Кой реве, че няма вече поезия у нас?
Че няма вече творци като Вазов, Яворов, Дебелянов и останалите от читанките за 3-ти, 4-ти, 5-ти клас?
Имаме си съвременни поети, при това не лоши.
Почвам да пускам тук някои свои любими съвременници, пускайте и вие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз после на метла ще те повозя

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.

Каквото даде – даде, но и взе,
седни сега да пием вино бяло,
тъгата ми да вземем за мезе,
ще се осъмва, то се е видяло.

Отдавна знам не си ни пял, ни пил,
отдавна си утъпкал коловоза.
Не бой се и да станем за резил,
аз после на метла ще те повозя.

И черна котка имам, за разкош,
лозница и широки, бели двори.
Седни, да видим – кой добър – кой лош,
че истината с виното говори.

Щом зазори, тогава ми кажи,
че много и до гроб ще съм ти драга,
напия ли се – вярвам и в лъжи,
а после ще те пратя да си лягаш...

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Ооо,господине,
добър ден!
Каква превратност на съдбата!!
Седнете,моля по към мен,
е как е бебето, жената....
Все тъй ли още се отпивате
от суетата на деня
и всяка вечер с тези, чистите
ръце, мърсите любовта...
Все тъй ли зад усмивка криете
на здрави челюсти глада,
две тъй ли ненаситен пиете
от ненапита вода...
Все тъй очуден ли безкрайно,
когато срещнете жена,
от нощи минали случайно
в страни обръщате глава...
..

)!!

Провокацията не сработи)))))

А поезия не чете всеки
повече дамската публика
Признавам,че най- новите дарования
не познавам, от как не влизам и в поетичните
"кафенета"))
Може и да се поправя през високосната година
или изоставилата ме муза да прилети)

Технологиите прецакаха романтиката,факт!)))

)!!

Тя - хартията - всичко прощава

автор: ringo

На моменти отчайвам се просто
и замлъквам задълго смутен.
Нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен...


И безсмислено драскам по листа,
но от никъде лъч светлина!
Силни думи, неказвани, искам
да напиша, но бягат ми - нА!...

У дома и стените облепих
със поети - портрет до портрет!
Белким музата тъй да се сети,
че и тука живее поет...

Пък си мисля - че как ще се сети?
Само аз ли я чакам в нощта?
Що зациклили има поети
и последна надежда е тя!...

Но ще чакам - какво ми остава?
И ще драскам куплет след куплет...
Тя - хартията - всичко прощава!
А при музата пазя си ред!

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Прекалено много граматични/правописни грешки, лошо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти да не си будител?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти да не си будител?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Naki на 22.12.23 16:49.

Дивото зове

автор: abonat

Говори шефът – дълго, патетично,
отпуснал щедро гръмкия си глас;
подскачаше ту нервно, ту ритмично
адамовата ябълка пред нас,

очите му въртяха се съдбовно
и театрално махаше с ръце,
езикът му се блъскаше подобно
на чук по изтерзаното небце...

Говори той за фирми и проблеми,
за аутсорсинг, билдинг и пиар,
за диаграми, холдингови схеми,
за криза на световния пазар,

а ние сякаш много отдалече
го слушахме, и с целия си нюх
долавяхме, че вън е петък вечер,
вълшебна, страстна, нежна като пух,

че разните бирарии, кафета,
и барове се пълнят със народ,
че – барман стар с усмивчица превзета –
сервира там самият сър Живот...

О, шефе, ерудиран и начетен,
нима не чуваш – дивото зове!
Нима не знаеш – щом навън е петък,
овцете се превръщат в зверове,

захвърлят формуляри и анкети,
костюми строги, фиби, очилца,
метлите яхват и от страст обзети
се спускат на пълчища към града,

разгонени, кресливи, разюздани,
с хетерин грим, с медузени коси,
сърца разбиват, пият с наркомани,
подръпват всичко, що навън виси,

хилотят се безумно, истерично,
забравили обноски и финес:
угаждат на плътта си най-цинично –
за да забравят фирмения стрес...

Така че, шефе, с нас не се ебавкай.
Опасни сме, макар да не личи!
Свърши си тука петъчната спявка,
иди си вкъщи и се заключи!!!

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Щом обстоятелствата го изискват

автор: ringo

Повтаря ми се нещо като сън,
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...

И ненадейно в тази тишина,
в натрупано с годините мълчание,
надвесва се над мен една жена,
красива като лесно обещание.

В любов се врича като на шега -
неангажиращо, не носи грижа...
За сбогом ме целува във уста
и после да изчезва в мрака, виждам...

На вас ще кажа: Не, не съм ерген!...
Но май съдбата нещо ми подвиква...
Жената, мойта, си лежи до мен...
А с другата принуден съм да свиквам!...

Е, няма как - ще карам с две жени,
щом обстоятелствата го изискват!...
Не ми вменявайте на мен вини!...
Отдавна член съм в клуб на моралиста!...

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.