлетик води началото си от 1910 г., когато е основан Клуб Футбол преименуван по-късно на Атлетик. Учредителното събрание обаче се провежда чак през 1913 г.,а уставът на клуба е утвърден в съда през 1914 г. За сравнение левскарите претендират, че водят началото си от 1914 г., въпреки, че тяхният устав е утвърден чак през 1919 г. Другите съучредители на АС 23 Слава и Офицерски спортен клуб възникват по-късно, а на 4 ноември 1923 г. те се обединяват и така на бял свят се появява предшественикът на ЦСКА като в неговото ръководство влизат много действащи и запасни военни. Новото спортно дружество, чието пълно име е ОСК АС 23 ( ОСК означава офицерски спопртен клуб), е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 19 май 1925 г., а на 13 юли 1934 г. е вписан в регистъра на юридическите лица. Неговите цветове са черно и бяло, а емблемата му е лъв. Той развива много успешно редица спортове като лека атлеика, баскетбол, волейбол, тенис, ски, водна топка, бокс, плуване и т. н. АС 23 дава на България балканските шампиони по лека атлетика Любен Дойчев и Григорий Педан, както и едни от нашите най-добри състезатели по конен спорт и участници на олимпийски игри Владимир Стойчев и Крум Лекарски ( в различно време и двамата стават подпредседатели на клуба) и още много елитни за времето си спортисти. Най-популярен обаче и тогава е футболът. Затова звездите на АС 23 (сред които няма военнослужещи) Любомир Ангелов - Старото, Георги Пачеджиев - Чугуна, Вучко Йорданов, Тодор Дермонски - Йото Дермонеца, Бенжамен Аструг, Иван Димчев - Бачин и. т. н. са най-популярни. Старото е и най-резултатният футболист в националния отбор на България преди войната със своите 25 гола отбелязани в 44 мача. АС 23 става шампион по футбол през 1931 г., а през 1941 г. печели царската купа. През 1943 г. младите футболисти на АС 23 стават първият шампион на България за юноши. Капитан на този тим е Никола Алексиев, който на 9 септември 1948 г. е титуляр в състава на героите спечелили първата шампионска титла за ЦСКА. Много любопитни са и някои приятелски мачове на офицерския отбор, особено като се има предвид, че тогава тези срещи в повечето случаи са имали не по-малък заряд от двубоите за държавно или градско първенство. През 1939 г. АС 23 постига няколко впечатляващи победи срещу Левски и записва резултати като 11:4, 9:3, 6:2... През 1936 г. офицерският отбор прави едно забележително турне във Франция, където българските армейци побеждават много силния и тогава бъдещ европейски шампион Олимпик Марсилия с 2:1. Непсредствено преди идването на комунизма, през сезон 1943/44 г. АС 23 е най-силният български отбор и доказателство за това е победата му в софийската елитна дизиия. След това бомбардировките и военновременните условия прогонват от столицата по-голямата част от футболистите и опитите да се проведат мачовете от заключителния етап на държавното първенство са неуспешни.

Един забележителен щрих от портрета на АС 23 е това, че този клуб създава най-добрата спортна база в България и неслучайно неговият стадион става домакин на балканските спортни игри през 1931 г., а по-късно там е изградено първото затревено и дренирано футболно игрище у нас. От днешна гледна точка обаче, още по-любопитен е фактът, че асистите са (според известния футболен историк Сивестър Милчев) първият софийски клуб, който получава нотариален акт за собственост на своя стадион. А щом това е така би трябвало

наследникът на АС 23 ЦСКА да бъде и собственик на стадион «Българска армия»

защото няма никакво съмение, че «армията» е именно стадионът на АС 23, макар и реконструиран по времето на социализма. В това са убедени както бившите спортисти, така и привържениците на офицерския клуб. Ето какво споделя една от звездите на АС 23 Бенжамен Аструг в издадената през 1999 г. книга на Силвестър Милчев «Футболната романтика на България»: «- Какво ви напомня днешният стадион Българска армия?

-Та това е старото игрище на АС 23. Последния път го посетих със съпругата на покойния ни вратар и отличен приятел Тодор Дермонски (Йото) - Люба. Седяхме двамата на една от безлюдните трибуни. Дълго приказвахме за миналото, за хубавите времена...»

Не по различно е и мнението на о.р. полк. Иван Стоянов, който в детските си години е ревностен фен на АС 23, а след това приема с цялото си сърце ЦСКА като продължител на неговия любим отбор. В самото начало на 70-те той дори става зам.-началник на армейския клуб, като отговаря за състоянието на спортните бази. Ето част от едно негово интервю за в. «Червените» бр.163 30 април - 6 май 2009 г.:»- Значи за вас няма разлика между ЦСКА и АС 23?

- Това е един и същ отбор, който играе на един и същ стадион. Знаете ли, че ЦСКА е единственият отбор, който все още играе на своето първо игрище? На 25 декември 1943 г. трябваше да заминем за с. Ярлово заради бомбардировките над София. Тогава отидох до нашия стадион, за да се сбогувам с него, сякаш се разделях с близък човек.»

Както е известно обаче, въпреки категоричното мнение на ветераните, ЦСКА днес не само не е собственик на «Българска армия», а е един от малкото клубове от елитната ни футболна група, които плащат наем за това, че ползват стадиона, въпреки, че отобрът има по-голямо основание от всеки друг да чувства спортното съоръжение което използва като свое. Изненадите обаче не спират до тук. Оказва се, че

като наследник на АС 23 ЦСКА може да предяви финансови претенции към Левски и дори да поиска част от собствеността на Герена

Когато през 1923 г. Атлетик и Слава се обединяват, игрището на Слава, което се намира там където днес е «Българска армия», е в много добро за времето си състояние. Същевременно Атлетик разполага с предоставен от общината терен до Перловската река, където вече са извършени немалък обем работи, но там все още не могат да се играят футболни мачове. Затова от новия клуб решават да използват игрището на Слава. От това се възползват левскарите и след като тяхната молба до общината е удовлетворена те получават терена на Атлетик, където изграждат своето първо игрище за което спират да се грижат след идването на комунизма, тъй като предпочитат стадиона на ФК 13 «Юнак» Така на практика Левски присвоява и труда и средствата хвърлени от Атлетик преди това. Този факт дава основание на АС 23 да заведе дело, а на съда да постанови, че левскарите трябва да платят на офицерския клуб крупна за онези години сума, която с лихвите които би трябвало да се дължат до днес сигурно възлиза на няколко милиона лева. Както може да се очаква тази сума не е платена и досега, но този факт дава основание на наследниците на АС 23 да поискат да претендират за нея. Всъщност този казус може да има и друго решение, като се има предвид, че през 60-те години Левски получава възможността да построи стадиона в квартал Герена на мястото на ТКЗС «Софийска комуна», до голяма степен като компенсация за това, че на зле стопанисваното от «сините» игрище «Левски» е построена част от националния стадион «Васил Левски».


Едни от най-забележителните победи на АС`23 са :

* 13:3 над Бенковки (София) през 1940 г. (за Царската купа)
* 11:2 над сборен отбор на град Льо Ман (Франция) през 1936 г. (приятелски мач)
* 11:4 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 7:0 над Слава (Ямбол) през 1931 г. (за Царската купа)
* 9:3 над Владислав (Варна) през 1931 г. [източник?]
* 9:3 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 7:1 над ФК-13 през 1944 г.
* 6:1 над Левски през 1944 г.
* 6:2 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 6:2 над Раковски през 1937 г. (първенство)
* 5:2 над Войводина (Нови Сад) в Нови Сад през 1930 г. (приятелски мач)
* 5:3 над Славия през 1931 г. (първенство)
* 5:3 над Олимпик (Марсилия) в София през 1936 г. (приятелски мач)
* 5:3 над Българския национален отбор през 1939 г.
* 4:0 над Славия през 1936 г. (първенство)
* 4:2 над Арис (Солун) през 1928 г. (приятелски мач)
* 2:0 над CFR (Румъния) през 1931 г. (приятелски мач)
* 2:1 над Йени Шишли (Турция) в Цариград през 1939 г. (приятелски мач)



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор Stamёn (wütend)
Публикувано22.09.10 01:14



ЦСКА е наследник на 73 отбора, един от които е АС`23.
Датата е 09.09.1944 ... Тази дата заварва съществуващи и състезаващи се в Софийските дивизии 13 клуба, които в последствие волю-неволю ще бъдат замесени, в създаването на ЦСКА. Тук отварям скоба да припомня, че по това време няма Национална дивизия (тя просъществува закратко, ако не греша, между 1939 и 1941) и се провеждат Регионални първенства, след което шампиона се определя чрез елиминации. 13-те клуба са, както следва: АС`23; Шипка и Победа (Орландовци) – на 12.10.1944 те ще се обединят в Шипка-Победа; График и Цар Борис III /Спартак (Подуене)/ – на 11.10.1944 те ще се обединят в Спартак-График, като преди това Цар Борис III е прекръстен на Спартак; Възраждане (гара Сердика), Акоах (пл. Възраждане), Сокол (Ючбунар) и Спортклуб – последните 4 клуба на 25.10.1944 ще се обединят в Септември; Устрем, Ботев (Коньовица), Победа (Красна поляна) и Свобода (Ючбунар) – последните 4 на 26.03.1945 ще се присъединят към Септември. Може би ви правят впечатление датите на „обединенията”, които свидетелстват за това, колко „модерно” става изведнъж „да се обединиш с някого”. Тук Георги Атанасов - ГА ще ни обясни колко беднички са били клубовете и как се сливали само и единствено за да оцелеят, но ние нямаме неговите диагнози и не сме длъжни да му вярваме. В „Красна поляна” двуетапно (на 25.10.1944 и на 26.03.1945) от 8 клуба е създаден Септември. Единственият значим клуб, от всичките 8 включени в Септември, е Спортклуб (София) – един от „корените” му (Любен Каравелов) е забит бая дълбоко (1912), еднократен шампион на България и често класиращ се около 3-то – 4-то място в Столичното първенство. Няма да се спираме подробно на статистиката на Спортклуб, както и на другите споменавани тук клубове и който се интересува - да рови. В първите години след преврата Септември не е особено интересен на новите властимащи, за него те ще си спомнят по-късно, през 1948, когато ще го употребят по предназначение. Новият военен отбор се появява, съвсем спонтанно разбира се, като следствие от така модерните по онова време обединения, случили се предимно в кв.”Подуене” (корените на АС`23 и на Спартак (бивш Цар Борис III) са забити именно там). На 09.11.1944 след сливане на АС`23, Шипка-Победа и Спартак-График е създаден новият, армейски и много симпатичен отбор Чавдар. Той наистина е особено симпатичен, както ще видим по-късно, но преди това ще обобщим - точно за 2 месеца, от 09.09.1944 до 09.11.1944, пет клуба се сливат в Чавдар, като това става двуетапно, първоначално на 11.10.1944 и на 12.10.1944 са създадени съответно хибридите Спартак-График и Шипка-Победа. От петте клуба по значими са: АС`23 – единият му клон (Атлетик, под името Клуб Футбол) води началото си от 1910 г., еднократен шампион и еднократен носител на Купата на България и Шипка – еднократен носител на Купата. Тук замалко ще спрем с обединенията. Смятам, че „пет клуба, обединени в Чавдар за 2 месеца” и „осем клуба, обединени в Септември за 6 месеца и 17 дена” е добро постижение, вие как мислите? И така, през пролетта на 1945 г. Чавдар и Септември, заедно с доста други отбори-хибриди са готови да започнат столичното първенство. То ще се състои само от един (пролетен) полусезон, тъй като по обясними причини през есента на 1944 не се играят мачове. В първите години след идването на комунизма Чавдар страда от хронично безпаричие, и затова Георги Пачеджиев и Иван Димчев преминават в отбора на Левски. Любомир Ангелов (Старото) се отказва от футбола, а Борислав Футеков заминава да учи в Чехословакия. Резултатите на Чавдар са наистина впечатляващи:
- сезон 1945, Столично първенство, I-ва дивизия – 7-мо място от 8 отбора, не изпада, както и последния Бенковски, тъй като според регламента няма изпадащи, а първенеца на II-ра дивизия влиза за да увеличи броя на отборите в I-ва на 9. Следващия сезон, със същата „тактика”, бройката ще бъде увеличена на 10,
- сезон 1945/46, Столично първенство, I-ва дивизия, 5-то място от 9 отбора,
- сезон 1946/47, Столично първенство, I-ва дивизия, 10-то място от 10 отбора, изпада във II дивизия.
Всъщност Чавдар се класира последен (8-ми от 8 отбора) още през сезон 1945, но след уважена от „синьото” БФС контестация, му е разрешено да преиграе мача си с Левски, иначе загубен с 2:3. Преиграването, в което Левски играе с доста експериментален състав и при вече осигурено 1-во място, завършва 3:3 и със спечелената точка Чавдар се качва на предпоследното място.
През сезон 1947/48 Чавдар е в средата на класирането на II-ра дивизия.
На 15 февруари 1948 г., отборът на Чавдар преминава под ръководството на Централния дом на войската (ЦДВ) - една организация, която се ръководи от подполковник Иван Мирски и включва военни хорове, театрални трупи, а след февруари 1948 г. и футболен отбор. След това Чавдар продължава участието си във Втора софийска дивизия под името ЦДВ. Резултатите на ЦДВ във II-ра Софийска дивизия през не са известни, но със сигурност това е единствения отбор в света, започнал сезон във II-ра дивизия (в случая, аналогично дори не на „Б” група, а на нещо като „Б” регионална група) и завършил като ... шампион!?! На 5 май 1948 година 2 или 3 кръга преди края на столичното първенство Септември (София) се обединява с втородивизионния ЦДВ. Датата 05.05.1948 за 60 години беше считана за рождена на ЦСКА. Новият отбор е наименован Септември при ЦДВ и ползвайки статута и актива на Септември, завършва 2-ри в първенството на I-ва Софийска дивизия и с благословията на БСФС участва в Републиканското първенство, за което се класират първите три клуба. В крайна сметка достига до финала, където след два мача с Левски, загуба с 1:2 и победа с 3:1, печели шампионската титла, която за 60 години бе считана от червените за първата чорбарска.
Та, какво се случва на 05.05.1948? Според „обединителния протокол”, гордо развяван доскоро като „свидетелство за раждане”, ръководствата на двата клуба (Чавдар и Септември) случайно обядвали в някакъв гарнизонен стол, някой случайно предложил да се обединят и предложението било прието с бурни аплаузи, прекъсвани от откъслечни викове „ура” и „да живей”. Ако не съм го описал правилно, моля да ми бъде простено – чел съм „протокола” само веднъж (май като публикуван в „Работническо дело” или „Народен спорт”, не съм сигурен) и не ми беше особено интересен като „исторически извор”, щото си личеше от километри намесата на анонимен партиен майстор на късия разказ. Всъщност, доколкото знам, случката в столовата се е състояла на 04.05.1948, а на другия ден сутринта е подписан гореспоменатия „протокол”. Тогавашното „синьо” БСФС не се впечатлява от обединението на отбори от различни дивизии, по средата на сезона, и бързо го узаконява - толково бързо, че по-късно, следобеда на същия 05.05.1948 обединения Септември при ЦДВ играе първия си мач (загуба от Левски с 0:1). Както вече се спомена, новия отбор продължава първенството с актива и статута на Септември, а и гръбнак на състава му са футболистите именно на Септември. Смятам, за всеки непредубеден е ясно, че титлата от 1948 е спечелена много повече от Септември, отколкото от Чавдар. Такова едно разграничаване става необходимо с оглед на това, че 1-2 години (не знам точно колко) след обединението, Септември се отделя като самостоятелен отбор и като такъв съществува и до днес (за статистиката ще споменем, че след 1969 Септември има още една авантюра с ЦСКА в хибрида ЦСКА ”Септемврийско знаме”). Така отбора от „Красна поляна” е употребен като ракета-носител за да качи военния отбор в I-ва Софийска дивизия, да се използва класирането му, даващо възможност за атака на титлата и в крайна сметка - като удобен източник на селекция за Чавдар. Впоследствие Септември е запратен обратно в „Красна поляна” без най-добрите си футболисти, естествено, и помирисва „А”-група трудно и спорадично, като основно развива детско-юношески футбол, докато актива на обединения Септевмри при ЦДВ е наследен от “армейцитье”. И последно за Септември ще споменем, че това е отбора, благодарение на който военния клуб има име в два периода от историята си: „Септември” – в периода на Септември при ЦДВ и „Септемврийско знаме” – в периода на ЦСКА ”Септемврийско знаме”. Това не се случва често в армейския клуб, всъщност само още два пъти – „Червено знаме” и „Средец” с две абревиатури (ФК и ЦФКА).
През сезон 1948/49 отборите играят в „А” РФД („А” Републиканска футболна дивизия). В този формат (една общодържавна елитна група) Септември при ЦДВ не успява да защити титлата си и завършва 2-ри на 9 точки от новия шампион (Левски). По онова време за победа се присъждат 2 точки. В същия този сезон, и по-точно през пролетта, името на панчаревци е променено на ЦДНВ (Централен Дом на Народната Войска). Идва нов сезон (1949/50), а с него и ново … обединение. Всъщност, доколко термина „обединение” може да се използва за случилото се, преценете сами. Ето какво се случва ... След изиграването на само два кръга от есенния полусезон, шампионата е прекратен и с решение на ЦК на БКП от 27.08.1949 (датата е от „Енциклопедичен справочник” на Г. Манов и ми изглежда леко нелогична) всички отбори, по Съветски образец, вече се фомират на производствен, а не на териториален принцип. Сменени са и имената на повечето от отборите: Славия е преименувана на Строител, Левски е прекръстен на Динамо, Локомотив (Сф) става Торпедо и т.н. , докато „армейцитье” продължават да се придържат към „името”(?) на московския батко и си запазват абревиатурата ЦДНВ. Съгласно указа, „новите” отбори трябва да сформират и нова „А” РФГ („А” Републиканска футболна група), като от всичките 10 места в групата, 5 квоти са предвидени за отбори от София. Същата есен 8 софийски отбора се включват в т.нар. Квалификационен турнир (по 1 мач всеки срещу всеки, нещо като ½-Столично първенство), като целта е минимум 5-то място, последното осигуряващо място в новата елитна група. Аналогични турнири се провеждат и в провинцията, където квотите определено са кът. В споменатия турнир ЦДНВ заема 6-то място, респективно следва да започне новия сезон в „Б” група. През зимата на 1950 г. Септември при ЦДВ се обединява с „Военни отбори от страната” в „Народна войска”. Тук накратко ще поясня, че футболният календар далеч не е объркан, защото премъдрото ЦК на БКП е решило първенствата вече да се провеждат по системата „пролет – есен”, очевидно следвайки толкова популярния в онези години „скандина...ааа..ъъ...съветски модел”. Няколко неща правят впечатление в поредното „обединение”:
- за статистиката само ще отбележим, че в много източници новосформираният отбор всъщност е кръстен ОНВ (Отбор на Народната Войска),
- в обединението, доколкото знам, участва не Септември при ЦДВ, а ЦДНВ (червеният генеалог се е почувствал доста неловко от честата смяна на абревиатури и не само това),
- „военни отбори” – очевадната липса на конкретика в това определение е необходима, за да се прикрие поредната скандална машинация, реанимираща административно военния отбор и заслужаваща сериозно разравяне, което и ще направим.
С невъоръжено око се вижда, че по това време ЦДНВ далеч не е единственият военен отбор в България. Такъв е създаден и в Пловдив – ДНА Пд (среща се и като ДНА ”Ботев” Пд, което е обяснимо, щото това всъщност е наскоро военизирания Ботев Пд), такъв вече има и във Варна, такива вече има и в други градове, къде повече – къде по-малко значими. Май софийският ВВС също е ведомствен на МНО. С точната география и с имената на тези отбори не съм запознат. Всъщност, броят и значимостта на тези отбори не са толкова важни, важна е системата: имаме един централен „военен дом” (логично в София) и други „военни домове” в други градове. Това именно структуриране ще бъде използвано, за да се оформи документално и „литературно” административното поставяне на ЦДНВ в новосформираната „А” РФГ. Както видяхме, ЦДНВ не успява да си извоюва това право на терена (6-то място от 8 отбора в столичния квалификационен турнир), а в същото време единствения “военен дом”, който успява е ДНА /„Ботев”/ Пд (спечелвайки пловдивския квалификационен турнир и взимащ една, от само петте, провинциални квоти). Понеже би било леееко нагличко да се подмени директно ДНА /„Ботев”/ Пд с ЦДНВ е приложена следната „военна хитрост”: първоначално, всички „военни домове” (разбирай „отбори”) са обединени (формално и временно, както ще се види по-късно) в един – ОНВ („Народна войска”) и впоследствие новия отбор е спуснат в новата „А” РФГ. Това вече не изглежда толкова нагло, щото би следвало да е логично „обединения” отбор да ползва спечеления „лиценз” от един от включените в самия него отбори. Разбира се, за всеки непредубеден е ясно, че става дума за съвсем неслучайна административна акробатика, ясна е и целта ... Тук за последно ще втъкнем малко статистика - „обединеният” ОНВ участва в първенството от 1950, където завършва 4-ти, на 7 точки от шампиона (Левски). И понеже по-горе се спомена за някаква (макар и бутафорна) логика, нека да погледнем, доколко „логично” продължава историята през сезон 1951. А там откриваме, кой мислите (?) ... да, да ...топло, топло, пари ... ма разбира се, бе ... същите са, бе ... доброто старо ЦДНВ, бе ... и не само, бе ... и Ботев Пд е тука,бе ... ма, нема логика ли, бе (?) …чшш, тва е най-яко обединение, бе! Да уточним, че откриваме тук Ботев Пд, защото същата година „жълтите” влизат в „А” група от ... „Б” група, където играят през 1950, по времето на ОНВ. Това е единственият законов и морален път до елитната ни футболна група, но възникват някои въпроси: ”Как така Ботев играе в „Б” група с „лиценз” за „А”, а един друг отбор, спечелил квота едва за „Б” група, играе на неговото място?” , “За какво „обединение” иде реч, след като „обединяващите се”, всъщност си остават разделени и продължават да се състезават едновременно?”, „Доколко законно е всичко това?”. В сайта на ЦСКА също е отбелязано, че от 1951 името е променето на ЦДНВ, но там това име се споменава за първи път, докато всъщност става въпрос за връщане на името, с което „армейцитье” участват в Квалификационния турнир за „А” РФГ през есента на 1949. Вглеждането в смяната на имената (ЦДНВ, 1949 => ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951, а според сайта: Септември при ЦДВ, от 05.05.1948 до края на 1949 => “Народна войска”/ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951) правим, защото тези имена ориентират за същността на събитията, а именно: през 1950 военния отбор се качва в „А” група на ракетата-носител (този път Ботев Пд), след което (още на следващата година) си връща името (ЦДНВ), като разбира се, наследява актива и статута на „обединения” отбор. Не ви ли звучи познато?
Относно претенциите за историята на АС`23... Чисто генеалогично погледнато, ЦСКА наследява АС`23 точно толкова, колкото наследява Спартак (Подуене), Акоах, Победа (Орландовци) или всеки един от 13-те клуба, включени в Септември при ЦДВ. Иначе казано, историята на АС`23 е 1/13 от историята на ЦСКА. Защо червените историци решават да тръгнат именно по това коренче от родословното си дръвце ще уточняваме по-късно. Дори да приемем фантоми като Шипка-Победа, Спартак-График и създадения на 25.10.1944 Септември за „де факто” съществували (първите съществуват по-малко от месец, а „ранния” Септември – 5 месеца, като и трите съществуват само „на книга” без да изиграят нито 1 мач), пак остават 3 „подуенски” корена и 5 корена от „Красна поляна” т.е. погледнато дори от тази, доста измислена съребрена линия, историята на АС`23 се явява 1/8 от историята на ЦСКА. Наблюдава се тенденция ГА да се опитва да „анихилира” всички „корени” никнещи откъм „Красна поляна”, което е, меко казано, нагличко с оглед на: нивото на Чавдар и Септември в годините 1945-48, „яхването” на статута и актива на Септември от обединения Септември при ЦДВ, всички благини идващи от обединението Чавдар-Септември.
И така, защо АС`23? Както знаем, за прасетата, близо половин век предкомунистическата история на футбола в България беше “terra incognita”. Нещо повече, до вчера те се гордееха с невероятния си процент на успеваемост - „титли / шампионати”, разбира се, броейки за свой първи шампионат този от 1948. Още ми е пред очите статия в Меридиан Мач отпреди 3-4 години , в която един от червените медийни шамани (май беше Макариев) обясняваше как футбола в България преди 09.09.1944, като качество бил по същество „махленски” и битувала тотална аматьорщина, както на ниво клубове, така и на ниво национален отбор, и как точно ЦСКА била тази, която след „девети” била донесла модерния и професионален футбол по тези земи. Към днешна дата тази теза вече не е актуална и ГА подробно обяснява как комунистите умишлено са прекъснали връзката на ЦСКА с „така дългите” армейски корени, забити някъде в зората на 20-ти век. Очаквам скоро Матинчев (основател на „Клуб на Матинката” – нерегистриран предшественик на Клуб Футбол, някъде 1908) да бъде официално обявен за първия „армеец”, нищо че „военната” нишка се втъкава в „целата схема”, идвайки от едни други (подуенски) клубове. ГА не обяснява, че да се прекъсва връзката на ЦСКА с който и да е клуб, съществувал преди деветосептемврийския преврат, не е било необходимо, защото за 50 години нито едно прасе, под никаква форма – устно или писмено – не е изявявало никакви претенции за наличие на „предци”. Разбира се, ГА веднага ще ни открехне, че причина за това е „диктатурата на пролетариата”, която така лошо била репресирала „хармейския” клуб. За подобни нелепости веднага му подарявам 7 тера-смАрт точки. Та кога и защо чорбарите се сещат, че футбол в България е имало и преди 1948? Скоро след 10.11.1989 те внезапно осъзнават, че за да получиш нещо, трябва да си ... платиш. Никак не им било лесно, щото в генотипа им било заложено да получават всичко „на готово”. Особено дразнещ се явявал един разход, за който и в най-лошите си кошмари не предполагали, че може да съществува. Наглото Министерство на отбраната си позволявало, разбираш ли, не само да обезмисли абревиатурата им, ми даже и да иска наем за стадиона в Борисовата градина. ЦСКА никога не било строила нито къщичка за пиленца, нито къщичка за кученца, ма въпреки това тази „държавна собственост” и се падала „по право” и безвъзмездно. Номерът с „безвъзмездното ползване” не минава и до днес, за което ГА се чувства много тъжен, ощетен и пренебрегнат. Някъде, в началото на 90-те, червените шефове (не знам кои точно, но ми се струва, че Емил Данчев се явява нещо подобно по това време) решават, че могат да не плащат за „Българска армия”, ако успеят да докажат ... собственост върху нея. Бая ровене пада за да се изнамери „Нотариален акт” на името на ЦСКА, но такъв документ, така и не е открит. Вместо това се оказва, че стадиона е строен от и принадлежи на АС`23. Така идеята за доказване на ЦСКА като наследник на всички активи и пасиви на АС`23 вече сама се натрапва и червената управа прави сериозни опити да докаже тази теза. Нищо подобно не се доказва и идеята е забравена за около петнайсетина години. Напоследък песента за АС`23 се поде отново: веднъж , щото така „царете на боклука” се опитват да отклонят вниманието от невъзможността да погасяват всевъзможните си задължения и втори път, щото така ГА се опитва всячески да разграничи зачатието и цялата им история от комунистическия режим. Разбира се, червените „броячи” се блазнят и от мисълта за още една титла и купа, но основното е да се сдобият с що-годе нормална история. Никак не им е приятно да обясняват защо са единствените, създадени по комунистическо. Трябва да подчертаем също и това, че песничката „АС23” се пее вече на нов глас. Ползвайки огромен медиен комфорт, безименните ни обясняват за връзката си с отбора на царските офицери, като за даденост, неподлежаща на съмнение, като за акт на онаследяване – легален, легитимен, документално и всякак безспорен. Оставало, моля ти се, да се реши (с референдум) само как да се промени името и годината на създаване. Основните мотиви за тази (най-яка) връзка са два: първо - ЦСКА ползва стадиона на АС`23 и второ - „армейското” в двата отбора. Относно стадиона, накратко ще кажем, че кражбата не е и не може да бъде „законно унаследяване”.
Относно непрекъснатостта на връзката между Чавдар и ЦДНВ (визирам „второто” ЦДНВ - това от 1951) ... Както видяхме, на Чавдар нещо не му споряло и по-средата на сезон 1947/48 с един фантастичен скок, от II-ра Софийска дивизия той яхва Септември и се качва в I-ва. Същият скок прави и ЦДНВ през 1949, като яхва ДНА ”Ботев” Пд и се включва в „А” група, въпреки че класирането му стига едва за „Б” група. С оглед на изложеното, активите на „обединените” отбори Септември при ЦДВ и ОНВ, би следвало да се причислят към активите съответно на Септември и Ботев Пд. За горните изводи не е нужно да владеете добре ядрена физика, за да ги прозрете ви трябва само малко ... морал. Всъщност, не бих се изненадал, ако юридически въпросът стои по същия начин... Следвайки същата логика, стигаме до извода, че връзката м/у Чавдар и ЦДНВ-1951 е прекъсната неведнъж и то по бая съществени причини:
- връзката се къса от незаконния и неспортен скок на Чавдар в I-ва Софийска дивизия , вследствие на който „чавдарци” така и никога не продължават с единствения си реален - постигнат на терена - актив (този от сезон 1947/48 във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „обединеният” Септември при ЦДВ продължава с актива на „невоенния” Септември, а не с актива на „военния” Чавдар (единственият морален и законов акт, с който „обединения” отбор би продължил „армейската” линия е да продължи да се състезава със статута и актива на „армейския” Чавдар т.е. във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „наследството” на Септември при ЦДВ (място в „А” група и титлата от 1948) отива при „военните”, въпреки че е спечелено (само и единствено) благодарение статута на „невоенния” Септември,
- връзката се къса от незаконното и неспортно поставяне на ЦДНВ-1949 в „А” група, на мястото на Ботев Пд, вследствие на което панчаревци - за втори път – продължават съществуването си „яхвайки” елитния статут на друг отбор (статут, който те самите не успяват да си спечелят),
- връзката се къса от това, че ЦДНВ-1951 наследява „елитния” статут на ОНВ (отнет от Ботев Пд), а не този на ЦДНВ-1949 (истинския „армейски” статут – постигнат на терена и достатъчен за „Б” група).
Но къде остана „асисткото” в цялата схема? Последният отбор, съдържащ някаква „асистка” линия в себе си е втородивизионният Чавдар (съществувал до 05.05.1948), като дори това твърдение върви задължително с две уговорки: първо – законноста на „включването” на АС`23 в Чавдар е доста съмнителна, и второ - АС`23 е само 1/5 от Чавдар и е леко неуважително към Цар Борис III и Победа (Орландовци), например, дето ЦСКА не ще да ги наследи.

И накрая, да обясним за политиката. Политика в този разказ има много, и то не защото на мен ми харесва или щото на ГА не му харесва. Иначе казано, политиката се е месила яко във футбола (и далеч не само) без изобщо да ни пита. Основният довод на ГА, доказващ „независимостта” на ЦСКА от политиката на комунистите, се състои в липсата на съответните укази на ЦК на БКП, като ГА е особено щастлив от липсата на указ, учредяващ „измислените”. Дали такъв указ е съществувал и е унищожен, дали съществува и до днес и просто не е намерен, дали такъв указ не е съществувал - не знам. Знам обаче, че са известни редица факти и документи, доказващи пряката и императивна намеса на БКП в спортния живот на България. Ще спомена факти в този смисъл с конкретика, каквато паметта ми позволява (все пак говоря за неща, за които някога нещо съм чел или чул, а не съм издирвал целенасочено):
- като начало мога да посоча, че само около 2 седмици след 09.09.1944 (!) тогавашната федерация на спортните клубове, чиято абревиатура не си спомням, е заменена с нова – ВЦСС (Временен Централен Спортен Съвет), което идва да покаже, че спорта (в частност футбола) се явява нещо важно и значимо за новите властимащи,
- още през есента на 1944 се извършва масова реорганизация на почти всички клубове, която се изразява в прослувутите „обединения”, мащабни промени в управителните съвети на клубовете (често са избирани нови такива, разбира се, съобразени с новата конюнктура), изключване на редица футболисти и деятели от „физкултурното движение”,
- по нагоре се спомена за указ на ЦК на БКП от 27.08.1949 г. (предполагам, че след като датата е известна, би следвало този указ да е излязъл от „нелегалност”), с която българския спорт е „премоделиран” по съветски образец - отбори на „производствен принцип”, шампионат „пролет - есен”, нови имена на отборите, копиращи съветските и т.н. ,
- „пред очите” ми е някаква снимка, на която на преден план се виждат подредени отборите (явно преди началото на мача), а на заден план има три огромни портрета на ... Сталин, Тито и Димитров, иначе казано – комунистическата пропаганда не спи, тя активно работи по стадионите (и далеч не само там),
- наскоро беше показан някакъв документ, с който се закриваше Левски (визира се отбора създаден на “териториален” принцип) и се заменя с Динамо (създадено вече на „производствен” принцип и със съветско име), от който документ (с гриф “строго секретно”, що ли?) кристално ясно личи каква е „технологията” на вземане на решенията, управляващи спорта по онова време, а именно – някакво министерство, май трябва да е било МВР, съобщава (!?) на Софийски градски съд, че съгласно решение на ЦК на БКП, трябва да се направи нещо си (!?!), с други думи казано - блестящ пример за „разделение” на властите.
Всъщност, не бих се изненадал, ако документи, потвърждаващи спомената „управленска технология”, са съществували в изобилие, но не са добили популярност, поради „строгосекретния” си характер или щото биха причинили известни неудобства на комунистическите си създатели. Както се знае, съгласно „производствения принцип”, всички отбори трябвало да са съставени от играчи, заети в определено производство, упражняващи определена професия, като при панчаревци, съвсем случайно и непринудено, се „наложило” да играят ... войници. Тази професия има своите особености и една такава е, че се „практикува” задължително, от всички мъже на възраст м/у 18 и 20-21 години. Тази лека подробност, води до това, че всички ДЮШ в България фактически работят за ЦСКА – с влизането си в казармата всеки футболист задължително се озовава в някой от ведомствените на МНО отбори, като разбира се, право на първи избор има „големия софийски брат”. Тази „селекционна” тактика води до всичко друго, но не и до равнопоставеност и е очевидно в чия полза накланя везните. Всъщност, за всеки, усетил дори веднъж „желязната хватка” на комунистическата партия, тези неща са ясни.
Всъщност, по въпроса за произхода на ЦСКА разполагаме с доста надежден източник - човек, който говори в първо лице и то не просто като свидетел, а като пряко „акуширал” израждането им. През 1992 Добри Джуров дава интервю за в. Земя, в което кратко и ясно обяснява кой и защо измисля ЦСКА. Разбира се, „генералът” е нямал никакво намерение да хвърля камъни в градината на ГА, просто по времето, когато дава интервюто, твърденията му са „публична тайна”, а и никога не е предполагал, че любимия му отбор ще тръгне да бяга от комунистическото си зачатие (точно обратното: Джуров определено се гордее с партийния генезис на ЦСКА). След такова сърцераздирателно самопризнание аз нямам какво да добавя...
_________________________________________________________________

Ето и малко инфо за измислената титла на Владислав (Варна) от 1926 (всъщност напълно заслужена славистка титла) и за незавъшилото първенство от 1927 г.

Държавно първенство на България по футбол - сезон 1926 г.


През сезон 1926 г. шестте регионални спортни федерации са разформировани и на тяхното място са създадени Окръжни спортни области,
обхващащи по-малка площ. Играе се по системата директни елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време,
а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място.
Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.

Участници:

Участват победителите на новосъздадените окръжни спортни области.

Варненска спортна област 1. Владислав (Варна)
Шуменска спортна област 1. Сокол (Шумен)
Русенска спортна област 1. Левски (Русе)
Търновска спортна област 1. Етър (Велико Търново)
Плевенска спортна област няма представител
Врачанска спортна област 1. Орел (Враца)
Бдинска спортна област няма представител
Софийска спортна област 1. Славия (София)
Рилска спортна област 1. Левски (Дупница)
Пловдивска спортна област 1. Ботев (Пазарджик)
Хасковска спортна област 1. Борислав (Първомай)
Старозагорска спортна област 1. Бероя (Стара Загора)
Приморска спортна област 1. Чеган (Бургас)

1 кръг - (1/8 финали)
Ботев (Пазарджик) - Бероя (Ст. Загора) 4:0
Славия (София) - Левски (Дупница) 9:1
Чеган (Бургас) - Борислав (Първомай) 9:1
Сокол (Шумен) - Етър (В. Търново) 6:0
Орел (Враца) - почива
Владислав (Варна) - почива
Левски (Русе) - почива

2 кръг - 1/4 финали
Левски (Русе) - Сокол (Шумен) 1:0
Владислав (Варна) - Чеган (Бургас) 9:0
Ботев (Пазарджик) - Орел (Враца) 5:1
Славия (София) - почива

3 кръг - 1/2 финали
Владислав (Варна) - Левски (Русе) 5:1
Ботев (Пазарджик) - Славия (София) 2:6

Финал

Първи мач
22 август 1926, гр. София
Славия (София) 1:1 Владислав (Варна)

Голмайстори:
* 1:0 Борис Грашев (Славия (София));
* 1:1 Димитър Димитриев (Владислав (Варна)).

Втори мач
23 август 1926, гр. София
Славия (София) неигран Владислав (Варна)

* Назначеният за преиграването съдия Г. Григоров, не се явява и Владислав отказва да играе при друг съдия. Първоначално БНСФ присъжда
служебна загуба на Владислав и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение в съда и БНСФ е принудена да
насрочи нов мач на 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но Софийската окръжна спортна област забранява на Славия да играе.
Все пак се взема решение на конгреса на БНСФ в Бургас да се изиграе още един мач между двата претендента за титлата на 7 април 1927.
Тогава Славия пак се съобразява с решението на Софийската окръжна спортна област и титлата се присъжда на Владислав.

Държавен първенец
Владислав (Варна): Здравко Янакиев, Кирил Денев, Борис Ставрев, Петър Христов, Георги Георгиев, Иван Булгаков,
Димитър Димитриев, Егон Терцета (капитан), Кръстьо Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов.


Държавно първенство на България по футбол - сезон 1927 г.

След острите спорове от миналия сезон, продължили до пролетта на тази година победителя в Софийската окръжна спортна област
Славия (София) отказва да се включи в първенството. Освен това само три други първенства в окръжни спортни области са завършили преди
крайния срок за участие в Държавното първенство. Това са Владислав (Варна) от Варненската окръжна спортна област, Левски (Русе) от
Русенската и Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) от Пловдивската. Поради това Първенството през този сезон не е проведено.

Въпреки провала на първенството са проведени приятелски мачове между отборите победители:

в Русе: Левски (Русе) - Владислав (Варна) 2:4
в София: Славия (София) - Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) 2:3
в Пловдив: Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) - Владислав (Варна) 6:2
(Нейко Събев - 3, Георги Митков - 2, Иван Янев; Димитър Димитриев, Алекси Алексиев)




Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Stamёn]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано07.10.10 00:58



Привържениците на АС 23 приеха отбора на ЦСКА като свой
sport1.bg, Вто, 2009-10-27 16:53

„Повечето привърженици на АС`23 приеха отбора на ЦСКА като свой” – това ми каза през май 2008 г. Панко Георгиев, бивш вратар както в една от секциите на офицерския спортен клуб, така и в неговите наследници Чавдар и ЦСКА., по време на наш разговор свързан с едно интервю на ветерана за в. „Червените” през май 2008 г. Друг бивш асист Бенжамен Аструг в книгата на Силвестър Милчев(брат на члена на ръководството на Левски от есента на 1944 г. Жорж Милчев) „Футболната романтика на България”, изд. 1999 г. казва: „После преминах в Чавдар, наследникът на АС 23”. Категоричното мнение на не един и двама ветерани обаче, не може да трогне онези (предимно привърженици на Левски), които не желаят да приемат, че ЦСКА е наследник на АС 23. Въпреки наличието на документи доказващи тази толкова нежелана от някои връзка, тя се оспорва с аргументи, които могат най-общо да се разделят на три групи, като във всички тях се набляга повече на емоционалното внушение, отколкото на здравия разум.
1. Ръководството на АС 23, което след 9 септември 1944 г. участва в процеса на обединение с Шипка – Победа и Спартак – График било нелегитимно, защото то било наложено след ареста на председателя на АС 23 ген. Димитър Айранов, а в новото управително тяло на клуба участват личности близки до новата власт или поне такива които нямат противоречия с нея. Този аргумент обаче е напълно несъстоятелен, не само защото ген. Владимир Стойчев, Иван Башев, Владимир Димитров, Асен Нейков, Жак Бенбасат и Симо Симов са стари членове на АС 23, а някои от тях и бивши ръководители, а и защото ако се мери с такъв аршин трябва да обявим за нелегитимни всички отбори в България, тъй като тогава във всички ръководства се налагат лоялни към компартията и Отечествения фронт хора. Ако обаче приемем подобна логика за основателна ще стигнем до един абсурд като този да отречем и връзката между отбора на Левски преди, и отбора на Левски след идването на комунизма, въпреки, че както виждаме досега никой фен на „сините” не го е направил. Освен това е твърде нелепо да се твърди, че ЦСКА има вина за ареста на ген. Айранов, не само заради това, че през 1944 г. ЦСКА все още не е бил създаден. Димитър Айранов е арестуван и осъден на 15 години затвор заради неговото лошо управление на въздушната отбрана на София по време на войната, а заради цивилните жертви и разрушенията в столицата той можеше да бъде съден и от всяко друго следвоенно правителство. Справка – земеделското правителство на Александър Стамболийски след първата световна война. Впрочем за това как е станало обединението на АС 23, Шипка и Спартак можем да се доверим на участниците в него- такива като бившия футболист на Шипка Крум Петков(Курчика), който в цитираната и по-горе книга на Силвестър Милчев „Футболната романтика на България” казва следното: „Подир войната се обединихме с АС 23 под новото име Чавдар. Аз бях инициатор, влязох във временния управителен съвет. Един от водачите на обединения клуб стана Иван Башев, шипченец, сетнешен министър на външните работи. Той живееше на съседна на нашата улица. Отиде в АС 23 да играе тенис там.” От ветераните можем да научим също така, че съгласието на ген. Стойчев да стане председател на Чавдар е било взето чрез телеграма, че идеята Чавдар да се обедини с ЦДВ е била на треньора на Шипка Михаил Михайлов (бай Михо), изключително ерудиран човек, който е учил право, четял е Фойербах и Ницше, но е работил като счетоводител в министерството на войната.
2. По времето на комунизма ЦСКА никога не бил афиширал връзката си с АС 23. Това просто не е вярно, въпреки, че в онези години се говореше твърде малко за историята на футбола у нас във времето преди 9 септември 1944 г. Ето цитат от брошурата „Летопис на спортната слава” (Военно издателство, София – 1988 г.), с автори Георги Христов, Андрей Кацаров и Александър Манов : „ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ДАТИ В РАЗВИТИЕТО НА ЦСКА „СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ” 15 февруари 1948 г. (Централен дом на войската) Обединяване на физкултурния колектив при Централния дом на войската с физкултурно дружество „Чавдар” (приемник на АС 23) под името „Чавдар”.
3. Един от любимите аргументи на онези, които се опитват да отрекат връзката между АС 23 и ЦСКА се състои в изтъкването на факта, че червената петолъчка заменя лъва в клубната емблема. Трябва да се знае обаче, че емблемата с петолъчката е създадена от бившия баскетболист на Чавдар и АС 23 Константин Тотев, така, че и в това отношение не липсва приемственост, макар, че самите левскари припознаха през 90-те години като свой отбора на Левски с президент Томас Лафчис, въпреки юридическите проблеми с емблемата и името на клуба. Що се отнася до петолъчката, че цитирам един откъс от книгата на Никола Филипов „Що е то Лондон и що прави нашенецът там” (изд. 2007 г.): „Иначе червената петолъчка в Англия изобщо не се смята за комунистически символ. С нея се кичат коледните елхи и украси, петолъчки има по много фасади на магазини и заведения. Червена петолъчка с чук по средата е емблемата на веригата магазини и бензиностанции „Тексасо”. В много райони има площади, наименовани „Червения площад”. Продават се тениски с червени петолъчки със сърпове и чукове”
Разбира се и в този случай в типично свой стил левскарите се опитват да вкарат политика в своята уж футболна идеология – нещо което стана причина те да бъдат наречени „отборът на всяка власт”. Те обаче са опровергани от привърженици на АС 23 като бившия зам.-началник на ЦСКА о. р. полк. Иван Стоянов с думите: „ Ние живеехме в Дианабад. В нашия беден квартал младежите си нямаха хабер нито от царизъм нито от комунизъм, но бяха привърженици или на АС 23, или на Левски. Популярността на „асистите” идваше заради това, че бяхме близо до плажа, където се провеждаха състезания по водна топка и плуване, а в тях нашият отбор беше много силен. Привързаността към любимия клуб се предаваше от по-големите на по-малките. Мен за пръв път ме заведе на мач покойният вече Кирил Каскатийски. След това аз започнах да водя на стадиона по-малкия си брат. По-късно ние групово станахме привърженици на ЦСКА. При нас водеща беше любовта към отбора, затова беше съвсем естествено, след като сме обичали АС 23, да обичаме по същия начин и Чавдар и ЦСКА.” Тези думи са част от интервю, което взех от полк. Стоянов за в. „Червените” бр. 163 от 30 април – 6 май 2009 г. Малцина знаят, че в Дианабад, където са израстнали Иван Стоянов и по-малкият му брат Васил, е израстнал и лидерът на публиката на ЦСКА от 60-те и началото на 70-те години Йордан Перелов (Гацо), който също беше запален привърженик на АС 23 и добър приятел на двамата братя Стоянови. През 60-те и 70-те години сред „постоянното присъствие” на „Народна армия” имаше и други „асисти” като бившия царски офицер Димитър Ямалиев (Даскала), който вече беше пенсиониран със званието „заслужил учител”, бившия военен летец когото помня само като бай Манол и който въпреки ниския си ръст се открояваше със своите гръмовни възгласи „Хайде ЦСКА” по време на баскетболни и волейболни мачове. На „Народна армия” често идваше бившата звезда на АС 23 Любомир Ангелов (Старото) и се спираше да поговори с феновете, защото виждаше в тях наследници на привържениците на своя предишен отбор. Разбира се един от най-известните почитатели на ЦСКА и АС 23 беше патриархът на българската забавна песен Йосиф Цанков, чиито песни от записаната в Холивуд плоча „Керванът” са звучали по ВВС по време на втората световна война. Той е бивш баскетболист в отбора на асистите, а по-късно имаше много прекрасни мигове при срещите си с футболистите на ЦСКА в ресторант „Дивите петли” (след това „Лясковска среща” и т. н.), който се намираше близо до дома на композитора на пресечката на „Граф Игнатиев” и „Шишман”. След като през 1970 г. големият творец спечели „Златният Орфей” с изпълнената от Паша Христова песен „Повей ветре”, той беше осенен от идеята да напише химн за ЦСКА. Тази идея не се осъществи защото през 1971 г. няколко месеца след радостта от поредната титла на армейците Йосиф Цанков (или Джоузеф Цанкоу, както го наричаха в САЩ и Великобритания) почина. А може би му липсваше текстописец като великиия поет Гео Милев, близък приятел с много свои западноевропейски колеги, автор на поемата Септември, но и на знаменателната фраза,че „истината и лъжата са кръг, а в този кръг си ти” (стихотворението „Кажи „внезапно да изчезнеш”). Защото в началото на 20-те години, когато макар и твърде млад Гео е офицер – ветеран от войната, а същевременно член на „Атлетик”, един от клубовете - създателите на АС 23 и дори пише химна („Марш”) в който възпява „сърцата от мед и стомана” на спортистите от своя любим отбор.



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано19.12.10 22:14



Левски е най-старият футболен клуб в България - Батков извади документ

Левски е създаден на 10 май 1911 година, което автоматично прави сините най-стария действащ футболен клуб в България. Това твърди собственикът на тима Тодор Батков, който показа документа пред Sportal.bg.

Документът представлява учредителен протокол от 1911 г., според който Левски е създаден именно тогава. Печатът под документа е същият, който е използван и през 1914 г. "10 май 2011 г. се очертава светла дата за всички, които обичат Левски. Т.е за целокупния български народ. Искам с този документ да предизвикам дебат, не да променям нещо. Предполагам, че 1914 година е тази, в която е сформиран отбор с футболисти, но чисто юридически съм на мнение, че Левски е създаден на 10 май 1911 година. Не си измислям, оригиналът се съхранява в държавния архив. Фенклубът е в течение на нещата. Утре ще го обсъдим и с акционерите. Тогава ще видим какво ще правим. Трябва да се промени знака и да се промени историята официално. Но повтарям - в историята на Левски това е описано", сигурен е Батков.



http://levski.sportal.bg/news.php?news=276647&team=6&champ=1

http://football.sportal.bg/news.php?news=276662



Тема Венци изригна :)нови [re: Enslaver]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано20.12.10 22:10



Венци изригна: Левски ще празнуват на куково лято

Може и най-стари да са, ама някъде в Близкия Изток, подигра се на "сините" "белият" шеф

"Левски ще честват 100 години догодина, но на куково лято. Какви са тези нелепици от Тодор Батков", изригна президентът на най-стария столичен клуб Славия Венцескав Стефанов.

Неговият коментар беше по повод на твърдението на президента на Левски Тодор Батков, че Левски не е основан през 1914 г, а три години преди това - през 1911 г.

"Може и най-стария клуб да са, само че на Персийския залив. Уважавам г-н Батков, но това са нелепи неща", добавя Венци цитиран от "7 дни спорт".



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор Stamёn (wütend)
Публикувано22.12.10 00:43



Ето го кръщелното на “Левски” от 1911 г.


Препис от учредителния протокол на "Левски" от 10 май 1911 г., на който се уповава Тодор Батков. Снимки: Десислава Кулелиева и Авторът



Печат от 1911 г. стои под учредителния протокол за основаването на спортен клуб "Левски" (София). Същият печат със същата година стои под първия устав на "Левски" от 1919 г. и под устава на клуба от 1934 г., увери се "24 часа" след полемиката, предизвикана от собственика на "сините" Тодор Батков.

Адвокатът настоява за рождена година на клуба да се приеме 1911 г., независимо че той е започнал да практикува спортна дейност през 1914 г.

Документът, на който се позовава босът, представлява препис на пишеща машина на учредителен протокол, който е заведен в Държавния архив във фонда за 1911 година. Преписът е направен при задължителната пререгистрация на клуба през 1934 година. Твърди се, че оригиналът вероятно представлява ръкопис.

В документа е записано, че на 10 май 1911 година група ученици от Софийска мъжка прогимназия са взели решение да основат единен спортен клуб с името "Левски". Сред учредителите личат имената на Владимир Георгиев, Георги Манолов, Зафир Абрашев, Борис Василев и Константин Георгиев. Повечето от тях през 1911 г. са били на по-малко от 14 години. Това е един от моментите, на които се базира оспорването на възможността "Левски" да стане на 100 години през 2011-а.

"Те не са учредявали политическа партия или банка, а сдружение с идеална цел според действащата Търновска конституция. Забавянето от приемането на идеята до започването на дейност през 1914 година вероятно е станало заради войната. А и три години по-късно въпросните учредители са били далеч по-зрели. Но те са били същите, а не други хора. Всички те са в първото ръководство. Безспорно волята за учредяване е от 10 май 1911 година", заяви председателят на УС на "Левски" Георги Марков.

"Искам историческата истина да излезе наяве. На 10 май 1911 година спортен клуб "Левски" е създаден от група гимназисти от 7-о училище. Това е факт, който не може да се оспори. Има учредителен протокол от 1911 година. Има два исторически факта за това създаване. Въпрос на графици е кога ще бъде сменена емблемата, но тя ще изглежда по същия начин, само ще се смени датата. Направих си труда да проверя как са възникнали английските клубове. Ей богу, те са възникнали по същия начин", коментира Тодор Батков пред bTV.

Все още обаче има много съмнения за автентичността на основното доказателство - учредителния протокол от 1911 г.

Документът е сверен с оригинала, като е използван печат, на който фигурира годината 1911. Проблемът е, че самият печат няма как да е от 1911 година поради няколко причини. На първо място на него фигурира абревиатурата на Б.Н.С.Ф. (Българска Национална Спортна Федерация), която е учредена на 16 декември 1923 година, както и на С.С.О. (Софийска Спортна Област), която пък е създадена през 1934 година. Де факто 23 години след сочената дата на формиране на Левски. Преди това тя се нарича СОСО (Софийска областна спортна организация). Освен това на самия печат стои емблемата на Левски през 1922 година, дело на Минчо Качулев.

"Националният клуб на привържениците на "Левски" държи да бъде доказана истината за рождената дата на любимия ни отбор. Нямаме комплексите на други да сме най-стари. Искаме просто истината. Ще се срещнем с ръководството през новата година и после ще обявим нашата позиция", обявиха феновете на "сините".

НАЙДЕН ТОДОРОВ

От Пловдив: Батков сам пише историята на клуба
Председателят на "Ботев" (Пд) и същевременно старши треньор на клуба - Марин Бакалов, окачестви като смехотворни опитите на Тодор Батков да промени футболната история у нас.

"Случва се нещо типично за българския бит - всеки започва сам да пише собствена история, което е пълен абсурд. Тодор Батков не е създател на "Левски" и по никакъв начин не трябва да се изживява като историк. Ако въпросният документ, който сега той размахва, е реален, левскарите отдавна щяха да променят годината на основаването си. Сигурен съм, че президентите на "сините" преди Батков също са били запознати с въпросния учредителен протокол, но не са реагирали като него", заяви за "24 часа" Бакалов, който е рекордьор по изиграни мачове в "А" група.

Легендата на "Ботев" посъветва собственика на "Левски" да се обърне към статистиците, тясно свързани със "синята" идея, и да чуе тяхното мнение по въпроса. А то е едно-единствено - "Левски" е основан през 1914 година.

"Доколкото разбрах, въпросната регистрация е на спортен клуб "Левски", но от 1911 до 1914 година няма никакви данни за каквито и да е спортни събития. А историята започва, след като юридически се случи дадено събитие. Ние можем да докажем, че нашият клуб е учреден през 1912 година и мисля, че вече почти 100 години е ясно, че "Ботев" (Пд) е най-старият съществуващ в момента футболен клуб в България. Сега може би някои хора използват момента, че сме във "В" група, но ние рано или късно ще заемем мястото, което ни приляга в българския футбол", завърши Марин Бакалов.

От предизвикалата толкова дебати 1911 година всъщност води началото си пловдивският клуб "Васил Левски". Той е бил основан от католическия свещеник отец Карагьозов. След много обединения приема през 1947 г. името “Спартак”, чийто наследник обаче няма претенции като на Батков.

СТОЙЧО ГЕНОВ

Възпитаници на френски колеж основават “Ботев”
През 1906 година възпитаници на пловдивския френски колеж "Свети Августин" създават първия футболен отбор в града, запалени от разпространената вече из цяла Европа игра с топка. Точно 6 години по-късно, на 12 март 1912, ентусиазирани ученици от мъжката гимназия в Пловдив и въпросния френски колеж решават да създадат свой клуб и го наричат "Христо Ботев" - футболно дружество.

На сбирката се прави учредителен протокол, като е избран и първият управителен съвет. В него влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер, и Теньо Русев - домакин.

Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 година.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Значи сега, според мен много добре се вижда особено от втората снимка, че ъ-тата на ПреписЪ и УчредителенЪ са допълнително добавени. Е-тата също са доста различаващи се, което също е интересно защо е така.
А от "Ботев" най-накрая си изясниха претенциите, че са създадени през 1906 г. Изкараха се наследници на "Св. Августин", само защото няколко ученика от отбора на френския колеж са участвали в създаването на отбора на "Ботев". През 1917 г. към "Ботев" се присъединяват и някои други по-малки (квартални) отбори, между които вероятно е бил и отбора "Св. Августин". Същата година се присъединяват и младежи, живеещи около Сточна гара и Асеновградско шосе, членуващи във футболен клуб със странното име "Бай Ганьо". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.

"От предизвикалата толкова дебати 1911 година всъщност води началото си пловдивският клуб "Васил Левски". Той е бил основан от католическия свещеник отец Карагьозов. След много обединения приема през 1947 г. името “Спартак”, чийто наследник обаче няма претенции като на Батков."

Само, че... Отборът на "Васил Левски" (Пд) е основан от колежани, преподаватели и по идея на католическия свещеник отец Карагьозов (май първото му име беше Иван) в Пловдивската мъжка гимназия през 1911 г., а клубът "Левски" е регистриран официално през 1913 г. По-малко от 5 години "Левски" (Пд) играе под името "Тракийска слава", по-малките отбори на "Рекорд" и БП`25 ("Бенковски" и "Победа") са били претопени. ФК "Бенковски" е основан 1918 г. (може и да са имали махленски отбор през 1915 г., но мен много ме съмнява), а "Победа" е по-стар клуб и е основан 1915 г. Отборът на "Рекорд" е основан през 1920 г. от отцепили се от "Ботев" футболисти, както и играчи от по-малки махленски отборчета (в т.ч. "Спартак"), а клубът е регистриран през 1921 г. след присъединяване на играчи и от "Левски". Официалният устав на клуба е изработен през 1922 г. "Рекорд" е възстановен много по-късно, през 1979 г. и играят в по-долните групи "А" и "Б" окръжна. През 1989 г. отново са обединени със "Спартак". От "Спартак" няма и как да имат претенции, защото "Васил Левски" от 1911 г. (1913 г.) и съществувалия до 1944 г. "Левски" нямат нищо общо с милиционерския "Левски" (НФД "Левски"), който се отделя от ЖСК-Левски през 1945 г.

Редактирано от Stamёn, на 03.01.11 01:00.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Stamёn]  
Автор White_Lion (член)
Публикувано29.12.10 23:54



Аз сега забелязах нещо, което всички до момента пропускат:

Отборът на "Ботев" (Пловдив) играе първите си мачове на плаца на 21-ви пехотен полк. Бойното кръщение на тима е през 1912 г. срещу Втора софийска мъжка гимназия и завършва 6:0 за пловдивчани.

Спортен клуб "Левски" (София) е основан през 1911 година от група ученици на II мъжка софийска гимназия, като основният практикуван вид спорт е бил футболът. Клубът е кръстен на Апостола на българската свобода - Васил Левски.

Значи точно от същото училище от какъв зор ще ходят тия ученици да играят в Пловдив и на чии разноски при положение, че вече има 5 столични отбора, освен ако действително не са имали отбор по това време левскарите и това да им е началото? Защо обаче пловдивчани са ги написали така е друг въпрос? Явно има неща, които няма как или е много трудно да се докажат. Възможно е така да са се представили: «Нашият отбор е шестия в София. Ние сме ученици от Втора софийска мъжка гимназия и искаме да изиграем един мач срещу вас, без да уточнят пред домакините дали се казват „Васил Левски”». По онова време не се е гледало с добро око на тия футболни отборчета и едва ли от училището биха им разрешили на учениците да отидат до Пловдив да си играят мачле там, затова според мен учениците са отишли до там на свои разноски. Също е възможно от "Ботев" умишлено да наричат отбора Втора софийска мъжка гимназия, а не „Васил Левски”, защото ще се окажат истина твърденията на "сините", че отбора им е основан на 10 май 1911 г.
За мен е без значение, защото това е само отбор, не е официално регистриран футболен клуб. Истината обаче трябва да се знае. Четох документа (спортната книжка "Вносник" на столичното дружество "Левски"), че на 24 май 1911 г. е основан Спортния клуб "Левски", доколко са верни не се знае, много ме съмняват, а пък и нали не е футболния. По стар стил 24 май е 11 май, а не 10-ти, както твърди Батков.


http://img808.imageshack.us/img808/3019/1vasnimka.jpg - Изображението в цял размер

------------------------------------------------------------------------------------

Ето и една статия от в. Труд, 1998 г.



Кога е създаден Левски?

Валентин Маринов, Проспорт.бг

Тодор Батков размаха документи, че Левски е създаден през 1911 г. Иска да променя историята, да сменя емблемата, да уведомява УЕФА. Има ли основания? Как така изведнъж сега се появиха доказателства от държавния архив за това, че Левски може да се окаже най-старият български футболен отбор?

Първо, темата не е нова и пишещият тези редове разполага със същата папка, която размаха и Батков. Писал е по темата във в. "Дневен Труд" още в началото на 1998 г. По-точно - на 27 февруари 1998-а (виж вдясно и копие на страницата по-долу).

А материали в българската преса има и по-отрано. Въпросът е само един: има ли истина в твърденията на Батков?

Информацията не е секретна, всеки би могъл да стигне до нея. Проспорт.бг я притежава благодарение на най-обикновени и непретенциозни фенове на Левски.

На 10 май 1911 г. жители на квартала на Седма софийска мъжка прогимназия на улиците "Цар Асен" и "Узунджовска" и група ученици основават спортен клуб и го кръщават Левски. В учредителния протокол (горе, вляво) е записано, че клубът ще "обединява юношите и поменатия квартал и прогимназия". Избран е 5-членен управителен съвет с председател Владимир Григоров, а касиер става Борис Василев-Боркиша, легендарно име в историята на "сините", дълги години футболист и ръководител на "Левски". Нещо повече - Боркиша е кръстник на отбора.

Левски няма съдебна регистрация, защото тогавашният Закон за лицата и семейството не е изисквал това. Тогава са развивали спортовете футбол и лека атлетика. Между 1911 и 1914 г. обаче създаденият от ученици клуб (подобно на всички останали тогава) не развива дейност. Това е най-големият коз за онези, които твърдят, че Левски е роден през 1914-а. Но доколко може да се счита за коз?

Възрастни левскари твърдят, че част от основателите са напуснали първия отбор, за да учредят свой. В подкрепа на това твърдение е наименованието "спортен футбол-клуб", докато на учредителния протокол от 1911 г. пише само "спортен". Някои от първите основатели през 1911-а - Георги Манолов, Зафир Абрашев, Владимир Григориев и Борис Василев, фигурират и сред учредителите три години по-късно, когато се счита, че е роден Левски. Или поне така се смяташе досега. Въпросът е, че личи приемственост между ентусиастите от 1911 и 1914 г.

Проблемът е, че учредителният протокол от 1911 г. (виж датата долу) изчезва, за да бъде открит десетилетия по-късно от запалянковците Николай Нинов, Георги Киселишки, Любомир Тодоров и Михаил Цветков. А през годините бяха намерени също знаме и други символи от 1911 г. Интересен факт е, че на молбата за членство на Левски в сформираната през 1923 г. Българска национална спортна федерация (БНСФ) фигурира печат с 1911 г.

Левски, както и всички останали клубове, получава съдебна регистрация през 1934 г., когато поправка в Закона за лицата и семейството вече изисква това. В документите по делото "сините" предоставят препис от учредителния протокол, молба и списък с 15-те членове на управата. И отново на документите личи печат от 1911 г. Копия от всички изброени материали и още много други, са в Проспорт.бг. И пак да повторя - пазят се вече от години.

Юридически погледнато, Левски има пълните основания да счита, че наистина е създаден на 10 май 1911 г. и догодина може да чества 100 лета. А УЕФА най-вероятно ще върне въпроса за изясняване в България. Централата не я вълнува кой кога е създаден и дали един клуб е с 3 години по-стар или млад. За нея е важно документите да са изрядни.

Колкото до историческата истина, може би наистина е време тя да се изясни. по-добре късно, отколкото никога.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Авторkaнap (Нерегистриран)
Публикувано16.05.11 17:00



Футболен клуб "Ботев" (Пловдив) е естествен продължител и наследник на отбора на "Свети Августин", основан към края на 1906 г. Отбора на "Ботев" е сформиран още през 1911 г., но чак на следващата година е основан официално като спортен клуб. След като още през 1912 г. играем футболен мач, това означава, че тогава е създаден и футболния тим към клуба. Който и да питате ще ви каже, че първия клуб в страната е "Ботев". Славия е създадена през 1913 г. след обединението на "Ботев"-1909 и "Развитие"-1910, а "Левски" през 1914 г. През 1911 г. детския отбор-спортен клуб на "Васил Левски", наричан още "Шестия клуб" по никакъв начин не може да се определя като предшественик на основания през 1914 г. ФК "Левски", първо защото е само спортен отбор и второ защото няма никакви данни да са изиграли поне 1 мач. Отделен въпрос е, че има разминаване в това от кое точно училище са били учениците създали отбора. Дали е II мъжка софийска гимназия, или е VI прогимназия или VII софийска мъжка прогимназия? Може тоя отбор "Васил Левски" да няма нищо общо с "Шестия клуб", нито с "Левски"-1914. Къде пише кои са основатели на първите два отбора (или е един отбор)?!?!? В сайта на "Левски" си промениха текста защото и те самите се объркаха.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: kaнap]  
Автор Moмчил™Модератор (деспот)
Публикувано17.05.11 02:24



Не може да се твърди, че "Ботев" е футболен клуб до 1919 г. А клубовете "Левски" са били поне 2. Единият е от района на Петте кьошета, а другия от кв. Хаджи Димитър, секция на Спортист, който участва в основаването на Спартак и Спартак-График.
В една "цесекарска" статия на БЛИЦ се опитват да докажат, че най-стар е клуба на "Атлетик", омаловажавайки факта, че Клуб “Атлетик Клуб "Футбол"” не е бил регистриран в съда до 1 февруари 1914 г. Бъркат умишлено годините на създаване на нашите предшественици "Ботев" и "Развитие". "Бялата библия" явно за неграмотника не е достатъчно достоверен източник.
Ето и самата статия:

ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ОСНОВАВАНЕТО НА "ЛЕВСКИ" И ФУТБОЛА В СОФИЯ

СК “Левски” не е от 1911 година, СК Славия не е първият отбор, нито този на “ФК13”!


Легендарната плетеница на СК "Славия" (1921-1945)

Първият е „Клуб футбол” от 5 март 1913 година.

СК “Левски” не бил от 24 май 1914 година, бил още от 10 май 1911 година?

Това въобще не е вярно!

Бог създал СК “Левски”?...И за какво???

„За да има с кого да играе СК “Славия”! Понеже пък тя била първият спортен клуб в София и по това време нямало с кого да ритат топката?...

Това също въобще не е вярно!

Тук Венци Стефанов или умишлено премълчава истинските факти, или наистина не знае историята на първопионерите на софийския футбол. Която касае най-вече “белия” клуб.

СК “Славия” е учредена на 10 април 1913 година от 16 души – учредители, подписали се до един под текста на първия оригинален учредителен протокол от същия ден.


(Учредителният протокол на СК "Славия" от 1913 година)

Онази, „Бялата библия” с многото протоколи, е започната да се списва чак от 1919 година. Който разбира от учредителни протоколи, му става ясно от първи прочит. Началните страници са унищожени. По-нататък следват предимно преписи. Защо не са се подписали всички учредители в „Библията”? Не е трудно да се досети човек. След шест години войни много българи не са се завърнали живи у дома. Двама от тях са “пионерите – слависти” Димитър Д. Благоев (Пальо) и Владимир Йерусалимов (Влагера).

СК „Славия” стават факт след обединението на двата квартални клуба „Ботев (1911 г. - е да ама е 1909) и „Развитие” (1911 г. - ама е 1910) от района на Руски паметник.


(Другият протокол - препис, от "Бялата библия")

4 години по-рано, лятото на 1909 година, в местността Пустинята в Борисовата градина, там където днес е стадион „Българска армия”, се полагат темелите на софийския футбол. От 20-ина българчета, колежани и лицеисти, учещи в Цариград (Истанбул). До есента към тях се присъединяват още дузина ученици от софийските гимназии.

Това е началото на „Футбол клуб” с водач Сава Киров.

Следващото лято се обособява и втори отбор за София – “Отборът на Матинката” (бъркат си собственото сформиране, което е 1908) с водач Иван Матинчев и главен организатор Благой Балъкчиев. Това са двата отбора, които играят помежду си през 1910 и 1911 г. Някъде през юни 1911 година Отборът на Матинката се премества на поляните около Руски паметник и играе там до септември същата година.
Поименно съставът на тези, които играят футбол за първи път около Руски паметник – Иван Матинчев, Благой Балъкчиев, Тодор Зъбов, Апостол Апостолов, Павел Белчев (Пол), Никола Фурнаджиев, Милчо Добрев, Спас Божинов, Кирил Дупков, Донко Влайков, Петър Иванов (Пеци), Марко Марков, Борис Грежов, Борис Радев (Бебо), Калинката и Георги Хашнов.

Странният спорт е направил силно впечатление на местните юноши от квартала. Интересът към новата игра продължава в предложение да се включат всички желаещи в ежедневните занимания.
През 1911 година Иван Матинчев в молба до Софийска община от името на клуба моли да им бъде предоставен общински терен за провеждането на футболни мачове. Такъв парцел те получават – това е мястото, където днес е СУ „Климент Охридски”. Така от есента на 1911 година там започват да се играят всички “официални” срещи между „Футбол клуб” и Клубът на Матинката.

Късно есента се създават кварталните клубове “Ботев” и „Развитие” от района на Руски паметник от същите тези младежи, които са били поканени през лятото заедно да спортуват със своите първоучители, в тази непозната за тях игра тогава. (да бе да, добре ги нареди) От първия отбор на „Ботев” са ни известни 19 души. Между тях са вратарят Любомир Георгиев, Емануил Гешев, Стефан Чумпалов, Владимир Йерусалимов, Димитър Благоев (Пальо), Георги Григоров (Фурлана), Тодор Калканджиев, и др. За първи председател е бил избран единодушно Петко Георгиев Тодоровски, ученик във втори курс на средното техническо училище. Кварталният клуб „Развитие” е гимнастическо дружество и футболен тим сглобяват в края на 1911 година (пак недостоверни данни, към гимнастическото дружество е имало футболен тим още от 1910).

По същото време е създаден и квартален клуб „Мажестик” от квартал Долен Лозенец (в края на 1910). Това е предшественикът на СК „Раковски”. На другата година, 1912-а, се образуват още няколко квартални клуба като „Оборище” (около Докторската градинка) и „Любен Каравелов” от района на улица „Владайска”, североизточно от Руски паметник. Все от момчета, които са гледали и попивали футболната игра като зрители на игрището на Клуба на Матинката до Царския манеж (днес там е Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий) и на Народното игрище (днес там е метростанция стадион „Васил Левски”). Тези отбори също се включват в безкрайно оспорваните срещи по между (една дума е) си.

На 5 март 1913 година в София се учредява официално първият спортен клуб – „Клуб Футбол” (отбора се казва Атлетик клуб "Футбол") като към Клубът на Матинката се присъединява кв. клуб „Оборище” и още няколко по-малки отбора от квартала. Учредители на клуба стават студенти, преподаватели, учители, офицери, лекари, служители и други пълнолетни граждани на София. На 1 Февруари 1914 година клубният устав на първия софийски клуб е утвърден от МНЗСГ и съдебно регистриран в СГС. През пролетта на 1919 година „Клуб футбол” се обединява със СК „Атлетик” под името “Софийски Атлетик клуб” (нищо вярно, клуба просто си сменя името, няма такова обединение). На 4 ноември 1923 година той се обединява с ОСК „Слава” като се учредява ОСК АС 23. На 9 ноември 1944 АС`23 се обединява със СК Шипка-Победа и Спартак (бивш СК „Цар Борис ІІІ") в СК “Чавдар”.

На 10 април 1913 година, 36 дни след учредяването на „Клуб Футбол”, е основан СК „Славия” след като се сливат “Ботев” и „Развитие”. Негови учредители поименно са: Маню Димитров, Павел Грозданов, Георги Григоров, Фердинанд Михайлов, Стефан Лалов, Цвятко Величков, Емануил Гешев, Тодор Калканджиев, Димитър Цветков, Никола Грозданов, Илия Георгиев, Николай Цветков, Христо Къртевски, Владимир Цветков, Стефан Чумпалов и Борис Николов, общо 16 души.

Първият футболен тим на СК “Славия” според Георги Григоров (Фурлана), легенда на „Славия”, съучредител, играл още в първия отбор на „Ботев”, от 1926 година първият български международен съдия по футбол, е бил в състав: Любомир Георгиев (вратар), Георги Михайлов, Илия Георгиев (бай Илия), Емануил Гешев, Т. Петров („Развитие”), Светослав Лалов, Георги Григоров (Фурлана), Владимир Йерусалимов (Влагера), Стефан Чумпалов, Димитър Благоев (Пальо) и Христо Стоянов („Развитие”). Деветима от отбора са били от „Ботев” и двама от „Развитие”.

Едва на 6 октомври 1913 година е учреден официално водещият се за най-стар куб (хахаха най-стария куб) в България „Футбол клуб”. Тоест, цели седем месеца по-късно от „Клуб футбол”! На 14 февруари 1914 година е утвърден и клубният устав на „ветераните” от „ФК” – две седмици след узаконяването на „Клуб футбол”!

Късно есента на 1913 година е учреден и СК „Раковски” след сливането на “Мажестик” и другите малки клубчета от Долен Лозенец. Клубните членове са били предимно ученици. За „официални” мачове между четирите официално учредени клуба трудно може да се твърди, че такива са се състояли.

От есента на 1912 година, когато започва Балканската война, последвалата Междусъюзническа война и Първата световна война до октомври 1918 година, се слага тежък отпечатък в обществения живот на България. В тези трудни за нашия народ години, когато всеки втори пълнолетен и здрав мъж е бил по фронтовете, почти е било невъзможно да се мисли за футбол.

И все пак е имало такива мачове, но повечето от тях са били между по-младите формации на клубовете, тоест между непълнолетните футболисти и някой (някои) от тези, които не са били военномобилизирани.
Именно и по тази причина, най-вероятно, СК „Славия” успява да утвърди и съдебно регистрира своя първи клубен устав чак на 3 юни 1919 година (пълни глупости, първия ни устав е от 21 август 1914 г.).

До тук за СК “Левски” в София никъде не се споменава.

Няма налична информация в българската преса нито от 1911 година, нито от май 1914 година, че е създаден и учреден ученически клуб с подобно име. Просто няма! Допускаме, че докато са пораснали бледите юноши от „Могилката”, той – “документът”, някъде се е изгубил. Непълнолетни деца основали и спортен клуб, който е практически невъзможно да бъде утвърден и съдебно регистриран. Не е имало такъв клуб! Няма състезателна дейност, няма регистрирани резултати, няма организационен живот. Няма, защото никога не е имало по това време клуб “Левски” в София.

Ако приемем, че будните деца от района на Петте кьошета са създали своя ученически “Левски” на 10 май 1911 година, веднага изникват няколко въпроса, незадавани тези дни.

Първият е защо Боркиша - Кръстника, не е присъствал на тази детска завера в онзи далечен майски ден или поне не си спомня нищичко за нея. Вторият въпрос е – СК „Левски” се именува „Шестия клуб” според многото набедени шамани, възнесли синята "идея" до небесата. Кога е приела софийската спортна общественост това за действителен факт – 1911, 1914 или 1919 година?

И третият въпрос е най-прозаичен – след като първата „канцелария” на ученически СК „Левски” е била при кварталния млекар Трайче Македонеца, имало ли е въобще такава 1911-1913, при положение, че Млекаря идва да живее в София в края на 1913 година?

Когато е създаден СК „Левски”, следобеда на 24 май 1914 г., в София вече наистина е имало точно пет спортни клуба – „Клуб Футбол” (има се предвид Атлетик Клуб "Футбол") (5 март 1913 г., тук трябва да стои датата 1 февруари 1914), „Футбол клуб” (ФК – 6 октомври 1913 г.), СК „Славия” (10 април 1913 г.), СК „Раковски” (Долен Лозенец, учреден септември-ноември 1913 г.) и СК „Любен Каравелов” (създаден декември 1912 г. официално основан е през 1914, когато става секция на Славия) “Шестият клуб” е бил на “жълто-червените” от Могилката. Така стигаме до 23 май 1919 година, когато ученическият СК „Левски” най-сетне в пълен пълнолетен състав на своите учредители, успява да утвърди своя първи клубен устав!

И още – Борислав Василев (Боркиша) - Кръстника, е бил един от ръководителите на “синия” клуб, когато през май 1939 година е организиран и се е състоял юбилеен мач по случай 25-годишнината на клуба с АС`23, спечелен от “асистите” с 6:2.



През 1964 година Боркиша лично участва в юбилейните тържества за 50-годишнината на ФД „Левски”.
По този повод бяха изработени и пуснати в продажба специална юбилейна значка и специален пощенски плик (1914-1964). През 70-те години многократно се препотвърди, че “ДФС Левски – Спартак” е създаден на 24 май 1914 година!”

Това е! Всичко друго – печати, печатни преписи от измислени протоколи за последващи пререгистрации, пощенски пликове от 20-те, фалшиви протоколи от мачове, някакво клубно знаме, съшито и омаскарено със странни дати и символи, некореспондиращи с историческата хронология на “левскарския генезис”, и за похлупак накрая и мустакато плямпало страдащо от перманентна логорея, е само срам и позор за “синия” клуб!

Уместно би било Тодор Батков (известен като агент Тара от ДС до 1990 г.) да се вслуша все пак в „Гласа народен” на трезвомислещите запалянковци на клуба и се откаже да ни залива със стихийните си безумия.

Иначе на добрата стара “Славия” никой не отрича правото днес да се нарича “най-старият спортен клуб” в София, който съществува и до наши дни с непроменено име и клубна емблема. Да, това е “Славия”!
ХРИСТО ХРИСТОВ – ЧИЧО ГРАФ

Стар левскар пък твърди, че комунистите са заличили доказателствата за създаването на "Левски" през 1911 г.

ИСТИНАТА ОКОЛО СЪЗДАВАНЕТО НА "ЛЕВСКИ"

В омразата си към "сините" комунистите зачеркват създадения през 1911 година клуб, за да не е той най-старият, а да бъде Славия, разказа стар левскар

Собственикът на "Левски" Тодор Батков вече на няколко пъти обяви, че клубът е създаден 1911 година, а не през 1914-а. Стар левскар се свърза с БЛИЦ, за да разкаже любопитни подробности около основаването на един от грандовете ни.

Разказът на Асен Матеев (София), 70-годишен:

"От баща си знам, че през 1911 година се учредява "Левски" от група младежи от квартала около "Петте кьошета" - центъра на София. През 1914-а този клуб се обединява със "Скобелев" - от района на Руски паметник.

В Славия (1913 г.) един от основателите е Пальо - синът на Димитър Благоев. В омразата си към "Левски" комунистите зачеркват създадения през 1911 година клуб, за да не е той най-старият, а да бъде Славия. (как аджеба, не обясни това зачеркване, избиха ли ги партизаните или какво, изгориха доказателствени документи ли??? и от какъв зор ще го правят това в наша полза?)

Такава е истината: "Левски" е основан през 1911 година!"

------------------------------------------------------------------------------
Интересно, че на говедата все комунистите са им виновни. Само, че по времето на комунизма ние не спечелихме нито една титла, бяха ни отнети минимум две титли за сметка на чорбата. Твърденията и тогава бяха, че най-стар клуб е "Ботев" (Пловдив).



Жената и водката са винаги в опасност.

Редактирано от Момчил на 26.02.12 13:00.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Автор lubomyr (непознат)
Публикувано18.05.11 13:51



Както казва г-н Асен Матеев "ТАКАВА Е ИСТИНАТА" ние сме най-стария клуб в България. А понеже чета смехориите, че Шести клуб е различен от Левски ето този печат доказва че е един и същи.





Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: lubomyr]  
Автор Stamёn (wütend)
Публикувано18.05.11 23:22



Първите 5 кои са?
1. Отборът на Матинката - 1908
2. Ботев (кв. Буката-пл.Руски паметник) - 1909
3. Футбол Клуб "Савата" - 1909
4. Мажестик ("Раковски") - 1910
5. Развитие - 1910
или
1. Любен Каравелов - 1912
2. Атлетик Клуб "Футбол" - 5 март 1913
3. Славия - 10 април 1913
4. ФК`13 - 6 октомври 1913
5. Раковски - ноември 1913

И в двата варианта "Левски" е 6-ти, но има още два квартални клуба - Оборище (1912) и Скобелев (1913).



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Stamёn]  
Автор МомчилМодератор (деспот)
Публикувано20.06.11 03:05



Списък на всички български отбори и клубове до 1919 г. и малко след това:

Софийски отбори и клубове:
Квартален ученически клуб "Искра" (София) - 1907 г.
Квартален отбор "Отборът на Матинката" (София) - 1908 г.
Квартален спортен клуб "Ботев" (кв. Буката-пл.Руски паметник, София) - 1909 г.
Софийски физкултурен футболен клуб "Футбол Клуб" /"Савата"/ (София) - 1909 г.
Квартален футболен клуб "Мажестик" (кв. Долен Лозенец, София), по-късно "Раковски" - 1910 г.
Квартален спортен клуб "Развитие" (София) - 1910 г.
Физкултурен клуб "Клуб Футбол" /"Матинката"/ (София) - 1910 г.
Софийски спортен футболен клуб "Васил Левски" (София), не е сигурно дали е "Левски 1914" - 1911 г.
Квартален футболен клуб "Оборище" (София) - 1912 г.
Квартален футболен клуб "Любен Каравелов" (кв. Баталова воденица, София) - 1912 г.
Квартален футболен клуб "Скобелев" (София) - 1913 г.
Атлетик Клуб "Футбол" (София) - 5 март 1913 г.
Футболен клуб "Славия" (София) - 10 април 1913 г.
Футболен клуб "Раковски" (кв.Лозенец, София) - есента на 1913 г.
Футболен клуб "ФК`13" /"Футбол Клуб 1913"/ (София) - 6 октомври 1913 г.
Футболен клуб "Клуб Футбол Атлетик" - 1 февруари 1914 г.
Футболен клуб "Левски" (София)- 24 май 1914 г.
Футболен клуб "Любен Каравелов" (кв. Сердика, София), секция на "Славия" - 1914 г.
Студентски спортен клуб (София) - 1914 г., устава на клуба е подписан през 1915 г.
Спортен клуб "България" (кв. Иван Вазов, София) - 18 юни 1915 г.
Футболен клуб "Слава" (София) - 1916 г.
Футболен клуб "Славейков" /Чаир махала/ (София) - 1918 г.
Футболен клуб "Орел" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Вихър" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Спартак" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Оборище" (София) - 1918 г.
Квартален футболен клуб "Орел" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Квартален футболен клуб "Вихър" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Квартален футболен клуб "Спартак" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Хоментмен" (София) - 1918 г., отбор на арменците,
Футболен клуб "Ботев" (кв. Коньовица, София) - 1918-19 г.
Футболен клуб "Спортклуб" (София) - 1919 г.
Футболен клуб "Победа" (кв. Орландовци, София) - 1919 г.
Футболен клуб "Победа" (кв. Кюлюците, София), по-късно "Шипка" - 1919 г.
Офицерски спортен клуб "ОСК" (София) - 1919 г.
Футболен клуб "Бенковски" (кв. Банишора, София) - 1919 г., обединение на "Орел", "Вихър" и "Спартак"

Пловдивски отбори и клубове:
Колежански футболен тим "Свети Августин" (Пловдив) - 1906 г.
Колежански футболен отбор "Васил Левски" (Пловдив) - 1911 г.
Квартален спортен клуб "Ботев" (Пловдив) - 1911 г.
Футболен клуб "Ботев" (Пловдив) - 11 март 1912 г.
Спортно футболно дружество "Еклер" (Пловдив) - 1913 г.
Футболен клуб "Левски" (Пловдив) - 1913 г.
Квартален футболен отбор "Гауп" (Пловдив) - 1914 г.
Квартален футболен отбор "Спартак" (Пловдив) - 1914 г.
Футболен клуб "Победа" (Пловдив) - 1915 г.
Футболен клуб "Бай Ганьо" (Пловдив) - 1916 г.
Футболен клуб "Бенковски" (Пловдив) - 1918 г., те вероятно имат махленски отбор още около 1915 г.
Футболен клуб "Хоментмен" (Пловдив) - 1918 г., отбор на арменците
Футболен клуб "Светкавица" (Пловдив) - 1919 г.
(АСД "Мусала" (Пловдив) - махленски отбор, осн. ок. 1914-15 г., регистриран официално ок. 1919-20 г., през 1922 г. се влива в "Ботев")
(Футболен клуб "Разцвет" (Пловдив) - махленски отбор, осн. ок. 1914-15 г., регистриран официално ок. 1919-20 г.)
(Квартален футболен клуб "Вампир" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Помпей" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Свобода" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Херкулес" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Вихър" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Слава" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Спорт" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Съгласие" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Сириус" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Юнак" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Защита" (Пловдив) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Бар Кохба" (Пловдив) - 1920 г., отбор на евреите)
(Футболен клуб "Левски" (Пловдив) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Рекорд" (Пловдив) - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "България" (Пловдив) - 1921 г.)
(Квартален футболен клуб "Трите конски сили" (Пловдив) - началото на 1921 г.)
(Футболен клуб "Марица" (Пловдив) - 20 септември 1921 г.)
(Футболен клуб "Сокол" (Пловдив) - 1921 г., отбор на руските белогвардейски семейства)
(Футболен клуб "Караджа" (Пловдив) - 1922 г.)
(Спортен клуб "Български Петър Парчевич Клуб" /"Парчевич"/ (Пловдив) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Тракийска слава" (Пловдив) - 1923 г., обединение на "Левски" и "Рекорд")

Варненски отбори и клубове:
Футболен отбор "Атлас" (Варна) - 1907 г., от 1908 г. е квартален футболен клуб
Квартален спортен клуб "Спортист" (Варна) - 1909 г.
Юношески туристически съюз "Галата" (Варна) - 3 март 1912 г.
Ученическо туристическо дружество "Река Тича" - 16 март 1913 г.
Ученическо спортно-туристическо дружество "Река Тича" - 24 май 1914 г. (в др. изт-ци 24.04.1913 г.)
Ученическо спортно-туристическо дружество "Напред" (Варна), по-късно "Развитие" - 3 април 1916 г.
Футболен отбор "Витяз" (Варна) - 1916-17 г.
Футболен клуб "Надежда" (Варна) - 1916 г.
Футболен клуб "Слава" (Варна) - 1916 г.
Футболен клуб "Юнион" (Варна) - 1916 г.
Спортен клуб "Развитие" (Варна), по-късно "Гранит" - 1917 г.
Футболен клуб "Сокол" (Варна) - 28 август 1918 г.
Футболен клуб "Български сокол" (Варна) - септември 1918 г.
Футболен клуб "Юпитер" (Варна) - 1919 г.
Футболен клуб "Диана" /"Червен тим"/ (Варна) - 1919 г.
(Спортен клуб "Гранит" (Варна), по-късно от 1 май 1921 г. е "Владислав" - 1920 г.)
(Футболен клуб "Атлант" (Варна) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Шипка" (Варна) - 1920 г.)

Бургаски отбори и клубове:
Спортен клуб "Стрела" (Бургас) - 1905 г.
Спортно дружество "Стрела" (Бургас) - 1910 г., има утвърден устав от 1912 г., но футболния клуб е учреден през 1919 г. под името Черноморец
Футболен клуб "Черноморец" (Бургас) - 1919 г., според някои е съществувал квартален отбор "Черноморец" още през 1919 г., а през 1919 г. към него е присъединено дружеството "Стрела"
(Футболен клуб "Олимпиец" (Бургас) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Лъв" (Бургас) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Гладиатор" (Бургас) - 1920 г.)

Русенски отбори и клубове:
Юнашко дружество "Торпедо" (Русе) - 1901 г.
Футболен тим "Напредък" (Русе) - 15 септември 1906 г.
Ученическо физкултурно дружество "Геолог" (Русе) - 1908 г.
Ученическо туристическо дружество "Дунав" (Русе) - 1911 г.
Юношески туристически съюз "Дунав" (Русе) - 25 март 1913 г.
"СМСО" (Русе) (група работници /предимно немци и белгийци/, към Захарната фабрика) - 1918-19 г.
Младежко туристическо дружество "ФК Дунав" (Русе) - 1919 г.
Футболен клуб "Ангел Кънчев" (Русе) - 1919 г.
Футболен клуб "Напредък" (Русе) - 1919 г., уставът на клуба е утвърден през 1921 г.
(Футболен клуб "Сава" (Русе) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Русе) - 1922 г.)

Шуменски отбори и клубове:
Футболен клуб "Футбол Клуб" (Шумен) - 1913 г.
Футболен клуб "Преслава" (Шумен) - 1914 г.
Спорт клуб "Слава" (Шумен) - 1916 г.
(Футболен клуб "Сокол 23" (Шумен) - 1923 г.)

Старозагорски отбори и клубове:
Спортно-туристическото дружество "Верея" (Стара Загора) - 1915 г.(през 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея". На следващата година към дружеството се учредява специална футболна чета, а няколко месеца по-късно се обособява, като самостоятелно спортно дружество, под същото име "Верея")
Спортно дружество "Верея" (Стара Загора) - 1916 г.
Печатарско спортно дружество "Победител" (Стара Загора) - 1916 г.
Футболен клуб "Борислав" (кв. Акарджа, Стара Загора) - 1918 г.
Футболен клуб "Бенковски" (Стара Загора) - 1918 г.
Футболен клуб "Рекорд" (Стара Загора) - 1918 г., уставът му е утвърден 1920 г., продължител е на "Верея"
(Футболен клуб "Траяна" (кв. Гурбан, Стара Загора) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Ураган" (Стара Загора) - 1920 г.)

Силистренски отбори и клубове:
Спортно дружество "Стрела" (Силистра) - 1902 г.
Футболен клуб "Черният тим" /"Екип Нягра"/ (Силистра) - 1919 г.
(Футболен клуб "Дристор" (Силистра) - 1920 г., отбор на румънците, от 1922 г. се нарича "Венус")
(Работническо дружество "Занятие" (Силистра) - 1920 г., през 1923 г. се обединява с "Черният тим" под името "Вихър")

Ломски отбори и клубове:
Ученически футболен отбор "Найден Геров" (Лом) - 1903 г.
(Спортен клуб "Левски" (кв. Гьолска махала, Лом) - 20 юни 1921 г.)
(Спортен клуб "Будьони" (Лом) - 1921-22 г.)

Ямболски отбори и клубове:
Футболен клуб "Тунджа" /"Слава"/ (Ямбол) - 1915 г.
(Футболен клуб "Лъв" (Ямбол) - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "Елвира" (Ямбол) - 1920-21 г.)

Формирования, отбори и клубове от тези и други градове:
(Ученически футболен отбор от Варненската държавна мъжка гимназия "Фердинанд I" (Варна) с ръководител Жорж дьо Режибюс - 14 май 1894 г.)
(Ученически футболен отбор от Софийската класическа и реална гимназия /после "Първа мъжка гимназия"/ (София) с ръководител Шарл Шампо - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Ломската политехническа мъжка гимназия (Лом) с ръководител Луи Айер - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Търновската държавна мъжка гимназия "Св. Кирил" (Търново) с ръководител Алоиз Бюнтер - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Казанлъшката педагогическа мъжка гимназия (Казанлък) с ръководител Жак Фардел - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Пловдивската мъжка гимназия "Княз Александър" (Пловдив) с ръководител Христо Витанов - 1896 г.)
(Ученически футболен отбор от Начално училище "Отец Паисий" (Силистра) - 1897 г.)
(Спортно-туристическо звено към Работнишко шивашко дружество "Напредък" (Габрово) - 1896 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Юнак" (Габрово) - 1900 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Юнак" (Свищов) - 1900 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Бдински юнак" (Видин) с ръководител Георги Нинков - 1900 г.)
(Отбор на английските мисионери (Банско) - 1900 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Юнак" (Варна) - 1901 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Дунавски юнак" (Лом) с ръководител Луи Айер - 17 ноември 1903 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Доростолски юнак" (Силистра) с ръководител Луи Айер - 1903 г.)
(Футболна чета към Спортно-туристическо дружество "Околченски юнак" (Враца) - 1904 г.)
(Ученически футболен клуб към Първа софийска мъжка гимназия "Св. Иван Рилски" (София) с ръководител Стоян Наумов - 1907 г.)
(Ученически футболен отбор от "Скобелева реална гимназия" (Видин) с ръководител Георги Нинков - 1907 г.)
(Футболен отбор към Русенското спортно дружество "Юнак" (Русе) с ръководител Луи Айер - 1909 г.)
(Футболен отбор, играещ на връх Картала /"Орлов връх"/ (Велико Търново) с ръководител Георги Станев - 1909 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Осъмски юнак" (Ловеч) - 1909 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Делиормански юнак" (Разград) - 1909 г.)
Гимнастическо дружество "Герловски юнак" (Търговище) - 1912 г., в дружеството се практикува футбол
Туристическо дружество "Балкан" (Враца) - 1918 г., наследник на Ученическа юнашка чета "Княз Борис"-1911 г.
(Ученически футболен отбор от "Втора софийска мъжка гимназия" (София) - 1911 г.)
Махленски футболен отбор "Върба" (Радомир) - 1917
Спортен клуб "Балкан" (Берковица) - 1917 г.
Футболен клуб "Ботев" (Белослав) - 1918 г.
Футболен клуб "Христо Ботев" (Пазарджик) - 31 май 1918 г.
Футболен клуб "Стрела" (Балчик) - 1918 г.
Футболен клуб "Горна махала" (Дупница) - 1919 г.
Футболен клуб "Бешика" (Дупница) - 1919 г.
Футболен клуб "Мърджина" (Дупница) - 1919 г.
Футболен клуб "Развитие" (Добрич) - 1919 г.
Футболен клуб "Велбъжд" /"Моцион"/ (Кюстендил) - 1919 г.
Спортен клуб "Кракра" (Перник) - 1919 г.
Футболно дружество "Град Горна Оряховица" /"Атлетика", "Атлетик"/ (Горна Оряховица) - 1919 г.
Футболно дружество "Град Габрово" (Габрово) - лятото на 1919 г.
Футболен клуб "Левски" (Раднево) - 1919 г.
Младежки спортен клуб "МСК" (Велико Търново) - 1919 г.
Футболен клуб "Скобелев" (Плевен) - 1919 г.
Футболен клуб "Васил Левски" (кв. Вароша, Пазарджик) - края на 1919 г.
Футболен клуб "Борислав" (Сливен) - 1919 г.
Футболен клуб "Асеновец" (Сливен) - 1919 г.
Футболен клуб "Левски" (Търговище) - 1919 г.
Футболен клуб "Сила" (Червен бряг) - 1919 г.
Футболен клуб "Сила" (Червен бряг) - 1919 г.
Футболен клуб "Орел 19" (Оряхово) - 1919 г.
Футболен клуб "Победа" (кв. Горна махала, Трявна) - 1919 г.
Футболен клуб "Борба" (кв. Долна махала, Трявна) - 1919 г.
Футболен клуб "Ураган" (Попово) - 1919 г.
Юношески футболен отбор "Синият тим" (Видин) - 1919 г.
Футболен клуб "Христо Ботев" (Разград) - 1919-20 г.
(Футболна секция към Гимнастическо дружество "Юнак" (Севлиево) - 1919 г.)
(Футболна секция към Юношеско туристическо дружество "Росица" (Севлиево) - 1919 г.)
(Спортен клуб "Бдин"/"Бонония"/ (Видин) - 1920 г.)
(Футболно дружество "Стрела" (Добрич) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Гранит" (Казанлък) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Славия" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Ботев" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Лъв" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Тигър" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Вихър" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Гео Милев" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Дунав" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Шипка" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Титаник" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Раковски" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Ботев" (Търговище) - 1920 г.)
(Спортен клуб "Слава" (Берковица) - 1920 г., обединява се с "Балкан" под името "Балканска слава")
(Спортен клуб "Балкан" (Габрово), няколко месеца по-късно приема името "Ото" - 1920 г.)
(Спортен клуб "Ото" (Габрово) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Раковски" (Враца), по-късно "Левски" - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "Вите" (Плевен) - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "Атлантик" (Бяла Слатина) - 15 януари 1921 г.)
(Футболен клуб "Георги Бенковски" (кв. Чиксалън, Пазарджик) - пролетта на 1921 г.)
(Футболен клуб "Левски" /"Хеброс"/ (Харманли) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Вихър" (Айтос) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Искра" (Карнобат) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Родопи" (Козарско) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Светкавица" (Враца) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Спортклуб" (Самоков) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Шипка" (Враца) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Ботев" (Свиленград) - 1 август 1921 г.)
(Спортен клуб "Левски" (Горна Оряховица) - 1921 г.)
(Спортен клуб "Слава" (Велико Търново) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Искър" (Попово) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Хисаря" (Ловеч) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Ботев 21" (Плевен) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Бенковски" (Плевен) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Атлетик" (Плевен) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Монтана) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Преслав" (Преслав) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Ботев" (Златарица) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Удар" (Бяла черква) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Искър" (Роман) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Спорт-клуб" (Трявна), обединение на клубовете "Победа" и "Борба" - 1921 г.)
(Футболен клуб "Стрела" (Лясковец) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Диана" (Самоков) - 1921-22 г.)
(Футболен клуб "Сила" (Самоков) - 1921-22 г.)
(Футболен клуб "Бенковски" (Асеновград) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Рудановски" (Константин) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Стар герой" (Дряново) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Боюв яз" (Дряново) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Ботев" (Нови Пазар) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Тракиец" (Исперихово) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Раковски" (Севлиево) - 29 февруари 1922 г.)
(Футболен клуб "Тракиец" (Нова Загора) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Звезда" (Ловеч) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Дупница) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Гранит" (Павликени) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Вихър" (кв.Требич, София) - 1922 г.)
(Спортен клуб "Звезда" (кв. Ени махала, Пазарджик) - 1922 г., възстановен през 1923 г. с ново име "Славия")
(Спортен клуб "Калиакра" (Каварна) - юни 1922 г., през 1923 г. се преименува на Венус (Венера), но няколко години по-късно прекратява своето съществуване)
(Футболен клуб "Светкавица" (Търговище) - 6 юли 1922 г.)
(Футболен клуб "Илинден" (Благоевград) - 7 октомври 1922 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Търнак) - 1922-23 г.)
(Футболен клуб "Юнак" (Сухиндол) - 1922-23 г.)
(Футболен клуб "Орлинок" (Плачковци) - 1922-23 г.)
(Футболен клуб "Македония" (Благоевград) - 1922-1.03.1923 г.)
(Футболен клуб "Искър" (Койнаре) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Дунав" (Свищов) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Виктория 23" (Видин) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Мануш войвода" (Петрич) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Елин Пелин) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Карлово) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Атлетик" (Дупница) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Пирин" (Земен) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Атлетик" (Самоков) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Раковски" (Самоков) - 1923 г.)
(Футболен клуб "ФК 23" (Самоков) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Вихър" (кв. Горубляне, София) - 1923 г.)

* След 1920 г. вкл. всички отбори са отбелязани в скоби.



Жената и водката са винаги в опасност.

Редактирано от Момчил на 03.10.11 00:38.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Момчил]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано07.07.11 23:14





Ето и списък с всички български морски футболни клубове

Футболни клубове и отбори от севернобългарските черноморски градове и села:

1. Шабла, област Добрич: Шабла (Шабла), Нефтяник (Шабла), града е на 5 км от къмпинг Добруджа и на 8 км зап. от нос Шабла
2. Каварна, област Добрич: Калиакра (Каварна), Каварна 2000 (Каварна), Калиакра 2 (Каварна), Олд Хаус (Каварна), по-старите Венус [Венера] (Каварна), Добротич (Каварна), Бизоне (Каварна), града е на 2 км сев. от черноморския бряг
3. Топола, област Добрич: Черно море (Топола)
4. Балчик, област Добрич: Черноморец (Балчик), Балик 2000 (Балчик), Черноморец 2 (Балчик), по-старите Стрела (Балчик), Генерал Колев (Балчик)
5. Оброчище, област Добрич: Албена (Оброчище), селото е на 3 км от к.к. Албена и на 6 км сев.зап. от черноморския бряг
6. Варна, област Варна: Черно море (Варна), Спартак (Варна), Варна ВНЛ (Варна), Дони 66 (Варна), Аспарухово (кв.Аспарухово, гр.Варна) - на 2,5-3 км от Варна и на 2 км зап. от черноморския бряг, Феърплей (Варна), Порт 93 (Варна), Тича (Варна), Порт-Тича (Варна), Феърплей-Порт (Варна), Автотрейд (Варна), Порт-Автотрейд (Варна), Владислав (Варна), Вихър-Владислав (Варна), Феникси (Варна), ВНВМУ Никола Вапцаров (Варна), по-старите Торпедо (Варна), Корабостроител (Варна), Динамо (Варна), Сокол (Варна), Български сокол (Варна), Шипченски сокол (Варна), Победа (Варна), Ботев ДНВ (Варна), Ботев (Варна), Ботев при ВМС (Варна), ФСФД Черно море (Варна), АСК Черно море (Варна), ТВ-45 [Тича-Владислав 45] (Варна), Приморец (Варна), ТВП-45 [Тича-Владислав-Приморец 45] (Варна), ВМС (Варна), ДНА (Варна), Академик (Варна), Локомотив (Варна), Септември (Варна), Ударник (Варна), СКНА (Варна), Черно море II (Варна), ЖСК-Спартак (Варна), Диана [Червеният тим] (Варна), Атлас (Варна), Спортист (Варна), ЮТС Галата (Варна), Река Тича (Варна), СК Тича (Варна), СК Владислав (Варна), Напред (Варна), Развитие (Варна), Гранит (Варна), Витяз (Варна), Надежда (Варна), Слава (Варна), Юнион (Варна), Атлант (Варна), Юпитер (Варна), Шипка (Варна), Левски (Варна), Черноморец (Варна), Свобода (Варна), Радецки (Варна), Първи май (Варна)
7. Бяла, област Варна: Черноморец (Бяла)

Футболни клубове и отбори от южнобългарските черноморски градове и села:

1. Обзор, област Бургас: Обзор (Обзор), Черноморски спортист (Обзор)
2. Свети Влас, област Бургас: СВСБ (Свети Влас)
3. Кошарица, област Бургас: Ястреб (Кошарица), селото е на 6 км от к.к. Слънчев бряг и на 7 км сев.зап. от черноморския бряг
4. Тънково, област Бургас: Устрем (Тънково), селото е на 5 км от к.к. Слънчев бряг и на 6 км зап. от черноморския бряг
5. Несебър, област Бургас: Слънчев бряг (Несебър), Несебър (Несебър), Черноморец 2005 (Несебър), Месамбрия (Несебър), Черноморец II (Несебър), по-старите Черноморец (Несебър), Динамо (Несебър)
6. Равда, област Бургас: Равда (Равда), Равда 1954 (Равда), Слънчев бряг (Равда), Равда II (Равда), по-старите Урожай (Равда), Вардар (Равда), Черноморец (Равда)
7. Ахелой, област Бургас: Ахелой (Ахелой), селото е на 1 км сев. от черноморския бряг
8. Поморие, област Бургас: Поморие (Поморие), Черноморец (Поморие), Анхиало (Поморие), Чируз (Поморие), по-старите Рекорд (Поморие), Шипка (Поморие), Николай Лъсков (Поморие), Червено знаме (Поморие), ДФС Николай Лъсков (Поморие), Черно море (Поморие)
9. Черно море, област Бургас: Черно море (м.с. Черно море), селото (минното селище) е на 5 км от летище Сарафово и на 8 км сев. от черноморския бряг
10. Бургас, област Бургас: Черноморец (Бургас), Нефтохимик (Бургас), Нафтекс (Бургас), ОФК Черноморец (Бургас), Черноморец 1919 (Бургас), Черноморец 919 [ОФК Черноморец 919, ПФК Черноморец 919, ОСФК Черноморец] (Бургас), сега ПСФК Черноморец (Бургас), Порт (Бургас), Космос (Бургас), КЗУ (Бургас), Орел (Бургас), Морска фауна (Бургас), Долно Езерово (кв.Долно Езерово, гр.Бургас) - на 8 км от Бургас и на 11 км зап. от черноморския бряг, Ветрен (кв.Ветрен, гр.Бургас) - на 14,5 км от Бургас и на 14-15 км сев.зап. от черноморския бряг, Бартекс-Кристал (Бургас), Ботев 82 (Бургас), ФК Бургас (Бургас), Лазур (Бургас), Мастер (Бургас), Рома (Бургас), Албион (Бургас), Албион-Атлетик (Бургас), Атлетик (Бургас), Екотермал (Бургас), Олимпик (Бургас), по-старите Левски (Бургас), ЛБ 45 [Левски-Ботев 45] (Бургас), Ботев (Бургас), Любислав (Бургас), Локомотив (Бургас), Строител (Бургас), ЖСК-Локомотив (Бургас), Миньор (Бургас), Черноморец-Чеган (Бургас), Чеган (Бургас), Стрела (Бургас), Славия (Бургас), Ударник (Бургас), Спартак (Бургас), Черноморски спортист (Бургас), СКНА (Бургас), Септември (Бургас), ЖСК (Бургас), Олимпиец (Бургас), Победа (Бургас), Хоментмен (Бургас), Николай Лъсков (Бургас), Бригадир (Бургас), Червено знаме (Бургас), Торпедо (Бургас), Динамо (Бургас), ДНА (Бургас), Лебед 45 (Бургас)
11. гр. Черноморец, област Бургас: няма, някога е имало селски отбор Черноморец (Черноморец)
12. Росен, област Бургас: Росен (Росен), селото е на 10 км зап. от Созопол и на 5-5,5 км юж. от черноморския бряг
13. Созопол, област Бургас: Созопол (Созопол), Ропотамо (Созопол)
14. Приморско, област Бургас: Ропотамо (Приморско), Приморско (Приморско)
15. Китен, област Бургас: няма, някога е имало селски отбор Китен (Китен)
16. Царево, област Бургас: Странджанец (Царево), Царево (Царево), Паламуд (Мичурин)
17. Ахтопол, област Бургас: Ахтопол (Ахтопол)

Футболни клубове и отбори от беломорските градове и села, които са били в територията на България:

1. Горно Къпиново, област Кърджали: АФК Вихър (Горно Къпиново), ФК Горно Къпиново (Горно Къпиново), по-старите Беломорец (м.Каржовска махала), ФК Малъта (м.Малъта), ФК Беломорец (Горно Къпиново) - на територията на България, на карта е 18,25 см от северния бряг на Вистонис до Каржовска махала при мащаб 1:100000, т.е. 18,25 км от брега на Вистонис, който в действителност е залив - http://ru.wikipedia.org/wiki/Ксанти_(ном) "озеро [в действительности залив] Вистонис"
2. Кавала, дем Кавала, Гърция: Беломорец (Кавала), основан през 1941 г. - Четирима от играчите му и помощник-треньора на отбора са сред основателите на Беломорец (Светлен), област Търговище, сега Хаджи Димитър (Светлен), прекрати съществуването си през пролетта на 2007 г., Ираклис (Кавала), АЕ Кавала (Кавала), Филипи (Кавала) - все стари отбори основани през 20-те години на XX век, АО Кавала (Кавала), основан 1965 г.
(3. Серес, бълг. Сяр, дем Сяр, Гърция: Орляк (Серес), основан през 1941 г., Пансерайкос (Серес), основан през 1964 г. след обединение на по-старите отбори Ираклис (Серес) и Аполон (Серес), те не са точно на морето, но са близо)
(4. Драма, дем Драма и ном Драма, Гърция: Докса (Драма), по-стария Пелей (Драма), основан през 1918 г. през 1919 г. преименуван на Докса, А.О. Пандрамайкос [Пандрамайкос АС] (Драма), основан през 1969 г. след обединение на Арис (Драма), създаден през 1926 г. и Елпида (Драма), основан от бежанци неофициално през 1922 г. и официално през 1929 г. след обединение с ФО Авгеринос (Драма) и с първи официален мач на 21 юли 1929 г. – загуба от Ираклис (Кавала) с 0:3, Хермес (Драма), който е отбор от 20-те години на XX век, а също ПАОП Неас Амису (Драма), те също не са точно на морето, но са близо)
(5. Ксанти, бълг.Скеча, дем Ксанти и ном Ксанти, Гърция: АОЕ Ксанти (Ксанти), основан след сливане на АПЕ Аспида [Аспис] (Ксанти)-1922 с Орфеас (Ксанти)-1903, сега отбора се казва Шкода (Ксанти) , те също не са точно на морето, но са близо)
(6. Комотини, бълг. Гюмюрджина, дем Гюмюрджина, ном Родопи, Гърция: Атлетик (Комотини), основан през 1936 г., Орфей (Комотини), основан през 1948 г. Двата отбора се обединяват през 1963 г. под името Пантракикос (Комотини), те също не са точно на морето, но са близо)
(7. Дидимотика, бълг. Димотика, ном Еврос, Гърция: АЕ Дидимотико (Димотика), основан е през 1974 г., наследници са на отбора Дидимотика (Димотика), основан през 1933 г. те не са на морски отбор, отдалечени са от морето)
(8. Александруполис, бълг. Дедеагач, дем Дедеагач, Гърция: ПАЕ Еноси Траки (Александруоолис), основан е през 1999 г., наследник е на Орфеас (Александруоолис), основан през 1995 г. след обединение на АО Алекс (Александруполис) и Етникос (Александруполис), те са морски град)



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор МомчилМодератор (деспот)
Публикувано08.07.11 00:21





Доста странни емблеми, какъв футбол са имали тогава тия? Е ле па Габрово, какво беше там Футболно дружество "Град Габрово"-1919, после Балкан-1920, Ото-1920



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Момчил]  
АвторДyнaв (Нерегистриран)
Публикувано15.08.11 01:46



Най-стар е отбора на Юнашко Дружество ''Торпедо'' (Русе). То е основано още през 1901 г. По онова време футбола все още е бил в зародиша си. Името е взето от наскоро възникналото подводно оръжие - торпедото. Наименованието "Торпедо" е въведено от немците през 1900 г. (http://en.wikipedia.org/wiki/Torpedo, където пише: From about 1900, "torpedo" has been used strictly to designate an underwater self-propelled missile, има и снимка; http://www.enotes.com/topic/Torpedo, This article is about the self-propelled weapon. For the pre-1900 naval meaning of "torpedo", see naval mine. For other uses, see Torpedo (disambiguation); http://www.ozebook.com/t.htm, TORPEDO: 1901-07 Germany). Отборът на Торпедо е играел приятелски мачове с чуждестранни военни корабни състави, които са преминавали с кораби по Дунава и са се спирали в Русе. Първите самоходни торпеда са разработени независимо един от друг от И. Ф. Александровски (1865 г.) и Робърт Уайтхед (1866 г.). В началото в Русия са наричани самоходни мини, а обслужващият им персонал - миньори. От тези названия идват и имената на корабните класове „Миноносец“ и „Ескадрен миноносец“ (на запад известни като Разрушители - Destroyers). През цялото управление на Кобургите, България е била съюзна държава на Германия и никак не трябва да учудва хората, това, че именно в България е основан един от първите отбори с името ''Торпедо''. В Русе скоро след това са създадени и други отбори, като Напредък (1906 г.) и Геолог (1908 г.), които през 1911 г. се обединяват във Физкултурното-Туристическо Дружество ''Дунав''. Няма и не може да има съмнение, че футболът е бил основният спорт, който е бил практикуван в тези русенски отбори. Това го пише и в запазените и досега документи.

Паметна плоча на ЮТС край Русе
В началото на века край Русе се слага началото на една уникална по своя състав, устройство и прояви организация - Юношеския туристически съюз. На 28 април 1908 г., по идея на Хелмут Брокс и Васил Кулев група ученици от град Русе основават ученическо дружество с името "Геолог". Главната му задача била изучаването на родната земя. През 1911 г. на дружеството било преименувано "Дунав" и се нарекло туристическо. Това дружество взима почин да се организират ученически туристически дружества в цялата страна. Така се стига до създаването на 30.11.1911 г. на Юношеския туристически съюз.

(https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:5PQzeAB5AKAJ:academic.uni-ruse.bg/patevoditel.pdf+&hl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj36I2Kp694bk1Yz1qEdiuBmE2hwLzpo8c7tz0faUGKQp8alAzFOKKmAm5AVkRe5p3ZA8HF_62Fp-Q0dxqH_o1j3AbpMjgCRYeaSUtd7vC_smP9jAF7UGjRTGkgJJo8QGe2BBsV&sig=AHIEtbTsHL8rrlSYWrYIWJEyojhhmm2G9Q Спортно-туристическо и природозащитно дружество "Академик" - Русе, Пътеводител)

Из книгата "90 години ФК "Дунав""

На 4 февруари 1915 г. в ЮТС "Дунав" "Реши да се отпуска дружествения топ на членовете желаещи да играят футбол"...
и още... Спортната чета на ЮТС ''Дунав е създадена 1918 г., която е нямала статут понеже била неорганизирана"

Редактирано от Момчил на 21.12.12 00:45.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Moмчил™]  
Авторkaнap (Нерегистриран)
Публикувано22.09.11 17:58





1896 - В Пловдив се появява първата истинска футболна топка, изработена във Виена специално за нуждите на гимназия "Княз Александър" (приемник на Пловдивското училище, носещо първо в света името "Св. Св. Кирил и Методий" и през 1851 г. за първи път там се чества 24 Май - Деня на славянските първоучители. В дълъг период от историята си школото е наричано Пловдивска мъжка гимназия, а по време на комунизма носи името "Димитър Благоев"). Инициатор е преподавателят Христо Витанов, който бързо успява да запали своите колеги по играта "ритни-топ" и така те събрали необходимата сума за доставка.

1903-1906 - По идея на Херман Гислер в учебната програма на Френския колеж се въвеждат спортните игри с топка. Започват първите организирани занимания по волейбол, баскетбол и футбол.

1906-1907 - Във Френския колеж се създава първият футболен отбор - "Свети Августин".

1910-1912 - В 1910-11-12 год. в града изникват дребни махленски клубчета с най разнообразни европейски и български имена. Но още в 1911 година се образува махленски спортен клуб "Ботев" от ученици, в които е имало и възпитаници на колежа. Но тогава тия ученически клубове са съществували като еднодневки, докато амбицията на инициатора е била твърда и силна. Така и спортен клуб "Ботев". В 1912 г. през месец март се образува пак спортен клуб ”Ботев” и за нещастие дохожда освободителната балканска война и спира неговия живот. В 1914г. се възстановява неговия живот вече с утвърден устав от Министерството на Просвещението и учителския съвет на тукашната гимназия и се почва трескав живот. Но ето, че отново пречка – обявява се голямата европейска война, България и тя се намесва в нея да събере цялото българско племе в една държава и спортният клуб туря отново точка на своя живот. През 1911 г. официално е основан колежанския футболен клуб "Свети Августин". Малко по-късно по идея на отец Карагьозов в Пловдивската мъжка гимназия е образуван и колежанския футболен клуб "Левски". Първия мач изобщо в Пловдив е от 18 октомви 1911 г.!!!! Това също е факт, който лесно може да бъде проверен в Архив Пловдив или Иван Вазов библиотеката, защото има една дузина статии от тогавашните вестници, които са отразили това паметно за Пловдив събитие.

1912-1913 - Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. През март 1912 г. те учредяват "Христо Ботев - Футболно дружество" в Пловдив. Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Раждат се първите футболни тимове, освен "Ботев" са създадени "Еклер" (1913), "Гауп" (1913-14), "Спартак" (1913-14), "Мусала" (1914-15), "Разцвет" (1914-15), обособени на приятелски или махленски принцип, главно от ученици. Мачовете се провеждали на пригодени за целта места в Мараша, Гладно поле, Пепиниерата или на плаца на 21-и пехотен полк (двора на днешното училище "Кочо Честименски", районът бил известен и като "Матинчеви градини" по името на полковник Матинчев, първия командир на полка).
Сега ще кажете "ама те били деца по на 12, 14 и 16 години". Е да но когато футбола е навлизал в България не се е практикувал от 25-30 годишни професионални футболисти. Не имало и президенти. Нова игра, нов спорт - интереса е бил при младежта. Сега като чуеш, че някой е на 14-15 години ще кажеш че е хлапе, но тогава на тази възраст, са почвали работа да си заслужат хляба, а дори и са се женели рано...и на война са тръгвали ако се налага. Преди това Христо Ботев на 16 години се увлича по революционната дейност и е избрал пътя към безсмъртието на години, на които сегашните дрисльовци висят по кафетата и се снимат за флиртче. За мен едно е важно - тези младежи са дали основите на нещо, което съществува вече почти век - "Ботев" (Пловдив). Велико. А вие си лайте като бесни кучета. Клубните ни цветове са утвърдени няколко години след 1912-а.

1912 - "Ботев" играе първия си мач срещу тима на Втора Софийска мъжка гимназия (II СМГ) и побеждава категорично с 6:0. Двубоят се играл на една поляна в "Пепиниерата" (парк-разсадник, стопанисван от Люсиен Шевалас в периода 1891-1911 и се намирал в района между Сточна гара, улица ”Богомил” и южно от днешната сграда на Ректората), а за съблекалня на играчите служел старият павилион за лимонада на Апостол Мардас.
Отборът на "Свети Августин" прави приятелски мачове при разменено гостуване с отборите на Софийския университет и Американския колеж. Играчи от тези три учебни заведения сформират отбор, който участва във футболните състезания на университета в град Лиеж (Белгия). Българите побеждават гръцките си колеги с 11:0, завършват наравно 2:2 с испанските и губят от англичаните с 0:1.

1915 - Първият официален мач между отборите на "Ботев" и "Свети Августин", който се играе по "английските правила, както е на книга" и с назначен неутрален рефер, "облечен в жакет, бомбе, с лачени обувки и малка тенекиена свирка" (отец Озон Дампера). Срещата била на игрището на колежа и в присъствието на френския посланик Дьо Панафийо, пристигнал в Пловдив за тържественото закриване на учебната 1914-1915 година. Мачът завършил при равен резултат 2:2.
Създаден е кварталния тим "Бенковски", който през 1918 г. е официално основан като футболен клуб. Същата година е създаден и отбора на "Победа".

1916 - "Левски" (Пловдив) прави гостувания в Бургас на местните футболни отбори "Черноморец" и "Стрела", в Ямбол на "Лъв", "Елвира" и "Слава", и в Нова Загора на "Тракиец".
В Съдийския квартал възниква тима на "Бай Ганю" (според автентичния правопис).
"Левски" и "Ботев" - Пловдив играят два мача на разменено гостуване. На 15 август 1916 г. старозагорци са домакини на първия конгрес на спортните дружества от Пловдив, Сливен и Стара Загора. В чест на голямото събитие се играят и футболни срещи. Футболистите на Стара Загора печелят с 3:1 срещу пловдивчани и 2:1 срещу сливенци.
В тези години се играят срещи с други пловдивски отбори като: "Бенковски" (те вероятно имат махленски отбор още около 1915), "Хоментмен" (отбор на арменците в Пловдив), "Еклер" (Пловдив), който се преименува по-късно на "Светкавица", "Помпей", "Свобода", "Херкулес", "Вихър", "България", "Слава", "Спорт", "Съгласие", "Сириус", "Юнак", "Защита" и др.

1917 - Към "Ботев-Футболно дружество" се влива "Бай Ганю", в който изявени фигури са Никола Щерев-Старика, Петър Загорски и братя Митеви.

1918-1919 - Създава се футболен клуб "Хоментмен" (на арменската диаспора, 1918 г.), "Бар Кохба" (на евреите в Пловдив, 1919-20 г.), възникват и редица други квартални отбори - "Победа" (1915 г., през 1918 г. е официално основан), "Свобода" (1919 г.), "Херкулес", "Вихър", "България", "Тракийска слава" (1923 г.), "Спорт", "Съгласие", "Сириус", "Юнак" и "Защита". През 1919 г. "Еклер" се преименува на "Светкавица".

За периода на Балканските войни и Първата световна се играят само 15 официални мача в Пловдив, главно с участието на "Св. Августин", "Победа", "Еклер" и "Левски". Документирани са със статии в национални бюлетини и вестници, а останалия футболен живот в Града се състоял от мачове с отбори на военнопленници (в последствие, окупационни войници след края на Световната война) и тренировъчни игри между различни пловдивски формации.

На 25 май 1919 (неделя), на игрище "Лагера" ("Зоната на здравето") в Пазарджик е изигран първи официален мач между отбори от Пловдив и Пазарджик. Първоначално мачът е бил предвиден за 18 май, но поради лошото време е изместен на тази дата, Ботев Пазарджик - Левски Пловдив 1:2. После на 8 юни, пак в Пазарджик, се играе реванш Ботев Пазарджик - Левски Пловдив 0:1, а на 6 юли бил двубоят Ботев Пазарджик - Ботев Пловдив 0:1. В Пловдив отборът на "Ботев" (Пловдив) губи с 0:6 от "Левски" (София). В състава на "канарчетата" играят трима футболисти от друг пловдивски тим вече несъществуващ - а именно "Левски" (Пловдив).


1920 - От дружество "Ботев" се отцепват неколцина членове поради разногласия с останалите и заедно с отцепници от "Левски" основават на 29 октомври клуб с име "Рекорд" (през 1923 ще се обедини с Левски Пловдив за да формира клуб под името "Тракийска слава").

Ботев Пловдив - Левски Пловдив 1:0. На терена на Гладно поле интересът към срещата бил толкова голям, че се наложило градоначалникът Мутавчиев да иска от полицейския пристав допълнително стражари за опазването на реда.


1921 - Създава се клуб "Марица" (на 20 септември) от обединението на двата тима в Каршияка - "Вампир" и "Трите конски сили". За председател е избран Кръстьо Милков, но най-голяма заслуга за появата на новото дружество има Янко Ат. Рашков, който предлага името и цветовете - жълтият, като олицетворение на Тракия и синият, като тихите води на река Марица.

Създава се клуб "Сокол" (първенец на Пловдив през 1932), а цветовете му били бяло и кафяво. Това бил отборът на руските белогвардейски семейства в Пловдив.

На 10 юли отборът на "Ботев" побеждава в Пловдив съименика си от Пазарджик с 4:2.

През август Левски (София) гостува в Пловдив по покана на Управителния съвет на СК "Ботевъ". Срещата завършва 6:0 за софиянци срещу сборен отбор от играчи на "Ботев" (7 играчи), Левски Пловдив (3 играчи) и "Бенковски" (1 вратар). /Според някои източници тази среща се е играла също през месец август, но в 1919 г., а през август 1921 г. "Левски" е победил "Ботев" в София с 6:0./
На 16 октомври, в Пазарджик: "Бенковски" (Пазарджик) - "Ботев" (Пловдив) 0:9.


1922 - Създава се федеративен клуб "Караджа" от обединението на "Светкавица" (района на гимназия "Маразлий"), "Херкулес", "Сириус", "Съгласие" и "Защита". Заслуга за появата на новия мощен клуб имал търговецът Слав Генчов. Цветовете на "Караджа" били черно и бяло, а емблемата - триъгълник с буква "К" в средата.

Към СК "Ботевъ" се влива отборът на "Мусала" (от квартала около улиците "Гладстон" и "Аксентий Велешки"), откъдето идват Станчо Проданов-Зигото, Тодор Господарски, Исак Каталан. За председател на клуба е избран поручик Иван Никифоров.


1923 - На 3 юни се създава Пловдивска спортна лига. Учредители са клубовете "Св. Августин", "Левски", "Бар-Кохба", "Бенковски", "Ботев", "България", "Караджа", "Марица", "Победа" и "Рекорд". За председател на Управителния съвет на сдружението бил избран отец Озон Дампера, преподавател във Френския колеж и ръководител на Спортен клуб “Св. Августин”. Останалите членове били:

подпредседател - Андрея Сербезов (по професия комисионер, от СК "Левски");
секретар - Леон Коен (касиер в Тракийска банка, от СК "Бар Кохба");
касиер - ротмистър Иван Стоянов (от СК "Бенковски");
домакин - Георги Панчев (студент, от "Ботев");
съветник - Крум Стефков (чиновник в БНБ, от "Победа");
съветник - Живко Хлебаров (чиновник във Франко-българска банка, от "Караджа").

На 28 ноември 1923 г. се играе финал за определяне на Областен първенец на Пловдивска спортна лига между градските първенци на Пазарджик и Пловдив: "Ботев" (Пазарджик) - "Рекорд" (Пловдив) 2:0.

Създаден е федеративен клуб "Тракийска слава" от обединението на "Рекорд" и "Левски".

Основан е СК "Парчевич" (официално името му е "Български Петър Парчевич Клуб - Пловдив") в Латинския (католишкия) квартал на Пловдивград. За цветове на клуба са определени червено и бяло.


1924 - Основава се Тракийската спортна федерация. Пръв първенец на федерацията станал тимът на "Победа" от Пловдив. Те са първият и единствен финалист в първото проведено Държавното първенство през 1924 година, като на полуфинала побеждават "Орел" (Враца) с 5:0.

Основава се федеративен клуб "Кубрат" от сливането на "Спортклуб" (създаден месеци по-рано през 1924, различен от бъдещия със същото име клуб-обединение на "Атлетик" и "Караджа") и "Слава". Игрището на новосформирания клуб се намирало между реката и старите мюсюлмански гробища.

Създава се клуб "Атлетик" (от района на Понеделник пазара и старата гръцка махала "Тепеалтъ"), за цветове се определят зелено и червено, а игрището му се намирало източно от новата черква "Света Петка" при кръстовището на улиците "Цариградска" (днес булевард "Мария Луиза") и "Шейново".


1925 - "Победа" става за втори пореден път общоградски първенец и малко след това се обединява със състоятелния СК "Бенковски" (отбор на запасното офицерство) под името БП-25.
По покана на СК "Ботевъ" в Пловдив гостува елитния тим от Цариград, "Фенербахче".
На 20 ноември Пловдивската община разрешава на СК "Ботев" (Пловдив) да построи собствено игрище в квартал "Ухото".

1926 - На 30 септември "Ботев" (Пловдив) завършва 0:0 с турския "Бешикташ" в приятелски мач, игран в Пловдив.

1927 - На 30 април "Ботев" (Пловдив) играе приятелски мач с унгарския "Кешкемет". Срещата е в Пловдив и завършва с успех за гостите с 4:2.

1928 - "Тракийска слава" и "БП-25" се обединяват - ражда се "Левски".

1929 - На 13 юни във втория финален мач "Ботев" (Пловдив) побеждава с 4:2 като гост съименника си от Пазарджик и печели Областното първенство. Общият резултат от двете финални срещи е 9-3 за пловдивчани. На 15 юни "Ботев" (Пловдив) бие с 3:2 в приятелски мач унгарския "Кешкемет". На 8 септември "Ботев" (Пловдив) е на първото си задгранично турне, като играе първата си среща в Турция с местния "Алтунай" и побеждава с 2:0. На 11 септември Във втората си среща на турска земя "канарчетата" побеждават "Алтай" с 3:1. На 14 септември играе последната си среща в Турция със сборен отбор на град Смирна. "Ботев" побеждава с 2:1. На 3 октомври "Ботев" (Пловдив) печели първата си шампионска титла на България и званието "Държавен първенец", след като на финала побеждава софийския "Левски" с 1:0.

1930 - на 30 август "Ботев" (Пловдив) разгромява с 5:1 областния си съперник "Левски" (Пазарджик). На 7 септември "Ботев" (Пловдив) побеждава като гост отбора на "Левски" (Пазарджик) с 4:3.

Такива са фактите, "Ботев" е основан през 1912 и е най-стария футболен клуб в страната. А вие си пишете каквото щете, никой няма да се съгласи с твърденията ви!



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: luri fin]  
Автор White_Lion (член)
Публикувано29.09.11 23:58



Сега попаднах на доста интересна информация за създаването на ФК`13 в един испански сайт. С две различни емблеми и снимка на клуба.
Отборът е основан през 1907 г. като Искра, но през 1911 г. променя името си на Раковски, и през 1912 г. на Савата. През 1913 г. се преименува Ф.К. 13 София, вероятно от реорганизация, и с това име е обявен за царски шампион на първенството в България през 1938 и 1940 година.
На 10.03.1944 е решено клуба да се слее с Раковски под формата ФК Раковски, който през 1947 г. като Ф.Д. (физкултурно дружество) е реорганизиран в Спартак София, а по-късно се сля с тима на Левски (1969-1990, което слага край на съществуването му).

F.K. 13 SOFIA



El equipo se funda en 1907 como Iskra, aunque en 1911 cambia su nombre por el de Rakovski, y en 1912 por el de Savat. Es en 1913 cuando pasa a llamarse F.K. 13 Sofia, posiblemente por una reorganizaciуn, y con este nombre se proclama campeуn de la Copa Tzar de Bulgaria en 1938 y en 1940.
El club desapareciу el 03-10-1944 al fusionarse con el Rakovski formando el F.K. Rakovski, que en 1947 se reorganizу como F.D. Spartak Sofia, para mas tarde fusionarse con el Levski (desde 1969 a 1990, aсo en que finalizу la fusiуn).


El club en los aсos 20.

http://www.futbolnostalgia.com/fk13.htm

За първи път чувам за отбора на Искра. А доколкото разбирам ФК`13 преди да стане Сават (Савата, Саватъ???) се е казвал Раковски, дали няма грешка? А къде е останал другия Раковски и два ли са били отборите с това име???? Или испанците бъркат или всички в България сме изпаднали в някакво заблуждение, незнайно по какви причини, както често се случва?!?!



Тема Дунав празнува 100-годишнината от основаванетонови [re: Дyнaв]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано25.11.11 20:46



Русе празнува 100-годишнината от основаването на марката "Дунав"

Фенклубът "Дунав завинаги" разпространи календар на спортните събития в Русе през ноември с участието на отбори, носещи името на голямата река. Наред с популяризирането на спорта в града, момчетата и момичетата от ядрото на "небесносинята" агитка припомнят, че именно през този месец се навършват 100 години от създаването на първото дружество, носещо името "Дунав". След проучване на архивите, те са установили, че именно на 11.11.1911 година е основано ученическото туристическо дружество "Дунав".

Въпреки че създателите му първоначално не са обърнали внимание за развитие на част от настоящите популярни спортове, феновете са включили в календара си всичко известно до момента, което се предполага, че ще се случи по програма в Русе. Наред с представителните отбори по футбол, баскетбол и волейбол с марка "Дунав" е обърнато внимание на подрастващите, на художествената и спортна гимнастика, оф-роуд надпреварите и свободните боеве. До края на ноември пък феновете обещаха още изненади и демонстративни срещи по различни видове спорт, които ще обявят своевременно. Едно от събитията ще е футболен турнир, в който се очаква да се включат три поколения - юноши, настоящ отбор и ветерани на ФК "Дунав", представители на местната власт, медии и др., като естествено внимание ще се обърне и на златното поколение, взело участие в мачовете срещу Рома през 1975 г.

http://sport.ruse24.bg/303588.html



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Авторdil (Нерегистриран)
Публикувано27.11.11 15:16







Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: kaнap]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано03.01.12 16:28



По какъв критерий Ботев е "най-стария"отбор?Ако говорим за махленски клуб,има доста отбори от София,Варна,даже и Пловдив,основани преди въпросната 1912г.Ако говорим за организиран клуб(по всички действащи тогава закони),това безспорно е Славия.Очевидно е че са правени опити за създаване на клуб през 1912г,но такъв така и не е функционирал,за това не е ясна точната дата на основаване(в разл.източници10.03,11.03,12.03или през пролетта на 1912г.)Няма нито един документ от този период,който да доказва съществуването на такъв клуб.(ако имаше учредителен протокол,то той би трябвало да е в държ.архив)Първият устав-издаден през1917и утвърден от директора на гимназията...Аз незнам директорите на гимназии да са някакви институции,да утвърждават нещо,което би действало извън поверените им училища.По всичко си личи,че този клуб не е бил нищо повече от един училищен отбор на гимназията.В книгата 50 години футбол в България (цитирам по памет),че Ботев е най-стария пловдивски отбор(заедно с Левски),водещ началото си от 1912г и започнал своето самостоятелно съществуване в началото на 20-те години,след отделянето си от Тракийски юнак!За мен това звучи доста достоверно и обяснява липсата на информация за тези 10-на години,където историята е писана само по спомени,а не по документи.Айде със здраве!



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: tano]  
Автор МомчилМодератор (деспот)
Публикувано04.01.12 01:38



До 1990 г. Боталик се казваха Тракия и се водеха за създадени през 1967 г. след обединение със Спартак и Академик. Аз не знам Академик да се е отделял??? Преименуването от Тракия на Ботев, не означава прекратяването на съществуването на създадения през 1967 г. Тракия, това е само промяна на името. Дай по същата логика ние от Славия да се преименуваме на Ботев и да си сложим на емблемата 1909 година.
Или Дунав да се пише 1901 г. като наследник на Торпедо (Русе).
А между другото през 1897 г. в Силистра Спас Зелков основава дружество "Добруджански юнак", преименувано по-късно в "Доростолски юнак"!


Жената и водката са винаги в опасност.

Редактирано от momchil_78-142609 на 18.08.16 02:25.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Момчил]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано04.01.12 09:17



Разбирам, че искате да се водите първи, но това по какъв начин ще ви помогне точно да спрете да губите фенска маса и кубици дърва?

Ботев е по жив от всякога, докато Славия агонизира и умира.

Тва е истината останалото са интерпретации...



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано04.01.12 14:23



Всички български отбори загубиха голяма част от фенската си маса, на нашите мачове от първенството идват средно по 500-1000 души. На животните по 1500- до 3000. Вашата и тя е толкова, при положение, че в Пловдив има само 2 отбора. Статистиката е такава заради слабото представяне на абсолютно всички БГ отборченца, с педалчета в съставите. Ако се оправи някога българския футбол вярвам, че публиката ще се завърне по стадионите, в т.ч. и нашата. Сега 90% от приятелите ми слависти не стъпват на стадиона, Венци е виновен за това!!!



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано04.01.12 17:23



Този отговор няма нищо общо с темата.Славия има привърженици във всеки гард,село и паланка на България!За отлива на публика неби следвало да коментираме тук!



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: tano]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано04.01.12 17:50



Да ти кажа честно нито един такъв не познавам





Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано04.01.12 22:48



Това, че не познаваш не значи, че няма. По въпроса: В какъв архивен документ е записана точна дата на основаването на Ботев (Пд), че нещо много взехте да наблягате напоследък на датата 12 март 1912, преди това твърдяхте, че било на 11 март? Срещал съм го и като 10.III.1912... май сами се оплитате в лъжите си или по-скоро в една легенда. А да и кои са играчите на тоя отбор?



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано05.01.12 10:26



Стоян Иванов Пухтев - председател
Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател
Петър Делев - секретар-касиер
Теньо Русев - домакин.

Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев.






Други въпроси да имаш?

п.с. Относно другият въпрос - има да ама са като бялата лястовица...

Редактирано от Момчил на 05.01.12 15:34.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Автор МомчилМодератор (деспот)
Публикувано05.01.12 15:56



През март 1912 г. Стоян Пухтев и Никола Алваджиев са били ученици в шести клас, и двамата са родени през 1912 г. Теньо Русев е роден през 1902 г. и е бил на 10 години. Най-голям е бил Ненко Пенелов - на цели 16 г. Всички са били ученици. Следователно би трябвало да се води ученически спортен клуб, основан на

без запазен протокол от учредителното събрание или поне не е намерен такъв досега. Все пак предпочитам вие да сте един от силните отбори в "А" група, отколкото разни неВидими, Калякри, Монтански и други мангали. Пловдивчанин съм все пак, но оттам съм фен на един загинал отбор!



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Момчил]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано05.01.12 16:11



Тва за годините не го знаех ще го проверя, но както виждаш през 27 са считали рождената дата за 1912 - каква е била причината?

А да функционира като истинско спортно дружество нормално да е било към 1917 и след това, все пак от 1912 сме влезли в една 6 годишна война, надали на някой му е било до футбол и спорт изобщо.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано05.01.12 18:28



Браво!Това ли е доказателството за основаването на Ботев Пд?!Клубни бланки от 1927 и 1932г?!От това,което прочетох,видях че имало още една дата на основаване,а именно02.06!Покажи учредителен протокол и устав от 1912до1920г.Покажи статии от вестници от този период.Покажи кореспонденция с други клубове!След 1920г всичко е ясно за Ботев .Явно неправиш разлика от махленски,ученически клубове и организирани(регистрирани по всички тогавашни закони).



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: tano]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано05.01.12 21:26



Ти изобщо наясно ли си с историята на България? 1912 България влиза във война продължила до 1918. Ква кореспонденция, ква дейност искаш, като хуя ти е опрял до гъза?



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано05.01.12 22:44



Да аз съм запознат много добре с историята.Съветвам те и ти да се запознаеш,че през този период има отбори с учредителни протоколи и устави, с мачове изиграни помежду си: Славия, ФК13, Атлетик, Слава, Левски, Раковски, Тича, Български сокол...от 1909 до1921... Въпреки, че сме били във войни! История се пише с ФАКТИ, а не със спомени! Не със брошури от 30-те години!

Редактирано от Момчил на 06.01.12 02:09.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Автор White_Lion (член)
Публикувано16.01.12 22:13



Enslaver ги е публикувал всички мачове за тоя период. "Ботев" има само два мача срещу ученически отбори.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=slavia&Number=1951214689&page=0&view=collapsed&sb=5



Тема 100 години от основаването на ЮТС "Галата" (Вн)нови [re: dil]  
Автор Дeaн (непознат)
Публикувано27.02.12 21:34



На 3 март тази година се навършват 100 години от основаването на Юношеския туристически съюз "Галата", град Варна.

Варненци са основоположници на Юношеския туристически съюз (ЮТС) в България. Учредители са учениците от Варненската мъжка гимназия Георги Желев, Борис Максимов, Стефан Столаров и класният им наставник Йордан Тодоров, с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил. На 3 март 1912 г. се основава варненският клон на ЮТС с името "Галата". Точно година по-късно на 3 март 1913 г. юношеския туристически съюз "Галата" е преорганизиран в ученическо-туристическо дружество "Галата". Впоследствие след обединение с няколко по-малки отбора и след предложение на учителя Карел Шкорпил клубът се прeименува на дружество "Река Тича" на 16 март 1913 г. за да носи българско име. За клубни цветове са избрани червено и бяло. На следващата година на 24 май 1914 г., "Река Тича" се обединява със "Спортист" (основан 1909 г.), подписва се устава и се преобразува в Ученическо спортно-туристическо дружество "Река Тича". Тогава за пръв път се сформира футболен клуб. На 6 декември 1915 г., "Река Тича" изиграва първият международен мач в историята на българския футбол. Те завършват 4:4 с отбора на 21-ви Померански полк, който по това време е дислоциран във Варна. През 1917 г. във Варна "Река Тича" побеждава Спорт клуб "Слава" (Шн) с 4:2. На 21.01.1919 г., дружеството се преименува в спортен клуб "Тича". На 16 юли 1919 г. "Тича" побеждава "Славия" с 3:0. През август същата година "Тича" побеждава и "Левски" (Сф) с 4:1. На 28 септември 1919 г. в София "Тича" побеждава "Славия" с 0:1. На 26 ноември 1919 г. Спортен клуб "Тича" се регистрира граждански. Така се полагат основите и на бъдещото едноименно спортно дружество.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: White_Lion]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано29.02.12 00:54



Непознаването на календара и бъркането с по 1 ден разлика при прехвърлянето от стар в нов стил не е само в Учредителния протокол на ФК "Левски". Объркване има и при определяне на датата на обесването на Васил Левски.

Обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, твърдят историците. На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.

За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).

Рожденната дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно - 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.


Между другото в сайта на канарите е публикуван отговор, в който се твърди, че през 1912 г. "Ботев" е бил регистриран като футболен клуб, заедно с прилежащият устав и всички други законови изисквания. Като толкова твърдят, че те са първи къде са им устава и останалите документи от 1912 г.??? Май само на емблемата им пише 1912. Ето и статията на фен клуба им, която е отговор на играта "Вот на доверие":

По повод масовото недоволство на хиляди пловдивчани относно грешката на екипа на Вот на доверие за това кой е най-старият футболен клуб в Бг екипа на www.botev1912.com получи отговор от въпросното предаване.Публикуваме го тук ,като прилагаме и нашият отговор защото явно отново се разминаваме в мненията си с групата на Слави Трифонов.

По повод зададения на 4 април 2005 въпрос в играта „Вот на доверие” „Кой е първият футболен клуб, създаден в България? а/ Славия, б/ Левски, в/ Черно море (верен отговор – Славия)” се получиха писма от зрители, които твърдят, че най-старият клуб е Ботев Пловдив 1912. Спортен клуб „Славия” е наследник на спортен клуб „Ботев” (1909 г.) и спортен клуб „Развитие”(1910 г.), които през 1913 г. се обединяват в спортен клуб „Славия”1913, който е първият организиран спортен клуб в България, регистриран със съответните докуме изразяваме и официалното мнение на Президента на ФК „Славия”, г-н Венцислав Стефанов.

Скъпи колеги и колежки от Вот на доверие.Първият официално и документално регистриран клуб в БГ е отбора на Ботев Пловдив.През първите години на двадесети век възпитаниците на пловдивския френски колеж "СВ. Августин" допринасят за разпространението на първите спортове в гр. Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907г. в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив.В същото време в Добрич и Силистра също има вече неофициално организирани отбори,които практикуват новата игра . Черноморец е приемник на дружество "Стрела", което е създадено през 1905; "Торпедо"-русе е създаден през 1901,Дори за Добрич там има сведения че през 1901 е организиран мач между спортни учители от Швейцария и сборен тим от града и гости от Варна.Във Варна около 1909 е имало два училищни отбора "Атлас" и "Спорт" ("Спортист"), както е имало подобни отбори в София, Пловдив и много други градове. За съжаление от всички тези отбори не е останало нищо. На 3 март 1913 във Варненската мъжка гимназия е основан "Галата", после преименуван на "Река Тича". Вие твърдите че ПФК Славия е наследник на спортен клуб „Ботев” (1909 г.) и спортен клуб „Развитие”(1910 г.), които през 1913 г. се обединяват.Дори и това да е така това са тимове които са на махленски принцип,без устав , ръководство и членски внос. През периода 1910-1912 година в Пловдив започват да възникват все повече и повече махленски отбори заразени от примера на момчетата от Френската гимназия, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.

При една такава обстановка група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия , увлечени по крайно интересната игра футбол, решават по подобие на учениците от френския колеж да създадат свой спортен клуб и сами, организирано, да спортуват. Така в началото на месец март 1912г. те учредяват първото спортно дружество в Пловдив - "Христо Ботев" - футболно дружество. Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 година.

Питам ви кога една фирма е официална? Ами когато е регистрирана с необходимите документи по действащите закони в страната.Първи в цяла България е регистриран като футболен клуб,заедно с прилежащият устав и всички други законови изисквания отбора на Ботев ПЛовдив.Така пише и на неговата емблема-1912 а на емблемата на Славия пише 1913. И какъв капацитет е господин Стефанов та го посочвате за източник? Дължите извинение на много хора ,защото явната ви грешка в момента е тема на многобройни коментари не само в Пловдив.

http://botev1912.com/comments/comment244.htm



Тема Re: 100 години от основаването на ЮТС "Галата" (Вн)нови [re: Дeaн]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано29.02.12 13:32



Е и?Къде е този отбор Тича?Да наистина е допринесъл много за развитието на футбола в България и е един от трите най-стари отбора,но е закрит през 1945г.Или искаш да кажеш,че това е Черно Море и е основан на 02.03.1912?На всеки човек в личната му карта стои собствената му рожденна дата,не тази на майка му,баща му или на баби и дядовци.Няма как детето да стане родител на собствените си родители.



Тема Re: 100 години от основаването на ЮТС "Галата" (Вн)нови [re: tano]  
Автор Дeaн (непознат)
Публикувано03.03.12 10:47



Честит 3 март на всички! Днес се навършват 134 години от Освобождението на България; 100 от основаването на ЮТС "Галата" и 99 години от реорганизацията му в УТД (Ученическо Туристическо Дружество) "Галата".
Тича се обединява с Владислав и после се присъединява и Приморец. Черно море сме наследници на Тича. Титлите на Владислав са и наши титли, защото сме се обединили. През годините много отбори са се обединявали и разделяли във Варна. Според мен е важно кога е поставено началото на "Тича", както се нарича и нашия стадион.



Тема 100 години красота, вяра, борбанови [re: Дeaн]  
Авторkaнap (Нерегистриран)
Публикувано04.03.12 12:29



100 години красота, вяра, борба



Ботев пуска колекционерски календар по повод 100-годишнината на клуба

Kалендар за 100-годишнината на клуба пуска в продажба Сдружение ПФК Ботев, съобщи официалният сайт на "канарчетата".

На 3-ти март привържениците на най-стария футболен клуб в България ще могат да се сдобият с луксозното издание, което е в лимитирана серия от 500 бройки на цена от 18 лева.

Календарът е изработен специално по повод 12 март и има колекционерска стойност. В него са поместени огромен брой снимки от създаването на клуба, както на детските формации, така и на феновете.

Календарът ще се продава на няколко щанда в рамките на стадион "Христо Ботев" два часа преди мача с Нефтохимих.

На централния вход ще може да се закупи и книгата "100 годишен юбилей" и да се вземе автограф от автора й Румен Минков.

От Ботев призовават феновете да дойдат по-рано на стадиона, за да няма струпване на касите и входовете.

http://bgfootball.com/new.php?id=11762

Напомняме на всички журналисти които четат сайта ни, че СК Ботевъ е основан на 11 срещу 12 март през 1912 година и е първият футболен клуб в страната ни който съществува и до днес. Специално по този случай другата седмица ще публикуваме изключително интересни архивни документи и снимки на СК Ботевъ, НФД България, ФК Славия и други, които досега не са показвани другаде. Всичката тази документация е събрана с много труд и средства от екипа на www.botev1912.com, за да не може разни идиоти и спортни дилетанти като ,,Вот на Доверие’’, Ники Кънчев, Венци Стефанов, Красен Кралeв, Сащо Диков и разни други да се опитват да подменят футболната история на Бг.

www.botev1912.com
















Снимка от пролетта на 1915 г. На снимката е отец Херман Гислер с момчета от колежа Свети Августин.Сред тях (крайния в дясно в средния ред) е Богомил Икономов, един от основателите на Ботев Пловдив с екип на отбора си. Снимката е собственост на наследниците на г-н Икономов, които живеят в Германия от 1947 година. На снимката се виждат още 4-ма от Ботев. Както виждате има си отбор, има си цветове, има си и екипи.


Печат на СК Ботевъ от 20-те години на миналия век. На него ясно си пише, че клуба е основан през 1912 година!




Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: kaнap]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано04.03.12 16:11



Сред всичките тия "доказателства" що не виждам Учредителен протокол за създаването на Спортен ли е, Боксов ли е или там къвто и ще да е клуб от въпросната 1912 г.? Пише, че бил съставен такъв, а де факто няма, следователно няма и писмени доказателства. Това, че има разни юбилейни листове и картички нищо не доказва. Пък и сегашният "Ботев" е основан 2010 г. В

сайт много добре си е написано:
През 2010 г. в Пловдив е създаден нов футболен клуб, носещ популярното име "Ботев". Преди началото на сезон 2010/11 той се обединява с "Металик" (Сопот), като името и седалището на отбора остават непроменени.

А варненци няма какво особено да ги коментирам, в началото са си били някакви туристи, които изобщо са нямали на представа какво е футбол. Чак през 1914 г. след обединение с кварталния отбор "Спортист" се сформира футболен отбор. И клуб Тича беше възстановен още през 1992 г. и участва по долните дивизии, "Владислав" също беше възстановен през 2001 г. Никъде няма документи за основаването на "Галата", "Река Тича" или там както е. Само устни предания и легенди. Първият мач на "Тича" е през 1915 срещу 21-ви Померански полк (4:4). На "Ботев" също е през 1915 г. срещу колежаните от "Св. Августин", но аз имам някои съмнения за тоя мач дали наистина се е състоял.



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: Enslaver]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано05.03.12 10:44



Много трудно можеш да убедиш фанатик за азбучни истини!Забележи,че още през 1927год.те твърдят,че са основани на 2.06.1912г.А за футбола във Варна мога да ви разказвам много неща,тъй като съм свързан потомствено с Владиславъ и познавах много живи свидетели участници в основаванията и на Владислав и на Ш.сокол и на Тича идр.клубове.Много от тях бяха живи до преди 20-на години.Всичко,което се пише сега го вземат от безумните писания на един псевдо "журналист"Стефан Янев и го приемат за чиста монета."Обединението"между Тича и Владислав е насилствено с цел ликвидирането на Владислав,защото в клуба членували "фашистки"елементи.Подобно е и положението с Шипч.Сокол.По време на обединенията през 1945 Владислав и Шип.сокол са искали да се обединят,а не Влад. и Тича.



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: Enslaver]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано05.03.12 22:16



Спортен е дядо, спортен. През 1932 вероятно из Интернет форумите се водила жестока дискусия кой е по-дърт Ботев или Славия и затова канарите са сътворили тоя фалшификат за 20 годишнината...

През 2010 не се създава нов клуб. През 2010 Сдружението се отделя от АД-то на селският. Сдружението никога не е преставало да съществува, поради едни 600К задължения, които селяка разбира се няма как да плати. Сдружението е наследник на отбора от 1912. Лиценза остава в АД на селяка, поради което е необходимо взимане на лиценз и Металик се ВЛИВА в Ботев. Подобни вливания е имало при всички отбори в БГ, включително и при вас.

По тая логика вие коя година сте създадени - през 49-та като Строител, през 51-а като ударник или през 69-та като ЖСК Мутант???

И вместо да гледате злобно как си празнуваме 100 годишнината и събираме по 10К на мач в Б група, вземете докато все още можете да последвате примера ни и да изхвърлите дебелият Венци, че скоро не по 200 ами по 20 души ще сте на мач!



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано05.03.12 23:24



Строител е 100 процента Славия,а след това славистите се отделят в Ударник и от второ място в А група,са изпратени в Б.След 1 година Ударник се завръща в А група,а остатъците от Строител изпадат.ЖСК "мутант"(както го наричаш),е много повече Славия отколкото Локомотив по много причини,които няма смисъл да ги коментирам.За тези 2 години и половина,всички статистици в България(не и в чужбина)вадят резултатите и не ги присъждат нито на един от двата отбора.А ти помисли трябвали да се вадят по същия начин резултатите и на АФД мутант Пловдив,на Левски-Спартак,на ЦСКА Септ.знаме...



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: tano]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано06.03.12 09:42



Тва дето ми го обясняваш ми е ясно на мен, ама понеже колегата нещо ми обяснява за нови клубове и обединения с Металик, да му припомня, че такива неща са се случвали и ще се случват...

Не споря за вашите обединения, просто казва, че и при вас са се случвали, както и при всички други по-големи бг отбори.



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано06.03.12 18:18



Не ти го обяснявам аз, това пише в сайта, който ти посочих. Друг е въпроса, че имаше някаква шашма, която не ми стана ясна, два клуба с името "Ботев" или нещо такова.



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: бaй Moмчил Beлиkи]  
Автор White_Lion (член)
Публикувано06.03.12 19:55



Грешиш приятелю, подобни обединения при нас никога не е имало. Славия е разделена на два отбора Ударник и Строител. Едниния участва в "А" група, а другия в "Б" група. Актива на ЖСК Славия се присъжда към този на Славия, а не е отделен актив, независимо глупостите на някои комунистически статистици. Те отделят и актива на Ударник и Строител, все едно през този период изобщо не сме съществували. В "Строител" остават резервите, в "Ударник" титулярите.

Славия е преименувана много пъти през своята история: Славия 45 (след обединение на Славия, България (1915 г.) и Бежанец (1924 г.) - 1945/46 г.), „Строител“ (1949-51), „Ударник“ (1951-56), „ЖСК Славия“ (1969-71, когато е обединена с Локомотив (София). Новият клуб приема актива на "белите", но на мястото на влелия се Локомотив (София) не влиза друг тим и първенството (1968/69) завършва с 15 отбора, а на съперниците на "железничарите" през пролетния полусезон се присъждат служебни победи 3:0. След отделянето на Локомотив през 1971 г. актива на „ЖСК Славия“ се прибавя към този на Славия. През 1950 Славия (тогава вицешампион) е разделена на Строител, който остава в А група и Ударник, който е изпратен в Б група. По-късно двата отбора се обединяват, Славия наследява актива на Строител от 1951 г. Ударник завъшва на първо място в Б група и се класира за А група. Това разделение оказва негативно влияние върху отбора и през 1952 г. Славия завършва едва на 8 място в А група.

А относно сегашния "Ботев":
Така чаканият нов "Ботев" всъщност наследява стария футболен клуб, управляван до преди 12 години от тогавашния президент Васил Нинов. Това съобщиха за "24 часа" учредителите. Легендите на "канарите", както и всички фенове, ще застанат именно зад сдружение ФК "Ботев" - Пловдив, което е регистрирано съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Оказа се, че въпросното сдружение съществува и до днес, тъй като никога не е закривано и не е било обявявано във фалит.



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: White_Lion]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано07.03.12 11:42



Незнаех,че Строител се завръща отново в Славия през 1953,мислех,че е закрит след като изпада от А група,защото тогава имаме втори отбор под името Н-ско поделение-Ударник(дубъл),участник в Софийска Б група.



Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: tano]  
Автор МомчилМодератор (деспот)
Публикувано07.03.12 18:28



Строител и Ударник се обединяват под името УСС-ДСО "Ударник" (София), което се запазва до 1957 г. когато клуба си връща името Славия. Спортен клуб "Ударник"-дубъла спира дейността си през 1956 (през 1955 е изваден от "Б" РФГ), но по-късно е възстановен и доскоро продължаваше да развива дейност. Имаха само хокеен отбор, който участваше в Държавно първенство - "Б" група. Сега незнам какво е положението с тях. Надявам се пак да са спрели само временно дейността си. Доста се отклонявате от темата!



Жената и водката са винаги в опасност.



Тема 100 години Ботев (Пловдив)нови [re: tano]  
Авторkaнap (Нерегистриран)
Публикувано11.03.12 22:01



Точната дата на учредяването на Ботев е 11 март 1912 г. По това време късните часове на 11 март учредителния протокол вече е бил подписан от основателите на клуба. Юбилеят ще бъде отбелязан ден по-късно, защото датата съвпада с кръга от първенството.

Ботев Пловдив е учреден от група ученици от тогавашната Мъжка гимназия “Княз Александър Батенберг” под формата на Въздържателно спортно дружество. Учредителното писмо е закачено на почетната стена на стадион Христо Ботев.



























Тема Re: 100 години Ботев (Пловдив)нови [re: kaнap]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано11.03.12 22:45



Честит юбилей! Защо досега никой не го е видял това учредително писмо бе? Къде точно е закачено? Вземи го снимай с gsm-а





Тема Re: 100 години Ботев (Пловдив)нови [re: Enslaver]  
Авторkaнap (Нерегистриран)
Публикувано12.03.12 20:14








100 години Ботев (Пловдив)!

Честит юбилей, ботевисти!
Последна редакция: 12.03.2012, 17:12 Публикуване: 12.03.2012, 07:53

Българският футбол отбелязва на този ден своя вековен юбилей. На 11 срещу 12 март 1912 година ученици от пловдивския колеж "Св. Августин" и Първа мъжка гимназия "Княз Александър Батенберг" основават под формата на Въздържателно спортно дружество първия ни футболен клуб - Ботев.

„Канарчетата" в продължение на няколко месеца ще честват вековния си юбилей, като на днешния ден програмата започва в 16:00 часа с изложба в Градската художествена галерия. По-късно, легендата на българската естрадна музика - Васил Найденов, ще бъде в основата на музикалната програма на тържеството в Концертна зала, в която ще участват още Хор на пловдивските момчета, Фолклорен ансамбъл „Тракия", Клуб по художествена гимнастика „Тракия-Елит" и др.

Предлагаме ви официалното обръщение от ръководството на Ботев по повод 100-годишния юбилей:

Уважаеми ботевисти,

Днес се навършват 100 години от основаването на любимия ни „Ботев" Пловдив!

Живеейки в препускащите дни на суета, комерсиализация и супер технологии, надали се замисляме за някогашните малчугани, които тичайки след парцалената топка из прашните пловдивски улици, положили документално началото на организирания футбол в България. А дали тези будни младежи са си давали сметка, че любовта, с която са основали нашия „Ботев" ще бъде наследена от следващите поколения, превръщайки се в страст за хиляди пловдивчани... Че създават една легенда...

С годините „Ботев" се превърна в спортен символ на хилядолетния град, а славата му се разпростря далеч извън пределите на Пловдив, получавайки прозвището „Гордостта на Тракия".

Няма как от днешния си мироглед да си представим какви са били гордостта и възторгът на пловдивското гражданство, когато „Ботев" за първи път донесъл на Пловдив шампионската титла по футбол и дал на града званието „Държавен първенец".

„Ботев" остави в летописите на българския футбол магическото „Чико-Тумби-Гунди-Гол!". Остави „Златната обувка" на Бенкса, победите над Барселона, Байерн Мюнхен, Реал Сарагоса, Стяуа... Вълнуващия футбол на „Златното поколение", начело със Зико, Турната, Пашата, Коцето, Марин...

Героите на терена от различните поколения се редуваха един след друг, но 12-ия играч - публиката, остава завинаги постоянен... Препълнените трибуни на „Колежа", екзалтираната и обичаща до полуда жълто-черна публика отдавна е доказана и постоянна марка в българския футбол.

Възходите и паденията, радостта и болката, вярата и борбата...красотата... Това е „Ботев" Пловдив!

Този „Ботев", носещ името на великия и безсмъртен революционер, дал живота си за свободата на България!

Този „Ботев", който вдъхновявал едни от най-бележитите пловдивски общественици, да го подкрепят и да му се радват!

Този „Ботев", който преминал през какви ли не опасности и трудности, но оцелял благодарение на любовта на хората...

Пожелаваме на всички ботевисти много здраве, радост и щастие с успехите на „жълто-черните". Нека носим и браним с чест и достойнство името на нашия патрон! Нека пренесем ценностите на нашия клуб на следващите поколения! Нека заедно отворим книгата на историята и напишем с гордост първите страници от нейното ново начало... „Ботев" на Пловдив - историята продължава!

Честит юбилей, жълто-черни сърца! Честит празник, Пловдив!

http://topsport.ibox.bg/news/id_1618394000

П.С. Тепърва ще има още доказателства!



Тема Re: 100 години Ботев (Пловдив)нови [re: kaнap]  
Авторtano (Нерегистриран)
Публикувано12.03.12 22:05



Ами покажиги тези "доказателства"бе,аз от 30 години ги търся!И стига си пускал тези снимки!Иначе аз не мразя твоя отбор,защото когато носеше името Тракия,заедно със Славия през 70 и 80 години играеха най-красивия футбол в България!



Тема Re: 100 години Ботев (Пловдив)нови [re: kaнap]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано13.03.12 01:24



И аз това казвам, къде са ти доказателствата? Нищо няма. Едни голи приказки без покритие!!! Това, че на емблемата ви пише 1912 година нищо не значи за мен. Една многократно повтаряна лъжа!!!!!





Тема Re: 100 години красота, вяра, борбанови [re: Enslaver]  
Автор бaй Moмчил Beлиkи (Гpeдopeд)
Публикувано13.03.12 14:06



Шашмата е проста. Преди да стане АД Ботев е бил Сдружение с не стопанска цел. Селяка регистрира клуба в АД, но не закрива Сдружението, защото е имало 600К лв задължения и боклука естествено не го плаща. Така Сдружението не престава да съществува. През 2010 Сдружението свиква общо събрание и се отделя от АД-то. Лиценза за първенство остава в АД-то, което обаче фалира и така... Два клуба не е имало, не са съществували паралелно.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор film4 (непознат )
Публикувано13.04.12 13:50



Enslaver , кой е източника на информацията, която си публикувал в

?


White_Lion, а твоя източник за информацията от ?


Мерси.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: film4]  
Автор Enslaver (щурман)
Публикувано13.04.12 15:43



Ти ако мислиш, че тая информация е от един или два източника си в дълбоко заблуждение. Сега ако тръгна да търся всички източници, които съм използвал няма да ми стигне 1 седмица и само това трябва да си правя

Основният обаче от който започнах беше , също съм ползвал уикипедия, топспорт и мн. други български и чужди сайтове, за някои неща дори и вестници.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: Enslaver]  
Автор film4 (непознат )
Публикувано14.04.12 12:18



Добре е, като пишете всички тези много интересни неща, да цитирате източници. Не казвам че написаното от вас не е вярно, просто така е редно, а и не всичко написано в някакъв сайт (уикипедия, топспорт) е достоверно.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: film4]  
Автор White_Lion (член)
Публикувано14.04.12 16:42



Най-лесния начин да се установи от къде е копиран някой текст е да се поровиш за съответния текст в нета. Не винаги обаче се запазва първоизточника, защото може сайта да бъде заличен, а също и да е взето от някой справочник. Затова съм съгласен, че трябва да се оставят линкове и източници. Не съм се замислял досега, общо взето пиша неща които са добре известни.



Тема Re: Десетте най-стари отбора в Българиянови [re: film4]  
Автор МомчилМодератор (деспот)
Публикувано15.04.12 13:19



Когато дира направи възможно да се включва повече текст в един пост тогава ще си посочваме източниците. Сега като ми отреже поста на половината не ме интересува, че няма източници.



Жената и водката са винаги в опасност.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2018 Dir.bg Всички права запазени.