Кратък исторически очерк / Спорт / Футбол / Славия

Славия - тя е в нас, в сърцата ни, в душите ни! Тя е облечена цялата в бяло, за да бъде винаги извисена в своята нравственост, винаги добра, винаги привлекателна - както всичко бяло на този свят. Първите стъпки на спортно дружество Славия са във футбола. Още в първото десетилетие на века, в крайния тогава район около Руски паметник в София, възникват групички от младежи, занимаващи се с всякакви спортни игри. Две от тези групички били по-големи от останалите и вече имали собствени имена - Ботев и Развитие. Но те не познавали великата игра футбола до момента, в който ученици от "Роберт колеж" от тогавашния Цариград, я донесли в София. От този момент нататък футбола им става начин на живот и те непрестанно го упражняват на поляните в тогавашния квартал "Руски Паметник". Толкова били увлечени във великата игра, че момчетата решили да обединят двете спортни дружества в едно. Кръстиха отбора Славия на името на богинята на красотата и славянството. Това станало на 10 април 1913 година - една велика дата за футбола в България.
Първата стъпка на обединението е направена. Следва пристъпването в практически действия, като създаването на "комисия за подреждане на тимовете", тъй като желаещите да играят неповторимата игра са твърде много, а отборът единствен. Комисията се води от Борис Шранков, като най-опитен в непознатата игра, Павел Грозданов и историческия Димитър Благоев (Пальо), син на най-стария славист - Димитър Благоев (Дядо). Пальо е и първият председател на "Славия". Този екип определя първите два славистки отбора, а самият Пальо поставя себе си във втория от чувство за мярка. Футболистите на Славия скоро имали свое собствено малко игрище. Там те усвоявали всички хватки и тънкости на великата игра. И така та 11 август 1913 вече имат смелостта да се изправят с други тимове. Техен първи съперник е съставът на по-опитните футболисти от най-добрият до тогава клуб "Савата", които са считани за непобедими.
Знаменателно събитие за футболистите на Славия и за кварталчето, в което имат свои съмишленици. Момчетата играят дръзко и неустрашимо срещу именития съперник и с гол на своя капитан Борис Шаранков побеждават с 1:0. Не можем да не споменем имената на тези младежи, за да не бъдат никога забравени: Стефан Лалов, Павел Грозданов, Илия Георгиев, Емануил Гешев, Тодор Кавалджиев, Фердинанд Михайлов, Георги Григоров, Борис Шаранков, Димитър Благоев (Пальо), Стефан Чумпалов и Асен Бръмджев. Историята продължава от успешно към по-успешно, като следват успехи над други квартални клубове, като "Матинката", "Студентски спортен клуб", "Левски" (първия мач е спечелен 1:0 на 1 април 1915, а Левски съществува и до днес) и др. На 16 юли 1919 Славия изиграва своя първи междуградски мач (пръв и за софийски отбор) във Варна срещу "Тича".
През 1921 поукрепналите софийски спортни клубове образуват Софийска спортна лига. Това е и първото организирано спортно състезание. То започва есента същата година и Славия забележете печели всичките си мачове. Абсолютен първенец и през 1922 и 1923, когато първенството е вече на два сезона - пролет-есен. Следва създаването на държавно първенство през 1924, но то не завършва поради отказ на Владислав (Варна) да играе срещу Левски (още тогава скандалите се въртят около "синия" клуб). Но тогава Славия е първият отбор у нас, в който работи опитен треньор от чужбина - В. Шейскъл, който преди това ръководи Рапид (Виена). Това говори само за себе си - славистите са искали да извлекат целия футболен опит от онова време. Резултатите естествено не закъсняват. През 1926, след като преди това печели софийското първенство, на финала на държавното завършва 1:1 с "Владислав". Варненци обаче отказват следващ мач, който е предвиден в регламента и още на следващия ден Славия е обявена за шампион на България. Тогава обаче с мръсни задкулисни игри от тогавашната футболна управа нещата се преиначават и се насрочва нов мач-реванш за 1927. Естествено тогава на Славия отново е подложена динена кора, защото Софийската спортна област забранява на Славия да изиграе този мач, а "белите" не могат да не се подчинят. Така титлата се дава на Владислав. За всеки човек тогава обаче нещата са били ясни. Това обаче не охладило ентусиазмът на футболистите в бяло Славия тогава притежавала най-силните и опитните играчи, с потенциални възможности за този спорт. Разочарования има, но не и примирение. След като първенството през 1927 за пореден път не завършва, през 1928 Славия отново става носител на званието "държавен първенец". И като възмездие за миналата несправедливост Славия побеждава на финала Владислав с разгромяващия резултат 4:0. Нека споменем имената на момчетата, извоювали това високо звание: Никола Спиров, Арико Леви, Петър Къртевски, Никола Калканджиев, Стефан Чумпалов, Христо Минковски, Никола Стайков, Велчо Стоянов, Борис Романов, Димитър Манолов и Владимир Цветков. Историята напомня, че до Втората световна война радостта от шампионската титла спохожда привържениците още пет пъти: 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 година, когато те печелят и турнира за държавната купа. Те са вицешампиони през 1932 и 1934, а стават трети 1940 година. Тези блестящи постижения правят Славия един от водещите фактори за развитието на футбола в България и неоспоримо най-силния ни отбор.
След войната обаче, когато комунистическото управление обхваща страната и естествено спорта, Славия е оставена на заден план. Въпреки, че винаги сме били между водещите отбори Славия не е допусната до призовите места, където се настанява "партийният отбор" ЦСКА и естествено нужният опонент Левски. Славия не стана шампион цели 53 години (до 1996) точно заради комунистическото управление. Били сме вицешампион 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990. Бронзовите медали били спечелени през 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1991 и 1997 година. Няма да коментираме причините - те са всеизвестни. Към всичко това ще добавим купите на България - 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980, които заедно с извън комунистическите (1928, 1930, 1936, 1943, 1996) стават общо 11 на брой. Както в турнира за купата, така и в първенството Славия е третия отбор по титли и успехи.
През различни периоди от историята си е носил имената “Строител” (1949-50), “Ударник” (1951-56), “ЖСК-Славия” (1969-71г., когато е обединен с “Локомотив”- София. Този период не се отчита в историята на клуба, а се разглежда отделно). Неизменен участник в “А” група от създаването и през 1948г., с изключение на 1951г., когато несправедливо е изваден със служебно решение (след като е вицешампион за 1950г.) в “Б” група. Тогава "белите" опитват да се намушат в сметките на партията, но неуспешно. Още през 1952г. отново е при майсторите (без загубен мач във втората дивизия).
Естествено най-големия показател за силата на един отбор е международните успехи, които е постигнал. Още в първите си години Славия се изявява достойно. Отначало "белите" провеждат случайни мачове с чуждестранни отбори от Румъния, Югославия, Чехословакия и Унгария. Успехът е променлив, но дава самочувствие. Още на следващата година те провеждат първото си гостуване. Те за съжаление губят от далеч по-опитния Фенербахче с 1:2. Невъзможно е да се изброят последвалите международни мачове, които Славия изиграва, но като най-вълнуващи мачове се считат тези със Славия (Прага) и Спартак (Москва) преди войната. Славия е играла стотици мачове с отбори от всички континенти, с изключение на Австралия. В много от тях сме били крайни победители и сме защитили името на българския футбол. Славия има и седем участия в турнира за "Купата на носителите на национални купи". Върховото постижение е достигането на полуфинал през 1967 и стана първия български отбор достигнал полуфинал. В тази година "белите" прегазиха "Суонси Таун" (Уелс), "Расинг" (Страсбург - Франция), "Сервет" (Женева), но отстъпиха пред далеч по-реномирания "Гласгоу Рейнджърс" (Шотландия), като губят и двата мача с 0:1. Голям успех е и достигането до четвъртфинал през 1981. Как може да се забрави историческата победа над "Фейенрод" (Холандия) с 3:2 в София. Също така много добре сме се представяли и в други европейски турнири, като например Панаирната купа, която в последствие прерасна в купата на Европа. Печелим Балканската купа през 1986, а също така и сполучливите участия в турнира "Интертото".
В десетилетната история на Славия е имало стотици играчи, които са защитавали бялата фанелка, а десетки са допринесли за развитието на клубния и национален футбол в България. Почти няма национален отбор, в който да не фигурират слависти. Капитани на националния отбор са били велики личности като: Тодор Владимиров, Димитър Манолов, Велчо Стоянов, Стефан Чумпалов, Димитър Байкушев, Александър Шаламанов, Димитър Ларгов, Андрей Желязков.
Ако не са достатъчни купите и успехите на футболистите на Славия, тогава ще изброя моралните постижения на "белите". През 1965, 1968 и 1980 Славия печели "Купата за спортменство". Александър Шаламанов, който е легенда за Славия, на два пъти заслужи купата за индивидуално спортменство през 1967 и 1973. Именно той е обявяван два пъти е обявяван за футболист номер едно на страната - 1963 и 1966 година. Същото признание имат и Симеон Симеонов - 1968, Божидар Григоров - 1976, Андрей Желязков - 1980 година. С купата за спортментсво е наградени Чавдар Цветков през 1979. Голмайстори на страната са били: Димитър Исаков - 1952, Добромир Ташков - 1954 и 1958, Александър Василев - 1958 година и др. Имахме най-резултатно нападение през 1975, 1980 и 1996 година. През 1947 незабравимият Стефан Чумпалов изведе юношите на Славия на първо място в републиканското първенство, същото постигна и Михаил Мишев през 1980. И още много успехи могат да се изброят но това е непосилна задача.

Историческия очерк е направен главно чрез материали от юбилейната книга "75 години Славия", която ми бе подарена, когато за първи път влязох в Бялата Къща за да закупя първата си членска карта. Естествено с оглед на това, че материалът в книгата е от комунистическо време, той е доста попроменен и редактиран.

Отдолу съм сложил и няколко интересни интервюта, от същата книга, които смятам, че ще ви бъдат интересни да прочетете.

За историята на Славия не трябва също така да забравяме, че
- Александър Шаламанов е първият български футболист, включен в състава на символичния световен отбор - на Световното в Англия - 1966 година;
- Андрей Желязков е първият български футболист, който, въпреки че не е играл в набедения от плиткоумни /или по-скоро червено сервилни/ журналисти за трансферен трамплин "най-титулован български клуб"/по комунистическо/, бе успешно трансфериран и стана шампион на футболна държава - с холандския "Фейнорд", рамо до рамо с легендата Йохан Кройф;
- първият футболен отбор сме, привлякъл чужденец за треньор;
- в Славия за пръв път в България играха бразилец, швед;
- славистите /със собствени средства и труд/, построяват първото в България футболно игрище със седящи места и трибуна /вярно - дървени, но истински/, което поради своята представителност се ползва и за срещите на националния отбор. Това е игрището до Руски паметник, което толкова силно е бъркало в очите на "властта на народа", че решават точно там да построят МВР-болница, а славните слависти запращат на бунището, наречено "Овча купел" та дано там си изгният. Да, ама не са познали. Славия /или по-точно нейните мъжествени поддръжници/ успяват с цената на неимоверни усилия и жертви да опазят името на любимия клуб и да издействат построяването на кокетното за времето си стадионче в полите на Витоша, където отново започва да играе срещите си и националния отбор.
- не знам и дали има друг такъв клуб, чиито капитан и шампион за 1943 г. е разстрелян без съд и присъда по подозрение, че е бил "полицейски агент";
- нашият спортен клуб е известен и с това, че пръв в България е популяризирал и развил нови за времето си спортни игри, като баскетбола и волейбола, например.

И тъй като наближава 90-годишния юбилей от създаването на любимия ни клуб, ми се иска отново да напомня за най-историческия документ, какъвто друг клуб няма - протоколната книга, която са започнали да водят основателите от първия ден на създаването на Славия през 1913 и където надлежно са описани всички спортни и граждански прояви на Славия до 1933 година. Този изключително ценен за историята не само на Славия, но и за развитието на спорта в България документ, последно съм виждал да се съхранява при Председателя на ОСК Славия - г-н Вл.Симеонов.
В него са описани някои простички истини, които по-късно по различни причини се забравят и преиначават.
Например:
- датата на вземане на решение за обединяване на махленските "Ботев" и "Развите" в нов клуб, с професионално изработен устав /ползвани са услугите на Д.Благоев - Дядото, който е бил факир в писането на устави/ е 12-ти април, 1913 г. В годините след излитането на първия космонавт Ю.Гагарин, обаче, тази дата /Ден на космонавтиката/ се оказва неудобна за управляващите и те налагат датата 10-ти април. Нищо лошо - два дни по-рано. Но все пак - истината!
- името на "Славия" се предлага от следващ в Чехия наш студент, който е силно впечатлен от футболните успехи на пражкия клуб по онова време; (Лично според мен, ако бяха запазили името Ботев - сега щяхме да имаме повече публика. Изхождам от логиката с Левски. Но сега името Славия не го давам за нищо на света)
- белите екипи се налагат поради факта, че по онова време основателите не са имали средства за закупуване на "скъпи бои от странство";
- на полувремето на първата официална среща на Славия срещу колежаните на Савата, при резултат 0:0, нашият капитан /в ролята си и на треньор/ дава на момчетата по глътка коняк /първият допинг/, след което ги побеждаваме с 1:0.
- През 30-те години на миналия век правим турне в Италия, при което постигаме равен с Наполи, а по-късно побеждаваме в приятелска среща и Рома на собствения им стадион в Рим. Т.е. учим италианците на футбол!!!! Тогава римските вестници отпечатват карта, на която е посочено къде е София, и къде е България - за сведение на тъпите италианци.
И още много други любопитни факти, които предлагам на НКС да извади и популяризира.
САМО СЛАВИЯ - ТОГАВА, СЕГА И ЗАВИНАГИ !!!!!!!!!

By zoro