ТЯ: как си слънчо
ТОЙ: тук. жив. изгубен. изгубващо-намиращ се.
изчезващо появяващ се.
става все по- и по-.
изчезвам. изгубвам се.
нещата излизат извън контрола на моя мозък.
поставям се сам в партер и се наблюдавам.
колко жалки можем да бъдем в дребните си човешки желанийца. и в не толкова дребните
ТЯ: ЗАЩО
ТОЙ: ако знаех...щеше да е лесно
ТЯ: разкажи ми миличко...
ТОЙ: то няма какво.
как да ти разкажа нещо което не може да се опише...
невъзможно...
толкова ми е трудно да мисля...не щото боли.
боли ме. боли ме от гнусотията която съм.
бил съм бил пич, слънчице, детенце, вятър, вода, мило, ачо, ейнджъл, детенце, ренде....
нищо не съм. само дето все още съм пълен с боклук.
бало си е мамата...
ТЯ: абсолютно.... сега само ти остава да се пъхнеш под някоя кола
ТОЙ: :)))
не си мисли че съм тъжен.
не отъждествявай двете ми лица със мен.
аз не съм тях. те не съм аз.
усмихнато смешния или мрачно тъжния...
няма нищо общо със самия ангел...
нищото и нещото нямат нищо общо със онова дето няма име.

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:11.

хората обичат да слушат само хубави неща за себе си.
а когато трябва да си оближат собствения насран задник,
се сърдят на природата че не го е измила преди да ближат.
в крайна сметка всеки си има лайна и задник и ми е трудно да излижа всички задници, преди оня да си го лизне сам.
нали.
писва ми понякога от това искане, знаене и можене на големите и малките знайковци и компетенции в живота.
съм в една стая, луна, лула, музика, жена с душа...
другото мога да го препикая...
нали тук става дума за любов.

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:12.

понякога ме уморяваш....
много.
понякога. щото не мога да те оставя....
понякога когато имам нужда от меко рамо ми слагаш камък.
понякога. когато приемаш споделеното за съдене.
когато.
когато имам нужда от тишина а шумиш.
и твърдиш че ме разбираш.
понякога.
както всяка фибра на тялото ми иска своето си.
и сега пак ще тръгнеш да рипаш и да бягаш.
да сипеш пепел върху главата си.
не усещаш ли. че понякога просто нищо не е нужно.
що не спреш да се стягаш.
що не си починеш.
да си фантазираш.
знаеш че те обичам.
че те има в мен.
ама. явно си лицето.
вятъра във водите наречени вълни.
спри за да не ти е трудно.
не знам дали ще ти е лесно но няма да ти е трудно.
просто спри.
и със знаенето спри.
можеш ли да не се стягаш, сърдиш, натъжаваш, притесняваш или каквото и да е там само защото съм откровен?
нали.
обичам те

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:13.

знаеш ли...
трудното тепърва предстои. за мен.
за очите ми.
за душата ми. за миг-
трудното тепърва ще гори и ръцете ми.
трудното сега започва.
и ще свърши със "смърта" за да може да възкръсне някак си любов от пепелта...
тепърва ще се губя и намирам
тепърва от ръцете ми ще капе кръв.
тепърва стоновете ще прогарят
в душата ми сълзящите следи.
тепърва ще се търся и намирам
тепърва ще витая в полумрак
тепърва жаден ще заспивам и ще преоткривам този свят.
трудно е когато знаеш,
трудно и в незнанието спиш
с Y изписвам на неизвестното лицето
известното под Х-кса си личи.
И двете са известно неизвестни,
и двете те нагарчат и горят.
а истината с друго име
зова я всеки миг.
любов. това е истината. :))
тя е и неистината. тя всичко.
любов неподвластна на дребните човешки желанийца.

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:13.

да. думите са за езиците.
другото се усеща когато те гушна.

имаш страхотни гърди.
вервай ми.
ама очите ти ми харесват повече. ако може да става въпрос за повече.
щото в обичането няма мярка. все едно да кажеш: "безкрая е повече от безкрая".
или пък да вземеш та да си купиш от магазина три кила любов. или пък обич. ами как. няма кантар за такива работи. :))
и за това ни е толкова трудно щото сме свикнали да мерим. АЗ, той... кой... добър, слаб, умен, прост, нисък, дебел. Мимикрия.
Тва се нарича маскиране на вятъра.
Техника която се отдава лесно на всички човеци.

Фантазията идва от знанието. Знанието идва отвън. А маскирането се явява производна на Ф и З. Защото се страхуваме да видим себе си.
А толкова е просто. Вече ме боли главата от всичките "звезди" дето ми се посипват. Не съм ненормален. Нито Бог. Не съм. Не ви ли стига. Не ми ли стига.
За хората които обичат да се състезават.... с кого ли?

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 16:54.

и.
приятно ми е че се познаваме. казва се Ангел.
не ми вярвай на думите. виж очите ми.
в банята се влиза гол.
не се страхувай всички сме преЕбани.
дори не е важно кой пръв.
нали всички ;))
КупонЪ да стаа.
не мисли. ако можеш и не дишай.
нямаш нужда от излишности.
важното е да си ти. тва навярно е достатъчно.
говоренето...
мълчиш защото знаеш всичко.

всичко е такова каквото е

явно трудно правиш асоциацията его-аз.
спирам да те мъча.
мозъкът ти се върти бясно като на онази малката рибка долу.
очите ти клюмат почти безразлично.
онова дългото няма да го асоциирам. отпред дето е изтъняло.
а тия перчици се мърдат почти безпомощно.
не всичко е това което изглежда.
въпос на гледна точка.
пиша ти шестица и те връщам в първи клас.
научи се.
иначе нема прокопсия.
да виждаш това което е. а не това което мърда.
иначе ще пърдиш и ще мирише.
его-аз
дерзай. желая ти искрено успех.
външното изразяване води до вътрешно трансформиране.
следи само за самонаблюдението. и ще ти е леко.
иначе ще се самозатрупаш с лайна.
като да си затворен в ковчег и да те хранят през отвор.
винаги идва момента когато лайната ще запълнят ограничението.
его-аз.
сори ако съм ти причинил неприятното усещане, на компрес против нощно напикаване. имам опит знам - гадно е.
въпросът обаче не е в това кое ни изнася а кое всъщност е.
онова дето мърда или онова дето не.
иначе понякога е хубаво да се ходи на маскарадни забавления.

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 17:46.

...ако знаеш как искам да изпия онова което ме допълва...
как искам да се слея...
да полетя в невъзможното и да се слея със онази усмивка която отваря душата ми...
как искам да яхна повея на вятъра...
да ми разрошва косите...
любовта....
дето с поглед изгубва мен във нея...

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:06.

чудя се дали мога да спра.
"тихо" да я хвана за ръката, да събираме звезди във шепите си и да се държим един за друг душа със душа. Да я понеса яхнала ме на раменете ми, крещяща като малко дете, искаща сладолед или пуканки, да се возим на въртележките в парка, да крещим и да се въргаляме в тревата....
не знам дали мога да спра.
любовта.
обичам захарен памук...да я намацам...или тя мен...
тихата вечер в която морският бриз бавно и сигурно навява любовта в сърцата ни...тогава когато песъчинките по плажа блестят на слънцето като диаманти...тогава когато във водата виждам лицето й...
не мога да спра.
понякога обичам. понякога обичам безразсъдно. тогава когато ме няма. когато съм спрял. във времето и пространствто.
когато ми мирише на прясно изпържена риба и се разхождам по шорти някъде из някоя вила. или когато пържим лятно време картофи.
обичам. обичам да живея.
да усещам палещите лъчи по голия ми гръб....да се пека чисто гол на плажа. да нямам задръжки, да нямам граници. Да бъда Аз. Когато залезът се отразява във душата ми.
Ти си там. знам. Там където има само светлина. Бавно открехвам вратата....Светлина...Изпълва ме светлина.
Няма значение. Какво ти пука. От кого. Защо.
Прегръщам те, бавно и силно....и нежно...прегъщам те във нощта на ефирната любов, когато всички мигове се сливат във вечност...и единствения свидетел на любовта е съществуването.
обичам те

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:07.

аз съм там където се слива небето със земята....
толкова близо и толкова далеч...
толкова земен и толкова въздушен....
и не искам, вярвай ми.
обичам да тече кръвта....
тогава когато пресъхналите и напукани устни отпиват бавно глътка вода.
не ме чакай.
аз съм с теб.
просто се усмихни.

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:09.