Аз не съм от вашия клуб, би трябвало да съм от 30-40.
Тук съм за да задам един въпрос на вас по-възрастните,
т.е. по-опитните житейски. (сериозно го казвам).

Моля да не ми се присмеете за наивността или
глупостта на въпроса. Мен ме вълнува наистина.

Постановка: разведох се с жена, която обичах истински и
си мислех, че с нея ще остарея. Оказа се след 4 години
че любовта не е истинска.

Та въпроса ми е: има ли "истинска любов"? Има ли възрастни
двойки които да се обичат до старост - именно обичат,
а не мирно и съвместно съществуване. Има ли такова нещо
в природата или да знам да не съм наивник и отсега да
ставам циник.

И накрая, моля не се шегувайте - за мен въпроса е сериозен.
Благодаря.

Ако найстина очакваш някакви отговори? Задаи въпроса в 30-40.

Велик е само онзи, който не ни напомня на никой друг.

Редактирано от БoEB на 29.09.04 17:56.

Безплатна реклама, а?

Радвам се, че те срещнах и тук, но какво би написал по темата, ако я беше прочел в 30-40.

Нерядко житейският опит малко зависи от възрастта, когато става въпрос за пълнолетни хора. В живота на децата понякога дори разликата от няколко месеца личи, но при възрастните житейският опит е реципрочен на преживяното и поуките от него.

Няма наивни въпроси, а - наивни отговори. Обикновено се подценяват точно въпросите, ненамерили отговори от векове... Има ли общовалидност на чувствата, светоусещанията, възприятията....
Еднакви ли са последиците от раздялата с любимия човек... Въпреки подобията, абсолютна еднаквост и повтаряемост няма. По тази логика и истинските неща в живота са ралични по сила и времетраене, защото зависят и от промените в нас, и от тези около нас.

Мислиш ли, че липсва топлота и нежност на чувствата у възрастна двойка, която е "под ръка" на разходка в парка? Само инерцията и навика ли ги свързват. Отговор няма, когато сме в ролята на странични наблюдатели. Това, което е истинско за теб, за тях е може би е фалш, както и обратното.

Желая ти да преодолееш кризата от раздялата. Маската на циник не би ти донесла комфорт. Пък и тя не може да бъде ефективен защитен щит за наранената ти душа.

Да,аз познавам такива - моите баба и дядо.Дядо почина преди година на 92г.
От това,което баба ми е разказвала и от моите спомени докато растях покрай тях си мисля,че те точно се обичаха - не съжителство,а обич.Нещо,като двете половини на едно цяло.И те са имали проблеми,като всички хора но са оцеляли - любовта им е оцеляла.
Не знам как става така.Сигурна съм,че няма общовалидна рецепта.

Това,което искам да ти кажа е,че щом на някой му се е случило,значи е възможно да се случи и на друг - може би и на теб

Не ставай циничен,защото тогава и да срещнеш "истинската",няма да я познаеш.

много лесно можеш да я разпознаеш "истинската". когато разбереш,че си я намерил - тя изчезва,бяга,няма я....
"истинската" е затова - да наранява и да боли.

не е задължително да ставаш циник,но направи си услуга и не я търси - живей си в "мирно и съвместно съжителство",защото болката е много по-силна от любовта.....заслужава ли си,заради миг щастие...?

((((много лесно можеш да я разпознаеш "истинската". когато разбереш,че си я намерил - тя изчезва,бяга,няма я.... ))))

Да така е. Но при мен бе 4 години. Има хора при които
е дори 20. Нима трябва да чакаш 20 години за да разбереш
накрая, че си се лъгал? Особено като края е гаден.
/то нима може да не е гаден?/

(((( "истинската" е затова - да наранява и да боли. ))))

Да боли, но едно е да те боли заради любовта и нейните проблеми,
друго е да те боли като разбереш, че всъщност любов не е имало.
Че си вярвал в химера.

((((не е задължително да ставаш циник,но направи си услуга и не я търси - живей си в "мирно и съвместно съжителство",защото болката е много по-силна от любовта.....заслужава ли си,заради миг щастие...?))))

"Мирно и съвместно", "не търси" - Това означава човек в душата
си да е сам. И аз не искам миг щастие - искам остатъка от
живота ми да е щастие. Сигурно това, което искам е или
прекалено много или нереално.

Искам като стана член на този клуб, по това време
да мога да погледна жената до мен не като на необходимата
досада до мен, а с поглед който тя да усеща.
И аз да мога да усещам нейния.

Нима няма човек в този клуб, който да може да каже,
"да това нещо съществува"?

Много жалко, ако е невъзможно.

Нима никой не може да каже...

Дублирай темата в "Клуб на разведените" и "Споделено". Там ще е по-вероятно да се получи смислен разговор.

Добре би било, но...В този клуб май най-старите са не по-стари от 35 години.
Прочети другите теми в този клуб.

За това,колко време една любов може да остане жива никой не може да ти каже. Зависи,от много работи зависи. Понякога(често дори)ние самите я убиваме - кога съзнателно,кога несъзнателно...

Всеки иска остатъка от живота му да е щастие,не само ти и аз го искам. Но май само искане не е достатъчно.

Да боли, но едно е да те боли заради любовта и нейните проблеми,
друго е да те боли като разбереш, че всъщност любов не е имало.
Че си вярвал в химера.


Ми нали и аз за това говоря - точно за тази болка.
Затова ти казах,че е по-добре без "истинската",защото любовта би трябвало да е нещо хубаво,а какво и е хубавото на болката?А болката не е от любовта и нейните проблеми - не. Болката идва от чувството,че си се лъгал,че си повярвал в нещо,което се е оказало не това което е изглеждало...