От две седмици само плача

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миналият петък по Нова гледах филм за една жена , която беше голяма общественичка и все пак се разболя от болесттта на Паркинсон. Никой не иска да става зле . Вие градите сама съдбата си , но никоя болест не е просто "гадна". Житейската съдба може да сполети с добри и лоши моменти .
С плач не решавате нищо , вземете решение и мой съвет е : Когато човек губи- не знае какво печели и когато печели- не знае какво губи "......

Добре!! Нека ти разкажа моята история.

От началоно на зимата 2005, жена ми започна да кашля много лошо. Не и стигаше въздух, два пъти припадна от задушаване и бях почнал да се отчайвам за нея и общото ни бъдеще. По средата на Януари 2006 я диагностицираха-астма и почна два пъти дневно с помпата.Гадно!! Края на януари бизнесът ми почти се разпадна. Гадно!! 10 февруари ослепях за 4 дни с дясното око. На 14-ти фев. ми поставиха диагноза-МС. Съвсем гадно. На 10 март едно пиянде потроши малката ми дъщеря (втори клас). УЖАСЯВАЩО!!СЕмейството ми беше отчаяно и не виждахме никаква надежда. Мислехме си стандартното-"защо все на нас?". Тръгнах да си търся пистолет. Лежах по цял ден и нищо не можеше да ме мотивира. Единствено обслужвах детето, защото беше на легло.
Един ден се обръснах и отидох при моята психиатърка. Заедно с жената. Лекарства. Доста воля. И НАЙ-ВАЖНОТО, ПОДКРЕПЯХМЕ СЕ ДВАМАТА!!!!
Лека-полека животът се нормализира. Децата са ни най-голямата радост. Бизнесчето също потръгна. Полусляп направих основен ремонт на жилището(4 месеца) Страхотно се получи. Сега нещата са стабилни и спокойни. Остана ни едно ново чувство, това, че можем да разчитаме един на друг.

ТА така-животът е една синусоида, върви ту нагоре, ту надолу. Трябва да се вярва, че винаги ще има "нагоре", колкото и долу да ти се струва ,че си в момента. НИщо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Особено в нашите очи, всяко препятствие изглежда като непреодолима скала. Повярвай-не е така.

Успех и горе главата.

Детето ми беше на година и половина, когато ме диагностицираха с МС. Плачех - също като теб! Бях отчаяна - също като теб! Не виждах смисъл в нищо - също като теб! Имах само един лъч, една светлинка, която светеше пред мен - дъщеря ми! Повтарях постоянно една и съща фраза, пред родители, съпруг, познати и приятели - "Господи, няма да видя детето си булка!" (което включваше цялото й развитие - училище, абитуриентски бал, студентски години). При което, на едно от поредните повтаряния на тази фраза си казах - чакай малко! Защо се отписваш! Всичко е Божа работа, не знаеш как ще се развие нищо! Живей живота си! И го живей именно заради детето!!!!! Не знам дали това или силната воля за живот ми помогна, но се взех в ръце и ... спрях да плача! Промених начина си на живот, дори подобрих визията си. Излизам със семейството си, играя с дъщеря си, която е на 4 г. вече и се радвам на живота! Та живота наистина е прекрасен!
Така че, присъединявам се към думите на Гого163 и мисля, че е време да изтриеш сълзите от хубавото си лице, да окуражиш съпруга си и безкрайно да се радваш на небесния дар, който си получила - второ бебе! Помисли само колко много хора копнеят за дете, а Господ сега, точно сега, предоставя този подарък за теб и съпруга ти!
Успех, горе главата и виж оптимизма във всяка споходила те беда! Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Maцypaнa-мъpмopaнa на 18.06.07 16:25.

Съгласи се, че никой на тоя свят не знае какво го очаква утре и че наистина отчаянието и страха не са добри помощници - винаги печеливша е позитивната нагласа и борбеността, а и Бог си знае работата и ни изпитва с ПОНОСИМИ изпитания, повярвай така е. За да те окуража ще споделя нещо, което изглежда невероятно, но е факт - от месец и половина прилагаме на приятелката ми с МС /прогресираща форма, почти напълно обездвижена/ биофизично средство, което спря процеса и даже започна бавно подобрение. Боя се да го обявя, защото всичко е все още в началото, но е вълнуващо, защото тази болест е пример за костелив орех в медицината. Така че стискай палци да успеем и горе главата! Целувам те.

Здравей мила,мъжът ти явно е по-силен от теб.Няма нищо по-хубаво на този свят от децата.Не се страхувай,това е дар от бога ,както ти каза някой.Аз съм с МС от 1994 г..Тогава едното ми дете беше на 5г.,а другото на 3г.Сега са на 18. и 16г.Аз все още работя макар,че ставвам все по-зле.Никой не знае как ще тръгнат нещата.Тази болест все още е загадка за медицината.Знай обаче,че най-важното за да победиш болестта е духът.Живей така,все едно всичко е наред.А не нмислиш ли,че ако не оставиш детето,това ще се отрази отрицателно на мъжа ти.Давай му кураж и не му показвай,че се страхуваш.Живей така,все едно всичко е нормално.Така само ще помогнеш на мъжа си.Успех и късмет!

Всеки идва на този свят с определена мисия. Знаеш ли - може точно това дете да ви стане опората в живота, може точно то да открие така чаканото лекарство, може ..., може ... Не го лишавай от шанса да живее. Ще дойде ден, в който ще се срамуваш от написаното по-горе.
А то, времето, лекува. Ще пресуши сълзите, ще ви даде нови радости, ще ви подложи на нови изпитания ... Сега силната трябва да си ти (а щом си жена, значи го можеш!) - и заради децата, и заради съпруга си, а най-вече заради теб самата.
Впрочем, я се вземи в ръце - толкова хора от тук ти дават кураж, а на тях кой да даде. Болен здрав носи или ?!... Какво да каже съпругът ти? Лесно ли му е да бъде МЪЖ?!
Стягай се и кураж!!! Денят си носи своето!

Каквото ми мислиш, да те стига! Каквото ти мисля, да ме стига!

сега съм бременна отново и мисля да го махна .

И забравих да спомена, че бебето не е прах върху роклята ти, че ей така, с един жест да го махнеш!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

казвам на момичето! Напълно съм съгласна с теб! Желая ви успех! Стискам палци! И много, много здраве на приятелката ти - оптимизъм и вяра!Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите