Re: Развитие по случаят!/само за интересуващите се / Контакти / Поколения / 60-160

До г-жа Велинова-зам. Директор на 126-то у-ще
София

ЖАЛБА

Oт Оливера Арнаудова-Попова
Майка на Марина Попова от 4А клас при 126-то у-ще/София

Г-жа Велинова, настоящото го пиша във връзка с възникнал инцидент, свързан с дъщеря ми Марина Попова, ученичка от 4А клас в повереното ви училище.

Накратко: Преди седмица ми се наложи много спешно да позвъня на дъщеря си по телефона. Случва се за първи път по време на учебни занимания, откакто дъщеря ми е ученичка във вашето училище, но случаят не търпеше отлагане. Наложило се е да излезе от клас за да говори. Казах и да изкаже съжаление, че и се е наложило да смути за кратко учебният процес. В този момент класната и г-жа Йорданова им е правила диктовка на текст, който трябва след това у дома да преразкажат и предадат преразказа на следващият път за проверка. Казала им е, че преразказа е задължителен, ще проверява. Детето е записало част от текста. Когато се връща в клас, учителката вече е свършила диктовката. Марина е помолила съученичката си по чин да препише остатъка, но в първият момент е получила отказ. В последствие другото дете е предложило да и даде текста, но в този момент е бил звънеца и е трябвало да си тръгнат. Марина се прибра и се притесняваше, че няма текста, който трябва да преразкаже. На въпросът ми защо не е искала текста и от други деца, каза, че и е неудобно, защото се притеснява да им иска. До тук сякаш историята е банална...

Когато дойде денят, когато трябва да предадат преразказите, поради притесненията на Марина и нежеланието и даже да иде на училище, защото няма текста в/у който да направи преразказа, написах бележка до г-жа Йорданова в която я моля, подчертавам –моля, да не изисква преразказа от нея, описвайки и гореказаното, изказах и мнение, че това с отказ на другото дете по чин да предостави текста да си го препише е притеснително, намеквам за взаимотношенията межди децата един вид, но притеснително за мен е, че и учителката знаейки, че Марина е пропуснала текста не и е предложила лично да си го допрепише. Предполагам госпожата пази бележката, може да ви я покаже. /факт е, че Марина не се обърнала към госпожата с молба за текста!/..но обективно приемам и факта, че госпожата не е длъжна да го прави.

Учителката е прочела бележката, събрала е и нейната-празна тетрадка. До тук всичко е нормално бих казала.
Причината за тази ми жалба е за случилото се след това. Госпожата след като прочита бележката, се изправя пред класа в час и прави публична забележка на Марина коментирайки бележката, която аз съм изпратила и въобще моята форма на комуникация с нея. Обръща се с нея с изказване и видимо набеждаване: „Марина, кога ще кажеш на майка си един път-Мамо, аз излъгах!”....учудването на Марина е за какво е излъгала!!! Това не може да разбере и до момента, както и аз.

Ефекта на манипулативното действие на госпожата е дало своят резултат. Марина силно се е засрамила и сконфузила, децата са се обръщали към нея, защо злепоставяла учителката си и т.н. С това действие на госпожата определено ми се потвърждава мнението за манипулативно, умишленото смачкване на самочувствието и умело „поставяне на място” на неудобните!!!

В междучасието ми се обади много обезпокоена, че иска да си тръгва, че децата и говорели разни неща, но я убедих да остане и да бъде силна и да си отстоява правотата. Обясних и, че госпожата и не е права да манипулира по този начин децата и да изразява нещо лично пред класа, което съм и споделила в бележка лично до нея.

Искам да ви кажа, е от началото на учебната година не съм идвала до училището. За себе си съм взела решение в знак на мой и на баща и протест срещу достатъчно причини свързани с образователната ни система /всеизвестни на всички/ да не посещаваме и родителски срещи, както и да минимализирам контактите си с учителите, освен, ако не е изключително наложително. Каквото трябва да се плати сме го направили! От детето си изискваме редовно посещение на занаятията и полагане на усилия според възможностите и да се справя с материала.
Не съм безпокоила госпожата и по телефон по никакъв случай и повод от началото на учебната година. Реших, че ако имам какво да и съобщавам, писмения вариант е най-подходящата и видна форма.

Възмутена съм от НЕПЕДАГОГИЧЕСКАТА постъпка на г-жа Йорданова да намесва децата и създава интриги и конфликти, след като комуникацията касае лично нея, Марина и мен в случая! Ако има някакви забележки или иска нещо да ми съобщи, нека се обади по телефона, да ми напише отговор или да изиска мое посещение при нея. Но не по този непристоен начин на манипулация и излагане детето на притеснения да оперира с психиката на Марина и да въздейства и настройва съучениците и, които в болшинството и са достатъчно преднамерени към детето дошло от „другият клас”! Бележката съм написала аз и ако трябва с някой да разговарям това съм пак аз.

Следствие тази постъпка моето и доверието на детето към учителката и е сринато! Полагам усилия да възстановя баланса за да довъши сравнително спокойно учебната си година. Опасенията ми обаче за придобито „лично отношение” към детето, следствие това, че съм родител, който държи да е запознат с отношението към дъщеря ми и излагам открито забележките си, поемайки риска на субективното последващо отношение.

Ако г-жа Йорданова е съвестен педагог и човек, най-малкото е трябвало лично насаме да извика Марина и да сподели с нея каквото трябва, без да постъпва импулсивно след прочита на бележката или да поиска контакт с мен!

Счетох за необходимо да ви запозная със случая. Надявам се да вземете отношение и да получа потвърждение, че жалбата ми е прочетена и взета под внимание.
Благодаря!

П.с. Бихме били удовлетворени да знаем за какво лъже Марина!

С уважение: ................................................ София, 13.11.2012г.
Оливера Арнаудова-Попова