Десетте най-стари отбора в България:

1. Торпедо (Русе) 1901 -> Дунав
2. Стрела (Силистра) 1902 -> Доростол
3. Найден Геров /Ломски дунавски юнак/ (Лом) 1903 -> Левски (Лом)
4. Стрела (Бургас) 1905 -> Черноморец
5. Свети Августин (Пловдив) 1906 -> Ботев
5. Напредък (Русе) 15.09.1906 -> Дунав
7. Атлас (Варна) 1907 -> Черно море
7. Искра (София) 1907 -> Спартак
9. Геолог (Русе) 1908 -> Дунав
9. Матинката (София) 1908, нерегистриран -> Клуб Футбол -> АС`23 -> ЦСКА
--------------------------------------------------------------------------------
Ботев (София) 1909 -> Славия
Спортист (Варна) 1909 -> Черно море
Футбол Клуб "Савата" (София) 1909 -> ФК`13 -> Спартак
Мажестик (София) 1910 -> Раковски -> Спартак
Развитие (София) 1910 -> Славия
СД "Стрела" (Бургас) 1910 -> Черноморец
Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) 1910 -> АС`23 -> ЦСКА
УТД "Дунав" (Русе) 1911 -> Дунав
Васил Левски /"Шести клуб"/ (София) 10 май 1911 -> Левски
Васил Левски (Пловдив) 1911 -> Левски -> Тракийска слава (след обединение с Рекорд) -> Левски -> ЖСК-Левски -> Локомотив и СК Левски (който след две обединения става Спартак)
СК "Ботев" (Пловдив) 1911 /махленски отбор, образуван е от ученици, между които е имало и възпитаници на колежа/ -> Ботев
Галата (Варна) 3 март 1912 -> Черно море
Любен Каравелов (София) 3 октомври 1912 -> Спортклуб -> Септември
Оборище (София) 1912 /махленски отбор/ -> Атлетик клуб -> АС`23 -> ЦСКА
Уилям Гладстон (София) 1912 /махленски отбор/ -> Ботев (София) -> Септември
Скобелев (София) 1913 /махленски отбор от района на Руски паметник, обединил се през 1914 с Левски/ -> Левски
Еклер (Пловдив) 1913 -> Светкавица -> Караджа -> Спортклуб -> Локомотив
Родина (Русе) 1913 -> Сава -> Дунав
Гауп (Пловдив) 1914 /махленски отбор/
Спартак (Пловдив) 1914 /махленски отбор/


Десетте най-стари футболни клуба в България:

1. Ботев (Пловдив) - 11 март 1912 г., прекъсва съществуването си по време на балканската война и е възстановен през 1917 г., оттогава има и клубен устав.
2. Тича (Варна) - 3 март 1912 г. под името Галата, след обединение с няколко по-малки отбора се преименува на дружество "Река Тича" на 16 март 1913 г. (според някои това е официалната дата), а на 24 май 1914 г. (в др. изт-ци 24.04.1913 г.) след присъединяването на Спортист и подписване на устава, "Река Тича" се преобразува в ученическо спортно-туристическо дружество и в него за пръв път се сформира футболен клуб. На 21.01.1919 г., дружеството се преименува в спортен клуб "Тича".
3. Славия (София) - 10 април 1913 г., след обединение на Ботев (1909) и Развитие (1910).
4. Раковски (София) - декември 1910 г. под името Мажестик, но тогава все още е бил квартален отбор, официално се регистрира през есента на 1913 г. след сливането на "Мажестик" и другите малки клубчета от кв. Долен Лозенец
5. ФК`13 (София) - 6 октомври 1913 г.
6. Футбол Клуб (Шумен) - 1913 г., през 1914 г. е преименуван на Преслава, а през 1916 г. е основан ФК "Слава"
7. Левски (Пловдив) - 1911 г., официално се регистрира през 1913 г., през 1923 г. се обединява с Рекорд под името Тракийска слава. През 1928 г. Тракийска слава се обединява с Бенковски-Победа`25 под името Левски. През 1944 г. Левски се обединява с ЖСК (води началото си от 1935г., когато се създава футболен клуб на пловдивските железничари - КПЖ. Същият този клуб е в основата на учредения през следващата година Железничарски спортен клуб) под името ЖСК-Левски. На 27.12.1945 г. физкултурното дружество е преименувано на "Локомотив" и е основан нов "милиционерски" клуб СК "Левски" (неофициално е наследник на стария). Този клуб през същата 1945 г. се обединява с НФД Септември под името НФД Левски. На 15.10.1947 г. следва ново сливане, този път с НФД Ударник под името Левски-Ударник. След месец на 15.11.1947 г. клуба променя името си на Спартак, което е запазено и до днес.
8. Атлетик (София) - 5 март 1913 г. (под името Атлетик Клуб "Футбол" след присъединяване на кв. отбор "Оборище" и още няколко по-малки отбора от квартала), наследник на кварталния отбор Клуб Футбол (Матинката), основан през 1910 г., уставът на клуба е утвърден в съда на 1 февруари 1914 г.
9. Левски (София) - 24 май 1914 г., основан е през 1911 г. от група ученици, но не е бил официално регистриран.
10. Спортист (Сливен) - 1914 г.
10. Любен Каравелов (кв. Сердика, София) - 1914 г., когато отбора става секция на Славия (София), дотогава е махленски отбор на кв. Баталова воденица (сега кв. Сердика).
--------------------------------------------------------------------------------
Студентски спортен клуб (София) - 1914 г., устава на клуба е подписан през 1915 г. -> Студентско академическо спортно дружество /1938-1942/ -> Студентско физкултурно дружество "Академик" (София)
Победа (Пловдив) - 1915 г. -> БП`25 -> Левски -> ЖСК-Левски -> Локомотив
СК "България" (кв. Иван Вазов, София) - 18.06.1915 г. -> влива се в Славия
Тунджа (Ямбол) - 1915 г. (дали по това време отбора не се е казвал все още Слава)
Верея (Стара Загора) - 1916 г. -> Берое (през 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея". На следващата година към дружеството се учредява специална футболна чета, а няколко месеца по-късно се обособява, като самостоятелно спортно дружество, под същото име "Верея". Така се приема, че 1916 г. е рождената за организирания футбол в Стара Загора.)
Напред (Варна) - 03.04.1916 г. -> Владислав -> Черно море (ученическото спортно-туристическо дружество Напред е отбор сформиран от ученици от Търговското практическо училище, те са имали ученически тим още през 1909)
Слава (София) - 1916 г. -> АС`23 -> ЦСКА
Слава (Шумен) - 1916 г. -> Панайот Волов
Витяз (Варна) - 1916-1917 г. -> Шипченски сокол -> Спартак
Надежда (Варна) - 1916 г. -> влива се в Тича -> Черно море
Слава (Варна) - 1916 г. -> влива се в Тича -> Черно море
Юнион (Варна) - 1916 г. -> влива се в Тича -> Черно море
Победител (Стара Загора) - 1916 г., основан като дружество на печатарските работници
Бай Ганьо (Пловдив) - 1916 г. -> отбор от Съдийския квартал, заедно с още няколко махленски клуба се обединяват с "Ботев". От "Бай Ганьо" идва Никола Щерев-Старика, легенда на "Ботев".

* Забележка: СД "Стрела" (Бургас) има утвърден устав от 1912 г., но футболния клуб е учреден през 1919 г. под името Черноморец.

От изброените сега съществуват само Славия, Ботев и Левски (София). Няма други известни отбори и клубове преди 1914 г. Твърденията на Ботев и Черно море, че те са първите футболни клубове в България са напълно неоснователни.

Редактирано от luri fin на 22.10.19 18:19.

През 1900 г. в Банско е създаден футболен отбор на английските мисионери. Този отбор естествено не е български, но е първия основан в страната.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен трябва да се гледа откога даден отбор има клубен устав, т.е. официално създаден. Доростол си бяха написали 1902 на емблемата все едно, че тогава са основани. Ботев по абсолютно същия начин си пишат 1912 и твърдят, че са първия български футболен клуб, но устава им е чак от 1917. А Тича са основани през 1914 след преобразуването им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Enslaver, на 15.09.10 16:21.

През 1907 г. се учредява първият ученически клуб по футбол в "Първа мъжка гимназия" в София. Инициатор е учителят по гимнастика Стоян Наумов. През същата година е основан Атлас (Варна), който е първият организиран клуб за футбол в България.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес поредният отбор с името Дунав се разпадна.

Ако беха влезнали в А група едва ли щеше да се стигне дотам, отбор без късмет. Аз им загубих бройката на Дунавите, тоя сигурно беше десетия.

_________________________________________________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Момчил на 03.10.11 01:12.

Кой какви мераци има:

Дунав (Русе) - 1901
Доростол (Силистра) - 1902
Левски (Лом) - 1903
Черноморец (Бургас) - 1905
Ботев (Пловдив) - 1906
Черно море (Варна) - 1907
ЦСКА (София) - 1908
Славия (София) - 1909
Спартак (София) - 1909
Левски (София) - 1911
Локомотив (Пловдив) - 1911
Септември (София) - 1912
Панайот Волов (Шумен) - 1913
Сливен (Сливен) - 1914
Тунджа (Ямбол) - 1915
Берое (Стара Загора) - 1916
Спартак (Варна) - 1916

Реално кой кога е създаден:

1. Славия (София) - 10.04.1913
2. Левски (София) - 24.05.1914
3. Ботев (Пловдив) - 1917 (с 1-ви мач 1919)
4. Черноморец (Бургас) - 08.1919
5. Левски (Лом) - 20.06.1921
6. Локомотив (Пловдив) - 1936
7. Септември (София) - 29.10.1944
8. Доростол (Силистра) - 1945
8. Черно море (Варна) - 18.02.1945
8. Спартак (Варна) - 18.03.1945
11. Спартак (София) - 1947
12. ЦСКА (София) - 05.05.1948
13. Дунав (Русе) - 16.02.1949
14. Панайот Волов (Шумен) - 04.1957
15. Берое (Стара Загора) - 19.03.1959
16. Сливен (Сливен) - 09.1964
17. Тунджа (Ямбол) - 1979

Черно море дори не са 45-а, а са чак 1962.

На 18 февруари 1945 г. клубовете Тича и Владислав се обединяват под името "ТВ-45" (Тича-Владислав 45). По-късно към новосъздаденото дружеството се присъединява тимът на Приморец и отборът се преименува на ТВП-45 (Тича-Владислав-Приморец 45). Като представителен тим на Военноморските сили на България по онова време бива преименуван няколко пъти - ВМС, ДНА Варна (Дом на Народната Армия), Ботев Варна, Ботев при ВМС, а през 1962 г. приема името "Черно море". След присъединяването на Академик (Варна), клубът се преименува на ФСФД "Черно море" (Флотско-Студентско Физкултурно Дружество).

То по тяхната логика ЦСКА трябва да се признае за наследник на АС-23. Десетки обединения са направени и искат да им се признае всичко. А тая емблема на Чардафон (Габрово) ми е доста интересна:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Между другото и Доростол освен емблемата на която е написана 1902 г. имат три по-стари емблеми, на които е написана 1897 г. Това обаче не значи, че тогава са създадени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Moмчил™ на 21.12.10 01:04.

Началото на футбола в Лом
Луи Айер е швейцарски учител по гимнастика, отдал живота си и загинал за България. Интересна и поучителна е неговата биография. Роден е в гр. Веве - Швейцария, а на 28-годишна възраст пристига в България по покана на министъра на образованието и работи като учител в Лом от 1894 г. През 1897 г. той основава едно от първите гимнастически дружества в страната - "Ломски дунавски юнак", учредява съюз "Юнак" през 1898 г. в София и е един от първите обучители в него. През Балканската война записва 216 доброволци за "Юнашкия легион" и го предвожда в Балканската и Междусъюзническата война. Загива на фронта при Дойран на 50-годишна възраст на 02.09.1916 г.
Луи Айер поставя началото на футбола в Лом още през 1894 г. През 1903 г. учениците от гимназията създават и първият футболен отбор в града, който е наречен "Найден Геров". На 20 юни 1921 г. е основан и СК "Левски", който през 1924 г. става член на Българската национална спортна организация. На следващата година СК "Левски" се обединява със СК "Славейков" (Лом).

_________________________________________________________________

Началото на футбола във Варна
През есента на 1907 г. във Варна е създаден футболен клуб "Атлас", но през 1910-11 г. той спира дейността си. През пролетта на 1909 г. в морския град възниква кварталният спортен клуб "Спортист", развиващ дейност в района на улица "Деремахлеси" (днешната улица "Стефан Стамболов"). Основателите на това дружество са Стефан Тончев и завършилият Цариградския лицей Стефан Данчев, който едновременно е играч и треньор на отбора. Двата отбора играят мач помежду си през 1910 г., който е спечелен от "Спортист" с 1:0. На 3 март 1912 г. с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил е основан варненският клон на ЮТС (Юношески туристически съюз) с името "Галата". Година по-късно на 16 март 1913 г. (според някои това е официалната дата на основаването) след обединение с няколко по-малки отбора (между които и остатъците от "Атлас") се преименува на СК "Река Тича", за да носи българско име. На 24 май 1914 г. след присъединяването на "Спортист", СК "Река Тича" се преобразува в ученическо спортно-туристическо дружество и в него за пръв път се сформира футболен клуб под името СК "Тича" (като отпада Река). Естествено както всяко начало и това е било трудно. Запленените от играта е трябвало да се преборят с безразличието и скептицизмът на властите и закостенялото общество към новата игра. Започнали са да внасят топки и екипировка, за да докажат, че футболът не е временно увлечение на малцина варненци, а е бъдеще за милиони българи! В този период на утвърждаване на футболът във Варна се откроява името на Стефан Тончев. Той е човекът който за пръв път съставя печатно указание за правилата на футбола! Ст. Тончев загива на Добруджанския фронт през Първата световна война (1916). През 1919 г. СК "Тича" издава книгата "Футболът-правилник и наставления". Правилникът е преведен от английски от Никола Ницов, а наставленията са написани приживе от Стефан Тончев. През 1914 г. от Париж са пратени футболни топки, специални обувки и предпазители. Това е първата по-голяма пратка от спортни стоки за България.

_________________________________________________________________

Началото на футбола в Бургас
През 1905 г. група съученици от Роберт колеж (Цариград) основават спортен клуб в Бургас с името "Стрела". През 1910 г. този клуб бил преобразуван от Стефан Илич в спортно дружество. Именно той е човекът, който е показал на бургазлии как се играе футбол и им е обяснил правилата на футболната игра. През май 1912 г. е утвърден уставът на клуба. През 1916 г. този тим изиграл и първата си официална среща – срещу английски моряци, която завършва 3:3.
В периода 1918-1919 СК Стрела наброява близо 200 редовни членове, разраствайки се в мащаб на дружество с общоградско значение. Това налага промяна в организацията. През август 1919 г. е учреден клуб с председател Стефан Илич. По негово предложение новосъздаденият клуб е наречен "Черноморец". Година по-късно са основани нови три клуба – Олимпиец, Лъв и Гладиатор.

Те и Черно море нямат вече година на новата си емблема. Сложиха си четири звезди ужким символизират титлите им. Според мен и те самите не знаят коя година са създадени 1912, 1913, 1914, 1945 или някоя друга година, не са сигурни в твърденията си дори. Най-сигурна за създаването на Тича е 1914 г. (когато се сформира футболния клуб), а за Черно море - 1957 г. когато е създадено ФД "Черно море", което през 1959 г. се обединява с Ботев (Варна) под името АСК "Черно море".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Историята е категорична - СЛАВИЯ е първата спортна организация в България!

Годината е 1913, но вече от няколко лета млади момчета практикуват една нова игра, известна като "ринтитоп". В столицата, в района на "Руски паметник", има два спортни клуба. "Ботев", основан още през 1909 г. и "Развитие", създаден на следната година. Ботевци имали дори топка! Историята за нейното придобиване е твърде любопитна. Решили момчетата да си я изпишат от Германия, у нас подобни стоки по това време нямало. Сдобили се отнякъде с каталог и се спряли на модела "Ватерпрух". По предложение на Петко Тодоровски решили да съберат пари помежду си. Но високата цена от 22 лв. секва ентусиазма им. Тогава Димитър Благоев - Пальо поискал заем от кака си, казал и, че когато съберат пари, ще и върнат дълга. Получаването на заветната топка било посрещнато с несекваща радост. И момчетата забравили за дълга си. Така и до днес ние, славистите, дължим тези пари на Стела Благоева.
Увлечените от футбола състезатели на "Ботев" използват за свое "игрище" пространството около улиците в района. Там техни съседи са съмахленците им от спотен клуб "Развитие", които имали по-добро "игрище", както по онова време наричат успоредката, лостовете и др. Радващото е, че младежите от двата клуба не само не враждували помежду си, но и все по-често говорели за обединение. Първата "конференция" е проведена на игрището на 12 септември 1912 година. Не могли да постигнат съгласие, а настъпилата зима отложила по-нататъшните преговори за пролетта. На 10 март следната година в едно кафене на улица "Алабин" №34 се събрали представители на двата клуба. Вече всички били убедени от ползата на едно бъдещо сливане. Решението за обединение е взето с пълно единодушие. Избран е и временен управителен съвет от 6 души, но не могли да се споразумеят за името. Срещнали се седмица по-късно на същото място.
И 19 март влиза в историята на дружеството със съставянето на първия футболен отбор. Той изглежда така:
Стефан Лалов ("Ботев") - вратар
Павел Грозданов ("Развитие") - ляв бег
Илия Георгиев (Б) - десен бег
Емануил Гешев (Б) - десен халф
Фердинанд Михайлов (Р) - център халф
Тодор Калканджиев (Б) - ляв халф
Стефан Чумпалов (Б) - дясно крило
Георги Григоров (Б) - десен инсайд
Борис Шаранков (Р) - център нападател
Димитър Благоев (Б) - ляв инсайд
Асен Бръмчев (Р) - ляво крило.

Определена е комисия, която да изготви проектодоговор за обединението. По предложение на Павел Грозданов за форма на новия клуб бил приет белия цвят. Съображенията тук били две - че бялото символизира чистотата и светлината, а другата била прозаичната истина, че това бил най-евтиния цвят на пазара. Настанал мигът за избирането на името. Били предложени много варианти, но никой не получил необходимото одобрение. Тогава Георги Григоров - Фурланата предложил звучното и славянско име СЛАВИЯ. Освен това вече в Прага имало такъв клуб и той бил един от най-силните в Европа по онова време. Всички приели предложението и на следващата среща спортен клуб "Славия" официално става факт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от White_Lion, на 21.12.10 02:27.

Това, че нямаме година на новата емблема е без значение. Ние винаги сме №1 Сведете глави пред първия български отбор. Без да се обиждате, но другите сте тор.

Варненци са основоположници на Юношеския туристически съюз (ЮТС) в България. Това става по инициатива на Борис Максимов, ученик в Мъжката гимназия. С помощта на училищния лекар д-р Параскев Иванов Стоянов и Шкорпил на 3 март 1912 г. се основава варненският клон на ЮТС с името "Галата". Година по-късно той е преименуван на "Тича", за да носи българско име. Така се полагат основите и на бъдещото едноименно спортно дружество.

Само променяме името си на Тича за да е българско, 3 март е точно 9 дни преди основаването на Ботев (Пд) и 1 година, 1 месец и 7 дни преди вас.

Юношески туристически съюз, а не футболен клуб е основан през 1912 г. във Варна. Футболния отбор е сформиран през 1914 г. и не е Черно море, а Тича. А и Ботев нямат никакви доказателства за създаването си. Едно е ученически отбор, съвсем различно е футболен клуб. Ние също може да се обявим за създадени през 1909 г., когато е основан спортен клуб Ботев от района на Руски паметник, но трябват факти и доказателства. Вие искате да сте наследници на Тича, но си присвоявате и успехите на Владислав. Интересно ми е защо бяха направени спънки на основания през 2001 г. Владислав (Варна). До колкото си спомням им беше забранено да се казват така и да играят във Варна. Принудиха се да се обединят с Вихър (Вълчи дол) под името Вихър-Владислав (Варна/Вълчи дол), в "Б" група играха като Вихър-Владислав (Вълчи дол).

Ето какво намерих в един сайт (http://rio-varna.hit.bg/R-NPO.htm):
Неправителствени организации в област Варна

Футболен клуб ВЛАДИСЛАВ

Седалище - гр. Варна, ж.к. ЧАЙКА бл. 18 вх.Г ап.66 правна форма - сдружение, дата на създаване - 22.08.2001

лице за контакти - КАРО АКОПОВИЧ ШЕРБЕЧЯН

тел. - 088/777780,(52) 609177,(52) 630060, факс. -

области на дейност- спорт

Футболен клуб ВИХЪР-ВЛАДИСЛАВ

Седалище - гр. Варна, кв. ЧАЙКА бл. 18 вх.Г ап.66 правна форма - сдружение, дата на създаване - 03.12.2002

лице за контакти - КАРО АКОПОВИЧ ШЕРБЕЧЯН

тел. - (088) 777780, факс. -

области на дейност- спорт


На 19 декември 2002 г. беше прострелян с 5 куршума президента на клуба Каро Акопович, който умира на място. За кратко Акопович е бил и акционер в Черно море. В края на октомври 2003 след 8 изиграни мача в "Б" група клуба фалира и прекрати участието си. Докато съществуваше този отбор беше заплаха за вас, нямаше кой да ви признае титлите от 1925, 1926 (спорна) и 1934 г., защото те се водят на Владислав. Та въпроса ми е какво символизират тия 4 звезди на емблемата ви?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 13 май 1894 г. в България пристига първата футболна топка в куфара на един от новоназначените в българските училища учители по гимнастика Жорж дьо Режибюс. Компания в багажа на швейцареца и прави първата съдийска свирка по нашите земи. Футболът в България официално се появява още същия месец във Варна. Жорж дьо Режибюс е бил учител във Варненската мъжка гимназия и там той демонстрира за пръв път футболната игра с два ученически отбора. Той дава име на играта "Ритнитоп". През 1897 г. в България се издават "Първи правила и ръководство по футбол".
А ако ще си говорим за кой отбор е пръв ние имаме и по-стар предшественик - Атлас, който е основан през есента на 1907 г. и е първия организиран футболен клуб в страната. През 1909 г. е създаден и втория варненски футболен клуб Спортист /Спортклуб/, който на 24 май 1914 г. се присъединява към СК Тича.
За Вихър-Владислав не съм добре запознат, не се наемам да коментирам.
А дружеството Река Тича е основано на 16 март 1913 г. (пак преди Славия) след обединение на няколко по-малки варненски клуба, като датата се приема и за дата на основаването на Черно море. Река Тича е наследник на Галата, основан година по-рано, т.е. само се преименуваме. Сформирането на футболния отбор е било само въпрос на време. Тези отбори обединени през 1913 г. са били футболни отбори.

Спортният клуб Тича се преобразува на 24 май 1914 г. и в него за пръв път се сформира футболен клуб. Дотогава е само спортен клуб. Те и Бохум искаха да се изкарат 1848, когато им е създадено гимнастическото дружество, ама футболния клуб Бохум е сформиран чак през 1908 г. Правиш ли разлика между спортен и футболен клуб? По същия начин на 12 март 1912 е основан спортен клуб Ботев от ученици, а не футболния клуб, той е чак 1917! На тях първия им официален футболен мач е чак през 1919 г. Първият официален мач на Тича е международен срещу 21-ви Померански полк на 6 декември 1915 г., завършил 4:4. Информация за него е публикувана във в-к "Варненска поща" от 11.12.1915 г. До 1916 г. не е имало други отбори във Варна. А ние сме изиграли първия си мач още на 11 август 1913 г. срещу ФК Савата, побеждаваме ги с 1:0 (голмайстор Борис Шаранков).

Владислав (Варна) беше възстановен още миналата година и завърши на второ място в "А" ОФГ - Варна. Играят мачовете си на стадион "Гранд Хотел" във Варна. През 1992 г. беше основан варненския футболен клуб Тича, който през сезон 1994/95 г. завърши на 5 място в Североизточната "В" РФГ. На следващата година се обединиха с Порт (Варна) под името Порт-Тича. И какво излиза Черно море никога не е бил шампион на България. Между другото във Варна е имало и някои махленски отбори до 1916 г., но те бързо са се разпаднали, така че първите мачове на Тича са срещу тия отборчета.

Севернобългарска спортна лига

На 31 юли 1921 г. по идея на варненския клуб "Тича" и с инициативата на спортен клуб "Христо Ботев" (Разград, осн. 1919 г., които притежават отбор с традиции отпреди 1909 г., с обиграни футболисти) в Плевен е учредена Севернобългарска спортна лига със седалище във Варна и с орган вестник "Спорт" (от юли). В Севернобългарската спортна лига членуват 23 клуба:

"Атлант" (Варна)
"Български сокол" (Варна)
"Владислав" (Варна)
"Диана /"Червеният тим"/ (Варна)
"Тича" (Варна)
"Юпитер" (Варна)
"Ангел Кънчев" (Русе)
"Сава" /"Дунав"/ (Русе)
"Напредък" (Русе)
"Скобелев" (Плевен)
"Победа" (Плевен)
"Христо Ботев" (Разград)
"Ото" (Габрово)
"Слава" (Велико Търново)
"Левски" (Търговище)
"Сила" (Червен бряг)
"Ураган" (Попово)
"Ботев" (Белослав)
"Левски" (Лом)
"Слава" (Шумен)
"Раковски" (Враца)
"Бдин" /"Бонония"/ (Видин)
"Левски" (Горна Оряховица)

* За съжаление силните по онова време отбори на "Стрела" (Добрич), "Черният тим" /"Екип Нягра"/ (Силистра), "Стрела" (Балчик) и СК "Калиакра" (Каварна) не могли да участват в турнира, защото Южна Добруджа от 1919 г. до 1940 г. е предадена на Румъния.

Начело на организацията застава членът на клуб “Скобелев” (Плевен) Хараламби Гарибов. В чест на конгреса в града е организиран и турнир през 1922 г., в който след квалификации участват 12 отбора. До финала достигат "Победа" (Плевен) и "Тича" (Варна), а представителите на морския град побеждават съперниците си с 1:0. На следващата година турнира се провежда във Варна и отново е спечелен от "Тича" (Вн). В квалификациите и вторият турнир освен повечето от горепосочените отбори участват и отбори като "Левски" (Русе), "Хисаря" (Ловеч), "Вите" (Плевен, осн. 1920-21), "Ботев 21" (Плевен), "Бенковски" (Плевен), "Атлетик" (Плевен), "Шипка" (Варна, осн. 1920), "Раковски" (Севлиево), "Левски" (Монтана), "Светкавица" (Търговище, /обединение на клубовете "Левски" и "Ботев"/), "Преслав", "Балканска слава" (Берковица, /обединение на клубовете "Балкан" и "Слава"/), "Ботев" (Златарица), "Атлантик" (Бяла Слатина), "Орел 19" (Оряхово), "Звезда" (Ловеч), "Ботев" (Враца, /обединение на клубовете "Левски" - бивш "Раковски", "Светкавица" и "Шипка", развиващи дейност от 1921 г./), "Искър" (Роман), "Спорт-клуб" (Трявна, /обединение на клубовете "Победа" и "Борба"/), "Стрела" (Лясковец), "Искър" (Попово, осн. 1921), "Рудановски" (Константин, осн. 1922), "Левски" (Търнак, осн. 1922-23), "Искър" (Койнаре, осн. 1923), "Гранит" (Павликени, осн. 1922-23), "Юнак" (Сухиндол, осн. 1922-23), "Стар герой" (Дряново, осн. 1922), "Боюв яз" (Дряново, осн. 1922) "Орлинок" (Плачковци, осн. 1922-23), "Дунав" (Свищов, осн. 1923) и др. С участието на 23 клуба от Северна България от 2 до 5 август 1923 г. се свиква първият редовен конгрес на Северобългарската спортна лига. На него се вземат важни решения за организиране на футболните първенства. Клубовете се групират по териториален признак в спортните области Варненска, Шуменска, Търновска, Плевенска (по-късно Русенска), Врачанска и Видинска.
През 1923 г. отборът на "Тича" печели специалната купа побеждавайки "Победа" (Плевен) с 9:0 и "Преслав" с 5:1.
Запазени са и резултати от някои други мачове:
11.04.1923 г., "Скобелев" (Плевен) - "Победа" (Плевен) 7:1
24.05.1923 г., "Победа" (Плевен) - "Скобелев" (Плевен) 3:1
17.06.1923 "Спорт-клуб" (Трявна) - "Стрела" (Лясковец) -1- (1:0)
Първенец на Севернобългарската спортна лига през 1924 г. е отборът на "Владислав" (Варна).
Поставят се основите на организираното футболно движение, въвеждат се правила, създава се съдийският институт. Учреден е турнир за националната купа, наричана тогава "Чашата на България".

Редактирано от Деан на 17.10.19 02:29.

Хроника на футбола в България

1893 г. - Десетина спортисти от Швейцария са поканени от българския просветен министър Георги Живков и общественика Тодор Йончев за учители по гимнастика в гимназиите и педагогическите училища в страната. Тодор Йончев, тогава учител по химия в Първа мъжка гимназия, създава гимнастическото дружество "Юнак".

Ето какво пише в книгата "Телесната култура в България 1878-1918 г."

Петнадесет години след Освобождението - криза в обучението, липса на учители.

Министерството на народното просвещение решава да покани специалисти от чужбина, с което да постави гимнастическото

обучение в българските училища на европейско равнище.

Швейцарските учители:

- Тодор Йончев заедно с просветния министър Георги Живков предприемат пътуване в Европа,

за да направят избор на система за телесно възпитание и специалисти за нейното прилагане в България.

Най-положителни впечатления имат от Швейцария.

Швейцарският гимнастически съюз организира един курс,

на който най-добре представилите гимнастически инструктори да заминат за нашата страна.

-Избрани са 10 специалисти. На 17 май пристигат в София.

Те разработват една модерна програма за телесно възпитание в училищата.

Оказват съдействие на Тодор Йончев и др. учители за създаване на гимнастически дружества,

които да насърчават развитието на телесната култура.

Приятелски срещи на български футболни отбори в периода от 1910 г. до 1922 г. (+2 по-важни мача от 1923 г.)



1910 г., във Варна: "Спортист" (Вн) - "Атлас" (Вн) 1:0

1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор"* - "Гръцки студентски отбор" (Гърция) 11:0

1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Испански студентски отбор" (Испания) 2:2

1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Английски студентски отбор" (Англия) 0:1

1912 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Втора софийска мъжка гимназия" /II СМГ/ (Сф) 6:0

11.08.1913 г., в София: "Славия" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 1:0

07.1914 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 2:0*

08.1914 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 1:0*

1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Клуб футбол" /"Матинката"/ (Сф) 2:1

1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Студентски спортен клуб" (Сф) 3:1

1915 г., СФЛ, в София: "Атлетик" (Сф) - "Левски" (Сф) 6:0

01.04.1915 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0

1915 г., в Пловдив: "Свети Августин" (Пд) - "Ботев" (Пд) 2:2

1915 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 12:2

06.12.1915 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "21-ви Померански полк" (Германия) 4:4

1916 г., в София: "Славия" (Сф) - "Военен състав на Германия" (Германия) 0:4

1916 г., в Бургас: "Стрела" (Бс) - "Моряшки отбор от Англия" 3:3

1916 г., в Сливен: "Спортист" (Сл) - "Стрела" /"Черноморец"/ (Бс) 1:2

15.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Пловдив" (Пд) 3:1

17.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Сливен" (Сл) 2:1

11.1916 г., в София: "Левски" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 2:1*

01.1917 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 22:1*

1917 г., във Варна: "Тича" (Вн) - Спорт клуб "Слава" (Шн) 4:2

1918 г., в София: "Славия" (Сф) - "Състав на английската армия" (Англия) 4:0

25.05.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 1:2

08.06.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 0:1

06.07.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:1

16.07.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Славия" (Сф) 3:0

08.1919 г., в Разград: "Христо Ботев" (Рз) - "Ураган" (Поп) 8:0

08.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Левски" (Сф) 4:1

21.09.1919 г., в Габрово: ФД "Град Габрово" - ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика"/ 1:0

28.09.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Тича" (Вн) 0:1

09.1919 г., в София: "Левски" (Сф) - "Кубанско военно училище" (руски емигранти от Цариград, Турция) 6:0

09.1919 г., в Попово: "Ураган" (Поп) - "Христо Ботев" (Рз) 2:0

12.10.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0

06.11.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Английски военен клуб на Британския окупационен корпус" (Англия) 3:0

1920 г., в Русе: "Дунав" (Рс) - СМСО (немски и белгийски работници от Захарната фабрика) 4:3

1920 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Пд) 1:0

1920 г., в Плевен: "Скобелев" (Пл) - "Сила" (ЧБ) 4:1

1920 г., в Габрово: "Ото" (Гб) - "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2:2

1920 г., във Велико Търново: "Младежки спортен клуб" (ВТ) - "Ото" (Гб) 2:1

22.03.1921 г., в Бяла Слатина: "Атлантик" (БС) - "Орел 19" (Ох) 1:3

29.03.1921 г., в Оряхово: "Орел 19" (Ох) - "Атлантик" (БС) 0:2

24.06.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пз) 1:3

10.07.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Ботев" (Пз) 4:2

26.07.1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 3:2

08.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Сф) 0:6

1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:1

14.09.1921 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Победа" (Пд) 3:2

15.09.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Победа" (Пд) 1:2

16.10.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:9

04.1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Екип Нягра" /"Черният тим"/ (Сс) 2:0

04.1922 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:11

05.1922 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 2:0

1922 г., в Дупница: "Левски" (Дп) - "Моцион"(Кн) 2:0

1922 г., в Пловдив: "Рекорд" (Пд) - "Левски" (Сф) 6:0

1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 4:0

1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Триколор" (Букурещ, Румъния) 2:0

1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Кюстенджа" (Румъния) 2:1

1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Макаби" (Букурещ, Румъния) 2:1

1923 г., Финал между шампионите на СБСЛ и СОСЛ, в София: "Левски" (Сф) - "Тича" (Вн) 2:2

28.11.1923 г., Финал за определяне на областен първенец на Пловдивска спортна лига: "Ботев" (Пз) - "Рекорд" (Пд) 2:0



* Отборът на БСО /"Български студентски отбор"/ е предшественик на "Студентски спортен клуб" (София).

** През 1914 г. "Левски" (Сф) играе срещу резервните отбори на "ФК`13" (Сф) и "Славия" (Сф).

През 1916 г. "ФК`13" отново играе с резервите си срещу "Левски".

В мача, игран в началото на 1917 г. между "ФК`13" и "Левски" в състава на "ФК`13" играят предимно по-старите и опитни

футболисти на отбора, от основателите на Футбол клуб "Савата", създаден през 1909 г.





					Класиране



    Отбор                        м      п       р       з       г.р.     т

 1. "Славия" (Сф)               14      9       0       5       23-14   18

 2. "Левски" (Сф)               16      6       1       9       26-60   13

 3. "Ботев" (Пд)                 7      5       1       1       23-10   11

 4. "Тича" (Вн)                  7      4       2       1       18-20   10

 5. "ФК`13" (Сф)                 5      3       0       2       37-6     6

 6. "Стрела" (Дч)                3      3       0       0        6-2     6

 7. "Ботев" (Пз)                 7      3       0       4       11-11    6

 8. "Сб. отб. на Ст.Загора" (СЗ) 2      2       0       0        5-2     4

 9. "Левски" (Пд)                3      2       0       1        3-2     4

10. "Български студентски отбор" 3      1       1       1       13-3     3

11. "Стрела" (Бс)                2      1       1       0        5-4     3

12. "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2      1       1       0        4-3     3

13. "Христо Ботев" (Рз)          1      1       0       1        8-2     2

14. "Атлетик" (Сф)               1      1       0       0        6-0     2

15. "Рекорд" (Пд)                2      1       0       1        6-2     2

16. "Скобелев" (Пл)              1      1       0       0        4-1     2

17. "Левски" (Дп)                1      1       0       0        2-0     2

18. "Дунав" (Рс)                 1      1       0       0        4-3     2

19. "Спортист" (Вн)              1      1       0       0        1-0     2

19. ФД "Град Габрово" (Гб)       1      1       0       0        1-0     2

21. "Победа" (Пд)                2      1       0       1        4-4     2

22. "Орел 19" (Ох)               2      1       0       1        3-3     2

22. "Атлантик" (БС)              2      1       0       1        3-3     2

24. "Ураган" (Поп)               2      1       0       1        2-8     2

25. "Свети Августин" (Пд)        1      0       1       0        2-2     1

26. "Ото" (Гб)                   2      0       1       1        3-4     1

27. "Клуб футбол"-Матинката (Сф) 1      0       0       1        1-2     0

27. "Спортист" (Сл)              1      0       0       1        1-2     0

27. "Сбор. отбор на Сливен" (Сл) 1      0       0       1        1-2     0

30. "Атлас" (Вн)                 1      0       0       1        0-1     0

30. ФД "Град Г. Оряховица" (ГО)  1      0       0       1        0-1     0

32. СК "Слава" (Шн)              1      0       0       1        2-4     0

33. "Студентски спорт клуб" (Сф) 1      0       0       1        1-3     0

33. "Сбор. отбор на Пловдив"(Пд) 1      0       0       1        1-3     0

35. "Моцион" (Кн)                1      0       0       1        0-2     0

35. "Екип Нягра"-Черния тим (Сс) 1      0       0       1        0-2     0

37. "Сила" (ЧБ)                  1      0       0       1        1-4     0

38. "Вт. соф. мъж.гимназия" (Сф) 1      0       0       1        0-6     0

39. "Бенковски" (Пз)             3      0       0       3        2-14    0

Победители в отделните дивизиии от 1921 до 1948 година

сезон   I Дивизия       II Дивизия      III Дивизия     IV Дивизия

1921    Славия София

1922    Славия София

1922/23 Славия София    ХХХ		

1923/24 Левски София    Спарта София    ХХХ	

1924/25 Левски София    Бенковски София ХХХ             ХХХ

1925/26 Славия София    Сердика София   ОК 25 София     Владислав София

1926/27 Славия София    Раковски София  Владислав София Аспарух София

1927/28 Славия София    Плиска София    България София  Гладстоун София

1928/29 Левски София    Шипка София     Свобода София   ХХХ

1929/30 Славия София    Раковски София  БГ 30 София     ХХХ

1930/31 АС-23 София     Борислав София  БГ 30 София     ХХХ

1931/32 Славия София    Раковски София  ЖСК София       ХХХ

1932/33 Левски София    Плиска София    Х. Димитър Сф   ХХХ

1933/34 Славия София    България София  Акоах София     ХХХ

1934/35 Спортклуб София Раковски София  Бежанец София   ХХХ

1935/36 Славия София    Бенковски София ЖСК София       ХХХ

1936/37 Левски София    Ботев София     График София    ХХХ

1937/38 АС-23 София     График София    Устрем София    ХХХ

1938/39 ЖСК София       Устрем София    Фортуна София   ХХХ

1939/40 Ботев София     Фортуна София   Спортист София  ХХХ

1940/41 ФК 13 София     Бенковски София Княз Кирил Сф   Победа София

1941/42 Левски София    Ботев София     Спортист София  Аспарух София

1942/43 Левски София    Спортист София  Победа София    Полет София

1943/44 АС-23 София     Княз Кирил Сф   Полет София     Ботев Горна Баня

1944/45 Левски София    Надежда София   ХХХ             ХХХ

1945/46 Левски София    Средец София    ХХХ             ХХХ

1946/47 ЖСК София       Металик София   ХХХ             ХХХ

1947/48 Левски София    Металик София   Продоволственик ХХХ

    Отбор               м       п       р       з       г.р.     т

 1. Славия              9       9       0       0       11-4    18

 2. Левски              9       7       1       1       20-4    15

 3. Спортклуб           9       6       1       2       17-20   13

 4. ФК-13               9       5       2       2        5-9    12

 5. Борислав            9       4       2       3       10-10   10

 6. ОСК Слава           9       3       1       5       12-11    7

 7. Атлетик             9       3       1       5        7-8     7

 8. Победа              9       2       1       6        6-9     5

 9. Сокол               9       1       1       7        3-16    3

10. България*           9       0       0       9         -      0

   Отбор                м       п       р       з       г.р.    т

1. Славия               4                                        

2. Спортклуб            4                                        

3. Борислав             4                                        

4. Атлетик              4                                        

5. Сокол                4                                        

   Отбор                м       п       р       з       г.р.    т

1. Славия               6                                        

2. Атлетик              6                                        

3. Спортклуб            6                                        

4. Раковски             6                                        

5. Борислав             6                                        

6. Сокол                6                                        

7. България             6                                        

   Отбор                м       п       р       з       г.р.     т

1. Левски               8       8       0       0       40-7    16

2. ФК-13                8       6       0       2       27-6    12

3. ОСК Слава            8       3       1       4       13-18    7

4. Жаботински           8       2       1       5        4-25    5

5. Победа               8       0       0       8        4-32    0

   Отбор                м       п       р        з       г.р.     т

1. Левски               16      12      3        1       69-9    27

2. Славия               16      13      1        2       59-12   27

3. ФК-13                16       9      3        4       33-14   21

4. АС 23                16       9      1        6       31-35   19

5. България             16       8      1        7       26-22   17

6. Раковски             16       5      3        8       16-42   13

7. Борислав             16       5      2        9       22-41   12

8. Спортклуб            16       1      5       10       13-39    7

9. Сокол                16       0      1       15        9-62    1

   Отбор                м       п       р       з       г.р.     т

1. Левски               16      13      3       0       70-14   29

2. Славия               15      11      4       0       62-6    26

3. ФК-13                15      10      1       4       53-29   21

4. Раковски             16       8      2       6       33-29   18

5. АС 23                16       7      2       7       32-23   16

6. Спортклуб            16       6      4       6       24-30   16

7. Сокол                14       2      1      11       10-59    5

8. България             15       2      0      13       14-50    4

9. Борислав             15       0      1      14        5-63    1

Участници:

Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.

					

Северобългарска спортна федерация        1. Владислав (Варна)	

Софийска спортна федерация               1. Левски (София)	

Приморска спортна федерация              1. Черноморец (Бургас)	

Тракийска спортна федерация              1. Победа (Пловдив)	

Югозападна спортна федерация             1. Кракра (Перник)	

Бдинска спортна федерация                1. Орел (Враца)



1 кръг - (1/4 финали)				

Левски (София) - Черноморец (Бургас)     7:0	

Орел (Враца) - Кракра (Перник)           1:0

Победа (Пловдив) - почива

Владислав (Варна) - почива

		

2 кръг - 1/2 финали				

Победа (Пловдив) - Орел (Враца)          5:0

Владислав (Варна) - Левски (София)       0:0*



Финалист: Победа (Пловдив)



* Мачът е игран без допълнително време поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да играе на следващия ден

отново в София и настоява преиграването да е във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие

дава възможност мачът да се преиграе във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият

разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена.

Участници:

Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.

					

Северобългарска спортна федерация       1. Владислав (Варна)	

Софийска спортна федерация              1. Левски (София) 		

Приморска спортна федерация             1. Асеновец (Сливен) 		

Тракийска спортна федерация             1. БП 25 /Бенковски-Победа 25/ (Пловдив) 		

Югозападна спортна федерация            1. Левски (Дупница) 		

Бдинска спортна федерация               1. Орел (Враца)



1 кръг - (1/4 финали)				

Левски (Дупница) - Орел (Враца) 	5:0 	

Владислав (Варна) - Асеновец (Сливен) 	3:0 служ. 	

Левски (София) - почива 		

БП 25 (Пловдив) - почива 

		

2 кръг - 1/2 финали				

Владислав (Варна) - Левски (Дупница)    4:0 	

БП 25 (Пловдив) - Левски (София)        0:4*



Финал



30 август 1925, гр. София

Левски (София)   0:2   Владислав (Варна)



Голмайстори:

* 1:0 Петър Иванов (Левски (София)) - автогол;

* 2:0 Егон Терцета (Владислав (Варна)).



Държавен първенец

Владислав (Варна): Здравко Янакиев, Кирил Денев, Борис Ставрев, К. Христов, Георги Георгиев, Генчо Христов,

Димитър Димитриев, Егон Терцета (капитан), Ср. Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов.

"Клуб на Матинката", "Клуб Футбол" (Матинката), "Атлетик" (София)

През есента на 1908 г. в района на Докторската градина е сформиран отбор, който става известен като "Клуб на Матинката", по името на най-популярния футболист в него – Иван Матинчев, който е един от основоположниците на организирания спорт в България. През 1910 г. Иван Матинчев и Благой Балъкчиев, който е възпитаник на "Роберт колеж" в Цариград основават физкултурен клуб "Клуб Футбол". През 1913 г. "Клуб Футбол" и още няколко по-малки отбора се обединяват и на учредителното събрание, в което дейно участие взимат Зл. Жечков, Чоки Момчилов, Братя Сърмаджиеви, Ив. Иванов и Братя Нинови създават спортен клуб "Клуб Футбол Атлетик". За да бъде официално създаден е необходима юридическа регистрация. Уставът на клуба е утвърден в съда през 1914 г. Игрището на Атлетик се е намирало на мястото на Ректората на СУ, наричало се е "Атлетик парк", по-късно "АС-23". Отборът е играел с жълто-черни екипи. След войната, през пролетта на 1919 г., "Клуб Футбол Атлетик" и една група от дейци и активни членове на "Славия" се обединяват под името "Атлетик". В групата на Славия личаха имената на А. Атанасов (Аго), П. Грозданов, В. Тошков (Бънето), Ф. Михайлов и др. Така създадения клуб "Атлетик" получава за игрище мястото, на което се е намирало игрище "Левски", т. е. терена, на който се е намирал стадион "Юнак". Тук "Атлетик" още преди Първата световна война е изразходвал над 4000 златни лева за подравняване на мястото. През 1923 г. на временото игрище на "Атлетик" предстояло да започне строежа на ректората на Държавния университет. След големия си възход през 1919-1920 г. клубът преживявал криза, поради заминаването на най-активните му членове за чужбина. По това време между двата най-близки съседи ОСК "Слава" и "Атлетик" съществувало спортно съперничество, в което се влагали страсти и се изразходвали безсмислено сили и средства. Това, както и безизходното положение на "Атлетик", чиито постъпки пред общината да получи пак мястото си в Борисовата градина (игрище "Левски") не дали резултат, принудило по-събудените членове на двата клуба да се замислят за обединение, като се използва хубавото място в Борисовата градина, отпуснато за игрище на ОСК "Слава". "Атлетик" участвал в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922 г., както и през следващата 1923 г., когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига, в която участва "Атлетик", и Софийски спортен съюз. Обединението с ОСК "Слава" става факт през октомври 1923 г. Новообразуваният клуб бил наречен "АС`23" /"Атлетик Слава 1923"/.

----------------------------------------------------------------------------------

АС`23

Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС '23, по правописа от преди 1945 г. Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923-1944 г. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23 Арена“ в Борисовата градина. Прозвището на клуба е "асистите".
Клубните цветове са били бяло и черно, а емблемата — изправен хералдически надясно черен лъв.

История
Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОСК (основан 1919 г.), Слава (осн. 1916 г., София) и Атлетик (осн. 1914 г. в София под името "Атлетик клуб", който се обединил след I св.в. с "Оборище" под името "Атлетик") след няколкодневни преговори на ръководствата. Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23. Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от White_Lion, на 01.01.11 20:09.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дeaн, на 15.09.10 23:39.

"Футбол клуб" (Шумен), "Преслава", "Слава", "Сокол", "Хан Омуртаг", "Панайот Волов", "Шумен"

Първият футболен клуб в Шумен е основаният през 1913 г. "Футбол клуб". Година по-късно той се преименува на "Преслава". Вероятно в този прериод се формират още много махленски клубове, за които днес няма никаква информация. Но в тези години се полага началото на организирания футбол в Шумен. През 1916 г. е основан и футболен клуб "Слава". По време на Балканските войни и Първата световна война футболния живот в Шумен, а и в цяла България замира. През 1917 г. на Колодрума във Варна се провежда първата междуградска футболна среща в България - "Тича" (Варна) - "Слава" (Шумен) 4:2. Участието на шуменски отбор в този паметен за българскaта футболна история момент показва значимостта и ролята на Шумен в популяризирането на играта у нас. През 1926 г. в третото издание на финалите на Държавното първенство за пръв път се появява шуменски отбор. Основаният през 1925 г. ФК "Сокол" (Шумен) разгромява в първия кръг като домакин "Слава" (Велико Търново) с 6:0. Това е и първият официален мач на отбор от Шумен останал в аналите на българския футбол. Във втория кръг "Сокол" отстъпва с 0:1 като гост на "Левски" (Русе) и отпада от надпреварата. Първите наистина силни и стабилни шуменски отбори се появяват през 1929 г. — "Хан Омуртаг" и "Панайот Волов". През 1935 г. футболистите на "Панайот Волов" достигат до полуфинал на Държавното първенство, където губят с 0:1 от станалия в последствие шампион "Спортклуб". На 22 октомври 1944 г. възобновява своята дейност Ботев (1931 г.). Възстановен е и Родина (1942 г.), който скоро е слят с "Ботев". На 31 октомври 1945 г. "Ботев", заедно с "Юнак", формират физкултурно дружество "Ботев-Юнак", което на 25 юни 1946 г. е обединено с "Панайот Волов" под името ЮБВ ("Юнак-Ботев-Волов"). През 1947 г. то е преименувано на "Панайот Волов", след като към него е присъединено местното колоездачно и мото дружество. През 50-те и 60-те години на 20-ти век в града функционират голям брой футболни клубове — "Спартак", ДНА, "Ударник", "Строител", "Панайот Волов" и др. През 1957 г. футболния талант се обединява зад едно име — ФК "Панайот Волов". Отборът на няколко пъти е на крачка от промоцията в "А" група, но успява да стори това чак през сезон 1972/73 г., но завършва на последното място и се завръща в „Б“ РФГ. През сезон 1982/83 г., вече под името ФК "Шумен", отборът отново достига до „А“ РФГ. Отборът се представя добре и завършва 11-ти, но от БФС решават, че не може да допуснат "Славия" (отборът, заемащ 14-то място) да изпадне в „Б“ РФГ, и затова се разиграват плейофи за оставане в елита, в които ФК "Шумен" губи. Големите успехи на отбора тепърва предстоят — през сезон 1993/94 г. отборът отново достига до елита, като завършва на 4-то място в крайното класиране. Тази позиция дава право за участие в турнира за Купата на УЕФА. За съжаление лъвовете изненадващо губят от смятания за аутсайдер "Анортозис" (Кипър) — 0:1 и 1:2 — и отпадат от по-нататъшната надпревара. През сезоните 1998/99 г. и 1999/00 г. ФК Шумен отново играе в „А“ РФГ, но скоро след това фалира.

Нова история
През лятото на 2001 г. се извършва обединение на фалиралия ФК "Шумен" и "Юнак Шумен" и новосъздадения ФК "Шумен 2001" започва сезона в Североизточна „В“ група, завършвайки на второ място през 2 поредни сезона. През 2002 г. футболистите на клуба играят бараж за влизане в „Б“ група, но губят с 0:2 от "Янтра" (Габрово). Габровци обаче нямат финансовата възможност да играят в „Б“ РФГ и затова отборът на "Шумен" най-сетне успява да постигне желания успех. През сезон 2003/04 г. лъвовете завършват на 9-то място в крайното класиране, a през сезон 2004/05 г. повтарят същото класиране, но правят няколко запомнящи се мача, нанасяйки и единствената загуба на пловдивския "Ботев" като домакин - 1:4. Сезон 2005/06 г. започва изключително добре за отбора и след есенната част на първенството шуменци се намират на четвърто място в групата, само на 3 точки от втория "Марица". През пролетта отбора губи форма и насочва вниманието си към турнира за Купата на България, където достига полуфинал, който губи от "Черно море" с 2:1 след продължения. Лъвовете завършват сезона на седмо място след редица изпуснати шансове за завоюване на второто място, даващо право на бараж за влизане в "А" група.
Сезон 2006/07 също започва с невероятен есенен дял, през който даже "Шумен" става водач за няколко кръга, но е последван от неудовлетворителен пролетен дял, където поради пет поредни загуби, нелепи равенства и неочаквани загуби, отбора се спуска до седмото място, където и завършва. От сезон 2007/08, отбора връща старото си име - ПФК "Панайот Волов" (Шумен), а от ръководството съобщават, че новата цел пред тима е класиране във висшата дивизия до 2 сезона. Въпреки това лъвовете не могат да намерят формата си и в средата на сезона се борят за оцеляване, като само силното им представяне през пролетта им помага да стигнат до 9-то място в крайното класиране и да запазят професионалния си статут.

Успехи:

* 3 място в Държавното първенство (1935)
* 4 място в "А" група (сезон 1993/94)
* 7 участия в "А" група
* 2 пъти шампион на "Б" група - сезони 1971/72 и 1982/83
* 2 пъти полуфиналист за купата на България (1957, 2006)
* едно участие в турнира за купата на УЕФА (сезон 1993/94)

_______________________________________________________________________

"Спортист" (Сливен), "Хаджи Димитър" (Сливен), "Сливен"

През 1914 г. ученици под ръководството на Коста Кисьов учредяват първия в Сливен футболен клуб. Наричат го "Спортист". Първите две години са за обиграване. Първият междуградски мач по футбол в Сливен е станал през 1916 година между "Спортист" и "Стрела" (Бургас), завършил с победа на гостите - 2:1! Документи свидетелстват за взаимни гостувания с футболните отбори на "Черноморец" и "Стрела" - Бургас, "Левски" и "Ботев" - Пловдив, "Лъв", "Елвира" и "Слава" - Ямбол, "Искра" - Карнобат, "Вихър" - Айтос, "Тракиец" - Нова Загора, "Бероя" и "Светослав" - Стара Загора и др. Актуално и днес звучи писмото на бургазлии от 7 юни 1921 година : "Бургаският спортен клуб "Черноморец" счета за свой приятен дълг да изкаже най - сърдечна благодарност за добрия прием, който ни се направи от почитаемия клуб. Проникнати от значението на взаимните срещи между спортните организации за засилване на спортния дух, чест имаме с настоящето да Ви поканим в нашия град на състезателна игра на футбол…" * В тези първи години на футбола в Сливен мачовете се съпровождат често от благотворителни срещи, томболи, културни прояви, като към тях се приобщават и други обществени сдружения - ученическото стенографско дружество, дружество на трезвениците, народното читалище и др. Едновременно с това ще посети града Ви и музикалната дружба при града ни, която ще представи оперетата "Кибритопродавачката", композиция на нашия съгражданин и член на клуба ни г-н Мих. Тодоров. Същевременно Ви молим да направите всичка възможно за уреждане на едно градинско увеселение на 24 с.м." През 1919 г. се учредяват спортните клубове "Борислав" и "Асеновец", а през 1922 - "Футбол - клуб". Ако се съди по архивните документи, футболните клубове "Тракиец", "Смирненски" и "Хоментмен" са създадени през 1924 година, когато се извършва и обединение на "Асеновец", "Спортист" и "Спортен-клуб", приели името "Асеновец 24". Трогателен е жеста на учителката от девическата гимназия Атанаска Керменлиева, която извезва монограми за новозакупените от София футболни екипи на "Асеновец" през 1925 година и по този начин повдига духа и самочувствието на отбора. Работническият футболен клуб "Ботев" навлиза в спортния живот на Сливен през 1927 година. Особено успешна за водещия сливенски футболен клуб "Асеновец" е 1925 година. Той се налага убедително и като гост в редица мачове: над "Стрела" - Бургас с 2:0, "Вихър" - Айтос с 6:1, "Искра" - Карнобат с 3:0, "Тракиец" - Нова Загора с 5:2, и завършва наравно 1:1 с "Рекорд" - Стара Загора. В Сливен мачът на "Асеновец" с "Борислав" завършва също с победа - 5:2, а тогавашният арменски футболен клуб "Аракс" е направо разгромен - 12:0! През втория полусезон / системата е била пролет-есен / Асеновец не е могъл да играе всичките си срещи поради рано настъпилата зима. Състояли са се мачовете му с "Черноморец" - Бургас, завършил 0:0 и с "Борислав" - 3:1. * До финал на българското футболно първенство в столицата, "Асеновец" достига в 1925 година. Загубата му срещу "АС-23" с 3:1 не му позволява да стигне до най-високия връх тогава. * Първият приятелски мач между "Асеновец" и "Тракиец" се е играл на 8 април 1928 година. Побеждава "Асеновец" с 1:0. На реванша "Тракиец" се налага с 2:1! * През 1937 година "Асеновец" удържа убедителна победа над "Левски" - Бургас. В състава на силния сливенски тим били: Стефан Далаков, Асен Маринов, Стефан Маринов, Георги Георгиев /Чувала/, Васил Далаков, Георги Нонев /Джони/, Петър Проданов /Черното/, Атанас Сотиров /Бъзето/, Сава Боснов и др. Случки и събития * За да се срещне със "Сакарска слава" - Тополовград, отборът на "Тракиец" - Сливен изминава деветдесет километра с конски каруци. Мачът е спечелен с 2:1! * Някогашният сливенски футболист "Аслана", който продавал с малка количка сладолед в градската градина, около четвърт час преди започването на поредния мач прекратявал търговията и с футболни обувки и спортен екип излизал на "Шмиргела", готов да се изразходва докрай за победата на своя отбор. * До стария клуцохорски мост имало бозаджийница, собственост на някой си Зонито. Преди всеки мач на неговия отбор, той събирал своите любимци и им предлагал пръстен гювеч с квасено мляко. Поръсвал го обилно със захар и усмихнат им пожелавал победа. * В спомените си дългогодишният състезател на "Асеновец" Васил Семков съобщава за един "международен" мач с японски отбор, игран през 1941 година, когато японски жонгльори посещават града ни. Отнася се явно за деманстративна среща, с много цветя, настроение и смях…
През 1946 година се учредява обединеното спортно дружество "Георги Димитров", а три години по-сетне, на ведомствен принцип, се създават доброволните спортни организации "Динамо", "Торпедо", "Строител", "Локомотив", "Урожай", "Септември". "Ударник" и "ДНА" са основани през 1952 година. ФК Сливен е образуван през 1964 г. след обединение на дружествата "Хаджи Димитър" и "Млада гвардия". Наследник е още на: "Борислав", "Асеновец", "Тракиец", "Ангел Димитров", "Съби Димитров", ДНА, СКНА и "Генерал Заимов".
На 12 декември 1972 г. клубът се преобразува в Армейското физкултурно дружество "Сливен"
През 2000 г. клубът е преобразуван в Общински ФК след като преминава на издръжка на Община Сливен с новото име ОФК "Сливен 2000". Най-големият си успех в историята постига през 1990 г. спечелвайки Националната купа в Габрово след победа на финала над ЦСКА с 2:0. Играе срещите си на Общински стадион "Хаджи Димитър", с капацитет за 20 000 зрители. Цветовете на отбора са оранжево и синьо. Прякор - "Войводите".

Успехи:
* Носител на Националната купа през 1990 г.
* 1/16-финалист в турнира за Купата на националните купи през 1991 г.
* Бронзов медалист през 1984 г. (през 2000 г. след обжалване медалите са върнати на "Спартак" (Варна), което е прецедент в българската футболна история!!!

_______________________________________________________________________

"Победа" (Пловдив)

ФК "Победа" е български футболен отбор от град Пловдив. Основан е през 1915 г. "Победа" (Пловдив) е първият и единствен финалист в първото проведено държавното първенство през 1924-та година. За съжаление в другият полуфинал "Левски" София завършва наравно с "Владислав" в София и варненци настояват да се играе във Варна. Столичани обаче отказват да играят реванша и шампионата не завършва.

"Победа" е общоградски първенец на Пловдив през 1924 и 1925 година. През 1925 г. Победа се влива с "Бенковски" в "БП-25" (Пловдив), а през 1928 г. "БП-25" се обединява с "Тракийска слава" под името "Левски" Пловдив.

_______________________________________________________________________

"Слава" (Ямбол), "Георги Дражев", "Ботев", "Ямбол", "Николай Лъсков", "Тунджа"

"Тунджа" е български футболен отбор от град Ямбол. Създаден е през 1915 г. Наследник на "Ботев", "Георги Дражев", "Николай Лъсков", "Партизан", "Спартак", ДНА, "Червено знаме", "Победа" и "Слава". Двукратен полуфиналист в Държавното първенство - през 1933 и през 1936 г. Най-големия си успех в "А" РФГ постига през 1970/71 (13 място), три последователни сезона е в "А" група 1970/71, 1971/72 и 1972/73 г.). В момента отбора е в Югоизточната „В“ АФГ. Играе срещите си на стадион "Тунджа" (бивш "Николай Лъсков"), с капацитет 18 000 зрители. Основния екип на отбора е бели или сини фланелки и сини гащета.

Наименования

* Тунджа, от 1915 до 1929 г.
* Слава, от 1929 до 1933 г.
* Ботев, от 1933 до 1934 г.
* Георги Дражев, от 1935 до 1945 г.
* Партизанин, от 1945 до 1950 г.
* Динамо, от 1950 до 1956 г.
* Николай Лъсков, от 1956 до 1979 г.
* Тунджа, от 1979 до 1993 г.
* Ямбол, от 1993 г.
* ФК Тунджа-1915, от 2004 г.

Успехи:
* Трето място през 1933 (като "Ботев" Ямбол) и през 1936 г. (като "Георги Дражев").
* 13 място в "А" група през 1971 г.
* Полуфиналист за Царската купа през 1939 г. (като "Георги Дражев").
* Четвъртфиналист за купата на страната през 1960 г. (като "Николай Лъсков").

_______________________________________________________________________


"Верея" (Стара Загора), "Рекорд" (СЗ), "Борислав" (СЗ), "Бероя" (СЗ), "Светослав" (СЗ), "Динамо" (СЗ), "Левски" (СЗ), "Шипка" (СЗ), "Ударник" (СЗ), "Ботев" (СЗ), "Берое" (СЗ)

Основан през 1916 година.
Предишни имена: "Верея", "Рекорд", "Борислав", "Бероя", "Траяна", "Светослав", "Левски", "Шипка", "Строител", "Ударник", "Спартак", "ДНА", "Ботев", "Берое" (след обединение на "Ботев" и "Локомотив"), "Олимпик-Берое" и "Берое".
Основен екип: зелено, бяло, зелено.
Резервен екип: бяло, зелено, бяло.

В Стара Загора за новата игра - футбол първи заговарят завърналите се от учебни заведения в чужбина, София и Варна младежи.
През 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея", в което се записват и повечето от вече увлечените по футбола младежи. По тяхна инициатива през пролетта на 1916 г. към дружеството се учредява специална футболна чета. Няколко месеца по-късно четата се обособява като самостоятелно спортно дружество, макар и под същото име "Верея". Така се приема, че 1916 година е рождената за организирания футбол в Стара Загора.
Още през същата година печатарските работници създават свое дружество - "Победител". Не закъсняват и първите футболни контакти с други градове. На 15 август 1916 г. старозагорци са домакини на първия конгрес на спортните дружества от Пловдив, Сливен и Стара Загора. В чест на голямото събитие се играят и футболни срещи между сборни отбори на трите града. Футболистите на Стара Загора печелят първите си победи на междуградско равнище - 3:1 срещу пловдивчани и 2:1 срещу сливенци.
В годините след Първата световна война футболът в Стара Загора печели нови привърженици. "Верея" се възражда под името "Рекорд". През 1918 г. се учередява спортно дружество "Бенковски". Нови клубове се създават в началото на 20-те години -"Траяна", "Ураган", "Борислав". Възникват и множество махленски клубове, които по правило нямат дълъг живот, но дават своя принос в историята на старозагорския футбол. Това са "Стрела", "Искра", "Тигър", "Сполука", "Набат", "Спартак", "Свобода", "Македония", "Вихър" и други.
През 1924 г., в броя си от 17 май, пловдивският вестник "Борба" съобщава: "На 4 т.м. в Стара Загора се състоя учредително събрание на спортен клуб "Бероя", рожба на бившите старозагорски клубове "Рекорд" и "Борислав". От този 4 май 1924 г. започва летоброенето на "Берое"!

Това обединение просъществува само няколко месеца - "Рекорд" се отделя, а "Бероя" продължава като самостоятелен отбор.
Година по-късно небългарското име "Рекорд" е заменено със "Светослав", дружеството, което оставя може би най-паметните следи в годините до Втората световна война в Стара Загора.
"Бероя", "Светослав" и "Траяна" са регистрирани в Българската национална спортна федерация (тогава се е изписвала - БНСФ).
През 1925 г. се създава самостоятелна Старозагорска спортна област. На следващата година за първи път старозагорски клуб извоюва правото да играе във финалния кръг на държавното първенство. Това е "Бероя", който печели мача между първенците от двете областни дивизии, срещу "Траяна". Дебютът обаче е неуспешен - жребият за осминафиналите определя гостуване на "Ботев" (Пазарджик), където "Бероя" губи с 0:4.
Голямата световна икономическа криза постепенно затруднява развитието на футболния живот в Стара Загора. Правят се най-различни опити за оцеляване. "Бероя", "Ураган" и "Победа" се обединяват под името "България", но и това не помага. През есента на 1927 г. изнемогващите "България" и "Светослав" се обединяват, създавайки "Ботев", но много скоро и това обединение се разформирова. Практически остава да съществува само "Траяна", единственият клуб от града, регистриран във федерацията.
През 1929 година, малко след възстановяването на "Светослав", наново е учреден и "Борислав" - по същество той е приемник на "Бероя" от 1924 г., защото през 1932 г. се появява друг "Бероя", но на базата на "Ураган" и отцепили се от "Траяна" футболисти.
В този период заслужава да се отбележи първото гостуване в Стара Загора за приятелска среща (през 1930 г.) на най-силния български отбор за онова време - столичния "АС-23". При огромен интерес столичани побеждават "Траяна" с 4:3.
Третият старозагорски участник във финалната фаза на държавното първенство е "Борислав" през 1932 г, но отново осминафиналите са висока бариера - загуба в Ямбол от местния отбор на "Слава" с 0:3. За този мач в. "Спорт" пише: "Резултатът не е изненада, тъй като от две години старозагорци са се доста изолирали и нивото на техния футбол е понижено".
Но още на следващата година "Борислав" е първият старозагорски тим, който побеждава на осминафинал "Левски" (Харманли) с 1:0. Но на четвъртфиналите губят в Ямбол от тамошния "Ботев" с 1:5.
Годината е 1934-та. Отборът на "Светослав" става областен първенец, при това без нито една загуба. 3а силата му най-красноречиво говори съкрушителната победа над "Борислав"' със 7:0. Интересно е, че тогава "Светослав" играе два път финали за областно първенство. Първо побеждава "Траяна" с 3:0 и 2:1, но отборът на "Тракиец" (Нова Загора) подава контестация срещу "Траяна", която е уважена и следват нови финали. "Светослав" пак е категоричен: 5:2 в Нова Загора и 3:0 като домакин.
В заключителната фаза на държавното първенство, на осминафинал срещу "Левски" (Бургас) старозагорци побеждата с 4:3 - редовното време завършва при 3:3 и в самия край на продълженията Хр. Цанков донася победата на "Светослав". Резултатът от четвъртфинала е 5:1 срещу "България" (Хасково).
За първи път в своята история старозагорски отбор достига полуфинал в шампионата за купата на Царя. Въпреки загубата с 0:4 от "Славия", добрата игра на отбора е оценена и няколко дни по-късно вестник "Спорт" пише: "Трябва да отбележим, че "Светослав" бе най-добрият тим, който София видя през тазгодишните състезания за държавно първенство".
Първата международна среща в Стара Загора е през 1935 година между "Траяна" и чехословашкия "Бохемианс". През 1938 година отново "Траяна" побеждава югославския клуб "Бата" /за съжаление повече информация и резултати за тези срещи не са запазени/.
1935 година е рождена за железничарския футбол в Стара Загора - към 13-та ЖП секция се създава спортният клуб ЖСК. Само 2 години след създаването си ЖСК става областен първенец! Стартът му в I кръг от финалите на държавното първенство обаче е неуспешен - отборът губи с 2:3 в Павликени от местния "Х. Славчев".
1938 г. бележи последния връх на "Светослав", който години след това угасва. "Светослав" печели областното първенство за мъже и юноши, областния турнир за новоучередената държавна купа и градското първенство. След този четворен успех привържениците му в Стара Загора го обявяват за "вечен първенец" на града. През 1939 г. ЖСК за втори път е областен първенец, но отново губи в осминафиналите. На следващата година, след разпадането на "Светослав" и "Борислав", остават да съществуват само "Траяна" и ЖСК, но те не съумяват да сторят нещо по-запомнящо. До края на Втората световна война футболен живот в Стара Загора практически няма...
Измененията в България след 9 септември 1944 г. променят и спортните структури. Във всички по-големи градове, а в това число и в Стара Загора, се създават работнически доброволни спортни организации. Спортните дружества приемат имената "Червено знаме", "Динамо", "Торпедо", "Септември". През 1945 г. се възстановява ЖСК, който през 1946 г. спечелва градската купа, а на следващата година е преименуван в "Локомотив".
През 1947 г. се изгражда пощенско дружество "Левски", което практически обединява всички по-добри футболисти, останали извън "Локомотив". Така футболът в Стара Загора е съсредоточен в отборите "Локомотив" и "Левски".
За сезона 1947/48 г. "Локомотив" печели възстановеното областно първенство (8 отбора), а "Левски" е втори. Железничарите обаче не успяват да прескочат осминафиналите в републиканския шампионат, въпреки че в първия мач като гости на ТВП (Варна) завършват наравно - 1:1. Реваншът в Стара Загора обаче е катастрофален- 2:6...
С цел изграждане на един силен представителен отбор ръководителите в Стара Загора решават да обединят "Локомотив" и "Левски" и през април 1949 г. се ражда "Шипка".
Новият клуб започва да играе в новосформираната единна "Б" РФГ, но само след два кръга първенството е преустановено. Причината е, че в страната започват да се изграждат доброволни спортни организации (ДСО). Това означава край на "Шипка" - железничарите се връщат в своя "Локомотив", а левскарите се пръсват из новите ДСО.
1950 е най-успешната за "Локомотив", който заема трето място в южната "Б" РФГ след "Спартак" (Сф) и "Червено знаме" (Самоков). По това време строителното поделение в Стара Загора учредява самостоятелно дружество "Ударник", отделно от "Строител".
През 1953 г. на мястото на "Локомотив" (отстранен от "Б" група заедно с "Торпедо" Русе за груба игра) в югоизточната "Б" РФГ се състезава "Ударник". Никой не възлага надежди на новака, но амбицията на младите футболисти ги извежда на върха сред 12-те отбора. "Ударник" с 14 победи, 6 равни и 2 загуби е първенец с 34 т., следван на 2 т. от ДНА (Сливен)..
Още на старта (14 март 1954 г.), въпреки подкрепата на своята публика, "Ударник" губи от бронзовия медалист в предишното първенство ВМС (Варна) с 0:3 и оттук нататък всичко тръгва наопаки. От 26 мача старозагорският отбор печели само два (срещу 12-ия и 13-ия в крайното класиране, съответно "Червено знаме" (Кюстендил) и "Торпедо" (Плевен), пет завършва наравно и губи 19. И с актив от едва 9 точки и голова разлика 13-69 "Ударник" завършва на последното 14-то място и отпада.
През 1955 г. в състава на югоизточната "Б" група играят три Стагарозагорски отбора - "Локомотив", "Ударник" и "Спартак", но представянето им не е забележимо: локомотивци завършват четвърти, "Ударник" - пети, а "Спартак" - десети (последен).
В следващото първенство обаче нещата се променят към добро. Групата е вече от 12 отбора и въпреки повишената конкуренция "Ударник" финишира първи, следван от "Локомотив", а "Спартак" е пети. Първенците на шестте "Б" групи, заедно с предпоследния от "А" РФГ Завод 12 (София) се срещат в квалификационен турнир през ноември в столицата - първите два отбора получават "майсторско свидетелство". В това състезание "Ударник" е сред аутсайдерите - завършва шести. По това време останалите ДСО-та в Стара Загора постепенно залязват. Футбол поддържат само "Червено знаме" и "Септември", но са съответно осми и девети в окръжната група.
Предприето е ново организационно укрепване - "Ударник" се обединява със "Спартак" и ДНА под името "Ботев". За радост на любителите на футбола в Стара Загора, това обединение се оказва успешно.
За новия сезон е сформирана единна южна "Б" група с 16 отбора, в която стартират "Ботев" и "Локомотив". След един изключително успешен сезон "Ботев" е първенец в южна "Б" група с актив от 41 точки и за втори път старозагорски отбор извоюва правото да играе сред майсторите./"Локомотив" завършва на 12-то място/.
През 1958 година "А" група е съставена от 12 отбора и се играе само един сезон. С 8 точки и голова разлика 13-19 отборът на "Ботев" завършва на 10-то място. В състава на южната "Б" група "Локомотив" завършва 7-ми.
За първи път старозагорски отбор играе втора поредна година в "А" РФГ.
На 19 март 1959 г. учредителна конференция извършва обединение на "Ботев" и "Локомотив" - създадено е представителното градско дружество "Берое", което с 18 т. отпада в "Б" група
Отборът на "Берое" е доста силен, за да остане в "Б" групата. И през есента на 1960 г. той, заедно с "Марек" и "Черно море" се завръща сред майсторите.
Започват годините на утвърждаване за най-силния в историята на старозагорския футбол отбор.
Следват четири шампионата, които подготвят първия голям удар на "Берое". Ето класиранията, които постигат в тях старозагорските футболисти:
1960-61 г. - 10-то място (от 14 отбора) със 7 победи, 10 равенства и 9 загуби, голова разлика 30-38;
1961-62 г. - 9-то място (от 14 отбора) с 10 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 30-40;
1962-63 г. - 12-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 9 равенства и 13 загуби, голова разлика 32-44;
1963-64 г. - 14-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 8 равенства и 14 загуби, голова разлика 28-38.
На треньорския пост по това време е незабравимият специалист Иван Радоев
След кризисния сезон 1963-64 година, когато "Берое" за малко да отпадне, идва време на няколко много силни първенства:
1964-65 г. - 5-то място с 10 победи, 11 равенства и 9 загуби, голова разлика 48-41;
1965-66 г. - 6-то място с 10 победи, 10 равенства, 10 загуби и голова разлика 41-41;
1966-67 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 37-41;
1967-68 г. - 9-то място с 12 победи, 3 равенства и 15 загуби, голова разлика 56-57.
"Берое" се утвърждава като един от най-силните извънстолични състави. Петото място през 1965 г. е категорично доказателство за възхода - пред старозагорци са само "Левски", "Локомотив" (Сф), "Славия" и ЦСКА. На треньорското кормило е Атанас Ковачев, Жеков вече е утвърден гол-майстор на отбора (18 гола), на вратата застава Тодор Кръстев, успешно в средната линия се включва Иван Вутов.
Впечетлява нарастващото гол-майсторско умение на Петър Жеков - в сезона 1967-68 г. той отбелязва 31 гола, което вероятно е решаващата причина за привличането му в ЦСКА...
Успешни са изявите на "Берое" и в турнира за купата на Съветската армия. През 1965 г. - полуфинал срещу "Левски" - 0:0 в София и 1:2 в Стара Загора. 1967 г. - отново полуфинал - загуба от "Спартак" (Сф) със 7:8 след дузпи. 1968 г. - финал! Загуба пак от "Спартак" (Сф) с 2:3 след продължения (в редовното време 2:2, а Митков донася победата на столичани едва в 120-та мин.). На полуфиналите "Берое" се реваншира срещу "Левски" -1:1 в София и 3:1 в Стара Загора (три гола на Жеков и почетен на Аспарухов).
Силните футболисти на "Берое" не остават незабелязани и от треньорите на националните ни отбори. В "А" отбора са викани Жеков, Янчовски, Димитров, Вутов. Жеков е участник и в знаменития мач на националния ни отбор на стадион "Комунале" във Флоренция, когато с победа над Белгия с 2:1 България се класира за световното първенство "Англия-66".
1968-69 г. - 12-то място (от 15 отбора) с 10 победи, 6 равенства и 14 загуби, голова разлика 36-45;
1969-70 г. - с 6 победи, 4 равенства и 8 загуби, голова разлика 19-28.
След тези изиграни 18 мача, "Берое" е отстранен от "А" групата по номенклатурен път - причината: "скандалният" мач "Левски-Спартак"...
1970-71 г. - първо място в южната "Б" РФГ с 21 победи, равенства и 2 загуби, голова разлика 83-21;
1971-72 г. - отново в "А" РФГ - III място (от 18 отбора) с 18 победи, 6 равенства и 10 загуби, голова разлика 61-46.
През 1968 г. отборът поема Христо Младенов, но в състава осезаемо се чувства отсъствието на Жеков, Димитров и Вутов.
Така или иначе, "Берое" успява да се задържи в майсторската група, която в пролетния дял на първенството е видоизменена от големите столични обединения "родили" "Левски-Спартак", ЖСК "Славия" и ЦСКА "Септемврийско знаме".
За първенството 1969-70 г. на кормилото на "Берое" отновс е Атанас Ковачев. Съставът приключва есенния дял от шампионата с 13 точки в "златната" среда.
В III кръг през пролетта идва гостуването на "Левск Спартак" в Стара Загора, където между другото "сините" нямат победа от 1958 г. и чак до... 1976.
Съставите на двата отбора са: "БЕРОЕ" - Кръстев, Бароков, Тодоров, Атанасов, Иванов, Вутов, Киров Янчовски, Петков, Белчев, Димитров;
"ЛЕВСКИ-СПАРТАК" - Каменски, Гайдарски, Жечев, Аладжов, Ивков, Стоянов, Веселинов (Костов), Я. Кирилов, Аспарухов (Митков), Панов, П. Кирилов.
Мачът завършва при резултат 1:1. Гол-майстори: Белчев - 65-та; Жечев - 89-та минута. Главен съдия на срещата е Борис Трендафилов от Асеновград.
20 минути преди края на мача при резултат 1:0 за "Берое" Гунди получава контузия, за която неоснователно е обвинен Стефан Иванов. Няколко минути преди края на мача Жечев изравнява, въпреки нарушението извършено срещу вратаря на "Берое" Тодор Кръстев. След изравнителния гол на "Левски-Спартак" старозагорската публика започва да хвърля бутилки по терена.
Седмица по-късно отборът на "Берое" е изваден от състава на "А" група, а на тогавашния треньор Атанас Ковачев са отнети завинаги правата за треньор в "А" РФГ.
В южната "Б" група отборът няма достойни конкуренти. Старши треньор е Димитър Григоров от Пловдив. "Берое" установява абсолютен рекорд по резултатност и в "Б", и в "А" РФГ с отбелязаните 90 гола (в статистиката остават 83 - също рекорд - без 7 срещу отказалия се сливенски "Текстилец").
Завръщането на "Берое" в майсторската група наистина е триумфално. След незаслуженото пребиваване в "Б" група, всички в състава на "Берое" са докрай амбицирани да докажат големите си възможности! На треньорския пост се завръща Христо Младенов, а отборът е така сплотен от нанесената му обида, че за първи път в историята си на състав от майсторската група постига 18 победи, с които изкачва най-високия връх в летоброенето на старозагорския футбол до 1972 година - бронзовите медали!
Заслугата е на всички футболисти, но не можем да отминем приноса на вече изявения гол-майстор Петко Петков с 26-те му гола. До последния кръг той води пред Жеков (ЦСКА). На финалния мач на "Берое" със "Славия" - решаваща битка за бронза (победа на старозагорци с 2:0) Петков не успява да отбележи гол. И Жеков го изпреварва с едно попадение повече.
"Берое" печели и двете купи за спортсменство - и отборната, и индивидуалната на в. "Земеделско знаме", връчена на Евгени Янчовски.
Третото място в шампионата има и допълнителна стойност - за първи път "Берое" ще бъде участник в европейските клубни турнири - за купата на УЕФА. В анкетата на в "Футбол" за определяне на най-добрия футболист на годината Петко Петков е на шесто място, а в излъчения от същия вестник "отбор на годината" заедно с Петков е и вратарят Петко Олимпиев. И още едно признание: след бронзовите медали на "Берое" Христо Младенов е назначен за старши треньор на националния ни отбор.
Огромната радост от победи и купи е помрачена единствено от смъртта на десния защитник Петко Бароков, загинал в хода на шампионата при автомобилна катастрофа на път за лагер-сбор на младежкия национален тим - същата нелепа участ, която месеци преди това отнема живота на Георги Аспарухов и Никола Котков...
1972-73 г. - 13-то място (от 18 отбора) с 12 победи, 6 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-47.
1973-74 г. - 15-то място (от 16 отбора) със 7 победи, 7 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-46.
1974-75 г. - първо място в южната "Б" РфГ (от 20 отбора) с 26 победи, 8 равенства и 4 загуби, голова разлика 113-32.
1975-76 г. - 10-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 12 равенства и 10 загуби, голова разлика 35-39.
Жребият за I кръг в турнира за купата на УЕФА определя много силен съперник - извествия отбор на "Аустрия" (Виена).
Дебютантите обаче сътворяват сензация - побеждават с 7:0 в Стара Загора и 3:1 на реванша във Виена (общо 7 гола на Петков, който след осем години ще облече фланелката на "Аустрия").
II кръг - "Хонвед" (Будапеща). Следва нова победа с 3:0 в Стара Загора и 0:1 в Будапеща! "Берое" е осминафиналист! При това останалите ни отбори (ЦСКА, "Левски-Спартак" и "Славия") вече са отпаднали до тази фаза на турнирите...
III кръг (осминафинали) - ОФК "Београд". Пълна еуфория след гостуването в Белград - 0:0! Но реваншът в Стара Загора попарва четвъртфиналните надежди - 1:3, въпреки че до 70-та минута ''Берое" води в резултата.
За втори път в своята история отборът е финалист: на полуфиналите побеждава "Левски-Спартак" в Пловдив с 2:1, а на финала губи от шампиона ЦСКА с 1:2. Но като финалист се изкачва едно стъпало по-високо - участие в КНК!
През следващия сезон "Берое" изпада в "Б" група, макар че е с положителна голова разлика и трети по резултатност в първенството. За Европейската купа на носителите на национални купи "Берое" достига до четвъртфиналите: шестнадесетинафинал - с "Фола" (Люксембург) - 7:0 и 4:1; осминафинал - с "Атлетик" (Билбао, Испания) - 3:0 в Стара Загора и 0:1 в реванша; четвъртфинал - с ФК "Магдебург" (ГДР) - 0:2 в Магдебург и 1:1 в Стара Загора.
Отборът на "Берое" приключва първенството в южната "Б" ФРГ с 60 точки, а отбелязаните 113 гола и 51-те на Петков са и досега недостижими резултати за "Б" и "А" РФП.
Завръщането в "А" група след гол-майсторските рекорди във втория ешелон настройва оптимистично старозагорските любители на футбола. Пресен е споменът от бронзовите медали, извоювани веднага след онзи принудителен престой в "Б" група.
1976-77 г. - 9-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби. голова разлика 38-51;
1977-78 г. - 6-то място с 12 победи, 5 равенства и 13 загуби, голова разлика 37-37;
1978-79 г. - 7-мо място с 14 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 45-47;
1979-80 г. - 4-то място с 13 победи, 8 равенства и 9 загуби, голова разлика 49-37;
През 1979 и 1980 г. "Берое" изиграва третия и четвъртия си финал за КСА, но пак не успява да спечели купата - загуби с 1:4 от "Левски-Спартак" и 1:3 от "Славия".
Все пак, първият от тези два финала дава правото на старозагорци за втори път да премерят силите си в европейския турнир за КНК. Първата преграда е преодоляна - "Арка" (Полша) с 2:3 в Гдиня и 2:0 на реванша в Стара Загора. Жребият за осминафиналите е неблагоприятен - прочутият "Ювентус" (Италия). Спорът започва в Стара Загора на ст. "Локомотив" (градският стадион е в ремонт), където "Берое" успява да победи с 1:0 (гол-майстор - Г. Стоянов от дузпа) прочутите Дзоф, Кабрини, Джентиле, Тардели, Каузио, Бетега... Разбира се, никой не храни илюзии за реванша в Торино, но въпреки очакванията, българите пропускат своя златен шанс да елиминират големия италиански тим. В самия край на редовното време, при 1:0 за "Ювентус", Петров се измъква от опеката на бранителите, центрира фалцово отдясно, но ударът му среща гредата. Едва в продълженията италианците налагат волята си - 3:0.
1980-81 г. - 10-то място с 11 победи, 6 равенства и 13 загуби, голова разлика 45-49.
1981-82 г. - 15-то място със 7 победи, 5 равенства и 18 загуби, голова разлика 33-51.
1982-83 г. - 1 място в южната "Б" РФГ с 21 победи, 8 равенства и 5 загуби, голова разлика 79-26.
1983-84 г. - 5-то място с 11 победи, 9 равенства и 10 загуби, голова разлика 38-40.
1984-85 г. - 12-то място (това е реалното класиране на "Берое") с 11 победи, 5 равенства и 14 загуби, голова разлика 41-51.
В средата на първото от тези пет първенства най-добрият гол-майстор на "Берое" за всички времена Петко Петков става състезател на "Аустрия" (Виена) - там не са забравили 7-те гола, които той им наниза преди осем години в мачовете за купата на УЕФА.
За четвърти път отборът участва в европейските клубни турнири (сега за купата на УЕФА), но както и в шампионата не оставя значима следа. А стартът е обещаващ - две победи над турския "Фенербахче". Във II кръг обаче следват две загуби и то от непретенциозен съперник - "Раднички" (Югославия): 0:1 в Стара Загора и 1:2 в Ниш.
През следващият сезон, с едва четири точки отборът отпада в "Б" група. По традиция престоят на "Берое" в южната "Б" РФГ е едногодишен. Като шампион, но на Австрия, в отбора се завръща Петко Петков и старозагорци нямат никакви проблеми по пътя към майсторската група.
И както почти винаги след "поправителен" във втория ешелон, "Берое" прави силен сезон в "А" групата. Старши треньор вече е Петко Петков. В един много оспорван шампионат неговите възпитаници завършват пети, само на 1 точка от третия ("Сливен").
Пролетният финал на предшампионския сезон на "Берое" е драматичен не само за него, но и за целия ни футбол. През пролетта "Берое" води битка за оцеляване с още 5-6 състава, а преди последния ХХХ кръг е на 14-то място с 24 т., колкото имат предпоследният "Дунав" и намиращите се на 12-то място "Черно море" и "Сливен", точка пред тях са "Спартак" и "Миньор", а "Черноморец" с 21 т. вече е отпаднал. "Берое" е домакин на "Левски-Спартак", а "Дунав" гостува на ЦСКА "Септ. знаме".
Изглежда само чудо може да спаси един от тези два сьстава.
На 19 юни 1985 г. по време на финала за купата на България футболисти на ЦСКА "Септ. знаме" и "Левски-Спартак" се сбиват на терена.
Не само финалът за купата е анулиран, но отборите на "Левски-Спартак" и ЦСКА "Септ. знаме" (съответно вече шампиони и вицешампиони!) са извадени от класирането за републиканското първенство!
"Берое" и "Дунав" печелят служебни победи с по 3:0, съответно за неиграните мачове със "сините" и "червените", а "Миньор" губи у дома си от "Локомотив" (Сф) и отпада в "Б" група.
Сезонът 1985/86 носи най-големия успех в историята на старозагорския футбол. След едно много оспорвано първенство отборът на "Берое" побеждава в последния кръг отборът на "Славия" София и става шампион на България с 43 точки, 20 победи, 4 равни, 6 загуби и голова разлика 55-36. Старши треньор на отбора е Евгени Янчовски. Футболисти на отбора са Теньо Митев /капитан/, Кънчо Кашеров, Илия Илиев, Петко Танев, Стоян Бончев, Васил Драголов, Ивко Ганчев, Йордан Митев, Милан Кешмеров, Веселин Сивриев, Радко Клайджиев, Танко Танев, Пламен Липенски и много други.
1986-87 г. - 13-то място с 8 победи, 5 равенства и 17 загуби, голова разлика 44-54.
1987-88 г. - 6-то място с 11 победи, 7 равенства и 12 загуби, голова разлика 41-44.
1988-89 г. - 5-то място с 13 победи, 7 равенства и 10 загуби, голова разлика 41-46.
1989-90 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 43-48.
1990-91 г. - 9-то място с 10 победи, 7 равенства и 13 загуби, голова разлика 38-41.
1991-92 г. - 7-мо място с 10 победи, 10 равенства и 10 загуби, голова разлика 32-41.
1992-93 г. - 10-то място с 10 победи, 8 равни и 12 загуби , голова разлика 29-35.

• През 1998 г. след отпадането на Берое в "А" ОФР Стара Загора се отдели отбор с името "Берое 2000" който просъществува до 2001.
• През 1999 г. в Стара Загора се създава ПФК Олимпик-Берое след обединение на ФК Олимпик (Тетевен). От Олимпик-Берое се отделя отборът "ФК Берое".
• През 2000 г. Олимпик-Берое е преименуван на ПФК Берое (Стара Загора).


_______________________________________________________________________

"Слава" (София)

ФК "Слава" е основан през 1916 година. Отборът е бил от района на ул."Цар Иван Асен II” в посока от "Орлов мост" към "Ситняково" където е бил и стадионът му. През декември 1921 г. се обединява с Офицерски спортен клуб (София) под името ОСК "Слава". Слава участва в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922 г., както и през следващата 1923 г., когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига и Софийски спортен съюз, в който участва ОСК "Слава". През 1923 г. се обединява с "Атлетик" под името "АС-23". Най-известния футболист на отбора е Любомир Ангелов-Старото.

_______________________________________________________________________

"Надежда" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Слава" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Слава" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Юнион" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Слава".

_______________________________________________________________________

"Бай Ганьо" (Пловдив) - футболен отбор от град Пловдив, от района на Сточна гара и Асеновградско шосе. През 1917 г. отбора се разпада. Същата година младежи, членуващи в клуба се присъединяват към "Ботев". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.

_______________________________________________________________________

През 1911 г. в Държавната мъжка гимназия "Княз Борис" (сега СОУ "Христо Ботев") в гр. Враца се създава Ученическа юнашка чета, която тренира различни видове спорт. През 1918 г. е създаден ТД "Балкан" (Враца). Три години по-късно е основан "Ботев" (Враца).

_______________________________________________________________________

В периода 1912-1913 г. се правят първите опити да се играе футбол в Търговище. Най-напред от членовете на създаденото гимнастическо дружество "Герловски юнак" и на още по-старото колоездачно дружество "Орел". Първата футболна топка е донесена от учителя по гимнастика Илиев от гр. Лом и се започват занятия с ученици. Създават се първите махленски клубове "Левски" (осн. 1919) и "Ботев" (осн. 1919-20) в махалата около бившото училище "Пр. Славейков" (сега 8-ма ЦДГ). През 1922 г. двата отбора се обединяват под името "Светкавица".

Редактирано от Enslaver, на 03.01.11 00:33.

"Титан" иска да промени името на ЦСКА
Проспорт.бг Публикувано на: 16.10.2009, 16:23

Собствениците на ЦСКА от фирма "Титан" обмислят вариант, при който да добавят нова абревиатура към името на червените. В момента то е "ПФК ЦСКА АД", а към него Димитър Борисов и Иво Иавнов искат да добавят "АС 23", съобщава sportal.bg.

Така, ако идеята бъде приета и от съда, името на 31-кратния български шампион ще е "ПФК ЦСКА - АС 23 АД". За всичко това обаче ръководството на тима първо ще се допита до феновете и след това ще предприема каквито и да е промени.

По-интересното в случая е, че ако това стане факт, червените ще се сдобият с още една титла и две купи. Освен това клубът АС 23 може да се похвали с две забележителни победи над Левски - 11:4 в приятелски мач и 6:1 в двубой за първенство.

Екипът на Проспорт.бг изразява пълна подкрепа на идеята! Такава е историческата истина!

Това е Атлетик-Слава'23:

Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОФК, Слава (София) и Атлетик (София) след няколкодневни преговори на ръководствата.
Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23.
Първият председател на клуба е подполковник Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец.

В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени).

Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
Първата страница от устава на АС-23

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия.
Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.

Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил - секция на Плиска София и Левски - секция на Спортист София обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София).

Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.
Стадион

Игрище АС-23 (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина.

Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено и е единственото затревено игрище през онези години в България. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

Председатели до 1944 година:

* подполковник Никола Карагьозов - 1925-1935
* полковник Димитър Айранов - 1935-1937
* Стефан Танев - 1937-1940
* Асен Диков - 1940-1941
* Тодор Зъбов - 1941-1942
* генерал-майор Димитър Айранов - 1942-1944

Известни футболисти:

* Борислав Футеков (Борсата)
* Любомир Ангелов (Старото)
* Борислав Габровски
* Димитър Григоров
* Вучко Йорданов
* Георги Балъкчиев
* Тодор Дермонски
* Ангел Петров (Лебеда)
* Кирил Богданов (Картофа)
* Панко Георгиев
* Ангел Зафиров
* Любомир Петров
* Георги Пачеджиев (Чугуна)
* Бенжамин Астург (Бенжо)
* Драган Георгиев (Драго)
* Иван Димчев (Бачин)
* Любомир Гюзумов
* Борислав Краев

Проспорт.бг обръща внимание върху Любомир Ангелов (Старото), който е считан за един от най-добрите играчи в Европа за своето време. Роденият на 4 октомври 1912 година играч има 44 мача за националния отбор с 25 гола, а 9 пъти е бил негов капитан.

През 1941 година Старото в съавторство с папата на българската спортна журналистика Климент Симеонов (Бачо Климе) - баща на колегата журналист и издател Владо Симеонов, издава "Ръководство по футбол". През 1965 година става кавалер на званието "Заслужил треньор". Носител е и на званието "Заслужил деятел на физкултурата".

Владо Симеонов пък, като верен син, помага и издава за своя сметка библията на българската футболна история "По хребета на българския футбол", чийто автор е учителят на поколения спортни журналисти Силвестър Милчев (Бате Силви). Сам Бате Силви е ученик на Бачо Климе и един от най-големите футболни и спортни статистици.

______________________________________________________________________________

Признаха ЦСКА за официален наследник на АС-23
Публикувано на: 20.10.2009, 21:02

Шефовете на “червените” вече притежават съдебното решение

Шефовете на ЦСКА вече имат съдебно решение, според което тимът е наследник на АС-23. Това ще предизвика референдум за името на тима, към който може да се добави абревиатурата.

Оказва се че „червените" са отборът, който има най-голямо основание да се чувства собственик на своя стадион, но същевременно са един от малкото ни елитни тимове принудени да плащат наем

„ЦСКА е законен наследник на АС 23" - това са думи от интервю за в. „Червените" бр. 135 от 22 - 28 май 2008 г. на Панко Георгиев, бивш вратар, чиято футболна кариера е преминала отначало докрай при армейците - първо в АС 23 ( той играе в една от секциите на асистите), а после в ЦСКА. Има сериозни основания това твърдение на армейския ветеран да се смята и за юридически факт след като още на 21 октомври редица електронни издания ( Спорт1, Дон Балон, Спортлайн) разпространиха новината, че шефовете на Титан вече разполагат със съдебно разпореждане в което ЦСКА се обявява за наследник на АС 23. В основателността на подобна теза може да се убеди всеки, който се запознае с документите проследяващи създаването на Чавдар на 9 ноември 1944 г. (след обединение на АС 23, Шипка-Победа и Спартак), сливането на Чавдар и ЦДВ на 15 февруари 1948 г. и накрая самото създаване на ЦСКА след обединението на ЦДВ и Септември на 5 май 1948 г. Вероятно тези трансформации биха могли да предизвикат известно недоверие у скептиците, ако не се знаеше, че в онези години това е обичайна практика, защото по този начин футболните клубове се опитват да осигурят препитание на своите играчи в трудните следвоенни времена. Първото обединение след комунистичесия преврат на 9 септември 1944 г. се извършва под крилото на тогавашния министър на съобщеният и член на най-висшето ръководство на компартията Цола Драгойчева и е между ПСК (Пощенски спортен клуб) и Левски. Малко преди това пощенци в тон с новата политическа линия сменят името си от Княз Кирил на ПСК. Обединяват се също така ФК 13 и Раковски ( през 1947 г. този тим преминава към МВР под името Спартак). Славия пък приобщава отборите на България и Бежанец, а многобройните клубове от трети район и бившият държавен първенец Спортклуб се обединяват под името Септември. Голяма част от привържениците на Левски не искат да приемат ЦСКА за наследник на АС 23 и изтъкват, че някои от ръководителите на асистите са били репресирани по един или друг начин след идването на комунизма. Истина е, че председателят на АС 23 ген.-майор Димитър Айранов е бил осъден на 15 години затвор за това, че като шеф на противовъздушната отбрана на София по време на войната не си е свършил добре работата и е това е станало причина за цивилни жертви и разрушения. Факт е обаче, че при създаването на Чавдар се сформира Управителен съвет от 21 човека, като в него влизат по седем души от дотогавашните ръководни органи на трите отбора съучредители,а председател става асистът ген. Владимир Стойчев, докато след обединението на ПСК и Левски в управлението влиза само един бивш член на Управителния съвет на сините - Иван Карадочев, а председател на «сините» става получилият генералско звание в СССР Никола Йотов. Впрочем ако се следва левскарската логика сега

ЦСКА може да се обяви за клуб със 100-годишна история

защото един от учредителите на АС 23 Атлетик води началото си от 1910 г., когато е основан Клуб Футбол преименуван по-късно на Атлетик. Учредителното събрание обаче се провежда чак през 1913 г.,а уставът на клуба е утвърден в съда през 1914 г. За сравнение левскарите претендират, че водят началото си от 1914 г., въпреки, че тяхният устав е утвърден чак през 1919 г. Другите съучредители на АС 23 Слава и Офицерски спортен клуб възникват по-късно, а на 4 ноември 1923 г. те се обединяват и така на бял свят се появява предшественикът на ЦСКА като в неговото ръководство влизат много действащи и запасни военни. Новото спортно дружество, чието пълно име е ОСК АС 23 ( ОСК означава офицерски спопртен клуб), е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 19 май 1925 г., а на 13 юли 1934 г. е вписан в регистъра на юридическите лица. Неговите цветове са черно и бяло, а емблемата му е лъв. Той развива много успешно редица спортове като лека атлеика, баскетбол, волейбол, тенис, ски, водна топка, бокс, плуване и т. н. АС 23 дава на България балканските шампиони по лека атлетика Любен Дойчев и Григорий Педан, както и едни от нашите най-добри състезатели по конен спорт и участници на олимпийски игри Владимир Стойчев и Крум Лекарски ( в различно време и двамата стават подпредседатели на клуба) и още много елитни за времето си спортисти. Най-популярен обаче и тогава е футболът. Затова звездите на АС 23 (сред които няма военнослужещи) Любомир Ангелов - Старото, Георги Пачеджиев - Чугуна, Вучко Йорданов, Тодор Дермонски - Йото Дермонеца, Бенжамен Аструг, Иван Димчев - Бачин и. т. н. са най-популярни. Старото е и най-резултатният футболист в националния отбор на България преди войната със своите 25 гола отбелязани в 44 мача. АС 23 става шампион по футбол през 1931 г., а през 1941 г. печели царската купа. През 1943 г. младите футболисти на АС 23 стават първият шампион на България за юноши. Капитан на този тим е Никола Алексиев, който на 9 септември 1948 г. е титуляр в състава на героите спечелили първата шампионска титла за ЦСКА. Много любопитни са и някои приятелски мачове на офицерския отбор, особено като се има предвид, че тогава тези срещи в повечето случаи са имали не по-малък заряд от двубоите за държавно или градско първенство. През 1939 г. АС 23 постига няколко впечатляващи победи срещу Левски и записва резултати като 11:4, 9:3, 6:2... През 1936 г. офицерският отбор прави едно забележително турне във Франция, където българските армейци побеждават много силния и тогава бъдещ европейски шампион Олимпик Марсилия с 2:1. Непсредствено преди идването на комунизма, през сезон 1943/44 г. АС 23 е най-силният български отбор и доказателство за това е победата му в софийската елитна дизиия. След това бомбардировките и военновременните условия прогонват от столицата по-голямата част от футболистите и опитите да се проведат мачовете от заключителния етап на държавното първенство са неуспешни.

Един забележителен щрих от портрета на АС 23 е това, че този клуб създава най-добрата спортна база в България и неслучайно неговият стадион става домакин на балканските спортни игри през 1931 г., а по-късно там е изградено първото затревено и дренирано футболно игрище у нас. От днешна гледна точка обаче, още по-любопитен е фактът, че асистите са (според известния футболен историк Сивестър Милчев) първият софийски клуб, който получава нотариален акт за собственост на своя стадион. А щом това е така би трябвало

наследникът на АС 23 ЦСКА да бъде и собственик на стадион «Българска армия»

защото няма никакво съмение, че «армията» е именно стадионът на АС 23, макар и реконструиран по времето на социализма. В това са убедени както бившите спортисти, така и привържениците на офицерския клуб. Ето какво споделя една от звездите на АС 23 Бенжамен Аструг в издадената през 1999 г. книга на Силвестър Милчев «Футболната романтика на България»: «- Какво ви напомня днешният стадион Българска армия?

-Та това е старото игрище на АС 23. Последния път го посетих със съпругата на покойния ни вратар и отличен приятел Тодор Дермонски (Йото) - Люба. Седяхме двамата на една от безлюдните трибуни. Дълго приказвахме за миналото, за хубавите времена...»

Не по различно е и мнението на о.р. полк. Иван Стоянов, който в детските си години е ревностен фен на АС 23, а след това приема с цялото си сърце ЦСКА като продължител на неговия любим отбор. В самото начало на 70-те той дори става зам.-началник на армейския клуб, като отговаря за състоянието на спортните бази. Ето част от едно негово интервю за в. «Червените» бр.163 30 април - 6 май 2009 г.:»- Значи за вас няма разлика между ЦСКА и АС 23?

- Това е един и същ отбор, който играе на един и същ стадион. Знаете ли, че ЦСКА е единственият отбор, който все още играе на своето първо игрище? На 25 декември 1943 г. трябваше да заминем за с. Ярлово заради бомбардировките над София. Тогава отидох до нашия стадион, за да се сбогувам с него, сякаш се разделях с близък човек.»

Както е известно обаче, въпреки категоричното мнение на ветераните, ЦСКА днес не само не е собственик на «Българска армия», а е един от малкото клубове от елитната ни футболна група, които плащат наем за това, че ползват стадиона, въпреки, че отобрът има по-голямо основание от всеки друг да чувства спортното съоръжение което използва като свое. Изненадите обаче не спират до тук. Оказва се, че

като наследник на АС 23 ЦСКА може да предяви финансови претенции към Левски и дори да поиска част от собствеността на Герена

Когато през 1923 г. Атлетик и Слава се обединяват, игрището на Слава, което се намира там където днес е «Българска армия», е в много добро за времето си състояние. Същевременно Атлетик разполага с предоставен от общината терен до Перловската река, където вече са извършени немалък обем работи, но там все още не могат да се играят футболни мачове. Затова от новия клуб решават да използват игрището на Слава. От това се възползват левскарите и след като тяхната молба до общината е удовлетворена те получават терена на Атлетик, където изграждат своето първо игрище за което спират да се грижат след идването на комунизма, тъй като предпочитат стадиона на ФК 13 «Юнак» Така на практика Левски присвоява и труда и средствата хвърлени от Атлетик преди това. Този факт дава основание на АС 23 да заведе дело, а на съда да постанови, че левскарите трябва да платят на офицерския клуб крупна за онези години сума, която с лихвите които би трябвало да се дължат до днес сигурно възлиза на няколко милиона лева. Както може да се очаква тази сума не е платена и досега, но този факт дава основание на наследниците на АС 23 да поискат да претендират за нея. Всъщност този казус може да има и друго решение, като се има предвид, че през 60-те години Левски получава възможността да построи стадиона в квартал Герена на мястото на ТКЗС «Софийска комуна», до голяма степен като компенсация за това, че на зле стопанисваното от «сините» игрище «Левски» е построена част от националния стадион «Васил Левски».


Едни от най-забележителните победи на АС`23 са :

* 13:3 над Бенковки (София) през 1940 г. (за Царската купа)
* 11:2 над сборен отбор на град Льо Ман (Франция) през 1936 г. (приятелски мач)
* 11:4 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 7:0 над Слава (Ямбол) през 1931 г. (за Царската купа)
* 9:3 над Владислав (Варна) през 1931 г. [източник?]
* 9:3 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 7:1 над ФК-13 през 1944 г.
* 6:1 над Левски през 1944 г.
* 6:2 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 6:2 над Раковски през 1937 г. (първенство)
* 5:2 над Войводина (Нови Сад) в Нови Сад през 1930 г. (приятелски мач)
* 5:3 над Славия през 1931 г. (първенство)
* 5:3 над Олимпик (Марсилия) в София през 1936 г. (приятелски мач)
* 5:3 над Българския национален отбор през 1939 г.
* 4:0 над Славия през 1936 г. (първенство)
* 4:2 над Арис (Солун) през 1928 г. (приятелски мач)
* 2:0 над CFR (Румъния) през 1931 г. (приятелски мач)
* 2:1 над Йени Шишли (Турция) в Цариград през 1939 г. (приятелски мач)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЦСКА е наследник на 73 отбора, един от които е АС`23.
Датата е 09.09.1944 ... Тази дата заварва съществуващи и състезаващи се в Софийските дивизии 13 клуба, които в последствие волю-неволю ще бъдат замесени, в създаването на ЦСКА. Тук отварям скоба да припомня, че по това време няма Национална дивизия (тя просъществува закратко, ако не греша, между 1939 и 1941) и се провеждат Регионални първенства, след което шампиона се определя чрез елиминации. 13-те клуба са, както следва: АС`23; Шипка и Победа (Орландовци) – на 12.10.1944 те ще се обединят в Шипка-Победа; График и Цар Борис III /Спартак (Подуене)/ – на 11.10.1944 те ще се обединят в Спартак-График, като преди това Цар Борис III е прекръстен на Спартак; Възраждане (гара Сердика), Акоах (пл. Възраждане), Сокол (Ючбунар) и Спортклуб – последните 4 клуба на 25.10.1944 ще се обединят в Септември; Устрем, Ботев (Коньовица), Победа (Красна поляна) и Свобода (Ючбунар) – последните 4 на 26.03.1945 ще се присъединят към Септември. Може би ви правят впечатление датите на „обединенията”, които свидетелстват за това, колко „модерно” става изведнъж „да се обединиш с някого”. Тук Георги Атанасов - ГА ще ни обясни колко беднички са били клубовете и как се сливали само и единствено за да оцелеят, но ние нямаме неговите диагнози и не сме длъжни да му вярваме. В „Красна поляна” двуетапно (на 25.10.1944 и на 26.03.1945) от 8 клуба е създаден Септември. Единственият значим клуб, от всичките 8 включени в Септември, е Спортклуб (София) – един от „корените” му (Любен Каравелов) е забит бая дълбоко (1912), еднократен шампион на България и често класиращ се около 3-то – 4-то място в Столичното първенство. Няма да се спираме подробно на статистиката на Спортклуб, както и на другите споменавани тук клубове и който се интересува - да рови. В първите години след преврата Септември не е особено интересен на новите властимащи, за него те ще си спомнят по-късно, през 1948, когато ще го употребят по предназначение. Новият военен отбор се появява, съвсем спонтанно разбира се, като следствие от така модерните по онова време обединения, случили се предимно в кв.”Подуене” (корените на АС`23 и на Спартак (бивш Цар Борис III) са забити именно там). На 09.11.1944 след сливане на АС`23, Шипка-Победа и Спартак-График е създаден новият, армейски и много симпатичен отбор Чавдар. Той наистина е особено симпатичен, както ще видим по-късно, но преди това ще обобщим - точно за 2 месеца, от 09.09.1944 до 09.11.1944, пет клуба се сливат в Чавдар, като това става двуетапно, първоначално на 11.10.1944 и на 12.10.1944 са създадени съответно хибридите Спартак-График и Шипка-Победа. От петте клуба по значими са: АС`23 – единият му клон (Атлетик, под името Клуб Футбол) води началото си от 1910 г., еднократен шампион и еднократен носител на Купата на България и Шипка – еднократен носител на Купата. Тук замалко ще спрем с обединенията. Смятам, че „пет клуба, обединени в Чавдар за 2 месеца” и „осем клуба, обединени в Септември за 6 месеца и 17 дена” е добро постижение, вие как мислите? И така, през пролетта на 1945 г. Чавдар и Септември, заедно с доста други отбори-хибриди са готови да започнат столичното първенство. То ще се състои само от един (пролетен) полусезон, тъй като по обясними причини през есента на 1944 не се играят мачове. В първите години след идването на комунизма Чавдар страда от хронично безпаричие, и затова Георги Пачеджиев и Иван Димчев преминават в отбора на Левски. Любомир Ангелов (Старото) се отказва от футбола, а Борислав Футеков заминава да учи в Чехословакия. Резултатите на Чавдар са наистина впечатляващи:
- сезон 1945, Столично първенство, I-ва дивизия – 7-мо място от 8 отбора, не изпада, както и последния Бенковски, тъй като според регламента няма изпадащи, а първенеца на II-ра дивизия влиза за да увеличи броя на отборите в I-ва на 9. Следващия сезон, със същата „тактика”, бройката ще бъде увеличена на 10,
- сезон 1945/46, Столично първенство, I-ва дивизия, 5-то място от 9 отбора,
- сезон 1946/47, Столично първенство, I-ва дивизия, 10-то място от 10 отбора, изпада във II дивизия.
Всъщност Чавдар се класира последен (8-ми от 8 отбора) още през сезон 1945, но след уважена от „синьото” БФС контестация, му е разрешено да преиграе мача си с Левски, иначе загубен с 2:3. Преиграването, в което Левски играе с доста експериментален състав и при вече осигурено 1-во място, завършва 3:3 и със спечелената точка Чавдар се качва на предпоследното място.
През сезон 1947/48 Чавдар е в средата на класирането на II-ра дивизия.
На 15 февруари 1948 г., отборът на Чавдар преминава под ръководството на Централния дом на войската (ЦДВ) - една организация, която се ръководи от подполковник Иван Мирски и включва военни хорове, театрални трупи, а след февруари 1948 г. и футболен отбор. След това Чавдар продължава участието си във Втора софийска дивизия под името ЦДВ. Резултатите на ЦДВ във II-ра Софийска дивизия през не са известни, но със сигурност това е единствения отбор в света, започнал сезон във II-ра дивизия (в случая, аналогично дори не на „Б” група, а на нещо като „Б” регионална група) и завършил като ... шампион!?! На 5 май 1948 година 2 или 3 кръга преди края на столичното първенство Септември (София) се обединява с втородивизионния ЦДВ. Датата 05.05.1948 за 60 години беше считана за рождена на ЦСКА. Новият отбор е наименован Септември при ЦДВ и ползвайки статута и актива на Септември, завършва 2-ри в първенството на I-ва Софийска дивизия и с благословията на БСФС участва в Републиканското първенство, за което се класират първите три клуба. В крайна сметка достига до финала, където след два мача с Левски, загуба с 1:2 и победа с 3:1, печели шампионската титла, която за 60 години бе считана от червените за първата чорбарска.
Та, какво се случва на 05.05.1948? Според „обединителния протокол”, гордо развяван доскоро като „свидетелство за раждане”, ръководствата на двата клуба (Чавдар и Септември) случайно обядвали в някакъв гарнизонен стол, някой случайно предложил да се обединят и предложението било прието с бурни аплаузи, прекъсвани от откъслечни викове „ура” и „да живей”. Ако не съм го описал правилно, моля да ми бъде простено – чел съм „протокола” само веднъж (май като публикуван в „Работническо дело” или „Народен спорт”, не съм сигурен) и не ми беше особено интересен като „исторически извор”, щото си личеше от километри намесата на анонимен партиен майстор на късия разказ. Всъщност, доколкото знам, случката в столовата се е състояла на 04.05.1948, а на другия ден сутринта е подписан гореспоменатия „протокол”. Тогавашното „синьо” БСФС не се впечатлява от обединението на отбори от различни дивизии, по средата на сезона, и бързо го узаконява - толково бързо, че по-късно, следобеда на същия 05.05.1948 обединения Септември при ЦДВ играе първия си мач (загуба от Левски с 0:1). Както вече се спомена, новия отбор продължава първенството с актива и статута на Септември, а и гръбнак на състава му са футболистите именно на Септември. Смятам, за всеки непредубеден е ясно, че титлата от 1948 е спечелена много повече от Септември, отколкото от Чавдар. Такова едно разграничаване става необходимо с оглед на това, че 1-2 години (не знам точно колко) след обединението, Септември се отделя като самостоятелен отбор и като такъв съществува и до днес (за статистиката ще споменем, че след 1969 Септември има още една авантюра с ЦСКА в хибрида ЦСКА ”Септемврийско знаме”). Така отбора от „Красна поляна” е употребен като ракета-носител за да качи военния отбор в I-ва Софийска дивизия, да се използва класирането му, даващо възможност за атака на титлата и в крайна сметка - като удобен източник на селекция за Чавдар. Впоследствие Септември е запратен обратно в „Красна поляна” без най-добрите си футболисти, естествено, и помирисва „А”-група трудно и спорадично, като основно развива детско-юношески футбол, докато актива на обединения Септевмри при ЦДВ е наследен от “армейцитье”. И последно за Септември ще споменем, че това е отбора, благодарение на който военния клуб има име в два периода от историята си: „Септември” – в периода на Септември при ЦДВ и „Септемврийско знаме” – в периода на ЦСКА ”Септемврийско знаме”. Това не се случва често в армейския клуб, всъщност само още два пъти – „Червено знаме” и „Средец” с две абревиатури (ФК и ЦФКА).
През сезон 1948/49 отборите играят в „А” РФД („А” Републиканска футболна дивизия). В този формат (една общодържавна елитна група) Септември при ЦДВ не успява да защити титлата си и завършва 2-ри на 9 точки от новия шампион (Левски). По онова време за победа се присъждат 2 точки. В същия този сезон, и по-точно през пролетта, името на панчаревци е променено на ЦДНВ (Централен Дом на Народната Войска). Идва нов сезон (1949/50), а с него и ново … обединение. Всъщност, доколко термина „обединение” може да се използва за случилото се, преценете сами. Ето какво се случва ... След изиграването на само два кръга от есенния полусезон, шампионата е прекратен и с решение на ЦК на БКП от 27.08.1949 (датата е от „Енциклопедичен справочник” на Г. Манов и ми изглежда леко нелогична) всички отбори, по Съветски образец, вече се фомират на производствен, а не на териториален принцип. Сменени са и имената на повечето от отборите: Славия е преименувана на Строител, Левски е прекръстен на Динамо, Локомотив (Сф) става Торпедо и т.н. , докато „армейцитье” продължават да се придържат към „името”(?) на московския батко и си запазват абревиатурата ЦДНВ. Съгласно указа, „новите” отбори трябва да сформират и нова „А” РФГ („А” Републиканска футболна група), като от всичките 10 места в групата, 5 квоти са предвидени за отбори от София. Същата есен 8 софийски отбора се включват в т.нар. Квалификационен турнир (по 1 мач всеки срещу всеки, нещо като ½-Столично първенство), като целта е минимум 5-то място, последното осигуряващо място в новата елитна група. Аналогични турнири се провеждат и в провинцията, където квотите определено са кът. В споменатия турнир ЦДНВ заема 6-то място, респективно следва да започне новия сезон в „Б” група. През зимата на 1950 г. Септември при ЦДВ се обединява с „Военни отбори от страната” в „Народна войска”. Тук накратко ще поясня, че футболният календар далеч не е объркан, защото премъдрото ЦК на БКП е решило първенствата вече да се провеждат по системата „пролет – есен”, очевидно следвайки толкова популярния в онези години „скандина...ааа..ъъ...съветски модел”. Няколко неща правят впечатление в поредното „обединение”:
- за статистиката само ще отбележим, че в много източници новосформираният отбор всъщност е кръстен ОНВ (Отбор на Народната Войска),
- в обединението, доколкото знам, участва не Септември при ЦДВ, а ЦДНВ (червеният генеалог се е почувствал доста неловко от честата смяна на абревиатури и не само това),
- „военни отбори” – очевадната липса на конкретика в това определение е необходима, за да се прикрие поредната скандална машинация, реанимираща административно военния отбор и заслужаваща сериозно разравяне, което и ще направим.
С невъоръжено око се вижда, че по това време ЦДНВ далеч не е единственият военен отбор в България. Такъв е създаден и в Пловдив – ДНА Пд (среща се и като ДНА ”Ботев” Пд, което е обяснимо, щото това всъщност е наскоро военизирания Ботев Пд), такъв вече има и във Варна, такива вече има и в други градове, къде повече – къде по-малко значими. Май софийският ВВС също е ведомствен на МНО. С точната география и с имената на тези отбори не съм запознат. Всъщност, броят и значимостта на тези отбори не са толкова важни, важна е системата: имаме един централен „военен дом” (логично в София) и други „военни домове” в други градове. Това именно структуриране ще бъде използвано, за да се оформи документално и „литературно” административното поставяне на ЦДНВ в новосформираната „А” РФГ. Както видяхме, ЦДНВ не успява да си извоюва това право на терена (6-то място от 8 отбора в столичния квалификационен турнир), а в същото време единствения “военен дом”, който успява е ДНА /„Ботев”/ Пд (спечелвайки пловдивския квалификационен турнир и взимащ една, от само петте, провинциални квоти). Понеже би било леееко нагличко да се подмени директно ДНА /„Ботев”/ Пд с ЦДНВ е приложена следната „военна хитрост”: първоначално, всички „военни домове” (разбирай „отбори”) са обединени (формално и временно, както ще се види по-късно) в един – ОНВ („Народна войска”) и впоследствие новия отбор е спуснат в новата „А” РФГ. Това вече не изглежда толкова нагло, щото би следвало да е логично „обединения” отбор да ползва спечеления „лиценз” от един от включените в самия него отбори. Разбира се, за всеки непредубеден е ясно, че става дума за съвсем неслучайна административна акробатика, ясна е и целта ... Тук за последно ще втъкнем малко статистика - „обединеният” ОНВ участва в първенството от 1950, където завършва 4-ти, на 7 точки от шампиона (Левски). И понеже по-горе се спомена за някаква (макар и бутафорна) логика, нека да погледнем, доколко „логично” продължава историята през сезон 1951. А там откриваме, кой мислите (?) ... да, да ...топло, топло, пари ... ма разбира се, бе ... същите са, бе ... доброто старо ЦДНВ, бе ... и не само, бе ... и Ботев Пд е тука,бе ... ма, нема логика ли, бе (?) …чшш, тва е най-яко обединение, бе! Да уточним, че откриваме тук Ботев Пд, защото същата година „жълтите” влизат в „А” група от ... „Б” група, където играят през 1950, по времето на ОНВ. Това е единственият законов и морален път до елитната ни футболна група, но възникват някои въпроси: ”Как така Ботев играе в „Б” група с „лиценз” за „А”, а един друг отбор, спечелил квота едва за „Б” група, играе на неговото място?” , “За какво „обединение” иде реч, след като „обединяващите се”, всъщност си остават разделени и продължават да се състезават едновременно?”, „Доколко законно е всичко това?”. В сайта на ЦСКА също е отбелязано, че от 1951 името е променето на ЦДНВ, но там това име се споменава за първи път, докато всъщност става въпрос за връщане на името, с което „армейцитье” участват в Квалификационния турнир за „А” РФГ през есента на 1949. Вглеждането в смяната на имената (ЦДНВ, 1949 => ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951, а според сайта: Септември при ЦДВ, от 05.05.1948 до края на 1949 => “Народна войска”/ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951) правим, защото тези имена ориентират за същността на събитията, а именно: през 1950 военния отбор се качва в „А” група на ракетата-носител (този път Ботев Пд), след което (още на следващата година) си връща името (ЦДНВ), като разбира се, наследява актива и статута на „обединения” отбор. Не ви ли звучи познато?
Относно претенциите за историята на АС`23... Чисто генеалогично погледнато, ЦСКА наследява АС`23 точно толкова, колкото наследява Спартак (Подуене), Акоах, Победа (Орландовци) или всеки един от 13-те клуба, включени в Септември при ЦДВ. Иначе казано, историята на АС`23 е 1/13 от историята на ЦСКА. Защо червените историци решават да тръгнат именно по това коренче от родословното си дръвце ще уточняваме по-късно. Дори да приемем фантоми като Шипка-Победа, Спартак-График и създадения на 25.10.1944 Септември за „де факто” съществували (първите съществуват по-малко от месец, а „ранния” Септември – 5 месеца, като и трите съществуват само „на книга” без да изиграят нито 1 мач), пак остават 3 „подуенски” корена и 5 корена от „Красна поляна” т.е. погледнато дори от тази, доста измислена съребрена линия, историята на АС`23 се явява 1/8 от историята на ЦСКА. Наблюдава се тенденция ГА да се опитва да „анихилира” всички „корени” никнещи откъм „Красна поляна”, което е, меко казано, нагличко с оглед на: нивото на Чавдар и Септември в годините 1945-48, „яхването” на статута и актива на Септември от обединения Септември при ЦДВ, всички благини идващи от обединението Чавдар-Септември.
И така, защо АС`23? Както знаем, за прасетата, близо половин век предкомунистическата история на футбола в България беше “terra incognita”. Нещо повече, до вчера те се гордееха с невероятния си процент на успеваемост - „титли / шампионати”, разбира се, броейки за свой първи шампионат този от 1948. Още ми е пред очите статия в Меридиан Мач отпреди 3-4 години , в която един от червените медийни шамани (май беше Макариев) обясняваше как футбола в България преди 09.09.1944, като качество бил по същество „махленски” и битувала тотална аматьорщина, както на ниво клубове, така и на ниво национален отбор, и как точно ЦСКА била тази, която след „девети” била донесла модерния и професионален футбол по тези земи. Към днешна дата тази теза вече не е актуална и ГА подробно обяснява как комунистите умишлено са прекъснали връзката на ЦСКА с „така дългите” армейски корени, забити някъде в зората на 20-ти век. Очаквам скоро Матинчев (основател на „Клуб на Матинката” – нерегистриран предшественик на Клуб Футбол, някъде 1908) да бъде официално обявен за първия „армеец”, нищо че „военната” нишка се втъкава в „целата схема”, идвайки от едни други (подуенски) клубове. ГА не обяснява, че да се прекъсва връзката на ЦСКА с който и да е клуб, съществувал преди деветосептемврийския преврат, не е било необходимо, защото за 50 години нито едно прасе, под никаква форма – устно или писмено – не е изявявало никакви претенции за наличие на „предци”. Разбира се, ГА веднага ще ни открехне, че причина за това е „диктатурата на пролетариата”, която така лошо била репресирала „хармейския” клуб. За подобни нелепости веднага му подарявам 7 тера-смАрт точки. Та кога и защо чорбарите се сещат, че футбол в България е имало и преди 1948? Скоро след 10.11.1989 те внезапно осъзнават, че за да получиш нещо, трябва да си ... платиш. Никак не им било лесно, щото в генотипа им било заложено да получават всичко „на готово”. Особено дразнещ се явявал един разход, за който и в най-лошите си кошмари не предполагали, че може да съществува. Наглото Министерство на отбраната си позволявало, разбираш ли, не само да обезмисли абревиатурата им, ми даже и да иска наем за стадиона в Борисовата градина. ЦСКА никога не било строила нито къщичка за пиленца, нито къщичка за кученца, ма въпреки това тази „държавна собственост” и се падала „по право” и безвъзмездно. Номерът с „безвъзмездното ползване” не минава и до днес, за което ГА се чувства много тъжен, ощетен и пренебрегнат. Някъде, в началото на 90-те, червените шефове (не знам кои точно, но ми се струва, че Емил Данчев се явява нещо подобно по това време) решават, че могат да не плащат за „Българска армия”, ако успеят да докажат ... собственост върху нея. Бая ровене пада за да се изнамери „Нотариален акт” на името на ЦСКА, но такъв документ, така и не е открит. Вместо това се оказва, че стадиона е строен от и принадлежи на АС`23. Така идеята за доказване на ЦСКА като наследник на всички активи и пасиви на АС`23 вече сама се натрапва и червената управа прави сериозни опити да докаже тази теза. Нищо подобно не се доказва и идеята е забравена за около петнайсетина години. Напоследък песента за АС`23 се поде отново: веднъж , щото така „царете на боклука” се опитват да отклонят вниманието от невъзможността да погасяват всевъзможните си задължения и втори път, щото така ГА се опитва всячески да разграничи зачатието и цялата им история от комунистическия режим. Разбира се, червените „броячи” се блазнят и от мисълта за още една титла и купа, но основното е да се сдобият с що-годе нормална история. Никак не им е приятно да обясняват защо са единствените, създадени по комунистическо. Трябва да подчертаем също и това, че песничката „АС23” се пее вече на нов глас. Ползвайки огромен медиен комфорт, безименните ни обясняват за връзката си с отбора на царските офицери, като за даденост, неподлежаща на съмнение, като за акт на онаследяване – легален, легитимен, документално и всякак безспорен. Оставало, моля ти се, да се реши (с референдум) само как да се промени името и годината на създаване. Основните мотиви за тази (най-яка) връзка са два: първо - ЦСКА ползва стадиона на АС`23 и второ - „армейското” в двата отбора. Относно стадиона, накратко ще кажем, че кражбата не е и не може да бъде „законно унаследяване”.
Относно непрекъснатостта на връзката между Чавдар и ЦДНВ (визирам „второто” ЦДНВ - това от 1951) ... Както видяхме, на Чавдар нещо не му споряло и по-средата на сезон 1947/48 с един фантастичен скок, от II-ра Софийска дивизия той яхва Септември и се качва в I-ва. Същият скок прави и ЦДНВ през 1949, като яхва ДНА ”Ботев” Пд и се включва в „А” група, въпреки че класирането му стига едва за „Б” група. С оглед на изложеното, активите на „обединените” отбори Септември при ЦДВ и ОНВ, би следвало да се причислят към активите съответно на Септември и Ботев Пд. За горните изводи не е нужно да владеете добре ядрена физика, за да ги прозрете ви трябва само малко ... морал. Всъщност, не бих се изненадал, ако юридически въпросът стои по същия начин... Следвайки същата логика, стигаме до извода, че връзката м/у Чавдар и ЦДНВ-1951 е прекъсната неведнъж и то по бая съществени причини:
- връзката се къса от незаконния и неспортен скок на Чавдар в I-ва Софийска дивизия , вследствие на който „чавдарци” така и никога не продължават с единствения си реален - постигнат на терена - актив (този от сезон 1947/48 във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „обединеният” Септември при ЦДВ продължава с актива на „невоенния” Септември, а не с актива на „военния” Чавдар (единственият морален и законов акт, с който „обединения” отбор би продължил „армейската” линия е да продължи да се състезава със статута и актива на „армейския” Чавдар т.е. във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „наследството” на Септември при ЦДВ (място в „А” група и титлата от 1948) отива при „военните”, въпреки че е спечелено (само и единствено) благодарение статута на „невоенния” Септември,
- връзката се къса от незаконното и неспортно поставяне на ЦДНВ-1949 в „А” група, на мястото на Ботев Пд, вследствие на което панчаревци - за втори път – продължават съществуването си „яхвайки” елитния статут на друг отбор (статут, който те самите не успяват да си спечелят),
- връзката се къса от това, че ЦДНВ-1951 наследява „елитния” статут на ОНВ (отнет от Ботев Пд), а не този на ЦДНВ-1949 (истинския „армейски” статут – постигнат на терена и достатъчен за „Б” група).
Но къде остана „асисткото” в цялата схема? Последният отбор, съдържащ някаква „асистка” линия в себе си е втородивизионният Чавдар (съществувал до 05.05.1948), като дори това твърдение върви задължително с две уговорки: първо – законноста на „включването” на АС`23 в Чавдар е доста съмнителна, и второ - АС`23 е само 1/5 от Чавдар и е леко неуважително към Цар Борис III и Победа (Орландовци), например, дето ЦСКА не ще да ги наследи.

И накрая, да обясним за политиката. Политика в този разказ има много, и то не защото на мен ми харесва или щото на ГА не му харесва. Иначе казано, политиката се е месила яко във футбола (и далеч не само) без изобщо да ни пита. Основният довод на ГА, доказващ „независимостта” на ЦСКА от политиката на комунистите, се състои в липсата на съответните укази на ЦК на БКП, като ГА е особено щастлив от липсата на указ, учредяващ „измислените”. Дали такъв указ е съществувал и е унищожен, дали съществува и до днес и просто не е намерен, дали такъв указ не е съществувал - не знам. Знам обаче, че са известни редица факти и документи, доказващи пряката и императивна намеса на БКП в спортния живот на България. Ще спомена факти в този смисъл с конкретика, каквато паметта ми позволява (все пак говоря за неща, за които някога нещо съм чел или чул, а не съм издирвал целенасочено):
- като начало мога да посоча, че само около 2 седмици след 09.09.1944 (!) тогавашната федерация на спортните клубове, чиято абревиатура не си спомням, е заменена с нова – ВЦСС (Временен Централен Спортен Съвет), което идва да покаже, че спорта (в частност футбола) се явява нещо важно и значимо за новите властимащи,
- още през есента на 1944 се извършва масова реорганизация на почти всички клубове, която се изразява в прослувутите „обединения”, мащабни промени в управителните съвети на клубовете (често са избирани нови такива, разбира се, съобразени с новата конюнктура), изключване на редица футболисти и деятели от „физкултурното движение”,
- по нагоре се спомена за указ на ЦК на БКП от 27.08.1949 г. (предполагам, че след като датата е известна, би следвало този указ да е излязъл от „нелегалност”), с която българския спорт е „премоделиран” по съветски образец - отбори на „производствен принцип”, шампионат „пролет - есен”, нови имена на отборите, копиращи съветските и т.н. ,
- „пред очите” ми е някаква снимка, на която на преден план се виждат подредени отборите (явно преди началото на мача), а на заден план има три огромни портрета на ... Сталин, Тито и Димитров, иначе казано – комунистическата пропаганда не спи, тя активно работи по стадионите (и далеч не само там),
- наскоро беше показан някакъв документ, с който се закриваше Левски (визира се отбора създаден на “териториален” принцип) и се заменя с Динамо (създадено вече на „производствен” принцип и със съветско име), от който документ (с гриф “строго секретно”, що ли?) кристално ясно личи каква е „технологията” на вземане на решенията, управляващи спорта по онова време, а именно – някакво министерство, май трябва да е било МВР, съобщава (!?) на Софийски градски съд, че съгласно решение на ЦК на БКП, трябва да се направи нещо си (!?!), с други думи казано - блестящ пример за „разделение” на властите.
Всъщност, не бих се изненадал, ако документи, потвърждаващи спомената „управленска технология”, са съществували в изобилие, но не са добили популярност, поради „строгосекретния” си характер или щото биха причинили известни неудобства на комунистическите си създатели. Както се знае, съгласно „производствения принцип”, всички отбори трябвало да са съставени от играчи, заети в определено производство, упражняващи определена професия, като при панчаревци, съвсем случайно и непринудено, се „наложило” да играят ... войници. Тази професия има своите особености и една такава е, че се „практикува” задължително, от всички мъже на възраст м/у 18 и 20-21 години. Тази лека подробност, води до това, че всички ДЮШ в България фактически работят за ЦСКА – с влизането си в казармата всеки футболист задължително се озовава в някой от ведомствените на МНО отбори, като разбира се, право на първи избор има „големия софийски брат”. Тази „селекционна” тактика води до всичко друго, но не и до равнопоставеност и е очевидно в чия полза накланя везните. Всъщност, за всеки, усетил дори веднъж „желязната хватка” на комунистическата партия, тези неща са ясни.
Всъщност, по въпроса за произхода на ЦСКА разполагаме с доста надежден източник - човек, който говори в първо лице и то не просто като свидетел, а като пряко „акуширал” израждането им. През 1992 Добри Джуров дава интервю за в. Земя, в което кратко и ясно обяснява кой и защо измисля ЦСКА. Разбира се, „генералът” е нямал никакво намерение да хвърля камъни в градината на ГА, просто по времето, когато дава интервюто, твърденията му са „публична тайна”, а и никога не е предполагал, че любимия му отбор ще тръгне да бяга от комунистическото си зачатие (точно обратното: Джуров определено се гордее с партийния генезис на ЦСКА). След такова сърцераздирателно самопризнание аз нямам какво да добавя...
_________________________________________________________________

Ето и малко инфо за измислената титла на Владислав (Варна) от 1926 (всъщност напълно заслужена славистка титла) и за незавъшилото първенство от 1927 г.

Държавно първенство на България по футбол - сезон 1926 г.



През сезон 1926 г. шестте регионални спортни федерации са разформировани и на тяхното място са създадени Окръжни спортни области,

обхващащи по-малка площ. Играе се по системата директни елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време,

а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място.

Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.



Участници:

Участват победителите на новосъздадените окръжни спортни области.

     

Варненска спортна област                1. Владислав (Варна) 

Шуменска спортна област                 1. Сокол (Шумен)  

Русенска спортна област                 1. Левски (Русе)  

Търновска спортна област                1. Етър (Велико Търново)  

Плевенска спортна област                няма представител  

Врачанска спортна област                1. Орел (Враца)  

Бдинска спортна област                  няма представител  

Софийска спортна област                 1. Славия (София)  

Рилска спортна област                   1. Левски (Дупница)  

Пловдивска спортна област               1. Ботев (Пазарджик)  

Хасковска спортна област                1. Борислав (Първомай)  

Старозагорска спортна област            1. Бероя (Стара Загора)  

Приморска спортна област                1. Чеган (Бургас)



1 кръг - (1/8 финали)    

Ботев (Пазарджик) - Бероя (Ст. Загора)  4:0 

Славия (София) - Левски (Дупница)       9:1 

Чеган (Бургас) - Борислав (Първомай)    9:1 

Сокол (Шумен) - Етър (В. Търново)       6:0 

Орел (Враца) - почива

Владислав (Варна) - почива

Левски (Русе) - почива

  

2 кръг - 1/4 финали    

Левски (Русе) - Сокол (Шумен)           1:0 

Владислав (Варна) - Чеган (Бургас)      9:0 

Ботев (Пазарджик) - Орел (Враца)        5:1 

Славия (София) - почива



3 кръг - 1/2 финали    

Владислав (Варна) - Левски (Русе)       5:1 

Ботев (Пазарджик) - Славия (София)      2:6



Финал



Първи мач

22 август 1926, гр. София

Славия (София)   1:1   Владислав (Варна)



Голмайстори:

* 1:0 Борис Грашев (Славия (София));

* 1:1 Димитър Димитриев (Владислав (Варна)).



Втори мач

23 август 1926, гр. София

Славия (София)   неигран   Владислав (Варна)



* Назначеният за преиграването съдия Г. Григоров, не се явява и Владислав отказва да играе при друг съдия. Първоначално БНСФ присъжда

служебна загуба на Владислав и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение в съда и БНСФ е принудена да

насрочи нов мач на 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но Софийската окръжна спортна област забранява на Славия да играе.

Все пак се взема решение на конгреса на БНСФ в Бургас да се изиграе още един мач между двата претендента за титлата на 7 април 1927.

Тогава Славия пак се съобразява с решението на Софийската окръжна спортна област и титлата се присъжда на Владислав.



Държавен първенец

Владислав (Варна): Здравко Янакиев, Кирил Денев, Борис Ставрев, Петър Христов, Георги Георгиев, Иван Булгаков,

Димитър Димитриев, Егон Терцета (капитан), Кръстьо Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов.





Държавно първенство на България по футбол - сезон 1927 г.



След острите спорове от миналия сезон, продължили до пролетта на тази година победителя в Софийската окръжна спортна област

Славия (София) отказва да се включи в първенството. Освен това само три други първенства в окръжни спортни области са завършили преди

крайния срок за участие в Държавното първенство. Това са Владислав (Варна) от Варненската окръжна спортна област, Левски (Русе) от

Русенската и Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) от Пловдивската. Поради това Първенството през този сезон не е проведено.



Въпреки провала на първенството са проведени приятелски мачове между отборите победители:



в Русе: Левски (Русе) - Владислав (Варна) 2:4

в София: Славия (София) - Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) 2:3

в Пловдив: Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) - Владислав (Варна) 6:2

(Нейко Събев - 3, Георги Митков - 2, Иван Янев; Димитър Димитриев, Алекси Алексиев)



           


           

Привържениците на АС 23 приеха отбора на ЦСКА като свой
sport1.bg, Вто, 2009-10-27 16:53

„Повечето привърженици на АС`23 приеха отбора на ЦСКА като свой” – това ми каза през май 2008 г. Панко Георгиев, бивш вратар както в една от секциите на офицерския спортен клуб, така и в неговите наследници Чавдар и ЦСКА., по време на наш разговор свързан с едно интервю на ветерана за в. „Червените” през май 2008 г. Друг бивш асист Бенжамен Аструг в книгата на Силвестър Милчев(брат на члена на ръководството на Левски от есента на 1944 г. Жорж Милчев) „Футболната романтика на България”, изд. 1999 г. казва: „После преминах в Чавдар, наследникът на АС 23”. Категоричното мнение на не един и двама ветерани обаче, не може да трогне онези (предимно привърженици на Левски), които не желаят да приемат, че ЦСКА е наследник на АС 23. Въпреки наличието на документи доказващи тази толкова нежелана от някои връзка, тя се оспорва с аргументи, които могат най-общо да се разделят на три групи, като във всички тях се набляга повече на емоционалното внушение, отколкото на здравия разум.
1. Ръководството на АС 23, което след 9 септември 1944 г. участва в процеса на обединение с Шипка – Победа и Спартак – График било нелегитимно, защото то било наложено след ареста на председателя на АС 23 ген. Димитър Айранов, а в новото управително тяло на клуба участват личности близки до новата власт или поне такива които нямат противоречия с нея. Този аргумент обаче е напълно несъстоятелен, не само защото ген. Владимир Стойчев, Иван Башев, Владимир Димитров, Асен Нейков, Жак Бенбасат и Симо Симов са стари членове на АС 23, а някои от тях и бивши ръководители, а и защото ако се мери с такъв аршин трябва да обявим за нелегитимни всички отбори в България, тъй като тогава във всички ръководства се налагат лоялни към компартията и Отечествения фронт хора. Ако обаче приемем подобна логика за основателна ще стигнем до един абсурд като този да отречем и връзката между отбора на Левски преди, и отбора на Левски след идването на комунизма, въпреки, че както виждаме досега никой фен на „сините” не го е направил. Освен това е твърде нелепо да се твърди, че ЦСКА има вина за ареста на ген. Айранов, не само заради това, че през 1944 г. ЦСКА все още не е бил създаден. Димитър Айранов е арестуван и осъден на 15 години затвор заради неговото лошо управление на въздушната отбрана на София по време на войната, а заради цивилните жертви и разрушенията в столицата той можеше да бъде съден и от всяко друго следвоенно правителство. Справка – земеделското правителство на Александър Стамболийски след първата световна война. Впрочем за това как е станало обединението на АС 23, Шипка и Спартак можем да се доверим на участниците в него- такива като бившия футболист на Шипка Крум Петков(Курчика), който в цитираната и по-горе книга на Силвестър Милчев „Футболната романтика на България” казва следното: „Подир войната се обединихме с АС 23 под новото име Чавдар. Аз бях инициатор, влязох във временния управителен съвет. Един от водачите на обединения клуб стана Иван Башев, шипченец, сетнешен министър на външните работи. Той живееше на съседна на нашата улица. Отиде в АС 23 да играе тенис там.” От ветераните можем да научим също така, че съгласието на ген. Стойчев да стане председател на Чавдар е било взето чрез телеграма, че идеята Чавдар да се обедини с ЦДВ е била на треньора на Шипка Михаил Михайлов (бай Михо), изключително ерудиран човек, който е учил право, четял е Фойербах и Ницше, но е работил като счетоводител в министерството на войната.
2. По времето на комунизма ЦСКА никога не бил афиширал връзката си с АС 23. Това просто не е вярно, въпреки, че в онези години се говореше твърде малко за историята на футбола у нас във времето преди 9 септември 1944 г. Ето цитат от брошурата „Летопис на спортната слава” (Военно издателство, София – 1988 г.), с автори Георги Христов, Андрей Кацаров и Александър Манов : „ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ДАТИ В РАЗВИТИЕТО НА ЦСКА „СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ” 15 февруари 1948 г. (Централен дом на войската) Обединяване на физкултурния колектив при Централния дом на войската с физкултурно дружество „Чавдар” (приемник на АС 23) под името „Чавдар”.
3. Един от любимите аргументи на онези, които се опитват да отрекат връзката между АС 23 и ЦСКА се състои в изтъкването на факта, че червената петолъчка заменя лъва в клубната емблема. Трябва да се знае обаче, че емблемата с петолъчката е създадена от бившия баскетболист на Чавдар и АС 23 Константин Тотев, така, че и в това отношение не липсва приемственост, макар, че самите левскари припознаха през 90-те години като свой отбора на Левски с президент Томас Лафчис, въпреки юридическите проблеми с емблемата и името на клуба. Що се отнася до петолъчката, че цитирам един откъс от книгата на Никола Филипов „Що е то Лондон и що прави нашенецът там” (изд. 2007 г.): „Иначе червената петолъчка в Англия изобщо не се смята за комунистически символ. С нея се кичат коледните елхи и украси, петолъчки има по много фасади на магазини и заведения. Червена петолъчка с чук по средата е емблемата на веригата магазини и бензиностанции „Тексасо”. В много райони има площади, наименовани „Червения площад”. Продават се тениски с червени петолъчки със сърпове и чукове”
Разбира се и в този случай в типично свой стил левскарите се опитват да вкарат политика в своята уж футболна идеология – нещо което стана причина те да бъдат наречени „отборът на всяка власт”. Те обаче са опровергани от привърженици на АС 23 като бившия зам.-началник на ЦСКА о. р. полк. Иван Стоянов с думите: „ Ние живеехме в Дианабад. В нашия беден квартал младежите си нямаха хабер нито от царизъм нито от комунизъм, но бяха привърженици или на АС 23, или на Левски. Популярността на „асистите” идваше заради това, че бяхме близо до плажа, където се провеждаха състезания по водна топка и плуване, а в тях нашият отбор беше много силен. Привързаността към любимия клуб се предаваше от по-големите на по-малките. Мен за пръв път ме заведе на мач покойният вече Кирил Каскатийски. След това аз започнах да водя на стадиона по-малкия си брат. По-късно ние групово станахме привърженици на ЦСКА. При нас водеща беше любовта към отбора, затова беше съвсем естествено, след като сме обичали АС 23, да обичаме по същия начин и Чавдар и ЦСКА.” Тези думи са част от интервю, което взех от полк. Стоянов за в. „Червените” бр. 163 от 30 април – 6 май 2009 г. Малцина знаят, че в Дианабад, където са израстнали Иван Стоянов и по-малкият му брат Васил, е израстнал и лидерът на публиката на ЦСКА от 60-те и началото на 70-те години Йордан Перелов (Гацо), който също беше запален привърженик на АС 23 и добър приятел на двамата братя Стоянови. През 60-те и 70-те години сред „постоянното присъствие” на „Народна армия” имаше и други „асисти” като бившия царски офицер Димитър Ямалиев (Даскала), който вече беше пенсиониран със званието „заслужил учител”, бившия военен летец когото помня само като бай Манол и който въпреки ниския си ръст се открояваше със своите гръмовни възгласи „Хайде ЦСКА” по време на баскетболни и волейболни мачове. На „Народна армия” често идваше бившата звезда на АС 23 Любомир Ангелов (Старото) и се спираше да поговори с феновете, защото виждаше в тях наследници на привържениците на своя предишен отбор. Разбира се един от най-известните почитатели на ЦСКА и АС 23 беше патриархът на българската забавна песен Йосиф Цанков, чиито песни от записаната в Холивуд плоча „Керванът” са звучали по ВВС по време на втората световна война. Той е бивш баскетболист в отбора на асистите, а по-късно имаше много прекрасни мигове при срещите си с футболистите на ЦСКА в ресторант „Дивите петли” (след това „Лясковска среща” и т. н.), който се намираше близо до дома на композитора на пресечката на „Граф Игнатиев” и „Шишман”. След като през 1970 г. големият творец спечели „Златният Орфей” с изпълнената от Паша Христова песен „Повей ветре”, той беше осенен от идеята да напише химн за ЦСКА. Тази идея не се осъществи защото през 1971 г. няколко месеца след радостта от поредната титла на армейците Йосиф Цанков (или Джоузеф Цанкоу, както го наричаха в САЩ и Великобритания) почина. А може би му липсваше текстописец като великиия поет Гео Милев, близък приятел с много свои западноевропейски колеги, автор на поемата Септември, но и на знаменателната фраза,че „истината и лъжата са кръг, а в този кръг си ти” (стихотворението „Кажи „внезапно да изчезнеш”). Защото в началото на 20-те години, когато макар и твърде млад Гео е офицер – ветеран от войната, а същевременно член на „Атлетик”, един от клубовете - създателите на АС 23 и дори пише химна („Марш”) в който възпява „сърцата от мед и стомана” на спортистите от своя любим отбор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Левски е най-старият футболен клуб в България - Батков извади документ

Левски е създаден на 10 май 1911 година, което автоматично прави сините най-стария действащ футболен клуб в България. Това твърди собственикът на тима Тодор Батков, който показа документа пред Sportal.bg.

Документът представлява учредителен протокол от 1911 г., според който Левски е създаден именно тогава. Печатът под документа е същият, който е използван и през 1914 г. "10 май 2011 г. се очертава светла дата за всички, които обичат Левски. Т.е за целокупния български народ. Искам с този документ да предизвикам дебат, не да променям нещо. Предполагам, че 1914 година е тази, в която е сформиран отбор с футболисти, но чисто юридически съм на мнение, че Левски е създаден на 10 май 1911 година. Не си измислям, оригиналът се съхранява в държавния архив. Фенклубът е в течение на нещата. Утре ще го обсъдим и с акционерите. Тогава ще видим какво ще правим. Трябва да се промени знака и да се промени историята официално. Но повтарям - в историята на Левски това е описано", сигурен е Батков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Венци изригна: Левски ще празнуват на куково лято

Може и най-стари да са, ама някъде в Близкия Изток, подигра се на "сините" "белият" шеф

"Левски ще честват 100 години догодина, но на куково лято. Какви са тези нелепици от Тодор Батков", изригна президентът на най-стария столичен клуб Славия Венцескав Стефанов.

Неговият коментар беше по повод на твърдението на президента на Левски Тодор Батков, че Левски не е основан през 1914 г, а три години преди това - през 1911 г.

"Може и най-стария клуб да са, само че на Персийския залив. Уважавам г-н Батков, но това са нелепи неща", добавя Венци цитиран от "7 дни спорт".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето го кръщелното на “Левски” от 1911 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stamёn, на 03.01.11 01:00.

Аз сега забелязах нещо, което всички до момента пропускат:

Отборът на "Ботев" (Пловдив) играе първите си мачове на плаца на 21-ви пехотен полк. Бойното кръщение на тима е през 1912 г. срещу Втора софийска мъжка гимназия и завършва 6:0 за пловдивчани.

Спортен клуб "Левски" (София) е основан през 1911 година от група ученици на II мъжка софийска гимназия, като основният практикуван вид спорт е бил футболът. Клубът е кръстен на Апостола на българската свобода - Васил Левски.

Значи точно от същото училище от какъв зор ще ходят тия ученици да играят в Пловдив и на чии разноски при положение, че вече има 5 столични отбора, освен ако действително не са имали отбор по това време левскарите и това да им е началото? Защо обаче пловдивчани са ги написали така е друг въпрос? Явно има неща, които няма как или е много трудно да се докажат. Възможно е така да са се представили: «Нашият отбор е шестия в София. Ние сме ученици от Втора софийска мъжка гимназия и искаме да изиграем един мач срещу вас, без да уточнят пред домакините дали се казват „Васил Левски”». По онова време не се е гледало с добро око на тия футболни отборчета и едва ли от училището биха им разрешили на учениците да отидат до Пловдив да си играят мачле там, затова според мен учениците са отишли до там на свои разноски. Също е възможно от "Ботев" умишлено да наричат отбора Втора софийска мъжка гимназия, а не „Васил Левски”, защото ще се окажат истина твърденията на "сините", че отбора им е основан на 10 май 1911 г.
За мен е без значение, защото това е само отбор, не е официално регистриран футболен клуб. Истината обаче трябва да се знае. Четох документа (спортната книжка "Вносник" на столичното дружество "Левски"), че на 24 май 1911 г. е основан Спортния клуб "Левски", доколко са верни не се знае, много ме съмняват, а пък и нали не е футболния. По стар стил 24 май е 11 май, а не 10-ти, както твърди Батков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Футболен клуб "Ботев" (Пловдив) е естествен продължител и наследник на отбора на "Свети Августин", основан към края на 1906 г. Отбора на "Ботев" е сформиран още през 1911 г., но чак на следващата година е основан официално като спортен клуб. След като още през 1912 г. играем футболен мач, това означава, че тогава е създаден и футболния тим към клуба. Който и да питате ще ви каже, че първия клуб в страната е "Ботев". Славия е създадена през 1913 г. след обединението на "Ботев"-1909 и "Развитие"-1910, а "Левски" през 1914 г. През 1911 г. детския отбор-спортен клуб на "Васил Левски", наричан още "Шестия клуб" по никакъв начин не може да се определя като предшественик на основания през 1914 г. ФК "Левски", първо защото е само спортен отбор и второ защото няма никакви данни да са изиграли поне 1 мач. Отделен въпрос е, че има разминаване в това от кое точно училище са били учениците създали отбора. Дали е II мъжка софийска гимназия, или е VI прогимназия или VII софийска мъжка прогимназия? Може тоя отбор "Васил Левски" да няма нищо общо с "Шестия клуб", нито с "Левски"-1914. Къде пише кои са основатели на първите два отбора (или е един отбор)?!?!? В сайта на "Левски" си промениха текста защото и те самите се объркаха.

Не може да се твърди, че "Ботев" е футболен клуб до 1919 г. А клубовете "Левски" са били поне 2. Единият е от района на Петте кьошета, а другия от кв. Хаджи Димитър, секция на Спортист, който участва в основаването на Спартак и Спартак-График.
В една "цесекарска" статия на БЛИЦ се опитват да докажат, че най-стар е клуба на "Атлетик", омаловажавайки факта, че Клуб “Атлетик Клуб "Футбол"” не е бил регистриран в съда до 1 февруари 1914 г. Бъркат умишлено годините на създаване на нашите предшественици "Ботев" и "Развитие". "Бялата библия" явно за неграмотника не е достатъчно достоверен източник.
Ето и самата статия:

ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ОСНОВАВАНЕТО НА "ЛЕВСКИ" И ФУТБОЛА В СОФИЯ

СК “Левски” не е от 1911 година, СК Славия не е първият отбор, нито този на “ФК13”!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Момчил на 26.02.12 13:00.

Както казва г-н Асен Матеев "ТАКАВА Е ИСТИНАТА" ние сме най-стария клуб в България. А понеже чета смехориите, че Шести клуб е различен от Левски ето този печат доказва че е един и същи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първите 5 кои са?
1. Отборът на Матинката - 1908
2. Ботев (кв. Буката-пл.Руски паметник) - 1909
3. Футбол Клуб "Савата" - 1909
4. Мажестик ("Раковски") - 1910
5. Развитие - 1910
или
1. Любен Каравелов - 1912
2. Атлетик Клуб "Футбол" - 5 март 1913
3. Славия - 10 април 1913
4. ФК`13 - 6 октомври 1913
5. Раковски - ноември 1913

И в двата варианта "Левски" е 6-ти, но има още два квартални клуба - Оборище (1912) и Скобелев (1913).

Списък на всички български отбори и клубове до 1919 г. и малко след това:

Софийски отбори и клубове:
Квартален ученически клуб "Искра" (София) - 1907 г.
Квартален отбор "Отборът на Матинката" (София) - 1908 г.
Квартален спортен клуб "Ботев" (кв. Буката-пл.Руски паметник, София) - 1909 г.
Софийски физкултурен футболен клуб "Футбол Клуб" /"Савата"/ (София) - 1909 г.
Квартален футболен клуб "Мажестик" (кв. Долен Лозенец, София), по-късно "Раковски" - 1910 г.
Квартален спортен клуб "Развитие" (София) - 1910 г.
Физкултурен клуб "Клуб Футбол" /"Матинката"/ (София) - 1910 г.
Софийски спортен футболен клуб "Васил Левски" (София), не е сигурно дали е "Левски 1914" - 1911 г.
Квартален футболен клуб "Оборище" (София) - 1912 г.
Квартален футболен клуб "Любен Каравелов" (кв. Баталова воденица, София) - 1912 г.
Квартален футболен клуб "Скобелев" (София) - 1913 г.
Атлетик Клуб "Футбол" (София) - 5 март 1913 г.
Футболен клуб "Славия" (София) - 10 април 1913 г.
Футболен клуб "Раковски" (кв.Лозенец, София) - есента на 1913 г.
Футболен клуб "ФК`13" /"Футбол Клуб 1913"/ (София) - 6 октомври 1913 г.
Футболен клуб "Клуб Футбол Атлетик" - 1 февруари 1914 г.
Футболен клуб "Левски" (София)- 24 май 1914 г.
Футболен клуб "Любен Каравелов" (кв. Сердика, София), секция на "Славия" - 1914 г.
Студентски спортен клуб (София) - 1914 г., устава на клуба е подписан през 1915 г.
Спортен клуб "България" (кв. Иван Вазов, София) - 18 юни 1915 г.
Футболен клуб "Слава" (София) - 1916 г.
Футболен клуб "Славейков" /Чаир махала/ (София) - 1918 г.
Футболен клуб "Орел" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Вихър" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Спартак" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Оборище" (София) - 1918 г.
Квартален футболен клуб "Орел" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Квартален футболен клуб "Вихър" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Квартален футболен клуб "Спартак" (кв. Банишора, София) - 1918 г.
Футболен клуб "Хоментмен" (София) - 1918 г., отбор на арменците,
Футболен клуб "Ботев" (кв. Коньовица, София) - 1918-19 г.
Футболен клуб "Спортклуб" (София) - 1919 г.
Футболен клуб "Победа" (кв. Орландовци, София) - 1919 г.
Футболен клуб "Победа" (кв. Кюлюците, София), по-късно "Шипка" - 1919 г.
Офицерски спортен клуб "ОСК" (София) - 1919 г.
Футболен клуб "Бенковски" (кв. Банишора, София) - 1919 г., обединение на "Орел", "Вихър" и "Спартак"

Пловдивски отбори и клубове:
Колежански футболен тим "Свети Августин" (Пловдив) - 1906 г.
Колежански футболен отбор "Васил Левски" (Пловдив) - 1911 г.
Квартален спортен клуб "Ботев" (Пловдив) - 1911 г.
Футболен клуб "Ботев" (Пловдив) - 11 март 1912 г.
Спортно футболно дружество "Еклер" (Пловдив) - 1913 г.
Футболен клуб "Левски" (Пловдив) - 1913 г.
Квартален футболен отбор "Гауп" (Пловдив) - 1914 г.
Квартален футболен отбор "Спартак" (Пловдив) - 1914 г.
Футболен клуб "Победа" (Пловдив) - 1915 г.
Футболен клуб "Бай Ганьо" (Пловдив) - 1916 г.
Футболен клуб "Бенковски" (Пловдив) - 1918 г., те вероятно имат махленски отбор още около 1915 г.
Футболен клуб "Хоментмен" (Пловдив) - 1918 г., отбор на арменците
Футболен клуб "Светкавица" (Пловдив) - 1919 г.
(АСД "Мусала" (Пловдив) - махленски отбор, осн. ок. 1914-15 г., регистриран официално ок. 1919-20 г., през 1922 г. се влива в "Ботев")
(Футболен клуб "Разцвет" (Пловдив) - махленски отбор, осн. ок. 1914-15 г., регистриран официално ок. 1919-20 г.)
(Квартален футболен клуб "Вампир" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Помпей" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Свобода" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Херкулес" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Вихър" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Слава" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Спорт" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Съгласие" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Сириус" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Юнак" (Пловдив) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Защита" (Пловдив) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Бар Кохба" (Пловдив) - 1920 г., отбор на евреите)
(Футболен клуб "Левски" (Пловдив) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Рекорд" (Пловдив) - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "България" (Пловдив) - 1921 г.)
(Квартален футболен клуб "Трите конски сили" (Пловдив) - началото на 1921 г.)
(Футболен клуб "Марица" (Пловдив) - 20 септември 1921 г.)
(Футболен клуб "Сокол" (Пловдив) - 1921 г., отбор на руските белогвардейски семейства)
(Футболен клуб "Караджа" (Пловдив) - 1922 г.)
(Спортен клуб "Български Петър Парчевич Клуб" /"Парчевич"/ (Пловдив) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Тракийска слава" (Пловдив) - 1923 г., обединение на "Левски" и "Рекорд")

Варненски отбори и клубове:
Футболен отбор "Атлас" (Варна) - 1907 г., от 1908 г. е квартален футболен клуб
Квартален спортен клуб "Спортист" (Варна) - 1909 г.
Юношески туристически съюз "Галата" (Варна) - 3 март 1912 г.
Ученическо туристическо дружество "Река Тича" - 16 март 1913 г.
Ученическо спортно-туристическо дружество "Река Тича" - 24 май 1914 г. (в др. изт-ци 24.04.1913 г.)
Ученическо спортно-туристическо дружество "Напред" (Варна), по-късно "Развитие" - 3 април 1916 г.
Футболен отбор "Витяз" (Варна) - 1916-17 г.
Футболен клуб "Надежда" (Варна) - 1916 г.
Футболен клуб "Слава" (Варна) - 1916 г.
Футболен клуб "Юнион" (Варна) - 1916 г.
Спортен клуб "Развитие" (Варна), по-късно "Гранит" - 1917 г.
Футболен клуб "Сокол" (Варна) - 28 август 1918 г.
Футболен клуб "Български сокол" (Варна) - септември 1918 г.
Футболен клуб "Юпитер" (Варна) - 1919 г.
Футболен клуб "Диана" /"Червен тим"/ (Варна) - 1919 г.
(Спортен клуб "Гранит" (Варна), по-късно от 1 май 1921 г. е "Владислав" - 1920 г.)
(Футболен клуб "Атлант" (Варна) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Шипка" (Варна) - 1920 г.)

Бургаски отбори и клубове:
Спортен клуб "Стрела" (Бургас) - 1905 г.
Спортно дружество "Стрела" (Бургас) - 1910 г., има утвърден устав от 1912 г., но футболния клуб е учреден през 1919 г. под името Черноморец
Футболен клуб "Черноморец" (Бургас) - 1919 г., според някои е съществувал квартален отбор "Черноморец" още през 1919 г., а през 1919 г. към него е присъединено дружеството "Стрела"
(Футболен клуб "Олимпиец" (Бургас) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Лъв" (Бургас) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Гладиатор" (Бургас) - 1920 г.)

Русенски отбори и клубове:
Юнашко дружество "Торпедо" (Русе) - 1901 г.
Футболен тим "Напредък" (Русе) - 15 септември 1906 г.
Ученическо физкултурно дружество "Геолог" (Русе) - 1908 г.
Ученическо туристическо дружество "Дунав" (Русе) - 1911 г.
Юношески туристически съюз "Дунав" (Русе) - 25 март 1913 г.
"СМСО" (Русе) (група работници /предимно немци и белгийци/, към Захарната фабрика) - 1918-19 г.
Младежко туристическо дружество "ФК Дунав" (Русе) - 1919 г.
Футболен клуб "Ангел Кънчев" (Русе) - 1919 г.
Футболен клуб "Напредък" (Русе) - 1919 г., уставът на клуба е утвърден през 1921 г.
(Футболен клуб "Сава" (Русе) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Русе) - 1922 г.)

Шуменски отбори и клубове:
Футболен клуб "Футбол Клуб" (Шумен) - 1913 г.
Футболен клуб "Преслава" (Шумен) - 1914 г.
Спорт клуб "Слава" (Шумен) - 1916 г.
(Футболен клуб "Сокол 23" (Шумен) - 1923 г.)

Старозагорски отбори и клубове:
Спортно-туристическото дружество "Верея" (Стара Загора) - 1915 г.(през 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея". На следващата година към дружеството се учредява специална футболна чета, а няколко месеца по-късно се обособява, като самостоятелно спортно дружество, под същото име "Верея")
Спортно дружество "Верея" (Стара Загора) - 1916 г.
Печатарско спортно дружество "Победител" (Стара Загора) - 1916 г.
Футболен клуб "Борислав" (кв. Акарджа, Стара Загора) - 1918 г.
Футболен клуб "Бенковски" (Стара Загора) - 1918 г.
Футболен клуб "Рекорд" (Стара Загора) - 1918 г., уставът му е утвърден 1920 г., продължител е на "Верея"
(Футболен клуб "Траяна" (кв. Гурбан, Стара Загора) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Ураган" (Стара Загора) - 1920 г.)

Силистренски отбори и клубове:
Спортно дружество "Стрела" (Силистра) - 1902 г.
Футболен клуб "Черният тим" /"Екип Нягра"/ (Силистра) - 1919 г.
(Футболен клуб "Дристор" (Силистра) - 1920 г., отбор на румънците, от 1922 г. се нарича "Венус")
(Работническо дружество "Занятие" (Силистра) - 1920 г., през 1923 г. се обединява с "Черният тим" под името "Вихър")

Ломски отбори и клубове:
Ученически футболен отбор "Найден Геров" (Лом) - 1903 г.
(Спортен клуб "Левски" (кв. Гьолска махала, Лом) - 20 юни 1921 г.)
(Спортен клуб "Будьони" (Лом) - 1921-22 г.)

Ямболски отбори и клубове:
Футболен клуб "Тунджа" /"Слава"/ (Ямбол) - 1915 г.
(Футболен клуб "Лъв" (Ямбол) - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "Елвира" (Ямбол) - 1920-21 г.)

Формирования, отбори и клубове от тези и други градове:
(Ученически футболен отбор от Варненската държавна мъжка гимназия "Фердинанд I" (Варна) с ръководител Жорж дьо Режибюс - 14 май 1894 г.)
(Ученически футболен отбор от Софийската класическа и реална гимназия /после "Първа мъжка гимназия"/ (София) с ръководител Шарл Шампо - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Ломската политехническа мъжка гимназия (Лом) с ръководител Луи Айер - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Търновската държавна мъжка гимназия "Св. Кирил" (Търново) с ръководител Алоиз Бюнтер - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Казанлъшката педагогическа мъжка гимназия (Казанлък) с ръководител Жак Фардел - 1895 г.)
(Ученически футболен отбор от Пловдивската мъжка гимназия "Княз Александър" (Пловдив) с ръководител Христо Витанов - 1896 г.)
(Ученически футболен отбор от Начално училище "Отец Паисий" (Силистра) - 1897 г.)
(Спортно-туристическо звено към Работнишко шивашко дружество "Напредък" (Габрово) - 1896 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Юнак" (Габрово) - 1900 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Юнак" (Свищов) - 1900 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Бдински юнак" (Видин) с ръководител Георги Нинков - 1900 г.)
(Отбор на английските мисионери (Банско) - 1900 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Юнак" (Варна) - 1901 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Дунавски юнак" (Лом) с ръководител Луи Айер - 17 ноември 1903 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Доростолски юнак" (Силистра) с ръководител Луи Айер - 1903 г.)
(Футболна чета към Спортно-туристическо дружество "Околченски юнак" (Враца) - 1904 г.)
(Ученически футболен клуб към Първа софийска мъжка гимназия "Св. Иван Рилски" (София) с ръководител Стоян Наумов - 1907 г.)
(Ученически футболен отбор от "Скобелева реална гимназия" (Видин) с ръководител Георги Нинков - 1907 г.)
(Футболен отбор към Русенското спортно дружество "Юнак" (Русе) с ръководител Луи Айер - 1909 г.)
(Футболен отбор, играещ на връх Картала /"Орлов връх"/ (Велико Търново) с ръководител Георги Станев - 1909 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Осъмски юнак" (Ловеч) - 1909 г.)
(Футболен отбор към Гимнастическото дружество "Делиормански юнак" (Разград) - 1909 г.)
Гимнастическо дружество "Герловски юнак" (Търговище) - 1912 г., в дружеството се практикува футбол
Туристическо дружество "Балкан" (Враца) - 1918 г., наследник на Ученическа юнашка чета "Княз Борис"-1911 г.
(Ученически футболен отбор от "Втора софийска мъжка гимназия" (София) - 1911 г.)
Махленски футболен отбор "Върба" (Радомир) - 1917
Спортен клуб "Балкан" (Берковица) - 1917 г.
Футболен клуб "Ботев" (Белослав) - 1918 г.
Футболен клуб "Христо Ботев" (Пазарджик) - 31 май 1918 г.
Футболен клуб "Стрела" (Балчик) - 1918 г.
Футболен клуб "Горна махала" (Дупница) - 1919 г.
Футболен клуб "Бешика" (Дупница) - 1919 г.
Футболен клуб "Мърджина" (Дупница) - 1919 г.
Футболен клуб "Развитие" (Добрич) - 1919 г.
Футболен клуб "Велбъжд" /"Моцион"/ (Кюстендил) - 1919 г.
Спортен клуб "Кракра" (Перник) - 1919 г.
Футболно дружество "Град Горна Оряховица" /"Атлетика", "Атлетик"/ (Горна Оряховица) - 1919 г.
Футболно дружество "Град Габрово" (Габрово) - лятото на 1919 г.
Футболен клуб "Левски" (Раднево) - 1919 г.
Младежки спортен клуб "МСК" (Велико Търново) - 1919 г.
Футболен клуб "Скобелев" (Плевен) - 1919 г.
Футболен клуб "Васил Левски" (кв. Вароша, Пазарджик) - края на 1919 г.
Футболен клуб "Борислав" (Сливен) - 1919 г.
Футболен клуб "Асеновец" (Сливен) - 1919 г.
Футболен клуб "Левски" (Търговище) - 1919 г.
Футболен клуб "Сила" (Червен бряг) - 1919 г.
Футболен клуб "Сила" (Червен бряг) - 1919 г.
Футболен клуб "Орел 19" (Оряхово) - 1919 г.
Футболен клуб "Победа" (кв. Горна махала, Трявна) - 1919 г.
Футболен клуб "Борба" (кв. Долна махала, Трявна) - 1919 г.
Футболен клуб "Ураган" (Попово) - 1919 г.
Юношески футболен отбор "Синият тим" (Видин) - 1919 г.
Футболен клуб "Христо Ботев" (Разград) - 1919-20 г.
(Футболна секция към Гимнастическо дружество "Юнак" (Севлиево) - 1919 г.)
(Футболна секция към Юношеско туристическо дружество "Росица" (Севлиево) - 1919 г.)
(Спортен клуб "Бдин"/"Бонония"/ (Видин) - 1920 г.)
(Футболно дружество "Стрела" (Добрич) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Гранит" (Казанлък) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Славия" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Ботев" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Лъв" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Тигър" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Вихър" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Гео Милев" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Дунав" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Шипка" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Титаник" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Раковски" (Попово) - 1920 г.)
(Квартален футболен клуб "Ботев" (Търговище) - 1920 г.)
(Спортен клуб "Слава" (Берковица) - 1920 г., обединява се с "Балкан" под името "Балканска слава")
(Спортен клуб "Балкан" (Габрово), няколко месеца по-късно приема името "Ото" - 1920 г.)
(Спортен клуб "Ото" (Габрово) - 1920 г.)
(Футболен клуб "Раковски" (Враца), по-късно "Левски" - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "Вите" (Плевен) - 1920-21 г.)
(Футболен клуб "Атлантик" (Бяла Слатина) - 15 януари 1921 г.)
(Футболен клуб "Георги Бенковски" (кв. Чиксалън, Пазарджик) - пролетта на 1921 г.)
(Футболен клуб "Левски" /"Хеброс"/ (Харманли) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Вихър" (Айтос) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Искра" (Карнобат) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Родопи" (Козарско) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Светкавица" (Враца) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Спортклуб" (Самоков) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Шипка" (Враца) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Ботев" (Свиленград) - 1 август 1921 г.)
(Спортен клуб "Левски" (Горна Оряховица) - 1921 г.)
(Спортен клуб "Слава" (Велико Търново) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Искър" (Попово) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Хисаря" (Ловеч) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Ботев 21" (Плевен) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Бенковски" (Плевен) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Атлетик" (Плевен) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Монтана) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Преслав" (Преслав) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Ботев" (Златарица) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Удар" (Бяла черква) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Искър" (Роман) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Спорт-клуб" (Трявна), обединение на клубовете "Победа" и "Борба" - 1921 г.)
(Футболен клуб "Стрела" (Лясковец) - 1921 г.)
(Футболен клуб "Диана" (Самоков) - 1921-22 г.)
(Футболен клуб "Сила" (Самоков) - 1921-22 г.)
(Футболен клуб "Бенковски" (Асеновград) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Рудановски" (Константин) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Стар герой" (Дряново) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Боюв яз" (Дряново) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Ботев" (Нови Пазар) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Тракиец" (Исперихово) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Раковски" (Севлиево) - 29 февруари 1922 г.)
(Футболен клуб "Тракиец" (Нова Загора) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Звезда" (Ловеч) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Дупница) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Гранит" (Павликени) - 1922 г.)
(Футболен клуб "Вихър" (кв.Требич, София) - 1922 г.)
(Спортен клуб "Звезда" (кв. Ени махала, Пазарджик) - 1922 г., възстановен през 1923 г. с ново име "Славия")
(Спортен клуб "Калиакра" (Каварна) - юни 1922 г., през 1923 г. се преименува на Венус (Венера), но няколко години по-късно прекратява своето съществуване)
(Футболен клуб "Светкавица" (Търговище) - 6 юли 1922 г.)
(Футболен клуб "Илинден" (Благоевград) - 7 октомври 1922 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Търнак) - 1922-23 г.)
(Футболен клуб "Юнак" (Сухиндол) - 1922-23 г.)
(Футболен клуб "Орлинок" (Плачковци) - 1922-23 г.)
(Футболен клуб "Македония" (Благоевград) - 1922-1.03.1923 г.)
(Футболен клуб "Искър" (Койнаре) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Дунав" (Свищов) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Виктория 23" (Видин) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Мануш войвода" (Петрич) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Елин Пелин) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Левски" (Карлово) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Атлетик" (Дупница) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Пирин" (Земен) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Атлетик" (Самоков) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Раковски" (Самоков) - 1923 г.)
(Футболен клуб "ФК 23" (Самоков) - 1923 г.)
(Футболен клуб "Вихър" (кв. Горубляне, София) - 1923 г.)

* След 1920 г. вкл. всички отбори са отбелязани в скоби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Момчил на 03.10.11 00:38.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от EnsIaver на 17.10.19 21:46.

Най-стар е отбора на Юнашко Дружество ''Торпедо'' (Русе). То е основано още през 1901 г. По онова време футбола все още е бил в зародиша си. Името е взето от наскоро възникналото подводно оръжие - торпедото. Наименованието "Торпедо" е въведено от немците през 1900 г. (http://en.wikipedia.org/wiki/Torpedo, където пише: From about 1900, "torpedo" has been used strictly to designate an underwater self-propelled missile, има и снимка; http://www.enotes.com/topic/Torpedo, This article is about the self-propelled weapon. For the pre-1900 naval meaning of "torpedo", see naval mine. For other uses, see Torpedo (disambiguation); http://www.ozebook.com/t.htm, TORPEDO: 1901-07 Germany). Отборът на Торпедо е играел приятелски мачове с чуждестранни военни корабни състави, които са преминавали с кораби по Дунава и са се спирали в Русе. Първите самоходни торпеда са разработени независимо един от друг от И. Ф. Александровски (1865 г.) и Робърт Уайтхед (1866 г.). В началото в Русия са наричани самоходни мини, а обслужващият им персонал - миньори. От тези названия идват и имената на корабните класове „Миноносец“ и „Ескадрен миноносец“ (на запад известни като Разрушители - Destroyers). През цялото управление на Кобургите, България е била съюзна държава на Германия и никак не трябва да учудва хората, това, че именно в България е основан един от първите отбори с името ''Торпедо''. В Русе скоро след това са създадени и други отбори, като Напредък (1906 г.) и Геолог (1908 г.), които през 1911 г. се обединяват във Физкултурното-Туристическо Дружество ''Дунав''. Няма и не може да има съмнение, че футболът е бил основният спорт, който е бил практикуван в тези русенски отбори. Това го пише и в запазените и досега документи.

Паметна плоча на ЮТС край Русе
В началото на века край Русе се слага началото на една уникална по своя състав, устройство и прояви организация - Юношеския туристически съюз. На 28 април 1908 г., по идея на Хелмут Брокс и Васил Кулев група ученици от град Русе основават ученическо дружество с името "Геолог". Главната му задача била изучаването на родната земя. През 1911 г. на дружеството било преименувано "Дунав" и се нарекло туристическо. Това дружество взима почин да се организират ученически туристически дружества в цялата страна. Така се стига до създаването на 30.11.1911 г. на Юношеския туристически съюз.

(https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:5PQzeAB5AKAJ:academic.uni-ruse.bg/patevoditel.pdf+&hl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj36I2Kp694bk1Yz1qEdiuBmE2hwLzpo8c7tz0faUGKQp8alAzFOKKmAm5AVkRe5p3ZA8HF_62Fp-Q0dxqH_o1j3AbpMjgCRYeaSUtd7vC_smP9jAF7UGjRTGkgJJo8QGe2BBsV&sig=AHIEtbTsHL8rrlSYWrYIWJEyojhhmm2G9Q Спортно-туристическо и природозащитно дружество "Академик" - Русе, Пътеводител)

Из книгата "90 години ФК "Дунав""

На 4 февруари 1915 г. в ЮТС "Дунав" "Реши да се отпуска дружествения топ на членовете желаещи да играят футбол"...
и още... Спортната чета на ЮТС ''Дунав е създадена 1918 г., която е нямала статут понеже била неорганизирана"

Редактирано от Момчил на 21.12.12 00:45.

Сега попаднах на доста интересна информация за създаването на ФК`13 в един испански сайт. С две различни емблеми и снимка на клуба.
Отборът е основан през 1907 г. като Искра, но през 1911 г. променя името си на Раковски, и през 1912 г. на Савата. През 1913 г. се преименува Ф.К. 13 София, вероятно от реорганизация, и с това име е обявен за царски шампион на първенството в България през 1938 и 1940 година.
На 10.03.1944 е решено клуба да се слее с Раковски под формата ФК Раковски, който през 1947 г. като Ф.Д. (физкултурно дружество) е реорганизиран в Спартак София, а по-късно се сля с тима на Левски (1969-1990, което слага край на съществуването му).

F.K. 13 SOFIA

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Русе празнува 100-годишнината от основаването на марката "Дунав"

Фенклубът "Дунав завинаги" разпространи календар на спортните събития в Русе през ноември с участието на отбори, носещи името на голямата река. Наред с популяризирането на спорта в града, момчетата и момичетата от ядрото на "небесносинята" агитка припомнят, че именно през този месец се навършват 100 години от създаването на първото дружество, носещо името "Дунав". След проучване на архивите, те са установили, че именно на 11.11.1911 година е основано ученическото туристическо дружество "Дунав".

Въпреки че създателите му първоначално не са обърнали внимание за развитие на част от настоящите популярни спортове, феновете са включили в календара си всичко известно до момента, което се предполага, че ще се случи по програма в Русе. Наред с представителните отбори по футбол, баскетбол и волейбол с марка "Дунав" е обърнато внимание на подрастващите, на художествената и спортна гимнастика, оф-роуд надпреварите и свободните боеве. До края на ноември пък феновете обещаха още изненади и демонстративни срещи по различни видове спорт, които ще обявят своевременно. Едно от събитията ще е футболен турнир, в който се очаква да се включат три поколения - юноши, настоящ отбор и ветерани на ФК "Дунав", представители на местната власт, медии и др., като естествено внимание ще се обърне и на златното поколение, взело участие в мачовете срещу Рома през 1975 г.

http://sport.ruse24.bg/303588.html

По какъв критерий Ботев е "най-стария"отбор?Ако говорим за махленски клуб,има доста отбори от София,Варна,даже и Пловдив,основани преди въпросната 1912г.Ако говорим за организиран клуб(по всички действащи тогава закони),това безспорно е Славия.Очевидно е че са правени опити за създаване на клуб през 1912г,но такъв така и не е функционирал,за това не е ясна точната дата на основаване(в разл.източници10.03,11.03,12.03или през пролетта на 1912г.)Няма нито един документ от този период,който да доказва съществуването на такъв клуб.(ако имаше учредителен протокол,то той би трябвало да е в държ.архив)Първият устав-издаден през1917и утвърден от директора на гимназията...Аз незнам директорите на гимназии да са някакви институции,да утвърждават нещо,което би действало извън поверените им училища.По всичко си личи,че този клуб не е бил нищо повече от един училищен отбор на гимназията.В книгата 50 години футбол в България (цитирам по памет),че Ботев е най-стария пловдивски отбор(заедно с Левски),водещ началото си от 1912г и започнал своето самостоятелно съществуване в началото на 20-те години,след отделянето си от Тракийски юнак!За мен това звучи доста достоверно и обяснява липсата на информация за тези 10-на години,където историята е писана само по спомени,а не по документи.Айде със здраве!

До 1990 г. Боталик се казваха Тракия и се водеха за създадени през 1967 г. след обединение със Спартак и Академик. Аз не знам Академик да се е отделял??? Преименуването от Тракия на Ботев, не означава прекратяването на съществуването на създадения през 1967 г. Тракия, това е само промяна на името. Дай по същата логика ние от Славия да се преименуваме на Ботев и да си сложим на емблемата 1909 година.
Или Дунав да се пише 1901 г. като наследник на Торпедо (Русе).
А между другото през 1897 г. в Силистра Спас Зелков основава дружество "Добруджански юнак", преименувано по-късно в "Доростолски юнак"!


Жената и водката са винаги в опасност.

Редактирано от momchil_78-142609 на 18.08.16 02:25.

Разбирам, че искате да се водите първи, но това по какъв начин ще ви помогне точно да спрете да губите фенска маса и кубици дърва?

Ботев е по жив от всякога, докато Славия агонизира и умира.

Тва е истината останалото са интерпретации...

Всички български отбори загубиха голяма част от фенската си маса, на нашите мачове от първенството идват средно по 500-1000 души. На животните по 1500- до 3000. Вашата и тя е толкова, при положение, че в Пловдив има само 2 отбора. Статистиката е такава заради слабото представяне на абсолютно всички БГ отборченца, с педалчета в съставите. Ако се оправи някога българския футбол вярвам, че публиката ще се завърне по стадионите, в т.ч. и нашата. Сега 90% от приятелите ми слависти не стъпват на стадиона, Венци е виновен за това!!!

Този отговор няма нищо общо с темата.Славия има привърженици във всеки гард,село и паланка на България!За отлива на публика неби следвало да коментираме тук!

Да ти кажа честно нито един такъв не познавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, че не познаваш не значи, че няма. По въпроса: В какъв архивен документ е записана точна дата на основаването на Ботев (Пд), че нещо много взехте да наблягате напоследък на датата 12 март 1912, преди това твърдяхте, че било на 11 март? Срещал съм го и като 10.III.1912... май сами се оплитате в лъжите си или по-скоро в една легенда. А да и кои са играчите на тоя отбор?

Стоян Иванов Пухтев - председател
Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател
Петър Делев - секретар-касиер
Теньо Русев - домакин.

Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Момчил на 05.01.12 15:34.

През март 1912 г. Стоян Пухтев и Никола Алваджиев са били ученици в шести клас, и двамата са родени през 1912 г. Теньо Русев е роден през 1902 г. и е бил на 10 години. Най-голям е бил Ненко Пенелов - на цели 16 г. Всички са били ученици. Следователно би трябвало да се води ученически спортен клуб, основан на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тва за годините не го знаех ще го проверя, но както виждаш през 27 са считали рождената дата за 1912 - каква е била причината?

А да функционира като истинско спортно дружество нормално да е било към 1917 и след това, все пак от 1912 сме влезли в една 6 годишна война, надали на някой му е било до футбол и спорт изобщо.

Браво!Това ли е доказателството за основаването на Ботев Пд?!Клубни бланки от 1927 и 1932г?!От това,което прочетох,видях че имало още една дата на основаване,а именно02.06!Покажи учредителен протокол и устав от 1912до1920г.Покажи статии от вестници от този период.Покажи кореспонденция с други клубове!След 1920г всичко е ясно за Ботев .Явно неправиш разлика от махленски,ученически клубове и организирани(регистрирани по всички тогавашни закони).

Ти изобщо наясно ли си с историята на България? 1912 България влиза във война продължила до 1918. Ква кореспонденция, ква дейност искаш, като хуя ти е опрял до гъза?

Да аз съм запознат много добре с историята.Съветвам те и ти да се запознаеш,че през този период има отбори с учредителни протоколи и устави, с мачове изиграни помежду си: Славия, ФК13, Атлетик, Слава, Левски, Раковски, Тича, Български сокол...от 1909 до1921... Въпреки, че сме били във войни! История се пише с ФАКТИ, а не със спомени! Не със брошури от 30-те години!

Редактирано от Момчил на 06.01.12 02:09.

Enslaver ги е публикувал всички мачове за тоя период. "Ботев" има само два мача срещу ученически отбори.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=slavia&Number=1951214689&page=0&view=collapsed&sb=5

На 3 март тази година се навършват 100 години от основаването на Юношеския туристически съюз "Галата", град Варна.

Варненци са основоположници на Юношеския туристически съюз (ЮТС) в България. Учредители са учениците от Варненската мъжка гимназия Георги Желев, Борис Максимов, Стефан Столаров и класният им наставник Йордан Тодоров, с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил. На 3 март 1912 г. се основава варненският клон на ЮТС с името "Галата". Точно година по-късно на 3 март 1913 г. юношеския туристически съюз "Галата" е преорганизиран в ученическо-туристическо дружество "Галата". Впоследствие след обединение с няколко по-малки отбора и след предложение на учителя Карел Шкорпил клубът се прeименува на дружество "Река Тича" на 16 март 1913 г. за да носи българско име. За клубни цветове са избрани червено и бяло. На следващата година на 24 май 1914 г., "Река Тича" се обединява със "Спортист" (основан 1909 г.), подписва се устава и се преобразува в Ученическо спортно-туристическо дружество "Река Тича". Тогава за пръв път се сформира футболен клуб. На 6 декември 1915 г., "Река Тича" изиграва първият международен мач в историята на българския футбол. Те завършват 4:4 с отбора на 21-ви Померански полк, който по това време е дислоциран във Варна. През 1917 г. във Варна "Река Тича" побеждава Спорт клуб "Слава" (Шн) с 4:2. На 21.01.1919 г., дружеството се преименува в спортен клуб "Тича". На 16 юли 1919 г. "Тича" побеждава "Славия" с 3:0. През август същата година "Тича" побеждава и "Левски" (Сф) с 4:1. На 28 септември 1919 г. в София "Тича" побеждава "Славия" с 0:1. На 26 ноември 1919 г. Спортен клуб "Тича" се регистрира граждански. Така се полагат основите и на бъдещото едноименно спортно дружество.

Непознаването на календара и бъркането с по 1 ден разлика при прехвърлянето от стар в нов стил не е само в Учредителния протокол на ФК "Левски". Объркване има и при определяне на датата на обесването на Васил Левски.

Обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, твърдят историците. На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.

За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).

Рожденната дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно - 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.


Между другото в сайта на канарите е публикуван отговор, в който се твърди, че през 1912 г. "Ботев" е бил регистриран като футболен клуб, заедно с прилежащият устав и всички други законови изисквания. Като толкова твърдят, че те са първи къде са им устава и останалите документи от 1912 г.??? Май само на емблемата им пише 1912. Ето и статията на фен клуба им, която е отговор на играта "Вот на доверие":

По повод масовото недоволство на хиляди пловдивчани относно грешката на екипа на Вот на доверие за това кой е най-старият футболен клуб в Бг екипа на www.botev1912.com получи отговор от въпросното предаване.Публикуваме го тук ,като прилагаме и нашият отговор защото явно отново се разминаваме в мненията си с групата на Слави Трифонов.

По повод зададения на 4 април 2005 въпрос в играта „Вот на доверие” „Кой е първият футболен клуб, създаден в България? а/ Славия, б/ Левски, в/ Черно море (верен отговор – Славия)” се получиха писма от зрители, които твърдят, че най-старият клуб е Ботев Пловдив 1912. Спортен клуб „Славия” е наследник на спортен клуб „Ботев” (1909 г.) и спортен клуб „Развитие”(1910 г.), които през 1913 г. се обединяват в спортен клуб „Славия”1913, който е първият организиран спортен клуб в България, регистриран със съответните докуме изразяваме и официалното мнение на Президента на ФК „Славия”, г-н Венцислав Стефанов.

Скъпи колеги и колежки от Вот на доверие.Първият официално и документално регистриран клуб в БГ е отбора на Ботев Пловдив.През първите години на двадесети век възпитаниците на пловдивския френски колеж "СВ. Августин" допринасят за разпространението на първите спортове в гр. Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907г. в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив.В същото време в Добрич и Силистра също има вече неофициално организирани отбори,които практикуват новата игра . Черноморец е приемник на дружество "Стрела", което е създадено през 1905; "Торпедо"-русе е създаден през 1901,Дори за Добрич там има сведения че през 1901 е организиран мач между спортни учители от Швейцария и сборен тим от града и гости от Варна.Във Варна около 1909 е имало два училищни отбора "Атлас" и "Спорт" ("Спортист"), както е имало подобни отбори в София, Пловдив и много други градове. За съжаление от всички тези отбори не е останало нищо. На 3 март 1913 във Варненската мъжка гимназия е основан "Галата", после преименуван на "Река Тича". Вие твърдите че ПФК Славия е наследник на спортен клуб „Ботев” (1909 г.) и спортен клуб „Развитие”(1910 г.), които през 1913 г. се обединяват.Дори и това да е така това са тимове които са на махленски принцип,без устав , ръководство и членски внос. През периода 1910-1912 година в Пловдив започват да възникват все повече и повече махленски отбори заразени от примера на момчетата от Френската гимназия, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.

При една такава обстановка група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия , увлечени по крайно интересната игра футбол, решават по подобие на учениците от френския колеж да създадат свой спортен клуб и сами, организирано, да спортуват. Така в началото на месец март 1912г. те учредяват първото спортно дружество в Пловдив - "Христо Ботев" - футболно дружество. Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 година.

Питам ви кога една фирма е официална? Ами когато е регистрирана с необходимите документи по действащите закони в страната.Първи в цяла България е регистриран като футболен клуб,заедно с прилежащият устав и всички други законови изисквания отбора на Ботев ПЛовдив.Така пише и на неговата емблема-1912 а на емблемата на Славия пише 1913. И какъв капацитет е господин Стефанов та го посочвате за източник? Дължите извинение на много хора ,защото явната ви грешка в момента е тема на многобройни коментари не само в Пловдив.

http://botev1912.com/comments/comment244.htm

Е и?Къде е този отбор Тича?Да наистина е допринесъл много за развитието на футбола в България и е един от трите най-стари отбора,но е закрит през 1945г.Или искаш да кажеш,че това е Черно Море и е основан на 02.03.1912?На всеки човек в личната му карта стои собствената му рожденна дата,не тази на майка му,баща му или на баби и дядовци.Няма как детето да стане родител на собствените си родители.

Честит 3 март на всички! Днес се навършват 134 години от Освобождението на България; 100 от основаването на ЮТС "Галата" и 99 години от реорганизацията му в УТД (Ученическо Туристическо Дружество) "Галата".
Тича се обединява с Владислав и после се присъединява и Приморец. Черно море сме наследници на Тича. Титлите на Владислав са и наши титли, защото сме се обединили. През годините много отбори са се обединявали и разделяли във Варна. Според мен е важно кога е поставено началото на "Тича", както се нарича и нашия стадион.

100 години красота, вяра, борба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сред всичките тия "доказателства" що не виждам Учредителен протокол за създаването на Спортен ли е, Боксов ли е или там къвто и ще да е клуб от въпросната 1912 г.? Пише, че бил съставен такъв, а де факто няма, следователно няма и писмени доказателства. Това, че има разни юбилейни листове и картички нищо не доказва. Пък и сегашният "Ботев" е основан 2010 г. В

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много трудно можеш да убедиш фанатик за азбучни истини!Забележи,че още през 1927год.те твърдят,че са основани на 2.06.1912г.А за футбола във Варна мога да ви разказвам много неща,тъй като съм свързан потомствено с Владиславъ и познавах много живи свидетели участници в основаванията и на Владислав и на Ш.сокол и на Тича идр.клубове.Много от тях бяха живи до преди 20-на години.Всичко,което се пише сега го вземат от безумните писания на един псевдо "журналист"Стефан Янев и го приемат за чиста монета."Обединението"между Тича и Владислав е насилствено с цел ликвидирането на Владислав,защото в клуба членували "фашистки"елементи.Подобно е и положението с Шипч.Сокол.По време на обединенията през 1945 Владислав и Шип.сокол са искали да се обединят,а не Влад. и Тича.

Спортен е дядо, спортен. През 1932 вероятно из Интернет форумите се водила жестока дискусия кой е по-дърт Ботев или Славия и затова канарите са сътворили тоя фалшификат за 20 годишнината...

През 2010 не се създава нов клуб. През 2010 Сдружението се отделя от АД-то на селският. Сдружението никога не е преставало да съществува, поради едни 600К задължения, които селяка разбира се няма как да плати. Сдружението е наследник на отбора от 1912. Лиценза остава в АД на селяка, поради което е необходимо взимане на лиценз и Металик се ВЛИВА в Ботев. Подобни вливания е имало при всички отбори в БГ, включително и при вас.

По тая логика вие коя година сте създадени - през 49-та като Строител, през 51-а като ударник или през 69-та като ЖСК Мутант???

И вместо да гледате злобно как си празнуваме 100 годишнината и събираме по 10К на мач в Б група, вземете докато все още можете да последвате примера ни и да изхвърлите дебелият Венци, че скоро не по 200 ами по 20 души ще сте на мач!

Строител е 100 процента Славия,а след това славистите се отделят в Ударник и от второ място в А група,са изпратени в Б.След 1 година Ударник се завръща в А група,а остатъците от Строител изпадат.ЖСК "мутант"(както го наричаш),е много повече Славия отколкото Локомотив по много причини,които няма смисъл да ги коментирам.За тези 2 години и половина,всички статистици в България(не и в чужбина)вадят резултатите и не ги присъждат нито на един от двата отбора.А ти помисли трябвали да се вадят по същия начин резултатите и на АФД мутант Пловдив,на Левски-Спартак,на ЦСКА Септ.знаме...

Тва дето ми го обясняваш ми е ясно на мен, ама понеже колегата нещо ми обяснява за нови клубове и обединения с Металик, да му припомня, че такива неща са се случвали и ще се случват...

Не споря за вашите обединения, просто казва, че и при вас са се случвали, както и при всички други по-големи бг отбори.

Не ти го обяснявам аз, това пише в сайта, който ти посочих. Друг е въпроса, че имаше някаква шашма, която не ми стана ясна, два клуба с името "Ботев" или нещо такова.

Грешиш приятелю, подобни обединения при нас никога не е имало. Славия е разделена на два отбора Ударник и Строител. Едниния участва в "А" група, а другия в "Б" група. Актива на ЖСК Славия се присъжда към този на Славия, а не е отделен актив, независимо глупостите на някои комунистически статистици. Те отделят и актива на Ударник и Строител, все едно през този период изобщо не сме съществували. В "Строител" остават резервите, в "Ударник" титулярите.

Славия е преименувана много пъти през своята история: Славия 45 (след обединение на Славия, България (1915 г.) и Бежанец (1924 г.) - 1945/46 г.), „Строител“ (1949-51), „Ударник“ (1951-56), „ЖСК Славия“ (1969-71, когато е обединена с Локомотив (София). Новият клуб приема актива на "белите", но на мястото на влелия се Локомотив (София) не влиза друг тим и първенството (1968/69) завършва с 15 отбора, а на съперниците на "железничарите" през пролетния полусезон се присъждат служебни победи 3:0. След отделянето на Локомотив през 1971 г. актива на „ЖСК Славия“ се прибавя към този на Славия. През 1950 Славия (тогава вицешампион) е разделена на Строител, който остава в А група и Ударник, който е изпратен в Б група. По-късно двата отбора се обединяват, Славия наследява актива на Строител от 1951 г. Ударник завъшва на първо място в Б група и се класира за А група. Това разделение оказва негативно влияние върху отбора и през 1952 г. Славия завършва едва на 8 място в А група.

А относно сегашния "Ботев":
Така чаканият нов "Ботев" всъщност наследява стария футболен клуб, управляван до преди 12 години от тогавашния президент Васил Нинов. Това съобщиха за "24 часа" учредителите. Легендите на "канарите", както и всички фенове, ще застанат именно зад сдружение ФК "Ботев" - Пловдив, което е регистрирано съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Оказа се, че въпросното сдружение съществува и до днес, тъй като никога не е закривано и не е било обявявано във фалит.

Незнаех,че Строител се завръща отново в Славия през 1953,мислех,че е закрит след като изпада от А група,защото тогава имаме втори отбор под името Н-ско поделение-Ударник(дубъл),участник в Софийска Б група.

Строител и Ударник се обединяват под името УСС-ДСО "Ударник" (София), което се запазва до 1957 г. когато клуба си връща името Славия. Спортен клуб "Ударник"-дубъла спира дейността си през 1956 (през 1955 е изваден от "Б" РФГ), но по-късно е възстановен и доскоро продължаваше да развива дейност. Имаха само хокеен отбор, който участваше в Държавно първенство - "Б" група. Сега незнам какво е положението с тях. Надявам се пак да са спрели само временно дейността си. Доста се отклонявате от темата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точната дата на учредяването на Ботев е 11 март 1912 г. По това време късните часове на 11 март учредителния протокол вече е бил подписан от основателите на клуба. Юбилеят ще бъде отбелязан ден по-късно, защото датата съвпада с кръга от първенството.

Ботев Пловдив е учреден от група ученици от тогавашната Мъжка гимназия “Княз Александър Батенберг” под формата на Въздържателно спортно дружество. Учредителното писмо е закачено на почетната стена на стадион Христо Ботев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честит юбилей! Защо досега никой не го е видял това учредително писмо бе? Къде точно е закачено? Вземи го снимай с gsm-а

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами покажиги тези "доказателства"бе,аз от 30 години ги търся!И стига си пускал тези снимки!Иначе аз не мразя твоя отбор,защото когато носеше името Тракия,заедно със Славия през 70 и 80 години играеха най-красивия футбол в България!

И аз това казвам, къде са ти доказателствата? Нищо няма. Едни голи приказки без покритие!!! Това, че на емблемата ви пише 1912 година нищо не значи за мен. Една многократно повтаряна лъжа!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шашмата е проста. Преди да стане АД Ботев е бил Сдружение с не стопанска цел. Селяка регистрира клуба в АД, но не закрива Сдружението, защото е имало 600К лв задължения и боклука естествено не го плаща. Така Сдружението не престава да съществува. През 2010 Сдружението свиква общо събрание и се отделя от АД-то. Лиценза за първенство остава в АД-то, което обаче фалира и така... Два клуба не е имало, не са съществували паралелно.

Enslaver , кой е източника на информацията, която си публикувал в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти ако мислиш, че тая информация е от един или два източника си в дълбоко заблуждение. Сега ако тръгна да търся всички източници, които съм използвал няма да ми стигне 1 седмица и само това трябва да си правя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре е, като пишете всички тези много интересни неща, да цитирате източници. Не казвам че написаното от вас не е вярно, просто така е редно, а и не всичко написано в някакъв сайт (уикипедия, топспорт) е достоверно.

Най-лесния начин да се установи от къде е копиран някой текст е да се поровиш за съответния текст в нета. Не винаги обаче се запазва първоизточника, защото може сайта да бъде заличен, а също и да е взето от някой справочник. Затова съм съгласен, че трябва да се оставят линкове и източници. Не съм се замислял досега, общо взето пиша неща които са добре известни.

Футболни турнири и първенства преди 1925 г.

1886 г.
Русенски футболен турнир от 1886 г.

През лятото на 1886 г. седмокласници от "Русчушкото Варошко училище", което вече се наричало "Пълно седмокласно реално училище", запознати с футболната игра (по-късно наречена у нас "ритнитоп") от преминаващите през града руски, немски, австрийски, чешки и др. моряци и други чужденци, живеещи и работещи в града изиграват първата футболна среща на български отбор. Те се срещат с руски моряци и дори успяват да спечелят мача с резултат 6:5.
"ПСРУ" (Русчук) - "РМФО" (Русия) 6:5
Само 8 години по-късно, през 1894 г. същите седмокласници (тогава 7-ми клас е бил равнозначен на сегашния 11-ти клас) са сред основателите на "Първо българско Руссенско телодвижително дружество “Сокол” Русе.

Пo-рано през пролетта на същата година са проведени и мачове между отделните мъжки училища в Русе.

Русенски футболен турнир, февруари-юни 1886 г.

"Пълно седмокласно реално училище" /"Русчушкото Варошко училище"/ (дн.СОУ "Христо Ботев") - "Основно мъжко взаимно училище" в м.Чукур чифлик (дн."Ангел Кънчев") 6:3

"Основно мъжко училище" в махала Гирдап /"Гирдапското училище"/ (дн. ОУ "Ив. Вазов") - "Пълно седмокласно реално училище"					 5:1

"Пълно седмокласно реално училище" - "Основно мъжко училище" в м. Крайненска махала /"Крайненското училище"/ (дн. "Отец Паисий")				 6:5

"Основно мъжко взаимно училище" в м. Чукур чифлик - "Основно мъжко училище" в м. Гирдап										 3:6

"Основно мъжко училище" в м. Крайненска - "Основно мъжко взаимно училище" в Чукур чифлик									 5:3

"Основно мъжко училище" в м. Гирдап - "Основно мъжко училище" в м. Крайненска											 5:3



Крайно класиране

М.	Отбор						м п р з г.-р. т

1. "Основно мъжко училище" в м. Гирдап			3 3 0 0 16:7  6

2. "Пълно седмокласно реално училище"			3 2 0 1 13:13 4

3. "Основно мъжко училище" в м. Крайненска		3 1 0 2 13:14 2

4. "Основно мъжко взаимно училище" в Чукур чифлик	3 0 0 3 9:17  0



Мач за 3-то място

"Основно мъжко училище" в м. Крайненска - "Основно мъжко взаимно училище" в Чукур чифлик				       4:2 сл. пр.



ФИНАЛ

"Основно мъжко училище" в м. Гирдап - "Пълно седмокласно реално училище"						       0:2



Победител става отборът на "Пълно седмокласно реално училище", който малко по-късно побеждава Сборен отбор на руските моряци с 6:5.

ДТГ "Д. Хадживасилев" (Свищов) - "Априловска гимназия" (Габрово)	6:6

ДМГ "Княз Борис" (Русе) - ДТГ "Д. Хадживасилев" (Свищов)		5:3

ДТГ "Д. Хадживасилев" (Свищов) - "Отец Паисий" (Силистра)		4:3

"Априловска гимназия" (Габрово) - ДМГ "Княз Борис" (Русе)		3:5

"Отец Паисий" (Силистра) - "Априловска гимназия" (Габрово)		6:5

ДМГ "Княз Борис" (Русе) - "Отец Паисий" (Силистра)			0:1



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т

1. ДМГ "Княз Борис" (Русе)		3 2 0 1 10:7  4

2. "Отец Паисий" (Силистра)		3 2 0 1 10:9  4

3. ДТГ "Д. Хадживасилев" (Свищов)	3 1 1 1 13:14 3

4. "Априловска гимназия" (Габрово)	3 0 1 2 14:17 1

"Дунавски юнак" (Свищов) - "Борец" /"Юнак"/ (Габрово) 			4:1

СГД "Черноморски юнак" (Варна) - "Дунавски юнак" (Свищов)		1:2

"Борец" /"Юнак"/ (Габрово) - СГД "Черноморски юнак" (Варна)		1:5



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.р. т

1. "Дунавски юнак" (Свищов)		2 2 0 0 6:2  4

2. СГД "Черноморски юнак" (Варна)	2 1 0 1 6:3  2

3. "Борец" /"Юнак"/ (Габрово)		2 0 0 2 2:9  0

Футболен отбор на ГД "Ломски Дунавски юнак" (Лом) - Футболен отбор на ГД "Юнак" /"Борец"/ (Габрово)	3:1

"Торпедо" (Русе) - Футболен отбор на ГД "Дунавски юнак" (Свищов)					2:5

"Дунавски юнак" (Свищов) - "Юнак" /"Борец"/ (Габрово)							5:2

"Торпедо" (Русе) - "Ломски Дунавски юнак" (Лом)								6:1

Футболен отбор на ГД "Доростолски юнак" (Силистра) - "Ломски Дунавски юнак" (Лом)			5:5

"Юнак" /"Борец"/ (Габрово) - "Торпедо" (Русе)								1:6

"Ломски Дунавски юнак" (Лом) - "Дунавски юнак" (Свищов)							3:6

"Дунавски юнак" (Свищов) - "Доростолски юнак" (Силистра)						4:4

"Доростолски юнак" (Силистра) - "Торпедо" (Русе)							6:6

"Юнак" /"Борец"/ (Габрово) - "Доростолски юнак" (Силистра)						2:0



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т

1. "Дунавски юнак" (Свищов)		4 3 1 0 20:11 7

2. "Торпедо" (Русе)			4 2 1 1 20:13 5

3. "Доростолски юнак" (Силистра)	4 0 3 1 15:17 3

4. "Ломски Дунавски юнак" (Лом)		4 1 1 2 12:18 3

5. "Юнак" /"Борец"/ (Габрово)		4 1 0 3 6:14  2



Мач за 3-то място

"Доростолски юнак" (Силистра) - "Ломски Дунавски юнак" (Лом)						5:3



Финал

"Дунавски юнак" (Свищов) - "Торпедо" (Русе)								1:5

Футболен отбор на ГД "Ломски Дунавски юнак" (Лом) - "Стрела" (Силистра)		4:3

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Силистра)						6:3

Футболен отбор на ГД "Дунавски юнак" (Свищов) - "Ломски Дунавски юнак" (Лом)	3:6

"Торпедо" (Русе) - "Ломски Дунавски юнак" (Лом)					4:6

"Дунавски юнак" (Свищов) - "Торпедо" (Русе)					4:5

"Стрела" (Силистра) - "Дунавски юнак" (Свищов)					6:6



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т

1. "Ломски Дунавски юнак" (Лом)		3 3 0 0 16:10 6

2. "Торпедо" (Русе)			3 2 0 1 15:13 4

3. "Дунавски юнак" (Свищов)		3 0 1 2 13:17 1

4. "Стрела" (Силистра)			3 0 1 2 12:16 1





Мач за 3-то място

"Дунавски юнак" (Свищов) - "Стрела" (Силистра)					6:1 1:10 сл.пр.



ФИНАЛ

"Ломски Дунавски юнак" (Лом) - "Торпедо" (Русе)					2:4 5:5

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Силистра)								2:5 6:2

Футболен отбор на ГД "Дунавски юнак" (Свищов) - "Найден Геров" /"Ломски Дунавски юнак"/ (Лом)	5:5 3:5

"Стрела" (Силистра) - "Дунавски юнак" (Свищов)							3:4 2:3

"Дунавски юнак" (Свищов) - "Торпедо" (Русе)							4:5 3:2

"Торпедо" (Русе) - "Найден Геров" /"Ломски Дунавски юнак"/ (Лом)				1:3 5:3

"Найден Геров" /"Ломски Дунавски юнак"/ (Лом) - "Стрела" (Силистра)				6:4 6:6



Крайно класиране

М. Отбор						м п р з г.-р. т

1. "Найден Геров" /"Ломски Дунавски юнак"/ (Лом)	6 3 2 1 28:24 8

2. "Дунавски юнак" (Свищов)				6 3 1 2 22:22 7

3. "Торпедо" (Русе)					6 3 0 3 21:20 6

4. "Стрела" (Силистра)					6 1 1 4 22:27 3

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Силистра)							2:2

"Найден Геров" (Лом) - "Торпедо" (Русе)							2:5

"Торпедо" (Русе) - Футболна чета (отбор) към СГД (ДГС)* "Черноморски юнак" (Варна)	5:4

"Стрела" (Силистра) - "Найден Геров" (Лом)						2:5

Футболна чета към СТД** "Околченски юнак" (Враца) - "Торпедо" (Русе)			3:1

СТД "Околченски юнак" (Враца) - "Найден Геров" (Лом)					4:3

"Стрела" (Силистра) - СТД "Околченски юнак" (Враца)					1:2

СГД "Черноморски юнак" (Варна) - СТД "Околченски юнак" (Враца)				2:1

"Найден Геров" (Лом) - СГД "Черноморски юнак" (Варна)					3:4

СГД "Черноморски юнак" (Варна) - "Стрела" (Силистра)					1:3





Крайно класиране

М. Отбор					м п р з г.-р. т

1. СТД "Околченски юнак" (Враца)		4 3 0 1 10:7  6

2. "Торпедо" (Русе)				4 2 1 1 13:11 5

3. СГД/ДГС "Черноморски юнак" (Варна)		4 2 0 2 11:12 4

4. "Стрела" (Силистра)				4 1 1 2 8:10  3

5. "Найден Геров" (Лом)				4 1 0 3 13:15 2



Мач за 3-то място (в Русе)

СГД "Черноморски юнак" (Варна) - "Стрела" (Силистра)					6:1



ФИНАЛ (играе се с реванши)***

СТД "Околченски юнак" (Враца) - "Торпедо" (Русе)					6:1; 5:6; 5:6 сл. пр.

"Найден Геров" (Лом) - Футболна чета (отбор) на СГД/ДГС* "Черноморски юнак" (Варна)	4:1

Футболна чета на СТД* "Околченски юнак" (Враца) - "Найден Геров" (Лом)			6:2

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Силистра)							5:2

"Стрела" (Силистра) - "Найден Геров" (Лом)						1:0

СГД/ДГС "Черноморски юнак" (Варна) - "Стрела" (Бургас)					0:2

"Найден Геров" (Лом) - "Стрела" (Бургас)						6:2

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Бургас)							2:6

СТД "Околченски юнак" (Враца) - "Торпедо" (Русе)					5:0

"Торпедо" (Русе) - СГД/ДГС "Черноморски юнак" (Варна)					3:4

СТД "Околченски юнак" (Враца) - СГД/ДГС "Черноморски юнак" (Варна)			2:5

"Стрела" (Бургас) - "Стрела" (Силистра)							1:0

СГД/ДГС "Черноморски юнак" (Варна) - "Стрела" (Силистра)				6:4

"Стрела" (Силистра) - СТД "Околченски юнак" (Враца)					4:6

"Стрела" (Бургас) - СТД "Околченски юнак" (Враца)					6:1

"Найден Геров" (Лом) - "Торпедо" (Русе)							3:4



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т

1. "Стрела" (Бургас)			5 4 0 1 17:9  8

2. СТД "Околченски юнак" (Враца)	5 3 0 2 20:17 6

3. СГД/ДГС "Черноморски юнак" (Варна)	5 3 0 2 16:15 6

4. "Найден Геров" (Лом)			5 2 0 3 15:14 4

5. "Торпедо" (Русе)			5 2 0 3 14:20 4

6. "Стрела" (Силистра)			5 1 0 4 11:18 2

"Напредък" (Русе) - "Стрела" (Силистра)			2:0

"Стрела" (Силистра) - "Найден Геров" (Лом)		1:2

"Найден Геров" (Лом) - "Торпедо" (Русе)			4:4

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Бургас)			4:1

"Свети Августин" (Пловдив) - "Торпедо" (Русе)		6:1

"Торпедо" (Русе) - "Напредък" (Русе)			2:2

"Свети Августин" (Пловдив) - "Напредък" (Русе)		5:4

"Стрела" (Бургас) - "Стрела" (Силистра)			4:5

"Стрела" (Силистра) - "Свети Августин" (Пловдив)	6:1

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Силистра)			1:4

"Найден Геров" (Лом) - "Стрела" (Бургас)		5:6

"Свети Августин" (Пловдив) - "Найден Геров" (Лом)	5:3

"Найден Геров" (Лом) - "Напредък" (Русе)		1:3

"Стрела" (Бургас) - "Свети Августин" (Пловдив)		5:5

"Напредък" (Русе) - "Стрела" (Бургас)			0:5



Крайно класиране

М. Отбор			м п р з г.-р. т

1. "Свети Августин" (Пловдив)	5 3 1 1 22:19 7

2. "Стрела" (Силистра)		5 3 0 2 16:10 6

3. "Стрела" (Бургас)		5 2 1 2 21:19 5

4. "Напредък" (Русе)		5 2 1 2 11:13 5

5. "Торпедо" (Русе)		5 1 2 2 12:17 4

6. "Найден Геров" (Лом)		5 1 1 3 15:19 3

"Свети Августин" (Пловдив) - "Напредък" (Русе)		2:1

"Напредък" (Русе) - "Стрела" (Силистра)			2:3

"Искра" (София) - "Напредък" (Русе)			5:2

"Атлас" (Варна) - "Найден Геров" (Лом)			1:3

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Бургас)			5:3

"Искра" (София) - "Стрела" (Бургас)			2:0

"Торпедо" (Русе) - "Напредък" (Русе)			6:5

"Свети Августин" (Пловдив) - "Торпедо" (Русе)		5:1

"Торпедо" (Русе) - "Искра" (София)			5:5

"Стрела" (Силистра) - "Найден Геров" (Лом)		3:2

"Атлас" (Варна) - "Торпедо" (Русе)			6:6

"Стрела" (Бургас) - "Стрела" (Силистра)			5:6

"Стрела" (Силистра) - "Свети Августин" (Пловдив)	2:2

"Атлас" (Варна) - "Искра" (София)			5:2

"Стрела" (Силистра) - "Атлас" (Варна)			6:2

"Искра" (София) - "Стрела" (Силистра)			4:2

"Найден Геров" (Лом) - "Стрела" (Бургас)		6:5

"Свети Августин" (Пловдив) - "Найден Геров" (Лом)	1:2

"Найден Геров" (Лом) - "Напредък" (Русе)		6:6

"Стрела" (Бургас) - "Свети Августин" (Пловдив)		3:2

"Найден Геров" (Лом) - "Искра" (София)			4:5

"Напредък" (Русе) - "Стрела" (Бургас)			5:6

"Стрела" (Бургас) - "Атлас" (Варна)			4:3

"Найден Геров" (Лом) - "Торпедо" (Русе)			6:6

"Свети Августин" (Пловдив) - "Искра" (София)		5:3

"Атлас" (Варна) - "Свети Августин" (Пловдив)		6:5

"Торпедо" (Русе) - "Стрела" (Силистра)			2:5

"Напредък" (Русе) - "Атлас" (Варна)			6:3



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т.

1. "Стрела" (Силистра)			7 5 1 1 27:19 11

2. "Искра" (София)			7 4 1 2 26:23  9

3. "Найден Геров" (Лом)			7 3 2 2 29:27  8

4. "Свети Августин" (Пловдив)		7 3 1 3 22:18  7

5. "Торпедо" (Русе)			7 2 3 2 31:35  7

6. "Стрела" (Бургас)			7 3 0 4 26:29  6

7. "Атлас" (Варна)			7 2 1 4 26:32  5

8. "Напредък" (Русе)			7 1 1 5 27:31  3

"Напредък" (Русе) - "Свети Августин" (Пловдив)			3:3

"Атлас" (Варна) - "Напредък" (Русе)				1:2

"Ломски дунавски юнак"/"Найден Геров" (Лом) - "Геолог" (Русе)	5:4

"Искра" (София) - "Торпедо" (Русе)				1:5

"Напредък" (Русе) - "Искра" (София)				6:4

"Стрела" (Силистра) - "Искра" (София)				1:5

"Искра" (София) - "Атлас" (Варна)				6:2

"Св. Августин" (Пловдив) - "Стрела" (Силистра)			5:5

"Стрела" (Бургас) - "Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом)		2:0

"Св. Августин" (Пловдив) - "Стрела" (Бургас)			1:6

"Геолог" (Русе) - "Напредък" (Русе)				6:5

"Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом) - "Атлас" (Варна)		2:1

"Стрела" (Силистра) - "Напредък" (Русе)				1:6

"Искра" (София) - "Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом)		2:4

"Стрела" (Бургас) - "Отбора на Матинката" (София)		6:6

"Геолог" (Русе) - "Искра" (София)				2:6

"Стрела" (Бургас) - "Торпедо" (Русе)				2:5

"Матинката" (София) - "Св. Августин" (Пловдив)			2:6

"Напредък" (Русе) - "Матинката" (София)				3:0

"Стрела" (Силистра) - "Торпедо" (Русе)				5:6

"Атлас" (Варна) - "Геолог" (Русе)				4:3

"Св. Августин" (Пловдив) - "Атлас" (Варна)			5:3

"Стрела" (Силистра) - "Матинката" (София)			5:6

"Торпедо" (Русе) - "Св. Августин" (Пловдив)			3:3

"Матинката" (София) - "Атлас" (Варна)				3:1

"Напредък" (Русе) - "Торпедо" (Русе)				6:2

"Матинката" (София) - "Торпедо" (Русе)				3:3

"Атлас" (Варна) - "Стрела" (Силистра)				4:1

"Матинката" (София) - "Геолог" (Русе)				6:1

"Торпедо" (Русе) - "Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом)		6:5

"Матинката" (София) - "Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом)		3:4

"Геолог" (Русе) - "Стрела" (Силистра)				3:5

"Торпедо" (Русе) - "Геолог" (Русе)				1:1

"Стрела" (Бургас) - "Напредък" (Русе)				6:4

"Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом) - "Св. Августин" (Пловдив)	3:5

"Торпедо" (Русе) - "Атлас" (Варна)				5:5

"Св. Августин" (Пловдив) - "Геолог" (Русе)			4:0

"Атлас" (Варна) - "Стрела" (Бургас)				5:4

"Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом) - "Стрела" (Силистра)		6:6

"Искра" (София) - "Матинката" (София)				4:1

"Напредък" (Русе) - "Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом)		4:6

"Искра" (София) - "Св. Августин" (Пловдив)			4:2

"Стрела" (Бургас) - "Искра" (София)				4:3

"Геолог" (Русе) - "Стрела" (Бургас)				6:6

"Стрела" (Силистра) - "Стрела" (Бургас)				5:4



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т.

1. "Торпедо" (Русе)			9 4 4 1 36:31 12

2. "Напредък" (Русе)			9 5 1 3 39:29 11

3. "Св. Августин" (Пловдив)		9 4 3 2 34:29 11

4. "Ломски д. юнак"/"Н. Геров" (Лом)	9 5 1 3 35:33 11

5. "Искра" (София)			9 5 0 4 35:27 10

6. "Стрела" (Бургас)			9 4 2 3 40:35 10

7. "Матинката" (София)			9 3 2 4 30:33  8

8. "Атлас" (Варна)			9 3 1 5 26:31  7

9. "Стрела" (Силистра)			9 2 2 5 34:45  6

10. "Геолог" (Русе)			9 1 2 6 26:42  4

"Искра" (София) - "Матинката" (София)		3:4

"Ботев" (София) - "Искра" (София)		5:4

"Искра" (София) - "Савата" (София)		1:6

"Матинката" (София) - "Ботев" (София)		4:5

"Савата" (София) - "Матинката" (София)		2:6

"Ботев" (София) - "Савата" (София)		1:2



Крайно класиране

М. Отбор		м п р з г.-р. т

1. "Матинката" (София)	3 2 0 1 14:11 4

2. "Савата" (София)	3 2 0 1 10:8  4

3. "Ботев" (София)	3 2 0 1 11:10 4

4. "Искра" (София)	3 0 0 3 8:15  0

"Мажестик" (София) - "Ботев" (София)		2:4

"Искра" (София) - "Матинката" (София)		5:3

"Матинката" (София) - "Ботев" (София)		1:2

"Ботев" (София) - "Искра" (София)		3:4

"Искра" (София) - "Савата" (София)		6:4

"Савата" (София) - "Мажестик" (София)		4:1

"Мажестик" (София) - "Искра" (София)		4:5

"Ботев" (София) - "Савата" (София)		1:2

"Савата" (София) - "Матинката" (София)		5:6

"Матинката" (София) - "Мажестик" (София)	2:3



Крайно класиране

М. Отбор		м п р з г.-р. т

1. "Искра" (София)	4 4 0 0 20:14 8

2. "Савата" (София)	4 2 0 2 15:14 4

3. "Ботев" (София)	4 2 0 2 10:9  4

4. "Матинката" (София)	4 1 0 3 12:15 2

5. "Мажестик" (София)	4 1 0 3 10:15 2

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Мажестик" (София)				3:0

"Мажестик" (София) - "Савата" (София)						2:5

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)	0:3

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Ботев" (София)				5:5

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)	5:4

"Ботев" (София) - "Мажестик" (София)						6:4

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Ботев" (София)				1:6

"Ботев" (София) - "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)				1:5

"Савата" (София) - Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)				1:6

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - "Мажестик" (София)				3:5

"Савата" (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)			2:6

"Ботев" (София) - "Савата" (София)						3:2

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)		4:6

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - "Савата" (София)				3:2

"Мажестик" (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)			6:2



Крайно класиране

М. Отбор					м п р з г.-р. т

1. Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)		5 3 1 1 21:12 7

2. "Ботев" (София)				5 3 1 1 21:17 7

3. "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)		5 3 0 2 21:17 6

4. "Мажестик" (София)				5 2 0 3 17:19 4

5. "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)	5 2 0 3 14:21 4

6. "Савата" (София)				5 1 0 4 12:20 2

"Торпедо" (Русе) - УТД "Дунав" (Русе)					3:3

УТД "Дунав" (Русе) - Футболен отбор на ГД "Русенски юнак" (Русе)	4:1

ГД "Русенски юнак" (Русе) - Футболен отбор на ГД "Юнак" (Русе)		3:2

"Геолог" (Русе) - "Торпедо" (Русе)					2:3

ГД "Русенски юнак" (Русе) - "Торпедо" (Русе)				3:2

"Торпедо" (Русе) - ГД "Юнак" (Русе)					2:5

"Напредък" (Русе) - "Геолог" (Русе)					4:3

ГД "Русенски юнак" (Русе) - "Геолог" (Русе)				1:3

"Торпедо" (Русе) - "Напредък" (Русе)					5:5

УТД "Дунав" (Русе) - "Напредък" (Русе)					1:3

"Напредък" (Русе) - ГД "Русенски юнак" (Русе)				4:3

ГД "Юнак" (Русе) - "Напредък" (Русе)					6:6

"Геолог" (Русе) - УТД "Дунав" (Русе)					3:3

"Геолог" (Русе) - ГД "Юнак" (Русе)					3:1

ГД "Юнак" (Русе) - УТД "Дунав" (Русе)					5:5



Крайно класиране

М. Отбор			м п р з г.-р. т

1. "Напредък" (Русе)		5 3 2 0 22:18 8

2. "Геолог" (Русе)		5 2 1 2 14:12 5

3. УТД "Дунав" (Русе)		5 1 3 1 16:15 5

4. СБГД "Юнак" (Русе)		5 1 2 2 19:19 4

5. "Торпедо" (Русе)		5 1 2 2 15:18 4

6. ГД "Русенски юнак" (Русе)	5 2 0 3 11:15 4

Мач между заелите вторите места

"Геолог" (Русе) - "Ботев" (София)					5:4



Мач между победителите в отделните първенства

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Напредък" (Русе)			3:1

"Атлас" (Варна) - "Спортист" (Варна)							 4:6

Футболна чета (отбор) към СГД (ДГС)* "Черноморски юнак" (Варна) - "Атлас" (Варна)	 5:3

"Атлас" (Варна) - ЮТС* (Варна) /клон на "Юнак", предшественик на ЮТС "Галата" (Варна)**/ 1:1

"Спортист" (Варна) - СГД "Черноморски юнак" (Варна)					 1:3

СГД "Черноморски юнак" (Варна) - ЮТС "Галата" (Варна)					 5:4

ЮТС "Галата" (Варна) - "Спортист" (Варна)						 5:6





Крайно класиране

М. Отбор						м п р з г.-р. т

1. СГД "Черноморски юнак" (Варна)			3 3 0 0 13:8  6

2. "Спортист" (Варна)					3 2 0 1 13:12 4

3. ЮТС /1911, по-късно ЮТС "Галата", 1912/ (Варна)	3 0 1 2 10:12 1

4. "Атлас" (Варна)					3 0 1 2 8:12  1



Мач за 3-то място

ЮТС /1911/ (Варна) - "Атлас" (Варна)							6:5



ФИНАЛ

СГД "Черноморски юнак" (Варна) - "Спортист" (Варна)					3:6

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Ботев" (София)				2:3

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Оборище" (София)			1:2

"Мажестик" (София) - "Развитие" (София)						5:1

"Развитие" (София) - "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)				3:4

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Савата" /"Саватъ"/ (София)		0:2

"Оборище" (София) - "Уилям Гладстон" (София)					2:2

"Ботев" (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)				5:2

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - "Ботев" (София)				4:4

"Ботев" (София) - "Мажестик" (София)						0:5

"Развитие" (София) - "Ботев" (София)						6:2

"Оборище" (София) - "Ботев" (София)						1:6

"Ботев" (София) - "Уилям Гладстон" (София)					2:2

"Савата" /"Саватъ"/ (София) - "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)			6:6

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Уилям Гладстон" (София)			3:2

"Савата" /"Саватъ"/ (София) - "Развитие" (София)				2:4

"Любен Каравелов" (София) - "Савата" /"Саватъ"/ (София)				6:4

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Мажестик" (София)				4:2

"Уилям Гладстон" (София) - "Савата" /"Саватъ"/ (София)				4:4

"Оборище" (София) - "Развитие" (София)						6:2

"Ботев" (София) - "Савата" /"Саватъ"/ (София)					4:2

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)	1:6

"Развитие" (София) - Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)				4:1

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - "Любен Каравелов" (София)			2:0

"Оборище" (София) - Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)				3:6

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - "Уилям Гладстон" (София)			2:6

"Мажестик" (София) - "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)				2:4

Клуб Футбол /"Матинката"/ (София) - "Любен Каравелов" (София)			6:4

"Ботев" (София) - "Любен Каравелов" (София)					3:2

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Мажестик" (София)			4:2

"Любен Каравелов" (София) - "Мажестик" (София)					1:4

"Мажестик" (София) - "Оборище" (София)						4:0

"Уилям Гладстон" (София) - "Мажестик" (София)					5:1

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)	2:1

"Оборище" (София) - "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)				4:6

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Развитие" (София)			6:1

"Любен Каравелов" (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)		4:6

"Развитие" (София) - "Любен Каравелов" (София)					3:3

"Уилям Гладстон" (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)		4:5

"Развитие" (София) - "Уилям Гладстон" (София)					2:5

"Савата" /"Саватъ"/ (София) - "Оборище" (София)					1:4

"Любен Каравелов" (София) - "Оборище" (София)					5:3

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)		1:5

"Мажестик" (София) - "Савата" /"Саватъ"/ (София)				2:3

"Савата" /"Саватъ"/ (София) - Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)			6:4

"Уилям Гладстон" (София) - "Любен Каравелов" (София)				6:2



Крайно класиране

М. Отбор					м п р з г.-р. т.

1. "Ботев" (София)				9 5 2 2 29:26 12

2. "Раковски" /бивш "Искра"/ (София)		9 5 2 2 31:31 12

3. "Уилям Гладстон" (София)			9 4 3 2 36:23 11

4. "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)	9 5 0 4 31:23 10

5. Клуб Футбол /"Матинката"/ (София)		9 5 0 4 32:31 10

6. "Мажестик" (София)				9 4 0 5 27:22  8

7. "Савата" /"Саватъ"/ (София)			9 3 2 4 30:34  8

8. "Развитие" (София)				9 3 1 5 26:34  7

9. "Оборище" (София)				9 3 1 5 25:33  7

10. "Любен Каравелов" (София)			9 2 1 6 27:37  5

Мач между заелите вторите места

"Раковски" /бивш "Искра"/ (София) - СГД "Черноморски юнак" (Варна)		5:3



Мач между победителите в отделните първенства

"Спортист" (Варна) - "Ботев" (София)						4:5

"Атлетик Клуб Футбол" /бивш "Матинката"/ (София) - "Скобелев" (София)			 3:1

"Славия" (София) - ФК`13 /бивш "Савата"/ (София)					 3:4

ФК`13 (София) - "Уилям Гладстон" (София)						 2:2

"Атлетик Клуб Футбол" (София) - "Славия" (София)					 1:0

"Славия" (София) - "Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София)					 2:1

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Славия" (София)				 5:2

"Славия" (София) - "Любен Каравелов" (София)						 2:2

"Уилям Гладстон" (София) - "Скобелев" (София)						 5:1

"Славия" (София) - "Скобелев" (София)							 3:4

ФК`13 (София) - "Атлетик Клуб Футбол" (София)						 4:1

"Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София) - ФК`13 (София)					 5:4

"Скобелев" (София) - "Любен Каравелов" (София)						 3:4

ФК`13 (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)					 0:6

"Любен Каравелов" (София) - ФК`13 (София)						 6:3

"Уилям Гладстон" (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)			 2:6

"Скобелев" (София) - ФК`13 (София)							 5:3

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Любен Каравелов" (София)			 2:2

"Атлетик Клуб Футбол" (София) - "Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София)			 6:5

"Уилям Гладстон" (София) - "Атлетик Клуб Футбол" (София)				 4:1

"Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София) - "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)		 3:2

"Любен Каравелов" (София) - "Раковски" (София)						 3:3

"Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София) - "Уилям Гладстон" (София)				 2:5

"Скобелев" (София) - "Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София)				 4:5

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Скобелев" (София)				 6:5

"Уилям Гладстон" (София) - "Славия" (София)						 3:4

"Атлетик Клуб Футбол" (София) - "Любен Каравелов" (София)				 3:6

"Любен Каравелов" (София) - "Уилям Гладстон" (София)					 1:6

"Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София) - "Атлетик Клуб Футбол" /бивш "Матинката"/ (София) 6:5



Крайно класиране

М. Отбор						м п р з г.-р. т.

1. "Васил Левски" /"Шести клуб"/ (София)		7 5 1 1 33:19 11

2. "Уилям Гладстон" (София)				7 4 1 2 27:17  9

3. "Любен Каравелов" (София)				7 3 3 1 24:22  9

4. "Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София)			7 3 1 3 24:26  7

5. "Атлетик Клуб Футбол" /бивш "Матинката"/ (София)	7 3 0 4 20:26  6

6. "Славия" (София)					7 2 1 4 16:20  5

7. "ФК`13" /бивш "Савата"/ (София)			7 2 1 4 20:28  5

8. "Скобелев" (София)					7 2 0 5 23:29  4

"Раковски" (София) - "Левски" (София)		3:1

"Уилям Гладстон" (София) - "Славия" (София)	2:6

"ФК`13" (София) - "Уилям Гладстон" (София)	4:5

"Раковски" (София) - "Уилям Гладстон" (София)	3:3

"Славия" (София) - "ФК`13" (София)		5:2

"Атлетик" (София) - "Славия" (София)		4:5

"ФК`13" (София) - "Левски" (София)		3:2

"Уилям Гладстон" (София) - "Левски" (София)	4:1

"Славия" (София) - "Раковски" (София)		2:5

"Левски" (София) - "Славия" (София)		1:5

"Уилям Гладстон" (София) - "Атлетик" (София)	5:4

"Раковски" (София) - "ФК`13" (София)		5:3

"Атлетик" (София) - "Раковски" (София)		5:6

"ФК`13" (София) - "Атлетик" (София)		4:4

"Левски" (София) - "Атлетик" (София)		5:6





Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т

1. "Раковски" /бивш "Мажестик"/ (София)	5 4 1 0 22:14 9

2. "Славия" (София)			5 4 0 1 23:14 8

3. "Уилям Гладстон" (София)		5 3 1 1 19:18 7

4. "ФК`13" (София)			5 1 1 3 16:21 3

5. "Атлетик" (София)			5 1 1 3 23:25 3

6. "Левски" (София)			5 0 0 5 10:21 0

"Футбол Клуб`13" /"ФК`13-Савата"/ (София) - "Атлетик" /"Клуб Футбол-Матинката"/ (София)	 4:1

"Раковски" /"Мажестик", кв. Долни Лозенец/ (София) - "Левски" (София)			 3:1

"Раковски" (София) - "Уилям Гладстон" (София)						 6:1

"Славия" (София) - "Левски" (София)							 1:0

Атлетик клуб "Футбол" /"Клуб Футбол-Матинката"/ (София) - "Славия" (София)		 1:1

"Футбол Клуб`13" /"ФК`13-Савата"/ (София) - "Славия" (София)				 3:2

"Славия" (София) - "Раковски" (София)							 4:1

"Футбол Клуб`13" /"ФК`13-Савата"/ (София) - "Левски" (София)				12:2

"Атлетик" /"Клуб Футбол-Матинката"/ (София) - "Раковски" (София)			 4:4

"Футбол Клуб`13" /"ФК`13-Савата"/ (София) - "Уилям Гладстон" (София)			 3:3

"Атлетик" /"Клуб Футбол-Матинката"/ (София) - "Левски" (София)				 6:0

"Левски" (София) - "Уилям Гладстон" (София)						 6:5

"Уилям Гладстон" (София) - "Славия" (София)						 4:2

"Атлетик" /"Клуб Футбол-Матинката"/ (София) - "Уилям Гладстон" (София)			 4:1

"Футбол Клуб`13" /"ФК`13-Савата"/ (София) - "Раковски" (София)				 5:3



Крайно класиране

М. Отбор				м п р з г.-р. т

1. "Ф.К.`13" /"Савата"/ (София)		5 4 1 0 27:11 9

2. "Атлетик" /"К.Ф.-Матинката"/ (София)	5 2 2 1 16:10 6

3. "Раковски" (София)			5 2 1 2 17:15 5

4. "Славия" (София)			5 2 1 2 10:9  5

5. "Уилям Гладстон" (София)		5 1 1 3 14:21 3

6. "Левски" (София)			5 1 0 4 9:27  2

"Витяз" (Варна) - "Юнион" (Варна)	5:4

"Надежда" (Варна) - "Слава" (Варна)	4:3

"Тича" (Варна) - почива

"Напред" (Варна) - почива



"Тича" (Варна) - "Надежда" (Варна)	5:0

"Напред" (Варна) - "Витяз" (Варна)	6:4



Мач за 3-то място

"Витяз" (Варна) - "Надежда" (Варна)	1:2 сл.пр.



ФИНАЛ

"Тича" (Варна) - "Напред" (Варна)	4:3

"Витяз" (Варна) - "Юнион" (Варна)		3:6

"Надежда" (Варна) - "Слава" (Варна)		2:3

"Тича" (Варна) - почива

"Напред" /"Развитие"/ (Варна) - почива



"Слава" (Варна) - "Тича" (Варна)		2:5

"Юнион" (Варна) - "Напред" /"Развитие"/ (Варна) 0:3



Мач за 3-то място

"Слава" (Варна) - "Юнион" (Варна)		2:5



ФИНАЛ

"Напред" /"Развитие"/ (Варна) - "Тича" (Варна)  0:4

"Сокол" /"Български сокол"/ (Варна) - "Юнион" (Варна)	1:4

"Надежда" (Варна) - "Слава" (Варна)			3:0

"Тича" (Варна) - почива

"Развитие" (Варна) - почива



"Тича" (Варна) - "Надежда" (Варна)			4:2

"Развитие" (Варна) - "Юнион" (Варна)			6:2



Мач за 3-то място

"Надежда" (Варна) - "Юнион" (Варна)			4:6



ФИНАЛ

"Развитие" (Варна) - "Тича" (Варна)			1:4

I кръг

"Слава" (Варна) - "Юпитер" (Варна)		6:5

"Юнион" (Варна) - "Червения тим" (Варна)	6:6 (7:7 сл.пр., 11:10 сл.д.)

"Тича" (Варна) - почива

"Гранит" (Варна) - почива

"Български сокол" (Варна) - почива

"Надежда" (Варна) - почива



II кръг

"Български сокол" (Варна) - "Юнион" (Варна)	3:4

"Надежда" (Варна) - "Слава" (Варна)		2:3

"Тича" (Варна) - почива

"Гранит" (Варна) - почива



Полуфинали

"Тича" (Варна) - "Слава" (Варна)		4:3

"Гранит" (Варна) - "Юнион" (Варна)		1:6



Мач за 3-то място

"Слава" (Варна) - "Гранит" (Варна)		6:1



ФИНАЛ

"Тича" (Варна) - "Юнион" (Варна)		5:3

I кръг

"Български сокол" (Варна) - "Атлант" (Варна)			4:3

"Надежда" (Варна) - "Шипка" (Варна)				3:2

"Слава" (Варна) - "Юпитер" (Варна)				4:1

"Юнион" (Варна) - "Диана" /"Червения тим"/ (Варна)		3:3 (4:4 сл.пр., 6:8 сл.д.)

"Тича" (Варна) - почива

"Гранит" (Варна) - почива



II кръг

"Български сокол" (Варна) - "Диана" /"Червения тим"/ (Варна)	6:6 6:4

"Надежда" (Варна) - "Слава" (Варна)				2:1 6:1

"Тича" (Варна) - почива

"Гранит" (Варна) - почива



Полуфинали

"Тича" (Варна) - "Надежда" (Варна)				1:6 2:1

"Гранит" (Варна) - "Български сокол" (Варна)			5:3 2:4 2:4



Мач за 3-то място

"Тича" (Варна) - "Гранит" (Варна)				1:3 5:3 6:1



ФИНАЛ

"Български сокол" (Варна) - "Надежда" (Варна)			5:5 5:2

I кръг

"Български сокол" (Варна) - "Атлант" (Варна)		5:2

"Шипка" (Варна) - "Надежда" (Варна)			5:1

"Юпитер" (Варна) - "Слава" (Варна)			6:5

"Диана" /"Червения тим"/ (Варна) - "Юнион" (Варна)	5:2

"Тича" (Варна) - почива

"Владислав" (Варна) - почива



II кръг

"Шипка" (Варна) - "Български сокол" (Варна)		1:2

"Диана" /"Червения тим"/ (Варна) - "Юпитер" (Варна)	4:1

"Тича" (Варна) - почива

"Владислав" (Варна) - почива



Полуфинали

"Диана" /"Червения тим"/ (Варна) - "Тича" (Варна)	3:5

"Български сокол" (Варна) - "Владислав" (Варна)		5:4



Мач за 3-то място

"Владислав" (Варна) - "Диана" /"Червения тим"/ (Варна)  5:2



ФИНАЛ

"Български сокол" (Варна) - "Тича" (Варна)		4:2



В Пловдив се играе финал

"Левски" (Пловдив) - "Ботев" (Пловдив)			1:0

    Отбор               м       п       р       з       г.р.     т

 1. Славия              9       9       0       0       11-4    18

 2. Левски              9       7       1       1       20-4    15

 3. Спортклуб           9       6       1       2       17-20   13

 4. ФК-13               9       5       2       2        5-9    12

 5. Борислав            9       4       2       3       10-10   10

 6. ОСК Слава           9       3       1       5       12-11    7

 7. Атлетик             9       3       1       5        7-8     7

 8. Победа              9       2       1       6        6-9     5

 9. Сокол               9       1       1       7        3-16    3

10. България*           9       0       0       9         -      0

Мачове между заелите вторите места

"Владислав" (Варна) - "Левски" (София)		5:1

"Ботев" (Пловдив) - "Владислав" (Варна)		1:6

"Левски" (София) - "Ботев" (Пловдив)		6:2



Мачове между победителите в отделните първенства

"Български сокол" (Варна) - "Славия" (София)	6:5

"Левски" (Пловдив) - "Български сокол" (Варна)	5:3

"Славия" (София) - "Левски" (Пловдив)		5:2

Крайно класиране

М. Отбор			м п р з г.-р. т

1. "Славия" (София)		2 1 0 1 10:8  2

2. "Български сокол" (Варна)	2 1 0 1 9:10  2

3. "Левски" (Пловдив)		2 1 0 1 7:8   2

   Отбор                м       п       р       з       г.р.    т

1. Славия               4                                        

2. Спортклуб            4                                        

3. Борислав             4                                        

4. Атлетик              4                                        

5. Сокол                4                                        

Мачове между заелите вторите места

"Спортклуб" (София) - "Победа" (Плевен)	5:5 3:1



Мачове между победителите в отделните първенства

"Славия" (София) - "Тича" (Варна)	2:1 1:5

На 28.11.1923 г., се играе финал за определяне на областен първенец на Пловдивската спортна лига:

"Ботев" (Пазарджик) - "Рекорд" (Пловдив)	2:0



Софийски шампионати - сезон 1922/23



В София се играят два отделни шампионата: на ССЛ и на новосформирания Софийски спортен съюз (ССС).



Софийска спортна лига - сезон 1922/23 г.



КРАЙНО КЛАСИРАНЕ



   Отбор                м       п       р       з       г.р.    т

1. Славия               6                                        

2. Атлетик              6                                        

3. Спортклуб            6                                        

4. Раковски             6                                        

5. Борислав             6                                        

6. Сокол                6                                        

7. България             6                                        





Софийски спортен съюз - сезон 1922/23 г.



КРАЙНО КЛАСИРАНЕ



   Отбор                м       п       р       з       г.р.     т

1. Левски               8       8       0       0       40-7    16

2. ФК-13                8       6       0       2       27-6    12

3. ОСК Слава            8       3       1       4       13-18    7

4. Жаботински           8       2       1       5        4-25    5

5. Победа               8       0       0       8        4-32    0



* - През септември двете организации ССЛ и ССС се помиряват и обединяват в една обща Софийска спортна федерация (ССФ). За определяне шампион на София се играе допълнителен мач между Левски и Славия на 23.09.1923 г. Побеждава Левски с 3:2.



Мачове между победителите в отделните първенствa

"Левски" (София) - "Тича" (Варна)		2:2

"Ботев" (Пазарджик) - "Левски" (София)		1:3

"Тича" (Варна) - "Ботев" (Пазарджик)		5:4

Крайно класиране

М. Отбор		м п р з г.-р. т

1. "Левски" (София)	2 1 1 0 5:3   3

2. "Тича" (Варна)	2 1 1 0 7:6   3

3. "Ботев" (Пазарджик)	2 0 0 2 5:8   0

   Отбор                м       п       р        з       г.р.     т

1. Левски               16      12      3        1       69-9    27

2. Славия               16      13      1        2       59-12   27

3. ФК-13                16       9      3        4       33-14   21

4. АС 23                16       9      1        6       31-35   19

5. България             16       8      1        7       26-22   17

6. Раковски             16       5      3        8       16-42   13

7. Борислав             16       5      2        9       22-41   12

8. Спортклуб            16       1      5       10       13-39    7

9. Сокол                16       0      1       15        9-62    1

Участници:

Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.

					

Северобългарска спортна федерация        1. Владислав (Варна)	

Софийска спортна федерация               1. Левски (София)	

Приморска спортна федерация              1. Черноморец (Бургас)	

Тракийска спортна федерация              1. Победа (Пловдив)	

Югозападна спортна федерация             1. Кракра (Перник)	

Бдинска спортна федерация                1. Орел (Враца)



1 кръг - (1/4 финали)				

Левски (София) - Черноморец (Бургас)     7:0	

Орел (Враца) - Кракра (Перник)           1:0

Победа (Пловдив) - почива

Владислав (Варна) - почива

		

2 кръг - 1/2 финали				

Победа (Пловдив) - Орел (Враца)          5:0

Владислав (Варна) - Левски (София)       0:0*



Финалист: Победа (Пловдив)



* Мачът е игран без допълнително време поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да играе на следващия ден

отново в София и настоява преиграването да е във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие

дава възможност мачът да се преиграе във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият

разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена.

"Владислав" (Варна) - "Победа" (Пловдив)	2:1

"Победа" (Пловдив) - "Левски" (София)		5:2

в края на същата година:

"Владислав" (Варна) - "Левски" (София)		5:3



* Отборът на "Владислав" (Варна) остава непобеден!

Когато дира направи възможно да се включва повече текст в един пост тогава ще си посочваме източниците. Сега като ми отреже поста на половината не ме интересува, че няма източници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите