|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 ***
|
|
| Автор |
danaia nn () |
| Публикувано | 02.08.12 21:14 |
|
|
Защо отблъскваме някого, когото обичаме? Защо се стига до там да казваме "обичам го, но не го харесвам"? Защо някой иска да си изтриеш постовете, когато вече няма никакво значение, който чел прочел. А защо е чел си е друга тема.
Отговорете ми ако искате, имам и други въпроси.
Ако някой иска да си трия темата, няма да стане
| |
|
|
|
Понякога отблъскваме хората без да искаме. Защитна реакция. Ето пример с мен, и с моя, обичам го, но не ми харесват много неща у него, но пък не мога без него, и всичко това е взаимно. Сещаш ли се че за 4 години щом не съм заживяла с този човек, значи нещо ме спира, макар че на първата седмица след като излизахме осъзнах че искам деца от него, но при мен нещата са така, или става бързо и не мисля, че като се замисля и край, 4 години без никакво ясно бъдеще ( общо ).
Казвай сега и другите въпроси?
| |
|
|
|
Без да искаме, така ли, що не ми се вярва нещо.
Другите въпроси са как така влизаш в някакво пространство и преди да кажеш "здрасти", "как си", казваш изтрий се, от което както казах няма никакъв смисъл. Какво се заявява с това
| |
|
|
|
случвало ми се е, тръгвам да пиша, пиша и след секунда искам да се изтрия, ако правилно съм те разбрала де...имаме импулси които умират за секунди , но е късно понякога
| |
|
|
|
Защо отблъскваме някого, когото обичаме?
За да го защитим, да го предпазим, дори от нас, може би даже преди всичко от нас, защото любовта иска да защити...
Защо се стига до там да казваме "обичам го, но не го харесвам"?
Защото между двете има разлика. Всяка моя фибра иска да е с него, но левият дял на мозъка ми не приема някои негови поведенчески реакции, разбира се, създали се във времето и под чужди давления! Като например паническия страх от обвързване или хроничните лъжи и театри.
Защо някой иска да си изтриеш постовете, когато вече няма никакво значение, който чел прочел.
Защо на вратата ни стои табелка "Дом Иванови"? При положение, че тате е Николов, а аз съм Панчева. Ни той е Николов, ни аз съм Панчева, но пък "Иванови" я кво е хубавко
Хората са станали невротични, параноични и не знаят кво искат.
Плашат се от сянката си и ревнуват другите от несъществуващото.
А любовта е толкова проста. Тя е приятелство и доверие. Пълно отдаване на цялото същество. Единение.
Но не всеки е готов за нея. Някои се учат, любовта е и интелигентност, други... просто остават самотни, невярващи и крайно изнервени
На мен лично ми се иска всеки да е изживял поне една лудост, наречена "любов", защото няма нищо по-прекрасно, освен децата де
А и вярвам, че има много любови, имаме твърде много ресурс, за да го ограничаваме...
| |
|
|
|
Никога не е късно да попиташ как си, дори след като си изтропал простотията, нали
| |
|
|
|
е да, не е късно да
| |
|
|
|
А любовта е толкова проста. Тя е приятелство и доверие. Пълно отдаване на цялото същество. Единение.
браво!!! Така е, и изобщо поста ти е супер верен и истински!
| |
|
|
|
Как какво? Притежание и страх.
Отивам на устен, украинец, който отдалеч "мирише" на КГБ. Докато си пием кафето, ме разпитва. Не, разведена съм, с три деца. Да, имам приятел. Да, ревнив е и има пушка.
Как го разсмях тоя човек, не е истина.
Рече, че съм огън жена и си заслужавало да го гръмнат
| |
|
|
|
но пък "Иванови" я кво е хубавко
Как пък не съм се сещала да си слагам табели. Разсмя ме.
Иначе за много неща не си права. И какви са тия отклонения разни. Не смея да бъда крайна, страх ме е, че ще ме прочетат, треперя направо. То каква ли им е работата на хората, я си представи, че утре е изтрито. Моля те влез в положението на четящите.
Можеш ли
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[