Здравейте, поставиха ми диагноза МС миналото лято и от тогава получих 2 пристапа. С малко късмет се възстанових сравнително добре след тях. Лекарите ме посъветваха да започна с авонекс колкото се може по скоро, а здравната каса ще ми го отпусне най-рано след година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ,че доктора всига рамене и незнае какво да ти отговори е познато на всички.Скоро един познат/невролог/ ми каза,че колегите му избягват да диспансеризират при тях хора с МС поради неяснотата около заболяването.А за джипито да не говорим,там картинката е плачевна.
Относно Авонекса,ти защо реши че имаш непоносимост?Това с изтръпването може да е само симптом.Аз бях с Авонекс две години и през това време получих един сериозен пристъп и от време на време получавах някакви дребни оплаквания,като едното беше безчувственност на едната ръка,което премина от самосебе си за 1-2 месеца

Благодаря ти за мнението 1969, когато започнах с авонекс чух различни отзиви, доста отрицателни, но и доста положителни. Все още нямам достатъчно опит със болестта и затова съм доста притеснена. Изтръпванията са доста силни и неприятни, а по голямият проблем е че не знам дали е някакъв пристъп, реакция от самата болест или от интеферона. Затова и потърсих мнение във форума с надежда че на някой му е познат подобен случай. Кажи ми моляте, кога спря с авонекса и как се чувстваш след това?

Две години бях с Авонекс ,а после като се явих на комисия ми предложиха да просължа с Копаксон,защото Авонекса временно го бяха спряли.Копаксона го започнах 3-4 месеца след каго кпрях Авонекса и в гози промежкутък не усетих някаква промяна в състоянието ми.А дали имаш пристъп ще каже невролога ти,нали си диспансеризирана? Имало е случаи моят да ме вика на преглед през ден,за да разбере дали имам пристъп,или е само симптом на болестта

ползвал съм аевонекс на два пъти.първия път беше 2000 г.беше за три месеца и тогава не усетих описаните от теб симптоми освен вечерта след слагане на лекарството но с парацетамол се повлияваха!за втори път ползвах 2005-до 2007 за този период от две години отново наблюдавах повишена симптоматика във вечерите след инжекцията но отново с парацетамол се повлияваха!ти приемаш ли парацетамол при слагане на авонекс?

Да Дито,симптомийте след инжектиране отшумяват сравнително бързо, не са проблем, дори в някои случаи са много слаби. Моят проблем е че след последния пристъп се възстанових почти напълно, само се уморявах при голями разстояния пеша. Месец и половина след кортикостероидите започнах с авонекс и от както го ползвам (също месец и половина) напрекъснато ми изтръпват краката, чувствам ги като след измръзване. Досага отшумяваше или намаляваше, но този път е много силно и постоянно вече 3 дни. Обадих се разбира се на невролога, но ми изписа само антидепресанти защото същевременно съм много напрегната и имам силен сърцетуп

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и при мен се получава така след пристъпа се възстановявам и следва връщане на някои симптоми!може би е най добре предприемеш симптоматично лечение!за съжаление болшинството невролози са незапознати с тоя вид лечение, но е известно на най добрите невролози които неясно защо не го използват!зная че сигурно ти е омръзнало да го чуваш но ежедневната гимнастика и подобни са задължителни!и един съвет никога не се преуморявай!успех

Благодаря ти много, мога ли само да те помоля да ми дадеш повече пояснения за симптоматичното лечение, не съм чувала до сега. И по възможност името на някой невролог който е запознат и бих могла да се консултирам с него?
Още веднъж благодаря

Д-Р КМЕТСКА И ДОЦ.ГЕОРГИЕВ ОТ 4 ТИ КМ, ГЕНОВ ОТ ВМА, ПРОФ СТАМЕНОВА ТЕ СА ЗАПОЗНАТИ ЗНАЯ!

хиляди благодарности още веднъж!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз съм на Авонекс.получавал съм пристъпи,но това е нормално.прочети указанията към инжекциите.не се стряскай.намери си фитнес-зала близо до вас,ходи си редовно,дори и да си мислиш,че не ти е добре,ти си ходи.обаче не се преуморявай,никой няма да иска от теб да гониш рекорди.ако ходиш на работа,още по-добре.след инжекция аз пия един парацетамол.след това и един аналгин и си гледам телевизия .в момента и на мен са ми изтръпнали краката под коляното,но това е от стрес,и знам от какво е.ходих на ямр и се стреснах макар,че съм ходил вече 5 пъти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моля те Пепо, пиши ми повече за тези изтръпвания защото за мен наистина са непознати, чувствам си краката като след измръзване, а не ми се случвчло преди. При двата пристъпа имах основно проблеми с очите, малко с кординацияата и мускулна отпадналост, но не и такова изтръпване. Колко време продължава при теб и имаш ли чуствителност в краката, когато имаш подобно изтръпване? И само след стресуви ситуаций и притеснения ли го получаваш, защото аз имах доста такива в последно време, а и по принцип приемам всичко доста на вътре . Аз вместо фитнес се занимавам с йога, но е много трудно в момента. Някакви масажи или нещо подобно помагат ли? И още нещо, което не ми стана ясно, симптоматичното лечение при коя форма на мс се прилага и какво представлява. Опитах да потърся нещо в интернет, но неможах да събера информация.
Много ти благодаря и извинявай че те затрупах с толкова въпроси, просто всичко непознато страшно ме плаши и стресира!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами краката ми изтръпнаха преди 2-3 месеца,но чакам да се оправят,не напълно разбира се.винаги ги усещам как са изтръпнали.усещам някаква чувствителност ама не е както преди.забелязал съм,че след стрес ми се получава така,ама аз съм по-нервен та затова.не мога да ти кажа - не се притеснявай,но се опитай да не мислиш толкова за склерито

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

EK ни пише двойка за здравните услуги
02.05.2009 17:29
От наблюдавани 34 критерия по 19 от тях страната ни получава най-лошата
оценка от Европейската комисия
По права на пациентите и качество на здравните услуги България се подрежда
на 28-о място в извършен от Европейската комисия мониторинг в 30 европейски
държави. След нас са само Хърватия и Македония, пише в. "Труд".

От наблюдаваните 34 критерия по 19 от тях страната ни получава най-лошата
оценка.

ЕК ни е писала двойка за: законовата уредба, гарантираща правата на
пациента, за участие на пациентските организации при взимане на решения от
държавните институции, за липсващ избор при здравното осигуряване, както и
за несъществуваща класация с предлаганите по качество медицински услуги.
....
Трагично е положението и с неспиращитеплащания на лекари под масата. Зле
оценени сме и заради неосигурения достъп до модерни медикаменти, особено при
злокачествените заболявания.


трябваше явно да се стигне до такава официална оценка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей dito,
каква ти двойка, ЕК е много щедра, та ние направо сме си за пресечена нула !
Да се чувствам безсилна е най-отчайващо нещо за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тя тая двойка освен че е писана на държавата ни , но я чувствам написана и на самите пациенти!защото ние като членове на ЕС имаме првата на болни но не се възползваме от тях!ето напримиер в момента ние болните от мс нямаме сдружение с действащ форум а това вероятно е безпрецидентен скандал за всяка държава членка!ние сме болни хора и ресурса на всеки един е малък, но явно трябва да потърсим начина с който да си потърсим правата!

Редактирано от dito на 05.05.09 10:41.

Точно там е въпроса - какво означава - не се възползваме от правата си ?
Някой ни казва : Имате права - ползвайте ги !
В държавите отличници защо могат да ги ползват, пък ние не ?
Какво са направили техните болни, което ние не сме направили ?
За мен това е процес , в който участват две страни. Ние сме едната, но има и друга страна.
Значи не зависи само от нашето желание ?
При това положение на нас какво ни остава ?
Да съдим държавата в Страсбург или да вдигаме революция ?
Ние сме някаде около 5000 ако не се лъжа, но нямаме легитимно сдружение, която да застане до нас
Колко от нас имат желанието, нужните способности (правни и медицински), ресурсурсните и физиологически възможности и не на последно място смелостта да го направят ?
И как бихме се организирали, след като дори нямаме форум ?
И нещо много мажно - със съжаление установих , че сме като " орел, рак и щука".
Всеки, който е следил дебатите във спрения вече форум на "МС общество" вероятно е видял и усетил това.
Та да си дойдем на думата - аз не виждам полезен за нас ход .
Но продължавам "да се кося" и да търся разбира се !
Поздрави на всички !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интерфероните при мен са "персона нон грата"!
Това, което ми е направило впечатление е, че боледуващите от МС са хора с безспорен интелектуален потенциал и чувствителна психика.
На мен лично най-много ми помага спокойствието, което е толкова трудно да си осигурим. Изглежда всички трябва да започнем да гледаме по нов начин на случващото се край нас и да не товарим събитията излишно - защото вредим единствено на себе си.
Ще споделя с вас, че болестта ми помогна да се променя, за което съм й благодарна! Научи ме да забелязвам любовта на близките си и да показвам своята, направи ме по-малко егоист. А това ме прави щастлива! Но остава да надмогна свръхемоционалността си, която в повечето случаи съумявам да скрия. Тя определено ми пречи!
Другото нещо, което ми помага е двигателната активност - метър след метър, следва километър. Асаните на йога също не пренебрегвам - тези със стречинг /разтягащ/ ефект, а напоследък съм включила и задържащото дишане на йога.
Релаксиращият масаж от специалист също е нещо великолепно - намалява повишения мускулен тонус, намалява изтръпването и укротява пълчищата мравки. Чакам само още малко да се затопли, че съм станала ужасно зиморничава.
А относно "здравеопазването" мисля, че не само то е на кота нула. Имаме си държава без държавност. Някои наричат България "бананова република", но за мен тя е бананова република без банани. За всичко, което ни се случва, сме виновни ние самите: аз; вие и другите - защото го позволяваме! Затова нямаме право да роптаем срещу това, което създаваме! А трябва да го променяме!!! Предложете конкретна идея, за която трябва да покажем солидарност и да отстояваме - аз ще бъда първа и ще изляза от анонимността си! Но такива от сорта "Оставка!", "Долу", "мръсни комунисти" и тем подобни са несериозни работи и не ми минават.
Завършвам с пожеланието: Огледайте се край себе си и открийте колко много неща можете да обичате, усмихвайте се, а ако се смеете ще бъде хиляди пъти по-добре!