ТЯ: как си слънчо
ТОЙ: тук. жив. изгубен. изгубващо-намиращ се.
изчезващо появяващ се.
става все по- и по-.
изчезвам. изгубвам се.
нещата излизат извън контрола на моя мозък.
поставям се сам в партер и се наблюдавам.
колко жалки можем да бъдем в дребните си човешки желанийца. и в не толкова дребните
ТЯ: ЗАЩО
ТОЙ: ако знаех...щеше да е лесно
ТЯ: разкажи ми миличко...
ТОЙ: то няма какво.
как да ти разкажа нещо което не може да се опише...
невъзможно...
толкова ми е трудно да мисля...не щото боли.
боли ме. боли ме от гнусотията която съм.
бил съм бил пич, слънчице, детенце, вятър, вода, мило, ачо, ейнджъл, детенце, ренде....
нищо не съм. само дето все още съм пълен с боклук.
бало си е мамата...
ТЯ: абсолютно.... сега само ти остава да се пъхнеш под някоя кола
ТОЙ: :)))
не си мисли че съм тъжен.
не отъждествявай двете ми лица със мен.
аз не съм тях. те не съм аз.
усмихнато смешния или мрачно тъжния...
няма нищо общо със самия ангел...
нищото и нещото нямат нищо общо със онова дето няма име.

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:11.

хората обичат да слушат само хубави неща за себе си.
а когато трябва да си оближат собствения насран задник,
се сърдят на природата че не го е измила преди да ближат.
в крайна сметка всеки си има лайна и задник и ми е трудно да излижа всички задници, преди оня да си го лизне сам.
нали.
писва ми понякога от това искане, знаене и можене на големите и малките знайковци и компетенции в живота.
съм в една стая, луна, лула, музика, жена с душа...
другото мога да го препикая...
нали тук става дума за любов.

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:12.

понякога ме уморяваш....
много.
понякога. щото не мога да те оставя....
понякога когато имам нужда от меко рамо ми слагаш камък.
понякога. когато приемаш споделеното за съдене.
когато.
когато имам нужда от тишина а шумиш.
и твърдиш че ме разбираш.
понякога.
както всяка фибра на тялото ми иска своето си.
и сега пак ще тръгнеш да рипаш и да бягаш.
да сипеш пепел върху главата си.
не усещаш ли. че понякога просто нищо не е нужно.
що не спреш да се стягаш.
що не си починеш.
да си фантазираш.
знаеш че те обичам.
че те има в мен.
ама. явно си лицето.
вятъра във водите наречени вълни.
спри за да не ти е трудно.
не знам дали ще ти е лесно но няма да ти е трудно.
просто спри.
и със знаенето спри.
можеш ли да не се стягаш, сърдиш, натъжаваш, притесняваш или каквото и да е там само защото съм откровен?
нали.
обичам те

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:13.

знаеш ли...
трудното тепърва предстои. за мен.
за очите ми.
за душата ми. за миг-
трудното тепърва ще гори и ръцете ми.
трудното сега започва.
и ще свърши със "смърта" за да може да възкръсне някак си любов от пепелта...
тепърва ще се губя и намирам
тепърва от ръцете ми ще капе кръв.
тепърва стоновете ще прогарят
в душата ми сълзящите следи.
тепърва ще се търся и намирам
тепърва ще витая в полумрак
тепърва жаден ще заспивам и ще преоткривам този свят.
трудно е когато знаеш,
трудно и в незнанието спиш
с Y изписвам на неизвестното лицето
известното под Х-кса си личи.
И двете са известно неизвестни,
и двете те нагарчат и горят.
а истината с друго име
зова я всеки миг.
любов. това е истината. :))
тя е и неистината. тя всичко.
любов неподвластна на дребните човешки желанийца.

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:13.

да. думите са за езиците.
другото се усеща когато те гушна.

имаш страхотни гърди.
вервай ми.
ама очите ти ми харесват повече. ако може да става въпрос за повече.
щото в обичането няма мярка. все едно да кажеш: "безкрая е повече от безкрая".
или пък да вземеш та да си купиш от магазина три кила любов. или пък обич. ами как. няма кантар за такива работи. :))
и за това ни е толкова трудно щото сме свикнали да мерим. АЗ, той... кой... добър, слаб, умен, прост, нисък, дебел. Мимикрия.
Тва се нарича маскиране на вятъра.
Техника която се отдава лесно на всички човеци.

Фантазията идва от знанието. Знанието идва отвън. А маскирането се явява производна на Ф и З. Защото се страхуваме да видим себе си.
А толкова е просто. Вече ме боли главата от всичките "звезди" дето ми се посипват. Не съм ненормален. Нито Бог. Не съм. Не ви ли стига. Не ми ли стига.
За хората които обичат да се състезават.... с кого ли?

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 16:54.

и.
приятно ми е че се познаваме. казва се Ангел.
не ми вярвай на думите. виж очите ми.
в банята се влиза гол.
не се страхувай всички сме преЕбани.
дори не е важно кой пръв.
нали всички ;))
КупонЪ да стаа.
не мисли. ако можеш и не дишай.
нямаш нужда от излишности.
важното е да си ти. тва навярно е достатъчно.
говоренето...
мълчиш защото знаеш всичко.

всичко е такова каквото е

явно трудно правиш асоциацията его-аз.
спирам да те мъча.
мозъкът ти се върти бясно като на онази малката рибка долу.
очите ти клюмат почти безразлично.
онова дългото няма да го асоциирам. отпред дето е изтъняло.
а тия перчици се мърдат почти безпомощно.
не всичко е това което изглежда.
въпос на гледна точка.
пиша ти шестица и те връщам в първи клас.
научи се.
иначе нема прокопсия.
да виждаш това което е. а не това което мърда.
иначе ще пърдиш и ще мирише.
его-аз
дерзай. желая ти искрено успех.
външното изразяване води до вътрешно трансформиране.
следи само за самонаблюдението. и ще ти е леко.
иначе ще се самозатрупаш с лайна.
като да си затворен в ковчег и да те хранят през отвор.
винаги идва момента когато лайната ще запълнят ограничението.
его-аз.
сори ако съм ти причинил неприятното усещане, на компрес против нощно напикаване. имам опит знам - гадно е.
въпросът обаче не е в това кое ни изнася а кое всъщност е.
онова дето мърда или онова дето не.
иначе понякога е хубаво да се ходи на маскарадни забавления.

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 17:46.

...ако знаеш как искам да изпия онова което ме допълва...
как искам да се слея...
да полетя в невъзможното и да се слея със онази усмивка която отваря душата ми...
как искам да яхна повея на вятъра...
да ми разрошва косите...
любовта....
дето с поглед изгубва мен във нея...

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:06.

чудя се дали мога да спра.
"тихо" да я хвана за ръката, да събираме звезди във шепите си и да се държим един за друг душа със душа. Да я понеса яхнала ме на раменете ми, крещяща като малко дете, искаща сладолед или пуканки, да се возим на въртележките в парка, да крещим и да се въргаляме в тревата....
не знам дали мога да спра.
любовта.
обичам захарен памук...да я намацам...или тя мен...
тихата вечер в която морският бриз бавно и сигурно навява любовта в сърцата ни...тогава когато песъчинките по плажа блестят на слънцето като диаманти...тогава когато във водата виждам лицето й...
не мога да спра.
понякога обичам. понякога обичам безразсъдно. тогава когато ме няма. когато съм спрял. във времето и пространствто.
когато ми мирише на прясно изпържена риба и се разхождам по шорти някъде из някоя вила. или когато пържим лятно време картофи.
обичам. обичам да живея.
да усещам палещите лъчи по голия ми гръб....да се пека чисто гол на плажа. да нямам задръжки, да нямам граници. Да бъда Аз. Когато залезът се отразява във душата ми.
Ти си там. знам. Там където има само светлина. Бавно открехвам вратата....Светлина...Изпълва ме светлина.
Няма значение. Какво ти пука. От кого. Защо.
Прегръщам те, бавно и силно....и нежно...прегъщам те във нощта на ефирната любов, когато всички мигове се сливат във вечност...и единствения свидетел на любовта е съществуването.
обичам те

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:07.

аз съм там където се слива небето със земята....
толкова близо и толкова далеч...
толкова земен и толкова въздушен....
и не искам, вярвай ми.
обичам да тече кръвта....
тогава когато пресъхналите и напукани устни отпиват бавно глътка вода.
не ме чакай.
аз съм с теб.
просто се усмихни.

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:09.

кво да ти кажа? страхотна си.
виждам те.
светла.
и болката. тежко ли е кат си сам.
сам срещу самотен.
акордеон. или саксофон.
сръбска музика или класика.
разкъсва ти се душата.
знаеш ли...
не ми се мре....не
не и сега. утре може. но днес съм жив.
нека днес да съм жив.
щато е трудна.
"А там някъде брадясали мъже запиваха. Жените им ги хокаха и проклинаха, времето, земята, тегобите и собствената си любов: грях по-тежък от убийство".


всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:11.

...................................................................................
...............................................................................................
................................................................................................
......................o.................o.................................
............o.........o......o.......o..................................
...............o........o....o......o....................................
........o........o......o...o....o......o..................................
.............o......o...o..o..o......o........................
....................o.o.OO.oo..o..........................................
....o.o.o...o...o.OO..OO.o...o.o.o.o.o..o...............................
..................o.o.OOOO.oo.......................................
........o.....o.....o.o..o.o.o...o.........................................
............o.......o.....o......o.......o................................
.........o........o.......o.........o.......o..........................
.................o.........o...........o..........o.......................
...............o..........................o...........o....................
.............o..............................o............................
...................................................................................
...............................................................................................
................................................................................................


всичко е такова каквото е

Всеки търси това което намира. Въпроса е дали го осъзнава.
Защото няма случайни неща.
Знаеш ли кво ми е в душичката пиле.
Let The Sunshine In.
Хаос. Поглед на шизофреник. Очите зеят празно в небитието.
Тупка ти от вътре. Вените по врата се изпъват като въжета а главата ти тупти като сърце на заклано прасе.
От ушите ти шурти мърсотия. На тва му се вика пречистване. А хората се гнусят.
Като да отидеш на плаж пълен със спринцовки от наркомани.
Всичко е толкова нормално. Толкова побъркано.
Като в приказка със герои облечени в сиво със маски.
А под маските се крие Sunshine. Маската се сваля. Само веднъж. И само за винаги.
Затвор. Жена. Истинска жена. Еблива жена. Любовна жена.
Тераса. Луна. Керемиди. Телени огради. Сенки. Вятър. Охрана
Свирка. Бавна и нежна. Напук на цялата грубост, напук на квадратите и клетките и маските.
Let The Sunshine In.
Вик. Страстен секс. Анален, вагинален, брутален. Сокове и прашки..
За съществуването. За нормите. За законите. Против Законите. Против Нормите. Против съществуването.
За това че съм жив.
И после всички затворници я изнасилиха. Мамка им. Няма да се обеся.
Истината е там където можеш да умреш и да се родиш отново.
А тя крещеше. Разкъсаха я. Кучета. Живота. Кучета.
Разкъсват душите ни. Натъпкват ги в изолатори.
Секс. Див. Еблив. Страстен. Истински. Веднъж. Завинаги. И никога.
Любов.
Сълза и Дъжд.
Ромолене на река.
И светлина.
Изчезвам.
Нямам ме.
Не ме боли.
Не го боли.
...просто вече го няма

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 13.05.03 13:04.

време е да рискуваме с живота си. за да разберем че не можем да го загубим. защото никога не сме го притежавали.
лека нощ.
дано имаш желание да говориш с мен.
търси търси по "широката" земя.
излетяла от гнездото любов.
ще се върнеш със уморени крила, в сълзливата нощ
за да обикнеш мене във теб и света. отново.

всичко е такова каквото е

очите ми от взиране по тебе ослепяха, а и оглушах във тишината, не ме държат и коленете вече, забрава диша ми сълзата.
да дойда и да се опълчим?
с чии крака да стъпча правилата?
не. ще схлупя кротко слепите клепачи. полагайки и длани на глухите уши, увяхнаха краката от бясно бягане към края, душата ми копнее за безкрая, ела ако си ти.

всичко е такова каквото е

изпитваш тази ревност сляпа, изпитваш радост и тревога.
а на мен ми се къса сърцето. състрадание.
кво ти пука, на кого му пука. утре. автомобили. катастрофа.
няма ни.
къде е истината. чия истина. думите са истини неистински. съдържащи полуистината изписана в нашите емоции и тегоби.
шум. шум.
ревност. не знам кога ще се задуша. усещам че умирам.
бавно но сигурно.
за да се родя. никога няма да изчезне. как да изчезне когато никога не се е появявал. абсурд.
просто ще се преродя.
трябва ми време. въздух.
виж.
спри. да сега. спри да пишеш.
. . .
ревност. заблуждавам се че точно мен ревнува.
не съм толкова хубав нито велик. не.
не ревнува мен.
а просто. по навик. просто си облизва пръстите по навик.
стар навик. лош навик. придобит навик. навик.
да имаш. да не боли. да ти е хубаво.
да е твое. да го ползваш и използваш.
а?
всичко е толкова сложно/просто. въпрос на гледна точка.
аз избрах.
той избра.
и стана войната.
а можеше да е и по-простичко.
бяхме избрали....сложното.
а всичко е толкова просто. всъщност...

всичко е такова каквото е

гледам звездите и си пея, ееххх....
един огън

аз и ти

вятърът леко подухва, едвам едвам, всичко е притихнало, борова гора ни е прегърнала в меката си завивка.
звездите, звездите са като заковани - небето тъмно синьо, черно
простряно като декор на театър, обгърнало безкрая в крайността на хоризонтите.

аз и ти

червено домашно вино се стича
по устните ни
и прелива
жадно
огънят пращи
искри хвърчат към звездния декор
а ти не довагяш душо, сърце мое.
целувам те
тревата зелена, руйното вино, искрена усмивка, чист въздух и сини простори
а яз те тебе чекам мори, дома да ми дойдеш, а ти не довагяш душо...сърце мое...
еххх... любов.
да плачеш....
сълзите парят
и прочистват
потъваш в спокойствието което те води към, безмерната радост
любовта е радост

луната, мирисът на прясно запален огън и казан с лютеница. лятно време. вечер когато само вятърът смущава спокойствието на спокойната нощ.
сочна круша разтапяща се в устата ти. ледено студена вода залива подпухналото от жегите лице.... ръце... тела....
еххх прохлада... а ти не довагяш душо.... край Вардаро седиш мори...все нагоре гледаш.
петли пропукват заранта със трептящите си лъчисти гласове.... а аз съм във звездите...все нагоре гледаш душо...сърце мое.
мирише на слама и ти идва да си заровиш главата във току що разораната вада...
мирише на земя.
на майка.
на любов.
на писък.
на детски смях.
на разранена от работа ръка.
мирише ми на танц.
на песен.
душа, очи, любов....
свенливост.
едвам вдигаш глава, а вътре гори и те блъска като птица в клетка.
еййййй лудоооооооостстттттт.
лудо младо.
хващам те за ръката, а не виждам...не виждам нищо...сърце мое.
сърцето ми бие, като за последно.
поти ми се ръката, а слепоочието ме стяга.
знаеш ли...
винаги съм бил любов, винаги съм обичал сладкото от смокини, и компот от кайсии. винаги съм обичал да ме изпиват звездите, да ме размива морето във пенливите си бели игриви вълни. съм любов. в любов.

аз и ти

всичко е такова каквото е

а толкова е лесно.
Понякога онемявам пред сложносттта на човешкият разум - товарът Разум върху полета Душа.
Или Кръстът понесъл се върху Душата.

Просто спираш. Спираш да мислиш, спираш да се притесняваш, спираш да си фантазираш.
Излез гол. Излез сега. Грозен ли? Какво е грозен и кой казва кое е грозно.
Кое изневяра? Кой каза какво е изневяра? Спрямо кого?
Щото знаеш приказката за притежението или не.
Като онази другата "аз знам че нищо не знам".

Аз знам че нищо не притежавам.

Ама на нас все ни се иска имане. Я изразено в жълтици, я в хора, я в притежания други.
Ама всичко е измама. Поне докато продължаваме да искаме.

Няма такива приказки. Забрави.
Къса ми се сърцето от водопада - проблеми човешки - затрупал човеците. Изпълнил разумът им и подтиснал душите и сърцата им.
А толкова е лесно. Вървиш си в Рая. Просто си го представи като на филм. НЕ вярвай че е истински, просто си го позволи за секунда, две, пет.

Усещам погледите кухи. Усещам злобата насъбрана в сърцата им. Усещам красотата на душите им. Доброто в тях.
Просто сменяш очите и се получава. С други очи. И виждаш всичко. Повече от рентген даже.

Джуджета смазани под непосилния товар на собствената си немъдрост и разум. Хора робуващи на моди, на течения, на страхове, на калъпи, на егото - хора роби. И не ми казвай че не си и ти там или аз. Всички сме там.
Не ми казвай, че на теб така ти е добре. Кое ти е добре?
Можеш и така да караш, до кога, до следващата криза. До следващия провал.
Щото е хубаво да си немислещ, божествено е. Хармонията настъпва от само себе си. Тогава Разумът и Душата се хармонизират. Тогава когато успееш да спреш да мислиш. Защото човекът е БОГ. А бог е хармония и любов.
Или ти и в бог не вярваш.
Тва твойто се казва страх от самия себе си.


Някой казвал ли ви е че може да се живее и без пари. Щото мамка му некой човек пак се е месил некадърно в божиите работи.

Закон номер 1. - Не се вземай на сериозно.

Глупости. Всичко е глупости. Истината. Няма истина. Няма лъжа.
Има любов, майка. Любов топла и нежна, заливаща и обхващаща, пропиваща и сгряваща.

всичко е такова каквото е

Преди време и аз се борех. Разбрах че няма смисъл. Няма с какво да се бориш.
Единственото нещо което ти остава е да се наслаждаваш.... да се радваш...да обичаш.
Борбата не ти носи нищо освен умора. А и разочарования. Дори да има успехи, успехите няма да те радват, защото какво е успех без наслада. А ако не можем да се насладим на малките неща в живота...около нас, как ще се насладим на успех. Та ние вече не сме способни да се зарадваме дори на трохичка хляб. Няма как да го оценим защото сме станали глухи и слепи за красотата.

всичко е такова каквото е

….Понякога искам да крещя...
Но мълчанието ме притиска...
чувствам се
празен....
изубен...
самотен...
нищожен.....

Искам да пръскам само светлина...красота....

А другата природа ме изяжда...понякога

Понякога е толкова трудно да сме хора....да подадем ръка....
да станем след като сме паднали
да се усмихнем
да поплачем

Да живеем скромно и ЧОВЕШКИ
да мечтаем..да творим да възпитаваме...да се борим...
За едно единствено нещо...ОБИЧТА И ДОБРОТО

Бяла стая...семпла мебелировка
...отворени прозорци...високи до тавана

светлина

светлина

светлина

бяла феерична рокля

жена...

Вивалди


Слънцето топли

студеното сърце...

ръце

душа

И ти идва да се разкъсаш...от самотата която те обгръща...

Ако я нямаше...
Ако ми я бяха отнели
щях да искам да умра

....любовта....

Искам да обичам...да топля
искам да ме обичат...
да ме боли
да ме боли за другите
да съм в тях
да
да

сълза...

и после слънце

Не искам да усещам нищото, студа...

Не искам...

И даже да застина..да се превърна в камък...вътре във мен
нещо ще искри ще топли...
даже да си отида
даже да ме няма
доброто и любовта ще останат след мен
ще останат хората които обичам
ще остане слънцето
лъчите
децата
морето
любовта

….понякога искам да крещя...

всичко е такова каквото е

гробница.
какво е гробница?
Чувал съм че вечер над турски гробища често светело. Това били неуспокоените души. При мюсюлманите няма опело. Неспокойната душа.
Нахвърляни камънаци. Почти безразборно. Може би мяра е била човешкият ръст. Един чаршаф и няколко сантиметра под земята...или...над земята.
Ужасен прорязващ звук. (някой заварява железа някъде около мен)
Трамваят ми набива равноделни умопомрачителни звуци.
Отивам на работа. Нервни колеги. Колегата снощи е слушал конско от жена си и сега си го изкарва тук.
Изтива ми кръвта.
Тъкмо да чуя пеенето на птичките навън и някой крещи пак от там от отвън. Сбиха се. Един извади пищов и всички се изпокрихме.
Отивам да обядвам.
Една жена бие друга жена - циганка крадла. Млати я яко.
Такси драйвър изпсува всички майки на кръстовището на Попа.
Гладни гърла се натискат като побеснели при арабите за по сандвич.
Решавам да се поразходя и....настъпвам на тротоара на кучето акуту.
Баси.
Някой крещи. По едно време до мен гръмна бомбичка. От тия шумотевките. Дето само "пара" дигат.
Прибирам се.
Вървя сред блокове.
Дупки.
Хралупи.
Изолатори.
Микро затвори.
Скъпите коли. Нацапотените жени. Жаждата за пари у мъжете.
Модата.
Как понасяме толкова стрес? Как и защо го търпим. Това е лудост.
Забързаноста....бягаме от себе си от истинското си аз.
А е толкова просто.
Спри.
Остани сам.
Вечно искаме, вечно очакваме, вечно търсим, вечното трябва.
Или си казвате сега "нееее аз не съм такъв , аз съм по-добър"

Ето игричка. Его игричка.

Пустите блокове. има хора. няма хора.
и с хора - пусти и без хора - пусти.
сърцата ни.
душите.
стопяват се. свиват се. набутваме ги в занданчета.

днес те има. ами утре?
четеш вестниците и вярваш че ти си далеч от тия неща. убийства, катастрофи, изнасилвания, грабежи, побоища.
ами утре ако се гътнеш. за къде си къташ любовта? за къде трупаш "богатства"?
правим се на милостиви. дарения. деца сираци. ами ние какви сме.
без любовта си - сираци сме.
нека си върнем любовта.

нека да отворим сърцата си. да погледнем собствените си грешки. собствената си мърсотия. щото тя е в повече отколкото ни се струва. или преструва.

пустите блокове....тежат ми.

лягам върху тревата. прегъщам земята. и чувам плачът на милиони, милиарди страдащи хора. и се пропивам с любов. състрадание.

ОБИЧАМ ВИ.

всичко е такова каквото е

ето започвам
Това е, знаеш ли...оххх...знанието се ражда в болката...болката е ползотворна, а радостта тя не ни носи кой знае какво....макар че всички я предпочитаме.

Аз работя като уеб дизайнер...и уж вземам добри пари. Преживях една страшна разтърсваща любов. Разделих се с нея и се запознах с едно момиче което се казва Румяна. Просто ходихме до Италия - Рим, Венеция, Флоренция.

Та за снощи...снощи е важно...

След Рим я закъсах яко с парите... нямаше любов... имах символични проблеми на работа, но аз ги приемах дълбоко....Та снощи...се прибирам...знаех че ток няма нямам пари да го платя въпреки голямата си заплата.

Прибрах се сам в квартирата в която живеех с Голямата ми любов. И знаеш ли просто исках да умра... беше ужасно... върнах се с два лева в джоба... купих 4 бири. От прозорецът ми се вижда цялата Витоша. Една страхотна гора има точно до блока, а след гората в посока Витоша се виждат всички баровски квартали, абе страхотно е...аз си му викам Малкия Манхатън. Снощи се прибирам...сам и опърпан. Душата ми плющеше като скъсан найлон на счупен прозорец, нали знаеш как понякога когато се счупи прозорец му слагат найлон и рано или късно той се къса. Не бях се прибирал два дена. Връщам се с опърпана душа...установявам че кухнята вони ужасно...никога в живота си не съм помирисвал такова нещо....все едно бяха умряли сто човека в моя апартамент...

Всичко е разхвърляно...разни умекнали балони от преди месец (бях ги надул заради......, но тя не ги оцени) се търкаляха по земята...по леглата дрехи чаши и бутилки по масата хаос. Добре че имах цигари четири бири и една китара...аз не мога да свиря, но да дрънкам ей така фалшиво както и моя фалшив глас мога...то всеки може...излязох на терасата и погледнах здрачаващото се небе...моя малък Манхатън. Погледнах едничката звезда на небето....замислих се за раздялата с бившата ми жена...прекрасен човек, но не си пасвахме. Сърцето ми плачеше а сълзи не потичат от очите. Замислих се за Мария...така се казва Голямата любов.

Замислих се за всичките прекрасни вечери които съм прекарал в тази моя квартира. За цялата радост болка страх и желания които са я изгаряли...за страстта и смърта които са я обитавали...за любовта и плачът...всичко е събрано в тази моя квартира...и сега трябваше да я напусна...трябваше да я намушкам с нож..да я заколя...просто си отива...отива си тя и всичките любови...трудно преглъщам, но бирата започна да влиза по-лесно...някак си...една цигара и съм труп.

Запалих цигарата краката ми омекнаха....като разтопен кашкавал ...усетих едно блаженство и тъпа болка...странно как се съчетават тия две усещания по едно и също време.

Сетих се и за безбройните си самотни вечери, сетих се за леденостудените бири които съм си праскал докато съм се излежавал блаженно на дивана...сетих се за салатата снежанка която ям не с ракия а със бира.

Отидох и изхвърлих тъпия вонящ на ужас боклук....знаеш ли запомни едно нещо от мен...СМЪРТТА НЕ ВОНИ...смъртта е нежна жена...тя е прекрасна...вони друго...вонят греховете...ама не тези дето са си човещинка.
Взех си един стол излязох на терасата....запалих свещ...от тия малките кръглите. Седнах и започнах да си дрънкам на китарата...ама наистина дрънкане... просто ей така дърпаш струните една слeд друга местиш си ръката без дори да мислиш какъв звук излиза... в един момент се заслушах..и взех да се опитвам интуитивно да улуча....правилната нота...понякога се получаваше понякога не...като в живота...веднъж ти си влюбен друг път някой друг във теб..

А навън...моя малък Манхатън..с горите небостъргачите...птичките...всичко райско събрано на куп и в очите ми се наливат сълзи....една две, а в сърцето ми....ужас...просто болка....бясна болка...като вълчица в капан...на която и отнемат малките.


Пиех жадно, следващата цигара остана със скъсан филтър - така отровата по-качествено ми се наслаждава...и аз на нея.
Знаеш ли бях щастлив....тази нощ бях щастлив...в болката си...и така....видях някaкъв велосипедист...слушах долу как заваряват някави железа...заваряваха моите спомени в "сейф"... Чувах птичките и си мислех за цялото прекрасно бъдеще което ме очаква.

Мислех си за братчето ми....за това което го сполетя...мислех си за цялата радост и болка на старите любови. Сетих се за детските си години в които се радвах невинно на планините...на морето...когато се къпех нощно време гол в топлите магнетични морските води край Балчик.

Усещах как със времето печеля едно а губя друго...явно сме като кофи с вода под чешмата....никога не можеш да останеш с еднакво съдържание..освен ако водата не спре - СМЪРТТА. Или ако случайно във водата не е имало камъчета...камъчетата наречени ЛЮБОВ...БОЛКА....ПИСЪК НА ДУШАТА....те остават завинаги...някъде там на дъното.

Ето една утайка която е божествена...утайка от перли....

Замислих си за всички хора които са ме обичали...за планинарските си подвизи, когато бях Войводата и беше весело и безгрижно...сетих се за това как след тежката ми операция братчето ми ме посрещна със буркан череши и каза "Ани искам папа челешки"...бях само на две и половина години...сещам се той беше стъпил на една стълба...а аз се оглеждах като малоумен уплашен затворник пуснат на свобода след 10 годишен престой в пандиза....беше слънчев ден...а майка ми беше млада и "бойна"...борбена и усмихната жена..несмазана от тежкото бреме на непрестанната болка.

Тогава имам чувството че се преродих...изпях си за лека нощ "Девойко мари убава"...прибрах китарата и пепелника...и си легнах...с дрехите...нямаше смисъл да се събличам...ток нямаше...загасих свеща и заспах...

На сутринта бях друг човек с една дума същия БЯЛ АНГЕЛ.

всичко е такова каквото е

хмммм
сценарий...
изпуснат шал и тръгващия влак....
сценарий ли каза?
а времето е прекрасно.
дърветата, истинска любов
прегръщаш ги тихо и безмълвно
кво ти пука. или на тебе не ти пука
за кафето.
за парата от устата ми в студената вечер.
за бръчките около усмихващите ми се очи.
за брадата.
или за мръсните обувки събрали уморените ходила.
за
усмивката в душичката ми.
сценарий.
кафене. кафе. цигарен дим.
музиката.
масите. изхабени от времето луксозни маси.
уморен барман и няколко апатични към живота
посетители.
а на вън вали.
сняг или тъга. сълзи.
а аз стоя.
сам. и богат.
едно кафе.
Careless Love
без захар. :)))

всичко е такова каквото е

ще дойда по залез слънце когато си разбита,когато ръцете те болят от стрелите проболи душата ти, когато очите ти парят - сълзят от непоносимия дим на живота, когато краката са набити от острите бодли на пътеката живот, когато треперят и не държат умореното от бягане тяло,когато имаш нужда просто да те поносят.
ще клекна.
ще хвана с ръце нежното ти тяло,дори ръцете ти да увиснат безпомощно ще те прегърна.пръстите ми ще потъват в нежната ти и уморена плът. ще те целуна сухо
едвам докосващо, когато докосвайки устните хиляди мълнии се изливат споделено и ще те стопля в прегръдката си. ще чуеш със сърцето си сърцето ми сгушени едно във друго.
просто туптящи...
неискащи
нетърсещи
топли
живи
сърца туптящи в едно.
ще гледаш звездите, как блещукат нежно - ту угасват ту проблясват, изпъстрят небесния плащ с хиляди малки любови и ще потъваш във мен в себе си ще намираш и ще любиш.
без думи
без действия
в миг във който съм те понесъл от земята, към топлата тишина на светлината.
танцува моята душа, увлича в танца телата съживени, завърта ме във вихър чуден.
усещам косата, усмивката ти, рамена и светлина и светлина и светлина.
галещо е да те има и да си във мен.
изпиващо е да си във забрава.
птички пеят, животинките играят волен танц, лъчите слънчеви пропукват тебе като жадно жадна напукана от воден глад земя.
изпълва те блаженният покой,
душа в душа оплела с бога,
в телата вливайки живот и слънчевата топлина
усмивка нежна на приятел - галещата ми ръка
божественото ни безмълвие на собствената НИ душа.

всичко е такова каквото е

казваш бил съм луд. луд?
ти не си виждала луд.
не знам какъв съм.
знам едно.
когато "паднеш", аз съм в теб.
когато есено време събираш листата окапали като сълзи на самодива. аз съм в теб.
когато вървейки по есения килим от листа ти идва да потънеш в дън земя от самота. тогава когато и сълзите не могат да опишат канската болка свиваща душичката ти като сърчице на врабче. аз съм в теб.
когато преди изпит пиеш кани с кафе и проклинаш съдбата за безсмислената безпътица задала се в живота ти. аз съм в теб.

сещаш ли се, там край морето, когато вървяхме заедно...аз в теб и ти в мен.
сещаш ли се когато с тънките си нежни пръсти, ровеше пясъка за розови мидички...а намираше мазутки. беше толкова спокойна и безгрижна, толкова омагьосана. а аз нямах нужда от нищо друго - ти, аз, залеза и онова носталгично грачене на чайките, което ме захвърляше на брега на далечни океани и непознати земи, онова грачене което ми миришеше на пържена цаца с бира във Варна. спомняш ли си. когато ти лежеше на пясъка с очи реещи се в звездите а аз бавно рисувах със пръстче сърчица по "пулсиращото" ти нагоре надолу коремче. спомняш ли си. плаках тогава. усетих те толкова близко и толкова Много че ми се плачеше. ей така. нито от радост нито от болка, не беше това плач, а стон, вълни от любов, усмивка, капки вечност падащи върху разтревожените ти устни. тогава беше толкова грижовна, толкова топла, жена която кара мъжът да се разлива от щастие.
и луната. една такава тънка и изписана като вежда на свенлива невеста, като косата ти...тънка струна която се усмихваше студено. тя светеше... светлината й напираше през листенцата на дърветата забулили любовната ни тайна. тогава ти ме целуна, за първи път... вървяхме много бавно а аз се реех любовен, тогава когато твоите бели маратонки ме настъпваха палаво, тогава когато ме гъделичкаше... тогава когато се смееше невинно и звънливо в топлата нощ.
умирах и се раждах когато ме хващаше за ръката. и ме дръпна, уж невинно, а страстно и тогава се усетих като девствен хлапак, бях забравил всичко, дори да се целувам, бях невинен непорочен, чистичък. целувах те плахо... целувах те ефирно, както целуват само боговете богове. целуваше божествено, едвам докосващо, изпълнено със копнеж и пламък, усещах гърдите ти до моите гърди... и как леко се повдигаше на пръстчетата на краката си... за да ме достигнеш. тогава когато се отпускаше в топлата ми прегръдка... ти се отпускаше в безкрая и потъвах в теб.

аз съм в теб.
виж гълъба там на прозореца.
виж нетърпеливото потракване с клюнът по ламарината.
виж трохичките.
виж дъждовните капки които попиват в перушината.
виж крачето което е закърняло.
виж необятния поглед
виж усмивката му.

всичко е такова каквото е

за втори път те чета ..и май ще потретя .
останах без думи ,без дъх ,без ...и часовника ми го няма..ааа

здрасти лъчезарно миме.
радвам се. за любовта. и ти благодаря.

всичко е такова каквото е

неканена нахлух в частна собственост,ти извинявай
кукувица литна от часовника и ми изпи мозъка
мислите ми там бяха хаотично подредени а сега ги няма
сега усещам само болка,но продължавам да чета

собственост частна? абсурд.
тук няма нищо. не виждаш ли!?
а всъщност има...любов


всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 22.05.03 13:06.

да ...
толкова много ,
колкото
не съм си и
представяла

без думи съм.....

Беше прекрасен августовски ден, аз бях отдавна край морето, синьото черно бурно море...момичетата - красавици облечени в трийсетина квадратни сантиметра еластичен плат, жадно събираха изобилието от слънчеви лъчи.
Аз тогава бях просто един войник. Имаше още 12 войнка на по 18....само моя приятел Тихомир беше като мен на 24. Той служеше като спасител на плажа, а аз като компютърен специалист.

Денят не се различаваше по нищо от останалите августовски дни, морето беше бурно и весело, игриво, разпенило любовта си във бяло, радващо се на флиртуващите с него лъчи на слънцето, пясъка ревнуваше ревнуваше и слънцето и морето, но само вятъра потъваше в него, понякога му разрошваше косите и го караше да се стеле като вълшебен прах по земята.
И тъкмо обяда беше се претъркулил и мен ме превземаше следобедната дрямка, както си стоях в едно от заведенията на 50-тина метра от плажа, чух истеричен плач, писък, викове, сърцето на една жена се раздираше....съпругът й се беше удавил. Беше се удавил и плуваше с гърба нагоре, а никой от спасителите не влизаше. Тихомир не беше на смяна, но нали беше спасител влезе да го извади.

Почувствах халидна и ужас, страх и бясно лутане на нещо неизвестно вътре в мен...то просто се блъскаше у стените на моята душа и не можеше да се спре, поне не веднага. За втори път виждах как живота си е отишъл....за втори път виждах удавник.
Той излезе от морето и просна удавника на пясъка, писъците на жената продънваха ушите ми, слънцето заслепяваше очите ми, морето раздираше сърцето ми, цялата красота, цялата ЛЮБОВ и романтика на този плаж бяха изчезнали. Беше се появил мрака - мрак по сред бял ден.
Видях Тихомир, той целия трепереше неистово, не можеше да се успокои. Подадох му хавлията да се стопли, седнахме пак в заведението и го накарах да изпие един-два коняка по сто. И аз пих, прегърнах го и го успокоих. После поиграхме тенис на корт и той съвсем се съвзе.

...И и после, дойде нощта, призрачна, като подпухналата лигаво бяла кожа на удавника, злокобно блестяща като златните му зъби, крещяща като продрания и проскубан глас на жената в пустото сюреалистично битие. Аз останах сам, сам със спомена, с усещането, със старохвете си. Болката и студенината ме преследваха във всяка частица въздух, която ме заобикаляше, във всяка глътка вода, във всеки предмет до който се докосвах, в топлият душ който си взех, в киното, в дискотеката - той писъкът на жената, очите на удавника, болката и страхът от Тихомир се бяха преселили в мен.
Те се бяха вселили в мен защото аз го желаех. Аз желаех той да спре да се измъчва и споделях болката и страховете му, за да му стане топло и уютно с мен, аз го обичах и обичам.

На другия ден го попитах, как се чувства? Каза че се чувства прекрасно, а аз се чувствах като парцал. Минаха седмици докато всичко от мен отшуми...докато страховете ми се отвеят като изсъхнали листа, минаха седмици докато сънищата ми отново се изпълниха с чудни поля и облачета, красиви светове и принцеси...минаха седмици докато аз се стабилизирам, а той отдавна беше забравил за всичко.

Любовта и обичта не се раждат от нищото за тях трябва да се борим, да страдаме, да се раздаваме и да ни боли заедно с човека който обичаме

Всеки си избира сам,
и приятелите
и радоста
и болката в живота,
и светлината
някой предпочитат
слънца,
други звезди,
трети неоновата лампа на работното им бюро,
или свещта - във влюбената вечер.

всичко е такова каквото е

...и лека нощ...

..und asozial!
the ocean wide salted red
reminds me what to do before i'm

благодаря ти. добро утро.

всичко е такова каквото е

Е ГА ТИ И ГЛУПОСТИТЕ НЕ СЕ ЛИ НАМЕРИ НИАКОИИ ДА ИЗ4ИСТИ САйТА ОТ ТЕЯ ГЛУПОСТИ

Защото може би ще разбереш...или поне така си мисля...
Като ти кажа колко е хубаво да си жив.
Да усещаш слънцето в лицето си, миризмата на пот и на крем против изграряне, който обаче не помага...защото носа ти се бели, а бузите ти са с бронзов тенКато ето тази фигурка. Да чувстваш топлината която струи от асфалта и всеки полъх на ватъра да е като любовно докосване...парещо и жарко. Да криеш усмивките си в сянката на дърветата и въздуха да ехти от смеха ти. Да говориш..живота, вселена и всичко останало. И да се чувстваш някак изтръпнал...не влюбен, но почти...и всяка думичка да е предизвикателсво, флирт и покана. И всеки жест и всеки поглед да казват... тайни...как сте се срещали и преди, на друго място, по друго време. Небето да е синьо, синьо и дърветата зелени...Да те гушкат и да се чувстваш принадлежен, защитен, пазен...ценен. спокоен. сънен..мдам...сънен. И да сънуваш целувките, на друг...Прекрасни хора, интересни хора...чудесен ден. Само дъжд липсвеше...

& asozial!
the ocean wide salted red
reminds me what to do before i'm...

шаш-от шашкънин ли идеше?


ммм???

още

...I follow you...

И аз.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Очарована съм! Това поезия в проза ли е или истина?Любов във метафори,метафори от любов.Любов! Несъвършените части в съвършеното Цяло.

здравейте reader и Яcминa,
желая ви много радост, любов и смелост по пътя.

за неизвестно време няма да пиша.
усмихвам ви се от сърце.



всичко е такова каквото е

Думи ли не ти останаха, Ангелче?
Щях да ти дам от моите, ако не бяха свършили преди малко...

И на теб много любов по пътя
към нищото...




"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aнreл на 15.06.03 11:21.

мда,и аз така;-)


Раждам се от синьото на влюбени очи
гола и истинска

политам към златното на нечие сърце
доверчива и преданна

изгарям в червеното на безмилостна страст
отчаяна и молеща

умирам в бялото на тиха самота
благословена и пречистена

Раждам се от синьото на влюбени очи....




пишеш страхотно,Ачо

прегръщам те.

всичко е такова каквото е

Как си Слънчо? Иска ми се да си жив, и здрав, и усмихнат!!! И да гониш слънчевите зайчета...

блажен е той сега...

всичко е такова каквото е

Tova e tochno, koeto se sluchva v jivota...rajdame se za da umrem i pak da se rodim....taka e za vsqko listence, kakto i za vsqka jivinka. Ako ne umre, nqma da se rodi, a prosto shte vegitira. Vsichko e vqrno, no se zabravq faktora "vreme", ima dushi sposobni da se prerodqt v miga na tqhnata smart, no ima i takiva, koito sedat martvi cql jivot i ne go saznavat, a ima i takiva ,koito "jiveqt" v nqkakva laja i zabluda....varianti vsqkakvi, no za vsichki "vremeto" teche razlichno.... edni uspqvat da izpiqt vsqka bojestvena kapka ot zaobikalqshtiq ni svqt i tai da uplatnqt jizneniq si pat s bezbroi emocii, vsqka edna nepovtorima sama za sebe si. A drugi tanat v blajenna zabrava i im haresva nishto da ne marda....

A vsashnost, neka proniknem v Angel i ostavq drugite na mira.... Toi ni dava vazmojnost, praveiki samodisekciq, razgolvaiki i prechistvaiki vyzrajdashtata mu se dusha da syprejiveee s nas migovete mu na prerajdaniq i smarti, na lubov i grehove...vsashnost toi nai-dobre znae...
Обожавам стремежа му, обожавам стила му, но най-обожавам Силата на ума му и дарбата на вътрешно самопроникване, с която управлява Стихията на чувствата си... може и да не съм права, тъй да го обожавам, но истината е че го правя с най-чисти пориви, които напират като гейзер от мен...предполагам, че повечето които четат неговите "пориви" се чувстват като подкосени..

Ангел-че, напиши нещо за връзката Човек - Бог и къде е предела между божественото и простичкото човешко...

как успяваш? Друсаш ли се?

нонстоп. с години наред. все така.
и съм жив. и по-жив. и най-жив. глупости.
когато усетиш кал по кожуха тяло....и ко прайш?
а кажи де.
ко прайш?
Не ми казвай че не се къпеш.
Влизаш и търкаш...може да боли, може да почервенеее ама търкаш.
Аре не ми казвай че не се каляш.
Тва е.
Переш, друсаш се, наблягаш на човещинките...

всичко е такова каквото е

Как живееш?
Жив-Щастлив?
Живуркащ.....?
Успяващ...........?
Мислиш, че живееш?
............уморяваш се............мотивираш се......уморяваш се.............накъде?
всъщност, не е от голямо значение!

що питаш тогава?

всичко е такова каквото е

Защото значението е относително, колкото относително е и всичко останало.
Защото твоята истина може да е моята, но може и да не е...
И с това света с нищо не се променя, не се променя твоя свят......., не се променя моя........
Питам, защото не мога да мисля като мъж.......а често би ми помогнало.

усещам че се "напъваш" да усложниш разговора.
Само дето аз си падам по простичките неща.
Значи като не можеш да мислиш като мъж е и излишно да задаваш въпроси относно мъжките усещания. Аз поне така смятам.
Щото питането ще ти "даде" отговор който ще е само отговор. Няма да сдържа "мириса" на преживяното, на опита, на болката, на радостта, пречупено през "мъжкия поглед". Така че с кво ще ти е полезен един отговор? С това че ще обогатиш и без това вече напълнената ти глава с куп излишности?
Май ще ти е по-добре да се задълбочиш в твоите си женски усещание...да ги опознаеш...па тогава да се насочиш към мъжките.

Не знам какъв отговор търсиш на въпросите си, но няма да го намериш при мен.



всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 23.06.03 08:57.

мислите се преместиха на адрес....виж сигнатурата.

Търся помощ за превод на английски на сайта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бреи ама какъв е тоя саит 2 часа неще да се отвори.Я си пиши туканка за да те четем бре. Е аде по живо , по здраво