една концентрирана мисъл нямам...
опитах се да пиша стихче..и пак хаос излезе...: )))
споделям го...


.... :) още, стихчета пиши Шоко, още.
Аз ще сложа тези, вчерашни са:


Морето прелива

Морето прелива, над август прелива.
Остава си тук, а пък август отива
прилежно и тихо да чака реда си
през нощи пространни и дни все по-къси.

Морето искри, към септември посяга,
сънливата пяна в краката му ляга,
чорапа му мокри и той се събува,
на много зает и сърдит се преструва,

а после се смее и цял се съблича,
....

01/09/2017
Мария Донева

Благодаря, че го сподели....хареса ми...насладих се...: )
Чакай че ме върна да видя какво съм писала...: ))) че това е било на момента и забравям...: )))
и се замислих...аз май нямам нито едно еротично стихче...за желанието, страстта...и защо?
Трябва да помисля...и ще опитам да напиша нещо..пък да видим какво ще излезе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.и ще опитам да напиша

Добже., :)
Ще добавя стихче назаем:



Богатство

Една снимка
в портмонето.

мария донева

амаа..нещо не е активен линка...и не мога да го прочета...: )
давай повече стихчета назаем...а аз като си отпуша главата за писане в рими..ще връщам...щото моето не е поезия.. а просто хоби...или знам ли..: )))

За богатството ли?
ами то двете редчета, това бе цялото стихотворение :)



давай повече стихчета назаем..

веднага - ето оше едно. Емоционално закачливо едно такова..


Най-добра тъга

Тъгата кротко си стоеше
в един заглъхнал ъгъл.
Безкраен пухкав шал плетеше.
Кой беше я излъгал,

че ако чака и мълчи,
ако е търпелива,
ако по нищо не личи,
че диша и е жива,

ще стане Най-добра тъга,
ще е от мед по-сладка…
Тъгата чакаше – кога.
Дали ще е за кратко?

Ще я обикнат ли? Дали
ще я прегръщат често?
Дали ще спре да я боли?
Ще стане ли по-лесно?

Във ъгъла й захладня.
Тя шала си наметна.
А после някой я видя
и въздухът просветна.

И този някой я прие.
С гласа си я изрече.
Тя не усети от кое,
но не тъжеше вече.

Уж беше същата тъга,
а с нова, зряла сладост,
по-леко дишаше сега,
приличаше на радост,

разсея се, подскочи чак,
парче сладкиш си резна,
издиша всичкия си мрак,
засмя се и изчезна.

10/01/2015
Мария Донева

В простора, в небесата
там насред чудесата
облаче се носи... пътува
и за спомените си тъгува..
Беше силен облак..черен
летеше в небето наперен..
събираше гняв и ярост
напрежение за дълбока старост
Искри от него летяха
тътени свистяха
той бе небесен господар
на стихиите другар.
Но..
в суетата си бе забравил
за своето нежно сърце
катинар на него поставил
и заключил с двете ръце..
.....

за сега толкова..ще има продължение..ама друг път ще доразкажа за облачко...: ))

... прочела аз сега
за облачното настроение по твое осмотрение. :)

И аз се върнах да го прочета. Не помня какво ме е провокирало да го напиша и съответно не знам продължението.
Сега идвам от миналото. Върнах се в него и се зачетох. Усмихнах се, но ми стана и тъжно, колко много човек се променя само за 8-9 години. Много въпроси се появиха и чакат своя отговор, време е явно за отговори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега идвам от миналото....

...добър ден, добре дошла. :)

Аз сега идвам от бъдещето и рекох си, я да дам нишан, че съм била днеес тук. :))

ехеее..и се срещнахме в настоящето...: )))
ха, здравей!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите