В определен вид литература се твърди, че душата сама избира изпитанията си, в зависимост от уроците, които има да научи в поредния живот.
Така си избира момента на раждане, родителите, средата и др...
В този ред на мисли се оказва, че МС се случва като диагноза на интелигентни хора, със сложен характер, които по този начин са провокирани да трупат нови знания и усещания, както и да накарат околните им близки с по-силни характери, воля, дух, да търсят... в интерес на другите хора...

Така например, тези, които осакатяват или оплепяват и пр. в следващия си живот ставали лекари и помагали на хора с подобни проблеми.

Какво мислите ?

Малко нежност и много обич никога не са излишни...

Твърде вероятно да е така,но станалото станало,не можем да върнем живота обратно.И аз съм против прекомерната употреба на лекарства,но не може да се живее и само на пост и молитва.Трябват лекарства които дори и да не излекуват то поне да спрат процеса.А това не е никак малко.От там нататък за мен започва ролята на духа,на ината, на жаждата за живот.Ако някой не иска да оздравее никой не може да му помогне.

А може би има и нещо друго........знам ли

Аз писах тук някъде - докато ни слагаха системи с урбазони - кризите си вървяха, организмът отслабваше , а душата - хич не се интересуваше...
Започнах да търся нещо различно и се откри едно безкрайно море от знания и възможности за избор на отделния човек...
Човек трябва маалко да рискува, да преодолее страха от неизвестното и да повярва в силите на личността си - физически, духовни, ментални, емоционални и всякакви, каквито ги има.
В човешкото тяло дреме неподозирана енергия, стига човек да може да я открие и направлява.
Йордане, тези дни се задържам повече на icq-то. Пиши ми и помисли върху онова, което ти бях пратила като предложение.

Малко нежност и много обич никога не са излишни...

Не само не са излишни (Малко нежност и много обич никога не са излишни...)на аз имам старшна нужда от тях!!!!!!!!!!

majka mi e bolna ot tazi otvratitelna i gadna bolest.No 6te vi kaja kak tia go ponasia!Niama da poviarvate!Cial jivot e rabotila ,hodila e kade li ne,obojava6e razhodkite i sega...Oba4e tova za men e 4ovek za primer,iskreno se gordea s neia,napravo i zavijdam-nikoga dosega/ot 3g./ ne se e oplakala,a usmivkata i ne sleze ot liceto!NIKOGA!I prodaljava da kazva 4e vsi4ko e nared i niama problemi,4e se 4uvstva mnogo dobre!I ako znaete kolko mnogo se usmihva!
Taka 4e na vsi4ki kazvam i pojelavam ot sarse-radvajte se i pove4e se usmihvajte-tova pomaga!

Moje bi ne e tuk mqstoto, no kakvo mislite za evtanaziqta na takiva hora?

......a kakvo bi kazal/a,ako ni ubivat vednaga sled ustanovjavane na diagnozata???
Vuprosut ti e meko kazano neumesten....Moje bi bilo 4udesno prilaganeto na evtanazija pri prostotija...Ne misli6 li?

laxmi,strahotno go kaza,tova za prostotiata,super!i si napalno prav,vse pak tova si e bolest i 4ovek se spravia s neia,niakak si,4ak pak evtanazia!!

Не сте прави! Или поне мислите едностранчиво.
Помните ли преди една-две години в Англия една жена, болна от множествена склероза, абслолютно парализирана, с почти нефункциониращи органи съдеше държавата, за да и разрешат да я приспят. Не и позволиха. Мисля, че почина след това. Къде е правото на личен избор?
Ако си принуден да живееш такъв живот - труп с ясно съзнание - какво ли ще мислиш тогава?!

За евтаназията, като право на личен избор – ДА.
Но всеки Идиот да ми пъха в ръцете спринцовката с отрова ... ?!