Здравейте, много ми е приятно че най-после събрах смелост да споделя с вас проблема си. По принцип не съм за този форум, тъй като съм все още женен, но си мисля че зрели хора като вас, а и препатили, ще могат да ми помогнат. Пък и си мисля че "споделянето" ще ми помогне. Дано....
В стемежа си да бъда изчерпателен, се надявам да не отегча някой. Някъде тук прочетох фразата "-кошче за душевни отпадъци..." Предварително се извинявам, ако обидя някой.
И така, началото бе страхотно. Имах невероятната чест и късмет да се оженя за любовта на живота си. Една много здрава връзка с момиче от по-долен клас.Бяхме нещо като двойката на гимназията и общо взето, когато обявихме намерението си да се женим, никой не се учуди.
Сторихме го твърде рано/може би/-аз на 22, тя на 21. На 24 вече бях баща на разкошно момиче, което страшно много обичам и смея да твърдя "моя спасител". Олицетворявам смисъла на живота си с нея и за нищо на света не бих допуснал да я вземам в събота в 2 до 3 и съответно в неделя по същото време. Въпреки съвременното отношение към семейството като "незадължително и необосновано обвързване", аз страшно много държа на него. Не бягам от одговорност, споделям всички неволи, проблеми....правя компромиси, разговарям/поне се мъча/.............НО НЕ ПОЛУЧАВАМ СЪЩОТО.
На 28 г. съм, с висше образование в медицинската сфера, собственик съм на фирма в областа на услугите и имам самочувствието на "що-годе оцеляващ човек в условията на мизерното българско съществуване".
Ходя с костюм и вратовръзка, срещам се със сериозни хора от бизнес елита на БГ, час от които и мои клиенти, но............
Идва голямото НО...
Според мои познати, близки и роднини, всичко това трябва да ми носи самочувствие, спокойствие.........................................а всъщност се чувствам като парцал. Изпаднал съм в невероятна дупка, депресия, криза, пропаст и т.н. и т.н.
От близо две години нещата между нас не вървят. Търпя страшни унижения, хладина, безразличие а от скоро и явна ненавист и отвращение.
Бихте си казали "-ясно, друг мъж, не го обича вече, любовник и т.н..Естествено логично, но не и в нашия случай.Преди сме говорили много, сега по-рядко. Кълне се че нямало друг мъж, не е влюбена.......Просто изкарва мои съвсем незначителни грешки от миналото, които търпяла с години, не споделяла, те се натрупвали в нея и накрая дошло разочарованието. Казва че все още ме обича, но не така, както преди и че с поведението ми все повече изстивала към мен.
Къде е проблема. Ще ме попитате какво е поведението ми, както се предполага-НЕ ЗНАМ. Грижа се за всички, нямам любовница/не съм и изневерявал дори/, прибирам се навреме, освен когато съм командировка.....помагам много-в домакинство, детето го водя и прибирам само аз, обичам да готвя и уверявам ви, справям се много добре........
Не знам, няма конкретика, няма причина, нищо не се изкарва като довод, мълчи се и непрекъснато се повтаря че ако съм продължавал в същия дух, до месец май имам срок да се изнеса!!!!!!!!
За сексуален контакт да не говоря, отблъсква ме с отвращение, сърди се...
Не знам.Помагайте.Как да постъпя, какво да направя.
Проблема е че все още я обичам, имаме страхотно хлапе и просто не мога да намеря изход в ситуацията.
Благодаря предварително и успех на всички

Много е гадно като ти се натрупа горчилка/казвам го от собствен опит/и като я излееш наведнъж.Не може да няма конкретна причина за поведението й.Все пак нещо е "отпушило" това,което е трупала с години.От начало си помислих,че може би й е писнало от този подреден начин на живот.Много жени обичат да бъдат поставяни в критични ситуации,това разпалва връзката.
Няма да ти дам съвет,защото не мога да разбера какъв точно е проблема,а само го гледам през моите очи,обаче мога едно да ти кажа със сигурност-ако е решила да те напусне наистина ще каже причината.Никой не си тръгва ей така,без причина.Ако трябва ще измисли нещо и това е.Защо не се разделите за известно време?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Пламене,
Като те гледам, добър човек си, но понякога ( в повечето случаи това вреди). Качили са се на главата ти. Аз лично бих умряла от скука с добряк като теб до себе си. И на жена ти и е доскучало. Опитай, да и създадеш малко проблеми и съмнения.
Много ми е трудно , да ти обясня подробности, но тук има достатъчно пишещи с вродено дар-слово. Надявам се да доразвият тезата ми.

П.П. И аз съм семейна като теб ....от 25 години. Повярвай ми!

Здравей,
от написаното от теб се раzбира,Че си Човек който е постигнал много и успеШно продължава да се раzвива. Това в похвално, похвално е и това Че се грижиШ zа семейството си. Ти не пиШеШ дали тя работи, но според мен в тоzи момент тя се Чувства непълноценна и като твоя сянка.
"Грижа се за всички" си написал, хубаво, а ти оценяваШ ли това което тя прави?
Желая ти от сърце да успееШ да zапаzиШ семейството което двамата със съпругата ти сте съzдали.

Ами на мен жена ти нещо за психоаналитик ми мирише....
Тя работи ли?Питай я нещо сега какво не е доволна от теб, от какво има нужда, никой не е безгрешен, припомни й и някои нейни грешки, говорете сериозно, но ако няма друг, май тя нещо има проблем

По това описание, Пламене, погледнато отстрани без да познаваме подробностите и детайлите, изглежда вашия брак малко неравновесен. Какво имам впредвид. Ти си ангажиран от сутрин до вечер, с работата, с делови срещи, с детето, с битовото ежедневие, а за нея какво остана? Дай й възможност да се изяви, да се докаже. Ако няма бизнес, може да й помогнеш да започне. Остави я и с детето да има някакъв ангажимент - странично занимание, спорт, в читалище... А вечерите? Въобще остава ли ви време за вас двамата заедно? Ако единият си мечтае за вкъщи, а другият - за навън. И тук направи компромис и се съобрази с нея... За секса също, единият му се пи вечер, другият - сутрин и ето ти излишна драма... Въобще има какво да се направи... Ами цвете за жената,просто така, без повод на прибиране вкъщи

Пламене,
Мисля, че диагнозата на жена ти се нарича "отегчение".
За повечето жени, към които спадам и аз, съпруг като теб
е много удобен, но в същото време - безкрайно скучен.
Каква е тръпката да живееш с човек, който се прибира веднага
след работа, взема детето от градината, мие чиниите, готви и
все се мъчи да ти угоди? Просто няма тръпка!
Нещата са прости - човекът е устроен така, че да се стреми към непостижимото и да не оценява това, което има (това е и двигателят
на човешкия прогрес). Пример: мъжете не оценяват всеотдайните
обичащи ги жени и все гледат да спечелят благоразположението на
някоя "недостъпна" за тях, която всъщност не е нищо повече от
една хитра к...ва. По подобен начин стоят нещата и с жените -
ние си падаме по мъже, които ни разиграват и не ни уважават.
Звучи страшно мазохистично, но е така.
Без да се впускам в подробности, ще ти кажа, че цялата ми младост
(от 20 до 40-годишна възраст) премина в сянката на един мъж,
когото обожавах и дори и сега, след като сме разведени от няколко
години, не преставам да си мисля за него и да го желая - сънувам го
всяка нощ. Почти от самото начало, макар че, искам да подчертая, че ме
обичаше много, закъсняваше за срещи, изневеряваше ми без да го
крие и т.н. (няма да те отегчавам със сърцераздирателни истории).
След като се оженихме стана още по-лошо. Не се прибираше по няколко
дни, всеки път като си идвах от командировка го заварвах с жена
вкъщи (той дори не си правеше труда да заличи следите от прекараната
с друга любовна нощ), беше невероятен дерибей - дори чаша вода не си
вземаше сам, а трябваше да му прислужвам по цяла нощ и сутрин
отивах на работа с подути от недоспиване очи и т.н. и т.н.
Е, колкото и невероятно да звучи - все още съм луда по него и ако сега ме повика (както преди 13 години ме повика от чужбина, където току-що бях
създала семейство), знам, че ще се върна при него, независимо, че вече
съм си стъпила на краката. Макар че вече не съм в първа младост и
нямам кой знае какъв избор, все пак се намира по някой и друг мъж, с
когото бих могла да имам някакво бъдеще, но, честно казано, добрите
момчета не ме привличат - не са предизвикателството, от което имам
нужда, за да се чувствам жена.
Ако искаш, помисли върху това.
Не те съветвам да изоставиш семейството си, но бъди по-загадъчен,
по-недостъпен и (не зная как ще ти прозвучи) - малко по-безотговорен
и повече себичен, абе направо - бъди по-голям егоист.

в смисъл - ако бяхте подготвени в аванс, че няма да е вечна - може би по-лесно щяхте да приемете критичния момент, който ви е споходил сега. Нищо необикновено, все пак - има го във всеки брак. Сега тя е престанала, след време и те ще престанеш да я обичаш - няма вечни неща под слънцето, още по-малко любовта е вечна. Тогава днешното вълнение ще ти се струва малко наивно. Не се изнасяй от дома - преглътни думите й (това, което жената казва - по водата и вятъра го запиши!) и дай време на булката да осъзнае, че бракът не е функция на любовта. В него си има и други неща, пък и какво да слушаме жените, още по-малко да им вярваме... Те са толкова ирационални, че винаги грешим, ако ги послушаме.
P.S. Нима ще се подведеш по настроението на твоето момиче само защото я обичаш толкова много? Покажи й, че наистина я обичаш - и ако е жена на място - може и да го оцени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 26.03.04 20:25.

Егати мазохизмаЕдин приятел казваше:"За вас жените само бой и секс трябва,от друго не разбирате"На майтап де,но май не е само майтап.
Не мислех че има такива хора,честно.Без да се обиждаш,но наистина ли тези изброените неща те карат да го обичаш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поискай нещо от нея!
Поискай нещо, което тя е искала да направи и не го е направила! Поискай да направи това, което тя самата иска! Покажи й, че цениш това, което тя иска да направи с живота си! Докато ти си бил студент, какво е правила тя? Гледала е детето? Тя самата учила ли е в същото това време? Детето се е родило, когато сте завършили или когато ти си завършил?
Струва ми се, че проблемът е в някакво дълбоко лично неудовлетворение (в нея). Ти си успял, а тя какво!? Нищо не е направила с живота си... сигурно така си мисли и нищо чудно, че не може да те гледа. Сигурно е умна и интелигентна, сигурно е имала възможности, а се е отказала от тях и сега й се струва, че ти си причината всичко това да е пропуснато. Обаче всъщност нито ти си причината, нито е късно и невъзможно. Ако не е учила, сега спокойно може да се заеме. Ако иска да направи кариера в някоя област, не е късно. Кажи й и я подкрепи в това. Повярвай в нея, струва й се,че не вярваш, че тя струва повече.
Просто детето навършва 4 години, тя е на кръстопът и не знае накъде да поеме... какво като й помагаш, като на нея й се струва, че заради тебе е провалила възможностите си, кариерата си, развитието си като човек някакъв...
Ако наистина я обичаш, ще й помогнеш да намери себе си и да покаже на света, че може нещо. Тя това иска, а щом го иска, значи има какво да покаже на света. Има начин да се почувства удовлетворена. Семейният живот не винаги е всичко...
Така си мисля, ама знам ли... вече не съм сигурна в нищо... може би това е за добро!
Късмет!