здравейте!днес опитвайки се да ходя ми дойде на ум колко добре се чувствам като съм на преднизолон!та мисълта ми е ако бяха увредени безвъзвратно нервите то и тогава може би нямаше да ходя(няма да има по какво да се прекара импулса).защо така се получава се чудя че като не съм на преднизолон съм зле а като слагам съм по добре!сигурно отговора е прост така че не ми се сърдете за наивния въпрос!

И при мен е така, както при теб dito. Когато бях в болницата при доц.Герасимов той ми го обясни просто, - преднизолона промивал нервите и ние се чувстваме по добре, но след известно време отново става същото и за това трябва отново вливане и така до края. Това е най старото лечение на тази болест. В учебниците по медицина от преди 40 г. пише същото - Преднизолон! Интерфероните само са много скъпи, но не действат при всеки еднакво, при мен имаше влошаване, въпреки, че ги ползвах 3 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моето обяснение за това е следното.
Аксонът предава електрически импулси до/от мозъка. Миелинът е изолатор на аксона. Един вид кабел с изолация. Нервните снопове са от милиони "кабели" в един сноп. Когато миелинът е унищожен(но аксоните все още са живи), няма изолация и "кабелите" дават на късо. Ако се предава сигнал по един нерв, то и съседните получават част от информацията, която не е за тях. Това създава проблемите. По принцип увреденото място е перманентно възпалено,има постоянен процес на демиелинизация и ремиелинизация, а нервът е отекъл и от там "късото" е по-силно.
При вливания на Метилпреднизолон, възпалението се тушира, надделява процеса на ремиелинизация, а нервния сноп се освобождава от отока. Това, естествено, намалява смесването на сигналите между отделните нервни влакна и ние се чувстваме по-добре.

До тези изводи стигнах, правейки опити с почти загубеното си око и систематизирайки информацията, която имам.

Не прегендирам за вярност, но това сочи моята логика и познания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно до същите изводи стигам и аз!мисля че постоянното възпаление пречи на импулса да се предава коректно!защото прави ми впечатление че докато слагам преднизолон венците ми така добре се стягат и стават розови и не кървят даже и при силен натиск с четката!като не съм на преднизолон картината е друга и оттам си мисля че венците ми които по принцип са възпалени и лесно кървящи престават да кървят дори и при ядене на твърда ябълка!оттам правя и връзка с нервите че преднизолона им действа по същия начин тоест подтиска възпалението временно и сме по добре!направо много глупаво ми се струва да открият лекарство което да подтиска това възпаление!уж някъв антибиотик преди години разработваха!щото пък пробвах веднъж да пия по два упсарина на ден подтикнат от американските форуми но не почуствах облекчение!

Има нещо вярно в това, което казвате, но не е съвсем точно. Аз мислех по същия начин (или поне така ми го обясняваха лекарите, за по-просто), докато не прочетох Справочника по МС на д-р Ева Майда. После го видях и в учебници по анатомия. Нервът е като проводник, но "токът" по него тече отвън (може би сте слушали и Слави, който го обясняваше по същия начин) и нормалният миелин спомага този процес да става с изключителна скорост. Нарушаването му обаче, води до забавяне на импулсите (изследването на евокирани потенциали, което ни правят, е точно за установяване на тази скорост).
Заболяването ни, както го водят - автоимунно, се дължи на това, че имунната система атакува този миелин, а действието на преднизолона е да подтисне имунитета. Т.е. тези атаки да намалеят, а организмът има функцията да се самовъзстановява и протича т.нар. ремиелинизация. Затова се чувства и подобрението. По подобен начин се действува и при ужилване от пчела - алергичната реакция на имунната с-ма пак бива блокирана с кортизонови препарати. Да, но това е нож с две остриета - едно, че имунитета е подтиснат и ставаме мишена на всякакви вирусни инфекции, друго че дългата употреба на кортизони води до остеопороза, диабет, хормонални проблеми и т.н. Затова - внимателно!! В действителност същината на проблема остава неизвестна (Все едно да се лекува зъбобол с аналгин, а кариесът да си стои и да продължава да се разраства).
Последното откритие на белтъка Cyclophin D , който бил един от виновниците, способстващ демиелинизацията, докосва истинската причина на заболяването. МС се третера като нервно-дегенеративно разстройство. Дай Боже, това да е ключът към загадката МС и в близките години учените да открият адекватното лечение!

добре де тоя процес на ремиелинизация след като настъпи и съответно се чувствам добре после при спиране на кортизона пак ли набързо се разгражда тоя новосъздаден миелин от имунната ми система!?явно е много нетраен този нов миелин създаден по време на кортизоновата терапия!аз лично по време на такава терапия установявам значителни подобрения във видимите възпалителни процеси!впоследствие след прекратяването на терапията виждам бърз обратен процес на тия възпаления а съответно и на симптомите на МС:(

Темата "Слави" нещо започна да ме пресища по много причини, макар на мен той и екипът му също да ми допадат. На мен по ми харесва например Стивън Хокин. Но това на мен - всеки си има своето право на увлечения.
Искам да попитам тук, какво мислите за идеята на английския микробиолог Дейвид Уелдън, че болестта се причинява от хламидия пневмоника /hlamidia pneumoniae/. Той казва, че е открил наличието на такава в съпругата си, която е с МС в осма степен по Куртцке и лекувайки я по схема, вкл. и с антибиотици, е постигнал резултат за около половин година - връщане на болестта до втора степен. Шест месеца е резултат при нейното лечение - кореспондирам си с хора, при които този процес е 8, 12, 24 месеца, така че резултат е имало; нали сме съвсем наясно - при всеки е различно. Всъщност, опитите за лечение на МС с антибиотици датират още от шейсетте години на 20-век. Темата я имаше и тук, но не си спомням някой да я прокоментира като сериозна. Имам преведена голяма част от статията по случая и мога да я предоставя на всеки заинтересован. Мога, разбира се, да я постна и тук ако решим, но е доста обширна. В друг случай, мейлът ми е luchokudev@abv.bg. Моля за внимание: не твърдя, че това лечение е начинът, все пак съм далеч от медицинската компетенция, а и аз също ще повярвам на каквото и да е от личен контакт с излекувал се, но...все пак - надежда някаква и, дано. Нали си спомняте "бумът" Налтрексон.
Между другото, за четящите английски линкът е: http://www.cpnhelp.org/multiple_sclerosis_and_th
Доста е отегчително, знам, но който се интересува...

Никога не съм бил на Преднизолон или на други кортикостероиди. Само веднъж, в началото, за около седмица ми слагаха системи с Урбазон. Не видях някаква полза, но после разбрах, че и дозата е била минимална.
Колко време, след началото на Преднизолона, се усеща подобрението? Не съм експерт, но ми се струва, че ремиелинизацията е доста продължителен процес. И то по-дълъг, от самата демиелинизация. Но ако се подтискат някакви възпалителни процеси... Дори само това е достатъчно, човек да се почувства по-добре. Да не подценяваме и психологическия момент.
При мен също се е случвало, без явна, възможна причина, един ден да съм добре, друг зле. Понякога, състоянието ми се мени осезаемо, в рамките на един и същи ден.
И аз мисля, че не може, за всичко да е виновен Миелинът!

Въпросът, с грешното диагностициране на МС, сме го коментирали нееднократо. В случая, съпругата на микробиолога има не МС, а хламидии. Информацията обаче си е информация и заслужава да се пусне в отделна тема. Тука ще остане незабелязана.
Самото изследване не е скъпо и всеки, който има съмнения, че може да има от тези гадинки, е хубаво да си го направи. Хламидии не се лекуват нито с Налтрексон, нито с Бетаферон, или с което и да е друго, стандартно лекарство за МС. Нещо повече, стандартните лекарства подтискат имунитета и спомагат, за по-бързото влошаване на състоянието на болния.

значи на последния ми пристъп който беше тая година ми сложиха пет системи всеки ден по 1000 мг преднизолон!много добре го понесох даже много по добре от малките дози и мога да кажа че по време на системите се възстанових доста прилично но по време на опашката с хапчета особено на първите дни с повечето хапчета се чувствах отлично!жалко че с намаляването на дозата а после и със спирането усещането че всичко е наред отмина и пак си започнаха залитанията слабоста в краката нистагъма и всички останали!та ония ден докато се чудих с кой крак да пристъпя и не ми идва на акъла се сетих с носталгия за времето през което съм на преднизолон когато движенията стават инстинктивно и не мислиш само за тях та се зачудих защо така!